Областният управител на Кюстендил Методи Чимев предложи всяка община да предостави краткосрочни и дългосрочни проблеми за решаване, съобщават от пресцентъра на областната администрация.

Предложението е направено по време на работна среща във връзка с трайното засушаване и множеството сигнали за липса или недостиг на питейна вода, в която се включиха областната администрация, кметовете на общини, директорът на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, представители на „Български ВиК Холдинг“ и регионални институции.

Областният управител посочи, че проблемът с водоснабдяването е дългогодишен и ясен на всички, а климатичните промени и засушаването са другият сериозен фактор. Той отчете, че по решаването на проблемите има развитие и даде за пример помпена станция “Таушаница”, водохващане “Робовица”, ремонта на водопреносната мрежа в Самораново, както и други одобрени проекти за подмяна на ВиК мрежа.

“Това е резултат от съвместната работа на регионалните институции и местните народни представители, както и с подкрепата на централната власт”, посочи Чимев и подчерта, че общините трябва да са единни, за да се решават проблемите своевременно, като даде за пример разрешителното за водоползване на Рила, Бобошево и Кочериново.

Участниците в срещата бяха категорични, че мерки трябва да се вземат единно, защото климатът се променя и не се очаква следващите години да са много валежни, се посочва в съобщението.

Кметовете и ангажираните по темата институции обърнаха внимание, че проблемите в почти всички населени места са едни и същи – намален дебит на водоизточниците, големи загуби по мрежата, необходимост от ремонт на основни речни водохващания, кражби на вода и т.н.

От ВиК операторът „Кюстендилска вода“ казаха за БТА, че намаленият дебит през летните месеци е причината за нарушеното водоподаване. В момента в кюстендилска област е въведен режим на водата в селата Вуково, Долно село, Граница, Берсин, Самораново, Смочево, Новоселяне, Слатино, Джерман, Катрище.

На срещата е отчетено, че за община Кюстендил в дългосрочен план е ключово изграждането на язовир “Кюстендил”, както и че в община Дупница се работи по изграждане на резервно захранване от помпената станция до разпределителни шахти на Дренски рид, като през летните месеци Дупница може да разчита и на водоподаване от язовирите “Калин” и “Карагьол”.

За община Бобов дол най-големият проблем е в с. Новоселяне, където дебитът на основния водоизточник е критично нисък, както и липсата на резервна помпа за обезпечаване нуждите на общината. Общините Кочериново, Рила и Бобошево имат възможност за захранване от комплексните язовири “Калин” и “Карагьол”, но проблем се явява довеждащата инфраструктура. Проблемите напоследък са от честите аварии на довеждащия водопровод и ако се намалят загубите, ще се реши проблемът и на трите общини. Община Невестино се захранва от речно водохващане “Ореховица”, което е с много променлив дебит. Община Трекляно също е с намален дебит на водоизточниците. Единствено в община Сапарева баня трудности с водоснабдяването не се наблюдават. Само през почивните дни, когато туристите са два пъти повече от местните жители, има известен недостиг, но вече се кандидатства за алтернативни водохващания.

С панихида, едноминутно мълчание и вой на сирени в Бобов дол бе почетена паметта на пожарникари и полицаи, загинали преди 26 г. по време на изпълнение на служебните си задължения. Началникът на Районното полицейско управление – Бобов дол главен инспектор Марио Миланов припомни, че на 4- ти септември 1999 г. при възникнал пожар във взривните складове, намиращи се в землището на с. Големо село, без каквото и да колебание те влизат в огъня и завинаги остават там.

Роднини, близки и колеги на загиналите капитан Крум Зарев и младши лейтенантите Иван Факирски, Венцислав Георгиев, Бисер Калистратов, Ивайло Иванов и Ивайло Парасков се събраха пред паметната плоча в двора на Районното управление (РУ) в Бобов дол, където след падане на колене поставиха венци и цветя.

„Винаги трябва да се гордеем с тяхната постъпка и ние никога няма да ги забравим, тъй като в днешно време малко хора могат да постъпят като тях“, посочи главен инспектор Марио Миланов. Заупокойната молитва бе отслужена от отец Венцислав Ангелов.

Задържаха под стража обвиняемите за кражба от бижутериен магазин в Дупница, съобщават от пресцентъра на Апелативна прокуратура – София. 

По искане на Районна прокуратура – Кюстендил, Териториално отделение – Дупница, съдът взе мерки за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемите И.Б. (на 18 години) и Ж.Б. (на 16 години) по досъдебно производство за извършена кражба, посочват от пресцентъра.

Прокурор Крум Крумов от Районна прокуратура – Кюстендил каза за БТА, че обвиняемите са с чисто съдебно минало, а за повдигнатото обвинение законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 1 до 10 години.

В хода на разследването по делото е установено, че на 26 август от витрина на магазин за златна и сребърна бижутерия в Дупница обвиняемите отнели златни накити на стойност 11 140,10 лева. За извършване на деянието те използвали скутер без регистрационни табели, като при пристигането си пред търговския обект задействали устройства, отделящи дим. Незабавно след отнемане на подложка със златните изделия двамата напуснали местопрестъплението.

Действията по досъдебното производство продължават под надзора на прокуратурата.

Епизоотичната обстановка на територията на област Кюстендил по отношение на шарката по дребните преживни животни е спокойна, съобщават от пресцентъра на Областна администрация – Кюстендил.

На територията на област Кюстендил има регистрирано едно огнище на болестта син език, но от 31 юли досега не са регистрирани нови случаи.

„Всички институции обаче продължават да работят в състояние на повишена епизоотична готовност“, коментира областният управител Методи Чимев. Той посочи, че остават в сила мерките, приети от Комисията и разпоредените с негова заповед по-рано.

По време на заседанието институциите се обединиха около мнението, че в общините, където все още не са изградени и регистрирани помещения за временно задържане на животни, това трябва да стане в спешен порядък. Кметовете на общините имат ангажимент да възложат на кметовете на малките населени места да информират хората за продължаване на предприетите мерки, както и за необходимостта от регистрация на личните стопанства.

Не са открити следи от голяма черна котка в района на село Крайници, община Дупница, каза за БТА говорителят на Областна дирекция на МВР Кюстендил Катя Табачка.

Сигналът, че в землището на с. Крайници, община Дупница, е забелязана голяма черна котка е постъпил на телефон 112 в 11:45 часа. Екипите на полицията са обходили района, но не са открили следи от животното, поясни Табачка.

В района на селото ще остане екип на полицията, който при необходимост ще реагира.

Къщата музей „Димитър Пешев“ в Кюстендил е единственият музей в България, посветен на спасяването на българските евреи, каза историкът доц. Ангел Джонев по време на представянето на августовският брой на списание ЛИК, озаглавен „130 години организиран туризъм в България“. Той гостува в пресклуба на БТА в града.

През 2002 г. , след като е поставен паметникът на Димитър Пешев в центъра на Кюстендил, посланикът на Държавата Израел в България Емануел Зисман лансира идеята да започне изграждането на къщата музей. Доцент Ангел Джонев посочи, че по това време домът на Пешев все още е съществувал, но бил в тежко физическо състояние. Тогава Община Кюстендил снема плановете и решава да го построи наново в района на Художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“. Строителните дейности отнели няколко месеца и на 25 октомври 2002 г. домът на спасяването на българските евреи е официално открит. В последствие музейните специалисти в града провъзгласяват дата 25 октомври за ден на Българо-израелското единство. Открита е постоянна експозиция, която през 2003 г. по случай 60-тата годишнина от спасяването на българските евреи е модернизирана.

„Постоянната експозиция, която сега може да бъде посещавана в къща музей Димитър Пешев е от 2013 г. В нея се разказва за участието на кюстендилци в спасяването на евреите“ поясни доц. Джонев. По думите му първоначално идеята е била да се спасяват евреите в Кюстендил, но в последствие се  разраства и се превръща в акция по спасяването на българските евреи от нацистките лагери на смъртта.

Историкът припомни, че събитията се развиват през март 1943 г., когато местните евреи са известени, че предстои техното депортиране извън пределите на страната и Асен Суичмезов, Владимир Куртев и Иван Момчилов потеглят за София заедно с народния представите Петър Михалев. На 9 март 1943 г. те се срещат с Димитър Пешев в неговия апартамент и стигат до решението въпроса да бъде поставен пред изпълнителната власт и премиера Богдан Филов. Премиерът отказва срещата и те се виждат с министъра на вътрешните работи Петър Габровски, който по това време е пряко отговорен за съдбата на българските евреи. „Акцията е успешна. В крайна сметка всички действия, които са предприети от властта за депортация на евреите, са отменени и на 9 март 1943 г. в Кюстендил вече се знае, че няма да бъдат вдигнати евреите, което на другия ден става новина и в останалата част от страната“, допълни доц. Джонев.

Експозицията разглежда еврейският въпрос и праведниците Асен Суичмезов, Иван Момчилов, Владимир Куртев, Петър Михалев и техният водач Димитър Пешев.

Къщата музей „Димитър Пешев“ е един от 100-те национални туристически обекта в България.

От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Августовският брой на тема „130 години организиран туризъм в България“.