Община Сливен и „БалБок Инженеринг“ АД организират пролетна кампания за безвъзмездно приемане на опасни отпадъци от домакинствата, съобщиха от общинския пресцентър.
Домакинствата ще имат възможност да предадат живак, лакове, химикали, лекарства с изтекъл срок на годност и др.
Втората кампания в общината за тази година е на 17 октомври, също еднодневна.
Сливен е една от първите общини в България, присъединили се към Националната система за опасни битови отпадъци и със съществен принос за нейното изграждане и утвърждаване.

Очаквам решение за това България и Румъния да могат да се просъединят към Шенген и по суша след изборите за Европейски парламент, каза заместник-председателят на Европейската комисия Маргаритис Схинас в отговор на въпрос на БТА в Европарламента в Страсбург.
Това не би трябвало да се случи много след този политически цикъл и според мен трябва да се очаква напредък в края на тези година или в началото на следващата, каза още Схинас.
Смятам, че направеното от България и Румъния по отношение на присъединяването им към Шенген надмина това, което се очакваше от тях, отбеляза зам.-председателят на Еврокомисията. 
Първата стъпка за присъединяване по въздух и море е важна и това де факто представлява влизането на двете страни в Шенген. В тази връзка не разбирам „мрънкането и оплакването в двете страни, сякаш това не е важна стъпка“. Предприетите решения (за присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство) представляват важна стъпка и само след няколко седмици ще видим и резултатите от тях, в края на март (когато пътуванията по въздух и море от и до двете страни и другите страни членки на Шенгенското пространство ще се извършват без паспортен контрол), допълни Схинас.
Европейският комисар по вътрешните работи Илва Йохансон също коментира пред БТА, че от 31 март България и Румъния ще бъдат пълноправни членки на Шенгенското пространство (в края на 2023 г. беше договорено това да стане само по въздух и море, бел. ред.) Двете страни ще трябва да прилагат всички шенгенски споразумения, които ще се отнасят и за тях самите. 
Границите между тях и останалите държави членки на Шенгенското пространство ще бъдат смятани за вътрешни граници, а не външни за Шенген. За мен остава основен приоритет граничният контрол между България и Румъния и между останалите страни членки да бъде решен преди края на моя мандат (есента на тази година, бел. ред.), допълни еврокомисар Йохансон. 

Съвместната изложба на Регионалния исторически музей във Велико Търново и Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства „Моите сърдечни поздрави и Одрин е български вече“ ще бъде открита на 13 март в музея в Казанлък. Това съобщиха за БТА от културния институт. На тази дата се навършват 111 години от превземането на Одринската крепост от българската армия в хода на Балканската война през 1912 – 1913 година, а изложбата е посветена именно на този момент. 
Върху 18 табла са представени епизоди от превземането на Одрин, запечатани във фотографии, документи и вещи. Акцентът в изложбата е една снимка от архива на Лилия Димитрова с посвещението „13 март 1913 год. В Одрин – Моите сърдечни поздрави и Одрин е български вече. Ваш: Г. Чорбаджийски“. Именно този надпис дава името на експозицията му, а авторът му е Георги Чорбаджийски, брат на именития казанлъшки писател и художник Димитър Чорбаджийски – Чудомир. Той прави снимка за спомен след превземането на града заедно с двама свои бойни другари, която изпраща на своите родители. 
Материалите, използвани за съставянето на изложбата, се публикуват за пръв път, а освен неизвестните фотографии, в нея е показан и печат на железопътната спирка в Одрин от времето, когато е бил под българска администрация, както и писмо на Шукри паша до генерал Драганов, с което той моли да бъдат освободени турските пленници. 
Снимките и материалите за реализиране на експозицията са предоставени от архивите на Държавния военноисторически архив във Велико Търново, Музея на фотографията в Казанлък, Министерството на отбраната, Николай Гичев, Лилия Димитрова, Хриси Владкова, Петя Големанова, Александър Въчков и Симеон Цветков. 

Специалисти в сферата на превода, редакцията и медиите споделиха своя опит по отношение на трудностите пред българския език. Това стана в рамките на семинара „Предизвикателствата на новия български: чужди думи, превод, медии и езикова практика“, който се проведе днес в Дома на Европа в София.
Европейските институции говорят с тежък административен език, защото за тях е важна точността и прецизността на това, което се казва. Те говорят на 27 държави и не се отчита местният контекст, няма отношение към това как публиката в тези държави ще възприеме съобщението, каза Свилена Георгиева, преводач, служител по езиковите въпроси, представител на Генерална дирекция (ГД )“Писмени преводи“ на Европейската комисия (ЕК). 
Георгиева посочи, че медиите трябва да превеждат от „европейския“ български на „човешкия“ български и даде пример с неправилния превод на „Green deal“, който не е „Зелена сделка“, а „Зелен пакт“. Думата сделка моментално отнася читателя към търговската област и може да се създаде негативна конотация, поясни тя. 
Георгиева представи възможностите на платформата „Интерактивна терминология за Европа“ (IATE) и нейните функции. Тя е многоезична, междуинституционална, публична, интерактивна и с огромен ресурс, обясни специалистът. Там има и термини от ежедневния живот, такива във връзка с най-новите събития, изрази от научни области, термини, свързани с конкретна държава, регион, култура, политическа система, добави още Свилена Георгиева.
Освен това ЕК предлага безплатни услуги, базирани на изкуствен интелект – автоматичен машинен превод eTranslation, еSummary, който изготвя резюме на изпратен текст и услугата еBriеfing , която извежда главните точки от някаква среща и може да се използва за създаване на протокол или дневен ред, обясни тя.
Д-р Павлина Върбанова, езиковед и създател на езиковата платформа „Как се пише?“, представи резултатите от изследването „Думи на годината“ 2023. Според него най-използваните три думи за изминалата година са изкуствен интелект, сглобка и времеубежище. Анализът засяга и броя на онлайн медиите, които са 9730 на брой, обясни още тя. 
Броят на публикациите, обработени по време на медийното изследване, е над 10 млн., добави Върбанова. Тя отбеляза, че в анализа не са включени т.нар. сайтове гъби. Сайтовете гъби изникват и стават активни изведнъж, те се управляват от едно и също място, но с различен домейн. Целта е разпространяването на точно определена информация, добави още тя.
Върбанова представи и резултатите на класацията за личности на годината, която сочи, че най-споменавани в българските медии са били Бойко Борисов, Владимир Путин, Румен Радев и Николай Денков. 
Ваня Станчева, редактор и създател на „Редакторите.БГ“, разказа повече за издайническите знаци кога един текст е в оригинал и кога вторично преведен. Прави впечатление когато чета текст, който само по външни признаци е български, а като лексика, фразеология, граматика и светоусещане не е, обясни тя.
Сред знаците е преносът на граматични, синтактични, правописни и пунктуационни специфики на български, отсъствие на индикатори за цитиране, непосочване на източниците на информация и други, добави Станчева.
Тя обърна внимание на една разновидност на плагиатството – присвояване на чуждо съдържание през превод. Винаги е имало хора, които използват чужди идеи, за да извлекат облага за себе си – да си присвоят изобретение на нещо, да спечелят влияние или да получат развитие в своето професионално или академично развитие, добави още Станчева. 
За мен използването на чуждо съдържание като свое, независимо дали са нарушени авторски права, е проява на хитруване. Не е невежество, не е незнание, не е неумение да се борави с източници на информация, посочи тя. Така се задава нормата – когато всички или твърде много хора започнат да правят нещо. Според мен има реална опасност това да се превърне в новото нормално, каза още Станчева.
Когато става дума за изкуствен интелект, ние вече се намираме в една ситуация, за която не си даваме сметка, каза Георги Караманев, журналист, програмист и автор на проекта „Дигитални истории“. Той обърна внимание на въпроса, че не говорим достатъчно задълбочено за изкуствения интелект и минаваме през шаблоните.
Караманев разказа за негов експеримент, в който с помощта на изкуствения интелект той изцяло генерира и създава профил в социалните мрежи. Оставих на chatGPT да създава текста – създаде ми план за съдържание, той ги пишеше и аз само го препубликувах, обясни той. Профилът достигна до 85 хил души, публикациите имаха почти 9 хил. харесвания и нито един коментар, който да се усъмни, че нещо не е както трябва, посочи Караманев. 
Семинарът в Дома на Европа завърши с дискусионен панел по актуални за публиката теми като машинния превод, грамотното и ясно писане, чуждиците и цялостното значение на качествения превод в информационното пространство.
Проявата е част от поредицата семинари „Превеждаме Европа“, която се осъществява от 2014 г. насам във всички държави членки на ЕС и има за цел да даде видимост на ролята на превода и преводаческата професия. Инициативата свързва хората и групите, работещи в тази сфера, като им дава възможност за обмен на добри практики.
 

САЩ обявиха въвеждане на санкции срещу руски олигарси и свързани с Русия олигарси два дни преди втората годишнина от войната в Украйна, подета от Русия, предадоха световните агенции.
„Министерството на правосъдието се ангажира повече от когато и да било да пресече незаконните потоци, които подхранват войната на Путин, и да държи за отговорни онези, които продължават да позволяват това“, каза американският министър на правосъдието Мерик Гарланд. Той съобщи и, че няколко мерки са взети от неговото ведомство, за да се започне съдебно преследване и да се конфискуват активи на олигарси, възприемани за ключови за Кремъл и за руската армия.
От Ню Йорк до Флорида, като се мине през Джорджия и Вашингтон, съдебни преследвания са започнали срещу няколко олигарси, сред които Андрей Костин. Шефът на руската банка ВТБ, която е втората най-голяма в Русия, е обвинен между другото в пране на пари и в заобикаляне на санкциите с цел поддръжка на две суперяхти, оценявани общо на 135 милиона долара.
Друг случай касае украинския олигарх Сергий Курченко, обвиняван в предполагаемо използване на подставени компании за продажбата на метали на САЩ. Курченко е съратник на бившия украински президент Виктор Янукович, който е обект на американски санкции от 2015 г. Смята се, че Курченко живее в Москва. 
Предприети са и действия за конфискуване на два имота във Флорида, за които се предполага, че са свързани с основатели на санкционирана руска строителна компания. Обвинен е и гражданин на Швейцария, че е обслужвал суперяхтата  на руския олигарх Виктор Векселберг.
Президентът на САЩ Джо Байдън обеща, че утре ще обяви и санкции срещу Русия заради смъртта в затвора на руския опозиционер Алексей Навални.       

Работна среща на Международен съвет по археозоология (ICAZ) за Средновековния период ще се проведе в София от 2 до 6 октомври в конферентната зала на Музея за история на София. Това е първата археозоологическа тематична конференция, която се провежда в България, съобщават от Националния археологически институт с музей (НАИМ-БАН).
Събитието е спонсорирано от Националния археологически институт с музей (НАИМ-БАН), Националния природонаучен музей (НПМ-БАН) и Музея за история на София, отбелязват организаторите. 
Срещата ще бъде под формата на конференция и е под крилото на Средновековната работна група с тема, изрично фокусирана върху животните от Средновековието (7-ми-16-ти век сл. Хр.). Потвърдени са двама основни лектори. Д-р Дейвид Ортън от университета в Йорк ще представи своите изследвания върху дребната фауна (риби и гризачи) и вълнуващия проект RATUS, който е фокусиран върху средновековните търговски пътища и разпространението на чумата в Европа, разказват организаторите. Вторият основен лектор е проф. Златозар Боев (НПМ-БАН), който ще дискутира птиците в средновековните български обекти. Събитието ще обедини изследователи от Европа, Централна Азия и САЩ, всички работещи със средновековни фаунистични групи, допълват от НАИМ-БАН. 
ICAZ или Международен съвет по археозоология е най-голямата организация с нестопанска цел на археозоолози с над 500 членове, която дава възможност на изследователите, работещи с животински останки, да организират тематични срещи в рамките на работни групи, да работят в мрежа, да обменят изследвания и да предлагат подкрепа на студенти, които желаят да присъстват на научни форуми в областта.
/ВСР

Има много области, в които Франция и България стават все по-близки и които са в основана на европейския проект, като европейската сигурност и отбрана, енергетика, в частност ядрена, и засилването на европейската интеграция. Това заяви френският президент Еманюел Макрон на брифинг в Елисейския дворец във френската столица Париж съвместно с министър-председателя на България Николай Денков.
Премиерът Денков е на еднодневно посещение в Париж за среща с президента на Франция Еманюел Макрон в Париж. Сред темите на разговора ще бъдат и външнополитическите приоритети на България – пълната интеграция в Шенген, приемането на единната европейска валута и присъединяването към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. 
Макрон поздрави усилията на България, които бяха положени от българското правителство, за интегрирането на страната в ЕС. Много дълъг път беше изминат от България от 2007 г., от влизането в ЕС, до еврозоната, към която България трябва да се присъедини, когато са изпълнени критериите, както и до влизането й в Шенген, заяви френският президент. Той каза, че един много важен етап вече беше преминат с вдигането на контрола по въздушните и морските граници. 
Макрон каза, че оценява куража на българските власти, че от самото начало на конфликта в Украйна са обърнали парадигмата в отношенията си с Русия.

„Последните проучвания на Френската школа в Атина (Ecole française d’Athènes) в Гърция: селища и общности“ е темата на публична лекция на проф. Вероник Ханковски и проф. Лориан Сев от Френската школа в Атина ще изнесат в София. Събитието ще се състои на 19 февруари в сградата на Националния археологически институт с музей (НАИМ), съобщават от екипа на музея.
Лекцията ще бъде на английски език и е част от поредицата „Академичен семинар на НАИМ“, в която ще запознаят аудиторията със скорошните проучвания на специалистите от Ecole française d’Athènes в Гърция, уточняват от музея.
Те припомнят, че основанатa през 1846 г. Френска школа в Атина е първата международна институция от този тип в днешна Гърция. В наши дни школата провежда разкопки на редица обекти в териториите на Гърция, Албания и Кипър. „В работата си специалистите на EfA използват предимствата на новите технологии за изучаване на организацията и еволюция на проучваните от тях селища. Сред примерите за такива обекти фигурират селища с датировка от праисторията до Византийския период. Сред най-обещаващите нови проекти е обектът при Терпни, който предлага нови възможности за изследване на политическите, икономически и културни контакти в долината на река Струма“, разказват още организаторите на събитието.  
Професор Вероник Ханковски е директор на Френската школа в Атина от 2019 г. досега. Завършила висше образование по класическа литература в Сорбоната, Париж, тя е специалист по икономическа и социална история на Aнтичния гръцки свят. В периода 1996-2000 г. проф. Ханковски е научен сътрудник на Френската школа в Атина, като по това време ръководи редица археологически проекти, включително тези на о-в Делос в Гърция и на античното селище Пистирос в България. През 2000 г. е назначена за лектор по гръцка история в университета Шарл де Гол в Лил, а през 2005 г. е избрана за младши сътрудник на Френския академичен институт. В периода 2006-2009 г. е ръководител проучвания във Френската школа в Атина. През 2012 г. е избрана за професор по Егейска история и антична икономика в университета Люмиер в Лион. От 2013 до 2018 г. тя е директор на лаборатория към изследователския център The Maison de l’Orient et de la Méditerranée в Лион, Франция. 
Професор Лориан Сев е ръководител на отдела за проучване на Античността и византийския период към Френската школа в Атина. Тя става доцент по история през 1992 г. и доктор по археология през 1997 г., защитавайки докторат в университет в Париж. От 2007 г. тя е професор по Гръцка история в университета в Лил. В периода 2010-2013 г. е директор на отдел по исторически, политически науки и изкуства, а между 2015 и 2019 г. е заместник-директор на Катедра по история, археология и антична литература в същата институция. Специалист в проблематиката на елинистическия период в Ориента, нейните научни интереси са насочени към териториите на днешните Иран и Централна Азия. Професор Сев е член на Френско-Узбекската археологическа експедиция в Согдиана и участва в работата по публикуване на резултатите от разкопките на античния обект при Ай Ханум (Афганистан), като същевременно изследва и влиянието и наследството на установените от македоните практики в границите на царството на Селевкидите. 
/ВСР

Конференция на тема „Образованието: път към мира в Близкия изток“, включваща и фотоизложба, ще се проведе на 12 февруари в София, съобщиха от Атлантическия клуб в България и Европейската народна партия, които организират форума. 
Предвидени са дискусии относно образованието и скорошните реформи на учебните програми в региона на Близкия Изток и Северна Африка, със специален акцент върху палестинското образование като ключов елемент за насърчаване на мира и стабилността.
В рамките на конференцията ще има изложба на израелския фотожурналист Зив Корен, известен със заснемането на последиците от терористичната атака на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври.
Встъпителното слово на форума ще бъде на Андрей Ковачев, ръководител на българската делегация в групата на Европейска народна партия.
Основен лектор е Маркъс Шеф, главен изпълнителен директор на Института за наблюдение на мира и културната толерантност в училищното образование (IMPACT-se), който ще говори за ролята на образованието, особено чрез учебниците, като жизненоважно възпиращо средство срещу радикализацията и нестабилността в Близкия Изток.
IMPACT-se е глобална организация, ангажирана с мониторинг и анализ на образованието за насърчаване на мира и толерантността в националните училищни програми по целия свят.

Изложба на търновския художник Борис Желев ще бъде показана в галерия „Видима“ в град Севлиево. Експозицията живопис е озаглавена „Статични пътешествия“, а вернисажът й е на 17 февруари, съобщават организторите.
„Борис Желев създава по-голямата част от платната, които ще представим в експозицията, през изминалите месеци. В характерния за него художествен израз върху платното изникват композиции от предмети, които на пръв поглед нямат връзка помежду си. Духовно или материално, създадено от господ или преработено от човек, от вчера, от миналия век, от Христа и преди Него“, разказват от екипа. Оттам съобщават, че в представянето на автора и неговите картини, нарисувани специално за изложбеното пространство на галерия „Видима“, ще се включи и проф. д-р Марин Добрев, бивш директор на художествената галерия в Стара Загора, изкуствовед и преподавател. 
Художникът Борис Желев е роден в град Сливен. Завършва художествената гимназия в Казанлък през 1980 г. и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ през 1992 г. при проф. Николай Русчуклиев. След завършването си започва работа като асистент във ВТУ, а от 2003 г. е доцент по Стенопис във факултета по изобразителни изкуства. Член на групата на Великотърновските художници и на Съюза на българските художници. Автор на няколко самостоятелни изложби и участник в десетки колективни национални и международни изложби и пленери. Освен в областта на живописта работи активно в сферата на стенните изкуства, предимно в техника витраж. Реализирал редица проекти за класически витраж и мозайка в храмови пространства, обществени сгради и частни обекти. 
/ВСР