Председателят на Общинския съвет в Ловеч Кирил Гумнеров свиква извънредно заседание заради Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и капиталовата програма. То е насрочено за 6 октомври от 17:00 ч. Това обяви пред журналисти Гумнеров.

Той поясни, че за приемането на Наредбата, оттеглена от кмета на Ловеч Страцимир Петков като вносител след дебата в зала, има срокове, свързани с изискването на държавата за превалутиране в евро на таксите и цените – 8 октомври. Затова ще направя всичко възможно отново да се разгледа точката и дано да се приеме, поне в частта, свързана с превалутирането, за да не търпи Община Ловеч санкции и да не плащаме глоби, каза Кирил Гумнеров.

Що се отнася до капиталовата програма, която не беше приета на последното заседание, той заяви, че до голяма степен е съгласен с мнението и аргументите на колегите си. Ако ние не подкрепим в момента тази точка, Община Ловеч рискува да загуби между 400 и 500 хил. лв. най-малко. Тоест парите няма да влязат нито за асфалтиране, нито за други полезни дейности. Ще бъдат взети от държавата, защото не е изпълнена капиталовата програма. А финансовото положение на Общината е много притеснително и смятам, че трябва да направим всичко възможно тези пари да останат в града и да се използват за обекти, които са в капиталовата програма”, мотивира се председателят на Общинския съвет.

В област Ловеч средната брутна месечна работна заплата през второто тримесечие на годината нараства с 9 на сто спрямо първото, показват данните на Отдел „Статистически изследвания – Ловеч“ към Териториално статистическо бюро – Северозапад. Според анализа сега тя е 1983 лв., а за първото тримесечие – 1820 лв.

През април средното възнаграждение е 1980 лв., май – 2010 лв., юни – 1957 лв. В сравнение със същия период на 2024 г. то е по-високо с 15 процента.

В обществения сектор средната брутна месечна работна заплата е по-висока от средната за областта с 18,2 на сто и с 28,7 на сто в сравнение с частния сектор.

Най-високо средно месечно трудово възнаграждение през второто тримесечие на годината са получили наетите по трудово и служебно правоотношение в секторите „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“, „Държавно управление“ и „Образование“.

Най-нископлатени са били работещите в икономическите дейности „Транспорт, складиране и пощи“ и „Хотелиерство и ресторантьорство“.

В сравнение с останалите области на страната през второто тримесечие област Ловеч е на 17-о място по показател средна брутна работна заплата. Най-висока работна заплата получават наетите в областите София (столица) – 3489 лв., София – 2370 лв., Варна – 2361 лв., и Враца – 2300 лв.

По предварителни данни на Националния статистически институт наетите по трудово и служебно правоотношение в област Ловеч към края на юни т.г. нарастват с 0,4 процента спрямо края на март и достигат 31 600 души. Най-голям е относителният дял на работещите в дейностите „Преработваща промишленост“ – 33,9 на сто, „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 12,3 процента, и „Хуманно здравеопазване и социална работа“ – 10,3 на сто.

В края на юни наетите са с 900, или с 2,8 на сто повече в сравнение със същия период на предходната година. 

Общата дължина на изградените и ремонтирани водопроводи в последните десет години в община Тетевен е близо 15 хил. линейни метра, а инвестираните средства са над 5,3 млн. лв. Това обяви преди началото на днешното заседание на Общинския съвет кметът д-р Мадлена Бояджиева. Тя допълни, че през миналата година е подписала споразумения с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за предстоящ ремонт на водопроводи на обща стойност близо 19,2 млн. лв., от които 9 млн. лв. за подмяна на останалата водопроводна мрежа в града. С този проект ще завърши обновяването на мрежата в Тетевен.

„Темата за безводието е изключително сериозна и от началото на моята дейност като кмет стои на дневен ред като основен проблем и основна задача. Проблемът се изостри особено в последните две години във връзка със сериозното засушаване. Все повече стават населените места без редовно водоснабдяване и той касае много общини в България. Разбирам гражданите, които негодуват с основание – в 21-и век цели градове остават на воден режим. Считам, че с оглед бързата промяна в климата този проблем обхваща все повече райони и ще става все по-болезнен”, посочи д-р Мадлена Бояджиева.

Тя каза още, че съгласно Закона за водите ВиК съоръженията са публична общинска собственост и тяхното изграждане, реконструкция и модернизация са задължение на общините. Това задължение на общините обаче изисква големи инвестиции и значителен финансов ресурс, с който те не разполагат. „Стопанисването, поддържането и експлоатацията на тези съоръжения са извършва от ВиК операторите. Те са тези, на които гражданите плащат водата”, добави кметът.

По думите на д-р Бояджиева от години в Тетевен има чести аварии на водопроводната мрежа, режим на водата и аварийни спирания на водоподаването. „И това е разбираемо при такава стара и амортизирана ВиК мрежа. Допреди десетина години общината не е влагала сериозни средства за подмяна на мрежата. Тетевен е единствената по-голяма община в областта, която не успя да реализира воден цикъл по оперативна програма „Околна среда” до 2014 г. Тъй като в момента област Ловеч няма консолидиран ВиК оператор, няма възможност общината ни да използва европейски средства за подобно финансиране”, обясни кметът.

Пред общинските съветници д-р Бояджиева цитира всички проекти, изпълнени в последните години, за изграждане и ремонт на водопроводи – както в Тетевен, така и в селата. Информира и кои са обектите, за които са подписани споразумения с МРРБ за осигуряване на финансиране, както и кои проекти се изпълняват в момента.

„Въпреки че подменихме голяма част от водопреносната мрежа, колкото не беше подменяна за десетилетия преди това, водата в Тетевен не достига, за да задоволи нуждите на хората. Проблемът се състои в драстичното намаление и липсата на вода във водохващанията през летния сезон. Те са повърхностни, със силно изразена сезонност, неравномерно водоподаване и голям недостиг на вода в сухите месеци на годината, когато градът е на воден режим. Изключително критичен е този проблем и в село Глогово и в някои части от останалите села. Водоснабдяването на Тетевен, на с. Глогово и на някои други села в общината става все по-зависимо от климата, от засушаването, липсата на валежи и високите температури”, обясни д-р Бояджиева. 

Тя добави, че затова друга основна задача, по която Общината е започнала да работи активно, е изграждане на ново допълващо водохващане от река Костина. Уточнено е мястото. Обявена е обществена поръчка за изработването на работен проект за ново водохващане и водопроводно трасе. Внесено е и искане в МРРБ за финансиране. 

Следваща стъпка, която ще бъде предприета, е ремонт на магистралния довеждащ водопровод от село Рибарица към Тетевен (който се обслужва от ВиК АД – Ловеч и е с постоянни аварии). „А в по-дългосрочен план – както многократно съм поставяла тази идея, да се обсъди възможността за евентуално изграждане на микроязовир, който да резервира вода от дъждовния период за сухия, защото основният проблем с водоснабдяването в нашата община е силно намалените водоизточници през определени месеци от годината. Ще искаме мнение на компетентни специалисти, които след анализиране на ситуацията да дадат насоки за работа и да се уточнят необходимите действия в спешен, неотложен, краткосрочен и дългосрочен план”, заяви кметът.

Д-р Бояджиева каза пред общинските съветници, че е имала възможността да бъде изслушана на заседанията на две от комисиите в Народното събрание – временната комисия за безводието и комисията по околна среда и води, и от името на Националното сдружение на общините в Република България да алармира отговорните държавни институции за сериозния проблем с безводието, засягащ общините в България и хората, живеещи там, както и конкретно за проблема на община Тетевен. 

„Пред народните представители заявих, че за да подменим и реконструираме водоизточниците си и изключително амортизираната водопроводна мрежа, ние, общините, трябва да направим големи инвестиции, за които се изисква значителен финансов ресурс, с който не разполагаме. Считам, че местната власт и кметовете не могат да се справят сами. Необходима е спешна намеса на държавата и подсигуряване на финансиране за решаването на този изключително важен проблем. Инвестиционната програма за общините, приета със Закона за държавния бюджет, и сключените споразумения с МРРБ е положителна стъпка в тази посока, но се реализира изключително бавно и съвсем не е достатъчна. Считам, че трябва да се обмисли възможността държавата да отдели финансов ресурс конкретно за изграждане и за ремонт на водоснабдителни съоръжения, особено за общини, които не могат да ползват европейско финансиране и които не се захранват от язовири”, е мнението на кмета на Община Тетевен. 

Според д-р Бояджиева затруднение създават тромавите и дълги съгласувателни процедури на работните проекти, както и дългите процедури на обществените поръчки. Тя даде пример с процедурата за обществена поръчка за избор на изпълнител на строително-монтажни работи на големия проект за 9 млн. лв. за водопровод в Тетевен – тя е престояла четири месеца в Агенцията за обществени поръчки за съгласуване. Това е загуба на ценно време, през което жителите са на тежък воден режим, коментира кметът.

В Ловеч и Луковит 37 души получиха свидетелствата си за успешно приключване на обучение по проект „От обучение към заетост в полза на хората” на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), съобщиха от синдиката. За БТА областният координатор на Регионалния съвет на КНСБ в Ловеч Цветослава Атанасова уточни, че осем курсисти (седем от Ловеч и един от Луковит) не са завършили обучението си поради започване на работа.

Удостоверенията на участниците в обученията за специалностите болногледач и парамедик, проведени в Многопрофилната болница за активно лечение „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Ловеч, бяха връчени от директора Виктор Таслаков, д-р Николай Дяков, старша сестра Ценка Симбаева, Катя Колева от Община Ловеч и Виолета Терзийска от Дирекция „Бюро по труда” – Ловеч.

В Луковит свидетелствата за придобита първа степен на професионална квалификация на завършилите обучението по професия „Помощник-строител”, специалност „Основни и довършителни дейности”, бяха връчени от заместник-кмета на Общината Георги Георгиев, който пожела реализация по специалността.

Проектът „От обучение към заетост в полза на хората” е финансиран по Националния план за действие по заетостта през 2025 г. в партньорство с Агенция по заетостта. Реализиран е от Център за професионално обучение към КНСБ с участието на общините Ловеч и Луковит. Целта на проекта е да се даде възможност на хора, регистрирани в бюрата по труда, да бъдат включени в обучения за допълнителна квалификация, като по този начин  получават възможност да усвояват знания и практически умения на работното място. По-голяма част от преминалите обученията са във възрастовата група 30-55 години (Ловеч) и 40-55 години (Луковит), каза още Цветослава Атанасова.

Общинският съвет в Тетевен реши директорът на Многопрофилната болница за активно лечение „Д-р Ангел Пешев” – доц. д-р Михаил Николовски, да бъде удостоен със званието „Почетен гражданин на Тетевен” – като израз на признателност към неговия принос в областта на здравеопазването и развитието на града. Това съобщи за БТА председателят на съвета Мария Стойчева, вносител на докладната.

В Общинския съвет е постъпило предложение от инициативен граждански комитет, подписите под което са сложили повече от 30 души. Според тях мотивите за номинацията са многобройни. Водещо място сред тях е дейността му като ръководител на болницата в Тетевен с цел запазване на всички отделения и оказване на качествено здравеопазване на населението в общината.

„Доц. д-р Михаил Николовски е лекар с авторитет в България и по света. Дългогодишната професионална и всеотдайна грижа за болните предизвиква респект и уважение. С високо чувство за отговорност, прецизност в работата и хуманност доц. д-р Николовски полага ежедневни усилия за справяне с недостига на медицински кадри в общината за осигуряване на качествени медицински услуги”, посочват от инициативния комитет. Те допълват, че в болницата са назначени млади лекари, и то в условията на значима конкуренция на многото болнични заведения в страната.

Доц. д-р Михаил Николовски е роден на 16 декември 1954 г. в тетевенското село Гложене. Завършил е Медицинския университет в София. Има дълга кариера, включително и като народен представител в 41-ото Народно събрание, и като извънреден и пълномощен посланик на България в Тунис. Управител на болницата в Тетевен е от 4 ноември 2022 г.

Почетното отличие ще бъде връчено на тържествена сесия на Общинския съвет на 1 ноември по случай празника на града, съобщи още Мария Стойчева.

Общинският съвет в Тетевен даде съгласие Общината да кандидатства с проектни предложения за финансирането на два проекта по Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г., съобщи за БТА председателят Мария Стойчева.

Министерството на земеделието и храните е обявило трети прием по процедура чрез подбор на проектни предложения по Интервенция II.Г.6. – „Инвестиции в основни услуги и дребни по мащаби инфраструктура в селските райони”. До момента Община Тетевен е входирала три проектни предложения по първия прием на обща стойност над 3,5 млн. лв.

Единият проект, с който Общината ще кандидатства по сега обявения прием, е „Основен ремонт на общински улици в квартал „Полатен” и ул. „Воловиите” в Тетевен”, а другият – „Подобряване на енергийната ефективност и въвеждане на фотоволтаична система в сградата на Община Тетевен”. Общият размер на средствата, които може да бъдат предоставени на Общината, е малко над 6 млн. лв. за всяко от предложенията. Крайният срок за кандидатстване е до 16 януари 2026 г.

Общинският съвет в Тетевен взе решение Ресурсният център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование в Ловеч да осигурява ресурсното подпомагане на деца и ученици със специални образователни потребности през учебната 2025/2026 година, съобщи за БТА председателят Мария Стойчева. Искания за това са отправили директорите на три детски градини, две начални и пет основни училища, както и на двете професионални гимназии в града.

Съветниците решиха директорът на Многопрофилната болница за активно лечение „Д-р Ангел Пешев” – доц. д-р Михаил Николовски, да бъде удостоен със званието „Почетен гражданин на Тетевен” – като израз на признателност към неговия принос в областта на здравеопазването и развитието на града. 

Общинският съвет даде съгласие Общината да кандидатства с проектни предложения за финансиране на два проекта по Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г.

На заседанието беше изменено и допълнено решение от август т.г. за слетите и маломерните паралелки в общината.

Бяха определени още минималните и максималните цени за таксиметров превоз на пътници за един километър пробег по съответната тарифа.

Общинският съвет прие годишния отчет за изпълнението на бюджета на Община Тетевен за 2024 г.; отчета за касовото изпълнение на бюджета към 30 юни 2025 г.; предложения за изработване на подробен устройствен план на имоти в село Градежница и в Тетевен.

На петима жители на общината бяха отпуснати по 500 лв. еднократно по внесени от тях молби.

Преди началото на заседанието по темата за безводието говори кметът на общината д-р Мадлена Бояджиева. Тя каза, че общата дължина на изградените и ремонтирани водопроводи в последните десет години в община Тетевен е близо 15 хил. линейни метра, а инвестираните средства са над 5,3 млн. лв.

Свободни работни места за двама медици са обявени в Бюрото по труда в Тетевен, показва справка, предоставена на БТА. Търсят се още монтажник електронни елементи и социален асистент, за които изискването е средно образование.

Общо заявените свободни работни места в Дирекция „Бюро по труда” – Тетевен, която обслужва и община Ябланица, през август са 32. На първичния пазар са обявени 19 позиции, на работа са устроени 46 души – 30 в община Тетевен и 16 в Ябланица.

За едно работно място са се конкурирали 12 безработни в Тетевенско и 41 в община Ябланица.

Регистрираните безработни през август са 1035. Равнището на безработица е 12,41 на сто – с около процент по-ниско спрямо юли. За община Тетевен нивото на безработица е 9,96 на сто, за община Ябланица – 21,12 процента. В района безработицата е със 7,2 пункта по-висока от средната за страната.

Най-много от регистрираните безработни са жените – 521, или 50,3 на сто. Продължително безработните са 426 (41,2 на сто), а хората над 55 години – 27,9 на сто (289). Младежите до 29 години, които търсят работа чрез борсата, са 13,3 на сто (138).

През август входящият поток от безработни в Дирекция „Бюро по труда” – Тетевен е 68 души, от които четирима с висше образование. В сравнение с предходния месец има намаление с 49 процента. Намаляват и новорегистрираните, работили извън района или в чужбина. 

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) обяви мярката „Избирам България“, насочена към завръщащите се от чужбина българи, както и към желаещите да се преместят в населено място с до 50 000 жители. „Избирам България“ е финансирана от Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) към МТСП и се реализира в два компонента. По първия, който цели да привлече български граждани, които желаят да се завърнат в родината, могат да кандидатстват хора, които или са живели в чужбина през 12 от последните 18 месеца, или са новозавършили образованието си зад граница, обясни за БТА в края юли заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. Целта на втория компонент на мярката „Избирам България“ е да насърчи хора, които в момента живеят в България, да започнат работа в друго населено място с под 50 000 жители.

Традиции, изкуство, музика и кулинария от различни страни обединява Фестивалът на побратимените градове и приятели (Twin Towns & Friends Fеstival) в Ловеч. Събитието има за цел да направи среща на Ловеч (България), Лавал (Франция), Ерфурт (Германия), Сан Бенедето дел Тронто (Италия) и Калиш (Полша). По време на тридневния празник са предвидени концерти, изложби, демонстрации на занаяти, както и щандове с традиционни храни и напитки от петте държави.

Официалното начало на второто издание на фестивала беше поставено от кмета Страцимир Петков. „Градовете тук имаме много сходства – в Калиш, Ерфурт и Лавал има реки, мостове, крепости, а в Сан Бенедето дел Тронто – море. Всички тези дадености ни обединяват в едно – приятелството. Това е идеята на самия празник“, каза в приветствието си кметът. Фестивалът се провежда по негова идея и той разказа, че е създаден като бутиков семеен празник, но е прераснал в международен, с което изключително много се гордее. По думите му чрез този празник на приятелството Ловеч се стреми към заздравяване на европейските връзки с останалите градове и държави. „Това показва нашето отношение в тези размирни времена – че ние се стремим към мир, приятелство, разбирателство, културен, икономически и младежки обмен. Тук сме първо приятели, после побратимени, после европейци и после хора“, посочи Петков. Кметът допълни, че в България това е единственият празник на побратимените градове и Ловеч е пример за това как Европа трябва да върви ръка за ръка в културен, туристически и икономически обмен.

Към гостите се обърна и Ан-Шарлот Монтен, заместник-посланик на Франция у нас. „Добър ден, Ловеч!“, произнесе на български тя и преди приветствените си думи каза „Браво!“ на Общинския духов оркестър, чиито изпълнения зададоха празничния тон.

Имам възможността да видя със собствените си очи, че през трите фестивални дни Ловеч става туптящото сърце на една Европа, която споделя култура, храна, изкуство, посочи Монтен.

Приветствени думи отправиха още заместник-кметът на Лавал г-жа Кристин Дроге, председателят на асоциация „Доверие – България“ Патрик Мусе и др.

И в трите фестивални дни има занимателни и образователни игри за най-малките, а по-рано днес те гледаха кукления театър „Безценното камъче“. Музикално-артистична програма в два последователни дни ще изнесат танцови формации от френския град, като единият от концертите ще бъде съвместно с ловешкия танцов ансамбъл „Магия“.

Протестното автошествие на „Възраждане“ ще премине през Български извор, Златна Панега, Луковит, Плевен, Ловеч и ще приключи на пътен възел „Абланица“, откъдето и потегли. В него участват членове и симпатизанти на партията от Плевен, Ловеч, Сопот и Карлово. Тук са и народните представители Ивелин Първанов, Златан Златанов и Кръстьо Врачев.

Протестът е за оставка на правителството в лицето на БСП, „Има такъв народ“, ГЕРБ и „ДПС – Ново начало“ заради некадърното управление, каза Моника Петрова, общински съветник в Ловеч.

По думите на депутата Първанов автопоходът е и в защита на националната ни валута като продължение на вчерашния протест в София. „От партия „Възраждане“ водим кампания за опазване на финансовия ни суверенитет. Тази кампания няма да прекъсне дори да стане 1 януари. Защото ние сме истинска суверенна държава тогава, когато имаме валута, когато си имаме наша централна банка и най-важното – когато финансовият министър има пълното право да се разпорежда с финансите на държавата. Искаме пълна независимост – такава, каквато сме имали досега, каквато сме извоювали вече почти 140 години. Независимост, която не може да ни бъде гарантирана от Европейската централна банка във Франкфурт, защото знаем, че еврочиновниците имат собствени интереси, те си имат собствена политика, която често пъти влиза в разрез с политиката на националните правителства. Искаме България да бъде свободна, каквито са останалите държави със запазена валута – Дания, Швеция, Полша, Унгария, Чехия и Румъния“, заяви народният представител.

Според Петко Тотев левът е основното за българина и загубим ли го, губим националната си идентичност.

„Много е лош животът в България спрямо другите страни, ама нали сме европейци – трябва да живеем по европейски. Всичко е европейско, но заплатите и пенсиите – европейски ли са?“, попита Румен Тодоров.

Христо Печев каза, че такива важни решения като приемане на еврото трябва да се решават от хората, защото трябва да бъде чут техният глас.

Евгени Одажийски от структурата в Кнежа допълни, че еврозоната в момента е видимо пред разпад. По думите му и във Франция, и в Германия има сътресения.