Изложбата „Кюстендил и Първата световна война“ беше открита тази вечер във фоайето на Общинския драматичен театър в Кюстендил от автора й доц. д-р Ангел Джонев от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките (БАН) и председател на Научния институт „Западни покрайнини“.

Експозицията показва Кюстендил като Главна квартира на действащата армия по времето, когато градът е бил военна столица на България в периода 1915-1918 г. Поводът за показването на експозицията е 110-ата годишнина от обявяването на Първата световна война и установяването на главната квартира на българската армия в Кюстендил.

В града е разположен и един от щабовете на българската войска по време на Сръбско-българската война, от която се отбелязват наскоро 140 години, така е и през Балканската война, когато районът е арена на бойни действия, както и на съединените Пета, Четвърта и Втора армия, които действат в Македония в периода на Междусъюзническата война, през юни и юли 1913 година, посочи доц. Джонев. Време е Кюстендил да получи статут на град на българската бойна слава, както му се полага, отбеляза по време на откриването авторът. 

Гости на събитието бяха депутатът Елисавета Белобрадова, общински съветници. 

Експозицията показва различни акценти от съществуването на Главната квартира по време на Първата световна война, офанзивата срещу Сърбия, бойните действия срещу Румъния през 1916 година, както и моменти от живота на щаба на действащата армия. Показана е и създалата се връзка между военни и гражданство, която се проявява на определени събития като Деня на светите братя Кирил и Методий, празника на победите, рождени дни на кайзера – Вилхелм Втори, на цар Фердинанд.

Един от акцентите в експозицията е посещението на на австро-унгарския император Карл I на 18 май 1918 г., както и това на баварския крал Лудвиг III на 9 септември 1918 година. В града са идвали Васил Радославов, Александър Малинов, Сакскобургготският херцог Карл Едуард и четвъртият син на германския кайзер Алберт-Вилхелм, делегация от Райхстага, заедно с бъдещия нобелов лауреат и премиер на Германия Густав Щреземан, командващият на Балканите генерал Аугуст фон Макензен, турският военен министър и помощник- главнокомандващият Енвер паша.

Изложбата показва моменти от живота на войниците на фронта, сраженията на Дойранския участък, животът на войниците „между боя и строя“. Фотоси и документи разказват за заниманията на войниците на бойното поле, докато не воюват.

„Известно като „войнишко творчество“, това е създаването на предмети от остатъците от войната – от гилзи, от патрони. Когато идва австро-унгарският император в Кюстендил, той поема Пети пехотен Дунавски полк, което е възнаградено от войниците именно с подарък, дело на такова войнишко творчество. Подарен му е прекрасен лампион, изработен от войници на фронта, а на съпругата му- императрица Цита, един великолепен параван с втъкани в него патрони, снаряди, пушки, гранати“, разказа пред БТА доц. Джонев.

Изложбата показва и злощастия край на Първата световна война – разгромът на Главната квартира от разбунтувалите се войници от края на септември 1918 година и втората национална катастрофа за България. Фотосите включват  и моменти от погрома в Босилеградско от 15-16 май 1917 година, когато сръбска паравоенна формация превзема района, а жертви на това нахлуване стават 35 местни жители.

Друг акцент в изложбата е самият главнокомандващ на Българската армия – ген. Никола Жеков, който е третият обявен за почетен гражданин на Кюстендил. Джонев разказа за предоставената вила на генерал Жеков на хълма Хисарлъка над града, където живее повече от една година.

„Въпреки че не е кюстендилец, генералът има позитивно отношение към града. След време подарява вилата на общината с волята от нея да бъде направен военно-исторически музей. Общината обаче е по-прагматична и в нея настанява питейно заведение. През 1940 година Жеков отново посещава Кюстендил и пред кюстендилското гражданство заявява, че последната му воля е да бъде погребан в Кюстендил, в близост до неговата вила. Тази му воля обаче никога не е изпълнена“, посочи още Джонев. Тленните му останки сега почиват във военния мавзолей-костница в София.

Доц. Джонев разказа и за избора на Кюстендил като главна квартира на действаща армия, като посочи, че сред дискутираните места за това са били Княжево, Рилския манастир и Кюстендил. За място е избрана сградата на Педагогическото училище, което през 1913 година е приютила Девическото училище. Днес това е сградата на Община Кюстендил. „За съжаление на нейната фасада няма да видим указателна табела, която ни говори за това, че градът е бил военна столица на България“, посочи доц. Джонев.

В Кюстендил често пъти е пребивавал българският владетел – цар Фердинанд, заедно със съпругата си царица Елеонора – милосърдна сестра по време на войната. Знае се къде е била и квартирата й в Кюстендил по време на Междусъюзническата война. В града е пребивавал често и престолонаследникът княз Борис, който е бил офицер за поръчки. За него също е отделена специална квартира – къщата на адвокат Васил Попниколов, понастоящем Дом на архитекта в Кюстендил, разказа още историкът.

При обсъждането на настаняването на Главната квартира, от комисията са решили най-качествените къщи да бъдат използвани за настаняването на висшите военни. Така изборът за квартира на главнокомандващия ген. Никола Жеков е попаднал на депутата в девет парламента, председател на 14-ото Народно събрание и министър на правосъдието през 1910-1911 година Христо Славейков.

Във висшата военна институция в Кюстендил, по време на Първата световна война, се взимат важни решения, които са отражение върху глобалния конфликт и имат национално, европейско и световно значение, отбеляза още авторът на изложбата. Според него тя предлага поглед към тази изключително значима страница от българската история чрез автентични фотографии и документи от периода.

Документите, представени в експозицията, са от различни архивохранилища в България, сред които от музея и архива в Кюстендил, Държавния военно-исторически архив във Велико Търново, както и от Централния държавен архив в София. 

Административният съд в Кюстендил отмени заповед на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи, с която на младши инспектор Г. В. – старши полицай на ГКПП „Гюешево“ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение. Това е постановено в решение, публикувано на страницата на съда.

Уволнението е по повод предположение за извършено от граничния служител тежко дисциплинарно нарушение. Дисциплинарна комисията е установила, че на 23 март 2024 г., около 23:00 ч., при проведена съвместна полицейска операция от служители на дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР и Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) – Кюстендил по линия на противодействие на корупцията, е установено, че на ГКПП – Гюешево в посока „изход“ двама служители на „Гранична полиция“ са получили неследваща им се облага, за да не извършат действия по служба. Става въпрос за пътуващ в лек автомобил „Ауди“ албански гражданин, по отношение на срока му на престой в страната.

С постановление от 24 март 2024 г. на прокурор в Окръжна прокуратура – Кюстендил жалбоподателят е привлечен като обвиняем за престъпление за това, че на 23 март 2024 г. около 23:07 ч. на ГКПП „Гюешево“, в съучастие като съизвършител с И. С. – служител на ГКПП „Гюешево“ при РДГП, в качеството си на лице, което заема отговорно служебно положение, е приел дар – пари в размер на 150 евро, които не му се следват, за да извърши друго престъпление във връзка със службата си, като наруши служебните задължения във връзка с осъществяване на гранични проверки на ГКПП. Той е допуснал излизане от Република България за Република Македония на албански гражданин, без да бъде санкциониран за превишен престой в България.

Младшият инспектор Г. В. е поискал пред Административния съд отмяна на заповедта за уволнението си. От събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, съдът е намерил, че не се доказва безспорно извършеното от него действие, уронващо престижа на институцията, съответно на дисциплинарното нарушение. 

Съдът е намерил още, че при постановяване на заповедта е нарушено и императивното изискване на чл. 206 ал. 2 от ЗМВР, тъй като с административния акт е наложено дисциплинарно наказание – уволнение, но не е налице яснота защо органът е приел, че следва да определи именно това наказание, а не някое друго, пише в решението. Там е посочено още, че цялостното поведение на служителя е описано, но не е взето предвид, а само е констатирано, че от назначаването му на работа в МВР служителят е награждаван многократно, което е в несъответствие с наложеното наказание. Неправилното приложение на материалния закон налага отмяната на наложеното дисциплинарно наказание като незаконосъобразно и оспорената заповед следва да бъде отменена, пише в решението на съда.

Съдът е постановил в полза на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по делото в размер на 610 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му.

В Кюстендилска област не е установено покачване на нивата на водите в реките след големите валежи, каза за БТА говорителят на Областната дирекция на МВР в Кюстендил Катя Табачка.

Екипи на Районна дирекция „Пожарна безопасност и зашита на населението“ в Кюстендил са извършили обходи на критични участъци от речни корита, мостове, хидросъоръжения в областта. Те са установили, че към момента не са увеличени нивата на водите в коритата на реките. Обходени са река Банщица в района на с. Скриняно, река Бистрица в района на селата Жабокрът и Ябълково, мостовете над р. Струма при селата Тръновлаг и Ямен, и язовир Долистово.

Проверката е установила, че има паднали дървета в коритото на реките при с. Жабокрът и с. Тръновлаг. Изпратени са писма до общините за наблюдение на обектите, съобразно метеорологичните промени.

На заключителна пресконференция в Кюстендил представиха ремонтираните сгради на Основно училище „Проф. Марин Дринов“ и Основно училище „Свети Паисий Хилендарски“.

Обновяването на сградите е финансирано по Националния план за възстановяване и устойчивост, а част от средствата за ремонта вътре в сградите са предоставени от бюджета на Община Кюстендил. 

Стойността на проекта за Основно училище „Свети Паисий Хилендарски“ е 1 815 538,99 лв. Строително-ремонтните дейности са изпълнени съгласно заложените мерки в обследването за енергийна ефективност. Ремонтирани са фасади, покрив, стълбищни клетки, енергоспестяващи мерки, топлинно изолиране на външни стени и покрив, сменена е дограмата, осветителни и отоплителни тела. Изпълнени са мерки за пожарна безопасност и е подобрен достъпа на лица с увреждания, посочи ръководителят на проекта Десислава Любенова. 

Кметът на община Кюстендил посочи, че проекта прави добра синергия със средствата, инвестирани от община Кюстендил за ремонт на физкултурния салон, който също е изцяло обновен и реновиран. 

При ремонта на сградата на Основно училище „Проф. Марин Дринов“ е направен изцяло нов покрив, въведени са мерки за енергийна ефективност, подменена е дограмата на цялото училище и е изградена топлоизолационна система по фасадите. Осветлението в сградата вече е енергоспестяващо, подменена е отоплителната инсталация и е монтиран нов газов котел. Изградена е нова пожароизвестителна система, а сградата е оборудвана с евакуационно осветление.

Без въпроси от граждани премина днешната информационна среща за въвеждането на еврото в Дупница. Тя започна в 11:00 часа и се състоя в заседателната зала на Община Дупница.

По време на срещата директорът на офиса на НАП в Кюстендил Даниела Ямборска, главен инспектор Катерина Шереметева от Комисията за защита на потребителите при Териториален отдел Благоевград и Николай Китов от Комисията за защита на потребителите при Териториален отдел Благоевград разясниха на присъстващите как ще става превалутирането и какви са правата потребителите.

Главен инспектор Шереметева каза за БТА, че най-често на срещите хората казват, че се притесняват от начина на плащане и връщане на ресто в първия месец след въвеждането на еврото. Шереметева посочи, че притеснения имат основно по-възрастните хора, тъй като в периода ще може да се плаща в двете валути, а връщането на ресто ще става в евро, ако търговецът има такава възможност. Връщането на ресто може да бъде и в лева, ако търговецът няма достатъчна наличност на евро, но не може да бъде смесено в двете валути.

Директорът на офиса на НАП в Кюстендил Даниела Ямборска поясни, че при всички декларации, които ще се подават пред НАП за периоди до 31 декември 2025 г., паричната стойност ще се посочва в лева, въпреки че декларациите ще се подават през 2026 г. В документа, удостоверяващ плащането, ще бъдат посочени и двете валути. Ямборска допълни, че всички плащания с карта (по банков път) от 1 януари 2026 г. ще бъдат в евро, тъй като банковите сметки ще се превалутират автоматично.

Целта на кампанията е гражданите да получат ясна, подробна и достоверна информация за основните етапи и срокове от процеса по въвеждане на еврото.

В Кюстендил ще се състои последният концерт от фестивала „Сцени на Струма“ 2025 г., съобщи за БТА председателят на читалище „Братство 1869“ Иван Андонов.

В програмата ще прозвучат произведения от Шуберт, Брамс, Гранадос и други, изпълнени от квартет Solem от гр. Лозана, Швейцария, и Надежда Малчева – пиано. Концертът е насрочен за 7 октомври от 18:00 ч. в Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“.

Събитието е със свободен вход и е част от фестивала на изкуствата „Сцени на Струма“, организиран от читалище „Братство 1869“ – Кюстендил, с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез NextGenerationEU. Фестивалът има за цел да обогати културния живот в населените места по поречието на река Струма.

Последният концерт от фестивала ще се състои в края на октомври в Сандански, допълни Андонов.

Депутатът Димчо Димчев е посетил 50 населени места и е говорил с над 640 души в област Кюстендил по време на инициативата на партия „Възраждане“ „Парламентът отива при народа“, съобщи той на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в Кюстендил.

Димчев посочи, че получената информация от срещите се систематизира и предстои да бъде поднесена на ниво общински съвети и кметства, а част от въпросите ще бъдат отнесени и до министерства.

В резултат на срещите като най-големи проблеми хората са очертали безводието и безработицата. „Оказа се, че в много от селата, които посетихме няма изградена дори канализация“, посочи Димчев. По думите му в част от селата е подменян водопровод, за който са ползвани тръби от 1938 г. „Наистина трябва да се замислим колко неглижирано е водоснабдяването в нашата държава“, допълни депутатът. Като парадокс той посочи, че преди време, когато населението е било по-голямо, не е имало проблеми с водата, а при намаляващо население се въвежда режим на водата. По думите му на територията на област Кюстендил има села, в които не е обявен режим, за да не влизат статистиката.

Димчев посочи, че за хората от област Кюстендил обявените заплати са недостатъчни и те не си правят труда да кандидатстват. „Липсват големите инвеститори в областта, това също не е тайна за никого. Кюстендил в момента бива доста изолиран“, каза още Димчев. Той посочи, че трябва да се предприемат мерки, хората да не отиват да работят в големите индустриални центрове като София и Благоевград.

Друг съществен проблем е пътната инфраструктура. „Много от улиците ни буквално са се превърнали в нещо, което не трябва да виждаме в една модерна България. Много от селата дори нямат положен асфалт“, посочи Димчев. Според него в момента се наблюдава привидна активност, която вероятно означава, че отиваме на избори, а няколко партии се опитват по този начин да привлекат нови избиратели.

Димчев поясни, че не малка част вече не мислят за проблемите, а са свикнали с тях, и са се примирили, че нищо няма да се промени. Това беше най-тъжното и най-болезненото нещо, което установихме по време на нашите обиколки, допълни депутатът.

По време на инициативата депутатите от „Възраждане“ са посетили общо 1559 градове и села, като са достигнали до повече от 23 000 души, посочи Димчев.

Фотоизложба, посветена на 110-годишнината от влизането на България в Първата световна война, ще бъде показана в Общинския драматичен театър в Кюстендил на 8 октомври, от 17:30 часа. Това съобщи за БТА авторът на експозицията доц. д-р Ангел Джонев от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките (БАН) и председател на Научния институт „Западни покрайнини“. Изложбата „Кюстендил и Първата световна война“ тематично е свързана с Кюстендил като главна квартира на действащата армия по времето, когато градът е бил военна столица на България, в периода 1915-1918 г. 

Във висшата военна институция в Кюстендил се взимат важни решения, които имат отражение върху глобалния конфликт и имат национално, европейско и световно значение, отбелязва авторът на изложбата. Той посочва, че градът е посещаван от българския и съюзническия елит, провеждани са знакови срещи и паради. Едно от посещенията в главната квартира е и това на австро-унгарския император Карл I, на 18 май 1918 г. 

Фотоизложбата беше показана миналата година в галерията в кюстендилското село Раждавица. Тя представя няколко тематични акцента – началото на войната, офанзивата срещу Сърбия и Румъния, посещението на последния баварски крал Лудвик III. Специално място е отделено на опожаряването на Босилеград (сега в Сърбия) от четата на Коста Печанец на 15 май 1917 г. Показани са и моменти от бойните действия на фронта – Дойранската епопея от 1916-1918 г. Внимание е отделено и на живота на войниците на фронта в една тема, наречена „Войнишкият живот между боя и строя“.