Предизвикателство пред кметовете на първо място е липсата на вода, а на второ място – многото вода. Това каза кметът на Троян и заместник-председател на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) Донка Михайлова. Тя участва в дискусионния панел „Мерки и решения за забавяне на климатичните промени: Как да спасим водата“ в рамките на Годишната среща на местните власти, организирана от НСОРБ в курортния комплекс Албена.

Всеки кмет знае колко трудно се дава отговор на хората, които казват, че вече няколко дни нямат вода и не можеш да направиш нищо, и как се дават още по-трудните отговори, когато водата е заляла части от населени места, има загинали хора, животни и разрушено имущество, посочи Михайлова.

Всички ние считаме, че трябва да имаме нов модерен закон за водоснабдяване и канализация, посочи тя. По думите ѝ обаче общините имат съображения по новия ВиК закон. Първото се намира в чл. 4, който казва, че ВиК операторите да бъдат консолидирани на принципа административни области, посочи Михайлова. Досега аз не съм срещнала логичен отговор на въпроса защо асоциациите трябва да съвпадат с административни области. Получих един-единствен отговор в едно предишно правителство и той беше, че така е по-лесно, посочи зам.-председателят на НСОРБ.

Второто съображение, което имаме, е свързано с начина на взимане на решения в асоциациите. Текстът на закона на практика предполага решенията да се взимат единствено от областния управител, независимо колко кметове са присъствали на общото събрание. Ние считаме, че това не е демократично, не е логично, посочи Михайлова. Тя добави, че сдружението на общините имат конкретно предложение – правилата на общото събрание, които законът изяснява, да бъдат направени по начин, по който кметовете, членове на асоциациите да имат право на глас, като областният управител да има 50 % от гласовете, а участващите кметове другата половина, посочи още Михайлова.

Генерал Тошево разработи програма за осигуряване на стипендии за медицински сестри и други здравни специалисти със собствени средства, каза кметът на общината Валентин Димитров пред участниците в панелната дискусия „Общината с грижа за най-уязвимите – работещи здравни и социални услуги“ в рамките на Годишната среща на местните власти в курортен комплекс Албена. Събитието е организирано от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). 

По думите му целта е да бъде преодолян проблемът с липсата на достатъчно кадри в района. В Генерал Тошево има само един медицински център, като дружеството е 100 процента общинска собственост, допълни Димитров и поясни, че се разчита на десет медицински сестри, чиято средна възраст е 55 години.

Плащаме стипендии на студенти, които ще станат медицински сестри, като договорът с тях е да работят при нас толкова години, колкото са получавали подкрепа, каза също Валентин Димитров и уточни, че младите хора могат да кандидатстват, независимо в коя година от обучението си са.

Трябва да се разбере, че управлението на отпадъци е национална политика, а не всеки да се оправя сам за себе си, каза кметът на Благоевград Методи Байкушев на дискусионен панел “Реформа за управление на битовите отпадъци” в зала “Перуника” в курортен комплекс Албена. Събитието е част от годишната среща на местните власти, организирана от Националното сдружение на общините в Република България.

“Благоевград е специфичен и донякъде привилигирован. В други общини от 3 до 11 пъти ще се вдигне такса битови отпадъци, а при нас на домакинствата може би 3 – 5 пъти, защото ние имаме големи потребители, университети, големи училища и детски градини”, посочи кметът.

По негови думи през годините на базата на данъчните оценки и поради политически причини, никога не се е казвало на гражданите каква е реалната цена. В момента имаме апартаменти с три-четирима ползватели, които плащат 60 лева на година, при норма на натрупване 360-370 кг годишно на човек. Ако тези хора си дадат сметка колко струва генерираният от тях отпадък и ако този разговор беше проведен през годините с хората, щеше да е ясно, каза той.

Според него темата за управлението на отпадъци е комуникационно предизвикателство.

Системата за обгрижване в дома да обхваща и хората, които са изписани от болница, но имат нужда от долекуване. За това призова д-р Дарин Димитров, кмет на община Търговище и председател на постоянната комисия по здравеопазване на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Той участва в дискусия на тема „Общината с грижа за най-уязвимите – работещи здравни и социални услуги“ в рамките на Годишната среща на местните власти в курортен комплекс Албена. Събитието е организирано от Националното сдружение на общините в Република България. 

Димитров настоя да бъдат създадени правила, да има устойчивост и финансиране. Наша грижа е да организираме парите, така че хората да бъдат максимално доволни. Пари има, но е въпрос на организация, посочи кметът. 

По думите му има нужда и от иновативни социални дейности за възрастните. Почасовата грижа е от изключително значение. Мнозина нямат нужда да им чистят, а да си кажат нещо с някого, коментира още той.

По цялото Черноморие започват проверки дали в деретата и реките има застрояване, съобщи пред медии в Албена министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. Той уточни, че ако сигнали за подобни проблеми има за вътрешността на страната, също ще бъдат извършени инспекции. 

Иванов каза, че са изискани данни от Басейновите дирекции и РИОСВ къде по Черноморието има речни корита, като информацията ще бъде засечена и с кадастъра. Ако някъде бъде установено строителство, ще бъдат взети всички предвидени в закона мерки срещу нарушителите, посочи министърът.

Той допълни, че днес РДНСК – Бургас, е издала акт за констатиране на незаконно строителство в Елените. Предстои да бъде обявен на заинтересованите страни и следващата стъпка ще е издаване на заповед за събаряне на незаконно построеното, посочи Иванов. И допълни, че това се отнася за корекцията на речното корито, както и за аквапарка.

Министърът допълни, че е посетил Елените и е видял апокалиптична картина. Ваканционното селище пострада при наводнения в началото на октомври.

Ако това се беше случило през активния сезон, жертвите щяха да бъдат поне 400, каза министър Иванов. Според него е важно, че държавата си е на мястото и ще бъде безкомпромисна към всеки такъв казус.

В отговор на въпрос министърът посочи, че ще бъде премахната незаконната корекция на коритото на реката в Елените, която е довело до образуване на тапа, защото водата не върви по естествения си път. Дали хотелът на това място ще издържи, Иванов не се ангажира да коментира. Той посочи, че има законови срокове, които предвиждат кога ще се пристъпи към същинското събаряне на незаконното строителство в района, като подчерта, че аквапаркът също няма документи. 

Министърът каза още, че е работа на прокуратурата да установи кой не си е свършил работата назад във времето и не е видял, че в този район се строи. По думите му цялата документация вече е предадена на държавното обвинение. 

Държавно делегираните социални услуги за деца в страната са 762, каза Зорница Василева, началник на кабинета на министъра на труда и социалната политика, пред участниците в панелната дискусия „Общината с грижа за най-уязвимите – работещи здравни и социални услуги“ в рамките на Годишната среща на местните власти в Албена. Събитието е организирано от Националното сдружение на общините в Република България.

Василева уточни, че тези услуги обхващат над 22 хиляди потребители. По думите ѝ превес имат дневните форми на подкрепа. Според Василева акцент за държавата са и мерките за ранното детско развитие и идентифициране на рисковете за най-малките.

Тя призова кметовете за по-успешно усвояване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, като уточни, че има много добри примери за реализация на различни проекти. Зорница Василева допълни още, че по Европейския социален фонд има 136 милиона лева, насочени към услугите за деца. Парите трябва да бъдат усвоени до 2027 година. 

Василева припомни, че след акцията срещу нелегалните домове за възрастни хора, тече ремонт на всички бази в страната. Освен това общините са предложили 101 обекта с отпаднала необходимост, които могат да се ползват за такъв тип грижи. По думите ѝ в десет общини има подходящи сгради, които не се нуждаят от сериозни ремонти. Според Василева до месец и половина на четири места може да бъдат открити нови домове, които веднага могат да приемат хора.

Повечето социални услуги са на проектна основа, но това ги прави временни и нестабилни. Това коментира Димитър Недев, заместник-кмет на община Русе. Той участва в дискусия на тема „Общината с грижа за най-уязвимите – работещи здравни и социални услуги“ в рамките на Годишната среща на местните власти, организирана Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), в курортен комплекс Албена.

Не можем да казваме „услугата спира“. А за общините не е лесно да намерят собствени пари за издръжката им. Това са човешки съдби, коментира Недев.

В община Русе има 50 социални услуги, 41 от които са делегирани, каза заместник-кметът. Недев посочи, че това са услуги, предоставени и от Министерството на труда и социалната политика, и на Министерството на здравеопазването. По думите му, едните услуги са по едни правила, а другите – по други и призова двете министерства да създадат общи критерии. Според него между министерствата координацията не е недобра, няма достатъчна нормативна и финансова сигурност.

Недев посочи, че има и кадрови дефицит – липсват медицински сестри и социални работници. Русе е облагодетелстван, защото има университет, но въпреки това липсват кадри. Работата не е привлекателна за младите хора, посочи той. По думите на заместник-кмета за здравните кабинети в града няма медицински сестри – в 86 кабинета работят 77 здравни работници, от които 52-ма са пенсионери или в предпенсионна възраст.

От европейския Социален фонд за климата България ще получи над 2 милиарда евро и въпросът е как най-правилно и правдиво да ползваме този ресурс, каза днес министърът на земеделието и храните Георги Тахов по време на пленарната сесия на Годишната среща на местните власти в Албена, посветена на финансовия хоризонт 2026 година. Организатор на събитието е Националната сдружение на общините в Република България.

Министерството на земеделието е водещо по компонента за транспортния сектор, допълни Тахов. По думите му това направление ще оказва подкрепа за устойчиви решения в селските райони на страната. Министърът уточни, че общините ще могат да разчитат на средства за купуване на електрически превозни средства, изграждане на зарядна мрежа, транспортна свързаност, включително и транспортни разходи за уязвимите групи.

Събрахме информация от 116 общини, която ни помага да структурираме тази мярка, и предстои да финализираме детайлите по нея, допълни Тахов.

Той подчерта, че министерството продължава да инвестира значителен публичен ресурс в инфраструктурата на селските общини. За периода 2023-2027 година са разпределени над 1 милиард лева за всички 215 селски общини в страната, обясни министърът. По думите му се финансират проекти за подобряване на пътната и ВиК мрежата, за ремонти и подобряване на енергийната ефективност на обществени обекти. Тахов посочи, че приетият подход от министерството с гарантирани бюджети е изключително ефективен и всяка община има достъп до ресурса по ясни и обективни критерии. Министърът каза още, че са подадени над 700 проектни предложения на обща стойност 432 милиона евро за 201 общини. 500 проектни предложения вече са одобрени, а останалите са в процес на обработка, допълни Тахов.

Той се спря и на подхода „Водено от общностите местно развитие“ (ВОМР). Одобрихме концепцията, стартирахме я и се работи, подчерта Тахов и уточни, че вече има 115 местни инициативни групи, които включват 218 общини. Оценката на стратегиите им ще приключи съвсем скоро, увери Тахов. Според него подходът ВОМР има голям потенциал, защото е в ръцете на общности, които познават проблемите.

По данни на Националния концесионен регистър към октомври тази година в България има 1182 действащи концесии, от които близо половината – 507 са общински. Това заяви Гроздан Караджов, вицепремиер и министър на транспорта и съобщенията, в рамките на пленарна сесия „Финансов Хоризонт‘ 2026+“ по време на Годишната среща на местните власти в курортен комплекс Албена. Събитието е организирано от Националното сдружение на общините в Република България.

Все повече общини съзнават, че концесиите не са заплаха, а са възможност, един инструмент, който им позволява да правят повече с по-малко средства, посочи Караджов.

Концесиите не се отнасят само до пътища, пристанища и летища, както е общоприетото схващане. Те могат да променят живота на хората и в най-чувствителни сфери като образование, култура и най-вече към социалните услуги, посочи Караджов.

Например, Община Горна Малина през 2023 г. възложи концесия за възстановяване на старото училище в село Осоица – това е сграда със 100-годишна история. Днес тя живее нов живот, вече се нарича международно училище „Космос“ и е част от Cambridge International School, посочи вицепремиерът. Това е силата на добре реализираната концесия – тя не просто изгражда, тя възражда една образователна инициатива, добави той.

Думата „концесия“ идва от латински и означава „предоставяне като условие“, т.е. държавата или общината ще предоставят на частен партньор правото временно да управлява или поддържа даден обект при ясни правила и обществен контрол, посочи вицепремиерът.

Концесията не е заплаха, това е много по-интелигентен начин да ускорим развитието си с повече инвестиции и по-малко натиск върху бюджета и по-добри услуги за гражданите, коментира Гроздан Караджов.

Живеем във време, когато публичният ресурс абсолютно вече не е достатъчен. Ето защо трябва малко по-творчески да се огледаме около нас и да видим това, което можем да дадем, посочи вицепремиерът.

Ако трябва темата да се сведе до един единствен въпрос, той е как можем заедно да осигурим по-добър живот за хората. Как с тези ограничени ресурси можем да постигнем реални инвестиции – в модерни пътища, в чисти градове, в качествени услуги, достъпни училища и сигурни общности, попита Караджов. Той добави, че добрите примери вече се виждат там, където държавата, общините и бизнесът работят заедно.

Като примери за успешни публично-частни партньорства той открои пристанищата „Бургас-Изток 2“ и „Бургас-Запад“, където досега са реализирани над 614 млн. лв. инвестиции – средства, които държавата не би могла да осигури самостоятелно в такъв размер, посочи Караджов и добави, че приходите за държавата вече надхвърлят 60 млн. лв.

Говори се много за концесията на летище София, изтъкват се различни аргументи защо не е добра, но фактите показват друго – 624 млн. евро инвестиции, включително за изграждането на новия Терминал 3, посочи Караджов. Само за този проект държавата би трябвало да осигури около 500 млн. лв. До момента в бюджета вече са постъпили 281 млн. лв. авансово концесионно плащане, добави още Караджов.

Това са фактите, които показват, че когато държавата, бизнесът и местната власт действат заедно, резултатите са видими. Успехът на държавните концесии говори сам за себе си, обобщи министърът.

Правителството ще подкрепи всяка община, която има воля и визия да използва този инструмент за развитие, подчерта той.

По данни на Националния концесионен регистър към октомври тази година в България има 1182 действащи концесии, от които близо половината – 507 са общински. Това заяви Гроздан Караджов, вицепремиер и министър на транспорта и съобщенията, в рамките на пленарна сесия „Финансов Хоризонт‘ 2026+“ по време на Годишната среща на местните власти в курортен комплекс Албена. Събитието е организирано от Националното сдружение на общините в Република България.

Все повече общини съзнават, че концесиите не са заплаха, а са възможност, един инструмент, който им позволява да правят повече с по-малко средства, посочи Караджов.

Концесиите не се отнасят само до пътища, пристанища и летища, както е общоприетото схващане. Те могат да променят живота на хората и в най-чувствителни сфери като образование, култура и най-вече към социалните услуги, посочи Караджов.

Например, Община Горна Малина през 2023 г. възложи концесия за възстановяване на старото училище в село Осоица – това е сграда със 100-годишна история. Днес тя живее нов живот, вече се нарича международно училище „Космос“ и е част от Cambridge International School, посочи вицепремиерът. Това е силата на добре реализираната концесия – тя не просто изгражда, тя възражда една образователна инициатива, добави той.

Думата „концесия“ идва от латински и означава „предоставяне като условие“, т.е. държавата или общината ще предоставят на частен партньор правото временно да управлява или поддържа даден обект при ясни правила и обществен контрол, посочи вицепремиерът.

Концесията не е заплаха, това е много по-интелигентен начин да ускорим развитието си с повече инвестиции и по-малко натиск върху бюджета и по-добри услуги за гражданите, коментира Гроздан Караджов.