В Кюстендил официално бе открит „Празник на плодородието“ 2025 г. „Добре дошли в античния град Пауталия, добре дошли в овощната градина България – Кюстендил“  – така кметът на Община Кюстендил Огнян Атанасов приветства жители и гости за празника. 

Атанасов посочи, че тежки моменти като тазгодишната реколта обединяват хората и показват, че Кюстендил е бил, е и ще бъде овощната градина на България, както и че градът ще пребъде въпреки всички трудности, защото хората са заедно.

Заместник-министърът на земеделието и храните Иван Капитанов посочи, че за пореден път тази година е в Кюстендил и приветства организаторите от Община Кюстендил и Институт по земеделие Кюстендил. Той посочи, че Министерството на земеделието и храните ще продължи да подкрепя земеделските производители и че в тази тежка година от министерството са направили всичко възможно да ги подкрепят да продължат дейността си. Заместник-министърът каза още, че всички трябва да си зададем въпроса: „Как ще бъдем устойчиви занапред“ и изрази увереност, че с научния труд на специалистите от Институт по земеделие в Кюстендил ще може да бъдат дадени отговори на всички предизвикателства на климата, така че да се гарантират устойчиви доходи на земеделците.

Заместник-министърът на труда и социалната политика Гергана Алексова-Великова каза, че за нея е чест да бъде в Кюстендил, който с право се нарича овощната градина на България. Тя посочи, че днешният празник е доказателство за трудолюбието на земеделските стопани и занаятчиите, както и за плодородието на земята в Кюстендил. Тя поздрави стопаните за това, че пазят българския дух на трудолюбие и създават благата, с които се гордеем.

Главният научен секретар на Селскостопанска академия – София доц. д-р Деница Сербезова, посочи кюстендилският регион се слави с традиции в овощарството. „Върху римска базилика е изобразено крушово дърво от град Кюстендил, а върху монети, сечени през втори век от Пауталия, са изобразени конник с ябълки и грозде“, посочи Сербезова. По думите ѝ през 1896 г. на проведения първи за страната конкурс по овощарство и пчеларство Кюстендил е получил званието „Майка на българското овощарство“, а през 1906 г. в града е създадено първото специализирано овощарско дружество „Кюстендилска ябълка“. Целта му била да бъдат подпомогнати селскостопанските служби и членовете на дружеството. Сербезова посочи, че от 2008 г. традицията с възражда, като през юни Кюстендил отбелязва „Празник на черешата“, а през септември или октомври „Празник на плодородието“.

На „Празник на плодородието“ производители от региона, читалища и организации, се представят с художествено аранжирани маси с плодове и зеленчуци, а художници и занаятчии показват свои оригинални художествени произведения, изложени в центъра на града в дните на фестивала.

Днес програмата включва представяне на сортове ябълки от Институт по земеделие – Кюстендил и фолклорен празник. В 20:00 часа ще започне празничен концерт с участието на Тино, Роби и Криско.

На 28 септември (неделя) празникът ще продължи с изложение на художествено аранжирани щандове с плодове и зеленчуци, флашмоб „Плодородна шевица“, игри и артистични ателиета за деца.

До две седмици ще започне поетапното изплащане на компенсации за измръзналите овошки в област Кюстендил, каза за БТА заместник-министърът на земеделието и храните Иван Капитанов. Той днес е в града по повод „Празника на плодородието“, който се отбелязва в три дни.

Допълнителните проверки на земеделските производители в област Кюстендил, които очакват компенсациите за измръзналите площи от череши и сливи, са извършени, а резултатите са изпратени към Държавен фонд „Земеделие“, посочи зам.-министър Капитанов.

„През следващата седмица предстои да бъде взето решени на Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“, с което да осигурим допълнителния бюджет за подпомагане и тази седмица, която предстои поетапно започва изплащането на всички останали земеделски производители“, посочи зам.-министър Капитанов.

Той поясни, че е възможно да има единични случаи, в които е необходимо допълнително изясняване.

На 28 август зам.-министър Капитанов се срещна със земеделски производители от кюстендилска област, които сигнализираха, че са ощетени от компенсациите за измръзналите площи. На срещата бе разяснено по какви причини част от земеделците не са получили подпомагане, както и какво прави Министерството на земеделието и храните по отношение на проверките и плащанията по тази помощ.

Оперната прима Красимира Стоянова е носителят на Националната награда „Акад. Марин Големинов“. Това беше обявено тази вечер в художествената галерия „Владимир Димитров-Майстора“ в Кюстендил, където бяха отбелязани 117 години от рождението на Марин Големинов и беше поставено началото на новия сезон на музикалното сдружение, носещо името на големия български композитор. 

Тази година се отбелязват 10 години от учредяването на годишната награда за принос в музикалното изкуство, каза за БТА председателят на Музикално сдружение „Марин Големинов“-Кюстендил Райчо Христов. Наградата по традиция се връчва на рождения ден на големия български композитор – 28 септември, в родния му град Кюстендил.

Освен тази награда, днес беше обявена и още една – за квартет, която бе връчена на камерния ансамбъл „Класик арт“-София.

Голямата награда за принос в музикалното изкуство на името на Големинов, която представлява парична премия от пет хиляди лева и статуетка от скулптура Милко Добрев, се дава от общината в Кюстендил, а другата – грамота и две хиляди лева, се връчва от музикалното сдружение и е осигурена от бизнесдамата Виолет Вьорлер. 

Музикалното сдружение беше поздравено с десетата годишнина от учредяването на наградата и от кмета на общината Огнян Атанасов. „Радвам се, че тя съвпада с Празника на плодородието и със среброто на волейболистите ни“, каза Атанасов. „Плодородието има много измерения – а културата и музиката са едно от тях“, допълни още той. 

За съжаление, тази вечер никой от наградените не успя да получи наградата си на място – Красимира Стоянова заради грип, а камерният ансамбъл „Класик арт“ заради концертен ангажимент в столицата. Наградата на музикалното сдружение обаче задължава наградените да изнесат през месец май, в рамките на майските музикални дни, концерт в Кюстендил.

Наградите обяви Лили Големинова – внучка на големия композитор. Носителят на наградата се определя от жури с председател акад. Георги Минчев. В него влизат още проф. Боянка Арнаудова, проф. Пламен Джуров, Райчо Христов – председател на сдружението „Марин Големинов“ в Кюстендил и Емануела Дюлгерска-директор на отдел „Култура“ в Кюстендил. 

В концертната програма днес участваха Атанас Кръстев – виончелист, лауреат на международни конкурс и въпреки младата си възраст – доцент в Музикалната академия, и Симеон Гошев – пианист, който живее и във Виена. В програмата бяха включени произведения на Клод Дебюси, Марин Големинов и Сергей Прокофиев.

Десетки се събраха на централния площад „Велбъжд“ в Кюстендил, за да проследят финалът на Световното първенство по волейбол между България и Италия, на открито. Срещата се предава пряко на големия екран на сцената на площада, построена за тридневния Празник на плодородието, който приключва днес. 

Местни споделиха, че са тук, за да изживеят заедно исторически момент за българския спорт. Повечето от зрителите бяха дошли със знамена, а най-емоционални бяха най-малките зрители, окупирали сцената най-отпред. 

От общината в Кюстендил по-рано призоваха жителите на града: „Нека заедно да подкрепим българските момчета в решителния мач – на голям екран на площад „Велбъжд“.

С много емоции и дупничани проследиха финала на централния площад „Свобода“ в града от големия екран, на който се излъчват и общинските сесии. От общината бяха поставили и пейки за зрителите.

„Община Дупница с огромно удоволствие и национална гордост ви кани да се съберем заедно и да подкрепим българския национален отбор по волейбол, който постигна забележителен успех – класиране на финала на Световното първенство“, призоваха ден по-рано от Общинската администрация в Дупница.

Кюстендилската търговско-промишлена палата (КТПП), съвместно с клъстер „Зелен транспорт“, организира втори дискусионен форум на тема „Транспортна свързаност: Ключови проекти за устойчиво развитие на Югозападна България“. Събитието ще се състои в Кюстендил, казаха за БТА от КТПП.

Във форума ще участва заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов, заместник-министърът на външните работи Николай Павлов, представители на парламентарните комисии по регионална политика и по транспорт, инж. Александър Вецков – генерален директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и инж. Стоян Николов – член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, народни представители.

Очаква се на събитието да присъстват кметове на общини, представители на чуждестранни партньори и гости – фондация „Конрад Аденауер“, Германо-българската индустриално-търговска камара, „Конфиндустрия България“, Стопанската камара на Северна Македония, както експерти и представители на бизнеса.

Форумът е продължение на първата среща от юни тази година в Кюстендил, когато беше поставено началото на широк обществен и институционален диалог за транспортната свързаност в Югозападна България, допълниха от КТПП. От там уточниха, че акцент на срещата ще бъдат трите стратегически приоритета за региона: изграждането на автомагистрала „Рила“; железопътната връзка Гюешево – Кюстендил – София; развитието на транспортен коридор №8.

От Министерството на транспорта и съобщенията съобщиха, че вицепремиерът Гроздан Караджов ще се срещне с областния управител на Кюстендил Методи Чимев и ще посети железопътната гара и пощенска станция в Кюстендил.

Заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов ще посети Кюстендил, където ще участва в регионален форум за транспортна свързаност в града. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на транспорта и съобщенията.  

В рамките на посещението си Гроздан Караджов ще се срещне с областния управител на Кюстендил Методи Чимев. Предвидени са посещения на жп гарата и пощенска станция в Кюстендил. 

През юни т.г. на форум за транспортна свързаност в Кюстендил бе представена презентация с анализ на разходите и ползите от изграждането на автомагистрала „Рила“.

През миналата година общинските съвети от област Кюстендил единодушно приеха обща декларация за ускорено строителство и реализиране на Коридор №8. През юли т.г. България представи на среща в Брюксел пътна карта за завършването на железопътния Коридор 8 на българска територия.

На 4 ноември ще бъде подписано споразумение с Република Северна Македония за общия трансграничен тунел, част от Коридор №8, каза на брифинг в Кюстендил заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов.

Железопътните участъци на Коридор №8 от Радомир до Перник и от Перник до София са върнати в инвестиционната програма на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. „Търгът за единия е вече обявен, търгът за втория участък ще бъде обявен до края на годината“, посочи вицепремиерът Караджов.

За трасето от Радомир до Гюешево до края на годината ще бъде приет нов проект за почти изцяло ново трасе, по което движението на влаковете ще бъде със скорост до 160 км/час. „Най-вероятният срок, в който ще се обяви търгът за неговото построяване, е средата на следващата година“, каза Караджов и допълни, че търгът за строителство на последните 2,4 км от Коридор №8 на българска територия е вече обявен.

Вицепремиерът посочи, че новото високоскоростно железопътно трасе ще свързва центъра на София с границата при с. Гюешево и минава извън границите на населените места, като в зависимост от разстоянието до дадено населено място ще се организира довеждащ транспорт.

Участъкът на магистрала „Рила“ от Дупница до Гюешево ще бъде даден на концесия, обяви на брифинг в Кюстендил вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов.

Той посочи, че новият списък от инфраструктурни проекти, които ще бъдат развивани, ще бъде разгледан на 1 ноември от Консултативен съвет по концесиите. Караджов поясни, че най-вероятно до пролетта на 2026 г. ще бъде избран консултант от калибъра на Световната банка или Европейската инвестиционна банка, който ще извърши анализ по какъв начин и как да се финансира тази магистрала и как от нейното ползване да се изплаща обратно частната инвестиция. „Хубавото на този тип инвестиции е, че от мига, в който се инвестират частните средства, самата инфраструктура става публична държавна собственост, тоест на всеки един от нас“, поясни Караджов.

Вицепремиерът посочи, че според него проектът за Коридор №8 и автомагистрала „Рила“ ще доведат до оживление в туризма и икономиката като цяло, тъй като покрай такива артерии се развиват много логистични бази и индустриални зони. „Надявам се от тук нататък да не говорим за област Кюстендил като област, която изостава, а за област, която се намира върху двете оси на един много важен транспортен коридор“, каза още Гроздан Караджов.

Община Дупница обяви смъртта на Янек Миланов, изчезнал преди повече от пет години, съобщава общината на сайта си. Облявлението е в отговор на молба от Марио Миланов – брат на безследно изчезналия дупничанин.

На 31 юли, след 22:30 ч.,  Янек Миланов, роден на 10 юни 1977 г., напуска жилището си в  Дупница, като след този момент повече не е видян от никого и няма известие от него. Въпреки предприетие действия по издирването му, до настоящия момент не е намерен, се казва в съобщението.

Янек Миланов беше обявен и за общодържавно издирване, но без резултат.