Жътвата на ечемик в област Добрич почти е приключила. Прибрани са 147 510 дка от засети 153 790 дка, като само в Община Генерал Тошево има да се жънат още 6280 дка. Това е посочено в отговор на Министерството на земеделието и храните на запитване на БТА. Средният добив от културата е 693,8 кг/дка. 136 620 дка с ечемик са били засети в предходния период, като е прибран среден добив от 676,4 кг/дка. 

Най-много площи с ечемик през тази година са засети на територията на община Добричка – 38 840 дка. Средният добив там е 729,9 к/дка. 

В областта е започнала и жътвата на пшеница. От засети 1 298 724 дка площи са прибрани 455 160 дка, при среден добив 619,9 кг/дка. Справката показва, че са се увеличили засетите площи с пшеница спрямо предходната стопанска година, когато са били 1 204 880 дка. Средният добив през 2024 година е бил 669 кг/дка. Най-много площи с пшеница през настоящата стопанска година има засети в полетата също на община Добричка – 336 200 дка. Средният им добив е 620 кг/дка. 

Започнало е и прибирането на лавандуловия цвят. Събрани са 4544 дка от засети 19 672 дка с лавандулови насаждения. Средният добив е 356,8 кг/дка. Най-много площи с лавандула има на територията на община Генерал Тошево – 8 30 дка, като средният добив в началото на кампанията е 300 кг/дка. 

Актуалните европейски възможности за подкрепа в областта на дигиталната устойчивост и технологичната трансформация обсъдиха на среща днес представители на местния бизнес, институции и експерти от област Добрич в залата на Търговско-промишлената палата в Добрич. Срещата бе организирана от Областния информационен център (ОИЦ) и „Европа Директно“ – Добрич, с подкрепата на Община Добрич и Enterprise Europe Network (EEN).

Местните фирми да бъдат по-активни и да се възползват максимално от възможностите за европейско финансиране, призова при откриването на срещата заместник-кметът „Стратегическо развитие и икономика“ на Добрич Павел Павлов. Той обърна внимание и на полезността от информационните срещи и готовността на Община Добрич да съдейства и консултира бизнеса при разработване на проекти по европейски програми.

Ръководителят на център „Европа Директно“ – Добрич Татяна Гичева, представи стратегическите приоритети на Европейската комисия за периода 2024-2029 г. Тя обърна особено внимание на новия план за устойчив просперитет и конкурентоспособност на Европа чрез т.нар. Компас за конкурентоспособност, който насочва усилията на Европейския съюз към по-силна икономическа интеграция, технологично лидерство и социална устойчивост. Акцент бе поставен върху ключови приоритети като развитието на цифровата инфраструктура, суперкомпютрите, изкуствения интелект и преодоляването на недостига на умения чрез учене през целия живот. Беше подчертано значението на инвестициите в енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници, кръгова икономика и дигитална трансформация на малките и средните предприятия. Татяна Гичева посочи също и новата визия за селското стопанство – устойчиво, иновативно и ориентирано към биоразнообразието и продоволствената сигурност. Представени бяха и ключовите европейски програми, насочени към бизнеса: Horizon Europe, DIGITAL Europe, SMP, InvestEU, както и възможностите на национално ниво чрез ИСУН2020, Плана за възстановяване и устойчивост и програмата „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027 (ПКИП).

Геновева Друмева, управител на ОИЦ-Добрич, представи отворените и предстоящите процедури по ПКИП 2021-2027. Отворените процедури, свързани с дигитализация и киберсигурност в предприятията, представи Друмева. Тя очерта основните изисквания към кандидатите, допустимите дейности и разходи, както и демонстрира работата със системата ИСУН 2020.

Процедурата „Дигитализация на предприятията“ по ПКИП 2021-2027 г. е насочена към микро и малките предприятия, регистрирани преди 31 декември 2023 г. Изисква се минимум 100 000 лв. оборот общо за 2023 и 2024 г., както и поне двама служители за 2024 г. Безвъзмездната финансова помощ е между 5000 и 50 000 лв., като безвъзмездната помощ е до 70 процента от допустимите разходи. Сред допустимите услуги са създаване на онлайн магазин; внедряване на системи за управление на ресурсите и взаимоотношенията с клиенти; софтуер за управление на складове, продажби, производство; защита на данни и други. Крайният срок за подаване на проектни предложения е до 26 септември 2025 г.

Друмева посочи също, че микро, малки и средни предприятията могат да внедрят изцяло безвъзмездно съвременни решения и мерки за повишаване на киберсигурността си чрез процедурата DEP-1.001 – Подкрепа за подобряване на киберсигурността в малките и средни предприятия в Република България. Тя е с бюджет от 4 млн. лв., осигурени от Програма „Цифрова Европа“ и Министерството на електронното управление. Кандидатите трябва да са търговци по смисъла на Търговския закон или на Закона за кооперациите, да надвишават определен праг на минимални приходи, и да имат поне един средносписъчен служител. Финансовата подкрепа е с минимален размер от 5000 лв., а максималния е до 60 000 лв. за микро и малки предприятия и до 120 000 лв. за средните предприятия. Средствата могат да се използват за внедряване или подобряване на облачни и локални хардуерни или софтуерни решения за киберсигурност. Срокът за подаване на проектни предложения в системата ИСУН 2020 изтича на 30 юли 2025 г. в 16:30 ч.

Експертът в ОИЦ – Добрич Искра Димова презентира предстоящите процедури по ПКИП 2021-2027 г. за повишаване на енергийната ефективност и внедряване на технологии в областта на Индустрия 4.0. По процедурата „Енергийна ефективност и използване на енергия от възобновяеми източници в предприятията“ финансирането ще бъде между 30 000 и 100 000 лв., с до 65 процента безвъзмездна помощ.  Микро, малки или средни предприятия могат да кандидатстват за придобиване на енергийно-ефективно оборудване и съоръжения като: термопомпи; системи за оползотворяване на отпадна топлина, енергийно-ефективни изолационни системи в сгради; фотоволтаични панели; локални съоръжения за съхранение на енергия (батерии) и др.

Тя каза също, че се очаква отварянето на процедурата „Внедряване на технологии от областта на Индустрия 4.0“, насочена към малките и средни предприятия. Финансирането е до 50 процента, в размер от 150 000 до 850 000 лв., в зависимост от категорията на предприятието. Ще се подкрепят инвестиции във внедряването технологиите от областта на Индустрия 4.0, повишаване на киберсигурността и въвеждане на стандарти за дигитализация. Целта е повишаване на производствения капацитет и конкурентоспособността на предприятията чрез решения от последните нива на Индустрия 4.0.