Представянето на традиции от различни географски и фолклорни райони е важен и характерен акцент в програмата на Българския фестивал на сливата, каза за БТА директорът на Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата (НИХЗИ) в село Орешак Доротея Гюрджийска-Иванова.

По думите ѝ размяната на гостувания между утвърдени фестивали като допълнение към основната програма е удачно решение. „Тези представяния са по-интимни, вписват се много добре и се харесват и на публиката, и на самите гости. Изпълнени са със същина и смятаме да продължим да развиваме програмата си в тази посока, защото има много какво да бъде показано“, подчерта тя.

По думите ѝ размяната на гостувания между утвърдени фестивали като допълнение към основната програма е удачно решение. „Тези представяния са по-интимни, вписват се много добре и се харесват и на публиката, и на самите гости. Изпълнени са със същина и смятаме да продължим да развиваме програмата си в тази посока, доколкото ни е по силите, защото има много какво да бъде показано“, подчерта тя.

За да пазим традициите си, трябва първо да ги познаваме. Затова важна част от програмата на фестивала е представянето на пъстротата и магията на различни региони в страната, добави Гюрджийска-Иванова.

БТА припомня, че Българският фестивал на сливата се провежда в периода от 19 до 22 септември в две различни локации – Троян и Орешак, по две отделни програми.

Акцентът в програмата на фестивала в Орешак през тази година е представяне на етнографската група на капанците от Североизточна България. 

С изложба, специално подготвена за залите на НИХЗИ – Орешак, се представя Регионалният исторически музей – Разград. Експозицията представя човешкия живот в строгата календарна обредност на етнографската група капанци, каза за БТА Таня Тодорова, директор на РИМ – Разград. В изложбата са включени 24 табла с информация и снимков материал, разнообразие от традиционни облекла и множество експонати от фонда на музея.

Поминъкът на капанци е свързан основно със земеделието и скотовъдството и оказва своето влияние върху всички ритуали и дейности, изпълнявани по календарната народна система. Представени са характерни обреди като „Коледуване“, „Лазаруване“, „Герман“, който се прави девет дни след Гергьовден, „Пеперуда“, „Брада“. „Еньова буля“ и др., разказа тя. „Искахме да представим един по-различен вид на изложбата от този, с който хората са свикнали, като покажем лицата на капанци, кои са хората“, подчерта Таня Тодорова.

В екипа на музея, който представя капанските традиции в Орешак, участва и майсторката на везба и носии Детелина Дачева.

Посетителите на фестивала имаха възможност да опитат от прочутото капанско кисело мляко, на което също е посветен отделен фестивал, както и да получат рецепти от Разградския край. Експозицията ще остане отворена до 28 октомври.

Самодейците от Народно читалище „Напредък – 1895“ в с. Дряновец представиха характерен капански фолклор, а кулминация на програмата е изявата на Капански ансамбъл – Разград.

През целия ден в Орешак ще работи традиционният казан за изваряване на сливова ракия, като всички желаещи имат възможност да дегустират напитката. На откритите площи са подредени базар за занаятчийски произведения и щандове с традиционни местни храни.

Програмата на фестивала в Орешак ще продължи и утре с открита сцена за самодейни състави, изпълнения на гайдарския състав от Кричим „Музика от Родопите“, както и с дегустации и кулинарни състезания за публиката с водещ Ути Бъчваров.

Близо 30 кучета участваха в седмото издание на „Трюфел фест“ в Угърчин. Някои от стопаните водеха повече от едно обучено четириного. Сред участниците имаше такива, които за пръв път се включиха в надпреварата за скъпата гъба, както и „ветерани“ с няколко състезания зад гърба си. Сред атракциите беше 13-годишното йоркширско териерче Зоро от Пазарджик със собственичката си Нели. Въпреки че не успя да открие трюфел, Зоро привлече вниманието с дрешка с надпис „ФБР“.

Николай Яръмов от Самоков участва в надпреварата в Угърчин за трета поредна година. Той беше водач на две кучета, а синът му водеше още две. За БТА Яръмов каза, че ловът на трюфели е преди всичко негово хоби. По думите му около родния му град няма подходящи места за търсене, затова отива в София и други по-големи населени места, където знае, че има находища. Той уточни, че местата, на които се намират трюфели, са тайна, която истинските гъбари не издават. Яръмов е намирал доста трюфели, като повечето оставя за семейството си, а други продава. Призна, че не знае как се приготвя този деликатес, но все пак знае в кои ястия да го използва – най-вече яйца и различни видове паста.

Симеон Симеонов от Сливен разказа пред БТА, че неговото куче Джиджи е професионална търсачка на трюфели. По думите му тя упражнява „професията“ си най-вече в района около Сливен. „Тук сме на разходка и да си сверим часовника – да видим как работи под стрес“, обясни Симеонов. Той реализира намерената продукция при изкупвачи на трюфели, както правят повечето му колеги.

В състезанието в Угърчин всеки стопанин можеше да се включи с до три кучета. Всяко четириного имаше по три минути, за да търси предварително заровените в градинка трюфели. След това намереното количество се измерваше с електронна везна. За победителите беше осигурен и паричен награден фонд: първо място – 500 лева, второ място – 200 лева, трето място – 100 лева.

Фестивалната програма продължава в следобедните часове, когато посетителите ще могат да опитат ястия с черен трюфел. Те ще бъдат приготвени от победителя в последния сезон на телевизионното кулинарно състезание „Хелс Кичън“ (Hell’s Kitchen) Мартин Методиев, както и от колегите му Тоби Димова и Яница.

Паралелно с това на централния площад ще започне първото Градско кулинарно състезание, посветено на българските домашни традиции и майсторлък. То ще се проведе в три категории: хлебни производства – баници, хлябове, погачи, тутманици, кексове и други тестени изделия, приготвени с въображение и сръчност; сладка зимнина – домашни конфитюри, мармалади, компоти, сиропи и други сладки изкушения, запазващи аромата на лятото и есента; и солена зимнина – туршии, лютеници, апетитки, кьопоолу, сушени зеленчуци и други солени специалитети.

Вечерната програма ще завърши с концерти на група „Хоризонт“ и изпълнителката Биляниш. Организаторите са предвидили и празнична заря.

С разнообразие от творчески ателиета, „Улица на занаятите“, концерти и ревю на народни носии продължава Българският фестивал на сливата в Троян. Вторият ден на празника започна с традиционното запалване на казана за изваряване на сливова ракия.

Тази година честта да даде начало на изваряването имаше ректорът на Медицински университет – Плевен проф. д-р Добромир Димитров, родом от Троян. Той бе обявен от кмета на общината Донка Михайлова, която подчерта авторитета му и признанието, което има в цялата страна.

„Изключителна чест е за мен да бъда баш майстора на тазгодишния Фестивал на сливата, не съм си и представял, че някога, че ще бъда удостоен с тази чест. Подготвих се и се питах да предам едно сериозно послание, както към троянци, така и към гостите на фестивала да се опитаме като общество да стъпим и да изградим здравата основа от паметта и историята, които имаме, но също да успяваме да надграждаме с иновации, знание и наука, за да може да се развива обществото ни и в бъдеще“, каза проф. Димитров за БТА.

„Празникът е хубав, жизнерадостен, многолюден – празник, който надяваме се позволява повече хора да усетят духа на троянци, аромата на планината и очарованието на нашия град и да се връщат отново при нас“, каза за БТА кметът на община Троян Донка Михайлова. Значението на фестивала за троянци тя описа с една дума – обич.

Програмата днес и утре включва творчески ателиета по дърворезба, тъкане, плетене, бродиране, керамика и изработка на кукли, организирани от сдружение „Поанта“ в „Диковата къща“, в близост до централния площад, както и занимания по керамика и рисуване пред Туристическия информационен център.

Посетителите могат да видят художествена инсталация от над 10 километра прежда, разположена на пешеходния мост в града. За малките посетители е обособена зона за забавления „Ателие за сръчни елфи“ в градския парк, с участието на „Арт Моне“ (Art Moné). Специален транспорт отвежда гости на празника до „Винпром – Троян“, където се провеждат „Дни на отворените бутилки“.

Кулинарните предложения, задължителна част от традиционния фестивал, включват сливов мармалад, „жито по сватбарски“ и разнообразни специалитети със слива.

Музеят на занаятите в Троян отвори богатия си фонд за дефиле на народни носии от края на XIX и началото на XX век от различни фолклорни области, в което участват служители на общината.

Емблематичната за фестивала „Улица на занаятите“ тази година е двойно по-голяма, като над 180 търговци и занаятчии предлагат продукцията си на щандове там. 

За любителите на фолклора са предвидени изпълнения на троянския ансамбъл „Траяна“ и открита сцена за самодейни състави от цялата страна. Концертната програмата в Троян тази вечер  е с фокус върху младежката публика и ще завърши с концерт на Явор Янакиев – 100 кила, Торино и Пашата.

Фестивалът в Орешак включва открита сцена за самодейни състави, изпълнения на Капански ансамбъл – Разград и изложба „Капанска магия“, представяща културата на капанците от Североизточна България.

В Ловешка област без работа са над 200 души с висше образование, съобщиха за БТА от Дирекция „Бюро по труда”. Към края на август регистрираните на борсата са 1048 души, като по-голямата част от тях (547) са със средно образование. Търсещите работа с начално или по-ниско образование са 95-ма. Без квалификация са 489 от безработните, а едва 298 са специалисти в някаква област, с работническа професия са 261.

Сред уязвимите групи на пазара на труда младежите на възраст до 29 години са 114, хората с намалена работоспособност – 116, а относително най-голям е делът на безработните в групата над 55 години – 352-ма, или 33,6 на сто. Те са и най-засегнатата група на пазара на труда.

Същевременно за първите осем месеца на 2025 г. с помощта на Бюрото по труда работа на несубсидирани работни места са започнали 603-ма души, а по насърчителни мерки от Закона за насърчаване на заетостта, програми и проекти – 55.

Работодателите в региона търсят най-много лекари, медицински сестри, учители, социални асистенти, машинни оператори и монтажисти, работници в преработващата промишленост и строителството, както и персонал за предоставяне на различни видове услуги за населението, в търговията и охраната.

Към края на август регистрираната безработица в община Летница е 8,7 на сто, в община Ловеч – 6,4 процента, а общо за Дирекция „Бюро по труда” – 6,5 на сто. Спрямо същия период на миналата година се отбелязва спад с около половин процент.

Националният пресклуб на БТА в Троян е открит на днешната дата преди една година – 20 септември 2024 г. Откриването се състоя по време на едно от големите културни събития в общината – Българския фестивал на сливата. Заедно с генералния директор на БТА Кирил Вълчев лентата за официалното откриване на медийния център прерязаха областният управител на Ловеч Дора Стоянова, кметът на община Троян Донка Михайлова и Ловчанският митрополит Гавриил.

Сред присъстващите на церемонията бяха народните представители Ивелин Първанов и Кирил Тодоров, тогавашният наместник на игумена на Троянския манастир архимандрит Стефан, генералният директор на Българското национално радио Милен Митев, заместник-генералният директор на БТА Евгения Друмева, кметът на община Априлци Тихомир Кукенски, заместник-кметовете на Троян, председателят на Общинския съвет в Троян инж. Петко Пенков, общински съветници, представители на институции, журналисти. 

При откриването на пресклуба Кирил Вълчев посочи причините за постоянното присъствие на БТА в Троян. „Населението на самия град е 17 000 души, но заедно с другите селища в общината и близо до нея е почти два пъти повече, а е отдалечен в полите на Стара планина на повече от 30 километра от областния център Ловеч. Икономиката на община Троян е водеща не само в Ловешка област, а и с важни за цялата индустрия на България предприятия в сферата на дървообработването, фармацията, електротехниката, текстила и др. Троян заедно с Орешак е водещ старопланински туристически център. Градът е с важно културно и историческо значение, като Троянският манастир е един от трите ставропигиални манастири и духовни центрове на България, а районът е дал символи за България в художествените занаяти като троянската керамика и в кулинарията като сливата, на която е посветен и Българският празник на сливата, който избрахме за откриването на Националния пресклуб“, каза генералният директор на БТА. 

На събитието Кирил Вълчев и Донка Михайлова подписаха договор за медийно партньорство при популяризиране на Календара на културните събития на общината.

До откриването на пресклуба Троян е отразяван от кореспондентите за област Ловеч. През годините кореспонденти на БТА в областния град са били Димитър Дичев, Мария Атанасова, Христо Атанасов, Емилия Цанова, Стела Бочева, Даниела Балабанова. От април 2024 г. за пръв път в Троян има назначен кореспондент на Агенцията – Преслава Иванова. 

Пресклубовете на БТА към момента вече са 43. От тях 27 се намират в областните градове София, Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол. В необластните градове Гоце Делчев, Казанлък, Петрич, Самоков, Свищов и Троян те са шест на брой. Осем са извън страната – в Анкара (Турция), Белград (Сърбия), Босилеград (Сърбия), Букурещ (Румъния), Одеса (Украйна), Скопие (Република Северна Македония) и Тараклия (Молдова) и на българската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън в Антарктида. Два от пресклубовете са непостоянни – на борда на първия български военен научно-изследователски кораб „Св.св. Кирил и Методий“ и на Панаира на книгите.

Празникът на домашните сирена ще събере майстори от цялата страна в тетевенското село Черни Вит днес, за да покажат как се съхранява традицията в направата на българското сирене, но и как се пренася тя в бъдещето. 

Сред основните организатори на събитието е Цветан Димитров, производител на зелено сирене и изследовател на домашните сирена, възникнали стотици години назад във времето. 

Той разказа за БТА, че през целия ден ще има много презентации, демонстрации на направа на традиционни храни и сирене, дегустации на най-старите сирена, майсторски класове, кулинарни работилници. На форума ще бъдат представени домашни сирена от различни региони на България и Балканите, хляб, мед, вино и др. Гостите ще могат да пробват сирена, приготвени по стари рецепти, както и традиционното за Черни Вит зелено сирене.

Събитието е насочено към хора, които искат да научат повече за българските и световните сирена, старинни ястия и модерни техники в кулинарията.

За пръв път публиката ще определи най-добро сирене на празника, което ще бъде наградено. 

Предвиждат си и майсторски класове по съчетаване на вино и сирене от поречието на река Вит. Тайната за направата на зеленото сирене от Черни Вит ще разкрие самият Цветан Димитров.

Предвидена е и лекция „Архитектура на съвременната кухня и кулинарни пътешествия“ с Филип Ондрушек, който в последните 10 години е готвил в над 30 страни. В Черни Вит ще представи тънкостите на австро-унгарската кухня, съобщи Димитров.

Част от празника ще бъдат и кулинарни работилници за приготвяне на Белмуж от турлашката кухня, както и на авторски сирена и хляб с квас.

Организатори на събитието са също Община Тетевен и кметството в Черни Вит.

Около 200 участници се включиха в празничното дефиле, с което започна 32-рото издание на Българския фестивал на сливата в Троян. Основна роля при организацията на дефилето имат Община Троян и троянското читалище „Наука – 1870 г.“, а подготовката продължава седмици наред. Тази година шеговитото мото на дефилето е „Да сварим заедно общинската ракия“. 

По традиция шествието, предвождано от актьор, носещ статуетката символ на празника, и Представителният общински младежки духов оркестър с мажоретки на Троян, започна от Малкия пазар в града и премина по протежение на главната търговска улица. За първи път в него се включиха и виртуалните герои на мобилното туристическо приложение GoTroyan – Сливко Троянски и Еленко Осъмски. Нов елемент в шествието е и огромна слива, пълна с ракия и теглена в специална каручка. За дефилиращите имаше предварително подготвени шеговити изненади, организирани от местните читалища, дегустации на сливови специалитети и драматизация, в която Орешак и Троян спориха за произхода на сливовия празник.

Сред участниците в дефилето бяха кметът на Троян Донка Михайлова, председателят на Общинския съвет в града инж. Петко Пенков и общински съветници, народните представители от 11 МИР – Ловеч Иван Иванов и Красимир Красимиров, извънредният и пълномощен посланик на Чешката република в България Мирослав Томан, игуменът на Троянския манастир Драговитийски епископ Василий, читалищни самодейци, представители на различни институции и граждани.

На централния площад „Възраждане“ участниците в шествието бяха посрещнати с хляб, сол и традиционната за празника троянска сливова ракия, след което кметът Донка Михайлова официално откри фестивала. „В Троян казваме, че хубавата узряла слива не пада по-далеч от корена си, затова ние, троянци, сме тук – при корена, твърдо стъпили на земята, влюбени в традицията, която бележи живота ни“, заяви кметът. 

Готвихме този фестивал с много любов, защото искаме всички ние – и троянци, и нашите гости, да усетят чрез него силата на традицията ни, аромата на планината, да видят красотата на троянската шарка върху грънците, изваяни от ръцете на нашите майстори. И най-вече да усетят духа на хората – предприемчив, добронамерен, хора, които мечтаят за по-добро бъдеще на своята община, каза още Михайлова.

На финала на официалното откриване самодейците от Народно читалище „Изгрев – 1926 г.“ в село Бели Осъм изпълниха химна на фестивала. Програмата на Българския фестивал на сливата тази вечер продължава с концерт на Николина Чакърдъкова и Неврокопския танцов ансамбъл. Българският фестивал на сливата се провежда от 19 до 22 септември в Троян и в Националното изложение на занаятите в Орешак, като в програмата са предвидени многобройни концерти, творчески ателиета, кулинарни демонстрации, „Улица на занаятите“ и др. активности.

Увеличават се часовете на водния режим в тетевенския квартал „Полатен“ от днес, 19 септември, съобщават от ВиК – Ловеч.

Водоподаването ще бъде спирано от 22:00 ч. до 6:00 часа през нощта и от 12:00 ч. до 17:00 часа през деня. 

Причината за режима е продължителното засушаване и силното намаляване на дебита на водоизточниците, използвани за водоснабдяване на квартала и с оглед осигуряване на достатъчни водни количества за питейно–битовите нужди на населението.

БТА припомня, че водният режим започна в квартала от 9 септември, а водоподаването бе спирано от 22:00 ч. до 6:00 ч. на другия ден.

Въведени бяха и ограничения във водоползването за питейно-битови нужди, забрана за ползване на питейна вода за поливане на зелени площи, миене на балкони, улици и моторни превозни средства.

Близо 50 безработни и 15 работодатели се срещнаха на трудова борса в Ловеч, съобщи за БТА Ирина Митева, директор на Дирекция „Бюро по труда”, организатор на форума, провел се с домакинството на Регионален център за социална икономика. Тя припомни, че това е втората борса за годината след проведената през май.

Според Митева борсата е била доста ползотворна и тя е оптимист, че безработни ще успеят да открият своето работно място.

Участниците бяха приветствани и от кмета на Ловеч Страцимир Петков, който заяви, че Общината подкрепя подобни инициативи, тъй като те създават реални възможности за среща между бизнеса и хората, които търсят работа.

Свободните позиции представиха работодатели от три общини – Ловеч, Троян и Севлиево. Работните места са в различни сфери на дейност – промишленост, търговия, услуги, хотелиерство, социални дейности и т.н., и са както за висококвалифицирани кадри, така и за хора с по-ниска степен на образование.

Ирина Митева каза още, че по проект „Младежка заетост+” от юни досега са подадени 52 заявления от работодатели за 62 работни места. Вече има сключени 25 договора за 29 млади хора на възраст до 29 години. Работодателите продължават да подават заявки. За сравнение – от януари до май в Бюрото по труда в Ловеч са подадени 16 заявления за 36 свободни работни места, като са сключени шест договора и шестима младежи са започнали работа.

Жена от Ловеч е станала жертва на телефонни измамници, съобщават от Областната дирекция на МВР.

Сигналът за това е получен на 17 септември в Районното управление (РУ) в Ловеч. Съобщено било, че предната вечер около 19.30 часа след телефонно обаждане от непознат, представил се за полицай, 84-годишната жена е била въвлечена в заблуда и е предоставила на измамници сумата от 9070 лв. и 1370 евро. 

Фалшивият служител на реда е обяснил на потърпевшата, че парите са му нужни за провеждане на операция по залавянето на „ало измамници“ и след приключването ѝ ще бъдат върнати.

По случая в РУ -Ловеч е образувано досъдебно производство и работата продължава.

В края на април двайсет и две годишен мъж бе задържан като съпричастен към телефонна измама на възрастна жена в Летница.