Проф. Сотир Сотиров е новият ректор на Бургаския държавен университет (БДУ) „Проф. д-р Асен Златаров“. Той бе избран след провеждане на балотаж в рамките на изборна процедура, в която участваха четирима кандидати. Това съобщиха от пресцентъра на БДУ.

Проф. Сотиров е дългогодишен преподавател и администратор в бургаското висше училище, с над 25 години опит в академичното управление. През годините е заемал различни ръководни постове, включително ръководител на катедра, заместник-декан и два мандата заместник-ректор.

В научната си дейност проф. Сотиров е ръководил над 15 проекта с национално и международно финансиране, на обща стойност над 50 милиона лева. Те обхващат области като биомедицински изследвания и интелигентни системи, включително два центъра за върхови постижения и един за компетентност. Той е ръководител на „Лаборатория по интелигентни системи“, в рамките на която в момента се изпълняват девет активни проекта.

Проф. Сотиров е автор на над 250 научни публикации, като 145 от тях са индексирани в Scopus и Web of Science. Основните му изследвания са в сферите на изкуствения интелект и биомедицината. Активно участва в международни научни форуми като член и съпредседател на комитети към IEEE, IFSA и EUSFLAT. Редактор е на редица научни сборници, включително 13 издания на Springer.

Носител е на множество отличия, сред които наградата за високи научни постижения на Съюза на учените в България, специална награда на БАИТ, „Златна значка“ на Научно-техническите съюзи, както и званието IEEE Senior Member.

Новият ректор се очаква да встъпи в длъжност в началото на месец септември. Той ще довърши оставащия период от мандата на досегашния ректор проф. д-р Христо Бозов, който се оттегля заради навършване на пенсионна възраст.

Той спечели 119 гласа от членовете на Общото събрание, а другият кандидат – проф. Румяна Янкова-Аврамова получи 79

Рибарското селище Ченгене скеле край Бургас и бившето военно поделение на нос Хрисосотира до Черноморец попадат в списъка на държавните имоти с отпаднала необходимост, които правителството възнамерява да продаде. Това казаха представители на „Да, България“ на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в Бургас. В нея участваха съпредседателят на партията Ивайло Мирчев, Добромир Гюлев – член на Изпълнителния партиен съвет и Димитър Найденов, член на „Да, България“.

Найденов посочи, че проблемът на хората, които имат неузаконени постройки в рибарското селище Ченгене скеле, не е разрешен повече от 40 години. Община Бургас в продължение на няколко кметски мандата се опитва да го разреши, но без успех, коментира той. По думите му се взема предвид обществената функция на селището и къщите не се събарят.

„Сега ни сервират информацията, че земята върху която са постройките на рибарите, ще бъде продадена по неясни критерии и с неясни правила. Това крие риск – това са места на първа линия край морето, които в условията на днешните пазарни оценки възлизат на доста значителна стойност. Това буди подозрение, че тази земя е възможно да бъде продадена на хора, които един ден да кажат на рибарите – напусни моята собственост, аз имам документ, ти нямаш място тук. И в следващия момент да започнат да никнат скъпи вили или кооперации с апартаменти“, коментира Димитър Найденов. 

Земята на бившето военно поделение на нос Хрисосотира, познат сред местните в Черноморец като Червенка, също е сред терените, които се планува да бъдат продадени, обяви Добромир Гюлев. „Това е парцел от 170 декара, който има археологическа стойност. Разкопки се правят там от 2013 година и постоянно излизат нови и нови неща. Теренът е много апетитен – на първа линия море, един от последните незастроени имоти в района. Очаквано е там да има сериозен частен интерес“, посочи той. 

Барелеф на румънския поет и публицист Михай Еминеску ще бъде открит на 25 юли в Свети Влас. Церемонията ще се състои на Алеята на народите, съобщи за БТА кметът на курортния град Иван Николов.

На събитието се очаква да присъстват посланикът на Румъния в България Бръндуша Йоана Предеску и българският посланик в Букурещ Радко Влайков. Поканени са и представители на дипломатически мисии от други страни.

Барелефът на Михай Еминеску е поставен от фондация „Българска памет – братя Диневи“ в създадената от нея Алея на народите. Засега в там се намират барелефи на Васил Левски, Христо Ботев, Шандор Петьофи, руския адмирал Фьодор Ошаков, английския адмирал Хорацио Нелсън, френския маршал Филип дьо Клерк, американския журналист Джанюариъс Макгахън, обединителят на Италия Джузепе Гарибалди, на полския творец Адам Мицкевич, на немския поет и драматург Шилер, на грузинския княз Алексей Церетел, на казахстанския философ Абай, на японския самурай Сейго Ямадзава и др. 

„Целта на Алеята на народите е да подчертае уважението към героите не само на България, но и на други държави, като така създаваме мостове между народите чрез културна памет и историческа признателност“, каза за БТА Николов.

На алеята се поставят бронзови барелефи с образи на националните герои и кратка информация за тях. По този начин българските и чуждите туристи научават повече за държавите и за техните национални водачи.

Апелативният съд в Бургас потвърди мярката за неотклонение „задържане под стража“ спрямо румънски гражданин, обвинен в опит за контрабанда на наркотични вещества през морската граница. Това съобщиха от пресцентъра на апелативния съд.

Мъжът, с инициали Х.М., е обвинен, че в съучастие с друг, е направил опит да пренесе с яхта към Турция над 61 кг марихуана, повече от 44 г екстази и 600 г кокаин. Задържането им е извършено на 16 юли м.г. на граничния пункт „Царево“. 

Румънският гражданин обжалва пред въззивната инстанция определението на първоинстанционния съд, с което е отказано изменение на мярката му за неотклонение. Това е третата проверка на законосъобразността на задържането му.

Според съда не са настъпили нови обстоятелства, които да обосновават промяна на мярката. В мотивите си съдебният състав се позовава на събрания доказателствен материал, включително и заключения от ДНК експертизи, съгласно които клетъчен материал от обвиняемия е открит по част от опаковките и саковете, с които наркотиците са били пренесени.

Като допълнителни основания за потвърждаване на най-тежката мярка за неотклонение съдът посочва факта, че обвиняемият е чужд гражданин без постоянен адрес у нас и често пътува до Турция. Освен това, предвид високата степен на обществена опасност на деянието и предвиденото наказание от 10 до 15 години лишаване от свобода, съществува реална опасност от укриване или извършване на друго престъпление.

Апелативният съд отбелязва още, че обвиняемият има утежнено съдебно минало, включващо осъждания в Италия и Германия.

Определението на Апелативния съд в Бургас е окончателно.