Танцът одиси ме разви като артист. Той ми даде всичко – име, признание и препитание, разказа в интервю за БТА Арупа Гаятри Панда, която гостува в четири български града заедно трупа, за да представи традиционния индийски танц одиси. След Кюстендил, София и Бургас, днес, 17 август, последната спирка от обиколката им предстои в Фестивалния и конгресен център във Варна. 

Заедно с по-младите си колеги – танцьорите от Odisha Dance Academy в столицата на индийския щат Бхубанешвар, представиха в Бургас три танца. Първият, който се изпълнява обичайно като встъпителен, е Панчабхута и е посветен на петте елемента. Вторият Рагешри Палави е чист танц, без музикален съпровод или лирика и представя само техника и ритъм. Последният Мадху Растакам демонстрира театралния аспект на танца абхиная, пресъздавайки сюжета на санскритска поема за живота на Кришна чрез драматизация. 

Часове преди излизането си пред публиката в Бургас, една от най-добрите танцьорки на одиси от своето поколение – Арупа Гаятри Панда, разказа за БТА повече за традицията на танца, неговите особености, спецификите на костюмите, какво означава да отдадеш буквално живота си на одиси от тригодишна възраст, както и за възможността да използва познанията си в това изкуство за роля в телевизионен сериал. 

Какви са впечатленията Ви досега в България – от страната, хората, публиката?

– Много е красиво, природата е живописна, а хората са културни и търпеливи, докато гледат нашия танц. Освен това получаваме много обич от публиката и чувствам, че досега сме успели да докоснем всеки, който е гледал нашето представление.

Нека започнем с малко обяснение за този танц. Той е много специфичен. Как бихте го описали? Какво го отличава от другите традиционни танци?

– Танцът одиси е една от осемте класически танцови форми на Индия. Произхожда от източната част на страната – щата Одиша. Първоначално е бил изпълняван от храмови танцьорки като служба към божеството. В началото танцът се е изпълнявал в храмовете на Шива, а по-късно – в храма на бог Джаганнатх в Пури като поклонение пред него.

Храмовите танцьорки са били наричани махари. Когато тази традиция започва да залязва, възниква танцът готипуа (Gotipua) – изпълняван от момчета, облечени като момичета. От танците на махари и готипуа се оформя Одиси през XIX век. Влияние оказват и скулптурите по храмовете на Одиша – като тези в Конарк и Муктешвар. Много от храмовете там датират от VI, VII и VIII век. Освен това танцът се основава и на класическите санскритски трактати за танц и драма – шастрия нритя и абхиная.

Танцът одиси е особено лиричен и грациозен. Той включва ритмична работа с краката, но същевременно се отличава с изящество в сравнение с други класически танци.

Какво е специфично за танца одиси?

– Характерна е позата трибханги  – извивка в три точки на тялото – врата, торса и коляното. Тя е много характерна за одиси и я има изобразена в храмовата скулптура на Одиша.

Какво отличава костюмите?

– Всички класически танци в Индия използват традиционните тъкани и украшения от своя регион. Понеже одиси принадлежи на щата Одиша, костюмите се правят от местни тъкани, а бижутата са сребърни. Използва се и красиво украшение за глава – тахия. То е вдъхновено от украсата на бог Джаганнатх при излизането му от храма по време на празника Ратха Ятра.

Позволени ли са промени и модерни елементи или това е строго фиксирана традиция?

– Всички класически танци са били реконструирани и вече имат своя утвърдена граматика. Затова ги наричаме танци шастрия, защото следват указанията на шастрите, или трактатите. В останалия свят подобни танци се наричат класически. Но тъй като обаче говорим за креативно изкуство, то трябва да се развива с времето, без да се размива, а да се обогатява.

По-рано темите са били предимно митологични. Днес има и съвременни сюжети. Например моят гуру е създал хореография „Сришти и Пралая“ („Сътворение и разрушение“), вдъхновена от големия циклон в Одиша през 1999 г. Друг негов танц е „Барша“, посветен на дъждовния сезон.

Вие започвате да изучавате одиси още на 3-годишна възраст. Как беше за Вас да навлезете в тази традиция от такава крехка възраст?

– Когато бях на три години, нямах представа какво е одиси или модерен танц. Просто имитирах това, което виждах по телевизията и на сцена. Имах късмет – родителите ми бяха много подкрепящи. Понеже съм от Одиша, естествено беше да ме запишат именно в класическия танц одиси. Така започна моят път и аз обикнах този танц. По-късно имах щастието да срещна и подкрепящ съпруг, който също цени това, което правя и е моя опора по този път и досега.

Какво означава за Вас да изпълнявате този танц толкова години и да отдадете живота си на него?

– Винаги съм искала да бъда добра танцьорка. Следвах указанията на моето гуру и репетирах всеки ден. Баща ми беше строг и ме караше да практикувам. Това ме научи, че само чрез постоянство мога да усъвършенствам формата. По този начин се развих като артист. Одиси ми даде всичко – име, признание и препитание.

Популярно ли е изучаването на традиционните танци днес сред младите хора в Индия?

– Да, сега е много по-популярно. Когато започнах, не беше така, защото не се смяташе за професия. Но днес има повече възможности, държавата подкрепя изкуството, в училища и университети се преподава танц и музика. Така че младите могат да получат диплома и работа в сферата на сценичните изкуства. Социалните мрежи също повлияха – макар че „онлайн танцьорите“ и истинските артисти са различни.

Участвате и в телевизионен сериал. Разкажете ни повече за този си опит?

– Да, изиграх ролята на Падмавати – съпругата на поета Джаядева, автор на прочутата поема „Гита Говинда“, посветена на любовта на Радха и Кришна. Падмавати се смята за първата храмова танцьорка в храма на Джаганнатх в Пури. За мен беше голямо щастие да изиграя тази роля.

Арупа Гаятри Панда е призната за една от най-добрите танцьорки на одиси от своето поколение. Посветена е в танца едва на тригодишна възраст от гуру Пуспаранджан Мангарадж. Преминава през обучение в танцовата академия на Ориса (ODA) при авторитетни учители, а днес тя преподава в катедрата по визуални и сценични изкуства в университета Шри Шри в Одиша, предавайки опита си на младите танцьори. Представяла е танците одиси на престижни сцени в САЩ, Канада, Белгия, Германия, Китай, Мавриций, Камбоджа, Виетнам, Мианмар, Кувейт, Катар, Бахрейн, Дубай. Ръководила е работилници в различни училища в щатите Раджастан и Утар Прадеш, поканена от Spic Macay (Общество за насърчаване на индийската класическа музика и култура сред младежта) през 2015 и 2016 г. 

Гостуването ѝ специално за представленията у нас е спонсорирана от Индийския съвет за културни отношения – правителствена организация на Индия, посветена на популяризирането на културните отношения на страната със света чрез културен обмен и художествено сътрудничество. 

Събитието се организира за поредна година от Клуб по конен спорт „Кан Крум“ и се провежда с подкрепата на Общината 

Телата на 14-годишния младеж и 35-годишния му роднина, които изчезнаха в бурното море край хотел „Вянд“ в Слънчев бряг в четвъртък следобед, са открити и извадени от водата в района на Южното пристанище на Несебър, съобщиха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Бургас.

В момента се извършва оглед на място, като предстои телата да бъдат транспортирани за аутопсия в отделение „Съдебна медицина“ към Университетската многопрофилна болница за активно лечение в Бургас.

Двамата загинали са от град Септември и са били част от по-голяма компания, която, въпреки вдигнатия червен флаг и предупрежденията на спасителите за опасно морско вълнение, е влязла във водата, за да се разхлади. Четирима от мъжете са успели да излязат на брега, но младежът и неговият роднина са били завлечени от мъртвото вълнение.

В издирвателните действия, които се провеждаха от четвъртък следобед до днес, е участвал дрон на Регионалната дирекция „Гранична полиция“ – Бургас, интегрираната система на „Гранична полиция“ за наблюдение и спасяване в българските морски пространства, както и Морският спасителен координационен център, катер и дежурен гранично-полицейски кораб.

По случая е образувано досъдебно производство в Районното управление в Несебър.

Предната лява част на леката кола е размазана

Мъж е задържан във връзка с пожара, който избухна вчера във вилната зона на град Българово, община Бургас. Това съобщи за БТА кметът на Българово Константин Щерионов.

„Знам, че има задържан, но не мога да кажа със сигурност дали е местен човек. По първоначална информация е от вилната зона“, заяви Щерионов.

По думите му огънят е бил овладян още вчера следобед, но на място днес все още дежурят противопожарни коли. „На няколко места продължава да пуши. Пожарникарите са тук“, допълни той.

Пожарът е засегнал около 20 постройки, повечето от които са вилни сгради. Според кмета около 20 процента от тях са били обитаеми към момента на пожара.

По случая е образувано досъдебно производство. Извършен е оглед на място. Задържаният мъж е заподозрян за предизвикването на пожара, каза Щерионов.

Жертвоготовността на участниците в Илинденско-Преображенското въстание остава в българската история като символ на съпротива, на борба за свобода, която вдъхновява бъдещите поколения за борба срещу потисничеството. Това каза председателят на Народното събрание Наталия Киселова в словото си при отбелязването на 122 години от Илинденско-Преображенското въстание в местността Петрова нива.

Преди 122 години през горещото лято на 1903 г. по Илинден, на Преображение и на Кръстовден, в Македония и в Тракия са сформирани чети, не просто да се борят по революционен път за осъществяването на чл. 23 от Берлинския договор, който декларативно предоставя политическа автономия на Македония и на Одринска Тракия. На тези светли християнски празници нашите предци отхвърлят властта на Османската империя и смело защитават идеалите за свобода и за присъединяване към родината, за национално обединение, посочи Киселова.

След решенията на Солунския конгрес за обявяване на масово въстание в Странджанския район е свикан и историческият конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация тук в местността Петрова нива, на който след бурни дискусии с единодушие е приет план за въстание и въстанически щаб, отбеляза тя. 

Масовият характер на въстанието е причината малко след първите въоръжени сблъсъци в Одринска Тракия и в Странджа да бъдат освободени значителни територии, населени с българи, коментира председателят на парламента. На освободените територии е обявена т.нар. Странджанска република, като това е най-категоричната заявка за отхвърляне на султанската власт, каза още Киселова. 

Макар тази република да просъществува по-малко от месец, тя остава завинаги в летописите на българската история. Въстанието е разгромено, а територията – разорена, но дори и след това въстаниците не изоставят населението на милостта на турската армия, а с оръжие защитават населението, което се изтегля към Княжество България, отбеляза Наталия Киселова. Вечна слава на героите на самородната Странджанска република, завърши словото си тя.

Честванията в Петрова нива бяха под патронажа на президента Румен Радев. Сред присъстващите бяха вицепремиерът Атанас Зафиров, сливенският митрополит Арсений, председателят на Тракийските дружества в България Красимир Премянов, представители на Генералното консулство на Република България в Истанбул, депутати, кметове, общественици.

Конституцията и законите са предвидили съвместна компетентност по определени въпроси и това през годините с различен променлив резултат показва, че тогава, когато има политическо противопоставяне, от това страдат и правомощията, които са съвместна компетентност между държавния глава и правителството. Това каза председателят на Народното събрание Наталия Киселова пред журналисти на Петрова нива относно липсата на назначен председател на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и на главен секретар на МВР.

На въпрос дали законови промени биха били решение, за да се назначи главен секретар на МВР и председател на ДАНС без подписа на президента, Киселова отговори, че Народното събрание е мястото за обсъждане на тези въпроси. „Дискусии в социалните мрежи и във Фейсбук не са решение. Има ред, по който тези въпроси се обсъждат. Народното събрание е добра платформа, в която могат да се обсъдят“, посочи тя.  

Председателят на Народното събрание Наталия Киселова участва в отбелязването на 122 години от Илинденско-Преображенското въстание в историческата местност Петрова нива. Честването беше под патронажа на държавния глава Румен Радев.