Районният съд в Дупница наложи условна присъда „лишаване от свобода“ за една година, с изпитателен срок от три години, по отношение на обвиняем, който се призна за виновен в хулиганство, което се отличава с изключителен цинизъм, демонстрирайки брутално незачитане на установените ред, морал и нравствени принципи. Това съобщиха от съда в Дупница.

Съдът е одобрил споразумението, постигнато между прокуратурата, защитата и обвиняемия, след като 54-годишният (неосъждан), се е признал за виновен в това, че на 23 май в Дупница, на стълбите пред Общината по време на музикален концерт пред събралата се публика, в която е имало и деца, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Случаят е по време на концерт за традиционните Майски дни на културата в Дупница.

Мъжът е осъден да плати и разноските по делото за изготвената експертиза в размер на 400 лева. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

За седма поредна година дупнишкото сдружение „Близо до теб“ организира благотворителната кампания „Споделената зима е топла“. В специален пункт на входа на ГУМ в града организаторите събират топли зимни дрехи – якета, палта, шапки, шалове и елеци, които са чисти и годни за употреба. Кампанията продължава до 15 ноември.

По традиция след това доброволците организират „обличане на дърветата“ по централната пешеходна улица в града. Така всеки нуждаещ може да си вземе дреха, която харесва и му е по мярка. Акцията се прави вечер, за да не се притесняват хората, изпаднали в нужда, посочиха от сдружението.

„В Дупница зимите винаги са топли, защото са споделени“, казват още организаторите на благотворителната инициатива. „Сигурни сме, че отново местните хора ще се включат и заедно ще стоплим не само телата, но и сърцата на хората в беда“, допълниха от сдружението.

Кюстендил да бъде провъзгласен за „Град на българската военна слава“, настоява историкът доц. д-р Ангел Джонев. Обръщението си той отправи вчера към присъстващите на откриването на фотоизложбата му „Кюстендил и Първата световна война“. Доц. Джонев изпрати и обръщение до медиите, насочено към обществеността и местната власт.

„Отговорните държавни институции трябва своевременно да бъдат запознати с инициативата и да предоставят своите становища. Провъзгласяването на Кюстендил за „Град на българската военна слава“ трябва да се обяви с решение на Народното събрание на Република България“, посочва доц. Джонев.

По думите му инициативата трябва да бъде съпътствана от възстановяването на съществували, но демонтирани, и изграждането на нови места на памет, като Военноисторически музей, триумфалната арка в района на „Железния мост“, паметни плочи, указващи мястото на конкретна военна институция или мястото на пребиваване на известен военен началник през Първата световна война в Кюстендил. За реализирането на тези начинания е необходима съпричастността на кюстендилското гражданство и на местните общински и държавни институции, казва историкът. 

„Кюстендил е град с многовековна история. Редица събития от миналото на града будят чувство на национална гордост“, посочва още историкът. Сред тях той откроява знаковата Кюстендилска акция за спасяването на българските евреи от началото на март 1943 г. „Приносът на Димитър Пешев и неговите сподвижници Асен Суйчмезов, Владимир Куртев, Иван Момчилов и Петър Михалев е почетен чрез редица мeста на памет в града, в страната и чужбина“, казва още историкът, който е и автор на изложбата в къщата музей „Димитър Пешев“ в Кюстендил. Самият музей беше открит на 25 октомври 2002 г., а постоянната експозиция в него – на 9 март 2003 г., във връзка с 60-та годишнина от Kюстендилската акция за спасяването на българските евреи. 

Кюстендил има и друг съществен принос през ХХ век. В периода на Първата световна война (1915-1918 г.) в града е разположена Главната квартира на Действащата армия, или образно казано Кюстендил е военна столица на България. „Във висшата военна институция се взимат важни решения, които резонират върху глобалния конфликт и имат национално, европейско и световно значение. Градът е посещаван от представители на българския и съюзническия елит, провеждани са знакови срещи и паради. Емблематични остават визитите на австроунгарския император Карл I на 18 май 1918 г. и на баварския крал Лудвиг III на 9 септември 1918 г. Кюстендил споделя и горчивината от поражението, когато на два пъти разбунтувалите се войници превземат Главната квартира в края на септември 1918 г.“, разказва доц. Ангел Джонев.

Той допълва, че Кюстендил приютява висши армейски щабове и през други конфликти. През Втората балканска (Междусъюзническата) война в Кюстендил е разположен щаба на Пета армия и на Съединените (Втора, Четвърта и Пета) армии. През Втората световна война в града се намира щаба на Първа армия. Приграничната полоса на Кюстендилския край е арена на бойни действия през всичките пет войни, които се водят от Третото българско царство. За тези събития свидетелстват редица войнишки гробове и храм паметник „Света Троица“ в с. Гюешево“, разказва още той.  Под олтара на храма в граничното село e изградена костница, в която са положени  костите на 18 офицери и 1491 войници, паднали за българското обединение.

„Няма война през новата история, в която в Кюстендилско да не са се провеждат бойни действия. Неповяхваща е бойната слава на 13-и Рилски, 49-и и 53-ти пехотен полк, войниците в които са рекрутирани от Кюстендилския край“, посочва още в обръщението си доц. Джонев.

Възстановяването на историческата справедливост може да започне с провъзгласяването на Кюстендил за „Град на българската военна слава“, твърди историкът. Той посочва, че приносът на града  остава слабо познат на широката българска общественост.

Джонев напомни още, че през октомври 2025 г. се навършват 110 г. от установяването на Главната квартира на Действащата армия в Кюстендил и че в продължение на три години градът е военна столица на България. База на Главната квартира по това време е Педагогическото училище в града, което през 1913 година приютява Девическото училище. Днес тази сграда е административната сграда на Община Кюстендил. „За съжаление, на нейната фасада няма да видим указателна табела, която да ни говори за това, че градът е бил военна столица на България“, посочи доц. Джонев по време на откриването на изложбата си снощи.

В Кюстендил бе обявен регламентът на Двадесет и деветото издание на Международния конкурс за класическа китара, съобщават организаторите от Читалище „Братство 1869“. Конкурсът ще се състои от 2 до 4 април 2026 г. в Кюстендил.

В конкурса могат да участват китаристи от България и чужбина, като за целта те трябва да подадат анкетна карта за участие до 25 март 2026 г. Те ще  бъдат разделени в четири възрастови групи, както и в групите “Свободна сцена на солиста”, “Китара +”, “Камерна музика” и “Китарни ансамбли и оркестри”. Конкурсът за всички възрастови групи протича в един тур, посочват от читалище „Братство 1869“.

В рамките на конкурса се провеждат майсторски класове, рецитали, лекции и изложби на изтъкнати музиканти от страната и чужбина.

Наградният фонд на Двадесет и деветото издание на конкурса включва парични и предметни награди на обща стойност 6000 лв., като във всяка от групите ще бъдат връчени допълнителни награди, подсигурени от спонсорите и спомоществователите на конкурса. Ще бъде присъдена и Специална награда – статуетка „Любен Хараламбиев“, а най-успешно представилият се китарист ще бъде отличен с Национална награда „Петко Генков“ – 1000 лв., предметни награди и картина от известен кюстендилски художник.  

Конкурсът е включен в Програмата за закрила на деца с изявени дарби на Министерство на културата, по която се отпускат целева финансова подкрепа и едногодишни стипендии за класираните на първо, второ и трето място участници във втора и трета възрастови групи.

Изложбата „Кюстендил и Първата световна война“ беше открита тази вечер във фоайето на Общинския драматичен театър в Кюстендил от автора й доц. д-р Ангел Джонев от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките (БАН) и председател на Научния институт „Западни покрайнини“.

Експозицията показва Кюстендил като Главна квартира на действащата армия по времето, когато градът е бил военна столица на България в периода 1915-1918 г. Поводът за показването на експозицията е 110-ата годишнина от обявяването на Първата световна война и установяването на главната квартира на българската армия в Кюстендил.

В града е разположен и един от щабовете на българската войска по време на Сръбско-българската война, от която се отбелязват наскоро 140 години, така е и през Балканската война, когато районът е арена на бойни действия, както и на съединените Пета, Четвърта и Втора армия, които действат в Македония в периода на Междусъюзническата война, през юни и юли 1913 година, посочи доц. Джонев. Време е Кюстендил да получи статут на град на българската бойна слава, както му се полага, отбеляза по време на откриването авторът. 

Гости на събитието бяха депутатът Елисавета Белобрадова, общински съветници. 

Експозицията показва различни акценти от съществуването на Главната квартира по време на Първата световна война, офанзивата срещу Сърбия, бойните действия срещу Румъния през 1916 година, както и моменти от живота на щаба на действащата армия. Показана е и създалата се връзка между военни и гражданство, която се проявява на определени събития като Деня на светите братя Кирил и Методий, празника на победите, рождени дни на кайзера – Вилхелм Втори, на цар Фердинанд.

Един от акцентите в експозицията е посещението на на австро-унгарския император Карл I на 18 май 1918 г., както и това на баварския крал Лудвиг III на 9 септември 1918 година. В града са идвали Васил Радославов, Александър Малинов, Сакскобургготският херцог Карл Едуард и четвъртият син на германския кайзер Алберт-Вилхелм, делегация от Райхстага, заедно с бъдещия нобелов лауреат и премиер на Германия Густав Щреземан, командващият на Балканите генерал Аугуст фон Макензен, турският военен министър и помощник- главнокомандващият Енвер паша.

Изложбата показва моменти от живота на войниците на фронта, сраженията на Дойранския участък, животът на войниците „между боя и строя“. Фотоси и документи разказват за заниманията на войниците на бойното поле, докато не воюват.

„Известно като „войнишко творчество“, това е създаването на предмети от остатъците от войната – от гилзи, от патрони. Когато идва австро-унгарският император в Кюстендил, той поема Пети пехотен Дунавски полк, което е възнаградено от войниците именно с подарък, дело на такова войнишко творчество. Подарен му е прекрасен лампион, изработен от войници на фронта, а на съпругата му- императрица Цита, един великолепен параван с втъкани в него патрони, снаряди, пушки, гранати“, разказа пред БТА доц. Джонев.

Изложбата показва и злощастия край на Първата световна война – разгромът на Главната квартира от разбунтувалите се войници от края на септември 1918 година и втората национална катастрофа за България. Фотосите включват  и моменти от погрома в Босилеградско от 15-16 май 1917 година, когато сръбска паравоенна формация превзема района, а жертви на това нахлуване стават 35 местни жители.

Друг акцент в изложбата е самият главнокомандващ на Българската армия – ген. Никола Жеков, който е третият обявен за почетен гражданин на Кюстендил. Джонев разказа за предоставената вила на генерал Жеков на хълма Хисарлъка над града, където живее повече от една година.

„Въпреки че не е кюстендилец, генералът има позитивно отношение към града. След време подарява вилата на общината с волята от нея да бъде направен военно-исторически музей. Общината обаче е по-прагматична и в нея настанява питейно заведение. През 1940 година Жеков отново посещава Кюстендил и пред кюстендилското гражданство заявява, че последната му воля е да бъде погребан в Кюстендил, в близост до неговата вила. Тази му воля обаче никога не е изпълнена“, посочи още Джонев. Тленните му останки сега почиват във военния мавзолей-костница в София.

Доц. Джонев разказа и за избора на Кюстендил като главна квартира на действаща армия, като посочи, че сред дискутираните места за това са били Княжево, Рилския манастир и Кюстендил. За място е избрана сградата на Педагогическото училище, което през 1913 година е приютила Девическото училище. Днес това е сградата на Община Кюстендил. „За съжаление на нейната фасада няма да видим указателна табела, която ни говори за това, че градът е бил военна столица на България“, посочи доц. Джонев.

В Кюстендил често пъти е пребивавал българският владетел – цар Фердинанд, заедно със съпругата си царица Елеонора – милосърдна сестра по време на войната. Знае се къде е била и квартирата й в Кюстендил по време на Междусъюзническата война. В града е пребивавал често и престолонаследникът княз Борис, който е бил офицер за поръчки. За него също е отделена специална квартира – къщата на адвокат Васил Попниколов, понастоящем Дом на архитекта в Кюстендил, разказа още историкът.

При обсъждането на настаняването на Главната квартира, от комисията са решили най-качествените къщи да бъдат използвани за настаняването на висшите военни. Така изборът за квартира на главнокомандващия ген. Никола Жеков е попаднал на депутата в девет парламента, председател на 14-ото Народно събрание и министър на правосъдието през 1910-1911 година Христо Славейков.

Във висшата военна институция в Кюстендил, по време на Първата световна война, се взимат важни решения, които са отражение върху глобалния конфликт и имат национално, европейско и световно значение, отбеляза още авторът на изложбата. Според него тя предлага поглед към тази изключително значима страница от българската история чрез автентични фотографии и документи от периода.

Документите, представени в експозицията, са от различни архивохранилища в България, сред които от музея и архива в Кюстендил, Държавния военно-исторически архив във Велико Търново, както и от Централния държавен архив в София. 

Административният съд в Кюстендил отмени заповед на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи, с която на младши инспектор Г. В. – старши полицай на ГКПП „Гюешево“ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение. Това е постановено в решение, публикувано на страницата на съда.

Уволнението е по повод предположение за извършено от граничния служител тежко дисциплинарно нарушение. Дисциплинарна комисията е установила, че на 23 март 2024 г., около 23:00 ч., при проведена съвместна полицейска операция от служители на дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР и Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) – Кюстендил по линия на противодействие на корупцията, е установено, че на ГКПП – Гюешево в посока „изход“ двама служители на „Гранична полиция“ са получили неследваща им се облага, за да не извършат действия по служба. Става въпрос за пътуващ в лек автомобил „Ауди“ албански гражданин, по отношение на срока му на престой в страната.

С постановление от 24 март 2024 г. на прокурор в Окръжна прокуратура – Кюстендил жалбоподателят е привлечен като обвиняем за престъпление за това, че на 23 март 2024 г. около 23:07 ч. на ГКПП „Гюешево“, в съучастие като съизвършител с И. С. – служител на ГКПП „Гюешево“ при РДГП, в качеството си на лице, което заема отговорно служебно положение, е приел дар – пари в размер на 150 евро, които не му се следват, за да извърши друго престъпление във връзка със службата си, като наруши служебните задължения във връзка с осъществяване на гранични проверки на ГКПП. Той е допуснал излизане от Република България за Република Македония на албански гражданин, без да бъде санкциониран за превишен престой в България.

Младшият инспектор Г. В. е поискал пред Административния съд отмяна на заповедта за уволнението си. От събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, съдът е намерил, че не се доказва безспорно извършеното от него действие, уронващо престижа на институцията, съответно на дисциплинарното нарушение. 

Съдът е намерил още, че при постановяване на заповедта е нарушено и императивното изискване на чл. 206 ал. 2 от ЗМВР, тъй като с административния акт е наложено дисциплинарно наказание – уволнение, но не е налице яснота защо органът е приел, че следва да определи именно това наказание, а не някое друго, пише в решението. Там е посочено още, че цялостното поведение на служителя е описано, но не е взето предвид, а само е констатирано, че от назначаването му на работа в МВР служителят е награждаван многократно, което е в несъответствие с наложеното наказание. Неправилното приложение на материалния закон налага отмяната на наложеното дисциплинарно наказание като незаконосъобразно и оспорената заповед следва да бъде отменена, пише в решението на съда.

Съдът е постановил в полза на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по делото в размер на 610 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му.

В Кюстендилска област не е установено покачване на нивата на водите в реките след големите валежи, каза за БТА говорителят на Областната дирекция на МВР в Кюстендил Катя Табачка.

Екипи на Районна дирекция „Пожарна безопасност и зашита на населението“ в Кюстендил са извършили обходи на критични участъци от речни корита, мостове, хидросъоръжения в областта. Те са установили, че към момента не са увеличени нивата на водите в коритата на реките. Обходени са река Банщица в района на с. Скриняно, река Бистрица в района на селата Жабокрът и Ябълково, мостовете над р. Струма при селата Тръновлаг и Ямен, и язовир Долистово.

Проверката е установила, че има паднали дървета в коритото на реките при с. Жабокрът и с. Тръновлаг. Изпратени са писма до общините за наблюдение на обектите, съобразно метеорологичните промени.

На заключителна пресконференция в Кюстендил представиха ремонтираните сгради на Основно училище „Проф. Марин Дринов“ и Основно училище „Свети Паисий Хилендарски“.

Обновяването на сградите е финансирано по Националния план за възстановяване и устойчивост, а част от средствата за ремонта вътре в сградите са предоставени от бюджета на Община Кюстендил. 

Стойността на проекта за Основно училище „Свети Паисий Хилендарски“ е 1 815 538,99 лв. Строително-ремонтните дейности са изпълнени съгласно заложените мерки в обследването за енергийна ефективност. Ремонтирани са фасади, покрив, стълбищни клетки, енергоспестяващи мерки, топлинно изолиране на външни стени и покрив, сменена е дограмата, осветителни и отоплителни тела. Изпълнени са мерки за пожарна безопасност и е подобрен достъпа на лица с увреждания, посочи ръководителят на проекта Десислава Любенова. 

Кметът на община Кюстендил посочи, че проекта прави добра синергия със средствата, инвестирани от община Кюстендил за ремонт на физкултурния салон, който също е изцяло обновен и реновиран. 

При ремонта на сградата на Основно училище „Проф. Марин Дринов“ е направен изцяло нов покрив, въведени са мерки за енергийна ефективност, подменена е дограмата на цялото училище и е изградена топлоизолационна система по фасадите. Осветлението в сградата вече е енергоспестяващо, подменена е отоплителната инсталация и е монтиран нов газов котел. Изградена е нова пожароизвестителна система, а сградата е оборудвана с евакуационно осветление.