Жертвоготовността на участниците в Илинденско-Преображенското въстание остава в българската история като символ на съпротива, на борба за свобода, която вдъхновява бъдещите поколения за борба срещу потисничеството. Това каза председателят на Народното събрание Наталия Киселова в словото си при отбелязването на 122 години от Илинденско-Преображенското въстание в местността Петрова нива.

Преди 122 години през горещото лято на 1903 г. по Илинден, на Преображение и на Кръстовден, в Македония и в Тракия са сформирани чети, не просто да се борят по революционен път за осъществяването на чл. 23 от Берлинския договор, който декларативно предоставя политическа автономия на Македония и на Одринска Тракия. На тези светли християнски празници нашите предци отхвърлят властта на Османската империя и смело защитават идеалите за свобода и за присъединяване към родината, за национално обединение, посочи Киселова.

След решенията на Солунския конгрес за обявяване на масово въстание в Странджанския район е свикан и историческият конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация тук в местността Петрова нива, на който след бурни дискусии с единодушие е приет план за въстание и въстанически щаб, отбеляза тя. 

Масовият характер на въстанието е причината малко след първите въоръжени сблъсъци в Одринска Тракия и в Странджа да бъдат освободени значителни територии, населени с българи, коментира председателят на парламента. На освободените територии е обявена т.нар. Странджанска република, като това е най-категоричната заявка за отхвърляне на султанската власт, каза още Киселова. 

Макар тази република да просъществува по-малко от месец, тя остава завинаги в летописите на българската история. Въстанието е разгромено, а територията – разорена, но дори и след това въстаниците не изоставят населението на милостта на турската армия, а с оръжие защитават населението, което се изтегля към Княжество България, отбеляза Наталия Киселова. Вечна слава на героите на самородната Странджанска република, завърши словото си тя.

Честванията в Петрова нива бяха под патронажа на президента Румен Радев. Сред присъстващите бяха вицепремиерът Атанас Зафиров, сливенският митрополит Арсений, председателят на Тракийските дружества в България Красимир Премянов, представители на Генералното консулство на Република България в Истанбул, депутати, кметове, общественици.

Конституцията и законите са предвидили съвместна компетентност по определени въпроси и това през годините с различен променлив резултат показва, че тогава, когато има политическо противопоставяне, от това страдат и правомощията, които са съвместна компетентност между държавния глава и правителството. Това каза председателят на Народното събрание Наталия Киселова пред журналисти на Петрова нива относно липсата на назначен председател на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и на главен секретар на МВР.

На въпрос дали законови промени биха били решение, за да се назначи главен секретар на МВР и председател на ДАНС без подписа на президента, Киселова отговори, че Народното събрание е мястото за обсъждане на тези въпроси. „Дискусии в социалните мрежи и във Фейсбук не са решение. Има ред, по който тези въпроси се обсъждат. Народното събрание е добра платформа, в която могат да се обсъдят“, посочи тя.  

Председателят на Народното събрание Наталия Киселова участва в отбелязването на 122 години от Илинденско-Преображенското въстание в историческата местност Петрова нива. Честването беше под патронажа на държавния глава Румен Радев. 

Наистина трябва да има ефективно взаимодействие и диалог между институциите, но то изисква правителството да се еманципира от задкулисието, а не да го легитимира. Това каза президентът Румен Радев пред журналисти на Петрова нива в отговор на въпрос за взаимодействието между институциите и защо още няма назначени председател на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), главен секретар на МВР и посланици.

„Неотдавна заявих, че амнезията и цинизмът превземат все повече българската политика и, за съжаление, тази тенденция продължава. Онези, които плячкосаха КТБ и „Булгартабак“, които прокараха набързо скандалните поправки в Закона за държавната собственост, сега се правят на загрижени за обществения интерес“, коментира държавният глава относно „вълнения“ около наложеното от него вето върху промени в Закона за държавната собственост. Но когато се осветлиха тези процеси, мераклиите да се облажат бързо се разбягаха от прожекторите, добави той. Според Радев точно заради това обществото трябва да държи тази тема във фокуса на своето внимание.

„На този фон така необходимото взаимодействие между институциите става все по-трудно, защото решенията на изпълнителната власт се вземат извън нея и се свеждат за изпълнение. В тази ситуация наистина трябва да има ефективно взаимодействие и диалог между институциите, но то изисква правителството да се еманципира от задкулисието, а не да го легитимира“, заяви Радев.

Що се отнася до назначенията, предишната сглобка похити Конституцията, новата сглобка иска да монополизира всички правомощия и законите пречат те да разгърнат произвола, но следва да разберат, че по този начин те подкопават демократичната конструкция и тя може да рухне върху тях, коментира още държавният глава.

За да прикрие своята безпомощност в овладяването на инфлацията, на кризите и на конфузията около продажбата на държавни имоти, властта режисира скандали, каза президентът Радев. По думите му обаче тези скандали, цялата тази димна завеса не издържа на фактите и не може да отговори на най-елементарни въпроси. Той попита къде отидоха уверенията, че няма да има поскъпване заради прибързаното въвеждане на еврото, как управляващите ще запълнят растящата дупка в бюджета, защо са поискали и получили авансово данъците от банките, както и защо има народни представители, които се охраняват от Националната служба за охрана (НСО) и от „Жандармерия“.

Тази вечер президентът Румен Радев участва в отбелязването на 122 години от Илинденско-Преображенското въстание в историческата местност Петрова нива. Честването е под патронажа на държавния глава, съобщиха от прессекретариата на президента. Сред присъстващите на възпоменателната церемония са председателят на Народното събрание Наталия Киселова и вицепремиерът Атанас Зафиров. 

Вижте снимки и видео и след бедствието