Представители на охранителни фирми и Министерството на вътрешните работи обсъдиха в Бургас съвместни мерки срещу нарастващата агресия в училищата и т.нар. „локали“ в търговските центрове. По време на Националната среща на Националната асоциация на фирмите за търговска сигурност и охрана (НАФТСО) в крайморския град се срещнаха представители на държавни институции, местни власти, охранителния бранш, които потърсиха общи решения за ограничаване на тревожните прояви на насилие сред младежите.

В центъра на дискусията стоеше необходимостта от по-тясно взаимодействие между частните охранителни компании, МВР и Министерството на образованието, така че превенцията да започва преди вратите на училищата, а не след възникване на инцидентите.

Въпросът е да се изгради такава организация, която да обедини усилията на институциите и охранителния сектор, за да се предотвратяват проявите на насилие и престъпност още преди те да влязат в училищната среда, заяви Петко Иванов, член на Управителния съвет на НАФТСО. Той каза, че борбата с агресията сред подрастващите и с нерегламентираните заведения в търговските центрове трябва да бъде приоритет на институциите.

След последното съвещание с Главна дирекция „Национална полиция“ очакваме конкретни насоки от МВР и готовност за реални действия, посочи Иванов. По думите му сигурността има своята цена и изисква стабилен финансов ресурс, както и мотивирани кадри, които да изпълняват отговорно своята мисия.

Сигурността е скъпо удоволствие. Ефективната охрана в училищата и големите търговски обекти предполага инвестиция в хора и организация, съобразена с реалните рискове, допълни той. Иванов обърна внимание и на кадровия недостиг в сектора, като отбеляза, че близо 60 процента от заетите в охраната са в пенсионна или предпенсионна възраст.

Професията е нископлатена, натоварена и често немотивираща за младите хора. Ако искаме устойчивост, трябва да мислим и за бъдещето на професията, коментира Иванов.

По отношение на предложението за поставяне на метални детектори в училищата той каза, че „това е мярка с ограничен ефект“. По думите му, освен че изисква допълнителен бюджет, тя няма да реши основния проблем – нуждата от навременна превенция и ангажиране на семействата и институциите.

Участниците в срещата се обединиха около виждането, че решението на проблема изисква обща национална стратегия – съчетание от по-строг контрол, активна превенция и сътрудничество между училища, полиция и охранителни фирми. Само така, подчертаха участниците, може да бъде постигната по-голяма сигурност и спокойствие за децата и обществото като цяло.

Над 50 на сто от бюджета на Програмата „Морско дело, рибарство и аквакултури“ (ПМДРА) ще бъде договорен до края на годината, каза зам.-министърът на земеделието и храните д-р Лозана Василева по време на Международния форум „Черно море 2030: Партньорство за устойчиво бъдеще“ в Бургас.

„Общият бюджет на програмата възлиза на над 237 милиона лева безвъзмездна финансова помощ, като до момента са сключени 91 договора за 75,8 милиона лева“, каза тя. Василева отбеляза, че Черно море трябва да се превърне в модел за синя икономика, в която растежът върви ръка за ръка с опазването на околната среда. „Наши ориентири са Зелената сделка, Стратегическият подход за Черно море и Пактът за океаните. Необходими са ясни приоритети, базирани на партньорствата“, подчерта заместник-министърът. 

По думите ѝ черноморските общини трябва да бъдат авангардът на този преход чрез смели инвестиции в градовете, подкрепени от ефективно публично-частно партньорство с бизнеса и науката.

Нужни са ни среда на доверие и намаляване на административните бариери, добави д-р Лозана Василева. 

В контекста на опазването на морската среда тя каза: „Фокусът трябва да е върху ефективни действия и иновативни бизнес модели, които доказват, че икономическият приоритет и добрият екологичен статус на морето са двете страни на една и съща монета“.

Единайсет пречиствателни станции по българското крайбрежие обезпечават чистотата на Черно море, а проекти за рехабилитация на ВиК мрежата и изграждане на нови станции се реализират в по-малки населени места. Това коментира пред журналисти в Бургас членът на борда на мисията на ЕС „Възстановяване на нашите океани и води“ Ивелина Василева, която се включи в международния форум „Черно море 2030: Партньорство за устойчиво бъдеще“ в Международния конгресен център в крайморския град. 

„Параметрите за качеството на морската водата са изключително добри и това ни дава спокойствие за бъдещия летен туристически сезон“, посочи Василева. Тя добави, че университети в Бургас работят по иновации за мониторинг на водите на Черно море и използване на морски ресурси. Като добър пример за иновации тя посочи производството на електрически плавателни съдове от бургаски компании. 

Форумът „Черно море 2030: Партньорство за устойчиво бъдеще“ предоставя платформа за представяне на тези технологии и за стимулиране на партньорства между местните власти, бизнеса и научните среди. По думите на Василева усилията на европейската общност са насочени именно към съчетаване на икономическия растеж с опазването на морската среда и насърчаване на иновациите в синята икономика, като същевременно се гарантира безопасност и устойчивост на крайбрежните общности.

Директорът на Генерална дирекция „Морско дело и рибарство“ към Европейската комисия Чарлина Вичева представи Европейския пакт за океана като ключова инициатива за устойчиво управление на моретата и океаните, по време на Международния форум „Черно море 2030: Партньорство за устойчиво бъдеще“ в Бургас.

„Този пакт обсъдихме преди няколко месеца с представители на местната власт, бизнес-общности, кметове. Пактът беше представен на конференцията на ООН за океана в Ница, Франция и беше едно от най-атрактивните предложения. Това предложение беше представено от президента на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Антонио Коща“, каза Вичева.

Тя отбеляза, че океанът и моретата регулират климата и че Европейският пакт за океана има за задача да отговори на ключови предизвикателства чрез шест групи цели: възстановяване на морските екосистеми и биоразнообразието; укрепване на устойчивостта и конкурентоспособността на синята икономика; подкрепа на крайбрежните общности; развитие на науката за океана; защита на морската сигурност и отбраната; и засилване на глобалната дипломация по отношение на океана.

„Ако не се отнесем към океана с достатъчно уважение и не го пазим, той ще се отнесе към нас по същия начин. Затова първата група цели е възстановяване на морските екосистеми и биоразнообразието. Втората е укрепване на конкурентоспособността на синята икономика чрез създаване на качествени работни места, свързани с наука и иновации“, каза Вичева. Третата група цели е свързана с крайбрежните общности, които са едновременно уязвими заради климатичните и екологични предизвикателства, но същевременно държат потенциала на синята икономика, който може да движи цели страни напред.

Планираме да представим стратегия за крайбрежните общности в първата половина на следващата година, посочи Чарлина Вичева, подчерта ролята на науката за океана: „… ние знаем много малко за океана и не можем да развиваме икономиката му и да го опазваме успешно, ако не разполагаме с достатъчно знания“.

Що се отнася до сигурността и отбраната, тя посочи, че „синята икономика няма как да се развива без степен на сигурност. 99 на сто от дигиталната свързаност и 80 на сто от транспорта преминават през морета и океани. Това показва колко е важна морската сигурност“.

Вичева акцентира върху глобалната дипломация като добави, че световният океан не може да се управлява от една или друга държава. „ЕС е лидер в това отношение и трябва да продължи да развива позицията си като лидер в дипломацията за океана“, каза директорът на Генерална дирекция „Морско дело и рибарство“ към ЕК.

Международният форум „Черно море 2030: Партньорство за устойчиво бъдеще“ се проведе в Конгресен център – Бургас и събра представители на национални и местни власти, европейски институции, академични среди, бизнеса и неправителствени организации от Черноморския регион. Темата на форума беше насочена към устойчивото развитие на региона, зеления преход, опазване на морската среда, адаптация към климатичните промени, дигитализация и иновации в синята икономика. Паралелно със събитието функционираше експо зона, в която бяха представени иновативни постижения на студенти от Бургаски свободен университет и Бургаски държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“, включително проекти за мониторинг на водите и екологични технологии, както и електрическата яхта „Хелиос Омега 7.2“.

Министърът на енергетиката Жечо Станков подчерта значението на Черно море като център за икономически и енергийни възможности и заяви, че България ще инвестира в чиста енергия, модерни пристанища и интелигентна инфраструктура, за да свърже региона и да осигури устойчив растеж. Той призова за сътрудничество между държавата, бизнеса, академичната общност, неправителствените организации и гражданите за устойчив енергиен преход. Министър на околната среда и водите Манол Генов акцентира върху необходимостта от тясна координация и партньорство между черноморските държави, институции и граждани за опазване на морската среда. Той посочи, че Черно море е уязвимо и изисква специални мерки, като регионалното сътрудничество е ключът за постигане на екологичен баланс и устойчивост. България, по думите му, е ангажирана с общоевропейските цели за опазване на океаните и моретата.

Мирослав Боршош, министър на туризма заяви, че туристическият сектор трябва да бъде съобразен с устойчивото развитие и опазването на околната среда. Той предупреди, че ако не се предприемат реални действия за защита на морето и крайбрежието, бъдещите поколения ще наследят затруднена за управление и рискова среда. Министърът акцентира върху синята и зелената икономика като ключови приоритети за регионалното развитие и привличането на млади хора в този сектор. Екатерина Захариева, европейски комисар за стартиращи предприятия, научни изследвания и иновации,
подчерта, че бъдещето на Черно море е част от бъдещето на Европа и че науката и иновациите могат да подпомогнат баланса между туризъм, енергетика, сигурност и опазване на околната среда. Тя посочи значението на синята икономика, включително морска енергия, биотехнологии и цифрови решения, като източник на работни места и икономически растеж.

Д-р Лозана Василева, заместник-министър на земеделието и храните, заяви, че Черно море трябва да се превърне в модел за синя икономика, като растежът върви ръка за ръка с опазването на околната среда. Тя отбеляза, че над 50 на сто от бюджета на програмата за морско дело, рибарство и аквакултури вече е договорен, а общият бюджет на програмата е над 237 милиона лева, като са сключени 91 договора за 75,8 млн. лева. Чарлина Вичева, която е директор на Генерална дирекция „Морско дело и рибарство“ към ЕК, представи Европейския пакт за океана и подчерта значението му за Черно море. Тя очерта пет групи цели: възстановяване на морските екосистеми, укрепване на синята икономика, подкрепа за крайбрежните общности, развитие на науката и морската сигурност, както и засилване на глобалната дипломация по отношение на океана.

Ивелина Василева, член на борда на мисията на ЕС „Възстановяване на нашите океани и води“ съобщи, че в Черно море вече са изградени 11 пречиствателни станции, а проекти за рехабилитация на ВиК мрежата и изграждане на нови станции се реализират и в по-малки населени места. Тя отбеляза, че университети в Бургас разработват иновации за мониторинг на водите и екологични технологии, включително електрически яхти, които ще подкрепят устойчивото развитие и синята икономика.

Община Бургас търси начини да развива града като град на иновации, наука, знания и на млади хора, каза кметът Димитър Николов. По думите му въпреки че регионът се намира в периферията на Европейския съюз и е пряко засегнат от последиците от войната в северозападната част на Черно море, жителите на Бургас не се отказват да живеят, творят и се развиват тук. Бургаският държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ със своите лаборатории и специалисти е един от водещите в направления като синя, кръгова и зелена икономика, заяви ректорът на университета проф. д-р Сотир Сотиров. 

В хода на форума беше обсъдено състоянието на морската среда и качеството на крайбрежните води. България заема второ място в Европейския съюз по чистота на морските води – 97,9 на сто от крайбрежните зони покриват най-високите екологични стандарти. Крайморските общини у нас бяха посочени като пример за устойчиво развитие, където модерната инфраструктура и опазването на природата носят реален икономически ефект.