В Севлиево традиционните Празници на тиквата ще се състоят от днес до 14 октомври, съобщават организаторите от Община Севлиево. 

Културната програма започва днес със забавно ателие и изложба „Тиквени, цветни фантазии“ в Архитектурно възрожденски комплекс „Дандолови къщи“. По-късно през деня е насрочена изложбата „От ръката на тревненските зографи”, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна по повод 155 г. от освещаването на църквата „Св. Троица”, „Хаджистояново училище”.

На 14 октомври – Петковден, градът ще отбележи своя празник. По установена традиция в седмицата преди това се откриват 103-ото издание на Севлиевския есенен панаир и Тиквеният фестивал. Програмата включва музика, кулинарни изкушения, тиквен бар, игри и награди, уточняват от Община Севлиево.

На Петковден във всички храмове в града ще бъде отслужена литургия в чест на света Петка. Ще се състои и тържествена сесия на Общински съвет – Севлиево, а вечерта празничната програма ще завърши с концерт на Георги Христов и Нели Рангелова.

Желаещите могат да се запознаят с пълната програма тук.

През 2024 г. традиционните празници на тиквата също бяха от 7 до 14 октомври.

Музеят на хумора и сатирата в Габрово реализира проект за хумористичната грамотност и възможностите й за решаване на конфликти, съобщиха от културната институция.

Идеята е с шест интервюта с български хумористи с различно амплоа — карикатуристи, писатели, актьори, да се покаже силата на хумора и хумористичната грамотност. Така музеят се стреми да насърчава диалога, а не конфликта в спорните въпроси в публичната сфера, казва Светлана Михайлова, която отговаря за връзки с обществеността.  

Целта на проекта е да се разбере как хумористичната грамотност може да се използва за преосмисляне на конфликтите и спорните въпроси в публичната сфера и да донесе полза на европейското общество чрез насърчаване на диалога, а не на конфликта, посочват от културната институция. 

Музеят участва като асоцииран партньор в международния проект HUMLIT през последните два месеца. На българските карикатуристи, дали интервюта, са зададени 22 въпроса, подготвени от координаторите от Ягелонския университет в Краков, насочени към изследване на „производството“ на хумор и възприемането му от публиката, допълват от Музея на хумора и сатирата в Габрово.

В интервютата участват Веселин Зидаров (карикатурист и писател), Светлин Стефанов (професионален художник, карикатурист и резбар), Весел Цанков (писател хуморист, редактор в екипа „Хумор и сатира“ по програма „Христо Ботев“ на БНР), Димитър Иванов-Капитана (куклен и стендъп актьор, вентролог), Алла и Чавдар Георгиеви (артисти и карикатуристи на свободна практика, създатели на вестник „Прас прес“) и Цветелина Цветкова (писател хуморист на свободна практика).  

Домът на хумора и сатирата в Габрово е открит на 1 април 1972 г., като главен изпълнител на идеята и пръв директор на културната институция е Стефан Фъртунов (1926-2010 г.), юрисконсулт по професия и събирач на габровски анекдоти. Три години продължава реконструкцията на старата кожарска фабрика на братя Калпазанови, преди в нея да се настани Домът на хумора и сатирата през 1975 г. Институцията се превръща в модерен и уникален културен център, изграден под мотото „Светът е оцелял, защото се е смял“. Организира фестивали, срещи по наддумване, издава хумористични сборници, в музея функционира експериментален вариететен театър. Основен завет, който музеят предава от старите балканджии на новите поколения е „Когато по света за нещо се заговори, в Габрово то вече се прави“.

На 18 септември 2025 г. Българската телеграфна агенция (БТА) сключи договор за партньорство с Музея „Дом на хумора и сатирата“ в Габрово. Документът бе подписан от Кирил Вълчев, генерален директор на БТА, и Нела Рачевиц, ръководител на музея.

Държавен архив – Габрово ще отбележи 66 години от създаването си и професионалния си празник на 10 октомври. Това съобщи Цветомира Койчева, началник-отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Събитието ще се състои в административната сграда на архива на ул. „Чардафон“ №17 от 15:00 ч. Архивът, пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, включително 2573 архивни фонда с 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда сред водещите областни архиви в България, посочват организаторите.

От Държавен архив – Габрово информират, че по време на събитието ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили чрез дарения. През настоящата година дигитализацията се извършва в значително завишен обем заради изискванията по плана за възстановяване и устойчивост.

„Друг акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите и снимките – в хартиен и дигитален вид – има и художествени произведения: акварели, графики, шаржове, които също разказват история по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и уникалната връзка между изкуство и история“, посочва Койчева.

На 10 октомври 1951 г. с указ на Президиума на Народното събрание се създава Държавният архивен фонд на Народна република България. Днес архивната система на страната отбелязва своята 72-ра годишнина. Габровският архив е основан на 1 октомври 1959 г., в съответствие със създаването на тогавашния Габровски окръг.

Да вземем пример от трудолюбието и почтеността на Колю Фичето, каза в Дряново председателят на Народното събрание Наталия Киселова. Тя беше гост на концерта на местни състави и Детския радиохор на БНР, който е кулминация в програмата за отбелязване на 225 години от рождението на Колю Фичето.

„Според мен от уста Колю Фичето трябва да вземем трудолюбието. Това е въпрос на отношението към труда, а не първо да се поставя въпросът за заплащането, а не какво могат да направят. На второ място е почтеността, тогава, когато си се ангажирал с определено обществено дело, да го направиш така, че да издържи на изпитанието на времето“, каза за БТА Наталия Киселова.

„Мостовете, черквите, чешмите, сградите, които е построил, над 200 години по-късно, когато говорим за един човек, хванал се с двете си ръце и градил – това показва как устоява построеното на времето“, допълни Киселова.

Председателят на парламента коментира и идеята да се създаде фондация на името на Колю Фичето, която да се занимава с опазване на архитектурното наследство на България. „В тази идея има много разум, защото – първо да бъдат опазвани, второ обектите на Колю Фичето трябва да бъдат популяризирани и, не на последно място, да можем да съхраняваме паметта жива. Държавата е, както се казва, винаги търсен съюзник, но мисля, че в основата на тази идея трябва да бъде местната общност“, каза още Наталия Киселова.

В края на концерта Детският радиохор на БНР и местни деца изпълниха като жест към публиката песента „Преминал майстор през земята“. 

Българите ще имаме много добри новини, когато си залагаме главите за работите си, строим не дувари, а мостове помежду си и Бог е с нас. Това каза в Дряново генералният директор на БТА Кирил Вълчев. 

Вълчев беше в града по повод кулминацията на отбелязването на 225 години от рождението на Колю Фичето в родния град на майстора, заедно с председателя на Народното събрание Наталия Киселова. 

„БТА, Община Дряново и Исторически музей – Дряново в началото на годината подписахме договор да популяризираме това честване. Всъщност, в архивите на БТА за 127-годишната ѝ история има много новини за отбелязване на годишнини тук в Дряново. Общината и всички вие, гражданите на Дряново, заслужавате и признание и насърчение, че пазите паметта на Колю Фичето“, каза в приветствието си Кирил Вълчев.

По думите на генералния директор на БТА, трябва да се отправят поне три послания. Първото послание, според Вълчев, е от историята, когато Колю Фичето е казал на пашата, че ако не построи за парите, за които е обещал, за срока в който е обещал и за вида, който е обещал да изглежда мостът край Бяла, да му бъде взета главата. 

„Представете си как би изглеждала България и дали дъждовете, колкото и поройни да са, щяха да взимат жертви като днес, ако управниците си залагаха като Колю Фичето главите с решенията, които вземат. Ако строителите си залагаха главите като Колю Фичето за къщите, хановете, чешмите, фабриките, които строят. Щяхме ли да имаме усещането, че в България не можем да живеем справедливо, ако прокурори и съдии си залагаха главите за решенията, които взимат. Най-сетне щяхме ли да бъдем заливани от толкова лъжливи новини, ако журналистите си залагахме главите за това, което пишем и говорим“, каза още Кирил Вълчев.

Третото важно послание на Колю Фичето, по думите на Кирил Вълчев, е че не трябва да се строят толкова много дувари, които да ни делят, а мостове помежду ни.

„Колко още по-хубава щеше да бъде България, ако от управници до всеки един от гражданите хвърляхме мостове помежду си, а не дувари“, допълни генералният директор на БТА Кирил Вълчев.

БТА в лицето на генералния директор на агенцията получи почетен плакет по повод отбелязване на годишнината на именития майстор строител.

Председателят на Народното събрание Наталия Киселова присъства на церемония по награждаване на заслужили учители тази вечер в Севлиево. Събитието беше под мотото „Призвание учител“ и се проведе в Художествена галерия „Асен и Илия Пейкови“.

„На всички учители желая да са здрави. Пожелавам им здрави нерви, да имат търпението, което се изисква, за да са вдъхновители… Пожелавам ви онова търпение и онази любов, която не сте дали на близките, да я дадете на хората, с които работите, нарочно не ги наричам деца. Пожелавам ви след време както вървите по улицата, да ви казват: „Помните ли ме, аз съм ваш ученик“. Учителската професия е онази професия, която създава всички останали“, каза по време на церемонията Наталия Киселова. Тя връчи отличие на Цанка Ненчева, дългогодишен директор на Детска градина „Радост“ в Севлиево. Ненчева е удостоена и със званието „Учител на годината 2025“ в направление „Директори и заместник-директори“. 

Други 16 преподаватели и възпитатели от учебни заведения на територията на община Севлиево получиха отличия в церемонията „Призвание учител“.

Сред гостите на събитието бяха Таня Михайлова, заместник-министър на образованието, д-р Иван Иванов, кмет на община Севлиево, Красимира Йорданова, заместник-кмет на Община Севлиево, Юлия Влаева, представител на Регионално управление на образованието – Габрово, д-р Явор Памукчиев, председател на Общински съвет – Севлиево.

Форумът е организирано от Училищно настоятелство – Севлиево, Общински координационен съвет на Синдиката на българските учители, Сдружение на директорите в средното образование в Република България и със съдействието на Община Севлиево и КТ „Подкрепа“. 

Председателят на Училищно настоятелство – Севлиево Светла Георгиева посочи, че тържествената церемония се организира по повод 5 октомври – Международен ден на учителя. 

Регионален етнографски музей на открито „Етър“ организира демонстрации под надслов „Сезонът на туршиите“ на 4 и 5 октомври от 12:00 ч., съобщиха от културната институция. 

Предвидени са и занимания за деца. В събитието ще участват представители на общността в с. Ганчовец, ще има демонстрация на традиционна рецепта от Йонка Николова, съвременна интерпретация на традиционна рецепта от ученици в клуб „Здравословно хранене“ при Гимназията по туризъм „Пенчо Семов“, танцова формация „Елбетица“ – Варна, допълват организаторите. 

Регионалният етнографски музей на открито „Етър“ в Габрово е създаден от Лазар Донков и отваря врати през 1964 г. като етнографски парк-музей. Днес институцията е център за проучване на традиционната култура на балканджиите – от прединдустриалното общество до съвременността. В музея се възстановяват обичаи и традиции от българския календар, а екип от 70 специалисти работи за тяхното съхраняване и популяризиране.