Сградата, известна като Дом на писателя в Бургас и разположена на ул. „Вола“ 3, ще бъде предоставена за управление на общинското предприятие „Летен театър, фестивали и концерти“. Решението беше прието днес на заседание на Общинския съвет в морския град.

Докладната записка на заместник-кмета по финанси, бюджет, икономика и морско дело Станимир Апостолов идва месец, след като съветниците отказаха да подновят договора със сдружение „Бургаска писателска общност“, което досега ползваше помещенията безвъзмездно. 

По време на днешното заседание отново беше поставен въпросът за бъдещето на сградата на улица „Вола“. Представители на дружество „Самосъзнание“ настояват, че имат права върху част от нея, тъй като постройката е изградена от Бургаското женско дружество през 1934 г. за децата на Бургас. Председателят на сдружението Снежана Стоянова заяви от триубната, че новото предложение цели „да заобиколи предишното решение на съвета“. Тя настоява сградата да се ползва равноправно от всички писателски сдружения и културни дейци, а едно от помещенията в сградата да бъде предоставена за ползване за заседания и занятия, организирани от дружеството. В искането си те включват и поставянето на портрет на Жени Патева, така както е било до 1944 г. включително, отбеляза Стоянова.

По време на разискванията директорът на дирекция „Управление на общинска собственост“ Живко Димитров уточни, че казусът с ползването на имота трябва да бъде разглеждан по административен ред и призова Стоянова да представи конкретни искания до общината. 

Заместник-кметът по „Култура, туризъм и спорт“ Диана Саватева подчерта, че сградата ще запази своята културна функция. „Домът на писателя остава място за литературни събития, срещи и инициативи, посветени на словото и духовността на Бургас“, посочи тя.

Природонаучната експозиция на Регионалния исторически музей – Бургас ще представи изложбата „Черно море – уникално и непознато“ в Международния ден на Черно море – 31 октомври. Експозицията цели да насочи общественото внимание към богатството и уязвимостта на Черноморската екосистема, съобщават от културната институция в морския град.

Изложбата включва седем табла с малко познати факти за морето и крайбрежието, представени чрез научни данни, артистични диаграми и фотографии. Сред акцентите са триизмерен макет на морското дъно и възстановка на останки от османски дървен кораб, открити на дълбочина 300 метра. Показани са също скални образци, чието разрушаване е свързано с образуването на пясъците по българското крайбрежие.

С експозицията Природонаучният музей отправя послание за необходимостта от опазване на Черно море – едно от най-уязвимите морета в света.

Международният ден на Черно море се отбелязва ежегодно на 31 октомври по повод подписването през 1996 г. на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване от шестте крайбрежни държави – България, Румъния, Русия, Украйна, Грузия и Турция.

Общинският съвет в Бургас гласува днес новите носители на званието „Почетен гражданин на Община Бургас“. Решенията бяха приети с убедително мнозинство, а всички предложени личности ще бъдат удостоени с почетното звание.

Композиторът проф. Иво Керемидчиев и писателят Алек Попов получиха единодушна подкрепа с по 47 гласа „за“, като те ще получат званието посмъртно. С 46 гласа „за“ и един „въздържал се“ беше одобрено предложението за актьора Руси Чанев, а художникът доц. Димо Колибаров също получи пълна подкрепа – 47 гласа „за“.

Общинските съветници гласуваха и предложението доц. Николай Ралев да бъде удостоен със званието „Почетен гражданин на Бургас“. Той получи 39 гласа „за“ и 6 „въздържали се“.

При гласуването за актьора Димитър Рачков резултатът беше 37 гласа „за“, 7 „въздържали се“ и един „против“. Общинският съветник Георги Манев си направи отвод, като уточни, че няма да гласува, тъй като е в приятелски отношения с номинирания.

БТА припомня, че по традиция отличията ще бъдат връчени по време на тържественото заседание на Общинския съвет, което се провежда на празника на града – Никулден, 6 декември.

Проф. Иво Христов Керемидчиев (1954 – 2019) е български музикант, звукорежисьор, композитор и дългогодишен преподавател, роден в Бургас. Завършва Националното училище за музикално и сценично изкуство „Проф. Панчо Владигеров“ в родния си град през 1973 г., а през 1977 г. – специалност „Цигулка“ в Държавната музикална академия в София. По-късно придобива и втора специалност – „Звукорежисура“, а в периода 1985 – 1987 г. специализира в Музикалната академия в Детмолд, Германия. Професионалният му път започва като помощник-концертмайстор в Българския камерен оркестър – Банкя, а по-късно свири в симфоничния оркестър на Каляри, Италия. След завръщането си в България работи като звукорежисьор и преподавател в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, където е ръководител на специалността „Звукорежисура, звуков и медиен дизайн“. През 1997 г. става доцент, а от 2002 г. – професор.

Иво Керемидчиев е автор на над 1200 звукозаписа с класическа и народна музика, много от които са издадени в чужбина. Под негово ръководство е създадено модерно звукозаписно студио в Музикалната академия по проект, финансиран от японското правителство. Сред реализираните от него инициативи са създаването на специалности „Медийна композиция“ и „Тонрежисура“, програмата за дистанционно обучение в академията, както и проекти за популяризиране на българската култура в чужбина.

Проф. Керемидчиев е носител на наградата „Кристална лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци (2015) и на „Кристално огърлие“, връчено му посмъртно през 2019 г. Той е инициатор и за създаването на специалност „Звукорежисура“ в Музикалното училище в Бургас, където сам преподава и подпомага изграждането на звукозаписно студио.

Алек Василев Попов (1966 – 2024) е български писател, сценарист и драматург, чието творчество е тясно свързано с Бургас – град, който често присъства в неговите книги като вдъхновение и сюжетна среда. Роден е в София в семейство на учени и преводачи. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури и специалност „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, след което специализира в САЩ.

Автор е на редица сборници с разкази и романи, сред които „Мисия Лондон“, „Черната кутия“, „Сестри Палавееви в бурята на историята“, „Митология на прехода“ и др. Романът „Мисия Лондон“ се превръща в литературен и филмов феномен и е преведен на 16 езика. Произведенията му са отличени с множество литературни награди, включително „Хеликон“ и „Елиас Канети“. Приживе Алек Попов е член-кореспондент на Българската академия на науките, участва в редакционната колегия на списание „Гранта – България“ и в дейността на Българския ПЕН-център. 

Руси Иванов Чанев е роден на 18 септември 1945 г. в Бургас. Завършва актьорско майсторство през 1967 г. в класа на проф. Боян Дановски. Работи в Драматичния театър – Пловдив, Младежкия театър, Театър „София“ и Народния театър „Иван Вазов“. През 1990 г. е сред основателите на Малък градски театър „Зад канала“, където два сезона е и директор. Изиграл е над сто роли в театъра, киното и телевизията. Сред най-известните му филмови образи са в „Авантаж“, „Мера според мера“, „Осъдени души“, „Константин Философ“, „Време разделно“. Като съсценарист, заедно с режисьора Георги Дюлгеров, създава емблематичните филми „Авантаж“ и „Мера според мера“. Чанев е носител на множество отличия, сред които наградите „Аскеер“, „Кристална лира“, „Заслужил артист“, както и ордена „Св. св. Кирил и Методий“ – I степен (2021). През 2024 г. получава „Аскеер“ за цялостно творчество.

През последните години актьорът се посвещава и на литературни проекти, сред които адаптираната за деца версия на романа „Под игото“, придружена от аудиокнига, озвучена от самия него.

Доц. Димо Колев Колибаров е роден на 27 февруари 1965 г. в Поморие. Завършва Средното специално художествено училище „Цанко Лавренов“ в Пловдив, а през 1996 г. – Националната художествена академия, специалност „Графика“. От 1991 г. е член на Съюза на българските художници.

Той е утвърден график, преподавател и дългогодишен ръководител на филиала на НХА в Бургас (2019–2023). Преподава „Графика и композиция“ в катедра „Графика“ на академията и е сред водещите фигури в утвърждаването на филиала като център за творчески обмен и обучение. Участва активно в обновяването на Графичната база в Бургас и в редица международни и национални изложби и проекти.

Колибаров е носител на множество отличия от престижни форуми в България, Япония, Италия, Китай, Турция, Чехия и Литва. През 2024 г. е избран за „Художник на годината“ от Дружеството на бургаските художници.

Димитър Минков Рачков е роден на 18 септември 1972 г. в Бургас. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1995 г. в класа на проф. Димитрина Гюрова и проф. Пламен Марков. Работи в театрите в Сливен, Варна и София, включително и в Народния театър „Иван Вазов“, където е част от трупата до 2009 г.

Известен е с многобройните си роли в театъра, киното и телевизията. Сред популярните му филми са „Авантаж“, „Бунтът на L.“, „Пътят към Коста дел Маресме“, „Полицаите от края на града“ и „Голата истина за група Жигули“. Телевизионната му кариера започва в „Клуб НЛО“, а по-късно става едно от най-разпознаваемите лица на българския ефир като водещ на „Господари на ефира“, „Като две капки вода“, „Маскираният певец“, „Забраненото шоу на Рачков“ и „С Рачков всичко е възможно“. Носител е на наградата „Аскеер“ за изгряваща звезда (2000) и на отличия за актьорско майсторство от театрални фестивали. 

Доц. Николай Колев Ралев е роден на 24 септември 1941 г. в Бургас. Завършва висше образование във ВМЕИ – София, специалност „Радиотехника“, след което започва работа в Радиорелейна и телевизионна станция „Слънчев бряг“, където е началник до 1971 г. През този период внедрява редица рационализации за подобряване на техническата дейност.

От 1971 г. до пенсионирането си работи във Висшия химико-технологичен институт в Бургас, по-късно Университет „Проф. д-р Асен Златаров“. Преподавател, учен и общественик, той преминава през всички академични степени – доцент, заместник-ректор и три мандата ректор.

Доц. Ралев е автор на проекта за създаване на държавен университет в Бургас, реализиран с решение на Народното събрание през 1995 г. Под негово ръководство ВХТИ се преобразува в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, а той става първият му ректор. Днес това е единственият държавен университет в Югоизточна България, признат за научен университет.

Българският учен доц. д-р Невена Иванова, преподавател в Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“, представи свое научно откритие на световния форум по генетика – ASHG 2025 в Бостън, САЩ. Тя беше единственият участник от България, включен в научната програма на събитието, съобщиха от бургаското висше училище. 

Откритието ѝ е първо по рода си в световната наука и представлява принос към изследването на човешкия геном и генетичните механизми при редки заболявания. Изследването описва нова мутация в гена FGF23 при пациент с изключително рядко наследствено заболяване – хиперфосфатемичен вариант на туморна калциноза, усложнен с тежки съдови аневризми и тромбози.

Доц. Иванова има три клинични специалности – вътрешни болести, кардиология и обща медицина. От 2024 година тя е част от преподавателския състав на Бургаския държавен университет, а от тази година заема академичната длъжност „доцент“ по обща медицина. Компетентността ѝ в областта на медицинската генетика е потвърдена чрез сертифицирана квалификация от Harvard Medical School, където е двукратно отличена за високи академични постижения.

ASHG е международен форум в областта на човешката генетика, събиращ хиляди участници от десетки държави, включително учени от Harvard, MIT, Stanford, Oxford, Cambridge, Columbia и други водещи университети. Сред лекторите тази година беше и директорът на Human Genome Project проф. Франсис Колинс.

Представители на Комисията за защита на потребителите (КЗП) проведоха информационна среща с граждани, представители на бизнеса и общинската администрация в Камено, за обсъждане на детайли около предстоящото въвеждане на еврото от 1 януари 2026 година. Събитието се състоя в сградата на Общинския съвет и е част от националната кампания за информиране на населението относно основните промени, свързани с преминаването към единната европейска валута.

Данаила Костова, главен инспектор в комисията, представи ключови разяснения по теми, свързани с ежедневните плащания и защитата на потребителите по време на преходния период. По време на срещата бяха обсъдени конкретни ситуации като например как ще се връща рестото след 1 януари 2026 г. Костова уточни, че през първия месец на новата година плащанията ще могат да се извършват както в левове, така и в евро, но рестото ще се връща само в една валута – по възможност в евро, а при липса на достатъчна касова наличност – в левове. Тя допълни, че целта е да се осигури плавен и безпроблемен преход за гражданите и бизнеса.

Обсъдена беше и темата за обмяната на пари и банковите лимити. Участниците поискаха повече информация за това, какви суми ще могат да се обменят на гише и какви пакети услуги ще предложат банките за физически лица и фирми. От КЗП поясниха, че институциите работят в тясна координация с БНБ и банковия сектор, като всички промени ще бъдат обявени своевременно и ще бъдат съпроводени с ясни инструкции за гражданите.

В дискусията бе повдигната и темата за сигурността около пощенските станции от началото на следващата година, когато възрастни хора ще могат да обменят своите спестявания. Присъстващите се обединиха около мнението, че е необходимо засилено полицейско присъствие в тези райони, за да се предотвратят евентуални измами и посегателства срещу по-възрастни граждани.

Костова подчерта, че Комисията продължава активно да следи цените на над 100 основни стоки с цел предотвратяване на спекулативно поскъпване в периода преди въвеждането на еврото. Това наблюдение ще продължи и след приемането на еврото, каза тя и призова потребителите да бъдат внимателни и да сигнализират при съмнения за неправомерни промени в цените. Внимание беше отделено и на необходимостта от допълнителна информираност и обучения за касиерите и служителите в търговските обекти, особено в по-малките населени места. Костова даде пример с умението за разпознаване на фалшиви евро банкноти, което ще бъде от ключово значение в първите месеци на въвеждането на новата валута.

Срещата в Камено е част от поредица регионални събития, организирани от държавните институции, целящи да осигурят навременна и достоверна информация за процеса по въвеждане на еврото в България. Представителите на КЗП призоваха гражданите и бизнеса да черпят информация единствено от официалните източници и да не се поддават на непроверени публикации в социалните мрежи, които често предизвикват излишно напрежение.

Следващата среща от националната кампания ще се проведе в град Царево.