Свързаността на регионите става ключов приоритет за Европа и предложението на ЕК е удвояване на бюджета на Механизма за свързване в областта на транспорта, каза днес ръководителят на Представителството на ЕК у нас Йорданка Чобанова по време на пленарната сесия на Годишната среща на местните власти в Албена, посветена на финансовия хоризонт 2026 година. Организатор на събитието е Националната сдружение на общините в Република България.

Чобанова посочи, че с много голям приоритет ще бъдат проектите, които водят до свързаност на европейско ниво, независимо дали в областта на транспорта, или на енергийните мрежи – всичко, което прави Европа като цяло по-конкурентоспособна. 

Предложението на ЕК за следващия бюджет е много по-различно от всичко, на което сме свикнали, посочи Чобанова. По думите ѝ в момента Европа се бори за своята автономност и ѝ предстоят за решаване въпроси, свързани със сигурността, миграцията, енергетиката, конкурентоспособността. Има и едно ново предизвикателство – изкуственият интелект, чиято роля е наистина трансформираща и ще има нови победители и нови губещи, каза Чобанова. Според нея победителите ще бъдат тези, които инвестират във високи технологии.

Новото предложение на ЕК за бюджет изисква да гледаме ЕС като цяло, а не държавите като отделни единици, каза още Чобанова. Тя уточни, че в момента тече неговото разглеждане и вероятно то ще претърпи модификации. България обаче трябва да се готви за новия модел, подчерта Чобанова и призова кметовете да се фокусират върху по-солиден капацитет за програмиране, добра организация и диалог с държавните и европейските власти.

Предложението на ЕК е България да получи около 22,3 милиарда евро, което е повече от настоящия период, каза още Чобанова. Тя обаче подчерта, че е нужно много навременно усвояване на средствата. В момента започват преговорите, виждат със сравнителните таблици между държавите-членки и  когато няма усвояемост, това оставя страната в по-слаба позиция относно необходимостта от по-висок бюджет, посочи експертът.

Тя припомни, че преди няколко дни е публикуван годишният доклад за изпълнението на механизма за възстановяване и устойчивост. Това, което се наблюдава в Европа е, че благодарение на плановете за възстановяване и устойчивост има около 0,7 на сто ръст в БВП  кумулативно в Европа, посочи експертът и уточни, че логиката на новия бюджет предлага същата логика като тази на плановете за възстановяване и устойчивост – резултати, реформи, преди да има плащане.

Предложението е всяка една държава членка да има свой национален и регионален План за партньорство, допълни Чобанова. Тя уточни, че тези планове ще бъдат съобразени с нуждите на всяка една страна, те няма да са универсални. Досега разполагахме с около 540 програми, много от тях с различни правила, предложението е да има просто 27 плана за партньорството, посочи Чобанова. По думите ѝ в тях ще фигурират селското стопанство, сигурност, политиките на сближаване, както общата селскостопанска политика – плащанията на земеделците, схемите за опазване на околната среда, подкрепата за инвестиции в селското стопанство.

Другата възможност, която ще предоставя новият бюджет, са средства за кризи, различни природни бедствия и аварии, допълни Чобанова. По думите ѝ ЕК предлага да има заделени около 400 милиарда евро бюджет, които да позволяват по-бърза реакция при извънредни ситуации. По думите ѝ приоритетни остават чистите технологии, биоикономика, декарбонизацията, а бюджетът на програмата „Еразъм плюс“ ще се увеличи с 50 на сто. 

Нужно е да спре безотговорното говорене по темата с въвеждането на еврото, защото ерозията на доверието на хората е нещо силно притеснително, каза Илия Лингорски, член на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ), по време на пленарната сесия на Годишната среща на местните власти в курортния комплекс „Албена“, посветена на финансовия хоризонт 2026 година. Организатор на събитието е Националната сдружение на общините в Република България.

Лингорски подчерта, че в голяма степен страховете на хората са необосновани. Проблемът с негативните очаквания е, че може да се превърнат в самосбъдващото се пророчество, каза експертът. По думите му дори само усещанията могат да влияят на цените, а доверието на хората в институциите е ключово. Той призова местните власти, като авторитети, да създават у общностите си сигурност – че институциите ги подкрепят и че няма да има сериозни проблеми през следващата година.

На страницата на БНБ е публикуван списък с често задавани въпроси, свързани с въвеждането на еврото и отговорите им, каза още Лингорски. Според него броят им вече надхвърля 250. Той окуражи кметовете да ползват този информационен източник при разговорите си с хората по места, защото така ще се внася спокойствие. 

Настъпил е моментът за корекции и бюджет 2026 не бива да е на базата на нереалистични очаквания за разходи, каза Лингорски. Според него е важно всички да имаме разбиране за това, защото успех ще бъде постигнат, само ако граждани и институции си съдействат помежду си. От една страна, трябва да разсейваме страховете, които се превръщат в очаквания, от друга – да подкрепим процеса на дисциплинирането на фискалната рамка, което е от значение за бъдещото устойчиво развитие, каза експертът.

През 2026 г. общинската инвестиционна програма може да се използва за проекти за рехабилитация на водопроводната мрежа, особено в такива населени места, в които са идентифицирани проблеми. Това каза Иван Иванов, министър на регионалното развитие и благоустройството, в рамките на пленарна сесия „Финансов Хоризонт‘ 2026+“ по време на Годишната среща на местните власти в курортен комплекс Албена. Събитието е организирано от Националното сдружение на общините в Република България.

Това може да бъде един изключително добър механизъм за решаване на такива проблеми, особено в малките населени места. Ако имате възможност, желание, и искате да преодолеете проблеми, които съществуват, в бюджета за  2026 година можете да промените част от вашите проекти в такава посока, каза Иванов.

От януари 2024 г. до настоящия момент във връзка с инвестиционната програма за общинските проекти, към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) са подадени 2984 заявления за проектно финансиране, а сключените споразумения са 2260, както и 180 проектни споразумения, каза министърът. До 10 октомври 2025 г. от МРРБ към общините са извършени трансфери по общо 729 споразумения в общ размер на 951 576 371 лв., като това включва и трансферите през 2024 г., добави Иван Иванов.

Той информира, че в Приложение № 3, чл. 113, в рамките на Инвестиционната програма за общински проекти, съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. са включени общо 3487 проекта. Програмата финансира проектиране и строителство, основен ремонт, реконструкция на нови и съществуващи тротоари и съоръжения, нови и съществуващи общински пътища, сгради публична общинска собственост, в които се предоставят обществени услуги, благоустройствени строежи, площадки, велосипедни алеи, паркинги и др., припомни министърът.

Новият бюджет за 2026 г. ни изправя пред редица предизвикателства, едно от които е общинската инвестиционна програма, добави Иванов. Европейските средства са сериозен механизъм, който дава възможност на общините да реализират своите програми, добави още той. По отношение на енергийната ефективност се работи изключително усърдно. Моят апел към общините е да бъдат изрядни в своите документи, да ги подават своевременно, за да могат колегите в съответната дирекция да ги обработват и да се направят плащанията, каза още той.

По Плана за възстановяване и устойчивост наистина има напредък, там знаете, че имаме конкретни срокове, в които проектите, свързани с енергийна ефективност, трябва да се изпълнят, заяви регионалният министър. По думите му са регистрирани забавяния при публични сгради от страна на общините и призова процесът да бъде ускорен, защото крайният срок е юни 2026 г. Това е изключително тревожно, защото има и такива, които не са стартирали към днешна дата.

Той призова общините да бъдат по-активни, особено когато се отнася за средства, които се получават от Европейския съюз. Това са безвъзмездни средства и те да бъдат едни от основните цели във вашите инвестиционни програми, призова Иванов кметовете.

Има хронично наслоен скептицизъм към приемането на еврото в страната, каза Димитър Ганев от агенция “Тренд” по време на дискусия, която е част от Годишната среща на местните власти в курортен комплекс “Албена”.

Ганев каза, че темата се изследва от 10 години. “Това, което прави впечатление като обществени нагласи е, че в последните седем-осем години почти няма динамика в обществените нагласи”, добави той.

Ганев представи проучване, проведено във втората половина на септември сред 1000 български граждани. По неговите думи резултатите са показали, че 31% са отговорили, че не се чувстват добре информирани за еврото, а 25% все още имат въпроси, които не знаят къде да зададат.

“Имахме такъв въпрос през юни месец, малко след като излезе конвергетният доклад, тогава 50% бяха тези, които не бяха информирани и има положителна тенденция, както виждате, но сме далеч от нивата, които трябва да достигнем”, каза още Ганев.

От началото на тази година до момента има образувани 161 досъдебни производства във връзка с хакерски атаки и финансови измами в интернет пространството, каза заместник-министърът на вътрешните работи Любомир Йосифов в дискусия по време на Годишната среща на местните власти в курортен комплекс “Албена”. Той сподели с присъстващите, че взаимодействието между структурите на Министерството на вътрешните работи и местните власти е от съществено значение за това как ще направи хората в съответните населени места да са спокойни за прехода към еврото.

По думите на Йосифов Министерството на вътрешните работи има важна роля в процеса. “Ние сме с ключовата роля в тази дейност и надвишаваме онази административна рамка, която по принцип ни вкарва в процеса, но основното е превенцията и противодействието на финансовите престъпления, което е много важно. Ние трябва да реагираме така, за да покажем, че има един прозрачен, сигурен и надежден начин да противодействаме на това, че не трябва да се допусне какъвто и да било момент на измами или подвеждане на обществото в този процес, който предстои“, каза Йосифов.

Заместник-министърът посочи, че с взаимодействие между МВР и Националното сдружение на общините хората от уязвимите групи и от малките населени места могат да бъдат подготвени да се предпазват от злоупотреби и подвеждане. “Нашите колеги от съответните структури са провели множество срещи с хората от областните управители, кметовете и кметските наместници, няма да казвам колко е голям броят на тези срещи, имаме уговорката тези срещи да бъдат по-позитивни и резултатни. Имаме добър синхрон с българските пощи и със съответните ръководители на областните ръководства на общинските санкции за бъдещето превеждане на по-големи суми”, каза още Йосифов.

По негови думи в сайта на Главна дирекция “Борба с организираната престъпност” и във фейсбук страницата на дирекция “Киберсигурност” има информация, с която всеки български гражданин може да се запознае с методите и механизмите, които престъпният свят се опитва да прилага по отношение на тези измами и злоупотреби в интернет пространството.

“Създаваме всички условия да покажем на българските граждани, че преминаването към еврото е национална кауза и ще предприемем всичко необходимо това да стане по един точен и прозрачен начин”, завърши Йосифов.

Общините са готови за работа с евро, каза Александър Йоловски, зам.-министър на електронното управление, по време на пленарната сесия на Годишната среща на местните власти в курортния комплекс „Албена“, посветена на финансовия хоризонт 2026 година. Организатор на събитието е Националното сдружение на общините в Република България.

Йоловски посочи, че и на национално ниво това вече е факт. По думите му 2136 системи са в готовност, като само четири имат нужда от коригиране.

До края на годината предстои внедряване на адаптираните системи, посочи Йоловски. Той уточни, че вече са факт методическите указания за кметовете. Системите са разделени на три основни вида, каза зам.-министърът. Едните просто прехвърлят стойност от лева в евро. Това са най-често системи на общата администрация, посочи Йоловски. Той уточни, че вторият тип са свързани с поддържане на стойност и в двете валути. Съветът на Йоловски към кметовете бе да внедрят тези системи до края на ноември, тъй като много от фирмите доставчици ще бъдат претоварени. Внедрявайте системите колкото може по-рано, не чакайте крайна дата, подчерта зам.-министърът.

Той допълни, че вече са започнали проверки по Закона за въвеждане на еврото в България. „До края на годината ще се фокусираме върху услугите, които касаят гражданите и бизнеса“, посочи Йоловски. Основната цел е да се изясни дали системите са правилно адаптирани, а тези проверки са стандартни и не би трябвало да има проблеми, бе позицията на зам.-министъра. Той каза още, че след 1 януари проверките ще бъдат повсеместни, а акцентът ще пада върху това дали общината е изпълнила задължението си за внедряване на всички нужни системи и дали те работят според изискванията. 

Шестото издание на Регионално изложение „Земята – рай за всички“ бе открито на площад “Свобода” в Добрич. Организатор е Народно читалище „Романо дром – 2002”. В него участват читалища, детски градини, училища и клубове от града, областта и региона.

Посетителите имат възможност да разгледат щандове с ръчно изработени сувенири, рисунки, тематични изделия „От раклата на баба“. Концертната програма представя културата на различни етнически групи. 

На откриването на регионалното изложение присъства заместник-кметът на Добрич Станка Николова, както и още хора от кметския екип, гости има от София, Благоевград, Елхово, Велико Търново, Тополовград.

“Това изложение увеличава популярността си, а показател е присъствието на гостите днес. Трябва да съхраним Земята, нейните плодове, традициите, които следваме. Радвам се, че все повече участници има в такива мероприятия като днешното”, каза заместник-кметът на Добрич Станка Николова.

Председателят на читалище „Романо дром – 2002” Юлиян Георгиев откри изложението, като благодари на всички, уважили събитието.

Автоспирката за междуселищния транспорт в Балчик се измества на ул. “Варненска’“ № 1 от 15 октомври, съобщават от община Балчик. 

Със заповед на кмета на общината Николай Ангелов в изпълнение на решение на Общинския съвет от тази дата мястото (порталът на бившата автошкола в ж.к. „Балик“) ще се ползва за начална, междинна и крайна спирка на всички междуселищни автобусни линии от републиканската, междуобластната, областната и общинската транспортна схема, в чийто маршрут е включена Автогара-Балчик.

Продажбата на билети ще се извършва при качването на пътниците в автобуса от водача или друг член на екипажа.

Фирмите превозвачи, ползващи автобусната спирка, са уведомени да поставят разписание на изпълняваните от тях часове, по възложените им маршрутни разписания и да го актуализират при промяна.

През септември Общинският съвет в Балчик гласува за това автоспирката да се измести на улица “Варненска” №1 до откриването на новата автогара. 

В общините Добрич, Добричка и Тервел е започнала сеитбата на пшеница. Към момента засетите площи са 59 660 дка, показват данни на Министерството на земеделието и храните.

Около 120 457 дка от царевицата са останали за прибиране от земеделските стопани в областта. Засетите площи с културата са 662 714 дка, като са пожънати 542 257 дка. При царевицата средният добив в област Добрич е 217,1 кг/дка.

Жътвата на царевицата е приключила в общините Добрич, Каварна и Шабла, като стопаните са прибрали по 190 кг/дка, 220 кг/дка и 239 кг/дка. Най-много площи за реколтиране има в община Генерал Тошево. Добивът там е най-висок – 270 кг/дка.

Жътвата на слънчоглед остава да приключи само в община Тервел. При маслодайния слънчоглед средният добив за областта е 172,2 кг/дка. Най-висок е добивът в община Добричка – 190 кг/дка, а най-нисък в община Тервел – 150 кг/дка. По 180 кг/дка прибират стопаните в община Добрич и Генерал Тошево.

Площите, засети с рапица към този момент, са 99 540 дка. Най-много засети площи има в община Добричка – 23 950 дка. 

Изложба, посветена на 85 години от подписването на Крайовския договор и отражението му в Южна Добруджа, е подредена в „Държавен архив“ – Добрич по повод Професионалния ден на българските архивисти – 10 октомври. Денят е с отворени врати за посетители.

„Документите, които сме изложили, са подредени хронологично. Започваме с Крайовския договор, приложенията към него, протоколите, спогодбите и държавния вестник с указа на цар Борис Трети, който утвърждава българо-румънския договор“, каза пред БТА началникът на отдел „Държавен архив“ – Добрич Деляна Фудулова.

В изложбата могат да се видят снимки от посрещането на българските войски в Добрич на 25 септември 1940 година, декларация от търговци и интелектуалци, граждани на Добрич и Добричко, които са против спогодбата за принудително изселване и размяна на населението, както и разделянето на Добруджа на Северна и Южна.

Фудулова посочи, че са изложени и първите броеве на вестник „Добруджански глас“, излизали след освобождението на Южна Добруджа.

Сред интересните документи са първите заповеди на генерал-лейтенант Георги Попов, назначен за генерален управител на Южна Добруджа. „Някои от заповедите му забраняват просията и назначават кметовете на общините за комисари по снабдяването. Те трябвало да нормират цените на стоките и услугите, които не трябва да надвишават тези преди 1 септември. При нарушения се съставят актове по закона за регулиране на цените“, обясни Фудулова.

Тя допълни, че сред документите има изложение на севернодобруджанци до Народното събрание, в което се оспорва оценката на получените имоти в България. „Те са искали осигуряване на строителен материал, облекчаване на данъците и назначаване на работа. При нас се съхраняват всички преписки по настаняване на преселниците в Добричка област – протоколи, описи, декларации и ценни книжа, включително документи при преминаване на границата“, каза още тя.

В изложбата са включени и материали от личния фонд на Данаил Бекяров, който през 1941–1943 година е бил експерт-консултант към Министерството на външните работи и изповеданията, както и материали от юбилейни чествания през годините от подписването на Крайовския договор.

Българските архиви са създадени на 10 октомври 1951 г. с указ на Президиума на Народното събрание. Поетапно са създавани отделите в страната, като „Държавен архив“ – Добрич е основан през март 1960 г. Тази година архивът отбелязва 65 години от създаването си, подчерта Фудулова.