Най-мафиотското от всички поръчкови убийства не е срещу човек от подземния свят, а срещу фармацевт, и то на метри от сградата на МВР.
Да подготвиш и осъществиш бомбен атентат на такова място е буквално показване на среден пръст на властта и на цялата държавност. Взривяването на майка на дете пред училище е демонстрация на сила, непукизъм и в голяма степен увереност, че няма да има възмездие.
9 октомври 2002 г. Собственичката на четири аптеки Христомира Атанасова кара на училище 9-годишното си момченце. Спира колата пред 7-о СОУ „Свети Седмочисленици“ на ул. „Цар Иван Шишман“, което се намира на метри от МВР в София, пише Телеграф.
Детето слиза и вижда майка си за последен път. Тя се качва в малко бяло „Рено“ и потегля, но две минути по-късно – в 7,57 ч., колата се разтърсва от адски взрив. Ударната вълна избива покрива на автомобила и чупи прозорци наоколо.
Жената зад волана е тежко ранена и стене за помощ. Минувачи викат медицинската сестра от училището, която се опитва да окаже първа помощ. Пристига линейка, но Атанасова умира на път за болницата.
По-късно специалистите установяват, че колата е взривена със самоделна бомба. Около 400 грама тротил са поставени с магнит на дъното на автомобила под шофьорската седалка. Върху тях е залепен мобилен телефон, с чието позвъняване се задейства бомбата.
Гръм от ясно небе
Семейството на Атанасова е в шок. „Не мога да си представя, че има човек, който да иска да я убие. Дори престъпниците ги предупреждават преди това. А тук директно убиват! Като гръм от ясно небе. Просто един ден гръмва и край, животът ми се обръща наопаки.
Дъщеря ни е на 14 г., синът ни е 3-ти клас, как ще гледам тези деца? Знаете ли какво е да живеят без майка? Аз съм сирак и знам какво е. На никого не го пожелавам“, споделя тогава съпругът на Христомира д-р Антон Атанасов пред медии.
Той няма представа каква е причината за жестокото убийство на жена му. Твърди, че никога семейството не е било заплашвано, нямат друг бизнес извън медицината, в аптеките им не се продават психотропни вещества, нямат неуредени финансови взаимоотношения.
Атанасов дори смята, че е станала грешка и някой друг е трябвало да бъде убит.
През април 2003 г. висш служител в МВР съобщава детайли от версиите, по които работят разследващите. Бомбата не е била предназначена за Христомира Атанасова, а за служители от МВР, казва заместник-директорът на НСБОП тогава Венелин Великов.
По думите му през шестте месеца на разследване кръгът на версиите се е свил много и тази е една от основните. През първите дни след атентата полицията проверява неразрешени бизнес отношения или дългове на убитата като най-вероятни причини за покушението.
По-късно обаче един факт опровергава версията, че адската машина е била предназначена за служители от МВР – оказва се, че дни преди взрива именно служител на вътрешното министерство е поръчал справка в информационната система за собственика на реното.
Това обръща нещата и разследващите вече са категорични, че убийците са знаели под чия кола поставят бомбата. МВР обаче не съобщава кой е полицаят, направил справката и защо.
Задържан е бивш военен
На 10 ноември 2003 г. в Троян антимафиоти задържат предполагаемия атентатор – 26-годишния бивш офицер от армията Йордан Колев, известен като Данчо Офицера. Твърди се, че в багажника на колата му е открит сак с подобни самоделни бомби, които се активират с GSM.
Колев е роден в Калофер и завършва военното училище „Васил Левски“ във Велико Търново, специалност „Химия“. Бил е командир на рота по химическа и радиационна защита в Сливен през 90-те години. През март 2001 г. е уволнен от армията след няколко сигнала за незаконно притежаване на огнестрелно оръжие и боеприпаси.
При обиск в дома му в Сливен органите по сигурността към МО откриват напълно оборудвана оръжейна работилница, включително и вани за оксидация, множество боеприпаси и най-различни оръжия с неустановен произход – старинни ножове, саби и револвери.
Основната версия, която свързва Колев и жертвата, е свързана с пари. Разследващите установяват, че през април 2002 г. майката на Христомира наема сейф в банка, в който оставя 90 801 долара, 231 000 лева и накити. Според прокуратурата бомбата е сглобена и задействана от Колев по поръчка на плевенския сутеньор Марио Иванов-Боксьора.
Той изнудвал за 100 000 лв. аптекарското семейство, което направило опит да му плати с парите от сейфа три дни преди атентата. Тъй като касетката се води на името на майката, която междувременно изпаднала в кома заради заболяване, банката не дава съгласие да се отвори. Затова Боксьора поръчал наказателната акция срещу Христомира.
Обвинителният акт се основава на показанията на трима свидетели, двама от които анонимни и защитени. Единият твърди, че около година преди убийството на Христомира Йордан Колев предложил да му направи бомба с мобилен телефон срещу пари.
Лаборатория за амфетамини
Другият свидетелства за разговор с приятел на Колев – Минчо Павлев. От него разбрал, че двамата с бившия военен получили поръчка от Марио Боксьора да взривят Атанасова, защото ръководела лаборатории за амфетамини, но не се „отчитала“ на групировки. Участвал и баща й, който е фармацевт-химик.
Третият свидетел твърди, че лежал в една килия с Колев, който му признал за убийството на жената.
Прокуратурата иска 20 г. затвор за Колев и 7 г. за Павлев. Марио Иванов-Боксьора не е изправен пред Темида, тъй като е застрелян през април 2003 г. в Плевен.
В съда не са представени нито доказателства, че аптекарката е била замесена в бизнес с дрога, нито преки доказателства за участието на Колев и сводника в атентата. Бащата и съпругът на Атанасова отричат да познават Боксьора, да са изнудвани и заплашвани. Това, че бившият военен е бил в дните около атентата в София, не доказва участието му.
Противоречиви показания
Съдиите не приемат и показанията на анонимните свидетели, които са непълни и противоречиви. През 2007 г. Йордан Колев и соченият като негов съучастник Минчо Павлев са оправдани по обвинението за убийството на аптекарката.
„Аз съм бивш офицер от армията, специалността ми е химия, имам технически познания. Занимавах се с оръжия, имах оръжейна работилница – това са все неща, които ме правеха идеалният заподозрян. На тези условия отговарят примерно 100 000 души, те терористи ли са?“, коментира вече на свобода Йордан Колев.
През октомври 2012 г. той отново е задържан, този път заради неуспял бомбен атентат в Плевен. На 10 септември в града пристига премиерът Бойко Борисов, за да реже лента на ремонтирана улица.
Недалеч оттам от колата на плевенски бизнесмен изпада самоделна бомба, която по чудо не се е взривила. По отпечатъци върху нея ГДБОП задържа местен наркодилър. Чрез него стига до поръчителя, бивш съдружник на мишената в транспортна фирма. Двамата имали спор за 75 000 евро.
Разследващите стигат и до човека, продал на дилъра 1,2 кг тротил в три разфасовки от по 400 грама, капсул-детонатор и 2 магнита.
Това е Йордан Колев, който според полицията обяснил на купувача как да сглоби частите заедно с GSM със СИМ карта, а с магнитите да прикрепи устройството към колата на набелязаната жертва. Въпреки няколко опита за взривяване на бомбата тя обаче не гръмва.
Според антимафиоти устройството е идентично с това, което е убило Христомира Атанасова, но това не може да докаже вината на бившия военен. По време на втория арест на Йордан Колев той е кандидат за кмет на Калофер. В крайна сметка мъжът е невинен, а истината за смъртта на аптекарката остава неразкрита.
0 коментара