Никола Петров представи книгата си „Ето го разкаяния победител“ на „Аполония“. Събитието се проведе днес в двора на Художествената галерия в Созопол.

Това е новата стихосбирка на Никола, излезе съвсем наскоро. Никола Петров се появи буквално като един зрял поет. Той сякаш премина етапа на първата книга, когато хората са по-благосклонни към грешките на автора. Той го прескочи този етап с „Въжеиграч“. Появи се мълниеносно, тогава ми се стори много млад, но много зрял в поезията си, каза поетесата Силвия Чолева, която бе водещ на събитието.

Забелязала го още през 2011 година, когато той получава наградата „Веселин Ханчев“. Тя посочи, че Петров е превеждан на различни езици. „В поезията на Никола има един невероятен ритъм“, каза още Чолева.

Авторът представи свои стихотворения, включени в книгата „Ето го разкаяния победител“, както и едно ново, което предстои да бъде издадено. Никола Петров отбеляза, че вече работи по нова книга.

Петров завършва скандинавистика в СУ „Св. Климент Охридски“, след което работи като журналист. От 2008 г. участва в различни литературни конкурси. Автор е на книгите „Въжеиграч“  и „Бяс/бяло“. Петров участва в различни издания на „Актьори срещу поети“ в Театрална работилница „Сфумато“.

Празниците на изкуствата „Аполония“ се провеждат от 1984 г. Организатор е Фондация „Аполония“, създадена през 1991 г. Ежегодно сцените на „Аполония“ в Созопол привличат стотици артисти и хиляди любители на изкуството от България и света. Фестивалът има за цел да съхрани културните традиции, както и да подкрепи нови таланти в областта на различните видове изкуства. Тази година в програмата са включени над 70 събития от областта на музиката, театъра, литературата, киното и изобразителното изкуство.

На 1 септември, в рамките на Празниците на изкуствата „Аполония“, ще се проведе и представяне на новия брой на изданието за литература, изкуство и култура на Българската телеграфна агенция (БТА) – ЛИК. През август списанието посвети своя брой на 130-годишнината от началото на организирания туризъм в България.

Ректорите на трите национални академии по изкуствата – проф. Георги Янков от Националната художествена академия (НХА), проф. Сава Димитров от Националната музикална академия (НМА) и чл.-кор. проф. дфн Мирослав Дачев от  Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ (НАТФИЗ) се събраха днес в рубриката „Цената на успеха“ на 41-вите празници на изкуствата „Аполония“ в Созопол.

„Една среща, която никога досега не е правена – аз да бъда в компанията на тримата ректори на академиите по изкуства в България. Това се случи, защото всеки един от тях имаше представяния на своите студенти. И тогава, някак нормално и естествено, решихме да направим тази среща, за да говорим за проблемите на образованието, за проблемите на образованието в академиите по изкуства, което е най-важното, но и да говорим за цената на техните успехи – на всеки един от тях“, каза Маргарита Димитрова, изпълнителен директор на фондацията за изкуство „Аполония“.

„Нашето висше образование е силна конкурентна среда. Голям проблем, естествено, е демографската криза. Другият голям проблем е, че много висши училища направиха факултети или някакви такива формирования, където също приемат по изкуствата и на фона на демографската криза това нещо се отразява. Но да се похваля –  от последните години броят на кандидат-студентите в Академията се увеличава всяка година все повече, интересът се засилва. Младите хора разбраха, че не е важно да завършиш, каквото и да е висше училище, а да получиш необходимите знания и да се образоваш“, каза ректорът на НХА проф. Георги Янков. 

Ректорът на НАТФИЗ проф. Мирослав Дачев отбеляза, че успехът има различни измерения – бърз и мимолетен, или дългосрочен и институционален. По думите му, когато някой иска да учи изкуства, се насочва към академиите по изкуства, а не към други висши училища. Според него тази конкуренция е добра за академиите. „Въпросът е, че държавата трябва да направи механизми, които да защитават тези академии и тогава те ще могат да бъдат по-силни“, каза той.

Важното е, че трите академии стоят добре в общественото пространство и че успехът е много по-постижим, много по-силно усещан от другите, когато трите академии сме заедно, отбеляза още проф. Дачев.

По думите на ректора на НМА проф. Сава Димитров цената на успеха е висока, защото трудът, който всеки влага, е специфичен. „Ние никога не сме били обявявани в това да бъдем администратори. Знаете, че ръководителите на висшите училища се избират от техният състав, от членовете на този академичен най-висш форум. Ние плащаме цената на колективния разум да бъдем избрани и да бъдем посочени като такива, които да ръководим този колективен орган, това много сложно тяло академия по изкуствата“, каза той. Проф. Димитров подчерта, че ректорът никога не работи сам и цената на успеха му се плаща от администраторите, от хората в неговия екип и от всички, които вярват в него. 

Проф. Янков отбеляза, че голям проблем в администрацията е ниското заплащане заради делегирания бюджет. „Заплатите на колегите от администрацията са доста ниски в сравнение с труда, който полагат. Това води до текучество и ние постоянно търсим начини за дофинансиране“, каза той. 

„Като започнем от това, че животът е обидно кратък и стигнем до това, че заплатите са обидно ниски, ние трябва да се справяме. Един ръководител е за това – да търси начини за справяне“, каза и ректорът на НАТФИЗ.

Проф. Сава Димитров от НМА подчерта, че и тримата ректори на академии полагат усилия да отстояват каузата за висшето образование в сферата на изкуството. Според него тази кауза трябва да минава през партньорството със синдикатите и партньорството с Министерство на образованието и науката.

НХА има свой филиал в Бургас вече седем години. По покана на Община Бургас предстои откриване на филиали на НАТФИЗ и НМА в морския град. За НАТФИЗ вече тече прием.

Ректорите на академиите отбелязаха, че подкрепят Бургас за културна столица през 2032 година. Маргарита Димитрова каза, че фондация „Аполония“ също изразява своята подкрепа.

Празниците на изкуствата „Аполония“ се провеждат от 1984 г. Организатор е Фондация „Аполония“, създадена през 1991 г. Ежегодно сцените на „Аполония“ в Созопол привличат стотици артисти и хиляди любители на изкуството от България и света. Фестивалът има за цел да съхрани културните традиции, както и да подкрепи нови таланти в областта на различните видове изкуства. Тази година в програмата са включени над 70 събития от областта на музиката, театъра, литературата, киното и изобразителното изкуство.

На 1 септември, в рамките на Празниците на изкуствата „Аполония“, ще се проведе и представяне на новия брой на изданието за литература, изкуство и култура на Българската телеграфна агенция (БТА) – ЛИК. През август списанието посвети своя брой на 130-годишнината от началото на организирания туризъм в България.

Театрални постановки, концерти и откриване на рубриката „Цената на успеха“ бяха акценти в програмата на 41-вите Празници на изкуствата „Аполония“ в Созопол днес. 

Денят започна с първото събитие от рубриката „Цената на успеха“, посветено на информационната кампания „Промени картинката“ и изложбата „Ние сме Земята“.

В литературната програма бе среща с писателя и журналист Димитър Кенаров, който в Художествената галерия в Созопол представи книгата си „Българската следа“. По-късно, отново там, публиката видя и постановката на „Театър на маса“ – „Писма до… документален разказ за едно все още неразкрито престъпление“ с режисьор Николай Поляков.

В читалище „Отец Паисий“ класът на проф. Ивайло Христов от НАТФИЗ представи спектакъла „12 разгневени мъже“. В Археологическия музей в морския град прозвуча камерен концерт на световнопризнати български музиканти – Албена Данаилова (цигулка), Румен Цветков (виола), Александър Сомов (виолончело) и Людмил Ангелов (пиано).

Филмовата програма предложи на зрителите прожекцията на лентата „Сватба“ по разказа на Николай Хайтов, режисирана от Магдалена Ралчева.

Вечерта завърши с концерт на амфитеатъра „Аполония“ с участието на групата „Керана и космонавтите“. След като излезе на сцената, Керана каза на публиката, че си е счупила крака, но това не попречи на шоуто.

Празниците на изкуствата „Аполония“ се провеждат от 1984 г. Организатор е Фондация „Аполония“, създадена през 1991 г. Ежегодно сцените на „Аполония“ в Созопол привличат стотици артисти и хиляди любители на изкуството от България и света. Фестивалът има за цел да съхрани културните традиции, както и да подкрепи нови таланти в областта на различните видове изкуства. Тази година в програмата са включени над 70 събития от областта на музиката, театъра, литературата, киното и изобразителното изкуство.

На 1 септември, в рамките на Празниците на изкуствата „Аполония“, ще се проведе и представяне на новия брой на изданието за литература, изкуство и култура на Българската телеграфна агенция (БТА) – ЛИК. През август списанието посвети своя брой на 130-годишнината от началото на организирания туризъм в България.

Учебният театър на Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ (НАТФИЗ) представи тази вечер постановката „12 разгневени мъже“ в читалище „Отец Паисий“ в Созопол. Представлението е част от програмата на 41-вите празници на изкуствата „Аполония“.

„Това е курсът на проф. Ивайло Христов, който завършва. Постановката се надявам сами да се убедите колко е интересна“, каза пред БТА ректорът на НАТФИЗ чл.-кор. проф. дфн Мирослав Дачев.

Той отбеляза, че за първи път тази година Националната художествена академия, Националната музикална академия и НАТФИЗ са решили да участват по начин, по който да представят националните академии по изкуства на празниците на изкуствата.

Тази инициатива смятаме да я правим всяка година. След това ще направим и празника на София. НАТФИЗ, логично, участва с театрални спектакли, каза проф. Дачев. Той отбеляза, че във фоайето на читалището е подредена и изложба на специалност „Сценография“ – работи на първи и втори курс студенти, така че се създава едно комплексно усещане за присъствието на Академията. Всеки, който влиза на постановки, първо се докосва до тези творби, а след това – и до конкретния спектакъл, каза той. 

По думите му тази вечер синергията е пълна, защото виждаме актьорска игра вътре от класа на проф. Ивайло Христов, а отвън – творби и на други два курса. „Надявам се хората, посещаващи „Аполония“, да успеят да изживеят един истински празник. Така ще бъде всяка година, за да може по този начин изкуствата да бъдат все по-популярни и по-обичани в България“, каза още проф. Дачев.

 Както БТА писа, Празниците на изкуствата „Аполония“ се провеждат от 1984 г. Организатор е Фондация „Аполония“, създадена през 1991 г. Ежегодно сцените на „Аполония“ в Созопол привличат стотици артисти и хиляди любители на изкуството от България и света. Фестивалът има за цел да съхрани културните традиции, както и да подкрепи нови таланти в областта на различните видове изкуства. Тази година в програмата са включени над 70 събития от областта на музиката, театъра, литературата, киното и изобразителното изкуство.

На 1 септември, в рамките на Празниците на изкуствата „Аполония“, ще се проведе и представяне на новия брой на изданието за литература, изкуство и култура на Българската телеграфна агенция (БТА) – ЛИК. През август списанието посвети своя брой на 130-годишнината от началото на организирания туризъм в България.

Първият випуск лекари от Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ получи дипломите си днес на официална церемония в Конгресния център в крайморския град. Общо 31 абсолвенти от специалност „Медицина“ завършиха обучението си и ще започнат своя професионален път в системата на здравеопазването.

Сред официалните гости на събитието бяха министърът на здравеопазването доц. д-р Силви Кирилов, заместник-министърът на образованието доц. д-р Петър Николов, областният управител на Бургас Владимир Крумов, кметът на Бургас Димитър Николов, представители на академичната общност, на лечебни заведения и институции, както и родители и близки на дипломантите.

„Вашето дипломиране е символ на едно ново начало и само по себе си е голям успех след години, посветени на учение и труд. Вече сте официално готови да лекувате, да помагате и да взимате важни решения, касаещи живота на пациентите“, заяви в приветствието си здравният министър доц. Кирилов. Той пожела на младите лекари да бъдат „достойни, да се усъвършенстват непрекъснато и да бъдат за пример“. Министърът каза, че създаването на Медицински факултет в Бургас е забележителна стъпка, която оказва положително влияние върху здравеопазването в област Бургас и важна крачка за развитието на медицинското образование. „Благодарение на усилията на всички, тридесет и един млади лекари ще получат шанса да допринесат за усъвършенстването на здравната система на България. Оценявам високо усилията, с които са подготвени в съответствие със съвременните изисквания към лечебно-диагностичния процес“, каза още министърът.

Заместник-министърът на образованието и науката доц. д-р Петър Николов също се обърна към младите медици, като заяви, че гледа на тях не просто като на млади хора, а като на личности, които са избрали професия, която дава повече от удовлетворение всеки ден. „Колкото повече време минава в живота ви, толкова повече усещате енергията и смисъла да продължавате напред. Няма друго поприще, друга професия или призвание, което да дава повече удовлетворение от това да правиш добро. Благодаря ви, че сте избрали този път“, каза заместник-министър Николов.

Кметът на Бургас Димитър Николов определи момента като „исторически“ и припомни, че идеята за медицинско обучение в града е била дългогодишна цел. Той благодари на всички, които са били част от процеса по създаване на Медицинския факултет, и подчерта значението на новоподготвените лекари за бъдещето на града.

Ректорът на университета проф. д-р Христо Бозов описа деня като „плод на една смела стъпка“ и се обърна към дипломантите. „Избрахте път, който изисква много труд, отдаденост и непрекъснато усъвършенстване. Вие не сте само настоящето, вие сте и бъдещето на здравеопазването в Бургас, в България и по света. Гордеем се, че за тези шест години вие израснахте не само като професионалисти, но и като личности. Истинският лекар никога не спира да учи. Непрестанното развитие е гаранцията, че ще бъдете готови за всяко предизвикателство“, каза Бозов.

На церемонията присъстваха още заместник-кметът на Бургас по образование, здравеопазване и социални дейности Михаил Ненов, бившият ректор на университета доц. д-р Николай Радев, представители на Регионалното управление на образованието, Районната колегия на Българския лекарски съюз и други официални гости.

Дете е прегазено в Бургас от автомобил, който се е движил на заден ход. Пътният инцидент е станал вчера около 17:40 ч. в района на ул. „Осогово“ 22 в квартал „Победа“, съобщиха от Областната дирекция на МВР в Бургас. 

Лек автомобил „Ауди А4“ с бургаска регистрация, управляван от 21-годишен бургазлия, при движение на заден ход е съборил и прегазил преминаващо зад него четиригодишно момченце от квартала.

Пострадалото дете е откарано от роднини в Университетската многопрофилна болница за активно лечение  – Бургас в контактно състояние. Момченцето е настанено в отделението по неврохирургия, за живота му няма опасност.

Пробите на водача за употреба на алкохол и наркотици са отрицателни. Той е задържан, а по случая е образувано досъдебно производство.
 
За още един тежък пътен инцидент вчера, при който има загинал, съобщиха от полицията в Бургас. Той е станал в района на село Съдиево, община Айтос.

Млад шофьор е загинал, а друг е пострадал при пътнотранспортно произшествие, станало около 20:30 ч. снощи на пътя Айтос – Бургас, край село Съдиево, съобщиха от Областната дирекция на МВР в Бургас.

По първоначални данни лека кола „Ауди А6“ със софийска регистрация, управлявана от 19-годишен мъж от Бургас, движеща се в посока Айтос, е застигнала и ударила лек автомобил „Ауди А3“, управлявана от 23-годишен мъж от село Дъбник. Вследствие на удара двете коли са се завъртели и останали на пътното платно.

Малко след това по същото трасе, но в посока Бургас, се е движила „Шкода Октавия“, управлявана от 61-годишен чешки гражданин с постоянно пребиваване в страната. В момента на изпреварване от „Опел Корса“, управляван от 20-годишен мъж от село Люляково, община Айтос, двата автомобила са ударили странично спрелия на платното автомобил „Ауди А6“.

На място е загинал 19-годишният водач на аудито. Пострадал е 20-годишният шофьор на опела, който е настанен за лечение в болница, като за живота му няма опасност.

Пробите на всички участници в катастрофата за употреба на алкохол и наркотици са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.

За десет дни България има нова културна столица и това е Созопол. С тези думи председателят на Народното събрание Наталия Киселова се обърна към гостите по време на официалното откриване на 41-вото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“ в амфитеатъра на крайморския град.

„Това се случва повече време, отколкото част от хората, които са днес тук, имат спомени. Това е сериозно вдъхновение, сериозно усилие. Усилие, за което само организаторите могат да кажат колко време им отнема“, допълни Киселова. Тя пожела на публиката на „Аполония“ в следващите десет дни да се наслаждава на младостта, енергията, красотата, вдъхновението и таланта. „Защото ние сме толкова талантливи, колкото високо си поставим летвата“, допълни тя. 

Киселова коментира, че е била поканена да присъства още през март. „И тогава си казах – всички мечтаем за морето. Цяла година мислим как да стигнем до морето. Цяла година част от културните дейци мислят как да се представят по най-добрия начин.“

По думите ѝ тези млади хора са пример за това как можем да бъдем по-прекрасни и още по-талантливи. „Пожелавам ви прекрасни дни, защото лятото продължава и август не е само до 31 август. Август е и през септември“, каза още председателят на Народното събрание Наталия Киселова.

Нека да видим първо какви са мотивите и какво е основанието. Това каза председателят на парламента Наталия Киселова във връзка със заявеното намерение от представителите на опозицията за внасяне на вот на недоверие срещу кабинета в началото на новия политически сезон. „След това да видим как ще бъдат проведени дебатите, защото има няколко аспекта. От една страна, предстои приемане на бюджет, който ще бъда първият в евро и за това една част от опозицията ще опита да се противопостави. Друга част от опозицията, тъй като има желание да се отдели, търси други теми“, каза Киселова. 

На въпрос дали „вижда в Мария Филипова като потенциален конкурент за поста“ на служебен премиер, ако тя бъде избрана за заместник-омбудсман, Киселова отговори: „Предстоят ли предсрочни избори, защото аз не съм уведомена“. 

По повод предстоящия нов политически сезон и новата парламентарна сесия Киселова каза: „Ако погледнем формално, тъй като заседанието е първа сряда от месеца, всяка парламентарна група има право да направи предложения за включване на точка в дневния ред. В петък има блиц контрол, така че първата седмица ще бъде с възможност за всяка парламентарна група да включи нещо в дневния ред или да повдигне въпрос. Следващите дни, след началото, има няколко готови предложения за избор на членове на Комисията за противодействие на корупцията и заместник-омбудсман. Освен това има и законопроекти, за които текат сроковете за второ гласуване. Има вето, по което ще има и обсъждане, така че – текущите неща“. 

Попитана за коментар относно указа на президента Румен Радев за назначаването на Мирослав Рашков за главен секретар на МВР, председателят на парламента каза: „В последните няколко години голяма част от органите бяха с изтекли мандати или непопълнени длъжности. През изминалите месеци голяма част от органите с изтекли мандати бяха обновени. Длъжността на главен секретар на МВР повече от година стои незаета, така че това е част от нормализирането на функционирането на държавата“. 

Председателят на парламента Наталия Киселова коментира темите в Созопол, където е на откриването на 41-вите празници на изкуствата „Аполония“. Киселова отбеляза, че „Аполония“ е част от националния културен календар на страната ни повече от 40 години. 

Нека да видим първо какви са мотивите и какво е основанието. Това каза председателят на парламента Наталия Киселова във връзка със заявеното намерение от представителите на опозицията за внасяне на вот на недоверие срещу кабинета в началото на новия политически сезон. „След това да видим как ще бъдат проведени дебатите, защото има няколко аспекта. От една страна, предстои приемане на бюджет, който ще бъда първият в евро и за това една част от опозицията ще опита да се противопостави. Друга част от опозицията, тъй като има желание да се отдели, търси други теми“, каза Киселова. 

На въпрос дали „вижда в Мария Филипова като потенциален конкурент за поста“ на служебен премиер, ако тя бъде избрана за заместник-омбудсман, Киселова отговори: „Предстоят ли предсрочни избори, защото аз не съм уведомена“.