Приемането ни в еврозоната за нас е стратегически избор и цивилизационно достижение. Това каза в Ловеч Георги Чанев, главен директор Управление „Емисионно“ в Българската народна банка, по време на информационна среща, част от Националната информационна кампания за въвеждане на еврото в България. 

По думите му това е плод на много години усилия, които в момента се материализират, за да бъдем част от най-елитното ядро на семейството, а именно еврозоната.

„Ние ставаме част от еврозоната като пълноправни членове, което отваря възможности. Само от нас зависи да се възползваме от тях“, каза Чанев.

Той добави, че с влизането ни в еврозоната идват две новости – самата валута и осъществяване на паричната политика. 

„Българска народна банка снабдява българските банки. Те от своя страна имат ангажимента да подзаредят бизнеса. Това включва малки, средни и големи предприятия. Има паралелен процес, свързан с микропредприятията. Там е предвиден ред на опростено подзареждане, т. е. микропредприятията биха могли в размер до 10 000 евро да се снабдят от своята обслужваща банка 5 дни непосредствено преди 1 януари“, обясни експертът и добави, че целта е още на 1 януари в касите на всички търговци да има достатъчно евромонети и евробанкноти, за да може да започне нормалният оборот.

По думите му българските банки вече са предоставили своите заявки за количеството евро, които те биха искали да получат от БНБ по подзареждането.

Друг елемент от процеса преди 1 януари е продажбата на т. нар. стартови комплекти с евромонети, която започва на 1 декември. Стартовите комплекти представляват набор от всички номинали на евромонетите с българска национална страна. Така всеки ще може да ги закупи от българските банки, от БНБ, от Български пощи, за да може в месеца до 1 януари да ги види, да ги разгледа, да бъде запознат с тях.

„На 1 януари еврото се превръща в законно платежно средство. Всички операции до 31 декември, което сме осъществявали в лева, автоматично ще бъдат в евро. Банкоматите също ще бъдат пренастроени така, че до 31 декември да пускат лева, от 1 януари да пускат евро“, каза още Чанев.

Той обясни, че от 1 януари обмяната на българския лев срещу евро е безплатна в първите 6 месеца в търговските банки и Български пощи – където няма офиси на банкови институции. БНБ ще продължи обмяната без такси безсрочно. 

„Няма как да няма опити за измами, особено сред възрастните хора и в по-малките населени места. Затова призивът ми е да следваме няколко много прости правила. Първото е обмяната да се прави само в официалните и предвидени за това места – българските банки, Български пощи и БНБ. Ако някой каже на Ваш родител или близък, че курсът е различен или че дължи такса или че ще го направи някъде другаде, това трябва за вас да бъде сигнална лампа“, съветва Георги Чанев.

Проходите Троян – Кърнаре и Шипково- Рибарица се отварят за движение на всички видове моторни превозни средства, съобщи за БТА инж. Георги Генов, директор на Областно пътно управление – Ловеч.

БТА припомня, че на 3 октомври беше ограничено движението за тежкотоварни камиони над 12 т през Троянския проход, а проходът Шипково – Рибарица беше затворен за всички видове моторни превозни средства.

За туризма въвеждането на еврото е равно на растеж. Това каза заместник-министърът на туризма Павлин Петров в Ловеч, където участва в информационна среща, част от Националната информационна кампания за въвеждане на еврото в България.

По думите му туристическият бранш е от първите, които се сблъскват с всяко ново нещо в нашата държава.

Той открои няколко по-важни момента за бизнеса след въвеждането на единната европейска валута. „Първият е удобството от прякото продаване на туристическата услуга в ресторантите, хотелите, от екскурзоводите, планинските водачи, туроператорите. Вече няма да има нужда да се обясняват и сравняват цените в евро и лева на чуждестранните туристи. Защото досега имаше едно неудобство да се обясни колко е курсът, къде да се сменят средства и т.н. Второ – ще се отрази също положително върху семейните, малките и средни предприятия, защото се очаква в България да дойдат много по-платежоспособни туристи от цял свят, които ще избират по-бързо, по-лесно и по-удобно своята почивка. Удобството, че ще могат да се разплащат с единната европейска валута, за тях е стимул ние да бъдем предпочитана дестинация“, посочи заместник-министърът.

Според него всичко това ще доведе и до интерес от страна на големи инвеститори, които да докарат в страната ни международни брандове. Основната причина е, че те ще трябва да разполагат само с една банкова сметка, а липсата на всякакви такси и превалутиране ще им спести много административна тежест.

„Ставаме приемлива дестинация за инвестиции в сферата на туризма. България има своята природа, своето море, плажове, планини, минерална вода, култура и история на повече от 1300 години. Въвеждането на европейската валута ни дава сигурност, че тук ще могат да се провеждат по-големи форуми и ние ставаме надежден партньор в туризма“, каза още Павлин Петров.

Той допълни, че с въвеждането на еврото страната ни се изкачва по-напред в позиционирането като туристическа дестинация в Европа.

Членството в еврозоната е една възможност и предпоставка за по-бърз икономически растеж, за по-бърза интеграция към ядрото на държавите от еврозоната. Това са най-богатите страни в Европейския съюз, както и едни от най-добре развитите държави в целия свят. Това каза в Ловеч заместник-министърът на финансите Методи Методиев по време на информационна среща, част от Националната информационна кампания за въвеждане на еврото в България.

По думите му бюджетният процес ще бъде съобразен със строги фискални правила, които важат за всички държави от еврозоната. 

„Ние ще продължим отговорното управление на публичните финанси, но наред с това всички заедно трябва да продължим и провеждането на различни реформи във всички сектори на икономиката, които ще водят България до по-бързи стъпки на развитие. Като членове в еврозоната трябва да бъдем още по-осторожни както към нашата фискална и бюджетна дисциплина, така и още по-целенасочени към провеждането на всички тези различни по-обхват реформи, които също ще ни дадат възможността да се придвижваме с още по-бързи темпове до средните нива на развитие на държавите от еврозоната“, посочи Методиев.

По думите му усилията, които полагат в рамките на тази информационна кампания, заедно с партньори, дават своите резултати и по отношение на това как обществото и хората започват да гледат на процеса. Според него в началото се е наблюдавал страх, породен от незнанието как ще се случат нещата. 

„Това, което ние виждаме в страната, е, че колкото повече говорим с хората и с бизнеса, толкова повече им става ясно, че процесът е много добре структуриран и координиран, и няма от какво да има притеснения. Така е структуриран целият процес, че да бъде максимално ефективен и ненатежаващ обикновения гражданин и бизнес от гледна точка на преминаването от лева в евро“, обясни той.

Методиев изрази надежда, че в края на годината всички ще бъдем подготвени, така че на 1 януари да започнем да работим с единната валута без никакви проблеми и абсолютно автоматично. 

С разпореждане на премиера до вторник всички министерства са длъжни да докладват готовността си по изпълнение на трите основни документа, по които се работи – Закона за бедствията и аварите, Националната програма и Националната стратегия – 2021-2025 г., в това число и финансова и организационна обезпеченост на действията. С голяма степен на увереност мога да кажа, че държавата взима необходимите мерки. Това заяви пред журналисти вицепремиерът Атанас Зафиров, който заедно с министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов инспектира открития днес нов участък от автомагистрала „Хемус“ между пътните възли „Боаза“ и „Дерманци“.

Той добави, че от Министерството на труда и социалната политика вече описват щетите и разговарят с пострадалите хора. „Става въпрос за хора, на които основното жилище трябва да бъде обезщетено, не за търговски сгради. Два са стълбовете, по които могат да получат обезщетение. Първият е три пъти линията на бедност, това са 1914 лева в момента. Вторият е по Закона за бедствията – 2500 лева еднократна помощ, за закупуване на техника, печки, хладилници, всичко което е унищожено“, обясни Зафиров и уточни, че се работи по възможността за трети стълб. „Така както през юни месец Министерски съвет гласува 3000 лева за пострадалите от пожарите. Надявам се да успеем да го приложим сега и за пострадалите в наводненията“, поясни вицепремиерът.

Относно изявената готовност за помощ от страна на Северна Македония, обявена от президента Румен Радев, той каза, че няма постъпила такава информация. „Не мисля, че в момента се нуждаем от някаква специална помощ. Държавата си е на мястото и използва всичките си лостове и механизми, така че последствията от това ужасно бедствие да бъдат преодолени“, каза Атанас Зафиров.

Министър Иван Иванов коментира, че е направена организация при лошо време да не се повтаря ситуацията от последните дни.

Очакванията са до края на 2029 г. или началото на 2030 г. цялата магистрала „Хемус“ да бъде построена. Това заяви пред журналисти министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов, който заедно с вицепремиера Атанас Зафиров инспектира открития днес нов участък от автомагистрала „Хемус“ между пътните възли „Боаза“ и „Дерманци“.

Министърът отбеляза, че за кратко време е възстановена работата по редица инфраструктурни обекти, спрени през периода на политическа нестабилност.

Днешният ден е още едно доказателство, че от това управление има смисъл и че политическите усилия, които полагаме, са насочени към добруването на гражданите, заяви вицепремиерът Атанас Зафиров.

„Това, което днес се случва, е символично за всички живеещи в Северна България, защото без автомагистрала „Хемус“ този регион няма бъдеще“, каза министър Иванов. По думите му новооткритият участък ще облекчи значително трафика в посока Плевен – Русе, а пътуващите към Варна ще могат по-удобно да продължат напред.

Той изрази надежда до края на годината да бъдат издадени още няколко разрешения за строеж по други лотове на магистралата. „Политическите усилия, които всички полагаме, вече дават резултати. Гражданите виждат това, а нашата обща цел е стабилност и развитие“, допълни министърът.

По думите му настоящият лот струва 300 милиона лева. От регионалното министерство са заложили в бюджета си за следващата година, подаден към Министерството на финансите, 6 милиарда лева за пътна инфраструктура.

Иванов добави, че се очаква до месец – месец и половина да бъде пуснат и следващия участък от АМ „Хемус“ – около 3-3,5 км, който ще даде възможност да се пътува за Варна.

„Забавянето е от това, че четири години в държавата имаше непрестанни избори. Технически няма проблеми, просто възстановяваме строителството и наваксваме с всички темпове, за да бъде пуснато движението още в началото ноември, за да могат пътуващите към Варна да заобиколят тези критични точки като Български извор, Сопот, където станаха много пътнотранспортни произшествия“, посочи министърът. 

„Съжалявам много, че пускаме само тази отсечка. „Хемус“ трябваше по това време да е готова изцяло и до Варна да се пътува по автомагистрала. Министър Иванов ви каза, трудно се размразяват старите строежи старите започнали по протежение на отсечката от пътя п.в. „Боаза“ до Плевен. Там има решение за строежи за абсолютно всички участъци в тези 56 км. Адмирации към Министерството, че издаде още няколко разрешителни за строежи по протежение на участъка от Велико Търново към Търговище. Предстоят да издадат още няколко. Съжалявам още веднъж, че това безвремие ни накара да сме свидетели само на тези малко над 10 км“, заяви председателят на регионалната комисия и депутат Николай Нанков.

Той добави, че над 2000 км от републиканските пътища се реабилитират към момента.

На инспекцията на новия участък присъства ръководството на Агенция „Пътна инфраструктура“, народни представители и кметовете на Угърчин и Луковит.

Днешният ден е още едно доказателство, че от това управление има смисъл и че политическите усилия, които полагаме, са насочени към добруването на гражданите. Това заяви пред журналисти вицепремиерът Атанас Зафиров, който заедно с министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов инспектира открития днес нов участък от автомагистрала „Хемус“ между пътните възли „Боаза“ и „Дерманци“.

По думите му подобни събития показват, че политическата цена, която плащат партиите в управлението, си заслужава, защото резултатите вече се виждат. Зафиров подчерта, че често се налага да се предприемат действия след години на забавяне и натрупани проблеми – както във ВиК сектора и пътната инфраструктура, така и в други публични сфери.

„Днешното откриване, освен че осигурява удобство на гражданите, създава и по-безопасна среда, тъй като движението се отклонява от едни от най-опасните участъци“, каза той. Вицепремиерът изрази благодарност към министъра на регионалното развитие и благоустройството и неговия екип, на парламентарната комисия, както и на всички институции за доброто взаимодействие.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов отбеляза, че за кратко време е възстановена работата по редица инфраструктурни обекти, спрени през периода на политическа нестабилност.

„Това, което днес се случва, е символично за всички живеещи в Северна България, защото без автомагистрала „Хемус“ този регион няма бъдеще“, каза Иванов. По думите му новооткритият участък ще облекчи значително трафика в посока Плевен – Русе, а пътуващите към Варна ще могат по-удобно да продължат напред.

Той изрази надежда до края на годината да бъдат издадени още няколко разрешения за строеж по други лотове на магистралата. „Политическите усилия, които всички полагаме, вече дават резултати. Гражданите виждат това, а нашата обща цел е стабилност и развитие“, допълни министърът.

Движението по новия 10 км участък от автомагистрала (АМ) „Хемус“ между пътните възли „Боаза“ и „Дерманци“ ще бъде пуснато днес около 8:00 часа за превозните средства до 12 тона, съобщават от Агенция „Пътна инфраструктура“.

Новото трасе на магистралата започва при 88-и км от п. в. „Боаза“ и достига до пресичането с път ІІІ-307 Луковит – Угърчин, включително пътен възел „Дерманци“. Чрез двата пътни възела ще се осъществява връзката с републиканската пътна мрежа. 

На финален етап е изграждането на етапна връзка при 103-и км, която ще свързва новоизграденото трасе на магистралата и съществуващия път III-307 Луковит – Угърчин. През нея ще преминава трафикът до окончателното завършване и пускането в експлоатация на следващия участък от АМ „Хемус“. Очаква се отсечката от п. в. „Дерманци“ до етапната връзка при 103-ти км на автомагистралата да бъде завършена през следващия месец, посочват от Агенцията.

В новия участък на магистралата освен двата големи пътни възела „Боаза“ и „Дерманци“ има още четири големи мостови съоръжения на р. Вит /при 89-и, 90-и, 91-ви и 98-и км/. Всички мостове са изградени с по две независими конструкции за всяка от посоките на движение като всяко от платната е с по две ленти.

Първият мост при 89-и км е с дължина 534 м и общо 17 отвора, а височината на съоръжението е 12 м. Вторият мост е при 90-и км. Дясното му платно е с дължина 694,2 м, а лявото – 730,7 м. За повишаване на устойчивостта във всеки от отворите на съоръжението са монтирани по 5 греди, които се обединяват със стоманобетонна монолитна бетонна плоча. Мостът при 91-ви км е с дължина 632,8 м, а този при 98-и км – 221 м. По мостовете, както и в участък от близо 100 м преди и след тях отляво и отдясно, са изградени шумоизолиращи екрани за опазване на околната среда и намаляване въздействието на шума от интензивния трафик. 

Изградени са и два виадукта при км 100 и 101-ви км, с дължина съответно 440 м и 352 м. В участъка има 6 селскостопански подлеза и надлеза и 6 подлеза и надлеза при пресичането с републикански и общински пътища. В новоизградената отсечка има и площадка за отдих, която е при 94-ти км в двете платна за движение.

Продължава изграждането и на участъци 2 и 3 от АМ „Хемус“, с обща дължина 36,28 км – от края на пътен възел „Дерманци“ до връзката с път ІІ-35 Плевен – Ловеч, включително и п. в. „Плевен“, съобщават още от АПИ.