Природонаучната експозиция на Регионалния исторически музей – Бургас ще представи изложбата „Черно море – уникално и непознато“ в Международния ден на Черно море – 31 октомври. Експозицията цели да насочи общественото внимание към богатството и уязвимостта на Черноморската екосистема, съобщават от културната институция в морския град.

Изложбата включва седем табла с малко познати факти за морето и крайбрежието, представени чрез научни данни, артистични диаграми и фотографии. Сред акцентите са триизмерен макет на морското дъно и възстановка на останки от османски дървен кораб, открити на дълбочина 300 метра. Показани са също скални образци, чието разрушаване е свързано с образуването на пясъците по българското крайбрежие.

С експозицията Природонаучният музей отправя послание за необходимостта от опазване на Черно море – едно от най-уязвимите морета в света.

Международният ден на Черно море се отбелязва ежегодно на 31 октомври по повод подписването през 1996 г. на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване от шестте крайбрежни държави – България, Румъния, Русия, Украйна, Грузия и Турция.

Общинският съвет в Бургас гласува днес новите носители на званието „Почетен гражданин на Община Бургас“. Решенията бяха приети с убедително мнозинство, а всички предложени личности ще бъдат удостоени с почетното звание.

Композиторът проф. Иво Керемидчиев и писателят Алек Попов получиха единодушна подкрепа с по 47 гласа „за“, като те ще получат званието посмъртно. С 46 гласа „за“ и един „въздържал се“ беше одобрено предложението за актьора Руси Чанев, а художникът доц. Димо Колибаров също получи пълна подкрепа – 47 гласа „за“.

Общинските съветници гласуваха и предложението доц. Николай Ралев да бъде удостоен със званието „Почетен гражданин на Бургас“. Той получи 39 гласа „за“ и 6 „въздържали се“.

При гласуването за актьора Димитър Рачков резултатът беше 37 гласа „за“, 7 „въздържали се“ и един „против“. Общинският съветник Георги Манев си направи отвод, като уточни, че няма да гласува, тъй като е в приятелски отношения с номинирания.

БТА припомня, че по традиция отличията ще бъдат връчени по време на тържественото заседание на Общинския съвет, което се провежда на празника на града – Никулден, 6 декември.

Проф. Иво Христов Керемидчиев (1954 – 2019) е български музикант, звукорежисьор, композитор и дългогодишен преподавател, роден в Бургас. Завършва Националното училище за музикално и сценично изкуство „Проф. Панчо Владигеров“ в родния си град през 1973 г., а през 1977 г. – специалност „Цигулка“ в Държавната музикална академия в София. По-късно придобива и втора специалност – „Звукорежисура“, а в периода 1985 – 1987 г. специализира в Музикалната академия в Детмолд, Германия. Професионалният му път започва като помощник-концертмайстор в Българския камерен оркестър – Банкя, а по-късно свири в симфоничния оркестър на Каляри, Италия. След завръщането си в България работи като звукорежисьор и преподавател в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, където е ръководител на специалността „Звукорежисура, звуков и медиен дизайн“. През 1997 г. става доцент, а от 2002 г. – професор.

Иво Керемидчиев е автор на над 1200 звукозаписа с класическа и народна музика, много от които са издадени в чужбина. Под негово ръководство е създадено модерно звукозаписно студио в Музикалната академия по проект, финансиран от японското правителство. Сред реализираните от него инициативи са създаването на специалности „Медийна композиция“ и „Тонрежисура“, програмата за дистанционно обучение в академията, както и проекти за популяризиране на българската култура в чужбина.

Проф. Керемидчиев е носител на наградата „Кристална лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци (2015) и на „Кристално огърлие“, връчено му посмъртно през 2019 г. Той е инициатор и за създаването на специалност „Звукорежисура“ в Музикалното училище в Бургас, където сам преподава и подпомага изграждането на звукозаписно студио.

Алек Василев Попов (1966 – 2024) е български писател, сценарист и драматург, чието творчество е тясно свързано с Бургас – град, който често присъства в неговите книги като вдъхновение и сюжетна среда. Роден е в София в семейство на учени и преводачи. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури и специалност „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, след което специализира в САЩ.

Автор е на редица сборници с разкази и романи, сред които „Мисия Лондон“, „Черната кутия“, „Сестри Палавееви в бурята на историята“, „Митология на прехода“ и др. Романът „Мисия Лондон“ се превръща в литературен и филмов феномен и е преведен на 16 езика. Произведенията му са отличени с множество литературни награди, включително „Хеликон“ и „Елиас Канети“. Приживе Алек Попов е член-кореспондент на Българската академия на науките, участва в редакционната колегия на списание „Гранта – България“ и в дейността на Българския ПЕН-център. 

Руси Иванов Чанев е роден на 18 септември 1945 г. в Бургас. Завършва актьорско майсторство през 1967 г. в класа на проф. Боян Дановски. Работи в Драматичния театър – Пловдив, Младежкия театър, Театър „София“ и Народния театър „Иван Вазов“. През 1990 г. е сред основателите на Малък градски театър „Зад канала“, където два сезона е и директор. Изиграл е над сто роли в театъра, киното и телевизията. Сред най-известните му филмови образи са в „Авантаж“, „Мера според мера“, „Осъдени души“, „Константин Философ“, „Време разделно“. Като съсценарист, заедно с режисьора Георги Дюлгеров, създава емблематичните филми „Авантаж“ и „Мера според мера“. Чанев е носител на множество отличия, сред които наградите „Аскеер“, „Кристална лира“, „Заслужил артист“, както и ордена „Св. св. Кирил и Методий“ – I степен (2021). През 2024 г. получава „Аскеер“ за цялостно творчество.

През последните години актьорът се посвещава и на литературни проекти, сред които адаптираната за деца версия на романа „Под игото“, придружена от аудиокнига, озвучена от самия него.

Доц. Димо Колев Колибаров е роден на 27 февруари 1965 г. в Поморие. Завършва Средното специално художествено училище „Цанко Лавренов“ в Пловдив, а през 1996 г. – Националната художествена академия, специалност „Графика“. От 1991 г. е член на Съюза на българските художници.

Той е утвърден график, преподавател и дългогодишен ръководител на филиала на НХА в Бургас (2019–2023). Преподава „Графика и композиция“ в катедра „Графика“ на академията и е сред водещите фигури в утвърждаването на филиала като център за творчески обмен и обучение. Участва активно в обновяването на Графичната база в Бургас и в редица международни и национални изложби и проекти.

Колибаров е носител на множество отличия от престижни форуми в България, Япония, Италия, Китай, Турция, Чехия и Литва. През 2024 г. е избран за „Художник на годината“ от Дружеството на бургаските художници.

Димитър Минков Рачков е роден на 18 септември 1972 г. в Бургас. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1995 г. в класа на проф. Димитрина Гюрова и проф. Пламен Марков. Работи в театрите в Сливен, Варна и София, включително и в Народния театър „Иван Вазов“, където е част от трупата до 2009 г.

Известен е с многобройните си роли в театъра, киното и телевизията. Сред популярните му филми са „Авантаж“, „Бунтът на L.“, „Пътят към Коста дел Маресме“, „Полицаите от края на града“ и „Голата истина за група Жигули“. Телевизионната му кариера започва в „Клуб НЛО“, а по-късно става едно от най-разпознаваемите лица на българския ефир като водещ на „Господари на ефира“, „Като две капки вода“, „Маскираният певец“, „Забраненото шоу на Рачков“ и „С Рачков всичко е възможно“. Носител е на наградата „Аскеер“ за изгряваща звезда (2000) и на отличия за актьорско майсторство от театрални фестивали. 

Доц. Николай Колев Ралев е роден на 24 септември 1941 г. в Бургас. Завършва висше образование във ВМЕИ – София, специалност „Радиотехника“, след което започва работа в Радиорелейна и телевизионна станция „Слънчев бряг“, където е началник до 1971 г. През този период внедрява редица рационализации за подобряване на техническата дейност.

От 1971 г. до пенсионирането си работи във Висшия химико-технологичен институт в Бургас, по-късно Университет „Проф. д-р Асен Златаров“. Преподавател, учен и общественик, той преминава през всички академични степени – доцент, заместник-ректор и три мандата ректор.

Доц. Ралев е автор на проекта за създаване на държавен университет в Бургас, реализиран с решение на Народното събрание през 1995 г. Под негово ръководство ВХТИ се преобразува в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, а той става първият му ректор. Днес това е единственият държавен университет в Югоизточна България, признат за научен университет.