Премиерът Росен Желязков откри днес в Албена Годишната среща на местните власти. Събитието е организирано от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Официалното откриване уважиха министрите на финансите Теменужка Петкова, на околната среда и водите Манол Генов, на образованието Красимир Вълчев, представителят на Европейската комисия за България Йорданка Чобанова, председателят на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Росен Карадимов. Сред официалните гости бе и генералният директор на БТА Кирил Вълчев, а Агенцията е медиен партньор на Годишната среща.

При откриването на форума премиерът подчерта, че ролята на местните власти при въвеждането на еврото е важна и основна, защото са най-близко до хората. Той допълни още, че имаме 15 процента ръст на събираемостта по отношение на данъците. Премиерът каза още, че неизразходваните средства от капиталовите разходи остават в общините. Министър-председателят припомни, че с промените в Наказателния кодекс ще бъде инкриминирано изхвърлянето на битови, производствени и строителни отпадъци и едва 71 общини са заявили готовност за въвеждане на системата на принципа „замърсителят плаща“.Правителството стартира мандата си с политическа заявка за спиране на непрекъснатия изборен цикъл, давайки глътка въздух най-вече на общините, каза още Росен Желязков в Албена.

В приветствието си към участниците в срещата председателят на НСОРБ и кмет на Велико Търново Даниел Панов посочи, че водите и превенцията срещу наводненията трябва да бъдат национален приоритет. Той акцентира още върху реформата за таксата за битовите отпадъци и необходимостта от регулярни плащания за проектите, които изпълняват местните власти. Изпълнителният директор на сдружението Силвия Георгиева подчерта, че вече 143 години България има устойчива и силна местна власт, а съвременният несигурен свят дава безкрайни възможности да се мисли смело и да се действа отговорно. 

В рамките на официалното откриване на форума НСОРБ връчи наградите „Принос в местното самоуправление“ и „Партньор в общините“. Наградата „Глас на общините“ за 2025 г. бе присъдена на генералния директор на БТА Кирил Вълчев. Той подчерта, че мрежата на БТА позволява цялостно представяне на всички общини по най-различни теми. Вълчев заяви още, че лъжата се бори с повече истина чрез подкрепа за професионалните журналисти и медиите с редакционни стандарти, а не с ограничения, включително в закони, защото често най-големите нарушители са анонимни или трудно откриваеми в глобалното информационно пространство, за да бъдат наказани.

Годишната среща на местните власти днес започна с информационното събитие за програмите Европейската градска инициатива (ЕГИ) и УРБАКТ. На нея Райна Попова, държавен експерт, дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, съобщи, че се очаква през март 2026 г. да бъде открита нова покана към българските общини по програма УРБАКТ. Европейската градска инициатива ще финансира проекти на 94 български общини, допълни Делян Балев от звеното за контактна точка към НСОРБ. В рамките на събитието бе представен проектът на Община Враца, която планира до 2027 г. да засади поне 8000 дървета. Зам.-кметът на Троян Ангел Ангелов представи как Общината се грижи за четири свои оранжерии, две овощни градини, има и пчелин и къде реализира продукцията. Как Габрово е един от 100-те европейски града в мисия „Климатично неутрални и умни градове“ разказа представителят на Общината Пенчо Койчев. Георги Петков от Поморие представи проекта, дал възможност на Общината да обнови енергийно повече от 40 сгради.

Предстоят инвестиции в инфраструктурата на мрежата от школите в страната, каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев пред участниците в дискусионния панел „Технологична трансформация на българското образование: базови умения, развитие на таланти и професии на бъдещето“. Той подписа с НСОРБ меморандум, който предвижда Министерството на образованието и сдружението на общините да си сътрудничат за развитие на природоматематическото образование. Председателят на организацията Даниел Панов акцентира върху нуждата от проучване по региони от какви специалисти има нужда пазарът на труда. Децата трябва да са не потребители, а създатели на модерни устройства, посочи председателят на Общинския съвет в Бургас Михаил Хаджиянев, който се спря върху добрия пример на крайморския град как се изгражда модерно училище със създаването на професионалната гимназия по компютърно програмиране и иновации в града. Кметът на Враца Калин Каменов даде подробности за изграждането на Център за енергийно развитие и нови науки (ЦЕРНН) в града.

През първия ден от Годишната среща на местните власти бе открито и традиционното „Общинско Експо“, в което през тази година се представят над 60 изложители.

Премиерът Росен Желязков откри днес в Албена Годишната среща на местните власти. Събитието е организирано от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Официалното откриване уважиха министрите на финансите Теменужка Петкова, на околната среда и водите Манол Генов, на образованието Красимир Вълчев, представителят на Европейската комисия за България Йорданка Чобанова, председателят на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Росен Карадимов. Сред официалните гости бе и генералният директор на БТА Кирил Вълчев, а Агенцията е медиен партньор на Годишната среща.

При откриването на форума премиерът подчерта, че ролята на местните власти при въвеждането на еврото е важна и основна, защото са най-близко до хората. Той допълни още, че имаме 15 процента ръст на събираемостта по отношение на данъците. Премиерът каза още, че неизразходваните средства от капиталовите разходи остават в общините. Министър-председателят припомни, че с промените в Наказателния кодекс ще бъде инкриминирано изхвърлянето на битови, производствени и строителни отпадъци и едва 71 общини са заявили готовност за въвеждане на системата на принципа „замърсителят плаща“.Правителството стартира мандата си с политическа заявка за спиране на непрекъснатия изборен цикъл, давайки глътка въздух най-вече на общините, каза още Росен Желязков в Албена.

В приветствието си към участниците в срещата председателят на НСОРБ и кмет на Велико Търново Даниел Панов посочи, че водите и превенцията срещу наводненията трябва да бъдат национален приоритет. Той акцентира още върху реформата за таксата за битовите отпадъци и необходимостта от регулярни плащания за проектите, които изпълняват местните власти. Изпълнителният директор на сдружението Силвия Георгиева подчерта, че вече 143 години България има устойчива и силна местна власт, а съвременният несигурен свят дава безкрайни възможности да се мисли смело и да се действа отговорно. 

В рамките на официалното откриване на форума НСОРБ връчи наградите „Принос в местното самоуправление“ и „Партньор в общините“. Наградата „Глас на общините“ за 2025 г. бе присъдена на генералния директор на БТА Кирил Вълчев. Той подчерта, че мрежата на БТА позволява цялостно представяне на всички общини по най-различни теми. Вълчев заяви още, че лъжата се бори с повече истина чрез подкрепа за професионалните журналисти и медиите с редакционни стандарти, а не с ограничения, включително в закони, защото често най-големите нарушители са анонимни или трудно откриваеми в глобалното информационно пространство, за да бъдат наказани.

Годишната среща на местните власти днес започна с информационното събитие за програмите Европейската градска инициатива (ЕГИ) и УРБАКТ. На нея Райна Попова, държавен експерт, дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, съобщи, че се очаква през март 2026 г. да бъде открита нова покана към българските общини по програма УРБАКТ. Европейската градска инициатива ще финансира проекти на 94 български общини, допълни Делян Балев от звеното за контактна точка към НСОРБ. В рамките на събитието бе представен проектът на Община Враца, която планира до 2027 г. да засади поне 8000 дървета. Зам.-кметът на Троян Ангел Ангелов представи как Общината се грижи за четири свои оранжерии, две овощни градини, има и пчелин и къде реализира продукцията. Как Габрово е един от 100-те европейски града в мисия „Климатично неутрални и умни градове“ разказа представителят на Общината Пенчо Койчев. Георги Петков от Поморие представи проекта, дал възможност на Общината да обнови енергийно повече от 40 сгради.

Предстоят инвестиции в инфраструктурата на мрежата от школите в страната, каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев пред участниците в дискусионния панел „Технологична трансформация на българското образование: базови умения, развитие на таланти и професии на бъдещето“. Той подписа с НСОРБ меморандум, който предвижда Министерството на образованието и сдружението на общините да си сътрудничат за развитие на природоматематическото образование. Председателят на организацията Даниел Панов акцентира върху нуждата от проучване по региони от какви специалисти има нужда пазарът на труда. Децата трябва да са не потребители, а създатели на модерни устройства, посочи председателят на Общинския съвет в Бургас Михаил Хаджиянев, който се спря върху добрия пример на крайморския град как се изгражда модерно училище със създаването на професионалната гимназия по компютърно програмиране и иновации в града. Кметът на Враца Калин Каменов даде подробности за изграждането на Център за енергийно развитие и нови науки (ЦЕРНН) в града.

През първия ден от Годишната среща на местните власти бе открито и традиционното „Общинско Експо“, в което през тази година се представят над 60 изложители.

Много малко общини в страната – едва около 73, са готови да приложат принципа „замърсителят плаща“ за определяне на размера на такса битови отпадъци, каза министърът на финансите Теменужка Петкова пред участниците в Годишната среща на местните власти в Албена. Форумът е организиран от Националното сдружение на общините в Република България.

Петкова подчерта, че темата с промяната на такса смет стои много отдавна и срещу страната ни има образувана наказателна процедура. По думите ѝ предстои да бъдат направени анализи за риска от създалата се ситуация и да бъдат взети решения за търсене на изход.

Относно приемането на еврото министърът посочи, че кметовете не бива да се притесняват и трябва да успокояват и страховете на хората по места. Според нея въвеждането на новата валута ще донесе по-голяма сигурност и стабилност, по-големи възможности за развитие на бизнеса, по-бърз достъп до финансовите пазари.

Петкова припомни, че бюджет 2025 бе приет в средата на януари тази година, след седем поредни извънредни парламентарни избори и политическа нестабилност в страната. Тя уточни, че към 31 август приходите са с 6 милиарда лева повече спрямо същия период на миналата година. По думите й към същата дата разходите за тази година са 57 милиарда лева, като най-голям ръст има в социалните и здравноосигурителните плащания. Увеличение има и при капиталовите разходи, което се дължи на ускорените темпове на реализиране на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост. По него до момента са разплатени близо 2 милиарда лева, което означава, че проектите се случват, съобщи министърът.

Бюджетното салдо към 31 август е на дефицит, допълни Петкова. И уточни, че сумите са 3,4 милиарда лева по бюджета и 1,8 милиарда лева по средствата от ЕС. Според нея, когато се изпълнят плащанията по ПВУ до края на годината, до голяма степен дефицитът ще бъде покрит.

Петкова отхвърли твърденията, че хората са обеднели, като посочи, че към момента разходите за персонал са 3,7 милиарда лева повече. По думите ѝ има ръст и при социалните плащания, включително за пенсии. Средната брутна заплата за първо и второ тримесечие е нараснала с 13,6 процента, посочи Петкова. Средногодишната инфлация е 2,6 процента, като се очаква да стигне до 3,5-3,6 на сто, посочи финансовият министър. 

Петкова призова кметовете да засилят събираемостта на старите задължения. Според нея несъбраните вземания достигат около 1 милиард лева. Най-големите суми са за неплатени такса смет, данък превозни средства и този за недвижими имоти. Трябва да съберем една съществена част от тези вземания до края на годината, посочи Петкова.

По отношение на бюджета за 2026 г. тя подчерта, че дефицитът трябва да бъде максимум до три процента от Брутния вътрешен продукт на  страната. Всичко над тези три процента означава финансова несигурност, каза Петкова. По думите ѝ в министерството на финансите в момента се правят анализи и оценки. Тя увери, че когато процесът приключи, ще бъде даден ход на съгласувателна процедура с НСОРБ.

Петкова увери участниците в срещата, че държавата няма да взема от общините преходните остатъци по бюджетите им за тази година. Тя обаче ги призова да планират разумно за какво ще харчат парите. 

Министърът уточни, че продължават разплащанията по Приложение 3 и българските общини имат достъп до средствата, като до момента са им изплатени 460 милиона лева. Разплащанията започнаха в началото на юни, припомни Петкова и допълни, че остават още 290 милиона лева, които кметствата ще получат до края на годината през бюджета на министерството на регионалното развитие. Тя посочи, че до дни финансовото министерство и Българската банка за развитие ще подпишат споразумение. Когато ресурсът по централния бюджет бъде разплатен, ще постъпи за финансиране през банката, каза тя и уточни, че ще бъде запазена процедурата документите по проектите да се преглеждат в МРРБ, което ще предоставя информация на банката и тогава ще се правят разплащания.

Със среща с министъра на финансите Теменужка Петкова започва вторият ден от Годишна среща на местните власти, организирана от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), съобщиха организаторите.

В панела „Реформа в управлението на отпадъците“ ще бъде обсъдено сътрудничеството между общините и организациите по оползотворяване на отпадъците от опаковки. Очаква се да бъдат разгледани и бъдещите посоки в развитието на системата за управление на отпадъците – ролята на държавата, очакваните законодателни промени и националните приоритети, финансиране и икономически механизми, посочиха от НСОРБ.

В рамките на панела „Общината с грижи за най-уязвимите – работещи здравни и социални услуги“ експерти и представители на местните власти и на централната власт ще обсъдят добрите общински практики в сферата. Социалната трансформация чрез партньорство и в диалог с институциите също ще в дневния ред на дискусията.

Мерки и решения за забавяне на климатичните промени и как да се спаси водата ще бъде тема на дискусия в третия панел днес.

В Пленарната сесия „Финансов хоризонт‘2026 +“ ще бъдат разгледаните въпросите, свързани с преминаването към еврото, предизвикателствата пред общините, готовността на администрацията и публичния сектор.

Срещата на местните власти се провежда в курортен комплекс Албена. Близо 700 представители на централната власт, местните власти, бизнеса, академичната общност, партньорски организации и чуждестранни гости, които имат ключова роля и допринасят за по-доброто управление, трансформацията и развитието на общините, участват в тазгодишния форум.

Гражданите следва да допринасят за прилагането на решения в областта на водите, каза по време на дискусията за мерки и решения за забавяне на климатичните промени: „Как да спасим водата?“ Председателят на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и кмет на Велико Търново Даниел Панов. Дискусията е част от годишната среща на местните власти, организирана от НСОРБ. Той допълни, че е необходимо да изградим култура и споделена отговорност чрез образователни кампании, прозрачност и участие.

Трябва да се засили информираността на населението за неотложния характер на свързваните с водите предизвикателства, каза Панов и допълни, че иновациите от страна на бизнеса са също много важни. Повторното използване на водата, интелигентни системи, зелени технологии, недостигът на квалифицирани специалисти във водния сектор също трябва да бъде отбележат, смята председателят на НСОРБ. Той обърна внимание и върху ролята на научната общност не само като източник на експертиза, но и като партньори за изграждане на капацитет. Необходимо е по-тясна връзка между научните изследване и практическите управления, чрез съвместни проекти, стажански програми, трансфери на технологии, смята Панов.

Той коментира, че темата не е нова и е позната до болка, не защото водата липсва като природен ресурс, а защото за поредна година се говори по темата, но положението по места не се подобрява. Според него липсват устойчиви решения за проблемите, които имаме с водата, липсва също така и дългосрочна визия. По думите му най-вече липсва доверие, че проблемът ще бъде решен не на парче, а стратегически в контекста на климатичните промени.

Даниел Панов каза още, че всички виждаме в последните три години засушаването, демографските предизвикателства, икономическите трансформации и водата се превръща не просто в ресурс, а вече е стратегически фактор за устойчивостта на общините, за здравето на хората, за икономиката. Изменението на климата пряко засилва рисковете, свързани с водата, засушаването, намалените валежи, повишените температури, екстремните климатични събития поставят под натиск водните системи във цяла Европа, не само в България, каза Панов. Той обясни, че сме свидетели не само на проблеми със снабдяването в градовете, но все по-тежко е положението в селските райони и най-вече земеделският сектор, което би могло да окаже и въздействие върху продоволствената сигурност на континента.

Даниел Панов коментира, че е нужно управлението на водите да се основава на дългосрочни стратегии, като се премине от управлението на кризи към управлението на рискове. Той припомни, че през юни тази година Европейската комисия е направила първата по рода се стратегия за устойчивост на водите, което е ясен сигнал, че водата се разглежда не само като технически въпрос, а като стратегически приоритет. България трябва да интегрира тази стратегия не формално, а чрез реални действия, а това означава модернизация на ВиК инфраструктурата, дигитализация на управлението, насърчаване на водоспестяващите технологии и създаване на механизми за превенция и за адаптация.

Според председателя на НСОРБ у нас ситуацията е тревожна. Той изнесе информация, че по последните данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройство в 87 общини са идентифицирани нарушения на водоподаването, което е реално над 340 града и населени места.

„В някои от тях режимът на водата е ежедневен, въпреки че водата преминава от краката на всеки от нас. Това не е проблем на природата, това е проблем за управлението, на ефективността на координацията“, заяви Панов. Според него ВиК мрежата в страната е остаряла и се експлоатира повече от 40 години. Загубите на вода надхвърлят 50 процента в някои региони, а на места достигат до 90 на сто.

Около 160 000 души в страната към момента са засегнати от безводието, каза Младен Шишков, председател на Комисията по околната среда и водите в Народното събрание и председател на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства относно проблемите с безводието в страната. Той участва в дискусионния панел „Мерки и решения за забавяне на климатичните промени: Как да спасим водата“ в рамките на Годишната среща на местните власти, организирана от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) в курортния комплекс Албена.

По думите му 2,5 % от българското население към момента е засегнато от безводието по официални данни от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В своя пик преди около три седмици, преди интензивните дъждове, броят на хората, които бяха засегнати от безводието бе 310 000 или по-малко от 5 %, посочи Шишков. В световен мащаб, по данни на ООН, около 3,2 млрд. души страдат от безводие, добави той.

Защо казвам това? Не го казвам, за да се успокояваме. В никакъв случай. Но според мен трябва да си даваме ясна сметка, когато използваме думата „кризи“, какви са мащабите. Към настоящия момент 2,5 % от населението страда от безводие. Но това в никакъв случай не трябва да ни успокоява. Напротив, ние трябва да положим максимални усилия нито един човек в страна да не страда от безводие, защото има предпоставки за това, добави още Шишков. По думите му в страната има достатъчно вода, но тя просто трябва да се управлява правилно.

Според него една от основните причини за този проблем е фрагментацията – на нормативната уредба, на собствеността, на управлението, на отговорността. В момента това е основната причина в България да бъде в този списък от страните, които страдат от безводие, коментира още депутатът. По думите му това е наследен проблем, който експоненциално нараства през годините.

Шишков посочи, че друг фактор са климатичните промени. Но те не могат да бъдат универсално оправдание за това, че имаме проблеми с безводието. Климатичните промени са факт и ние сме задължени да се адаптираме към тях в най-кратки срокове, заяви народният представител.

Другият проблем, който идентифицирахме, това е остарялата мрежа. Както знаете, около 65 % от мрежата към момента е изградена от азбестоциментови тръби, около 15% са стоманените, което прави 80 % от мрежата остаряла, посочи Шишков. Друг проблем, който той изтъкна, са намалените дебити на водоизточниците. Естествено, имаме проблеми и с управлението, заяви още той и добави, че голяма част от ВиК дружествата имат административни проблеми. Той изтъкна като фактор и културата на потреблението на водата.

Предстои в Царево да бъде изградена многопрофилна болница с 60 легла, каза днес кметът на общината Марин Киров пред участниците в панелната дискусия „Общината с грижа за най-уязвимите – работещи здравни и социални услуги“ в рамките на Годишната среща на местните власти в Албена. Събитието е организирано от Националното сдружение на общините в Република България.

Киров уточни, че предстои Общината да подпише договор с българо-корейска компания. Инвеститорът получава терени срещу ангажимента в 3-годишен срок да построи болницата, посочи кметът.

Киров каза още, че Царево вече разполага с най-модерния медицински център на юг от Бургас. По думите му здравното заведение разполага с нова апаратура. В него освен за семейните лекари, има и 13 кабинета за различни медицински специалисти. Кметът подчерта, че центърът е отворил врати преди 3 месеца, но вече е на печалба. Той допълни още, че местната администрация проектира две нови звена в подкрепа на възрастни, като едното ще бъде за хора с деменция. 

Успешно се отлага влизането на принципа “замърсителят плаща”, мотивите са различни, каза министърът на околната среда и водите Манол Генов на дискусионен панел “Реформа за управление на битовите отпадъци” в зала “Перуника” в курортен комплекс Албена. Събитието е част от Годишната среща на местните власти, организирана от Националното сдружение на общините в Република България.

Той добави, че санкции биха висели над главите на всички, включително на кметовете. “По Закона за управление на отпадъците, кметовете на общините са хората, които отговарят за тази дейност, организират я, отговарят пред населението за качеството на дадената услуга”, припомни министър Генов.

Той каза пред местните власти какво предстои до края на 2025 година. “Предстои да обявим още две процедури за подпомагане на общините от Приложение 8 от Националния план за управление на отпадъците, за да надградят своите системи на биоразградими отпадъци и тяхното рециклиране през компостиране. Имаме вече натрупан опит в тези две процедури в този обхват, но трудности, които общините свършват при подготовката и прегледа на подобни предложения, ние ги разбираме много добре”, увери министърът.

Той посъветва присъстващите, ако са постигнали заложените си цели, но не са сигурни в устойчивостта на проектите си, да оставят средства там, за да бъдат отблокирани в други тип дейности.

По думите на министър Генов продължават проучванията, консултациите със сдруженията на общините по различните мерки, които министерството предлага, като например мерки за изграждане на системи и центрове за разделно събиране и подготовка за повторна употреба и поправка.

“Предстои на предстоящия комитет за наблюдение на програмата през месец ноември трябва да съгласуваме индикативната рамка  на нашата работна програма за 2026 година, както и измененията, които предлагаме в плана за 2025 година”, добави той е увери местните власти, че Министерството на околната среда и водите е техен партньор.

Ние губим най-много от нашия ценен ресурс – водата, именно заради лошата инфраструктура. Това каза днес деканът на хидротехническия факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия доц. д-р инж. Петър Филков, който участва в дискусията за мерки и решения за забавяне на климатичните промени: „Как да спасим водата?“ Тя е част от годишната среща на местните власти, организирана от НСОРБ.

Той коментира, че академичните среди няма да изненадат никого когато кажат, че състоянието на ВиК отрасъла не е добро. „Загубите няма да ги коментираме, те са съпоставими със тези, които се реализират от Напоителни системи за напояване – около 60 процента, при положение, че имаме коренно различен начин за разпределяне на водата – едното става по тръби, другото става по канали“, посочи специалистът.

Според него инвестициите трябва да бъдат насочени в тази част от мрежата, която е в най-лошо състояние и има най-големи реализирани загуби.

Доц. Филков насочи вниманието и към човешките ресурси в сектора. Моето мнение е, че нещата там също са доста зле и така вървят от доста години, посочи специалистът. Той обясни, че след кризата 2008-2009 година приемът в университета е паднал драстично в специалностите, включително и водните. Това, по думите му, е довело до малък брой студенти, а преподавателите, които са били в университета, постепенно са започнали се пенсионират, а нови няма. По този начин самият факултет се сви и като потенциал, и като капацитет да върши допълнителни дейности, обясни доцентът. По думите му сегашният състав на факултета е доста редуциран. Фокусът е върху младите инженери, но има ограничения от гледна точка на научни изследвания, защото капацитетът им, както и на други места, се оказва малък.

За качеството на проектите във водния сектор доц. Филков припомни, че преди около година е имало кръгла маса на тема за  безводието и ВиК. Тогава бяха поканени огромен кръг специалисти, имаше представители и от Народното събрание, изразиха се доста мнения, а специалистите наблегнаха на факта за качеството и на проектите, обясни той.

Той добави за качеството на проектите, че е много важно кой прави проекта. Освен това е важно, когато той се приема да има някакъв вид експертен съвет. За по-крупните държавни проекти е добре да има национален експертен съвет, тъй като старите и опитни проектанти, които са участвали в строежите на голяма част от нашите системи, все още са тук и те биха могли да посочат някакви грешки, които са оставени в практика, но които не са излишно записани като нормативни изисквания в официалните данни, обясни той.

Според него това е стар изпитан метод на непрекъсната проверка, т.е. когато нещо се прави, то да се прави, но да има и контрол върху него, тъй като много често било от бързина проектантите допускат грешките.

Понякога лошо направеният проект всъщност не означава, че ще се получи крайният резултат, какъвто е бил замислен.

Според него нормативната база също трябва да се осъвремени в някои аспекти, тъй като не следва съвременните тенденции, които са не само в Европа и по света. Той посочи, че по време на кръглата маса са набелязани проблеми, а голяма част от обсъждани неща са излезли като заключения и от парламентарната комисия за безводието, която бе сформирана.

Той коментира, че е необходима и промяна включително и по отношение на събираемостта, защото от асоциацията на ВиК операторите са повдигнали въпроса, че имат законови пречки за събиране на дългове от длъжници. Минава определен период давност, който им пречи да си съберат дължимите суми, обясни той.

Трябва да се увеличат цветните контейнери, да се увеличи честотата на извозване, и трябва да се осигури на гражданите максимално покритие с инфраструктура за разделно събиране. Това каза Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Тя участва в дискусионен панел „Реформа в управлението на отпадъци“ по време на годишната среща на местните власти, организирана от НСОРБ в курортния комплекс Албена.

Георгиева припомни, че в момента, според Закона за управление на отпадъците, системите за разделно събиране обхващат населени места с над 5000 души население. Ние предлагаме да е над 1000 души, каза тя. Необходими са повече съдове, по-често извозване и най-важното – финансово компенсиране на общините – там, където те се ангажират да работят и подкрепят разширяването на системата, отбеляза тя.

Предлагаме с промени в Закона за местните данъци и такси да бъде въведен преходен период от 3 до 5 години за поетапно въвеждане на новите основи за изчисляване на такса смет по общини, по зони или по населени места, посочи Георгиева.

Най-чистият вариант би бил, които общини са готови, да започнат от 1 януари 2026. За останалите да е допустимо да се използва данъчната оценка, но за период не по-дълъг от 3 години, през който общините да направят съответните инвестиции, каза изпълнителният директор на НСОРБ и добави, че този преход може да бъде обвързан с целеви финансов ресурс от държавния бюджет или от програмата „Околна среда“.

Вчера, при откриването на годишната среща, премиерът Росен Желязков заяви, че едва 71 общини са заявили готовност за въвеждане на системата на принципа „замърсителят плаща“. Министър-председателят припомни, че с промените в Наказателния кодекс ще бъде инкриминирано изхвърлянето на битови, производствени и строителни отпадъци.

В началото на втория ден от срещата министърът на финансите Теменужка Петкова също изтъкна, че много малко общини в страната са готови да приложат принципа „замърсителят плаща“ за определяне на размера на таксата за битови отпадъци.  

„Замърсителят плаща“ означава, че събираме такса от гражданите само за това, което е в сивите кофи. Колкото по-малко боклук има в сивите кофи, толкова по-малък ще бъде размерът на таксата за битовите отпадъци. Затова е изключително важно системите за масово разпространение на отпадъци да бъдат ъпгрейднати до степен, в която всеки наш данъкоплатец има къде да изхвърли разделно събрания си отпадък, за да не го облагаме, заяви Силвия Георгиева. Тя припомни, че данъчно задълженото лице си остава собственикът на имота. Ако в неговия имот живеят 10 ползватели, облагаме собственика за тези 10 ползватели. А не всеки от ползвателите, обясни още Георгиева.