Правителството няма намерение да увеличава данъчно-осигурителната тежест. Това заяви в Бургас министър-председателят Росен Желязков в отговор на въпрос за повишаване на данъците и най-вече за вдигане на ДДС.

„Гледайте кой го казва и съдете дали новината не е фантасмагория. Правителството, ако е имало намерение да увеличава данъчно-осигурителната тежест, щеше да го заяви ясно и категорично. А това се заявява първо с актове на кабинета, второ с комуникация от страна на кабинета, където са предложенията към законодателя, и със закона за бюджета за следващата година“, посочи Желязков и добави, че в нито един от тези компоненти или теми правителството не се е ангажирало с позиция, че ще или че има намерение, или че се готви да го направи.

Той подчерта, че това обаче не означава, че правителството няма да се стреми към финансова дисциплина и към нормално обвързване на приходите и разходите със стремеж към по-балансиран бюджет. 

С въвеждането на еврото се покачват цените – това е абсолютно фалшива новина, каза министър-председателят Росен Желязков пред журналисти в Бургас. Според него покачването на цените следва естествени икономически процеси и те са свързани с изпреварващия темп – основно на доходите – пред ръста на икономиката.

„Затова и имаме голямо предизвикателство по отношение на подготовката на бюджета за 2026 година“, заяви премиерът. „Обвързването на голяма част от доходите, и не на последно място – на тези в публичния сектор, с минималната и договорената работна заплата, ще доведе до огромен ръст на разходите по отношение на подготовката на бюджета. А това от своя страна се явява и основен генератор за инфлация“, допълни той.

Министър-председателят подчерта, че е важно да се изгради симбиоза между ръст на икономиката, доходи и разходи, които имат обща целенасоченост – икономиката да работи по-добре.

„Затова и упреците, които ни отправят за дълга, който сме поели в рамките на лимита за дълга по бюджета за 2025 година, всъщност са неоснователни. Защото тези средства – голяма част от тях – ще отиват в икономиката. Няма да отидат за заплащане и за социални разходи и за доходи“, обясни Желязков.

„Тоест, ние няма да си позволим и за 2026 година да наливаме в системата средства от дълг за доходи. Тези пари ще бъдат в икономиката – за публични разходи, свързани с инфраструктура, свързани с развитието на енергетиката, свързани с развитието на общините“, категоричен бе премиерът.

Той се спря и на „още една опорна точка“, която по думите му трябва да бъде разсеяна, а именно твърдението, че Българската народна банка е премахнала лимита от 5 милиона. „Няма такова нещо. Има лимит от 5 милиона за заеми от физически и юридически лица. А основно инвестициите ще бъдат в полза на общини и на държавни институции“, заяви министър-председателят.

Няма защо да се разследва ситуацията със самолета на председателя на Европейската комисия (ЕК), защото тези смущения не се водят нито хибридни, нито киберзаплахи, каза пред журналисти в Бургас Росен Желязков. Коментарът му е по повод информацията за инцидент със самолета на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен на летището в Пловдив на 31 август. От правителствената информационна служба вчера съобщиха, че при подход за кацане на летище Пловдив е изчезнал GPS сигналът. С цел осигуряване безопасността на полета от Ръководство въздушно движение незабавно са предложили алтернативен подход за кацане по наземни навигационни средства. Европейската комисия е била уведомена от българските власти за инцидента със заглушаването на GPS сигнала по време полет над Пловдив на самолета, с който е пътувала фон дер Лайен, заявиха говорителките на ЕК Ариана Подеста и Анна-Кайса Иконен. Българските власти ни информираха, че подозират умишлена намеса от страна на Русия, заяви Подеста пред журналисти в Брюксел.

Още от 2022 г., от началото на войната в Украйна, част от начините за водене на съвременните войни включват т.нар. радиоелектронна война, която представлява умишлени смущения в радиочестотния спектър. Това се наблюдава през последните години в зоната на воденето на война, но интерференциите са от Хелзинки, през Черно море, Ереван, Тбилиси, Кипър, Сирия, та до Триполи. Всичко това са интерференции, защото се въздейства на радиочестотния спектър на GPS сигнала, който се излъчва от сателити, които са на близо 20 км над Земята, коментира премиерът. 

По думите му тази интерференция не е таргетирана по отношение на един или друг въздухоплавателен обект. Това нещо е установено в конкретния случай от екипажа на полета, каза премиерът. 

Такива неща се случват ежедневно, затова и самолетите, много преди да има GPS система, също са излитали и кацали. В тези моменти има създаден протокол, този протокол е във всички страни, в които Европейската агенция по авиационна безопасност има наблюдения за радиуса на въздействие, и тези проколи много ясно казват, че когато има смущение в GPS сигнала, се подхожда с инструментално навигиране, т.нар. конвенционен метод, допълни Росен Желязков. 

По думите му няма нещо, което Ръководството на въздушното движение на България да не е изпълнило по протокол и няма нещо, което да е по-различно от всичко, което се наблюдава като резултат на войната в Украйна, като начин за водене на радиоелектронна война.

За съжаление това е една от страничните, но не маловажни последици от подобни конфликти, допълни премиерът. 

Въвеждането на еврото трябва да бъде информиран и спокоен процес, който да не създава обществено напрежение, заяви министър-председателят Росен Желязков в Бургас по време на старта на националната информационна кампания, посветена на присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г.

„Тази кампания, както самото ѝ име подсказва, е информационна. Тя не е пропагандна и не цели да създава предварителни очаквания. Тя има за цел да разяснява“, посочи Желязков. По думите му кампанията трябва ясно да обясни пътя към приемането на еврото, свързаните с него предизвикателства и очакваните от институциите трудности, както и начините, по които могат да бъдат смекчени евентуални негативни ефекти. „В демокрацията най-дефицитният ресурс е доверието. Когато то бъде подкопано, институциите отслабват, а обществото губи способността си да реагира на предизвикателства“, подчерта министър-председателят.

Според него част от дебата около еврото е бил повлиян от некоординирани, а понякога и организирани информационни атаки, насочени към внушаване на съмнение и несигурност. „Еврото не е чужда валута. То е общата европейска валута на близо 400 милиона граждани от Европейския съюз. Приемайки еврото, ние се включваме пълноценно в единния пазар“, каза още премиерът.

Желязков изтъкна, че кампанията трябва да достигне особено до уязвимите групи, които са най-застрашени от спекулации и манипулации. „Живеем в море от информация, в което истината е най-ценният ресурс. За нея се изискват усилия и инвестиции. Медиите трябва да бъдат наш съюзник в това усилие“, допълни той.

В заключение министър-председателят подчерта, че целта на правителството е процесът по въвеждане на еврото да бъде планиран, прозрачен и свободен от излишно обществено напрежение.

Срещи с нови книги, театрална премиера и два големи концерта са в програмата на седмия ден на 41-вите Празници на изкуствата „Аполония“ в Созопол.

В 18:00 ч. в Художествената галерия Момчил Миланов ще представи книгата си „Лято в Бурландия“, а половин час по-късно в читалище „Отец Паисий“ Младежкият театър „Николай Бинев“ ще изнесе постановката „Лисабон“ от Захари Карабашлиев.

Музикалната програма започва в 19:00 ч. в Археологическия музей с концерта „Миниатюри“ на Ромен Гариу (виолончело) и Даниела Дикова (пиано). Паралелно в Художествената галерия писателката Антония Апостолова ще представи новата си книга „Болката идва по-късно“.

От 20:00 ч. там е премиерата на „Направени от вина“ на Йоанна Елми, а в Лятното кино ще бъде прожектиран филмът „Безсрамните“ на режисьора Константин Божанов.

Големият музикален акцент на вечерта е концертът на Концертмайсторите на „Аполония“ – Лия Петрова и Светлин Русев, които ще свирят за пръв път заедно на сцената на амфитеатъра с държавните цигулки „Страдивариус“ и „Гуарниери“, получени миналата година именно в Созопол. Началото е в 21:00 ч.

Денят ще завърши с джаз концерт на JP3 – Живко Петров (пиано), Димитър Семов (ударни) и Димитър Карамфилов (контрабас).

Празниците на изкуствата „Аполония“ се провеждат от 1984 г. Организатор е Фондация „Аполония“, създадена през 1991 г. Ежегодно сцените на „Аполония“ в Созопол привличат стотици артисти и хиляди любители на изкуството от България и света. Фестивалът има за цел да съхрани културните традиции, както и да подкрепи нови таланти в областта на различните видове изкуства. Тази година в програмата са включени над 70 събития от областта на музиката, театъра, литературата, киното и изобразителното изкуство.

В Бургас днес ще бъде дадено началото на националната информационна кампания за въвеждането на еврото от 1 януари 2026 година, информира Министерството на финансите. Официалното откриване е предвидено за 10:00 часа в Международния конгресен център. Събитието ще събере представители на общинската и държавната власт, бизнеса и неправителствения сектор, като гражданите също ще могат да се включат в обсъжданията.

По време на срещата ключовите институции в процеса, сред които Министерството на финансите, Българската народна банка, Министерството на икономиката и индустрията, както и органи като Комисията за защита на потребителите, Националната агенция за приходите, Комисията за финансов надзор и Националният осигурителен институт ще разяснят основните стъпки и срокове при въвеждането на новата валута. 

Инициативата се реализира съвместно с Икономическия и социален съвет, Националното сдружение на общините, представителни работодателски и синдикални организации, както и Асоциацията на банките в България. БТА припомня, че решението България да стане част от еврозоната в началото на 2026 г. беше потвърдено след положителните оценки на Европейската комисия и Европейската централна банка от 4 юни тази година, а на 8 юли финансовите министри от ЕС окончателно одобриха присъединяването. 

Вчера пред БНТ финансовият министър Теменужка Петкова каза, че информационната кампания за въвеждането на единната европейска валута ще протече с организирани информационни събития в 28-те областни града в страната. Наред с това ще бъдат организирани информационни събития в над 100 населени места в по-малки общини. 

Миналото и неговото присъствие днес се превърнаха в основна тема на срещата с писателя Георги Господинов в Художествената галерия в Созопол, организирана като част от тазгодишното издание на Празниците на изкуствата „Аполония“. Събитието беше посветено на четири книги на автора – „Инвентарна книга на социализма“, „Времеубежище“, „Градинарят и смъртта“ и „Невидимите кризи“. Срещата беше водена от журналиста и поет Димитър Кенаров. Събитието събра много почитатели на автора, общественици и писатели, сред които бе и Яна Генова, съавтор на „Инвентарна книга на социализма“. Сред гостите бяха генералният директор на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев и главният редактор на списание ЛИК доц. Георги Лозанов.

„Как се чете литература днес, когато изчезват общите референции и споделената памет?“, попита Кенаров, задавайки тон на вечерта. Пред публиката Господинов припомни за първото си участие в „Аполония“ през 1995 година. „Тогава представихме една шантава книга – „Българска христоматия“. Скандална книга за времето си. Тридесет години по-късно отново съм тук“, каза той. Миналата година писателят отново беше в Созопол на първи септември, когато представи книгата си „Градинарят и смъртта“. Господинов коментира и загубата на споделената памет.

„Губим общите книги между поколенията. Изгубваме общата споделена памет. Литературата може да бъде лепилото на общо пространство, в което да говорим и да се разбираме“, каза писателят, подчертавайки, че разпадането на паметта на отделни парчета е основният проблем на съвременното общество. Господинов обърна внимание на промяната на носталгията от пространствена към „хроносталгия“ – копнеж не към определено място, а към времена.

„Нашата носталгия вече е по отминали времена. Не е носталгия по селската къща например, а по моменти от живота ни“, обясни той. Като пример авторът цитира пасаж от „Времеубежище“, описващ социалистическото ежедневие.

Темата за символите и историческия кич също беше дискутирана. Господинов отбеляза, че „всяко повторение на символ го превръща в исторически кич“, а историческият кич често се използва от партии за политически цели.

Той разказа за преводите на своите книги, за реакциите на чуждата публика и за стереотипите, които са съществували за България.

„Вече няма големи очаквания. Слава Богу, тези стереотипи вече не работят“, каза писателят. Георги Господинов посочи, че силната литература е условие за силна култура и кино и даде примери с преводи на български класики на датски и други езици. Дискусията засегна и индивидуалните книги на автора. „Градинарят и смъртта“ беше описана като най-личната му творба, която вкарва в българската литература директно писане за интимните истории на поколенията, без срам и страх. „Невидимите кризи“ събира есета, в които малките, тривиални неща от ежедневието разкриват много за времето и обществото – от черешови топчета до етажерки за книги.

Господинов обсъди идеята за „времеубежище“ – място, където спомените се събират, както лични, така и колективни. „Това не е моя идея, но мисля, че човек, обсебен от една идея, може да стане тоталитарен. Затова е важно да се справяме с миналото чрез уважение и литература“, обясни той. По думите му книгите са не просто произведения, а средства да си припомняме общото пространство, общите истории, иронията и човешкия опит.

За да допълни събитието с музикална атмосфера, на срещата бе и тромпетистът Михаил Йосифов.

Представяне на списание ЛИК, премиери на Мария Конакчиева и Георги Господинов и концерт на Михаела Филева бяха сред акцентите в днешния ден от 41-вите Празници на изкуствата „Аполония“ в Созопол.

Денят започна със събитие от поредицата „Цената на успеха“, в което бе представено списанието за литература, изкуство и кулутра на БТА ЛИК. Августовският брой на списанието е посветено на организирания туризъм в България, от чието начало на 27 август се навършиха 130 години.  По време на събитието бяха представени всички броеве, излезли за една година – от миналия месец септември до днес. 

Вечерната програма в Художествената галерия започна с представяне на книгата на Владимир Левчев „География на съня“.

След това доц. Георги Лозанов и Мария Конакчиева коментираха книгата й „Влюбена в живота“. На същото място Георги Господинов се срещна с публиката по време на събитието „За прилива на минало“, посветено на последните му четири книги.

В читалище „Отец Паисий“ Драматичен театър – Пловдив представи спектакъла „Елизабет – кралицата девственица“. В Лятното кино бе прожектиран филмът „Плът“ на режисьора Димитър Стоянович.

Денят завърши в амфитеатър „Аполония“, където Михаела Филева изнесе концерт.