С разпореждане на премиера до вторник всички министерства са длъжни да докладват готовността си по изпълнение на трите основни документа, по които се работи – Закона за бедствията и аварите, Националната програма и Националната стратегия – 2021-2025 г., в това число и финансова и организационна обезпеченост на действията. С голяма степен на увереност мога да кажа, че държавата взима необходимите мерки. Това заяви пред журналисти вицепремиерът Атанас Зафиров, който заедно с министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов инспектира открития днес нов участък от автомагистрала „Хемус“ между пътните възли „Боаза“ и „Дерманци“.

Той добави, че от Министерството на труда и социалната политика вече описват щетите и разговарят с пострадалите хора. „Става въпрос за хора, на които основното жилище трябва да бъде обезщетено, не за търговски сгради. Два са стълбовете, по които могат да получат обезщетение. Първият е три пъти линията на бедност, това са 1914 лева в момента. Вторият е по Закона за бедствията – 2500 лева еднократна помощ, за закупуване на техника, печки, хладилници, всичко което е унищожено“, обясни Зафиров и уточни, че се работи по възможността за трети стълб. „Така както през юни месец Министерски съвет гласува 3000 лева за пострадалите от пожарите. Надявам се да успеем да го приложим сега и за пострадалите в наводненията“, поясни вицепремиерът.

Относно изявената готовност за помощ от страна на Северна Македония, обявена от президента Румен Радев, той каза, че няма постъпила такава информация. „Не мисля, че в момента се нуждаем от някаква специална помощ. Държавата си е на мястото и използва всичките си лостове и механизми, така че последствията от това ужасно бедствие да бъдат преодолени“, каза Атанас Зафиров.

Министър Иван Иванов коментира, че е направена организация при лошо време да не се повтаря ситуацията от последните дни.

Очакванията са до края на 2029 г. или началото на 2030 г. цялата магистрала „Хемус“ да бъде построена. Това заяви пред журналисти министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов, който заедно с вицепремиера Атанас Зафиров инспектира открития днес нов участък от автомагистрала „Хемус“ между пътните възли „Боаза“ и „Дерманци“.

Министърът отбеляза, че за кратко време е възстановена работата по редица инфраструктурни обекти, спрени през периода на политическа нестабилност.

Днешният ден е още едно доказателство, че от това управление има смисъл и че политическите усилия, които полагаме, са насочени към добруването на гражданите, заяви вицепремиерът Атанас Зафиров.

„Това, което днес се случва, е символично за всички живеещи в Северна България, защото без автомагистрала „Хемус“ този регион няма бъдеще“, каза министър Иванов. По думите му новооткритият участък ще облекчи значително трафика в посока Плевен – Русе, а пътуващите към Варна ще могат по-удобно да продължат напред.

Той изрази надежда до края на годината да бъдат издадени още няколко разрешения за строеж по други лотове на магистралата. „Политическите усилия, които всички полагаме, вече дават резултати. Гражданите виждат това, а нашата обща цел е стабилност и развитие“, допълни министърът.

По думите му настоящият лот струва 300 милиона лева. От регионалното министерство са заложили в бюджета си за следващата година, подаден към Министерството на финансите, 6 милиарда лева за пътна инфраструктура.

Иванов добави, че се очаква до месец – месец и половина да бъде пуснат и следващия участък от АМ „Хемус“ – около 3-3,5 км, който ще даде възможност да се пътува за Варна.

„Забавянето е от това, че четири години в държавата имаше непрестанни избори. Технически няма проблеми, просто възстановяваме строителството и наваксваме с всички темпове, за да бъде пуснато движението още в началото ноември, за да могат пътуващите към Варна да заобиколят тези критични точки като Български извор, Сопот, където станаха много пътнотранспортни произшествия“, посочи министърът. 

„Съжалявам много, че пускаме само тази отсечка. „Хемус“ трябваше по това време да е готова изцяло и до Варна да се пътува по автомагистрала. Министър Иванов ви каза, трудно се размразяват старите строежи старите започнали по протежение на отсечката от пътя п.в. „Боаза“ до Плевен. Там има решение за строежи за абсолютно всички участъци в тези 56 км. Адмирации към Министерството, че издаде още няколко разрешителни за строежи по протежение на участъка от Велико Търново към Търговище. Предстоят да издадат още няколко. Съжалявам още веднъж, че това безвремие ни накара да сме свидетели само на тези малко над 10 км“, заяви председателят на регионалната комисия и депутат Николай Нанков.

Той добави, че над 2000 км от републиканските пътища се реабилитират към момента.

На инспекцията на новия участък присъства ръководството на Агенция „Пътна инфраструктура“, народни представители и кметовете на Угърчин и Луковит.

Днешният ден е още едно доказателство, че от това управление има смисъл и че политическите усилия, които полагаме, са насочени към добруването на гражданите. Това заяви пред журналисти вицепремиерът Атанас Зафиров, който заедно с министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов инспектира открития днес нов участък от автомагистрала „Хемус“ между пътните възли „Боаза“ и „Дерманци“.

По думите му подобни събития показват, че политическата цена, която плащат партиите в управлението, си заслужава, защото резултатите вече се виждат. Зафиров подчерта, че често се налага да се предприемат действия след години на забавяне и натрупани проблеми – както във ВиК сектора и пътната инфраструктура, така и в други публични сфери.

„Днешното откриване, освен че осигурява удобство на гражданите, създава и по-безопасна среда, тъй като движението се отклонява от едни от най-опасните участъци“, каза той. Вицепремиерът изрази благодарност към министъра на регионалното развитие и благоустройството и неговия екип, на парламентарната комисия, както и на всички институции за доброто взаимодействие.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов отбеляза, че за кратко време е възстановена работата по редица инфраструктурни обекти, спрени през периода на политическа нестабилност.

„Това, което днес се случва, е символично за всички живеещи в Северна България, защото без автомагистрала „Хемус“ този регион няма бъдеще“, каза Иванов. По думите му новооткритият участък ще облекчи значително трафика в посока Плевен – Русе, а пътуващите към Варна ще могат по-удобно да продължат напред.

Той изрази надежда до края на годината да бъдат издадени още няколко разрешения за строеж по други лотове на магистралата. „Политическите усилия, които всички полагаме, вече дават резултати. Гражданите виждат това, а нашата обща цел е стабилност и развитие“, допълни министърът.

Движението по новия 10 км участък от автомагистрала (АМ) „Хемус“ между пътните възли „Боаза“ и „Дерманци“ ще бъде пуснато днес около 8:00 часа за превозните средства до 12 тона, съобщават от Агенция „Пътна инфраструктура“.

Новото трасе на магистралата започва при 88-и км от п. в. „Боаза“ и достига до пресичането с път ІІІ-307 Луковит – Угърчин, включително пътен възел „Дерманци“. Чрез двата пътни възела ще се осъществява връзката с републиканската пътна мрежа. 

На финален етап е изграждането на етапна връзка при 103-и км, която ще свързва новоизграденото трасе на магистралата и съществуващия път III-307 Луковит – Угърчин. През нея ще преминава трафикът до окончателното завършване и пускането в експлоатация на следващия участък от АМ „Хемус“. Очаква се отсечката от п. в. „Дерманци“ до етапната връзка при 103-ти км на автомагистралата да бъде завършена през следващия месец, посочват от Агенцията.

В новия участък на магистралата освен двата големи пътни възела „Боаза“ и „Дерманци“ има още четири големи мостови съоръжения на р. Вит /при 89-и, 90-и, 91-ви и 98-и км/. Всички мостове са изградени с по две независими конструкции за всяка от посоките на движение като всяко от платната е с по две ленти.

Първият мост при 89-и км е с дължина 534 м и общо 17 отвора, а височината на съоръжението е 12 м. Вторият мост е при 90-и км. Дясното му платно е с дължина 694,2 м, а лявото – 730,7 м. За повишаване на устойчивостта във всеки от отворите на съоръжението са монтирани по 5 греди, които се обединяват със стоманобетонна монолитна бетонна плоча. Мостът при 91-ви км е с дължина 632,8 м, а този при 98-и км – 221 м. По мостовете, както и в участък от близо 100 м преди и след тях отляво и отдясно, са изградени шумоизолиращи екрани за опазване на околната среда и намаляване въздействието на шума от интензивния трафик. 

Изградени са и два виадукта при км 100 и 101-ви км, с дължина съответно 440 м и 352 м. В участъка има 6 селскостопански подлеза и надлеза и 6 подлеза и надлеза при пресичането с републикански и общински пътища. В новоизградената отсечка има и площадка за отдих, която е при 94-ти км в двете платна за движение.

Продължава изграждането и на участъци 2 и 3 от АМ „Хемус“, с обща дължина 36,28 км – от края на пътен възел „Дерманци“ до връзката с път ІІ-35 Плевен – Ловеч, включително и п. в. „Плевен“, съобщават още от АПИ.

Близо 70 български производители защитават традициите с европейски сертификат за кисело мляко и бяло саламурено сирене. Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните Стефан Бурджев при откриването на Шестия национален събор „Млечният път на България през вековете“ в Луковит. Той посочи, че към момента 39 производители са сертифицирани за Защитено наименование за произход (ЗНП) „Българско кисело мляко“ и 30 за ЗНП „Българско бяло саламурено сирене“, а още 10 са в процедура на регистрация, съобщават от Министерството на земеделието и храните.

„България има голям потенциал за повишаване на продуктивността чрез подобряване на генетиката на млечните стада. Неслучайно българското кисело мляко и българското бяло саламурено сирене нямат нужда от специално представяне, тъй като те са добре познати и търсени в Европа и в света“, каза заместник-министър Бурджев. 

Той допълни, че вече повече от две години е в сила европейската регистрация на тези емблематични за страната ни защитени наименования за произход. „Радваме се, че българските производители ценят ползите и преимуществата на тази защита. Основната ни цел е популяризирането на уникалните характеристики на тези продукти, произтичащи от географския им произход и от традиционните умения, използвани при тяхното производство. По този начин се гарантира тяхната защита срещу нелоялна конкуренция и се създава добавена стойност“, посочи още Бурджев.

Той припомни, че млечните продукти със защитени наименования се произвеждат единствено от българско сурово мляко, а фуражите за млекодайните животни трябва поне 80 процента на годишна основа да са с български произход. „Традиционната българска закваска, съдържаща бактериите Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus, придава специфичния характер и вкус на нашето кисело мляко и бяло саламурено сирене“, поясни Бурджев. 

От името на министъра на земеделието и храните д-р Георги Тахов, Бурджев поздрави организаторите на събора и подчерта, че събитието е уникално, тъй като е единственото по рода си изложение, насочено както към суровината, така и към крайния продукт, показващо отношението на фермерите към млечните животни и развитието на сектора.

Шестият национален събор „Млечният път на България през вековете“ е организиран от Сдружение „Български традиционни млечни продукти“ в партньорство с Министерството на земеделието и храните и Община Луковит.

На откриването присъстваха още кметът на Луковит Иван Грънчаров, изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” Ива Иванова и представители на местната власт.

Националният събор продължава и в неделя, когато ще бъде обявен най-добрият млечен продукт на производителите и ще бъдат връчени удостоверенията, а в своето кулинарно шоу Ути Бъчваров ще приготви най-голямата баница със сто килограма българско бяло саламурено сирене и българско кисело мляко.

Изложба „135 години от рождението на Никола Танев и 77 години от построяването на жп линията Ловеч-Троян“ ще бъде представена в Ловеч. Това съобщи Валентин Узунов, директор на Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ в  града. 

След като беше открита и представена в галерия „Серякова къща“ в Троян, експозицията се връща в Художествената галерия в Ловеч, за да бъде показана пред местната публика и гостите на града. 

Колекцията съдържа 27 рисунки (акварел, туш и пастел), притежание на галерията, от периода 1947- 1948 г. и описва построяването на жп линията през погледа на художника Никола Танев. 

„Зрителите ще усетят атмосферата на бригадирското движение. Експозицията цели да пресъздаде жп линията Ловеч–Троян чрез ескизите, описващи нейното строителство, през погледа на художника“, обясни Валентин Узунов.

Най-много дъжд е паднал в Априлци и троянското село Черни Осъм в Ловешко през последното денонощие, като количествата са съответно 30,2 л/кв. м и 22,3 л/кв. м, съобщиха за БТА от хидрометеорологичната станция. 

В Ловеч са паднали 19,2 л/кв. м. В Ябланица количествата валежи са 20,2 л/кв. м, в троянските курортни села Чифлик – 19 л/кв. м, и Шипково – 17,1 л/кв. м.

Дъждът през последното денонощие в Луковит е 13,1 л/кв. м, Угърчин – 16,7, Тетевен – 15,1 л/кв. м., Лесидрен – 13,5 л/кв. м.

В планинските райони в областта е имало и смесен валеж от дъжд и сняг, на места се е образувала снежна покривка.

Нивото на река Осъм при Ловеч е 50 см, а при Троян – 28, на река Черни Вит при Тетевен – 136 см.

Продължава да е затворен проходът Шипково – Рибарица за всички видове моторни превозни средства, съобщи за БТА директорът на Областното пътно управление в Ловеч инж. Георги Генов. 

Ограничено е и движението за тежкотоварни камиони над 12 тона през прохода Троян – Кърнаре.

С два плакета „Св. св. Кирил и Методий“ ще бъдат отличени най-добрите изпълнения на Националния хоров фестивал „Панайот и Любомир Пипкови“ в Ловеч, който ще се състои от 17 до 19 октомври. Събитието е от Културния календар на Българския хоров съюз, подкрепено от Национален фонд „Култура“. В продължение на три дни шестнадесет хорови състава от цялата страна ще изпълнят православна, светска и фолклорна музика, ще обменят опит и ще отдадат почит на българското хорово наследство. Това каза на пресконференция Димитрина Дренска от сдружение „Ключ“, организатор на фестивала.

Той ще бъде открит на 17 октомври от 19:00 ч. с концерт на Общински хор „Гена Димитрова“ – Плевен, под диригентството на Анелия Дечева, на сцената на ловчанското читалище „Наука – 1870“. 

На следващия ден за пръв път в рамките на фестивала ще се организират хорови работилници. Те ще бъдат ръководени от Мария Русева — диригент с международно образование от Robert Schumann Hochschule Düsseldorf и Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Участниците ще работят върху произведения на Панайот и Любомир Пипков, които ще прозвучат на заключителния концерт.

Следобедният концерт в катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ ще представи православната музика в изпълнение на осем хорови състава от Ловеч, Плевен, Севлиево, София, Габрово и Русе.

Вечерната програма на 18 октомври ще предложи светски и фолклорни изпълнения от хорове от различни краища на страната.

 Третият ден от фестивала  ще започне с Божествена литургия в катедралния храм, в която ще участват Детски църковен хор „Свети Серафим Софийски“ – София, Църковен хор „Благовещение“ – Ловеч и Катедрален женски хор „Достойно есть“ – Ловеч.

Кулминацията на фестивала ще бъде заключителният концерт и церемонията по награждаване в читалището „Наука – 1870“ в Ловеч. 

Макар фестивалът да няма конкурсен характер, тази година организаторите въвеждат специално отличие — два почетни плакета „Св. св. Кирил и Методий“, които ще бъдат връчени от кмета на Община Ловеч Страцимир Петков. Единият ще бъде за най-добро изпълнение на песен от Пипкови — баща и син, а другият — за най-добро изпълнение на песен от български композитор. Това нововъведение подчертава стремежа на фестивала да насърчава качественото интерпретиране на родната музика и да отдава заслужено признание на творците, които са изградили основите на българската хорова традиция, посочи Дренска.

Проект „Национален хоров фестивал „Панайот и Любомир Пипкови“ е осъществен с финансовата подкрепа на  Национален фонд „Култура“.

Шест спектакъла на млади режисьори и актьори предвижда четиринадесето издание на фестивала „Младите в театъра“ в Ловеч, който ще се състои от 7 до 13 октомври. Целта е да се подкрепят младите творци в театъра, които без съмнение ще определят облика на театралното ни изкуство през следващите години, съобщи Цветан Тодоров от театъра.

Откриването е на 7 октомври (вторник) със спектакъла „Без резерви“ на режисьора Пресиян Кузов, продукция на Драматично-куклен театър „Константин Величков“ – Пазарджик.

Следват „Алиса в страната на чудесата“, режисьор Сабина Коен, на сдружение „Безумие“ , „Хензел и Гретел“ с режисьор Иван Жунтовски на Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен, „Нечовек“ с режисьор Любомир Колаксъзов на Народния театър „Иван Вазов“, „Човек изчезва през Фаустцена“ с режисьор Борис Кръстев на Драматичен театър – Ловеч и „Анна – непоправимата“ с режисьор Надя Панчева на „Оренда арт център“, посветен на Анна Политковска.

Спектаклите са в ловчанско читалище „Наука – 1870“ и в камерната зала на театъра. Началото е от 18:00 часа и само в последната вечер е от 18:30 часа. 

Освен в читалището част от представленията са в камерната зала на Драматичен театър „Борис Луканов“ – Ловеч.

Съпътстващата програма включва музикални вечери на открито пред сградата на театъра. Предвидени са концерти на групата „Живи и здрави“, изпълнения на Лъчезар Кацарски, Маринела Дочева и Живко Петков на „Русита Акустик“. 

Ще бъде открита документална изложба, посветена на 100 години от раждането на Георги Парцалев. 

На 13 октомври от 17:00 часа ще бъде представена книгата „Катя Паскалева. Тишина от думи“ с автор Георги Тошев в Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“. 

В дните на фестивала е предвиден и уъркшоп „Карнавал“ по текстове на Димитър Димов, като на 10 октомври на различни места в града ще могат да се видят откъси от работата на актьорите на ловешкия театър.

Фестивалът „Младите в театъра” 2025 се организира от Драматичен театър- Ловеч, с финансовата подкрепа на Министерството на култура. Събитието има за цел да открива, популяризира и подпомага млади творци в театралното изкуство. 

Първият фест се е провел през 1985 г. и с известни прекъсвания се провежда и днес, добави Тодоров.