В Ловеч младежки противопожарни отряди ще мерят сили в турнира „Млад огнеборец” за преходната купа „Юлиян Манзаров”, съобщават от пресцентъра на Областната дирекция (ОД) на МВР в града. Състезанието е в името на ученика от Свищов, загинал при спасяване на съученици в катастрофата в река Лим, Сърбия.

Надпреварата ще се състои в четвъртък, 16 октомври, на тренировъчния стадион в община Ловеч. Ще участват 14 представителни отбора на областите Бургас, Варна, Видин, Велико Търново, Враца, Габрово, Кюстендил, Ловеч, Плевен, Разград, София и Стара Загора.

Младите огнеборци ще покажат умения в две дисциплини – бойно разгръщане на състезателна пътека и 400 метра щафетно бягане с препятствия.

От ОДМВР – Ловеч припомнят, че турнирът е по проект на Българската федерация за пожароприложен спорт и е част от националния спортен календар. Съорганизатори са Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, Община Ловеч, Национален дворец на децата – Министерство на образованието и науката, Регионално управление на образованието – Ловеч и фондация „Ангели от Лим”.

В миналогодишната надпревара преходната купа  „Юлиян Манзаров“, както и купата на Община Ловеч получи отборът на Природо-математическата гимназия „Проф. Емануил Иванов“ в Кюстендил. Младите огнеборци спечелиха първенството в комплексното класиране. 

Четирима мъже са пострадали при сбиване между две фамилии в луковитското село Ъглен, съобщиха от Областната дирекция на МВР – Ловеч.

В полицията в Луковит сигнал за сбиването е получен в късния следобед вчера. В хода на работата органите на реда са установили, че се е възобновил съществуващ конфликт между две фамилии от селото. Участници, от една страна, са били 49-годишен мъж и синът му – на 28 г., а от другата – двама братя – на 38 и 26 г.

Четиримата се сбили на площада в с. Ъглен. Разменяли си взаимно удари, в резултат на което с наранявания са всички те. По-тежко е пострадал най-възрастният мъж, който е откаран за лечение в плевенска болница.

Двамата братя са били задържани за срок до 24 часа. В Районното управление на МВР в Луковит е образувано досъдебно производство и работата по изясняване на всички обстоятелства по случая продължава.

Ден по-рано в Ловеч в гърба беше намушкан 25-годишен мъж, който след преглед в местната болница е транспортиран за операция и лечение в Плевен. Двама бяха задържани, трети се издирва.

В изминалите 190 години от съграждането на църквата „Св. Параскева – Петка“ в Троян жителите на града и в леки, и в трудни години показват своята християнска вяра на дело, каза за БТА отец Войден Божков, предстоятел на храма и архиерейски наместник на Троянска духовна околия. Днес църквата отбелязва храмовия си празник – Петковден.

„Дори в трудните години на комунизма, когато Църквата е до голяма степен маргинализирана, троянци отстояват вярата си , като дори и тогава храмът не престава да върши своята християнска и просветителска дейност“, каза отец Войден. Към нашия храм е имало църковно братство, което дори в трудните години на комунизма и въпреки нелеките условия, функционира, разказа той. През последните десетилетия, след падането на режима, успяха да се възродят много дейности към храма – енорийски беседи, неделно училище, грижа за социално бедни хора към храма. Последното е продължение на традициите от преди 9 септември 1944 г., когато към храма функционират сиропиталище и старопиталище.

През последните години са възстановени много енорийски традиции. Това е видимо в неделните и празничните служби, възстановена е старата традиция за беседи с енорията, извършват се ежедневни богослужения в храма с молитвени последования към светците, чиито мощи се пазят в храма, посочи той. Към църквата функционират и детски, и смесен църковен хор.

Храмът „Св. Параскева – Петка“ е изграден през 1835 г. Самото му изграждането е било голямо събитие както за тогавашен Троян, така и за околността, тъй като в него се включват много местни българи. Било е едно всенародно движение, разказа отец Войден. Според преданието в изграждането на „Св. Петка“ са се включили и майсторите, които са изграждали паралелно и съборната църква на Троянския манастир „Успение на Св. Богородица“. Смята се, че тези майстори са от Дебър, днешна Република Северна Македония, добави той.

„Още при самото му изграждане духовният труд е бил нещо много важно. През 190-те години от неговото издигане храмът е един духовен, възрожденски център за Троянския край“, подчерта той. Свещеникът разказа, че към храма възниква и килийно училище, като впоследствие от него, и с подкрепата на местната църковна община, се развива и бива подкрепено училищното дело в Троян.

Самата църква „Св. Параскева – Петка“ се извисява в централната част на Троян и функционира като храм и паметник на културата и архитектурата. Фасадата на църквата впечатлява дори и Феликс Каниц, който след посещението си в Троян я определя като „архитектурна красота на града“. По план църквата е псевдобазилика, с обширна и просторна и изцяло стенописана вътрешност.

Църквата е доста голяма за времето си, построена в разрез с изискването да не бъде по-висока от турчин на кон. Изначално е била по-вкопана от сега, но височината ѝ по думите на отец Войден се дължи и на факта, че „корупцията не е нещо ново по нашите географски ширини и в желанието си да имат хубава църква троянци подкупват местния османски управник, за да затвори очите си за нарушението“.

Отец Войден разказа, че според съхранените документи и приписки в  богослужебни книги на 6 август 1877 г. храмът, заедно с целия град Троян, е бил изгорен от турски башибозук и черкези. След кратка схватка с местните българи, те влизат в града и го оплячкосват, като храмът не е пощаден и също е запален.

От първоначалната църква са частично съхранени отделни елементи. Запазени са стените на храма, които със своята дебелина от 1, 6 м устояват на опитите да бъдат съборени. В пожара оцеляват двете най-стари икони на храма, подарък от игумена на Троянския манастир. Те са на повече от 200 години и към момента се намират в притвора на храма. От църквата са спасени и част от книгите, малки старинни икони и обкови на икони от скъпоценни метали. Всички нейни дървени части обаче изгарят – светия престол, иконостасите на олтара, владишкия трон, църковни книги и много летописни бележки, старинни ръкописи.

С волни пожертвования и труд троянци възстановяват своя храм. Новите дърворезби са създадени в периода между 1901 и 1934 г. Иконостасът е резбован от Методи Балалчев в стила на тревненската школа с множество растителни и животински мотиви. Стенописите в църквата са рисувани на два етапа – през 1911-1912 година от плевенските художници Йосиф Киш и Васил Бръшлянов и през 1936 година от Георги Желязков, Георги Богданов, Илия Пефев и Александър Давидов. Иконите са дело на различни зографи – Пенчо х. Найденов от Троян, Рачо Тихолов от Габрово, Петко Илиев от Казанлък, Цаню Захариев от Трявна и др.

С историята на храма са свързани и важни събития от времето на Възраждането и Освобождението. В певницата стои паметен надпис отбелязващ, че на 2 август 1869 г. (Илинден по стар стил) и на 19 януари 1872 г. (Богоявление) в църквата е пял Апостола на свободата Васил Левски. Текстът е поставен от учениците на Троянската смесена гимназия, днес Средно училище „Васил Левски“ – Троян и се съхранява и до днес.

В троянския храм се съхраняват  и ценни светини – плащеница, с която са били увити мощите на св. Петка, намиращи се в манастира в Яш, Румъния, мощи на Новоселските мъченици, пострадали в съседно Априлци при Априлското въстание, частици от мощите на св. Николай, св. Петка – Параскева и св. Панталеймон. По думите на отец Войден на много малко места в България има частици от мощите на светицата.

Желанието ни е за 200-годишнината на храма да обновим целия храмовия комплекс, включващ още една църква  – „Св. Панталеймон“, дворно пространство и различни постройки с различни социални и административни функции. Във връзка с това всяка година се правят ремонти на различни елементи от комплекса, финансирани както с църковни средства, така и с частни дарения, разказа отец Войден.

Духовното значение на юбилея има няколко измерения, посочи отецът. На първо място, това показва, че вече 190 години нашата троянска общност показва своята вяра и в леки и в трудни моменти и държи на своята православна идентичност, която е изградила и съхранила нашия народ. На второ място, това ни дава лъч светлина, че и нашето бъдеще като народ може да продължи по добър път. 

„Нека да помнят, че нашата вяра в Христос е нещо, което е не музей от миналото, а жива връзка с Бога сега и в бъдещето и че  освен материалното, което идва и си отива, има и духовно, което е вечно и по-често да се обръщат към него, защото именно то е това, което осмисля нашия живот“, пожела отец Войден Божков на троянци.

В община Ловеч на празника на Преподобна Параскева-Петка Търновска имен ден имат близо 900 жени и мъже, съобщиха за БТА от администрацията.

Името Петко носят 248 мъже, а Пенка – 305 жени. Дамите, кръстени Петя, са 302. Десет ловчалийки се казват Петкана, само един мъж е Петкан.

На Петковден поздрави приемат още Пенчо – 22 души, Пеню – четирима, Пеньо – един, както и Пейо – двама.

Празникът в чест на света Петка – наричан още зимен Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл, показва справка на отдел „Справочна” на БТА. Светицата е смятана и за покровител на раждането и плодовитостта както при хората, така и при животните. На този ден в нейна памет се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият, наречен „Света Петка“, се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният хляб се прекадява и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо и благославя с него всички и раздава парченца.

Повече от 50 ястия участваха в кулинарно-фолклорния фестивал „Гозби и ритми от нашия край“ в ловешкото село Горно Павликене. Освен представители на домакините, в надпреварата се включиха майстори от още пет села – Къкрина, Брестово, Хлевене, Казачево и Горан.

Това е второто издание на фестивала, каза за БТА кметският наместник на Горно Павликене Мирослав Вълев. Идеята на организаторите – кметството и Народно читалище „Пробуда – 1927 г.“, е празникът да обединява населени места от цялата Ловешка община, хората да се събират, да се забавляват, певческите групи да се изявят. Решено е фестивалът да се състои втората събота на октомври всяка година.

По думите на Вълев през есента най-характерна за Горно Павликене е кокошата чорба. Именно с нея бяха нагостени и всички присъстващи на празника. Може би сред най-традиционните за селото храни са стичките – постни зелеви сарми с булгур, но малки по размер, колкото една хапка. За БТА Пенка Иванова обясни, че след като се завият, стичките се стискат здраво и се оставят да престоят през нощта, за да поеме плънката. На другия ден се заливат с вряла вода или със зелев сок и се варят на бавен огън.

Малко по-късно, вече през зимата, домакините често приготвят сушени чушки, пълнени с боб, добави кметският наместник.

Отбелязването на такива празници показва, че българското село е живо, обърна се той към хората, откривайки проявата. Вълев благодари на спонсорите, помогнали със средства и с труд, и на готвачите, приготвили кокошата чорба. Нека в домовете ви празниците бъдат повече и да имате много хубави поводи да се събирате с близки и приятели, пожела той.

Сред гостите беше и кметът на Община Ловеч Страцимир Петков, който поиска по-възрастните да научат по-младите да месят, защото, по думите му, за дебелите пити си трябва майсторлък.

В кулинарното състезание участниците мериха сили в три раздела. Жури опита и оцени солените и сладки изкушения, а за първенци бяха определени все предложения на представители на домакините. Първото място за най-добро и автентично ястие беше отредено за стичките. В категорията за най-интересно представено ястие спечелиха пастички кадифе. Наградата на журито отиде при месенки от село Хлевене.

За доброто настроение се погрижиха гост-изпълнителят Свилен Тодорински и певчески групи от Горно Павликене и още няколко села.

Спектакълът „Нечовек“ на Народния театър „Иван Вазов“ гостува на фестивала „Младите в театъра“ в Ловеч. Той ще бъде представен тази вечер на сцената на Ловчанско читалище „Наука – 1870 г.“, съобщават от пресцентъра на Народния театър.

„Нечовек“ е сценичен размисъл за човешкото в човека, който търси отговор на въпроса как можем да продължим напред заедно, водени от най-хуманните си мечти, а не от най-бесните си нагони. Преплитайки фрагменти от българската история, цитати от известни личности и поезия, спектакълът деликатно очертава онова, което ни разделя, но и нишките, които ни свързват в общност.

Тазгодишното 14-о издание на фестивала „Младите в театъра“ в Ловеч започна на 7 октомври и ще продължи до 13 октомври. Целта му е да открои и подкрепи младите творци в театралното изкуство – режисьори, сценографи, композитори, костюмографи и други професионалисти, които изграждат новия облик на българската сцена. В рамките на програмата се представят подбрани постановки, които отразяват тенденциите и търсенията в съвременния театър.

Като част от съпътстващата програма на форума беше открита изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на Георги Парцалев. В нея са представени снимки, отзиви, рецензии и интервюта от архивите на Съюза на артистите в България, Сатиричния театър „Алеко Константинов“, Държавна агенция „Архиви“ и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.

Весела Люцканова ще представи в Ловеч книгата си „Любов, щастие и болка”, излязла по повод 90-годишнината ѝ. Срещата ще бъде на 28 октомври в Клуба на дейците на културата (КДК), съобщи за БТА председателят Жанина Илиева. С нея ще гостува и литературният критик и издател Пламен Тотев.

Автор на повече от 50 книги и спечелила много литературни награди, Весела Люцканова (родена на 21 август 1935 г.) е едно от големите имена в българската белетристика, а творбите ѝ се четат от широк кръг читатели, посочи Илиева. 

Новата ѝ книга „Любов, щастие и болка“ е издание на „Персей“. 

Председателят на КДК каза още, че от 2021 г. насам авторката е редовен участник в ловешкия алманах за култура и общество „Мостове”. Първият включен в него разказ е „Рисувам и псувам, псувам и рисувам”, а в тазгодишния сборник тя е представена с „ИИ като жури”.

Нека почитаме светите икони и да получаваме тяхната благодат, призова Ловчанският митрополит Гавриил в неделната си проповед в храма „Света Троица” в Ловеч. Той отслужи света литургия в съслужение с духовници от епархията.

Владиката посочи, че днес ние отбелязваме паметта на светите отци на Седмия Вселенски събор. Той е последният от Вселенските събори, в които църквата, просветена от светия дух, е утвърдила православната вяра и е съхранила чистото изповедание на Христовото учение.

„След като са били преодолени много ереси, в VIII век се появява ереста на иконоборството – тя е била подкрепяна най-вече от византийските императори и е учила, че не трябва да се покланяме на иконите, защото това е идолопоклонство. Тя се е борила срещу хората, които се покланят на светите икони. Те са били изгаряни, карали са християни да ги тъпчат, да плюят по тях. Или ако са ги оставяли, са ги окачвали високо в църквите, така че да не могат да бъдат целувани от хората”, разказа митрополит Гавриил.

В 787 г. се свиква Седмият Вселенски събор в град Никея, който е утвърдил почитането на светите икони, на светите мощи и на светиите. Там е казано, че поклонението на иконите се пренася върху поклонението на изобразените на тях. „Тоест ние не се покланяме на дървото и на боите, а целувайки иконите, възнасяме се към тези, които са изобразени на светите икони. Църквата също е казала на този събор, че който не почита светите икони, да бъде отлъчен”, допълни архиереят.

По думите му иконите ни вдъхновяват и ни учат на по-дълбока молитва. „Един храм с икони е изпълнен с толкова духовна радост, че и най-студеният човек да влезе, ще поиска да се помоли, като види тая красота на иконописта. Иконата също е проповед за това, че Господ Иисус Христос се е явил в плът и е станал човек, защото ние изобразяваме не невидимия Бог, ние изобразяваме човешкото естество на Господ Иисус Христос”, посочи владиката.

Той разказа, че са били възложили на изкуствения интелект да нарисува икона на свети Моисей Мурин. Творението външно приличало, но нямало нищо общо с икона. „Това говори, че изкуственият интелект е машина, не е човек с душа, създадена от Бога”, обясни Ловчанският митрополит.

С проповед към миряните в храма „Света Троица” се обърна и отец Тихон. Той разказа притчата за сеяча и посочи, че тя се отнася за царството Божие. „Словото Божие е иманентно в нас – тоест то е вътре, не вън от нас, и не ни е чуждо, въпреки че превишава разума ни. Семето на царството Божие се сее, израства по непонятен, тайнствен за нас начин. Плодовете на посятото растат незабележимо за нас и по чудесен начин, както семето от притчата. Сам Господ развързва ума ни, за да разбираме писанието. На Бога трябва да отдадем чисти мисли и чувства, чиста любов и вяра, чист живот и непорочно сърце”, каза отец Тихон.

По време на неделната служба Ловчанският митрополит Гавриил даде причастие на четиригодишно момиченце, а след края ѝ раздаде нафора на миряните.

Над 140 колоездачи от цялата страна се включиха в дванадесетото издание на състезанието „Деца на колела” в Ловеч, съобщават от общинската администрация. Те премериха сили във финалния кръг на националните серии по спускане (Downhill). Тази година Детските Даунхил серии включват общо четири старта – в Тетевен, Пампорово, Троян и Ловеч.

Събитието, организирано с подкрепата на Община Ловеч, предложи истински спортен празник и много емоции за участници и публика. Участниците – от 10 до 18 години, бяха разделени в четири възрастови категории. Трасето за спускане с дължина около 1 км включваше разнообразен техничен терен като камъни, стълби, скокове и други интересни елементи и препятствия. След оспорвани квалификации и динамични финали бяха излъчени победителите във всяка възрастова група, които показаха високо ниво на подготовка и спортен дух.

Наградите на най-добрите участници връчи кметът на Община Ловеч Страцимир Петков, който поздрави младите състезатели за усилията, постоянството и любовта им към спорта.

„Деца на колела“ вече повече от десетилетие обединява млади спортисти, родители и треньори от цялата страна.

Финалният ден от проявата продължава и в неделя, 12 октомври, когато на специално подготвено трасе около езерото в парка „Стратеш“ ще се проведат стартовете за най-малките участници – децата до 9-годишна възраст.