Петимата задържани в пазарджишкото село Огняново не са арестувани за купуване на гласове. 

„Нищо, открито в тези два автомобила, не ни насочва към евентуално извършване на престъпления против избирателните права на гражданите, това категорично мога да кажа.

Малко по-късно, със съдействието на граждани, колегите установиха две от лицата, които са избягали от автомобилите. С тях също работят служители от РП Пазарджик“, обясни говорителят на ОДМВР-Пазарджик – Мирослав Стоянов, цитиран от Bulgaria ON AIR.

Няма основание лицата да бъдат задържани и след снемане на обясненията им са освободени.

БЛИЦ припомня, че в Огняново полицията обискира два автомобила и предполагаеми купувачи на гласове. Сигналът е подаден в неделя около 11:00 ч. на телефон 112, съобщиха от пресцентъра на МВР.

Група граждани са забелязали два автомобила на територията на пазарджишкото село Огняново. Според тях, леките коли били „съмнителни“. Те били с пловдивска и старозагорска регистрации. Според подателите на сигнала, хората в двата автомобила се занимавали с купуване на гласове в ромската махала на селото.

При опит да бъдат спрени, част от пътуващите в автомобилите избягали. 

Незабавно на мястото е изпратен дежурен екип на жандармерията и пристигайки е обезопасил периметъра, където е станало блокирането на леките коли. След това са изпратени служители на Областната дирекция на МВР и Районното управление в Пазарджик.

На място е установено, че първоначално двата автомобила са били засечени от леки коли, едната от които брандирана с надписите на туристически атракцион в село Неофит Рилски, община Ветрино.

Местен лидер на парламентарно представената партия, свързвана с туристическия атракцион, също е установен като присъстващ на мястото. По-късно се появяват и политически лица (народен представител и кмет) от друга политическа сила, също представена в българския парламент.

Установена е самоличността на три лица, намиращи се в двата засечени автомобила. Извършени са личен обиск, както и проверки на автомобилите, за което са изготвени необходимите протоколи.

Собствениците на двата автомобила не са народни представители от определена политическа партия, както не са и народни представители изобщо. 

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ

Жестокото убийство в пловдивското село Столетово влиза в съдебна зала. За смъртта на 48-годишния Борис ще отговарят двама братя – Иван и Атанас.

Разпоредителното заседание по делото е насрочено за 15 октомври сутринта в Окръжния съд, пише „Марица“. 

Убийството стана на 6 октомври миналата година. Свидетели твърдят, че видели Иван и Атанас да пият през деня до магазина в селото. Там решили да потърсят сметка на Борис във връзка със стар техен спор. 

Стигнали до дома му и започнали да го викат по име. Тогава от къщата излязъл Борис, като държал в ръцете си газов пистолет. Произвел изстрел. Братята разбрали, че оръжието е газово и го нападнали. Единият – Иван го държал с ръце, а Атанас му нанесъл няколко прободни рани с нож, предимно в крака. 

В схватката Атанас ранил и брат си. След като зарязали Борис на улицата, плувнал в кръв, братята се изпарили. Тежко раненият успял да се добере до дома си, след което се обадил на тел. 112 и казал, че е бил нападнат и намушкан. До идването на медиците, обаче, Борис издъхнал. 

От охранителни камери разследващите видели, че Атанас е въоръжен с нож на кръста, прибран в калъф. Според справката, Борис е умрял от кръвозагуба, но има и нанесени удари по главата. Малко след убийството, раненият брат потърсил медицинска помощ. Атанас пък се укрил, скрил дрехите и маратонките си, и се изкъпал.

После се предал на полицията и им предоставил ножа. По време на гледането на мерките за неотклонение преди година, адв. Давчев посочи пред съда, че няма достатъчно доказателства за неговия клиент – Иван. Изтъкна, че през цялото време Иван е опитвал да възпре брат си. 

Защитниците и на двамата посочиха, че братята са действали при неизбежна самоотбрана, тъй като Борис извадил пистолет. 

След убийството, жителите на Столетово поискаха доживотни присъди, направиха и подписка за изселване на двамата братя от населеното място. 

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ

Тази вечер, около 20:00 ч., в района на пропуските на Районното управление в Дупница е била хвърлена самоделна запалителна бомба, съобщава Pirinsko.com.

По първоначална информация, взривното устройство е хвърлено от преминаващ автомобил по улица „Княз Борис I“. Пострадал е служителят на пропуските, който е бил най-близо до мястото на взрива.

Извършителят е малолетен от село Джерман, който вече е задържан от полицията.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ

16 непълнолетни момчета от Бургас се замесват в един от най-големите скандали на соца – обвинени са в 35 случая на изнасилване и блудство с непълнолетни момичета.

Случаят е от началото на 80-те години. За гнусната история не се пише в местния печат, препечатваме единствения източник – сп. „Общество и право“, пише Soc.bg. 

Ето какво пише във въпросната разработка, излязла през 1984 година:

Февруари 1983 г. Началото на дълъг и мъчителен съдебен процес. Всъщност тази история, сякаш измислена от болната фантазия на някой съчинител на булевардни романи, има няколко начала: на престъплението, на съдебния процес и още едно начало — благодарение на което бе сложен краят. Нужен, безрадостен и поучителен:

Едно момиче споделя с майка си

17 януари 1983г. „ 20.30 часът, комплекс „Изгрев“

Петнадесетгодишната Ани  се връща от урок по английски. Свикнала е да се прибира навреме — затова съучениците й я смятат за „загубена“. На спирката среща четири момчета от квартала: Пирата, Кафуна, Калпавия и Усмивката.

Ани бърза да ги отмине — чувала е доста истории за тях. Пирата я хваща за ръката и я пита: Докога ще се прави на горда? Този път няма да се измъкне! Ще дойде с тях у Кафуна! Да послушат музика… Пръстите му и причиняват болка. Момичето се съгласява, но след няколко крачки внезапно се отскубва. Тръшва секретната брава на входа под носа на преследвачите си.

Спрели пред вратата, момчетата приемат бягството на Ани като шега. Те са сигурни в себе си. И тя скоро ще падне в „чувала“. Никое момиче не ги е разигравало дълго. Отново на автобуса и към дискотеката на централния плаж — тяхното топло гнездо. Постоянното им убежище. И тази вечер там ги чака тайфата. Четиримата са неразделното ядро на тази компания, пуснала дълбоки корени в дискотеките на Бургас.

Пирата е известен навсякъде в града. След осми клас се опитвал да поработи тук-там, но разбрал, че от него „бачкатор“ няма да излезе. Усмивката вечно „търси“ работа. Всъщност това е само за пред баща му и органите на МВР. Вече има съдебно минало: преди две години разбил уличен павилион заради няколко кашона „боро“. Получил условна присъда. Седемнадесетгодишни са.

Кафуна и Калпавия са с една година по-малки.

От време на време ходят на училище, от време на време се прибират в къщи. Колкото да „изръсят“ някой лев. Ежедневието на останалите момчета от тайфата е подобно — какво друго би ги свързвало така?

Животът е песен. Приятно, леко се живее, когато имаш време, пари, цигари, водка … И никой не ти търси сметка къде ходиш и какво правиш… Светът е пълен с приключения: особени, сладко-горчиви, истински „мъжки“ приключения …!

Хубаво е да си на седемнадесет родини! Наистина, още нямаш кой знае какво, но всичко е под носа ти … Ако си си наумил — и момичетата! Най-вълнуващото нещо … Поклащат се между масите в дискотеката, захапали дълги цигари … Нахакани. Безгрижни. Свободни … Момичета, за които ученическият час не означава нищо.

Тази вечер „чувалът“ остава празен. Но … както пее Васко Кеца:  „И утре е ден“

Рапорт на капитан Тончо Пръвчев, оперативен работник към РУ на МВР — Бургас

Другарю Началник, донасям Ви, че на 18 януари 1982 година получих сигнал от гражданката Иванова, че младежи от комплекс „Изгрев“ са заплашвали дъщеря й с изнасилване. Същата споделила с майка си, че тези младежи вече били изнасилили много момичета от квартала. Моля за разрешение да започна разследване по сигнала.

Сигналът на майката, чиято дъщеря не попада в „чувала“, слага началото на разследването. Оперативните работници на МВР дълго се ровят в този „чувал“, за да извадят от него случаи и факти, довели шестнадесетимата в съдебната зала.

Започнало така: Мила, ученичка в четвърти клас, и Къдрицата, тринадесетгодишен, често играели заедно. Семействата им били близки. Един ден през деня, на пода в детската стая… започнала тяхната „любов“. След две години Къдрицата се похвалил пред тайфата. Отдавна бил мъж. Кафуна и Пирата решили също да станат „мъже“.

3 юни 1981 г., 10 часът, домът на Пирата

През голямото междучасие Кафуна извикал Мила да послушат музика у Пирата… Боят сломил съпротивата й … И двамата станали „мъже“,

15 юни 1981 г., 18 часът, домът на Усмивката

Тук са още Пирата, Къртика, Калпавия и Кокала. Поканили са и Петя, която пък знае, че на сбирката ще бъде и приятелката й. Разбрала лъжата, но да си тръгне било късно. Усмивката я блъска в детската стая. Кокала я бие с колан по главата. Къртиката и Усмивката — с юмруци. Засилват магнетофона докрай. Калпавия става първият мъж в живота й. Другите я държат — чакат реда си… После отново.

4 юли 1981- г., 14 часът, жп прелезът при хотел „Парк“

Жертва е ученичката Мария, която се връща от плажа. А нападателите — Кафуна, Къртика, Маймуната, Парцала. Станало в храстите.

10 август 1981 г., 10 часът, домът на Усмивката

Пирата повикал на „разговор“ тринадесетгодишната си приятелка Василка. С Кафуна, Кокала, Лудия и Качулката я „разиграли на трампа“.

20 септември 1981 г., сутринта, домът на Пирата

През голямото междучасие Хафуна помолил Надя да извика Пирата от тях.

Когато Надя позвънила и вратата се отворила, ръцете на Пирата и Лудия я придърпали вътре. По стълбите, идвал и Кокала …

13 октомври 1981 г., 20 часът, Централен плаж

Не защото е тринадесети, не защото момичето било облечено в анцуг за игра … извършеното не може дори да се разкаже: Валя е само на единадесет години. В градината я срещат Бозата, Усмивката, Кафуна, Масура и Качулката… В съблекалнята я завличат лесно — тя е малка и лека, те са много… „Докато Кафуна беше върху мен, аз му обещах, че брат ми ще му даде футбол, ако ме пуснат.. .“Само че тези „мъже“ вече не играят футбол.

31 декември 1981 г., след полунощ, домът на Сава

Както стана модерно напоследък, младежите празнували сами. Пийнали порядъчно, решават да се позабавляват. Те карат домакина (момче, което не знае за техните „подвизи“) да се обади иа няколко момичета и да ги покани на гости.

Идват Соня, Людмила, Бистра, Таня. Ключът се превърта зад тях и да ги „поздравят“ с Новата година излизат: Бързия, Кафуна, Пирата, Къртика, Кокала, Калпавия, Лудия, Усмивката, Маймуната, Масура, Качулката, Парцала и Комбината… Две от момичетата просват в спалнята, едно — в кухнята, а най-малката — в детската стая. Оргията трае до сутринта. На „трампа“…

Повечето от „героите“ са били първата любов на тези момичета. Само че те са имали други разбирания за любовта…Усмивката „ходел“ с Мариана. Тя го обичала и не смятала, че има нещо лошо в това да се люби с него.

Мечтаела един ден да се оженят. (И наистина по време на съдебния процес те се оженват. След като тя ражда обаче…) Един ден Усмивката й казал, че трябва да мине „на трампа“. Съпротивлявала се. Молела се. Плакала. Съгласила се, защото … любимият й я заплашил, че ще я „пусне“ на половината Бургас.

Христина обичала Кафуна, но когато той поискал да „спи“ с нея, не се съгласила. Тогава той я завел в тайфата. Дори златният синджир, който му закачила на врата, не го разколебал. Направил го, защото Христина била горда. Това го дразнело.

И Марина обичала момчето си. Нищо, че прякорът му е Лудия. Само че… той станал първият мъж в живота й. Той само й запушил устата — да не вика. И я държал — да не бяга …

Освен, че вярвали в първата любов, момичетата били доверчиви. Прекалено доверчиви…

След прочетеното обвинение тишината в залата става още по-плътна. Мълчат обвиняемите, навели остригани глави. Мълчат стъписаните им родители. И в това мълчание напират закъснелите въпроси. Към кого? Естествено най-напред към самите извършители.

Въпрос: — Защо?

Отговор: — …

Шестнадесетте момчета навеждат още по-ниско глави. Търсят оправдание в наивната си младост. От малкото, което знаели за любовта, те направили два извода: нормално е момичето да се съпротивлява, а мъжът да използува сила. Не си давали сметка какво точно правят. Не мислели, че ще ги съдят …

Спомням си една саркастична сентенция на писателя Курт Вонигът: „Вредните химикали и лошите идеи са причина за всички злини на планетата.“

Наистина в човешкото тяло врат и циркулират доста вредни „химикали“, които човек трябва непрекъснато да неутрализира със силата на морала и съвестта си. В нашия случай ще бъде по-правилно, ако потърсим част от причините в едни други „химикали“, които се приемат отвън.

Всеки път, преди да посегнат на някоя жертва, тези момчета са подсилвали „куража“ и „мъжествеността“ си с порядъчно количество алкохол. В дискотеките никой не те пита колко си голям, а какво ще пиеш!

А лошите идеи? Всъщност тук за лоши идеи дори не може да се говори. Подсъдимите произхождат от привидно нормални, работнически семейства. Само че… идеи просто няма. Има първобитност, нагон.

Естествено сентенцията на Вонигът няма да ни разкрие причините за това престъпление. Но в залата са родителите на подсъдимите момчета.

Момчетата навеждаха глави, бащите вдигаха рамене. През ум не им е минавало подобно нещо… Защо ли се е получило така … Децата им сякаш не са по-различни от другите. Уж ги контролират. Може би много се влияят!?… Гледали са да ги нахранят и облекат. Да купят коли, апартаменти — нали всичко е за тях! Но какво правят всъщност децата им, как и заради какво живеят — това е оставало тайна. Огромни бели полета …

А много грижи не означават добро възпитание! Й сега чрез своите непълнолетни момчета тези родители сядат на подсъдимата скамейка. Заради потребителското отношение към света и безочливото консуматорство, което са възпитали у синовете си. Мъчат се да дадат обяснения, които … нищо не обясняват. .

Иска ни се да зададем въпрос на родителите на пострадалите момичета, но тях ги няма в залата. Родителите им не могат да ни отговорят не са ли видели кръвта, синините, разкъсаните дрехи? Не са ли поглеждали часовника, когато дъщерите им са се прибирали късно вечер? И откъде се е взело у тези момичета примирението? Защо са преглътнали насилието…?

Тогава да попитаме самите потърпевши. Страх! От заплахите? От побой? От ново насилие? От срама? От родителите…?

Процесът приключи. Присъдите влязоха в сила — от три до пет години лишаване от свобода. Едно дете ще играе за пръв път с баща си след години. Случаят отшумява.

Дискотеките са претъпкани с петнадесетгодишни. Публична тайна е какво обществено зло станаха за свободната младеж тези „свободни университети“ — дискотеките. Обществото издига в свой висш принцип нравственото възпитание на младите си поколения, но за тези заведения на този етап водещият принцип остава търговският.

Съдебният процес, за който разказахме, е една тревожна камбана. Не бива да ни успокоява неговата драстична изключителност. Защото дори когато спрем удивени от екстравагантните облекла на момчетата и момичетата по улиците, когато чуем дръзките им разговори или видим разбит павилион за цигари, платоничният въпрос „Кой е виновен?“ ще бъде вече закъснял.

Ние нямаме право да закъсняваме спрямо тях. Обществото ни разполага с всички институции и средства за противодействие на злото — просто трябва да ги използува.

Името на съмнителния бизнесмен Венелин Ташев, известен с любовта си към белите чехли, лъсна около природното бедствие, разразило се на Елените, научи БЛИЦ от свои източници.

Самозабравилият се медиен „герой“,  бетонирал безпощадно плаж Робинзон и дерето над хотел „Парадайс“, сега има и неистова жажда за застрояване.

Колектор за водите на реката минаващ под незаконният му ресторант. Същият беше залят до тавана от придошлите води преди седмица.

При наличието на туристи би могло да се стигне и до множество жертви. Да не забравяме и надвисналата и  опасна пречиствателна станция,изградена в свлачищен район.

Затова прокурор Мирослав Иванов трябва да извърши задълбочена проверка, защото в случая едва ли се касае за административни нарушения.

Министърът на туризма г-н Мирослав Боршош светкавично разпореди проверка. Но лошата новина е, че местните институции гледат в друга посока, когато става дума за Ташев.

Едното око на „миротвореца“ Райков от РДНСК Бургас  е винаги затворено, когато става въпрос за незаконните му пързалки в хотел „Котва“, взетите земи от ,,Слънчев бряг,, АД ,заградените  държавни парцели,ползвани за частен паркинг на хотела.

При доказани недопустими нарушения в ,,Мариета“,  хотел в Несебър, същозастрашаващи, услужливо в съгласие с Общината на Ташев са издадени заповед за запечатване само на мазето и тоалетната. Учудващо компетентните органи се оправдават с нареждане от София.

И да, господата от РДНСК Бургас и Община Несебър, трябда са се засрамят от решенията си.

И Ташев ви се подигра като направи жалко  откриване на „Мариета“, събирайки огризките  останали около него.

Г-н министър Иванов, не допускайте това да се случи! 

Единствено полицията в  Бургас, водена  от  комисар Владо Маринов не му се подчинява. И за награда е заливан със сигнали от тиктокаджиятя Венко.

БЛИЦ ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ДА СЛЕДИ ГОРЕЩАТА ТЕМА!

БЛИЦ ще следим внимателно развитието на темата „Море и бетон“.

Бащата на загиналата Сияна – Николай Попов, публикува емоционално обръщение във фейсбук профила си дни преди следващото съдебно заседание по делото за смъртта на дъщеря му и тежката телесна повреда на нейния дядо.

Трагичният случай отново влиза в съда този петък, 17 октомври 2025 г., от 10:00 ч., в Съдебната палата – Плевен. Попов призовава гражданите да се съберат пред сградата още от 9:00 ч., за да покажат, че обществото не е забравило Сияна и настоява за справедливо наказание за виновния шофьор.

„Убиец след убиец си тръгва необезпокояван“

„Въпреки всички доказателства и множеството предишни осъждания на шофьора Георги Александров, днес има реална опасност той отново да се измъкне без присъда“, пише Попов.

Той изразява тревога, че последните решения на Върховния касационен съд и споровете около легитимността на временния главен прокурор и Висшия съдебен съвет може да отворят пътя към ненаказаност.

„Двете последни решения на ВКС, които поставят под съмнение актовете на прокуратурата, отвориха широко вратата на убиеца към свободата,“ подчертава бащата.

По думите му, делото е било прехвърлено към Националната следствена служба с постановление, издадено именно в този спорен период, а след това прокурори са били командировани в Плевен дори след изтичането на мандата на обвинител №1.

„Сияна няма да остане просто снимка на стената“

В емоционалната си публикация Николай Попов се обръща към гражданите с призив да не останат безучастни:

„Докога ще позволяваме убиец след убиец да си тръгва необезпокояван, докато близките на жертвите живеят с болка и без отговори?
Моля ви – бъдете с нас. Да не допуснем поредният убиец да се прибере необезпокояван вкъщи. Да покажем, че Сияна не е забравена. Че ние няма да мълчим.“

Постът завършва с думите, които трогнаха хиляди потребители онлайн: „Сияна няма да остане просто снимка на стената…“.

Двама мъже са задържани за отвличане, извършено на територията на град Разград.

Около 02.00 часа на 13 октомври 26-годишен мъж с адрес в град София и 52-годишния му чичо от град Исперих, криминално проявен и осъждан, влизат в апартамент в ж.к. „Орел“ под предлог, че искат да се срещнат с бившата съпруга на по-младия.

Със сила и заплахи качват 21-годишната жена в автомобил и тръгват в неизвестна посока. След като 30-годишната й сестра подава сигнал в полицията, са предприети незабавни оперативно-издирвателни действия.

В резултат трите лица са установени и задържани на територията на град Исперих. По случая се води разследване за престъпление по чл.142 от НК, съобщават от ОДМВР-Разград.

13-годишният Димитър И. от Пловдив е бил жестоко пребит в петък вечерта от 15-годишен младеж в квартал „Гагарин“, сподели майката на момчето, пише Plovdiv24.bg. 

„Синът ми бе доведен от негови приятели вкъщи. Той беше с 2 затворени очи, пълни с кръв, подут и със синини по цялото тяло. Веднага се обадих на 112.“

До минути в дома на семейството са пристигнали полиция и линейка. Момчето е било откарано в спешното на УМБАЛ „Свети Георги“ и над 5 часа е бил преглеждан от медиците. В ранните часове на събота е отишъл в полицията на разпит. 

МВР установява, че побойникът е 15-годишният Александър, ученик в училище „Никола Вапцаров“. Двамата с Димитър се познават от квартала, но не са приятели.

„Онази вечер го е търсил нарочно. Твърди, че някой му бил казал, че синът ми е разпространявал снимки на бившата му приятелка“, споделя майката.

По думите ѝ Александър не просто е пребил сина й, а и е заснел побоя с телефона си, докато нанасял ударите.

„Приятелите на Митко не са посмели да се намесят, защото ги е било страх, че ще посегне и на тях. След като приключил, му казал: „Само да се оплачеш в полицията – ще стане по-лошо“.

Александър не отрича думите си и пред майката на момчето е изразил възмушение, че трябва да виси в полицията за нещо такова. 

Пред органите на реда той се е явил без телефон и е отрекъл видеото да съществува.

Майката на Димитър твърди, че това не е първият случай на агресия от страна на същото момче. „Преди време го заля с урина пред други деца в парк „Надежда“, за да го изложи. Тогава му забраних да ходи там, но явно това не го е спряло.“

След инцидента биячът е бил задържан за 24 часа. Родителите твърдят, че той е познат е на 3-то РПУ, както и на Закрила на детето.

„Когато го освободиха, в двора на полицията се срещнахме с майка му и него. Той се държа невъзпитано, надменно и без капка съжаление. Като видя снимките на сина ми, майка му му направи забележка, а той беше на косъм да удари и нея“, казва жената.

Димитър все още се намира в болница. От лечебното заведение са казали на майката, че няма вътрешни увреждания, но до вчера е бил на системи.

„Иска всеки ден да го карам и прибирам от училище в бъдеще. Казва, че го е страх за живота му“, допълва притеснената майка. 

Семейството се страхува, че след като нападателят е освободен, може да последва нова саморазправа.

„Той е част от агитката на един от пловдивските отбори. Дори и да не е той, може следващия път да е негов приятел. Днес моето дете е в болница, утре може да е детето на друг“.

Случаят поставя отново въпроса за нарастващата агресия сред непълнолетните. Майката на пострадалия настоява за сериозно наказание и бърза реакция от институциите.

На 30 август 2017 г. в подземията на хотел „Смолян“ бе открит човешки скелет. При демонтаж на аспирацията строителни работници откриват скелет под нивото на басейна във вентилационна шахта. До него бяха намерени счупена бяла пластмасова фиба, кафяви дамски ботуши, кафеникав плетен чорап, парче от чорапогащник. Няколко месеца по-късно вече се знаеше със сигурност, че костите са на 31-годишната Росица Лазарова Димова.

Жената е починала от удушване, но убиецът й така и не е открит. Една от версиите бе, че убиецът е нейният приятел Величко Башев от кърджалийското село Падина, не се потвърди. Факт е обаче, че Росица често плувала в басейна на хотел „Смолян“, където най-вероятно е станало и убийството. 

По време на разследването бяха разпитани десетки свидетели. Проверени бяха всички книги и дневниците на гостите в хотела от основаването му през 1983 г., списъците на персонала, работил през годините, като много от хората вече са покойници, отбелязва otzvuk.bg.

Проверени са заповеди, докладни и много други материали. Огромната по обем работа така и не довела до конкретен извършител. Година и пет месеца след намирането на злокобната находка, Окръжна прокуратура Смолян прекрати разследването.

Мотивите бяха, че убийството е извършено от неустановено лице, но в същото време наказателното преследване се изключва и по давност, когато не е възбудено в продължение на двадесет години. Назначената по досъдебното производство ДНК експертиза установява на почти сто процента вероятност Шинка Димова да е биологична майка.

В заключението си назначената тройна съдебно медицинска експертиза излиза със становище, че костите са човешки и са на едно лице. Открито е счупване на едното бедро, както и счупване на рогчето на подезичната кост. Последното е явно доказателство, че смъртта е настъпила от притискане на шията. 

Алкохол, разгулен живот и неангажираност към работа и семейство. Това откриват криминалистите от своето разследване. Тъмната страна от живота на убитата жена излезе наяве 26 години след смъртта й.

Росица е родена на 28 март 1960 година в лъкинското село Борово. Дребна, слаба млада жена, с руси коси. След като завършила училище тя започнала работа на автогарата в Лъки. Там се запознала и с Величко Башев. Любовта им била голяма, но хвърлила в смут родителите на момичето.

Двамата влюбени напуснали Лъки, а Росица прекъснала връзката с родителите си. Първоначално живеели в Мадан, но после се преместили в Смолян. Росица не работела, рядко ходела при близките си в Борово. Хората си спомнят за нея, че много пушела и пиела непрекъснато кафета.

Прелом в живота й настъпил през 1988 година след като по време на бременност е покосена от инсулт, ражда мъртъв плод и получава натравяне на кръвта. За да се справи със следите от инсулта тя започнала често да посещава басейна в хотел „Смолян“.

Започнала да пие често и в големи количества. Алкохолът отключил тежки психични проблеми. Росица станала агресивна, буйствала, псувала. Макар и да се подложила на лечение, тя не се отказала от чашката. Неведнъж се е налагало приятелят й Величко и нейни познати да я прибират от заведенията.

Любимите й места за пийване били хотел „Смолян“, бира-скарата над болницата, барчето над 7-мо училище. Наред с проблемите с алкохола настъпил и разрив между нея и мъжът й. Скандалите започнали да стават твърде чести, дори и на обществени места.

Така се стига до фаталният ден, в който Росица изчезва. На 7 ноември (четвъртък) 1991 година 35-годишният тогава Величко последно видял приятелката си на автогарата в Смолян, където работел. Тя му съобщила, че смята да отиде при близките си в лъкинското село Борово.

Мъжът й дал пари за билет, а Росица напуснала района на автогарата. От тогава никой не я е виждал. Освен убиецът … Ден по-рано жената говорила по телефона с майка си. Поръчала да й направи от любимите баница и пататник.

Но младата жена не стигнала до родното си село, не успяла и да опита и от майчината гозба. Следите й от автогарата се загубили напълно. Няколко дни по-късно в понеделник, Величко подал сигнал в полицията в Смолян за изчезването на приятелката си. Майката Шинка направила същото и жената е обявена за издирване. 

До април 2017 година 86-годишната тогава леля Шинка (днес покойница) се надявала, че Росица е жива и някой ден ще се върне в бащиния си дом. Болката й е изписана на лицето й. А треперещият й глас показваше мъката, натрупана през всичките тези 26 години в търсене на детето „Ох, дойдоха от Смолян и ми казаха, че Роси е умряла. Не съм нито на земята, нито на небето.

Една рана като се отвори, не зараства“, проплака леля Шинка. „ Да знаете какви хубави кандидати имаше тук. Идваше си, помагаше, всичко оправяше, картофи сееше, събираше сено, много работеше. Беше много работлива, голяма чистница.

Когато си дойдеше вътре всичко светваше, а сега всичко запустя. Аз не мога, едвам манджичка да си направя“, разказа жената.

„Има Божия сила. Много съм вярваща и все съм викала: „Боже, открий ми детето, поне да знам какво е станало с нея. 30 години съм се молила, плакала и надявала. И след 30 години да ми открият детето. И пак викам: „Благодаря ти Боже!“, че видях, че не е жива. Все живеех с надежда. Обещаха ми, че ще й донесат костите и ще ги туря в гроба на баща й“, плачеше почернената майка и шептеше: „Свърши вече, нищо не може да се направи“.

Мъж на 25 години е бил намушкан в Ловеч, съобщи кореспондентът на БТА Светломира Анастасова. По случая има двама задържани, а трети се издирва.

Десетина минути след 2:30 ч. на 12 октомври полицаи са реагирали на сигнал, че на ул. „Тодор Каблешков” в Ловеч пострадалият, който е криминално проявен и осъждан, е намушкан в областта на гърба.

Мястото незабавно било посетено от полицейски екип и бил извършен оглед, а 25-годишният мъж, на когото е нанесена телесна повреда, след преглед в ловешката болница е откаран за операция и лечение в Плевен.

Като съпричастни към случая са задържани двама мъже от ловешкото село Дренов. Те са на 20 и 25 години, а местонахождението на 50-годишен мъж, също криминално проявен и осъждан, е в процес на установяване.

Работа по случая продължава под ръководството на Районна прокуратура – Ловеч.