Поредни изследвания на питейната вода в Елените сочат, че водата в района продължава да не отговаря на изискванията за качество и е негодна за пиене. Последното пробонабиране е извършено на 22 октомври. Информацията е публикувана днес на сайта на Регионалната здравна инспекция (РЗИ)-Бургас.

Резултатите от химичните и микробиологични анализи показват сериозни отклонения от нормативите за питейно-битови цели. В пробите са открити колиформени бактерии и ентерококи в количества, значително над нормата. Освен това, вкусът на водата е отчетен като неприемлив.

РЗИ-Бургас отново подчертава, че водата във ваканционно селище Елените не трябва да се използва за пиене или приготвяне на храна. Тя може да бъде използвана единствено за битови нужди.

Следващото контролно пробонабиране ще бъде извършено на 27 октомври.

На 3 октомври поройни дъждове предизвикаха сериозни поражения във ваканционното селище. Тогава водната стихия отне живота на четирима души.

Предложения за въвеждане на електронни чипове и увеличаване на охраната в училищата в Бургаска област ще бъдат изпратени до образователното министерство. Това съобщи пред журналисти Марин Димитров, началник на отдел „Охранителна полиция“ към Областната дирекция на МВР в Бургас. Той информира, че предложенията са направени по време на среща с директори на училища в областта и представители на МВР. Срещата е инициирана заради нарастващата агресия в училищата и на територията около тях.

Предложените мерки включват увеличаване на числеността на охранителите в учебните заведения, които да осигурят по-добра реакция при инциденти както вътре в училищата, така и в техните дворове. Допълнително беше предложено въвеждането на пропускателен режим чрез електронни чипове или магнитни карти за учениците. Тази система ще ограничи достъпа на външни лица и ще позволи проследяване на движението на учениците в училищата, обясни Димитров.

Със системата за електронни чипове всеки ученик ще бъде регистриран при влизане и излизане от училището, което ще ни позволи по-лесно да следим тяхното движение и да предотвратим нежелан достъп на външни лица, посочи той. Димитров добави, че чрез този подход ще се осигури и допълнителен контрол върху ученическата безопасност, като същевременно се ограничи възможността за инциденти в учебните заведения.

Като резултат от срещата, ще обобщим всички предложения и ще ги изпратим на министъра на образованието за допълнителна преценка, каза Димитров. Той подчерта, че е важно да се създаде превенция още в семейната среда, като родителите играят ключова роля в откриването на проблеми и агресивно поведение. Работата с родителите е не само важна, но и наложителна, за да можем навреме да реагираме на рисковете и да предотвратим инциденти в училищата, добави той.

Предложенията ще бъдат обобщени и изпратени в Министерството на образованието, като се очаква да бъдат разгледани и адаптирани към нуждите на различните учебни заведения.

Решението на Регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) Бургас да обяви наличието на незаконно строителство в Елените поставя под сериозна заплаха имоти, собственост на над 200 души. Това пред журналист заяви адвокат Драгомир Ошавков, който представлява част от засегнатите от наводнението в района.

Той уточни, че много от засегнатите имоти са напълно законни, с издадени разрешителни и удостоверения за въвеждане в експлоатация, като собствениците им са закупили имотите с гаранцията от държавата и общината, че те са строени в съответствие със законовите изисквания.

Собствениците са абсолютно добросъвестна страна, закупили са имотите си със съзнанието, че те са изцяло законни. Но сега, в резултат на решението на РДНСК, те са поставени в положение да се страхуват от събаряне на постройките, посочи адвокатът.

Той добави, че разясненията на РДНСК относно дефиницията на „незаконно строителство“ и възможните последици от тяхното решение все още не са ясни, което допълнително влошава ситуацията за собствениците.

Това е не само правен, но и морален проблем. Тези хора вече са преживели природна катастрофа и сега са поставени пред ново изпитание, което е трудно за разбиране, добави Ошавков.

Адвокатът обясни, че засегнатите собственици обмислят да се обединят и подадат възражение срещу констативния акт за да защитят правата си.

На 3 октомври поройни дъждове предизвикаха сериозни поражения във ваканционното селище. Тогава водната стихия отне живота на четирима души – трима мъже и жена. Институциите започнаха проверка за нередности при строителство в района. На 22 октомври собственици на пострадали имоти в курорта инициираха подписка срещу събарянето на сгради в Елените.

Представители на охранителни фирми и Министерството на вътрешните работи обсъдиха в Бургас съвместни мерки срещу нарастващата агресия в училищата и т.нар. „локали“ в търговските центрове. По време на Националната среща на Националната асоциация на фирмите за търговска сигурност и охрана (НАФТСО) в крайморския град се срещнаха представители на държавни институции, местни власти, охранителния бранш, които потърсиха общи решения за ограничаване на тревожните прояви на насилие сред младежите.

В центъра на дискусията стоеше необходимостта от по-тясно взаимодействие между частните охранителни компании, МВР и Министерството на образованието, така че превенцията да започва преди вратите на училищата, а не след възникване на инцидентите.

Въпросът е да се изгради такава организация, която да обедини усилията на институциите и охранителния сектор, за да се предотвратяват проявите на насилие и престъпност още преди те да влязат в училищната среда, заяви Петко Иванов, член на Управителния съвет на НАФТСО. Той каза, че борбата с агресията сред подрастващите и с нерегламентираните заведения в търговските центрове трябва да бъде приоритет на институциите.

След последното съвещание с Главна дирекция „Национална полиция“ очакваме конкретни насоки от МВР и готовност за реални действия, посочи Иванов. По думите му сигурността има своята цена и изисква стабилен финансов ресурс, както и мотивирани кадри, които да изпълняват отговорно своята мисия.

Сигурността е скъпо удоволствие. Ефективната охрана в училищата и големите търговски обекти предполага инвестиция в хора и организация, съобразена с реалните рискове, допълни той. Иванов обърна внимание и на кадровия недостиг в сектора, като отбеляза, че близо 60 процента от заетите в охраната са в пенсионна или предпенсионна възраст.

Професията е нископлатена, натоварена и често немотивираща за младите хора. Ако искаме устойчивост, трябва да мислим и за бъдещето на професията, коментира Иванов.

По отношение на предложението за поставяне на метални детектори в училищата той каза, че „това е мярка с ограничен ефект“. По думите му, освен че изисква допълнителен бюджет, тя няма да реши основния проблем – нуждата от навременна превенция и ангажиране на семействата и институциите.

Участниците в срещата се обединиха около виждането, че решението на проблема изисква обща национална стратегия – съчетание от по-строг контрол, активна превенция и сътрудничество между училища, полиция и охранителни фирми. Само така, подчертаха участниците, може да бъде постигната по-голяма сигурност и спокойствие за децата и обществото като цяло.

Над 50 на сто от бюджета на Програмата „Морско дело, рибарство и аквакултури“ (ПМДРА) ще бъде договорен до края на годината, каза зам.-министърът на земеделието и храните д-р Лозана Василева по време на Международния форум „Черно море 2030: Партньорство за устойчиво бъдеще“ в Бургас.

„Общият бюджет на програмата възлиза на над 237 милиона лева безвъзмездна финансова помощ, като до момента са сключени 91 договора за 75,8 милиона лева“, каза тя. Василева отбеляза, че Черно море трябва да се превърне в модел за синя икономика, в която растежът върви ръка за ръка с опазването на околната среда. „Наши ориентири са Зелената сделка, Стратегическият подход за Черно море и Пактът за океаните. Необходими са ясни приоритети, базирани на партньорствата“, подчерта заместник-министърът. 

По думите ѝ черноморските общини трябва да бъдат авангардът на този преход чрез смели инвестиции в градовете, подкрепени от ефективно публично-частно партньорство с бизнеса и науката.

Нужни са ни среда на доверие и намаляване на административните бариери, добави д-р Лозана Василева. 

В контекста на опазването на морската среда тя каза: „Фокусът трябва да е върху ефективни действия и иновативни бизнес модели, които доказват, че икономическият приоритет и добрият екологичен статус на морето са двете страни на една и съща монета“.

Единайсет пречиствателни станции по българското крайбрежие обезпечават чистотата на Черно море, а проекти за рехабилитация на ВиК мрежата и изграждане на нови станции се реализират в по-малки населени места. Това коментира пред журналисти в Бургас членът на борда на мисията на ЕС „Възстановяване на нашите океани и води“ Ивелина Василева, която се включи в международния форум „Черно море 2030: Партньорство за устойчиво бъдеще“ в Международния конгресен център в крайморския град. 

„Параметрите за качеството на морската водата са изключително добри и това ни дава спокойствие за бъдещия летен туристически сезон“, посочи Василева. Тя добави, че университети в Бургас работят по иновации за мониторинг на водите на Черно море и използване на морски ресурси. Като добър пример за иновации тя посочи производството на електрически плавателни съдове от бургаски компании. 

Форумът „Черно море 2030: Партньорство за устойчиво бъдеще“ предоставя платформа за представяне на тези технологии и за стимулиране на партньорства между местните власти, бизнеса и научните среди. По думите на Василева усилията на европейската общност са насочени именно към съчетаване на икономическия растеж с опазването на морската среда и насърчаване на иновациите в синята икономика, като същевременно се гарантира безопасност и устойчивост на крайбрежните общности.

Директорът на Генерална дирекция „Морско дело и рибарство“ към Европейската комисия Чарлина Вичева представи Европейския пакт за океана като ключова инициатива за устойчиво управление на моретата и океаните, по време на Международния форум „Черно море 2030: Партньорство за устойчиво бъдеще“ в Бургас.

„Този пакт обсъдихме преди няколко месеца с представители на местната власт, бизнес-общности, кметове. Пактът беше представен на конференцията на ООН за океана в Ница, Франция и беше едно от най-атрактивните предложения. Това предложение беше представено от президента на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Антонио Коща“, каза Вичева.

Тя отбеляза, че океанът и моретата регулират климата и че Европейският пакт за океана има за задача да отговори на ключови предизвикателства чрез шест групи цели: възстановяване на морските екосистеми и биоразнообразието; укрепване на устойчивостта и конкурентоспособността на синята икономика; подкрепа на крайбрежните общности; развитие на науката за океана; защита на морската сигурност и отбраната; и засилване на глобалната дипломация по отношение на океана.

„Ако не се отнесем към океана с достатъчно уважение и не го пазим, той ще се отнесе към нас по същия начин. Затова първата група цели е възстановяване на морските екосистеми и биоразнообразието. Втората е укрепване на конкурентоспособността на синята икономика чрез създаване на качествени работни места, свързани с наука и иновации“, каза Вичева. Третата група цели е свързана с крайбрежните общности, които са едновременно уязвими заради климатичните и екологични предизвикателства, но същевременно държат потенциала на синята икономика, който може да движи цели страни напред.

Планираме да представим стратегия за крайбрежните общности в първата половина на следващата година, посочи Чарлина Вичева, подчерта ролята на науката за океана: „… ние знаем много малко за океана и не можем да развиваме икономиката му и да го опазваме успешно, ако не разполагаме с достатъчно знания“.

Що се отнася до сигурността и отбраната, тя посочи, че „синята икономика няма как да се развива без степен на сигурност. 99 на сто от дигиталната свързаност и 80 на сто от транспорта преминават през морета и океани. Това показва колко е важна морската сигурност“.

Вичева акцентира върху глобалната дипломация като добави, че световният океан не може да се управлява от една или друга държава. „ЕС е лидер в това отношение и трябва да продължи да развива позицията си като лидер в дипломацията за океана“, каза директорът на Генерална дирекция „Морско дело и рибарство“ към ЕК.

Международният форум „Черно море 2030: Партньорство за устойчиво бъдеще“ се проведе в Конгресен център – Бургас и събра представители на национални и местни власти, европейски институции, академични среди, бизнеса и неправителствени организации от Черноморския регион. Темата на форума беше насочена към устойчивото развитие на региона, зеления преход, опазване на морската среда, адаптация към климатичните промени, дигитализация и иновации в синята икономика. Паралелно със събитието функционираше експо зона, в която бяха представени иновативни постижения на студенти от Бургаски свободен университет и Бургаски държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“, включително проекти за мониторинг на водите и екологични технологии, както и електрическата яхта „Хелиос Омега 7.2“.

Министърът на енергетиката Жечо Станков подчерта значението на Черно море като център за икономически и енергийни възможности и заяви, че България ще инвестира в чиста енергия, модерни пристанища и интелигентна инфраструктура, за да свърже региона и да осигури устойчив растеж. Той призова за сътрудничество между държавата, бизнеса, академичната общност, неправителствените организации и гражданите за устойчив енергиен преход. Министър на околната среда и водите Манол Генов акцентира върху необходимостта от тясна координация и партньорство между черноморските държави, институции и граждани за опазване на морската среда. Той посочи, че Черно море е уязвимо и изисква специални мерки, като регионалното сътрудничество е ключът за постигане на екологичен баланс и устойчивост. България, по думите му, е ангажирана с общоевропейските цели за опазване на океаните и моретата.

Мирослав Боршош, министър на туризма заяви, че туристическият сектор трябва да бъде съобразен с устойчивото развитие и опазването на околната среда. Той предупреди, че ако не се предприемат реални действия за защита на морето и крайбрежието, бъдещите поколения ще наследят затруднена за управление и рискова среда. Министърът акцентира върху синята и зелената икономика като ключови приоритети за регионалното развитие и привличането на млади хора в този сектор. Екатерина Захариева, европейски комисар за стартиращи предприятия, научни изследвания и иновации,
подчерта, че бъдещето на Черно море е част от бъдещето на Европа и че науката и иновациите могат да подпомогнат баланса между туризъм, енергетика, сигурност и опазване на околната среда. Тя посочи значението на синята икономика, включително морска енергия, биотехнологии и цифрови решения, като източник на работни места и икономически растеж.

Д-р Лозана Василева, заместник-министър на земеделието и храните, заяви, че Черно море трябва да се превърне в модел за синя икономика, като растежът върви ръка за ръка с опазването на околната среда. Тя отбеляза, че над 50 на сто от бюджета на програмата за морско дело, рибарство и аквакултури вече е договорен, а общият бюджет на програмата е над 237 милиона лева, като са сключени 91 договора за 75,8 млн. лева. Чарлина Вичева, която е директор на Генерална дирекция „Морско дело и рибарство“ към ЕК, представи Европейския пакт за океана и подчерта значението му за Черно море. Тя очерта пет групи цели: възстановяване на морските екосистеми, укрепване на синята икономика, подкрепа за крайбрежните общности, развитие на науката и морската сигурност, както и засилване на глобалната дипломация по отношение на океана.

Ивелина Василева, член на борда на мисията на ЕС „Възстановяване на нашите океани и води“ съобщи, че в Черно море вече са изградени 11 пречиствателни станции, а проекти за рехабилитация на ВиК мрежата и изграждане на нови станции се реализират и в по-малки населени места. Тя отбеляза, че университети в Бургас разработват иновации за мониторинг на водите и екологични технологии, включително електрически яхти, които ще подкрепят устойчивото развитие и синята икономика.

Община Бургас търси начини да развива града като град на иновации, наука, знания и на млади хора, каза кметът Димитър Николов. По думите му въпреки че регионът се намира в периферията на Европейския съюз и е пряко засегнат от последиците от войната в северозападната част на Черно море, жителите на Бургас не се отказват да живеят, творят и се развиват тук. Бургаският държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ със своите лаборатории и специалисти е един от водещите в направления като синя, кръгова и зелена икономика, заяви ректорът на университета проф. д-р Сотир Сотиров. 

В хода на форума беше обсъдено състоянието на морската среда и качеството на крайбрежните води. България заема второ място в Европейския съюз по чистота на морските води – 97,9 на сто от крайбрежните зони покриват най-високите екологични стандарти. Крайморските общини у нас бяха посочени като пример за устойчиво развитие, където модерната инфраструктура и опазването на природата носят реален икономически ефект.

Туристическият сектор трябва да бъде съобразен с устойчивото развитие и опазването на околната среда, заяви министърът на туризма Мирослав Боршош по време на международния форум „Черно море 2030: Партньорство за устойчиво бъдеще“, който се провежда в Бургас. Министърът подчерта, че ако не се предприемат реални действия за защита на морето и крайбрежието, бъдещите поколения ще наследят рискова и трудна за управление среда.

Боршош отбеляза, че туризмът е ключов двигател на регионалната икономика, но за да бъде устойчив, той трябва да се интегрира в „сините“ и „зелените“ икономики. Според него държавата, местните власти и бизнесът трябва да действат съвместно, за да осигурят защита на крайбрежието, да стимулират иновациите и предприемачеството сред младите хора и да гарантират, че Южното Черноморие остава привлекателно за инвестиции и развитие.

„Въпросът е какво оставяме на младите хора – каква планета, каква България и какво Черно море. Ако не действаме сега, рискуваме да им оставим една сложна за управление и опасна за околната среда среда“, посочи Боршош и добави, че конференциите като настоящата очертават бъдещето на региона и задават рамките, в които се развива туризмът и устойчивото управление на ресурсите. Той благодари на организаторите на форума, на научната общност и младите хора за подкрепата в насърчаването на „сините“ и „зелените“ икономики. По думите му, ангажиментът към тези сектори е важен не само за икономическото развитие и опазването на природата, но и за демографския потенциал на региона, като дава възможност младите хора да създават бизнеси и семейства по българското крайбрежие.

България доказа, че като периферна и гранична зона на Европейския съюз може да носи отговорност. И по време на икономически, и по време на геополитически и военни кризи. Сега трябва да докаже, че може да носи и тази отговорност, когато сме изправени пред климатичните кризи, каза още министърът на туризма. 

Форумът „Черно море 2030: Партньорство за устойчиво бъдеще“ се провежда в Конгресен център – Бургас и е организиран от Община Бургас и сдружение „ПроспектиМ“. Събитието събира представители на местни и национални власти, европейски институции, академични среди, бизнеса и неправителствени организации от целия черноморски регион. В рамките му участниците обсъждат практическите стъпки за ускоряване на прехода към устойчиво развитие, укрепване на сътрудничеството между страните с черноморски територии, опазване на морската и крайбрежната среда, внедряване на иновации и дигитални решения в синята икономика, както и ролята на туризма и морския бизнес като двигатели на устойчивото бъдеще.

Науката и иновациите могат да подпомогнат устойчивото развитие на Черно море и баланса между сигурността, растежа и климатичните мерки в региона, посочи европейският комисар по стартиращи предприятия, научни изследвания и иновации Екатерина Захариева във видеообръщение към участниците във форума „Черно море 2030: Партньорство за устойчиво бъдеще“ в Бургас.

„Темата, която ни събра днес, е не просто рационална, а стратегическа. Защото бъдещето на Черно море е част от бъдещето на Европа. Всеки път, когато говорим за Черно море, говорим както в местен, така и в стратегически план. Говорим за много неща — от туризъм и околна среда, през енергетика, до сигурност и отбрана. Намирането на баланс между всички тях не е лесна задача. Науката и иновациите не са панацея, но могат да помогнат много за този баланс“, каза комисарят.

Захариева припомни публикуваната през май нова стратегия на Европейската комисия за стратегическия подход за Черно море, която събира на едно място сигурността, устойчивия растеж и мерките за климата. „Стратегическо е също разбирането за свързаност – че освен нас европейците, тези теми засягат и другите държави с излаз на Черно море, както и всички останали, с които то може да ни свърже в Далечния изток. Стратегическо е и чувството за спешност. Трябва ни повече от всичко, по-добро от всякога, веднага“, посочи Захариева.

Еврокомисарят отбеляза значението на синята икономика, която обхваща традиционни и нови сектори като корабоплаване, рибарство и туризъм, морска енергия, биотехнологии и цифрови решения.

„Към 2022 година тя осигурява почти 5 милиона работни места, има 890 милиарда евро оборот и генерира близо 250 милиарда евро брутна добавена стойност. Това е един от най-бързо развиващите се икономически сектори. Само за две десетилетия Европа премина от няколко демонстрационни инсталации до почти 19 гигавата морска вятърна енергия в 11 държави, достатъчно да се захранят над 6 милиона домакинства. Инвестициите в иновации дават реални резултати, а общите политики, стимули и финансови инструменти са начинът да ги постигнем“, обобщи Екатерина Захариева. 

Тя припомни и инициативи като мисията за възстановяване на океаните до 2030 година и новия Европейски пакт за океаните. „Стратегическото във всички тях е науката, бизнесът и политиката да действат в синхрон, за да могат амбициите и добрите намерения да намерят изражение в научна дейност. А тя може да бъде претворена в патенти, иновации, ново и мащабно производство, износ“, каза еврокомисарят и изрази мнение, че идеята на днешния форум в Бургас съвпада с тази визия за общи действия.

Форумът „Черно море 2030: Партньорство за устойчиво бъдеще“ се провежда в Конгресен център – Бургас и е организиран от Община Бургас и сдружение „ПроспектиМ“. Събитието събира представители на местни и национални власти, европейски институции, академични среди, бизнеса и неправителствени организации от целия Черноморски регион. В рамките на форума участниците обсъждат практически стъпки за ускоряване на прехода към устойчиво развитие, укрепване на сътрудничеството между страните с черноморски територии, опазване на морската и крайбрежната среда, внедряване на иновации и дигитални решения в синята икономика, както и ролята на морския бизнес като двигател на устойчивото бъдеще.