Не трябва да правим реформа в съдебната система на коляно, първо ни трябва работещо Народно събрание, каза в интервю за БТА председателят на Съюза на юристите в България (СЮБ) Владислав Славов. Той присъства на семинарното обучение на юристи в Девин.

Славов даде за пример последната промяна на Конституцията, написана от няколко души, които са анонимни, и която беше почти на 100 процента обявена за противоконституционна. Според Владислав Славов резултатът от направените реформи е никакъв – нито юристите са доволни, нито гражданите са доволни, нито европейските партньори са доволни. Според председателят на СЮБ положението в съдебната система още повече е утежнено заради нефункицонирането на основни органи на съдебната власт. С изтекли мандати са Инспектората – от пет години, а Висшият съдебен съвет (ВСС) е от три години с изтекъл мандат. „Те веднъж не могат да осъществяват нормално функциите си, защото членовете на тези органи са с изтекъл мандат, а на второ място – не могат да изберат титуляри на много важни длъжности – главен прокурор, председател на ВАС“, каза Славов.

През лятото СЮБ излезе с позиция за продължаване на съдебната реформа, за която се говори от години и която все още не е направена. Славов припомни, че страната ни е в реформа вече 35 години. Той припомни, че самата действаща Конституция, приета 1991 г. от Великото народно събрание, предвижда съдебна реформа, защото създава нова организация на съдебната власт. Предвижда се създаване на Висш съдебен съвет, възстановяване на Върховния административен съд (ВАС) и Върховния касационен съд (ВКС), създаване на апелативни структури. Тези структури не са станали в рамките на една година, както е трябвало, а пет години по-късно, под натиска на самата съдебна власт и Висшия съдебен съвет (ВСС), тази промяна, предвидена в Конституцията, започна да се осъществява. 

„Впоследствие се направиха фактически различни опити за реформа, най-общо казано в едни актове на Министерски съвет, които се наричаха Стратегия за съдебна реформа. Започнаха от 2001 г., имаше Стратегия, приета от правителството на Сакскобурготски, след това тя бе актуализирана. През 2009 г. – нова Стратегия, през 2014 г. – актуализирана Стратегия и някъде към 2020 г. отчетохме изпълнение на тези стратегии и резултатът е никакъв“, допълни председателят на СЮБ. 

Владислав Славов е убеден, че изходът от ситуацията е да има едно работещо Народно събрание. „Това Народно събрание, като е натворило например изискване за 2/3 мнозинство при избор на ВСС и Инспекторат, в края на краищата, трябва да стигне до споразумение, за да може да избере парламентарната квота на ВСС, от една страна и да избере Инспектората, от друга страна, защото той се избира изцяло от парламента. Това никога не съм харесвал, не съм споделял и е абсурд за мен“, каза той. 

На базата на мненията на членовете на СЮБ, обсъдени на общо събрание, се стига до извода, че трябва да се повтори процедура, която била направена в средата на 90-те години на миналия век, когато са създадени три екипа, начело с проф. Живко Сталев, проф. Кино Лазаров и проф. Васил Мръчков, да дискутират и подготвят проблеми за развитието на трудовото, административното и търговското право. Тази дискусия е проведена на един много широк форум, в присъствието на най-изявените български юристи. Славов обясни, че се спира на тези факти от историята, защото тогава той вече е бил първият председател на ВАС. Работните групи близо десетина години се дискутирали идеите и препоръките и през 2007 г. се приема Административно-процесуалния кодекс, а малко след това са създадени и регионалните административни съдилища. 

„Този пример ни дава основание и в момента да подходим по същия начин, защото считам, че се нуждаем от много сериозна реформа. И СЮБ за пореден път, но този път много по-ясно и категорично, направи това обръщение“, каза още Славов. СЮБ предлага да се създадат три екипа от изявени юристи, ръководени от водещи имена в правото, които да разработят идеи за развитие. На първо място се поставя ВСС, за който да се отговори на въпросите дали този орган трябва да бъде постоянно действащ, да има ли колегии, или да няма, как се избира от парламентарната квота – дали с това мнозинство, или с друго. Вторият момент, за който и Венецианската комисия няколко пъти обръща внимание на България, е да се намали размерът на парламентарнана квота, защото в момента тя е равнопоставена с професионалната квота. Според Славов никъде в Европа няма такава парламентарна квота, която дава възможност за политизиране. Вторият екип ще работи по проблемите на съдилищата. Във ВСС отлежават няколко проекта за развитие на съдилищата – т.нар. съдебна карта, която има един четвърти вариант, най-близък до идеите, споделяни от СЮБ. А заради изтеклия си мандат ВСС е спрял да се занимава с прекрояването на съдебната карта, която предвижда сериозни промени в организационната структура на съдилищата. В момента в страната ни има 184 съдилища, което според Владислав Славов е прекалено много, още повече, че първо е намаляло населението, второ – делата и трето – има движение на човекопотока. Това е в основата да започне процес на преразпределяне на съдебните райони в цялата страна. 

„Отделен е въпросът, че може да се направят някои промени, които съм видял в Западна Европа и Скандинавските държави и които се оказаха много удачни. Първо, да се премахне една от четирите степени съдилища. Ние имаме районен, окръжен, апелативен и върховен. Нашето предложение, което е близко до вариант четири, е да се обединят районни и окръжни съдилища и в рамките на страната да се създадат от 50 до 70 броя единни първоинстанционни съдилища, които ще решават като първа инстанция всички дела и във всички случаи ще бъдат по-професионално и по-обективно правораздаващи, защото ще има по-голям брой съдии, което предполага специализация. Вместо пет, ще направим девет апелативни съдилища и до тук делата да спират“, добави Владислав Славов. 

От СЮБ предлагат триинстанционното производство като възможност да бъде ликвидирано и дела да отиват във Върховния съд по изключение. Това ще даде възможност самият върховен съд да се разтовари и да намали своята численост, защото в момента е с численост 115-120 човека, което се отразява крайно негативно на дейността му, доколкото самите върховни съдии започват да раждат противоречива практика в отделните състави. А неговата задача, по силата на самата Конституция, е точно обратната – да уеднаквява практиката на съдилищата в цялата страна. 

По въпроса с легитимността на главния прокурор Борислав Сарафов, както и становището на Върховния касационен съд, който обяви, че той е Сарафов е без правомощия като изпълняващ функциите на главен прокурор, председателят на СЮБ каза, че нещата са азбучни. Той посочи, че не иска да взима отношение, доколкото ще ангажира Съюза на юристите, защото има мнения и в двете посоки на различните професии, които са в СЮБ, но личното му мнение е, че водеща в момента е позицията на Върховния касационен съд. „Щом той е казал нещо, трябва да се съобразяваме с него. Не може нито прокурорската колегия, нито прокурори да застанат срещу това, което е казал Върховният съд. Това е водещото“, каза още Славов.