С вяра и изпълнявайки Христовите заповеди, ние се борим и избавяме от човешките страсти. Ако останем с тях и отидем във вечността, за нас няма да е добре. Това каза Ловчанският митрополит Гавриил в своята проповед в края на днешната Света литургия, която отслужи в съслужение с други свещеници в храм „Света Троица“ в Ловеч.

Той разказа как Господ излекувал един момък от бяс. Това станало след празника Преображение. Господ се слязъл на планината Тавор и видял много народ – фарисеи, които са спорили с неговите ученици. „Един човек дошъл при Господ, паднал на колене и Го помолил да излекува неговия син, който е бесноват. Господ казал на бащата да доведе неговия син. Вероятно поради неверието на бащата било допуснато това най-тежко заболяване. То не е физическо, а духовно заболяване. Това не е просто болест на тялото, това е болест на цял човек, на душата му“, посочи владиката.

Когато бащата молил Господ да спаси сина му, той му казал: „Ако можеш да повярваш, за вярващия всичко е възможно“. „Ето виждате, че се иска вяра, не лекарства. Бащата възкликнал: „Вярвам, Господи, помогни на моето неверие“. И след като той е осъзнал, че неговата вяра е слаба и е молил Господа да я усили, тогава той излекувал неговия болен син“, разказа митрополит Гавриил.

Той добави, че Христовите ученици не са могли да помогнат на детето, защото тяхната  вяра не е могла да превъзмогне неверието на бащата.

„Ние, обикновените хора, слава Богу, не сме в такова състояние, но всеки един от нас бори някакви страсти. Често падаме в огън. Това е гордост, блуд, гняв. Падаме във вода – това е неверие, униние, отчаяние. Падаме в такива състояния, а дяволът ни изкушава, за да ни погуби. Трябва да имаме вяра, може да е малка, но да е истинска, без съмнение“, каза още Ловчанският митрополит.

Той пожела Господ да ни помага, да укрепи нашата вяра, да ни дари сили, за да можем да живеем така, че на земята да бъдем щастливи, радостни и да наследим вечния живот, който Господ приготвя за човека.

Отец Кънчо Кабадийски също се обърна към дошлите в храма за днешната служба миряни. „В човека освен физическото естество, огромно присъствие и нещо, което го изгражда, е неговата духовна природа. Именно срещу нея работи дяволът. След като веднъж сме разрешили досег на този човекоубиец до себе си, човек е позволил досег до духовния си свят на лукавия, който се старае да го убие. Това е самоубийствено решение, посочи отец Кабадийски.

По думите му молитвеното съзерцание ни извежда от баналността на този свят, привързва ни към висшата същност на Бога и започваме да чувстваме своята духовна значимост. „Когато стигнем до разбиране на тази духовна значимост, стигаме до психо-физическо единство, а в църквата добавяме и духовно. Защото духовното е това, което прецизира всичко у човека – психика и тяло“, добави свещеникът.

Той пожела да имаме благодарност към Бог, че той въпреки нашите несъвършенства и недостатъци, ни дава непрекъсната възможност да имаме връзка с него, когато употребяваме по духовен начин нашия ум и се стараем действията ни да са насочени към разбиране на неговото присъствие в живота ни.

Успехът не е нещо, към което човек задължително трябва да се стреми, а дълъг път, каза в интервю за БТА диригентът д-р Ваня Монева.

„Никога не съм мислила, че непременно трябва да съм успешна, да имам някаква известност. Напротив – ако човек върши с много воля, труд и отдаденост работата си, независимо от професията, неизменно идва един момент, в който хората оценяват какво правиш, до каква степен си израснал. Според мен успехът е нещо временно – т.е. ако днес успееш, веднага на следващия ден трябва да запретнеш ръкави отново, за да може другото стъпало да е на още по-високо ниво. Успехът е дълъг път“, отбеляза тя.

С концерт на ръководения от хор „Ваня Монева“ завърши тържественото отбелязване на празника Успение на Света Богородица – покровителка на Троянския манастир, в Орешак на 15 август.

„Чувствам се доволна от професията си, защото не само музиката е моя съдба, но обичам да работя с хора и техните гласове. Смятам, че най-съвършеният инструмент е човешкият глас, чрез него най-директно и най-емоционално излиза музиката“, каза маестра Монева.

Тя разказа, че пътят ѝ в музиката започва на петгодишна възраст с уроци по пиано и солфеж в родния ѝ град Велико Търново. Продължава обучението си в Музикалното училище в Русе, където един от преподавателите я открива за диригентската професия, а пътят и като хоров диригент започва в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“.

Монева, която е класически хоров диригент, е дирижирала всички възможни школувани хорове – женски, мъжки, детски, оперетни и др. „Минала съм през всички етапи и съм обогатила изключително много практическия си опит чрез работата с видове гласове и различни възрастови групи“, посочи тя.

Според Ваня Монева предизвикателствата при ръководството на един хор са многобройни и диригентът влиза в ролята не само на ръководител на един процес, но и на мениджър, специалист за връзки с обществеността, занимава се с логистика и т.н.

Мисията на нашия хор е многопосочна. Имаме големите сцени, но и високи критерии и отговорности, които носим с нашето изкуство, отбеляза тя. Невинаги пеем само и единствено фолклор, разнообразни са съчетанията, които правим – за нас се пишат произведения, които са свързани със симфоничен или камерен оркестър, с перкусионни инструменти и т.н. Пеем и в големи филмови продукции, поръчват ни песни от цял свят – от Канада, САЩ, Япония и др. Това дава голяма широта на развитие на нашия хор. Случвало се е да влезем в звукозаписно студио, да не знаем какво ще запишем и да имаме от 5 до 7 минути, за да прегледаме партитурата и да започнем записа, разказа Монева.

„Малцина, дори единици, са по света хоровете, които могат да се справят с това. Справяме се благодарение на интензивната ни работа и, разбира се, на подбора на момичетата, които пеят в нашия хор“, подчерта маестра Монева. На един хоров диригент му е нужно доста време, за да може да обиграе един състав и той да стане негово отражение, инструмент – така както се познаваме в моя хор, добави тя.

„Няма съществени промени в стила и начина, по който се работи с хора от самото му създаване, защото имам своя нагласа, свои виждане и мотиви, свой почерк, така че да може нашата формация да бъде разпознаваема. Всъщност, всеки артист и диригент трябва да има свой почерк, за да е разпознаваем. Ако оставяш следа и се разбере, че това си ти по някакви критерии, означава, че имаш класа, стойност и хората разбират кой е състава или изпълнителя“, отбеляза диригентът на хор „Ваня Монева“.

Маестра Ваня Монева разказа, че при избор на песни за хора търси разнообразие и възможност да се представят всички фолклорни области в България. „И, разбира се, песните да са обработени от нашите големи майстори от миналото и настоящето. Важно е да има стойност дадена песен, да носи характера на българина и излъчването на гласовете, да присъства в съвремието като един мост между поколенията“, допълни тя.

„Мисля, че младите хора обичат фолклора и все повече го обикват. Освен че има много танцови колективи, умножават се вокалните и камерни групи. Много се радвам на това, защото виждам бъдещето и развитието на нашия фолклор по този начин“, посочи Ваня Монева. От друга страна, тя припомни важността на думите на  Филип Кутев и Коста Колев, че „в българския фолклор трябва да се пипа с чисти ръце, с много познания и обич“.

Колегите, които искат да се отдадат на хоровото изкуство, първо трябва да имат основата на класиката, защото тя дава много простор, много дълбочина в познанието на това как може да се изгради една хорова пиеса. Оттам насетне трябва добре да познават нашия фолклор, добре да познават и майсторите, които са аранжирали фолклор, да избират стойностни образци. Пътят е дълъг и аз казвам на моите студенти – „В никакъв случай не бързайте да ставате известни, популярни и много богати“, добави тя.

Богатството се състои в друго – да правиш фолклор, да си в неговата същина, той да ти дава толкова сили, упование и смисъл, че да можеш да го разпространяваш не само у нас, но и по света. Така както ние сме посланици навсякъде с нашия хор, каза още д-р Ваня Монева.

Хор „Ваня Монева“ е сред най-популярните български хорове. Стиловете, в които творят, включват обработен фолклор, църковна музика, съвременни джаз и поп проекти, кантатно-ораториална музика, филмови и театрални продукции и др., се посочва във визитката на формацията. Хорът развива богата концертна дейност на няколко континента и е носител на редица престижни награди.

Концертната дейност на Ваня Монева и ръководените от нея хористки включва концертни турнета в Европа, Южна Америка, Азия, както и участия в големи български фестивали като „Мартенски музикални дни“, „Варненско лято“, „Аполония“, Салон на изкуствата и др.

През 2016 г. хор „Ваня Монева“ записва версия на японския химн, представен по време на церемонията по закриване на Олимпиадата в Рио де Жанейро, Бразилия, при приемането на олимпийския огън от домакините на игрите през 2020 г. – Токио, Япония.  Музикалната формация участва в трибюти за Пина Бауш в Токио и Париж. Изпълнения на хор „Ваня Монева“ звучат в саундтраковете на холивудски продукции като „Соло: история от Междузвездни войни“, сериалът „Тъмните му материи“, Nothing is Lost (You Give Me Strength) на The Weeknd – песен от филма „Аватар 2“ и др. 

Първото издание на фестивала „Троян спортува“ събра над 300 участници от 17 спортни клуба. Организатор на проявата, която се провежда на 16 и 17 август, е златната медалистка от световното първенство по летен биатлон в Отепя (Естония) Лора Христова. Фестивалът се осъществява с финансовата и организационна подкрепа на Община Троян. Основната част от спортните активности се провеждат в лесопарк „Турлата“ и стадион „Чавдар“ в планинския град.

„Вярвам, че събитие от този тип може да насочи всяко едно дете да се занимава със спорт, макар и непрофесионално, защото знам, че възпитанието стои в основата на това. Основното послание на фестивала е тренирайте и се забавлявайте, за да бъдем здрави“, каза за БТА Лора Христова. Тя посочи, че се надява фестивалът да стане традиционен за града и да се провежда ежегодно. В първото издание се включиха 17 спортни клуба и над 300 участници, каза състезателката.

Програмата  започна с йога и пилатес, футбол на малки вратички и дартс и продължи с колоездене, състезание по бягане и демонстрации по джудо и самбо .

Инструкторът по пилатес и канго джъмпс Виктория Дундева каза за БТА, че е мотивирана да се включи във фестивала от спорта и движението. Тя смята, че е много важно да се покаже на троянци какви видове тренировки се предлагат в града и в какви общи спортове – като волейбол, баскетбол, футбол могат да се включват деца и родители

„Последните години всъщност виждам голямо желани у хората да търсят своя вид движение. Моите тренировки са доста различи като темперамент и ритъм – канго джъмп дава доста интензитет, докато пилатес – плавност, но и двете изискват баланс и контрол н атялото.Хората, които идват при мен са на всякаква възраст и с различна физика, но доста добре се приемат и двата вида тренировки“, каза още Дундева.

Посетителите на фестивала имаха възможност да участват и в открити уроци  по тенис и да видят демонстрация по лазерна стрелба, зумба за деца, ориентиране и канго джъмпс. От велоклуб „Троянски кон“ показаха майсторско управление на планински велосипед на новото пъмп трак трасе в града.

Фестивалът продължава и утре, когато отново ще има футбол, тенис и биатлон, както и калистеника, паркур, карате, power dance и управление на кану-каяк по р. Осъм.

Със седем процента се е увеличила безработицата в община Тетевен за месец, съобщи за БТА Христо Христов, директор на Бюрото по труда в града. През юли равнището достига 10,10 процента, или 1046 безработни, при 9,44 на сто през юни. Бюрото обхваща и община Ябланица, където безработицата през юли е 21,23 процента, като се отчита спад на безработните с 2,3 процента спрямо предходния месец.

За региона равнището е със 7,3 пункта по-високо от средното за страната.

Жените без работа в двете общини са 518, или 49,5 процента от всички безработни. Младежите до 29 години без работа са 138 (12,6 на сто от регистрираните), като при тях се отчита увеличение със 7,8 процента спрямо юни.

По данни на Бюрото по труда 76,1 на сто от безработните са без специалност и професия, а 42,7 на сто – с основно и по-ниско образование. Безработните лица над 55 години са 297 и техният брой също се увеличава.

Търсят се логопед, ерготерапевт, кинезитерапевт и медицински специалисти за социалните услуги и здравните кабинети в Троян. Това съобщи за БТА Марияна Николова, директор на Общинския комплекс „Социална и здравна политика“ в града.

За нуждите на Дневния център за подкрепа на деца с увреждания и техните семейства се обявяват позиции за логопед и рехабилитатор/ерготерапевт. Кандидатите за длъжността логопед трябва да имат завършена бакалавърска степен с професионална квалификация „Логопед“. За позицията рехабилитатор/ерготерапевт могат да кандидатстват специалисти със завършено образование по „Рехабилитация“, „Кинезитерапия и рехабилитация“, „Физикална терапия и рехабилитация“, „Медицинска рехабилитация и ерготерапия“, „Ерготерапия“, „Ерготерапия в общността“ и сродни специалности.

В Дневния център за пълнолетни лица с тежки множествени увреждания се търси специалист кинезитерапевт.

Поради недостиг на кадри и наличието на медицински специалисти в пенсионна възраст, здравните кабинети към детските градини, училищата и социалните услуги в община Троян също ще имат потребност от лекари, фелдшери и медицински сестри, допълни Николова.

Общински комплекс „Социална и здравна политика“ в Троян беше разкрит през миналата година с решение на местния Общински съвет, припомня БТА. Новата структура пое администрирането и ръководството на дейностите и услугите, в социалната сфера и здравеопазването, които към онзи момент бяха предоставяни от отдел „Социална и здравна политика“ към общинската администрация. В това число влизат услуги и грижа за лицата с увреждания, самотно живеещите възрастни хора в невъзможност за самообслужване, децата и семейства в риск и други неравнопоставени групи лица в Троян. През миналата година общо 1373 души са използвали социалните услуги и дейности, предоставяни от Община Троян.

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) обяви мярката „Избирам България“, насочена към завръщащите се от чужбина българи, както и към желаещите да се преместят в населено място с до 50 000 жители. „Избирам България“ е финансирана от Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) към МТСП и се реализира в два компонента. По първия, който цели да привлече български граждани, които желаят да се завърнат в родината, могат да кандидатстват хора, които или са живели в чужбина през 12 от последните 18 месеца, или са новозавършили образованието си зад граница, обясни за БТА заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. Целта на втория компонент на мярката „Избирам България“ е да насърчи хора, които в момента живеят в България, да започнат работа в друго населено място с под 50 000 жители.

С гражданско поклонение, изложба и възстановка в Ловеч ще бъдат отбелязани 148 години от Освобождението на града и установяването на местно управление, съобщават от общинската администрация.

В самия ден – 22 август, ще бъде отслужена панихида за загиналите за Освобождението на Ловеч и поднесени цветя на паметника в двора на храм „Света Троица“, а след това и на паметната плоча на Цачо Шишков. Едновременно цветя ще бъдат положени на всички паметници на героите, дали живота си за свободата на града.

Гражданското поклонение с военен ритуал ще бъде на площад „Тодор Кирков“. 

В Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ ще бъде открита изложба от 12-ия национален пленер по живопис „Дувари“.

На 24 август (неделя) на площад „Екзарх Йосиф I“ ще бъде представена историческата възстановка „Ловеч – героизъм и саможертва“.

Както БТА съобщи, събитието ще върне участници и зрители 148 години назад – в дните на героичното освобождаване на Ловеч през Руско-турската война от 1877-1878 г. 

Със специален акцент ще бъде почетен подвигът на Цачо Шишков, който загива в пламъците на собствената си къща, за да спаси десетки ловчалии. Наред с него ще си припомним имената на полковниците Кирдан, Тутолмин, Менар и Есаул Астахов.

Възстановката ще бъде реализирана с участието на регионални клонове на Национално дружество „Традиция“, фолклорна формация „Магия“ и доброволци – над 100 участници, които ще пресъздадат бойните действия, униформи, военна тактика и атмосферата от онези съдбовни дни. Сред организаторите е и сдружение „Васил Левски – Апостола“.

Новото издание на алманах „Мостове“ с творби на ловешки автори ще бъде представено на 21 август в Клуба на дейците на културата (КДК) в Ловеч, като част от събитията, посветени на Освобождението на града – 22 август. Това съобщи Жанина Илиева, председател на КДК.

В тазгодишният алманах на КДК и Община Ловеч са включени 25 поети, 14 автори на разкази, четири рецензии за книги и очерци за творци, девет статии на историци, краеведи, представители на културни организации в Ловеч. Представени са в цветна вложка картини от Националния пленер „Синя зона“, пленер „Дувари“, „Есенен салон 2024“. Изданието е илюстрирано с творби и фотографии на художници.

В алманаха редом с утвърдените ловешки творци намират място и възпитаници на Профилираната езикова гимназия „Екзарх Йосиф Първи“ в Ловеч, които правят първите си стъпки в творчеството. 

Светлана Петрова от Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“ участва със статия за новото библиографско издание на институцията „Ловеч в ритъма на времето – музикални свидетелства от страниците на регионалния печат 1889-1944 г.“, Мирослава Метева разказва за художничката Милка Карагечева, Павлина Петрова, началник на Държавния архив в Ловеч, е включена с материала „80 години от създаването на Радювенското селско спомагателно дружество „Прогрес“ в град Торолд, Канада“. Публикувана е и статия на Пенка Чернева по повод 100 години от създаването на Лятната ученическа колония и Училище на открито в Ловеч. Ганчо Ганев от Регионалния исторически музей в Ловеч припомня в статия за преминаването на Олимпийския огън през Ловеч преди 45 години. 

В „Мостове 2025“ има и интервю с руския режисьор Олег Степанов, режисирал спектакъла „Брачен договор“ от Ефаим Кишон за ловешка сцена, статии за проекти на Художествената галерия „Проф. Теофан Сокеров“, за ловчанско читалище „Наука – 1870 г.“, за новите почетни граждани на Ловеч и за връчените награди в областта на културата през 2025 г.

Екипът, реализирал изданието с финансовата подкрепа на Община Ловеч, включва художниците Валентин Узунов и Тихомир Витков, както и редактора Жанина Илиева. 

Тържественото отбелязване на празника Успение на Света Богородица – покровителка на Троянския манастир, завърши с концерт на хор „Ваня Монева“.

Организатор и домакин на проявата, с която официално беше открит и Традиционният панаир на занаятите, е Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата в Орешак. По думите на управителя на културната институция Доротея Гюрджийска – Иванова концертът тази вечер е продължение на една хубава традиция за тържествен завършек на празника с подходящи за случая изпълнители. 

Началото беше поставено миналата година с концерт на хора за църковна музика „Йоан Кукузел Ангелогласни“, припомня БТА.

„Песните са с хубав темпо ритъм – има и по-умерени, и по-бързи“, каза за БТА диригентът на хора Ваня Монева. Енергията е по-различна, когато концертите на хора съвпадат със знакови празници като днешния, посочи тя. По думите ѝ иконата на „Св. Богородица Троеручица“ е много силно нещо, което привлича и хората, защото не навсякъде човек може да се докосне до тази сила, помощ и енергия, които дава тя и е хубаво всеки българин да посети това свято място.

„А ние с нашите песни ще доближим зрителите до кода на българина, който се състои в българския фолклор“, допълни Монева.

Концертът започна с изпълнение на „Богородице Дево, радуйся“ като поздрав към всички, събрали се за храмовия празник на манастира. На сцената, построена на откритите площи в изложението, прозвучаха 16 песни, от различни области на България, сред които емблематичната „Излел е Дельо хайдутин“, „Вечеряй, Радо“ и др.

Хор „Ваня Монева“ е сред най-популярните български хорове с диригент Ваня Монева. Стиловете, в които творят, включват обработен фолклор, църковна музика, съвременни джаз и поп проекти, кантатно-ораториална музика, филмови и театрални продукции и др., се посочва във визитката на формацията. Хорът развива богата концертна дейност на няколко континента и е носител на редица престижни награди.

Концертната дейност на Ваня Монева и ръководените от нея хористки включва концертни турнета в Европа, Южна Америка, Азия, както и участия в големи български фестивали като „Мартенски музикални дни“, „Варненско лято“, „Аполония“, Салон на изкуствата и др.

През 2016 г. хор „Ваня Монева“ записва версия на японския химн, представен по време на церемонията по закриване на Олимпиадата в Рио де Жанейро, Бразилия, при приемането на Олимпийския огън от домакините през 2020 – Токио, Япония.  Хорът участва в трибюти за Пина Бауш в Токио и Париж. Изпълнения на хор „Ваня Монева“ звучат в саундтраците на холивудски продукции като „Соло: история от Междузвездни войни“, сериалът „Тъмните му материи“, Nothing is Lost (You Give Me Strength) на The Weeknd – песен от филма „Аватар 2“ и др. 

Инженери, електротехници и водомайстори са все по-търсените специалисти във ВиК сектора. Това каза за БТА изпълнителният директор на ВиК-дружеството в Ловеч инж. Данаил Събевски.

По думите му като предприятие, което се занимава с водоснабдяване, канализация и доставка на питейна вода – най-важни са тесните специалисти и аварийните групи – работници за отстраняване на аварии и водомайстори – за реконструкции на водопроводи. 

Според него поради увеличаващата се средна възраст на персонала и липса на обучени кадри все повече има нужда от ВиК инженери, електротехници, които да могат да работят в помпените станции, където е необходим квалифициран персонал.

„По селата населението намалява и също не могат да се намерят водомайстори. След време в дружеството ще имаме нужда от багеристи, стругари, заварчици, счетоводител, шофьори на камиони. Ниските заплати обуславят липсата на специалисти и интерес към работата в дружеството“, каза инж. Събевски и добави, че в Ловеч дори няма професионална гимназия по строителство, откъдето могат да се набавят кадри.

„ВиК“ АД – град Ловеч е първото водоснабдително акционерно дружество, регистрирано с 51 процента държавно и 49 процента общинско участие, разпределено между общините Априлци, Летница, Ловеч, Луковит, Угърчин и Ябланица. Предмет на дейност на дружеството са проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление на водоснабдителни, канализационни, електро- и топлоенергийни системи.

Дружеството осигурява питейно-битовото водоснабдяване на територията на Ловешка област (без община Троян) и е правоприемник на първото специализирано предприятие за експлоатация на ВиК-мрежи и съоръжения в региона „Водоснабдяване и канализация“ – гр. Ловеч, създадено през 1959 година.

„ВиК“ АД – гр. Ловеч, обслужва водоснабдяването на 103 населени места от Ловешка област, канализацията на три града – Ловеч, Летница и Угърчин, и стопанисва основни водоизточници, използвани за водоснабдяване на населени места извън региона като градовете Плевен, Троян и Червен бряг. 

Освен извършването на обичайните дейности по профилактика и авариен ремонт на водопроводните и канализационните мрежи и съоръжения дружеството ремонтира абонатни водомери, изгражда нови отклонения от уличните ВиК мрежи, ремонтира сградни водопроводни инсталации и отпушва сградни и площадкови канализационни инсталации, проектира и реконструира разпределителни и довеждащи водопроводи.

Дружеството стопанисва 335 водоизточника, 1780 км водопроводна и 87 км канализационна мрежа, 267 водоема и над 100 основни помпени и хлораторни станции. Има изградени пречиствателни станции за питейни и отпадни води. 

Всички градове и сравнително голяма част от сателитните им селища се водоснабдяват от водоснабдителните системи „Черни Осъм“, „Гложене“, „Златна Панега“, „Рибарица – Тетевен“, „Угърчин“ и „Априлци“. 

„Характерът на използваните водоизточници – основно карстови извори и планински речни водохващания в северната централна част на Стара планина, определя силно изразена сезонност на дебитите и замътване при обилни валежи, което в съчетание с липсата на изравнителни обеми (язовири) и пречиствателни станции за питейни води дефинират двата основни проблема на водоснабдяването на региона – сезонен недостиг на водни количества и инцидентно влошаване на качеството на питейните води“, обясни Събевски.

Той каза още, че идеята за регулиране на оттока на р. Черни Осъм чрез построяването на язовир за нуждите на питейното водоснабдяване на региона Троян – Ловеч – Плевен се е утвърдила като най-важната за решаването на водоснабдителните проблеми на голяма част от обслужваната територия и през последните три десетилетия е преминала през различни фази на проектиране и строителство, като все още не е осъществена.

Специалисти в сферата на здравеопазването и образованието са сред най-търсените кадри в Тетевен. Това съобщи за БТА Христо Христов – директор на Бюрото по труда в града, което обхваща и община Ябланица.

Девет са свободните работни места в сферата на здравеопазването, осем – в образованието. Трима специалисти се търсят в сектора на услугите, както и четирима икономисти. 

Общо 174 са заявените свободни работни места в Бюрото по труда в Тетевен за първите шест месеца на годината. От тях за 143 не се изисква квалификация и специалност. Седем са свободните места за хора с работническа професия, 24 са работните места за специалисти.

Христов посочи още, че заявените работни места (включително и тези за субсидирана заетост) през юли са 28 – 22 в община Тетевен и шест в община Ябланица.

По програми, насърчителни мерки за заетост и по схеми на Програма ”Развитие на човешките ресурси” през месеца има разкрити десет работни места. 

На първичен пазар са заявени 18 свободни позиции, а на работа са постъпили 70 безработни.

За едно работно място през юли се конкурират 17 безработни лица в община Тетевен и 33 в община Ябланица.