Близо 70 български производители защитават традициите с европейски сертификат за кисело мляко и бяло саламурено сирене. Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните Стефан Бурджев при откриването на Шестия национален събор „Млечният път на България през вековете“ в Луковит. Той посочи, че към момента 39 производители са сертифицирани за Защитено наименование за произход (ЗНП) „Българско кисело мляко“ и 30 за ЗНП „Българско бяло саламурено сирене“, а още 10 са в процедура на регистрация, съобщават от Министерството на земеделието и храните.

„България има голям потенциал за повишаване на продуктивността чрез подобряване на генетиката на млечните стада. Неслучайно българското кисело мляко и българското бяло саламурено сирене нямат нужда от специално представяне, тъй като те са добре познати и търсени в Европа и в света“, каза заместник-министър Бурджев. 

Той допълни, че вече повече от две години е в сила европейската регистрация на тези емблематични за страната ни защитени наименования за произход. „Радваме се, че българските производители ценят ползите и преимуществата на тази защита. Основната ни цел е популяризирането на уникалните характеристики на тези продукти, произтичащи от географския им произход и от традиционните умения, използвани при тяхното производство. По този начин се гарантира тяхната защита срещу нелоялна конкуренция и се създава добавена стойност“, посочи още Бурджев.

Той припомни, че млечните продукти със защитени наименования се произвеждат единствено от българско сурово мляко, а фуражите за млекодайните животни трябва поне 80 процента на годишна основа да са с български произход. „Традиционната българска закваска, съдържаща бактериите Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus, придава специфичния характер и вкус на нашето кисело мляко и бяло саламурено сирене“, поясни Бурджев. 

От името на министъра на земеделието и храните д-р Георги Тахов, Бурджев поздрави организаторите на събора и подчерта, че събитието е уникално, тъй като е единственото по рода си изложение, насочено както към суровината, така и към крайния продукт, показващо отношението на фермерите към млечните животни и развитието на сектора.

Шестият национален събор „Млечният път на България през вековете“ е организиран от Сдружение „Български традиционни млечни продукти“ в партньорство с Министерството на земеделието и храните и Община Луковит.

На откриването присъстваха още кметът на Луковит Иван Грънчаров, изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” Ива Иванова и представители на местната власт.

Националният събор продължава и в неделя, когато ще бъде обявен най-добрият млечен продукт на производителите и ще бъдат връчени удостоверенията, а в своето кулинарно шоу Ути Бъчваров ще приготви най-голямата баница със сто килограма българско бяло саламурено сирене и българско кисело мляко.

Изложба „135 години от рождението на Никола Танев и 77 години от построяването на жп линията Ловеч-Троян“ ще бъде представена в Ловеч. Това съобщи Валентин Узунов, директор на Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ в  града. 

След като беше открита и представена в галерия „Серякова къща“ в Троян, експозицията се връща в Художествената галерия в Ловеч, за да бъде показана пред местната публика и гостите на града. 

Колекцията съдържа 27 рисунки (акварел, туш и пастел), притежание на галерията, от периода 1947- 1948 г. и описва построяването на жп линията през погледа на художника Никола Танев. 

„Зрителите ще усетят атмосферата на бригадирското движение. Експозицията цели да пресъздаде жп линията Ловеч–Троян чрез ескизите, описващи нейното строителство, през погледа на художника“, обясни Валентин Узунов.

Най-много дъжд е паднал в Априлци и троянското село Черни Осъм в Ловешко през последното денонощие, като количествата са съответно 30,2 л/кв. м и 22,3 л/кв. м, съобщиха за БТА от хидрометеорологичната станция. 

В Ловеч са паднали 19,2 л/кв. м. В Ябланица количествата валежи са 20,2 л/кв. м, в троянските курортни села Чифлик – 19 л/кв. м, и Шипково – 17,1 л/кв. м.

Дъждът през последното денонощие в Луковит е 13,1 л/кв. м, Угърчин – 16,7, Тетевен – 15,1 л/кв. м., Лесидрен – 13,5 л/кв. м.

В планинските райони в областта е имало и смесен валеж от дъжд и сняг, на места се е образувала снежна покривка.

Нивото на река Осъм при Ловеч е 50 см, а при Троян – 28, на река Черни Вит при Тетевен – 136 см.

Продължава да е затворен проходът Шипково – Рибарица за всички видове моторни превозни средства, съобщи за БТА директорът на Областното пътно управление в Ловеч инж. Георги Генов. 

Ограничено е и движението за тежкотоварни камиони над 12 тона през прохода Троян – Кърнаре.

С два плакета „Св. св. Кирил и Методий“ ще бъдат отличени най-добрите изпълнения на Националния хоров фестивал „Панайот и Любомир Пипкови“ в Ловеч, който ще се състои от 17 до 19 октомври. Събитието е от Културния календар на Българския хоров съюз, подкрепено от Национален фонд „Култура“. В продължение на три дни шестнадесет хорови състава от цялата страна ще изпълнят православна, светска и фолклорна музика, ще обменят опит и ще отдадат почит на българското хорово наследство. Това каза на пресконференция Димитрина Дренска от сдружение „Ключ“, организатор на фестивала.

Той ще бъде открит на 17 октомври от 19:00 ч. с концерт на Общински хор „Гена Димитрова“ – Плевен, под диригентството на Анелия Дечева, на сцената на ловчанското читалище „Наука – 1870“. 

На следващия ден за пръв път в рамките на фестивала ще се организират хорови работилници. Те ще бъдат ръководени от Мария Русева — диригент с международно образование от Robert Schumann Hochschule Düsseldorf и Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Участниците ще работят върху произведения на Панайот и Любомир Пипков, които ще прозвучат на заключителния концерт.

Следобедният концерт в катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ ще представи православната музика в изпълнение на осем хорови състава от Ловеч, Плевен, Севлиево, София, Габрово и Русе.

Вечерната програма на 18 октомври ще предложи светски и фолклорни изпълнения от хорове от различни краища на страната.

 Третият ден от фестивала  ще започне с Божествена литургия в катедралния храм, в която ще участват Детски църковен хор „Свети Серафим Софийски“ – София, Църковен хор „Благовещение“ – Ловеч и Катедрален женски хор „Достойно есть“ – Ловеч.

Кулминацията на фестивала ще бъде заключителният концерт и церемонията по награждаване в читалището „Наука – 1870“ в Ловеч. 

Макар фестивалът да няма конкурсен характер, тази година организаторите въвеждат специално отличие — два почетни плакета „Св. св. Кирил и Методий“, които ще бъдат връчени от кмета на Община Ловеч Страцимир Петков. Единият ще бъде за най-добро изпълнение на песен от Пипкови — баща и син, а другият — за най-добро изпълнение на песен от български композитор. Това нововъведение подчертава стремежа на фестивала да насърчава качественото интерпретиране на родната музика и да отдава заслужено признание на творците, които са изградили основите на българската хорова традиция, посочи Дренска.

Проект „Национален хоров фестивал „Панайот и Любомир Пипкови“ е осъществен с финансовата подкрепа на  Национален фонд „Култура“.

Шест спектакъла на млади режисьори и актьори предвижда четиринадесето издание на фестивала „Младите в театъра“ в Ловеч, който ще се състои от 7 до 13 октомври. Целта е да се подкрепят младите творци в театъра, които без съмнение ще определят облика на театралното ни изкуство през следващите години, съобщи Цветан Тодоров от театъра.

Откриването е на 7 октомври (вторник) със спектакъла „Без резерви“ на режисьора Пресиян Кузов, продукция на Драматично-куклен театър „Константин Величков“ – Пазарджик.

Следват „Алиса в страната на чудесата“, режисьор Сабина Коен, на сдружение „Безумие“ , „Хензел и Гретел“ с режисьор Иван Жунтовски на Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен, „Нечовек“ с режисьор Любомир Колаксъзов на Народния театър „Иван Вазов“, „Човек изчезва през Фаустцена“ с режисьор Борис Кръстев на Драматичен театър – Ловеч и „Анна – непоправимата“ с режисьор Надя Панчева на „Оренда арт център“, посветен на Анна Политковска.

Спектаклите са в ловчанско читалище „Наука – 1870“ и в камерната зала на театъра. Началото е от 18:00 часа и само в последната вечер е от 18:30 часа. 

Освен в читалището част от представленията са в камерната зала на Драматичен театър „Борис Луканов“ – Ловеч.

Съпътстващата програма включва музикални вечери на открито пред сградата на театъра. Предвидени са концерти на групата „Живи и здрави“, изпълнения на Лъчезар Кацарски, Маринела Дочева и Живко Петков на „Русита Акустик“. 

Ще бъде открита документална изложба, посветена на 100 години от раждането на Георги Парцалев. 

На 13 октомври от 17:00 часа ще бъде представена книгата „Катя Паскалева. Тишина от думи“ с автор Георги Тошев в Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“. 

В дните на фестивала е предвиден и уъркшоп „Карнавал“ по текстове на Димитър Димов, като на 10 октомври на различни места в града ще могат да се видят откъси от работата на актьорите на ловешкия театър.

Фестивалът „Младите в театъра” 2025 се организира от Драматичен театър- Ловеч, с финансовата подкрепа на Министерството на култура. Събитието има за цел да открива, популяризира и подпомага млади творци в театралното изкуство. 

Първият фест се е провел през 1985 г. и с известни прекъсвания се провежда и днес, добави Тодоров.

В рамките на тринадесетото си издание Празникът на баклавата в ловешкото село Малиново за първи път ще е двудневен. Това каза за БТА Ралица Атанасова, председател на Народно читалище “Събуждане-1927 г.”, което заедно с кметство Малиново е организатор на събитието.

Днес (4 октомври) в центъра на селото заедно ще празнуват представители на двата етноса, които живеят в Малиново – турци и българи. 

Те ще опитат от традиционното за селото сладко изкушение. Майстори на баклавата от региона ще се състезават в конкурсите за най-вкусна, най-красива, най-много приготвени тави с турския сладкиш, както и за най-млад участник. 

Баклавите ще оценява професионално жури.

Атанасова каза още, че две майсторки на баклавата ще демонстрират как са приготвя сладкото изкушение – как се точи, реже и нарежда. 

За най-малките посетители ще има забавни дейности, водени от Албена Йончева. Децата ще рисуват и оцветяват. Средствата от това ще отидат за ремонт на църквата.

В подкрепа на каузата Радослав Радков организира дефиле на народни носии „От бабиното сандъче“. Дарения ще се събират и в специална кутия.

За доброто настроение ще се погрижат самодейни състави от областта, като празничната програма ще продължи и на следващия ден – 5 октомври. Тогава ще бъде осветен и раздаден курбан.

„Идеята за създаването на празника е да покаже как двата етноса – българи и турци, съжителстват заедно и си помагат, няма разделение между хората“, каза за БТА кметът на Малиново Зия Търнаксъзов.

В ловешкото село Малиново събират средства за ремонт на църквата „Св. вмчк Димитър“ в населеното място. Инициативата е на Радослав Радков, колекционер на народни носии, израснал в Малиново. Той каза за БТА, че за целта организира благотворително дефиле на народни облекла по време на днешния Празник на баклавата. 

„След като организирах успешна благотворителна кампания в софийско училище за набиране на средства за нови ученически униформи, реших, че и в Малиново мога да помогна. Съчетавам го с Празника на баклавата – хората да дойдат да опитат и да разберат как се прави сладкото изкушение, но и да видят автентичните носии и да оставят дарение за ремонта на църквата“, посочи Радков. 

Част от инициативата е и занимателният кът за децата, които ще могат да рисуват върху чанти и предмети, после да си вземат готовото изделие, а родителите им да оставят средства за благотворителната кауза.

Радослав Радков събира народни носии от малък, а колекцията му наброява вече над 30 традиционни облекла. На празника ще представи десет от тях – помашка, казълбашка носия, тракийска носия и други от цялата страна.

„Разграничавам носиите на български, турски, на етноси. За мен всяко облекло е ценно, за да се види културата, защото в България има различни етноси“, посочи още колекционерът.

Показвайки част от своята колекция, той се надява да привлече повече хора на празника, готови да дарят средства за църквата, чието състояние е окаяно.

Той припомни, че храмът „Св. вмчк. Димитър“ е построен 1889 г., като материалите са събирани от хората в селото. „През годините много свещеници са служили в църквата. През 1909 г. е била също в лошо състояние, но дарители са помогнали за нейното възстановяване“, разказа Радков.

По думите на кмета на Малиново Зия Търнаксъзов камбанарията на църквата е пред падане. „Вътрешната част е изцяло за ремонт, тъй като е в окаяно състояние – стените са напукани, няма водоподаване към църквата. Необходимо е и изографисване“, посочи кметът и добави, че храмът е отворен постоянно, но служби има само по празниците.

В селото има и джамия, като двата етноса съжителстват в разбирателство. „Различната вяра не разделя хората, напротив обединява ни. Всичко вършим заедно и за джамията, и за църквата“, заяви още Зия Търнаксъзов. 

Шофьор с 2,44 промила алкохол е задържан в Троян, съобщиха от Областната дирекция (ОД) на МВР в Ловеч. 

На 2 октомври 44-годишният мъж от Троян е спрян за полицейска проверка при управление на лек автомобил в града. С техническо средство е установено, че шофира след употреба на алкохол, с концентрация в издишания въздух 2,44 промила.

Водачът е задържан в местното полицейско управление за срок до 24 часа.

По случая е образувано бързо производство и служители на Районното управление в Троян продължават работа.

През август беше задържан шофьор с 2,22 промила алкохол в Луковит.