Автор: Тервел ИЛИЕВ, снимки: архив на Флагман

Мелтемът взе още една жертва – 54-годишният Деян Илийчев Динев от София загина трагично в опит да спаси непозната жена край Ахтопол. Тежката драма се е разиграла в следобедните часове днес, когато бурното море до скалите на южния плаж е погълнало момиче. Секунди след това, без да се замисли, към нея се втурва мъж, решен да я извади от стихията.

Свидетели на трагедията разказват, че вълните са били високи и безпощадни. Момичето е било изтеглено с джет на брега – в последния момент. Но спасителят ѝ Деян  е потънал в морето и не е изплувал. След няколкочасово издирване, тялото му е било изхвърлено от водата, недалеч от мястото на инцидента.

Идентификацията е в ход, но всичко сочи, че става дума за софиянеца Деян Илийчев Динев, човек, проявил неописуема смелост и себеотрицание, напълно непознат на спасеното момиче.

Трагедията потресе местните. Ахтопол мълчи в скръб, а морските хора отново напомнят: мелтемът е жесток враг, морето – коварно и смъртоносно.

„Много пъти сме предупреждавали. Вълните са къси, чупещи се, връщат те обратно. Дори и добър плувец не може да излезе от тях. Това не е игра! Това е битка с природата. И често я губим“, казва местен рибар, станал неволен свидетел на драмата.

Спасители, рибари, жители на Ахтопол – всички призовават към здрав разум и отговорност. Бурното море не прощава. Мелтемът не прощава.

Вижте още по темата:

Извънредно! Труп с абокат изплува на плажа в Слънчев бряг

Как се удави край кея на Аркутино 18-годишното момче от Сливен

Мъртвото вълнение стигна апогея си

Автор: Емел МАХМУД, снимката е илюстративна

40-годишен мъж от Тетевен е арестуван край Царево. Той превозвал в бял бус 28 нелегални мигранти от Афганистан и Пакистан – пиян и на коктейл от наркотици. Това научи Флагман от отлично информирани източници, присъствали на екшъна, разиграл се преди дни на главния път за Бургас. 

Към 20 ч. на 11 август граничари от ГПУ-Царево са спрели превозното средство за проверка. В товарното помещение са били натъпкани 28 човека – само млади мъже, без никакви документи за самоличност. По-късно е установено, че 26 са тях са от Афганистан и двама от Пакистан, Отведени са в граничното управление.

На водача му е направен тест за употреба на алкохол и наркотици. Дрегерът е отчел 1,56 промила в кръвта и положителна проба за кокаин и метамфетамин. По информация на Флагман.бг той натоварил мигрантите близо до село Бродилово. Образувани са бързи производства, уведомена е и Районната прокуратура в Царево. Мигрантите са осъдени от Районния съд за незаконно преминаване на границата. Наложени са им принудителни административни мерки за първоначално настаняване в СДВНЧ – Любимец и след това – отвеждане до границата.

С постановление на наблюдаващия прокурор шофьорът е привлечен като обвиняем и е с постоянна мярка задържане под стража. 

Автор: Емел МАХМУД

Младата майка от София Ралица Иванова цял живот ще помни и ще е благодарна на полицейски служители от Царево. Тя се е обърнала към тях в труден момент и незабавно е получила подкрепа и съдействие. Тя е изпратила благодарствено писмо до ръководството на ОДМВР-Бургас.

„Доброто трябва да се вижда и споделя. Бързата, адекватна и човешка реакция на служителите – мл. експерт Емил Янев – дежурен в Оперативната дежурна част на Районно управление – Царево на 09.08.т.г., мл. автоконтрольор Евелин Великов и мл. автоконтрольор Десислава Русева / командировани в РУ – Царево от ОДМВР – Стара Загора/ ми даде спокойствие в напрегнат момент и ме увери, че системата работи. Като майка ще помня този ден дълго. Пътувах от София за Царево за да взема дъщеря си от ученически лагер. Часът за вземане на децата бе изместен по-рано и нямаше как да пристигна навреме. Дъщеря ми обаче не можеше да остане сама. В такъв момент човек се обръща към най-сигурното и за мен това беше полицията. Свързах се с дежурната част на РУ – Царево и разговарях с мл. експерт Емил Янев. Служителите реагираха незабавно, отидоха на място в хотела и взеха детето, прибирайки го в Районното управление до моето идване. В онзи момент знаех, че няма по-сигурно място за най-ценното ми. Благодаря от сърце за професионализма, вниманието и грижата, проявени от тримата полицаи! Бъдете здрави“, завършва писмото си Ралица Иванова.

Автор: Емел МАХМУД, снимка: Община Царево

За община Царево може да се каже, че е най-живописното кътче на българското Черноморие. От импресивните  заливи на Синеморец, пътеките на Резово, златният пясък на Лозенец, спиращата дъха гледка на Нестинарка,  скалистите брегове на Варвара и романтиката на старото пристанище в Ахтопол – всичко покрай морето и отсреща в магнетичната Странджа предлага пейзажи и емоции, каквито никъде не се намират в застроените на север курорти. Но зад красивите картини стоят и сериозни предизвикателства – както за общинската администрация на амбициозния кмет Марин Киров, така и за местния туристически бизнес, бележещ сериозен ръст вече втори пореден сезон 

Как са привлечени толкова много туристи това лято

Царево по принцип залага на комбинация от класически морски туризъм и яхтено пристанище, което обслужва както рибари, така и любители на морските разходки. Летните развлекателни  събития, фестивали и концерти на открито поддържат оживлението в центъра. През този сезон наситеността на културния календар показа и високо качество на предлагания продукт, което привлича  и по-висок клас от туристи. Те обаче тук  не могат да открият съчетание на многозвезден хотелски лукс плюс отлична кухня в ресторанта. Определено този сегмент от претенциозни и богати гости няма как да бъде зает с предлаганата на практика услуга, което се компенсира с откриването на неподозирана като потенциал ниша – масово хотелите  са започнали да изпълват капацитета си като летни ученически лагери. Така продължителността на сезона се е удължила от 60-70 дни  до 145 дни. Такъв е през 2025 г. Успоредно с летуването на учениците  тук идват и родителите им, които ползват същата база, или подобна в съседство. Голяма част от тези лагери са спортни, което се посреща с още по-голяма охота от бащите и майките, от ръководители, треньори и прочее обслужващ персонал, ангажиран със сигурността и полезната заетост на децата. Тази форма на туризъм се използва оптимално от частните училища.  Царево се очерта като Мека за семеен туризъм, заради компактността на малкия курортен град, контролът в нощните клубове и  улеснен,  разпространението на наркотици е сведено почти до 0. 

Нещо повече – младоженци от цяла България са открили това място като най-подходящо за сватби. Така че от 2024 г. насам броят на венчавките през юли и август в старата църква на кв.Василико е скочил почти двойно – от 25 на 29.

Предпочитано място за сватбарите е популярната таверна „Сценарио“, която прераства в нощен клуб, известен с това, че има 100% защита от продажба на райски газ и разновидностите на дрогата. 

Другата причина за процъфтяването на общината от туризъм е покупката на стотици жилищни имоти на добри цени – в и около самия град, все от хора, които лятно време предпочитат да прекарват дните си край морето. 

Ахтопол запазва имиджа си на „тихо пристанище“ – привлекателно за семейства и романтични двойки, които търсят спокойствие, далеч от масовата шумна почивка. Възстановяването на част от стария град на Ахтопол и морската алея добавят историческа стойност. Нарастващият брой на туристите там се дължи и на факта, че тук няма нито едно шумно крайбрежно заведение, като се изключи единствената работеща дискотека в петък, но тя не създава дискомфорт на гостите, бягащи далече от шумотевицата. 

Който иска истински купон, а не долнопробна чалготека, предпочита динамичния и препълнен със столичани Лозенец – с неговия хубав плажен ресторант „Опера“, с нощните барове „Хасиенда“ и „Бай дъ уей“.

Синеморец печели туристи с непокътнати и добре плажове като Силистар и устието на Велека – рай за фотографи, каякари и любители на дивата природа. Мястото привлича и млади хора, и чужденци, търсещи „бягство“ от комерсиалните курорти.

Варвара е притегателна точка за подводни гмуркачи, сърфисти и хора, които ценят автентичните малки рибарски селища. Скалните плажове и липсата на масово застрояване я превръщат в нишова дестинация.

Къмпинг Нестинарка и Арапя са ориентирани към туристи, които искат близост до природата, но и удобства – каравани, бунгала, малки семейни хотели. Те често се посещават от сърфисти и любители на водните спортове. Но сред тях преобладават състоятелни хора, които се нуждаят от добри условия за спорт, почивка, забава. Именно тези хора предпочитат гръцките места за къмпингуване. И  тук идва ред да се посочи истинският голям проблеми за местния бизнес. 

Природозащитата като средство за реален рекет срещу усилията на местните хора  

 Основните проекти за развитие на туризма се сблъскват с рестрикциите на държавата, свързани със защитените зони, а това ще продължи да поражда напрежение между бизнеса и природозащитните организации, повечето от които с явен рекетьорски  характер и с политически оттенък. Райони като Нестинарка, Варвара и Силистар са притегателни места за любителите на „дивата“ почивка, но липсата на ясно и гъвкаво законодателство създава пълен правен вакуум.

Собствениците на земеделски земи настояват нормативната уредба да се облекчи, така че върху техните терени да могат да се изграждат временни, сезонни къмпинги с минимална инфраструктура – без тежки процедури за строителни разрешителни, но с контрол за чистотата и безопасността.

Местният бизнес и кметството са единодушни, че настоящите правила са твърде рестриктивни и блокират развитието , което би донесло приходи и работни места, особено в малките села. От своя страна Министерският съвет и ресорните институции  реагират плахо, а окончателна концепция за „регулирано къмпингуване“ все още няма.

Затова апелът към министерствата на туризма, екологията  и регионалното развитие е особено важен в следните няколко ключови стъпки: Ясна регулация за временни къмпинги върху земеделски земи, с изисквания за санитарни условия и управление на отпадъците. Подобряване на инфраструктурата – приоритетно в пътната мрежа и канализационните системи. Национална реклама на района като целогодишна дестинация – включване в еко-турове, нестинарски обреди, фестивали, спортни прояви извън сезона. 
 

Автор: Мартин Ралчевски

Вчера, в късния следобед в Лозенец, се случи нещо, което ме трогна. Беше около онзи особен час, когато денят вече се готвеше да си тръгне, а морето беше бурно и мистично и сякаш ставаше по-дълбоко, по-тъмно, но и едновременно някак и по-тихо. Небето бе чисто, но имаше вятър, който носеше хладни струи въздух, които сякаш напомняха, че лятото не е вечно. Плажът беше вече почти пуст. 

Моето семейство реши да се разходи в града, защото не им беше топло, за да плажуват, но аз останах. Винаги съм бил такъв – не мога да се откъсна от морето, когато съм при него. То ми е като стар приятел, когото не искаш да напускаш дори за кратко. Лежах на пясъка, слушах ритъма на вълните, онзи вечен, монотонен глас, който често казва повече от всички думи, и мечтаех. Тогава на няколко метра от мен забелязах семейство, което веднага привлече вниманието ми. 

Мъж и жена на около трийсет и пет, може би четиридесет години; и две деца, може би на около десет. Те не бяха като останалите туристи. Нямаха чадъри, шезлонги, хладилни чанти, кърпи с ярки шарки. Вместо това бяха постлали само обикновен бял чаршаф, който вятърът леко надигаше в ъглите. Облеклото им бе скромно, лицата леко загорели, но не от безгрижно печене на слънце, а от онзи загар, който идва от работа под открито небе. В очите им имаше умора, но имаше и нещо друго. Нещо тихо, скрито, почти свято, което не се забелязваше на пръв поглед. През повечето време гледах към морето, но слухът ми улови гласа на жената. Не исках да подслушвам, но думите бяха толкова близо, че нямаше как да ги пропусна: “Ето, видя ли – каза тя на мъжа си, – доведохме и ние децата на море. Не за всичко са нужни много пари. А има и душ на края. После ще може да се измием даже и със сладка вода.”

В този момент нещо се сви в гърдите ми. Толкова просто изречение, а в него – цял живот. 

Представих си как са планирали този ден, как са събирали пари за пътя, как са спестявали от друго, как са се ограничавали, как са обмисляли къде да седнат, как са се вълнували, че ще прекарат тези няколко часа, които за тях бяха толкова ценни. Погледнах към децата. Те тичаха по пясъка, гонеха се и се смееха с онзи чист, кристален детски смях, който не познава срам или уговорки. За тях това море беше рай. А за родителите им – сбъднато обещание. Може и да ви прозвучи малко превзето, но, повярвайте ми, чаршафът на тези хора ми се стори най-красивото място на плажа. Там нямаше удобства, нямаше разкош, но имаше нещо по-голямо. Имаше скромност, задружност, любов и чиста радост. Радост, че макар и за кратко, са успели да дадат на децата си спомен, който щеше да остане в тях завинаги.

Погледнах отново към вълните. Те сякаш нашепваха, че морето е за всички, че не го купуваш с пари, а го усещаш със сърце и, че най-ценните мигове често са най-скромните. А когато си тръгнаха и по пясъка останаха само следите от стъпките им, в мен се появи една мисъл, която все още не ме напуска: богат е не онзи, който има много, а онзи, който умее да направи щастливи тези, които обича дори и с малкото, което има!

(Бяха легнали някъде зад табелата със знака “Забранено за кучета”)

Мартин Ралчевски е православен религиозен писател и сценарист. Заглавието е на редакцията