На въпрос на един законник коя е най-голямата заповед, Господ отговорил, че първа заповед е възлюби Господа, Бога твоего, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си разум. Втора подобна е възлюби ближния като себе си. Ако тези заповеди изпълним, ние изпълняваме целия закон с всички други заповеди. Или, казано по друг начин, всички други заповеди са дадени да ни помогнат, за да можем да изпълним тези две най-големи заповеди. Това каза Ловчанският митрополит Гавриил в неделната си проповед в храма „Света Троица” в Ловеч, където отслужи света литургия в съслужение с духовници от епархията. Службата беше огласяна от песнопенията на смесения хор „Благовещение” към светата обител.

Дядо владика припомни, че преподобни Силуан Атонски казва, че ако обичаме някого, ние постоянно мислим за него, говорим за него и имаме желание да бъдем с него. „С това може да се изпитаме дали ние наистина обичаме Господа – мислим ли постоянно за Него, говорим ли постоянно за Него, желаем ли да бъдем с Него и с Неговата благодат. Очевидно ние сме далече да обичаме така Господа, както Господ ни е казал”, каза митрополитът.

Той каза, че друга заповед, която ни показва дали ние обичаме Господа, е тази дали обичаме ближния. Защото не можеш да обичаш Бога, ако не обичаш ближния. А ближните са хората, с които общуваме, които са всекидневно около нас, с които се виждаме и говорим. Ако ние обичаме ближния, ние не можем да се караме с него, ще му прощаваме обидите, няма да имаме неприязън към него. Но сигурно има хора около нас, към които имаме неприязън и злоба, и ги осъждаме. И може би на думи им прощаваме, но с цялото си сърце – не. Това също показва доколко обичаме Господа”, допълни архиереят.

Силуан Атонски казва, че най-голямата проверка дали обичаме Господа е дали обичаме враговете си. „Това наистина е много трудно. Човек, който ти вреди, мрази те и те клевети, такъв човек да обичаш, не е по силите на човека, но е по силите на Божията благодат. Ако ние се стремим да не му вредим, да не го мразим, да се стараем да се молим за него, ако така постъпваме, с времето може да дойде да имаме любов към него. Това е действително най-високата заповед – да обичаме враговете”, посочи Ловчанският митрополит Гавриил.

С проповед към миряните в храма се обърна и отец Тихон.

Националният фолклорен ансамбъл „Българе” ще представи в Ловеч спектакъла „Това е България”, съобщиха от пресцентъра на общинската администрация. Гостуването е по повод Деня на независимостта – 22 септември. Концертът ще бъде на сцената на площад „Тодор Кирков” в квартал „Вароша”.

„Това е България“ е една от водещите продукции на ансамбъл „Българе“, която се нарежда сред емблематичните спектакли на състава, посочват от общинската администрация. Спектакълът представя мелодичната и визуална сила на българската култура чрез автентични танци, характерна музика, богати костюми и вплетени визуални елементи, които подчертават историческото и културно многообразие на страната.

БТА припомня, че в Деня на независимостта в Ловеч е предвидена още една инициатива – Ден на отворените врати на Регионалния исторически музей, в който за посетители ще бъде отворена зала „Етнографско богатство”.

Петото издание на Празника на домашните сирена в тетевенското село Черни Вит събра производители и ценители от цялата страна. Той беше открит от зам.-кмета на Община Тетевен Тони Стоев, който поздрави присъстващите и подчерта значението на местните кулинарни традиции като културно богатство, което привлича много туристи и гости, съобщиха от общинската администрация. Благодарности бяха отправени към Цветан Димитров – основният двигател на празника, както и към всички останали, които влагат труда и усилията си за провеждането му. Своите поздрави отправиха още председателят на Общинския съвет в Тетевен Мария Стойчева и кметът на село Черни Вит Цветослава Христова. Поздравителен адрес изпрати кметът на Община Тетевен д-р Мадлена Бояджиева.

Гостите имаха възможността да се насладят на разнообразни сирена, вино, ракия, мед и всичко, което има отношение към сиренето, както и да научат повече за съвременните течения в световната кулинария и как те допринасят за опазването на традиционните продукти. Събитието предложи още майсторски класове, кулинарни и арт работилници, както и демонстрации от утвърдени готвачи и занаятчии.

Акцент в програмата беше първото по рода си състезание за най-добро сирене според публиката. В конкурса се включиха производители от различни региони, като дегустацията и гласуването бяха проведени анонимно, за да се осигури максимална обективност. Победителите бяха избрани изцяло от публиката, което направи конкурса особено вълнуващ, а всички участници получиха грамоти от името на кмета на Община Тетевен.

Празникът на домашните сирена през последните години се стреми да даде нов прочит на традиционните храни и най-вече на домашните сирена. Целта е да се покажат най-добрите сирена от България и Балканите, а традициите да се пренесат през времето.

Организатори на събитието са Община Тетевен, Кметство Черни Вит и Цветан Димитров – открил и възродил традицията на зеленото сирене. Той лично е изследвал 46 вида домашни сирена, като във всички тях се откриват пробиотични бактерии. Според него е нужно занаятчийските сирена в България да бъдат развити, защото те гарантират качество. 

„Това, което прави актьори като Парцалев и Калоянчев „вечни“, е точно тази честност, тази очарователна уязвимост, която носят, която те карат да им вярваш безрезервно, когато ги гледаш на сцената, или дори само когато имаш възможност да чуеш интервю с тях“. Това каза режисьорът и преподавател в специалност „Драматичен театър“ в Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков“ в Плевен Детелина Станева. Режисьорът присъства в Националния пресклуб на БТА в Троян по повод представянето на новия брой на списание ЛИК, посветен на 100-годишнината от рождението на Георги Парцалев и Георги Калоянчев.

„Мисля, че точно тази честност е много рядка, защото по този начин те ни допускат в своя вътрешен свят, а това е проява на огромна щедрост“, каза режисьорът. В тази връзка си спомням прочутите думи на Парцалев, че „за да си добър актьор, трябва да си добър човек“, добави тя.

Детелина Станева посочи, че си обяснява способността на Парцалев и Калоянчев да предизвикват едновременно смях и размисъл – да бъдат и смешни, и дълбоко човешки, със същността на нашите човешки чувства – нищо не е само весело, или само тъжно. „Ние сме благословени с невероятната възможност да съществуваме еднакво автентично и в двете състояния. Когато един актьор е наистина добър и наистина „докоснат“ успява да съществува в тези състояния и да се превърне в наш говорител от сцената, да ни накара да се припознаем в тези сложни чувства, да се почувстваме по-малко самотни в преживяванията си“, каза тя.

Станева посочи, че ако днес трябва да постави пиеса или филм, вдъхновен от образите на Парцалев и Калоянчев, би се обърнала към формата на документалния театър и би се  облегнала на историите на хора, които са се докоснали до тях, работили са съвместно с тях и пазят ярки впечатления от живата среща с тях. „Смятам, че посланието в такъв вид спектакъл винаги трябва да бъде да не забравяме – да не забравяме тези на чиито рамене стъпваме днес. Тези, които със своята честност са успели да останат в сърцата на хората, въпреки че времето, в което им се е наложило да творят, не са предполагали тази честност“, допълни тя.

„Ще ми се да мисля, че в днешния медиен и театрален контекст, има пространство за нови „царе на смеха“. Като преподавател имам привилегията да наблюдавам отблизо нашите млади колеги и мога да кажа, че съм обнадеждена“, каза още Детелина Станева.

„Георги Парцалев и Георги Калоянчев за мен са сред тези имена, които завинаги ще останат в историята на българската култура – не само с емблематичните си роли, а и с усилията и стремежа, с които творят. Според мен огромният им принос към българската комедия се проявява в това те автентично да предадат своето чувство за хумор. Особено видно е това в т.нар. скечове на Парцалев, в които той умело работи с ритъм и тайминг, подобно на днешния стендъп. Това, което ме вдъхновява в тях, е, че те с общи усилия създават истински силна и значима епоха за българското театрално изкуство и тази инициатива за създаване на нещо значимо ме мотивира да продължавам да търся и да творя в театралната сфера“. Това каза младата актриса Мария-Магдалена Тошкова по повод представянето на новия брой на списание ЛИК, посветен на 100-годишнината от рождението на Георги Парцалев и Георги Калоянчев.

„Не смятам, че има приемственост между поколенията актьори в комедийния жанр у нас, защото колкото повече започвам да разбирам театъра чисто технически, толкова повече се убеждавам, че комедията у нас е придобила много пошъл вид. Цялата комерсиалност в днешно време изобщо не е смешна, и най-вече – не е стойностна“, подчерта Тошкова. По думите ѝ артистите са забравили ценното в комедията, и всеки аспект на театъра като цяло. „Факт е, че комедията е трудоемък жанр, но това не значи, че трябва да го улесняваме с всички комедии, които, за жалост, пълнят салоните само заради определени имена“, добави актрисата.

Комедията по времето на Парцалев и Калоянчев е изтънчена, семпла, стойностна, като те са подхождали с класа, с ритъм, посочи Тошкова. „Според мен ключовото в комедията са паузите, това да си позволиш да не правиш нищо. Точно от там идва неловкото, комедийният ефект, но днес това рядко се среща, което ме натъжава“, разказа младата актриса.

Ценното, което един млад актьор може да вземе от Парцалев и Калоянчев, е това никога да не се отказваш от това, което иска сърцето ти, смята тя. „Колкото и трудно да се вижда, човек винаги забравя за истински ценното си право – свободата. Свободата да твори, да започне или спре нещо, да опита нещо различно. В главите ни постоянно набиват, че трябва да следваме нечии стъпки, но това не е нужно, Ние сами правим изборите си и смятам, че Парцалев и Калоянчев с подхода на търсене, който са използвали спрямо разнообразните си роли, са пример за това, добави Мария-Магдалена Тошкова. 

Нямаме вече такива актьори – толкова всеотдайни, толкова талантливи и толкова земни. Това каза за БТА актьорът доайен на Драматичния театър в Ловеч Стоян Георгиев за колегите си Георги Калоянчев и Георги Парцалев, на чиято стогодишнина от рождението е посветен новият брой на списание ЛИК.

Стоян Георгиев, който тази година на празника на града беше удостоен със званието „Почетен гражданин на Ловеч”, е играл на една сцена с Калоянчев през 1977 г. в комедията „Сако от велур” на Станислав Стратиев. „Това беше един много вълнуващ момент. Беше голямо изпитание не само за мен като един от младите – тогава нямах и 30 години. А Калоянчев беше една емблема на българския театър. Той „носеше” репертоара на Сатиричния театър – играеше почти във всяка постановка. И да застана до този колос – вълнението беше страшно голямо. Оказа се, че той е толкова благороден човек, че всякакви предварителни притеснения са били излишни. Той така те предразполагаше, такива шегички пускаше, че ти забравяш, че пред теб е този голям актьор”, спомня си партньорството Георгиев.

Той разказа, че Георги Калоянчев е участвал в два дни в четири спектакъла в Ловеч. Билетите са били разпродадени предварително светкавично, приятели и познати се сърдели, че за тях няма.

Стоян Георгиев каза още, че Калоянчев обичал да прибавя от себе си някоя сладка реплика, която той е измислил. „Правеше му удоволствие и го виждаш как вътрешно се радва на собствения си хумор. Това по принцип не е разрешено за нас, дребните, а на този колос кой можеше да му каже нещо. Но той никога не прекаляваше. Пускаше само една лека шегичка, заради която едва сдържаш смеха си. Гледам – в един момент половината от колегите – с гръб към публиката, само раменете им леко се тресат от смях. Аз стискам палци, щипя се, да не изложим представлението, в което участва този велик актьор”, разказа ловчалията.

По думите му Георги Калоянчев е бил толкова естествен, но трябва човек да си партнира с него, за да разбере колко все още е бил малък в професията и какво богатство носи този голям актьор. Не го преувеличавам, всички са се убедили в неговия голям талант, посочи Георгиев.

А Георги Парцалев той определи като самобитен и незаменим. Който само като ти заговори, и започваш да се смееш. „В ония години, като кажеш Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, това бяха имена еталони на актьорски талант, и то неповторим”, добави доайенът на Ловешкия театър.

Представянето на традиции от различни географски и фолклорни райони е важен и характерен акцент в програмата на Българския фестивал на сливата, каза за БТА директорът на Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата (НИХЗИ) в село Орешак Доротея Гюрджийска-Иванова.

По думите ѝ размяната на гостувания между утвърдени фестивали като допълнение към основната програма е удачно решение. „Тези представяния са по-интимни, вписват се много добре и се харесват и на публиката, и на самите гости. Изпълнени са със същина и смятаме да продължим да развиваме програмата си в тази посока, защото има много какво да бъде показано“, подчерта тя.

По думите ѝ размяната на гостувания между утвърдени фестивали като допълнение към основната програма е удачно решение. „Тези представяния са по-интимни, вписват се много добре и се харесват и на публиката, и на самите гости. Изпълнени са със същина и смятаме да продължим да развиваме програмата си в тази посока, доколкото ни е по силите, защото има много какво да бъде показано“, подчерта тя.

За да пазим традициите си, трябва първо да ги познаваме. Затова важна част от програмата на фестивала е представянето на пъстротата и магията на различни региони в страната, добави Гюрджийска-Иванова.

БТА припомня, че Българският фестивал на сливата се провежда в периода от 19 до 22 септември в две различни локации – Троян и Орешак, по две отделни програми.

Акцентът в програмата на фестивала в Орешак през тази година е представяне на етнографската група на капанците от Североизточна България. 

С изложба, специално подготвена за залите на НИХЗИ – Орешак, се представя Регионалният исторически музей – Разград. Експозицията представя човешкия живот в строгата календарна обредност на етнографската група капанци, каза за БТА Таня Тодорова, директор на РИМ – Разград. В изложбата са включени 24 табла с информация и снимков материал, разнообразие от традиционни облекла и множество експонати от фонда на музея.

Поминъкът на капанци е свързан основно със земеделието и скотовъдството и оказва своето влияние върху всички ритуали и дейности, изпълнявани по календарната народна система. Представени са характерни обреди като „Коледуване“, „Лазаруване“, „Герман“, който се прави девет дни след Гергьовден, „Пеперуда“, „Брада“. „Еньова буля“ и др., разказа тя. „Искахме да представим един по-различен вид на изложбата от този, с който хората са свикнали, като покажем лицата на капанци, кои са хората“, подчерта Таня Тодорова.

В екипа на музея, който представя капанските традиции в Орешак, участва и майсторката на везба и носии Детелина Дачева.

Посетителите на фестивала имаха възможност да опитат от прочутото капанско кисело мляко, на което също е посветен отделен фестивал, както и да получат рецепти от Разградския край. Експозицията ще остане отворена до 28 октомври.

Самодейците от Народно читалище „Напредък – 1895“ в с. Дряновец представиха характерен капански фолклор, а кулминация на програмата е изявата на Капански ансамбъл – Разград.

През целия ден в Орешак ще работи традиционният казан за изваряване на сливова ракия, като всички желаещи имат възможност да дегустират напитката. На откритите площи са подредени базар за занаятчийски произведения и щандове с традиционни местни храни.

Програмата на фестивала в Орешак ще продължи и утре с открита сцена за самодейни състави, изпълнения на гайдарския състав от Кричим „Музика от Родопите“, както и с дегустации и кулинарни състезания за публиката с водещ Ути Бъчваров.