Край Ловеч вече започна изграждането на индустриален парк, който ще бъде със зелена насоченост, каза кметът на общината Страцимир Петков пред участниците в дискусионния панел „Местни икономики, национална свързаност и глобално преподреждане“ в рамките на Годишната среща на местните власти в Албена. Форумът е организиран от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).

Петков посочи, че паркът се казва „Балкан“, на името на бившия завод, на чиято територия се намира. Лицензът за зоната е от 2022 година, а за проекта са осигурени 29 милиона лева по Плана за възстановяване и устойчивост, допълни кметът. Той уточни, че Общината има ангажимент да направи довеждащ водопровод и да изгради две пътни връзки.

Паркът ще има собствена електропреносна мрежа с лицензия за 35 години, допълни Страцимир Петков. Ще бъдат изградени и газопреносна мрежа, както и зарядни станции за електромобили. На територията на парка вече има две компании, като едната се занимава с инсталация за съхранение на електроенергия, каза още кметът. Той подчерта, че зоната е на около осем километра от „Хемус“. Автомагистралата трябва да бъде довършена, защото това ще е от полза не само за бизнеса, а и за по-голямата сигурност на пътуващите, бе категоричен Петков.

Очакванията са в бъдеще в парка да бъдат разкрити около 1000 работни места и Ловеч да се върне на картата на икономически силните градове у нас, обобщи кметът на общината.

На територията на Стара Загора ще се произвеждат фотоволтаични модули, каза заместник-кметът на общината Светослав Колев по време на Годишната среща на местните власти, която се провежда в курортен комплекс „Албена“.

Колев разказа пред присъстващите как е започнало изграждане на първия етап от индустриалната зона в Стара Загора преди шест години. „Изградихме вътрешна инфраструктура и това беше първият сигнал, че в Стара Загора ще има индустриална зона и ще работи“, добави той.

По негови думи във втория етап са били продадени 90 процента от парцела. „Това бе в момента, в който ние изграждахме по оперативна програма довеждаща инфраструктура и това може би е прецедент – да строим и развиваме зоната едновременно с инвестициите, които се правят в нея“, посочи заместник-кметът.

Според него основното предизвикателство е да бъде продадена идеята на терена, за да има функционираща модерна индустриална зона. „В момента имаме проблем, че се нуждаем от по-голям парцел, който е трети етап на индустриалната ни зона. Към момента нямаме по-голям от 100 декара парцел, който да предложим, а има интерес към нас“, каза Светослав Колев.

По негови думи Стара Загора е като енергийно сърце и е добре локализирана. „Интересни сме за производства, които са били централизирани в други части на света, сега се връщат в центъра на България“, подчерта Колев и допълни, че интерес има от Турция.

„Ако не подбереш правилно инвеститорите в индустриалната си зона, рискуваш да я превърнеш в площи, които нямат свързаност и комуникация помежду си, нямат добавена стойност. Радостното при нас е, че във втория етап ние се насочихме и успяхме да привлечем фирми, които са в енергетиката“, добави заместник-кметът на Стара Загора.

По думите му на територията на града ще се рециклират и вече излезли от употреба фотоволтаични модули. „Инвеститорът е намерил решение и неговите планове са това да се случи на нашата територия. Ще се насочим към производство на трафове, необходими за функционирането на модулите, ще бъдат произвеждани акумулаторни стопанства, в тази индустриална зона можем да затворим цикъла и да говорим за модерна кръгова и зелена икономика“, каза заместник-кметът.

По думите на Светослав Колев новоразкритите работни места са над 2300, което е от изключителна важност за област Стара Загора.

Сливен и Ямбол трябва да бъдат свързани с четирилентов път, тъй като на практика са една икономическа зона и това ще даде тласък на развитието им, каза днес кметът на Сливен Стефан Радев пред участниците в дискусионния панел „Местни икономики, национална свързаност и глобално преподреждане“ в рамките на Годишната среща на местните власти в курортния комплекс Албена. Форумът е организиран от Националното сдружение на общините в Република България. 

За четирилентовия път се говори от години, но е нужно държавата да инвестира в изпълнението на проекта, посочи Радев. Той подчерта, че настоящата свързаност с Ямбол по-скоро разделя двата града, вместо да им позволява сериозно партньорство.

Радев допълни, че тече изграждането на инфраструктурата на индустриална зона в Сливен. По думите му, до края на тази година или в началото на следващата проектът ще е готов. Нашата цел е теренът да е готов да приема инвеститори, защото това спестява време, посочи кметът. Той подчерта още, че за местната власт са от изключително значение компаниите, които вече са стъпили на нейна територия и имат нужда от някаква подкрепа, за да развиват дейността си.

С дискусия на тема “Местни икономики, национална свързаност и глобално преподреждане” започва третият последен ден от Годишната среща на местните власти в курортния комплекс „Албена“, съобщиха от Националното сдружение на общините в Република България.

В панела “Местните власти и индустриалната инфраструктура” ще бъдат обсъдени инвестиции за изграждане и модернизация на индустриални зони, както и новата индустриална политика на България в контекста на реформиращата се конкурентоспособност на ЕС.

Местните власти ще дискутират и на тема “Дигитална трансформация, инфраструктура и свързаност“ в рамките на втория панел. Смарт решения за умни градове ще споделят заместник-кметът на Столичната община Надежда Бобчева, която ще се включи онлайн, както и Борислав Петров от института “Инсайт”.

Срещата на местните власти се провежда в курортния комплекс „Албена“ от 12 октомври. Близо 700 представители на централната власт, местните власти, бизнеса, академичната общност, партньорски организации и чуждестранни гости, които имат ключова роля и допринасят за по-доброто управление, трансформацията и развитието на общините, участват в тазгодишния форум.

Министри взеха участие в дискусии през втория ден от Годишната среща на местните власти в Албена. Събитието е организирано от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).

Програмата започна със среща по актуални въпроси с министъра на финансите Теменужка Петкова. По време на срещата Петкова каза, че много малко общини в страната – едва около 73, са готови да приложат принципа „замърсителят плаща“. Министърът на финансите подчерта, че темата с промяната на такса смет стои много отдавна и срещу страната ни има образувана наказателна процедура. 

В днешната програма бе проведен дискусионен панел на тема “Реформи в управлението на отпадъците” в зала “Перуника” в Албена с участието на министъра на околната среда и водите Манол Генов. “Успешно се отлага влизането на принципа “замърсителят плаща”, мотивите са различни“, каза той и обяви какво предстои до края на 2025 година за министерството.

Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева подчерта, че трябва да се увеличат цветните контейнери, да се увеличи честотата на извозване и да се осигури на гражданите максимално покритие с инфраструктура за разделно събиране.

Трябва да се разбере, че управлението на отпадъци е национална политика, а не всеки да се оправя сам за себе си, каза кметът на Благоевград Методи Байкушев.

Паралелно в зала „Скай“ на хотел Маритим Парадайс Блу представители на местните власти се събраха, за да обсъдят темата за работещите здравни и социални услуги. 

“Предстои в Царево да бъде изградена многопрофилна болница с 60 легла”, заяви кметът на общината Марин Киров пред участниците.

Кметът на община Генерал Тошево Валентин Димитров разказа за разработената програма в града за осигуряване на стипендии за медицински сестри и други здравни специалисти. В Генерал Тошево има само един медицински център, като дружеството е 100 процента общинска собственост, допълни Димитров.

Кметът на община Търговище и председател на постоянната комисия по здравеопазване на НСОРБ д-р Дарин Димитров призова системата за обгрижване в дома да обхваща и хората, които са изписани от болница, но имат нужда от долекуване.

Държавно делегираните социални услуги за деца в страната са 762, каза Зорница Василева, началник на кабинета на министъра на труда и социалната политика. Василева уточни, че тези услуги обхващат над 22 хиляди потребители.

Повечето социални услуги са на проектна основа, но това ги прави временни и нестабилни, коментира Димитър Недев, заместник-кмет на община Русе.

В зала „Сий“ на хотел Маритим Парадайс Блу се състоя и дискусионен панел на тема “Мерки и решения за забавяне на климатичните промени: как да спасим водата”.

Председателят на Управителния съвет на НСОРБ и кмет на Велико Търново Даниел Панов каза, че гражданите следва да допринасят за прилагането на решения в областта на водите.

По думите на председателя на Комисията по околната среда и водите в Народното събрание и председателя на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства относно проблемите с безводието в страната Младен Шишков около 160 хиляди  души в страната към момента са засегнати от безводието.

Деканът на хидротехническия факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия доц. д-р инж. Петър Филков каза, че най-много се губи от водата заради лошата инфраструктура. А кметът на Самоков Ангел Джоргов подчерта, че темата за ВиК сектора и сега, и в годините напред ще става все по-важна.

Предизвикателство пред кметовете на първо място е липсата на вода, а на второ място – многото вода, добави кметът на Троян и заместник-председател на НСОРБ Донка Михайлова.

Започва проверка за застрояване по всички дерета и реки по Черноморието, съобщи регионалният министър Иван Иванов.

На пленарна сесия “Финансов хоризонт 2026 година” зала “Перуника“ вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов съобщи, че по данни на Националния концесионен регистър към октомври тази година в България има 1182 действащи концесии, от които близо половината – 507, са общински.

По думите на министър Иван Иванов през 2026 г. общинската инвестиционна програма може да се използва за проекти за рехабилитация на водопроводната мрежа, особено в такива населени места, в които са идентифицирани проблеми.

България ще получи над два милиарда евро от европейския Социален фонд за климата, каза министърът на земеделието и храните Георги Тахов.

Свързаността на регионите става ключов приоритет за Европа и предложението на Европейската комисия (ЕК) е удвояване на бюджета на Механизма за свързване в областта на транспорта, съобщи ръководителят на Представителството на ЕК у нас Йорданка Чобанова по време на пленарната сесия.

Програмата във втория ден на Годишната среща на местните власти завърши с дискусия на тема „Хоризонт 2026: Еврото – новата валута, новите хоризонти, новите задачи“.

Има хронично наслоен скептицизъм към приемането на еврото в страната, каза Димитър Ганев от агенция “Тренд” и представи скорошно изследване, направено по темата.

Нужно е да спре безотговорното говорене по темата с въвеждането на еврото, защото ерозията на доверието на хората е нещо силно притеснително, каза Илия Лингорски, член на Управителния съвет на Българската народна банка.

По думите на заместник-министъра на вътрешните работи Любомир Йосифов от началото на тази година до момента има образувани 161 досъдебни производства във връзка с хакерски атаки и финансови измами в интернет пространството.

Според заместник-министъра на електронното управление Александър Йоловски общините са готови за работа с евро.

Говорейки по темата за еврото, председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова обясни, че съветът винаги набляга на темата за малките населени места, възрастните и хората с увреждания.

Икономическият и социален съвет винаги набляга на темата за малките населени места, възрастните и хората с увреждания, каза председателят на съвета Зорница Русинова в дискусия, част от програмата на Годишната среща на местните власти в курортен комплекс “Албена”.

Русинова обясни, че комуникационната кампания за влизането на България в еврозоната е в разгара си. „Като икономически и социален съвет, не само че през последните години с анализи и документи отстояваме каузата за влизане на България в еврозоната, но и активно участваме в голяма част от срещите”, добави тя.

По нейните думи съветът също има кампании, които са в по-малки населени места. “Целта на нашите срещи са да дадем конкретни насоки, препоръки и съвети по отношение на бизнес, цени, доходи и полезни за гражданите информации”, посочи Русинова.

Тя допълни, че въпросите, свързани с цените, какво предстои след 1 януари, практичната информация, са нужна информация за българските граждани, но все още има много въпроси, които са обект на дезинформация. “Общата ни задача е по отношение на хората, които продължават да бъдат наистина сериозен обект на дезинформация, не само през социалните мрежи. Не забравяйте, че основният източник информация за голяма част от нашето население, е “една жена ми каза” – неофициалната информация, която продължава да се предава от уста на уста”, каза Русинова.

Според нея темата за въвеждане на еврото за възрастните хора и хората с увреждения, за това как ще се организира физически обмяната на техните пари, продължава да бъде все още недоизеснена. “Може би има нужда от срещи с отделните ведомства, за да се уточнят някои въпроси. По отношение на банките и бизнеса има сравнително спокойствие и яснота, но все още има въпроси за това хората как да се сдобият с първоначалните пакети с банктноти и монети”, подчерта Русинова.

Сградата на Диагностично-консултативен център (ДКЦ I) в Добрич бе осветена в зелена светлина. По този начин Община Добрич отбелязва Европейския ден на донорството и трансплантацията на органи.

Денят има за цел да изрази благодарност към донорите и техните семейства, към медицинските специалисти, ангажирани в процеса, както и да повиши информираността относно смисъла и значението на донорството.

Инициативата е част от информационната кампания на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, провежда се в цялата страна, в името на каузата да спасиш и да дариш живот.

Европейският ден на донорството и трансплантацията на органи се организира от Съвета на Европа. Тази вечер в зелено ще бъдат осветени фасадите на над 40 сгради в 27 общини в страната по повод Европейския ден на донорството и трансплантацията на органи – 11 октомври.

Годишна среща на местните власти, организирана от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), започва днес в курортен комплекс Албена, съобщиха от НСОРБ. Премиерът Росен Желязков ще отправи празнично приветствие на официална церемония за Деня на българската община и местното самоуправление.

Тазгодишното издание на мащабното събитие ще събере близо 700 представители на местните власти, централната власт, бизнеса, академичната общност, партньорски организации и чуждестранни гости, които имат ключова роля и допринасят за по-доброто управление, трансформацията и развитието на общините.

Преди официалната церемония на форума ще бъда открито и традиционното „Общинско Експо“ пред зала “Перуника”.

На пленарната сесия ще бъдат връчени и Годишните награди на НСОРБ за 2025 г.

Форумът ще продължи до 14 октомври. В пленарните сесии в следващите дни участие ще вземат заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов, министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов, министърът на земеделието и храните Георги Тахов.

Министърът на финансите Теменужка Петкова ще участва в среща по актуални въпроси на 13 октомври от 9:00 до 10:00 в конферентен център „Перуника“.

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще участва в в дискусионен форум „Технологична трансформация на българското образование: Базови умения, развитие на таланти и професии на бъдещето”.

Министърът на околната среда и водите Манол Генов ще участва в панел „Реформа в управлението на отпадъците“.

Българска телеграфна агенция е медиен партньор на събитието. 

Европейската градска инициатива (ЕГИ) ще подкрепи проектни идеи на 94 български общини, каза в Албена Делян Балев от звеното за контактна точка към Националното сдружение на общините в Република България пред участниците в дискусия за възможностите, които предоставят ЕГИ и УРБАКТ. Той посочи, че тази програма е част от кохезионната политика 2021-2027 година и цели интегриран подход към градското развитие със съвместно планиране и нива на управление, като ще акцентира и върху участието на гражданите.

Програмата е с пет направления, като целта е по-зелена, по-умна и по-социална Европа, допълни Балев. По думите му тя осигурява до 80% съфинансиране за иновативни проекти. Ще бъдат отпускани средства и за изграждане на капацитет – за обучения, обмен на опит, достъп до бази данни с добри практики на европейско ниво. Подкрепа ще получат 94 български общини, допълни Балев. Последната покана по програмата ще бъде отворена в началото на 2026 г.