Изложба „Ретроспекция на цивилизацията“ ще представи художникът Николай Стайковски в Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата (НИХЗИ) в Орешак на 5 август. Това съобщи за БТА управителят на културната институция Доротея Гюрджийска-Иванова. В изложбата, която ще бъде подредена в зала „Никола Манев“, ще бъдат включени графики и живопис от различни творчески периоди на художника.

Николай Стайковски е роден в Плевен. Учи живопис при проф. Светлин Русев, а през 1987 г. завършва графика в НХА при проф. Г. Симеонов. Има следдипломна специализация в Академията за изящни изкуства във Варшава при проф. Р. Стрент като стипендиант на полското  правителство, а по-късно и при проф. К. Визнерна в катедра „Изобразително изкуство“ на Радомската политехника в Полша. 

Стайковски е член на Съюза на българските художници, участва в много национални и международни изложби. Има над 80 самостоятелни изложби в България, Полша, Русия, Австрия, Словакия и др. Лауреат е на редица награди, включително втора награда на конкурса „Графика Варшавска“ през 1999 г. и специална награда на Съюза на полските художници през 2000 г. Негови творби се намират в Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия „Илия Бешков“ в Плевен и Исторически музей – Плевен, както и в частни колекции у нас и в Европа.

Творчеството на Стайковски е светло и позитивно, високо професионално, разбираемо и значимо като съдържание, посочи управителят на изложението.

Фестивалът на сливата ще се състои от 19 до 22 септември, съобщи за БТА Тереза Георгиева, главен специалист „Култура“ към общинската администрация в Троян. Фестивалът се организира за 32-ри път и традиционно събитията ще бъдат в две локации – Троян и село Орешак.

По думите на Георгиева фестивалът е едно от най-обичаните и пъстри есенни събития в страната, което се очаква да привлече хиляди посетители в планинския град.

Музикалната програма на фестивала в Троян ще бъде открита на 19 септември от Николина Чакърдъкова и Неврокопския танцов ансамбъл. На 20 септември през деня предстои музикално-танцов спектакъл на фолклорен ансамбъл „Траяна“. Вечерта е посветена на младежката публика и тогава са поканени за участие Торино и Пашата и Явор Янакиев–100 кила, разказа Георгиева. Кулминацията на програмата на 21 септември е концерт на Тони Димитрова. Фестивалът ще завърши на 22 септември с изпълнения на фолклорната певица Петя Панева.

Сред акцентите на фестивала са и конкурси на сливова тематика, арт демонстрации, „Улица на занаятите“ и др. Водещ на фестивала за втора поредна година ще бъде Юлияна Близнакова. Програмата  за дейностите в рамките на Български фестивал на сливата в с. Орешак предстои да бъде обявена, посочиха организаторите.

„Вярата е живот с Бог, тя е начин на общуване, защото вярата без дела е мъртва“. Това каза отец Войден Божков, архиерейски наместник на Троянската духовна околия в неделната си проповед пред миряните, събрали се в храма „Св. Параскева – Петка“ в Троян.

Отец Войден припомни притчата, в която Исус Христос с помощта на пет хляба и две риби нахранва голямо множество от хора и я определи като евангелското четиво, посветено на силата на Божията подкрепа.

Множество от хора последвали Исус в пустинята, където се оттеглил след мъченическата смърт на Йоан Кръстител, за да го слушат. Към края на деня те огладнели, а учениците му предлагат да ги разпуснат, за да си намерят храна. Исус ги пита колко храна имат и те отговарят, че имат пет хляба и две риби. Исус благославя храната, разчупва я и я дава на учениците си да я раздадат на множеството, като чудото се случва и всички се нахранват, разказа той.

Притчата е особено важна сега, по време на постите, когато е необходимо да водим борба със себе си, подчерта свещеникът. Чрез случилото се от една страна Бог показва своето всемогъщество в критичен момент, когато народът е в опасност, а от друга изпитва и самите свети апостоли, като им казва „Дайте им вие да ядат“, разтълкува притчата отец Войден.

„Тук виждаме, че точно когато е най-тежко, когато нашите колена се превиват и силите ни се изчерпват, Бог прави невъзможното за нас, „защото невъзможното за човеците е възможно за Бог“. Но за да бъде изпълнимо това Божие възможно, е необходимо нашата вяра да съдейства. Много пъти, когато Господ е изцерявал, е казвал „Нека бъде според вярата ти“ и е питал „Вярваш ли, че мога да извърша това“, припомни той.

Виждаме колко е необходима вярата като предпоставка за чудесата. Но не вярата просто като съгласие с Божиите истини, а вярата като живот с Бога. Тя е жива представа за онова, на което се надяваме, както казва и апостол Павел, и разкриване на „онова що се не вижда“, посочи отецът.

Затова е необходимо, особено сега, в периода на Богородичните пости, подкрепени от това евангелско четиво, да се фокусираме върху вярата чрез делата на вярата, за да бъде тя жива, а не мъртва, за да бъде дейна, а не декларативна. Бог казва, че не тези, които слушат, а тези, които изпълняват Божието слово, ще бъдат спасени, каза още отец Войден. Това е смисълът на здравия, автентичния православен живот, такъв, какъвто Христос е завещал преди две хилядолетия, допълни той.

Общо 129 заявки са подадени за участие в Традиционния панаир на занаятите в троянското село Орешак, съобщи на брифинг заместник-кметът на община Троян Ангел Ангелов. 

Панаирът се организира в дните от 14 до 17 август и съвпада с друго голямо събитие в региона – храмовия празник на Троянския манастир „Успение Богородично“ на 15 август, посочи той.

„Улица на занаятите“ ще бъде подредена в участък от ул. „Стара планина“ в Орешак до Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата, посочи заместник-кметът. До момента за участие в панаира са подадени общо 129 заявки, от тях 71 са на занаятчии, 44 са на търговци и 14 са на производители на сладкарски изделия и храни. Различните групи ще бъдат разделени една от друга, подчерта Ангелов. В двора на Националното изложение на занаятите ще бъде обособен атракционен кът за забавление за малките посетители на панаира.

През миналата година заявки за участие в мероприятието бяха подадени от над 130 занаятчии и търговци от цялата страна, припомня БТА.

Основите на днешния занаятчийски панаир, който е един от най-големите в Северна България, се поставят през втората половина на 18-и век, когато майстори от цялата страна показвали своите произведения около стените на Троянския манастир на храмовия празник.

В реновирано общежитие с асансьор и фитнес ще посрещнат новата учебна година учениците в Априлци, съобщи за БТА кметът на общината инж. Тихомир Кукенски.

Четириетажната сградата на общежитието към Средно училище „Васил Левски“ в Априлци е напълно обновена по проект на стойност над  2,28 милиона лв. Финансирането на проекта е от Националния план за възстановяване и устойчивост. Изцяло подменени са покривът в сградата и външната изолация, сменена е дограмата, а към всяка стая са изградени санитарни помещения. Обзавеждането и оборудването във всички помещенията също са изцяло нови.

Училището вече има възможност да предложи и достъпна среда за деца с двигателни увреждания, тъй като е монтиран асансьор. Преди време  са дарени фитнес уреди от мобилен оператор, а помещението, в което се намират е напълно обновено по проекта, разказа кметът. По думите му подобряването на материалната база е шанс за привличане на повече ученици в училището.

На последното си заседание Общинският съвет в Априлци реши училището да бъде предложено за включване в списъците със средищни и защитени училища за учебната 2025/2026 г. , припомня БТА. В СУ „Васил Левски“ към момента се обучават 169 ученици. Общо 34 от тях пътуват ежедневно от съседните севлиевски села Кръвеник, Стоките, Табашко, Батошево и Душево, както и от Велчево и Скандалото в община Априлци, тъй като училищата там са закрити. Училището е единствено за общината.

С концерти на фюжън квартета Koychev & Nedyalkov – The Teachers Project и Плевенската филхармония с проекта „Музикална Магия 2“ ще бъде закрит фестивалът в с. Дебнево Jam on the river тази вечер. На фестивалната сцена край река Видима под диригентската палка на маестро Йордан Камджалов ще застанат също солистите Вероника Тодорова (акордеон) и Атанас Маринов (кларинет). Форумът, на който БТА е официален медиен партньор, започна на 30 юли и събра за седми път почитатели на музиката в троянското село Дебнево.

Програмата беше открита с концерт на секстета J-CITY, предлагащ собствени джаз аранжименти на саундтраците на видео игри като Super Mario, The Legend of Zelda и др. За първи път във фестивалната програма беше включен барабанен кръг „Заедно в ритъм“ с музикантите и педагози Илина Рогашка и Кирил Кирилов, а на следващия ден с бутиков концерт се представи дуо Chellqanino в състав Кристофър Херман (вилончело) и Елеана Пицикаки (канун).

Третата фестивална вечер край р. Видима продължи с премиера на симфоничния проект „Еклектикон – Музика без граници. Три лица. Три пътя. Три свята“ на композитора и диригент Минко Ламбов. В рамките проекта се преплитат три отделни, стилистично различни концерта – джаз, ромска и филмова музика. Солисти са Ана Топалова (AnaBella), Джони Илиев и Вероника Тодорова, в съпровод на симфониета „София“.

Концертите на фестивала до момента са посетени от над 7000 души от страната и чужбина, съобщиха за БТА организаторите. 

Част от съпътстващата програма на фестивала са две изложби – „Фест културен салон“ в Основно училище „Иван Вазов“ в с. Дебнево и Fine Graff Art в Националното изложение на занаятите в близкото село Орешак. Първата събира творби на 19 визуални артисти от Предбалкана, работещи в различни области, а втората обединява осем от най-известните български графити артисти. В зала три на изложението могат да бъдат разгледани общо 36 платна и 10 графики на  Ер’Насте Насимо, Николай Ангелов-Гари, Елисавета Ангелова, Иван Шопов, Димитър Йотов, Камен Бонев, Cветлозар Янков-Све и Дамян Бумбалов.

В рамките на фестивала са организирани и арт работилници, търговска зона с ръчно изработени изделия и зона за хранене с гурме кухня от местни производители, както и кът за забавление на най-малките посетители.

Сто години от изгарянето на покрития мост на Кольо Фичето в Ловеч се навършват на 2 срещу 3 август. По този повод дългогодишният уредник в Регионалния исторически музей в Ловеч Пламен Ечков припомни историята на емблемата на люляковия град.

„Действително покритите мостове в Ловеч са няколко. Първият възниква вероятно през 30-те години на XIX в. За него споменава известният френски пътешественик Ами Буе към 1837/1838 г. Думите му са следните: „Ловеч – покрит и украсен с дюканчета каменен мост…“, разказа Ечков. 

Този покрит мост обаче е бил отвлечен от буйните води на река Осъм през 1848 г. Тогава ловчалии построили нов, който бил не на каменни основи, а на дебели дървени колове (пилони). Имало тогава големи наводнения и съоръжението било отново отнесено през 1872 г.

„Ловчалии се видели в чудо какво да направят – това бил единственият мост над реката, през който минават най-важните търговски пътища – София – Ловеч – Русе – Варна и Свищов – Ловеч – Троян – Троянски проход – чак до Пловдив. Използвал се е много активно и при придвижването на войскови части“, посочи Ечков. 

Тогава местните се обърнали към Областното (вилаетско) управление в Русе да им осигурят майстор, който да им построи нов покрит мост. Оттам препратили молбата към Окръжното управление в Търново, които веднага изпратили в Ловеч най-известния по това време български архитект и строител – майстор (уста) Кольо Фичето.

За две години от 1874 г. до 1876 г. той построява транспортно съоръжение, много по-съвършено в архитектурно и функционално-търговско отношение в сравнение с предшествениците си. Мостът е изграден с помощта на населението на Ловеч и околностите. „Той бил нещо уникално за времето си, тъй като основите са били от камък, а горната част – подът, дюкяните, пътното платно и покривната конструкция – от дърво. 

Височината на основата е била 4,5 метра, като до 2 метра са били плътни, а по-нагоре са били с отвори – по два отгоре (от страната откъм Троян), а отдолу – с един отвор. „Това е много хитроумен способ за оттичане на големите води при многобройните наводнения по това време. Горната част била изградено от дърво – долу от дъбов материал, а отгоре от буков. За пръв път при строежа на моста майсторът използва за покрива не тежки каменни плочи, както било в стария Ловеч, а желязна ламарина“, разказа Ечков.

Общата дължина на моста е била 84 метра, широчината му – 10 метра, от които за пътно платно – 5 метра и още толкова за дюкянчетата. Висок е бил 7 метра. На самия покрив имало 29 отвора – за осветление и проветряване. Те се наричат в архитектурата люкарни.

„Дюкянчетата са били много интересни – не са имали прозорци и врати, а специални кепенци. Във всичките години на своето съществуване мостът е задоволявал нуждите на ловчалии. Всички дюкянджии на моста са били известни музиканти, най-вече бръснарите, но и големи шегобийци. Правили си шеги с жените, които са отивали на баня във Вароша, и с чужденците“, добави бившият уредник.

По думите му майстор Кольо Фичето не е бил само дюлгер (строител), но и самобитен скулптор. По подобие на моста в град Бяла, и този в Ловеч е бил украсен с четири скулптури. Едната е наподобявала жена с бюст и плодове – символ на плодородието, другата фигура е била лъв – символ на България, третата – орел, символ на Русия, и последната фигура е била тоягата на надзирателя на строежа.

Покритият мост на Кольо Фичето издържа 49 години на ударите на съдбата – Руско-турската освободителна война 1877/1878 г., многобройните наводнения, въстания, нашествия на чужди войски (румънци 1913 г.). 

„Докато … е запален и изгаря напълно на 2 срещу 3 август 1925 г.. Сега от оригиналния мост на Кольо Фичето са запазени само фигурата на Лъва и няколко гвоздея. Запалването му става чрез запалителна течност, защото от двата си края мостът бързо гори, подобно на факел. Издига се огромен пламък, висок 4-5 м. Чува се силен пукот от хвърчащи нагоре дъски и греди. Страх и ужас има сред населението, но не и паника. Намират се самоотвержени граждани като Васил Сулюмана, Кольо Добрев, Петко Петров и др., които се хвърлят да гасят пожара, но безуспешно. Някои от занаятчиите, които имат дюкяни, с риск за живота се впускат да вадят поне част от имуществото си. Малцина успяват. Само тенекеджията Марин Банков изважда машината си за огъване на ламарина. До сутринта всичко изгаря и остават да стърчат самo основите“, добави Пламен Ечков.

И до днес не я ясно кой е подпалил покрития мост. Официалната власт представя версията, че това е дело на анархокомунистическите чети на Васил Героя, Тинко Симов и Дочо Узунов. Други обвиняват търговците по главната улица на Ловеч, че подкупват един пияница да запали моста, за да се премахне конкуренцията на дюкянджиите. Трето твърдение е, че мостът би могъл да се запали от забравена стара ютия с въглени, която се е наклонила и от падналата жар е предизвикан пожарът. Разпространената версия е и че част от дюкянджиите сами го запалват, с цел вземане на застраховката от дружество „Феникс“. 

Сред преобладаващата част от ловчалии битува мнението, че подпалването е сторено от местната власт или най–малко тя не е обърнала нужното внимание. За друга версия говори д–р Илия Еврев. Ето споделеното от неговия син арх. Петко Еврев: „От баща ми д–р Илия Еврев знам, че едно от предположенията е, че градските управници се уговорили с министъра на финансите ловчалията Петър Тодоров да отпусне средства за построяването на нов солиден мост на мястото на стария нехигиеничен мост. Тогава не са имали вярно отношение към тази старина като паметник на архитектурата.“

След изгарянето на покрития мост на Кольо Фичето местната власт с помощта на държавата изгражда временен дървен мост за пешеходци. През 1926 г. е обявен конкурс за изграждането на нов покрит мост, обаче от железобетон, който не гори. Конкурсът е спечелен от инж. Златев и колектив. Строителството започва от 1927 г. като предприемач е Павел Патев. 

През 1929 г. обаче огромни наводнения разкъсват недостроения мост и в голяма степен го разрушават. „Тогава Министерството на строителството и благоустройството се отказва от проекта на архитект Златев и възприема нов – на архитект Олеков, който е много по-сполучлив и с два устоя забодени. Строителството вече е с по-бързи темпове и до 1930 г. пътната част е готова, а довършването на дюкяните става през 1931 г.“, каза Ечков. 

Мостът изцяло е изграден от железобетон, има покрив от армирано стъкло, 40 дюкянчета, които са много по-модерни, с електрическо осветление, могат да се отопляват. Има и две открити тераси за наблюдение на красивите гледки – от север и от юг. Новият мост вече се ползва не само като търговско-занаятчийско средище, но и по него минават вече и автомобили. Засиленият транспортен трафик обаче нанася поражения и от 1976 г. той се използва само от пешеходци.

Възниква и друг проблем. През 70-те години на ХХ в. се оформя и израства архитектурно-историческия резерват „Вароша“ с възстановена възрожденска архитектура. Това поражда желание сред ръководството на страната досегашният мост да се преустрои, така че да наподобява този на Кольо Фичето. 

Приет е плана на арх. Христо Златев и инж. Малеев. Той предвижда досегашното съоръжение да се обшие с дърво, покривът да бъде обшит с медна ламарина. Дюкянчетата са намалени на брой – стават 10. Това всъщност не са дюкянчета, а магазини за сувенири и изделия на майсторите на народни и художествени занаяти. 

Първоначално мостът се стопанисва от ТК „Балкантурист“, а после от АИР „Вароша“. В двете издатини има сладкарница и кафене, а също и специално подово отопление. 

След 10 ноември 1989 г. е отнет от АИР „Вароша“ и е даден на Община Ловеч. Тя веднага отдава магазинчетата под наем. След обширни дискусии е взето решение от Община Ловеч от 2010 години мостът да се превърне в своеобразна улица на занаятите. Семейство Тинкови правят дърворезба, плетива, а Анатоли Тонев и съпругата му – кожени изделия. Има още дърворезбари, плетачки, бродиране с конци и мъниста, рисуване на керамика и стъкло и др. Там се намира и туристическият център. 

Нощно време мостът е много добре осветен, разказа още Пламен Ечков.

Въвеждат се временни ограничения на движението по пътя към Троянския манастир в дните от 14 до 17 август, съобщават от троянската общинска администрация.

Във времето от 8:00 часа на 14 август до 21:00 часа на 17 август се забранява движението на пътни превозни средства по улица „Стара планина“ в село Орешак, водеща към Троянския манастир. В зоната на забранения участък ще се допускат само лица, притежаващи пропуск.

Движението към село Черни Осъм и вилната зона на Орешак ще се осъществява по ул. „Иван Лалев“ и обходен маршрут, обозначен с указателни табели. Разрешава се превозните средства, придвижващи се от или за вилната зона, да преминават или пресичат ул. „Стара планина“.

Посетителите на Троянския манастир „Успение Богородично“ ще бъдат насочвани към обособени паркинги. Няма да се допуска паркирането на превозни средства по тротоари, банкети и свободни площи около манастира и по обходния маршрут за движение.

Ограниченията в движението се въвеждат със заповед на кмета на община Троян Донка Михайлова и се правят с оглед осигуряване охраната на обществения ред и постигане оптимална организация на движението, уточняват от администрацията. 

В периода предстоят две големи мероприятия, които се очаква да бъдат посетени от хиляди хора от страната и чужбина –  храмовият празник на Троянския манастир „Успение Богородично” и  Традиционният панаир на занаятите – Орешак 2025, припомня БТА.