Наличието на мечти и цели предпазва децата и младежите от проява на агресия и деструктивно поведение, казаха за БТА общественици от Благоевград. Зад агресивното или рисково поведение на младежите рядко стои някаква злоба, сериозен гняв или омраза към някого, а по-скоро нужда от внимание и признание, коментира психологът, преподавател в Югозападния университет (ЮЗУ) „Неофит Рилски“ и вещо лице към съда д-р Емелина Заимова. Според свещеника към храм „Въведение Богородично“ в Благоевград отец Андон Шавулев, който е и дългогодишен треньор по бокс за деца от уязвими групи, спортът дава на подрастващите мотивация. Успехите и преодоляването на изкушенията в съвремието коментира и четирикратният балкански шампион по спортна гимнастика при младежите, а отскоро и председател на Младежкия парламент в Благоевград Наско Миков.
По данни, предоставени на БТА от Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (МКБППМН), от началото на 2025 г. до края на септември, са образувани 34 възпитателни дела по преписки на Районна прокуратура – Благоевград по Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. За цялата 2024 г. образуваните възпитателни дела са 66.
Данните на МКБППМН показват, че най-честите случаи, по които комисията работи, включват кражби от търговски обекти, прояви на агресия, основно в училищна среда, вандализъм и умишлено увреждане на чуждо имущество, употреба на наркотични вещества. При констатиране на подобен случай се образува възпитателно дело, в което участват детето, родители или настойници, представители на училището и други институции. При необходимост детето се насочва към социални услуги, психологическо консултиране или образователни програми. Във връзка с превенцията, от МКБППМН посочиха, че се организират редица инициативи, сред които образователни програми, спортни и културни събития, ангажиране на свободното време на децата.
Причините за проява на агресия и като цяло противообществени прояви при младите хора са многопластови и взаимносвързани, каза за БТА д-р Емелина Заимова. Сред причините зад агресивното поведение на младежите стоят фактори, сред които биологичните, семейната и социална среда, индивидуални особености, социално – икономически фактори.
Биологичните фактори и ролята на хормоните не бива да се подценяват, тъй като подрастващият организъм преминава през хормонални дисбаланси в резултат на растежа, а това може да засили импулсивността, раздразнителността и склонността към рисково поведение, посочи д-р Заимова.
Най-често се обръща внимание на социалната и семейна среда. Липсата на емоционална връзка с родителите, дефицитът на внимание и подкрепа или наличието на модели на насилие в дома или средата могат да доведат до трудности в контрола на емоциите и липса на граници. Детето или младежът започва да търси внимание чрез деструктивни прояви, което може да е несъзнаван вик за помощ, допълни психологът.
По отношение на социално-икономическите фактори бедността сама по себе си не ражда агресия, но също може да е условие за фрустрация, за усещане за безсилие, за социална несправедливост. Когато децата са в среда с ограничени ресурси, липсата на перспектива, постоянен стрес, те започват да компенсират чрез поведение, което им дава усещане за контрол, за сила, това е чрез бунт, чрез нарушаване на правилата. Тогава агресията не е толкова акт на насилие, колкото един опит за самоутвърждаване и търсене на някаква равнопоставеност в този свят, защото той се възприема като враждебен и несправедлив, каза още д-р Заимова.
По думите ѝ не трябва да се пренебрегват и индивидуалните особености. Има деца с по-висока импулсивност, повишена нужда от социално признание. Тук онлайн пространството играе много сериозна роля, защото рисковото поведение се награждава с популярност и това подсилва поведението, посочи психологът. Тя подчерта, че не следва да се изключват и травматични преживявания от миналото, които, дори и невидими, може да оформят модел на свръхчувствителност, гняв или емоционално отчуждение, които в даден момент да се превърнат в агресия. Такива събития могат да са насилие, минал опит с травма, загуба на близък човек, хроничен стрес. Понякога децата и младежите проявяват агресивно поведение и при положителни в житейски план събития, като раждане на братче или сестриче. Вниманието естествено преминава към бебето, което при по-голямото дете може да доведе до предизвикателно, агресивно или деструктивно поведение.
Във връзка с импулсивни прояви на младежи, при които те застрашават живота и здравето си, д-р Заимова посочи, че най-често това е израз на импулсивност и нужда от идентичност. „Тийнейджърът иска да се чувства значим, да е силен, готин и да се впише, да бъде харесван. Когато липсва една емоционална стабилност, било то личностно или в семейството, когато липсват модели за подражание, рисковото поведение се превръща в средство за самоутвърждаване“, посочи тя. По думите ѝ адреналинът временно компенсира вътрешната тревожност, младежът не търси опасността сама по себе си, а емоционално облекчение и потвърждение на собствената значимост.
„В последните години огромно влияние имат социалните мрежи и медиите, които често нормализират или дори награждават с лайкове (харесвания) рисковото поведение“, каза още д-р Заимова.
Най-често първите прояви са в ранна училищна възраст, обикновено между 8 и 12 години. Тогава може да има наченки, което включва вербална агресия, нарушаване на правила, обиди към учители, манипулативно поведение или демонстративен отказ от авторитет, посочи психологът.
При забелязване на проблем е важен балансът, детето не трябва да се обвинява или заклеймява, а трябва да усети обич, разбиране и подкрепа, посочи д-р Заимова. По думите ѝ дете, което се чувства добре прието и обичано, рядко търси признание чрез агресия. „Според мен изключително много може да помогне любовта, няма по-силна превенция от усещането, че си обичан, разбран подкрепян“, допълни тя.
Повече от 25 години свещеникът отец Андон Шавулев от Благоевград тренира деца в неравностойно положение в боксов клуб „Пирин“. Започва да работи с младежи от тогавашния Дом за деца, лишени от родителски грижи в Благоевград, с позволението на директора Евгения Йорданова. Пред репортер на БТА разказа, че и в началото не е било лесно, но от десетина години поколенията се променят, независимо от каква среда идват. Работата му обаче показва, че спортът и заниманията по интереси като цяло, било то музика, изкуства, учение, сплотяват децата, изграждат общности, а и карат децата да мечтаят.
„При нас децата стават общност, поддържат се и най-важното, агресията не е в тях“, посочи отец Андон Шавулев. Той определи бокса като труден спорт, но именно чрез трудностите се формират характери.
Спортът или други занимания по интереси правят нещата по-различни, посочи свещеникът. По думите му това помага много при деца от по-ниски социални слоеве. Правим всичко, за да ги задържим да реализират себе си, но всичко е на база желязна дисциплина, оттам идва и уважението, коментира свещеникът.
В работата си с деца, чиято съдба не е лека, има успехи, но има и изключения. „В един момент се случва нещо и пак кривват, някой стигат и до затвора, ходил съм по свиждания“, сподели свещеникът. Успехите на възпитаниците му обаче са много и именно тях дава като пример. Такъв даде и с Иван Мазнейски, когото е тренирал в продължение на години.
„Иван тренираше при нас, стана сериозно хлапе и на първото му републиканско първенство в Пазарджик достигна четвъртфинала. Беше мач за медал, той победи, а когато му вдигнаха ръката, той подскочи, не знам дали човек може да направи такъв скок, емоцията му даде сила, и започна да вика на ринга: „Аз мога! Аз мога! Аз мога!“. Това е най-важното, да повярват в себе си. Сега Иван е в Холандия, има къща, съпруга и две деца“, разказа с гордост отец Шавулев.
За работата си с деца в неравностойно положение свещеникът каза, че е нещо, което му идва отвътре, към което го тегли сърцето, а за младежите – че трябва да им бъде показана цел, към която да се стремят, но за която да знаят, че се постига с много труд.
Такава цел 17-годишният Наско Миков има от тригодишен, когато влиза в залата по спортна гимнастика. Вече е четирикратен балкански шампион при младежите, като последната титла е завоювана отборно. За тази година най-големият му успех е да бъде финалист на Европейски олимпийски фестивал за младежи, където е бил и знаменосец на делегацията. След няколко дни има балканско първенство в Хърватия, а голямата му мечта са олимпийските игри. Наред с интензивните тренировки в клуб „Пирин Благоевград 2011“, Наско Миков отскоро е избран за председател на Младежкия парламент към Центъра за личностно и творческо развитие на децата на Благоевград, който е силно ангажиран с обществена дейност в полза развитието на младежите в града.
По отношение на агресията между младежи, за него като млад човек, това се корени във възпитанието, в семейството и в обществото. По думите му основната роля е на семейството, където и е получил ценните уроци. „Когато те научат, че нещо не е правилно, вече имаш избор дали да посегнеш към дадено изкушение или към даден вид държане, имаш избор и трябва да го вземеш“, коментира Миков.
Спортът много помага, възпитава, учи на ценности, които развиват човека, но може да са и други занимания, каза още младият спортист. Ние, самите младежи, трябва да се стараем да приобщаваме всички, които стоят отстрани, защото те имат някакъв проблем. Всеки ден трябва да се прави добро и да се опитваме, за да може всички да живеем щастливо и това е една висша цел, към която трябва да се стремим“, сподели Наско Миков.
Последни коментари