В луковитското село Дерманци с тържествено поклонение почетоха 157 години от рождението на войводата Христо Чернопеев, съобщават от общинската администрация. В традиционното шествие по една от централните улици до паметника на героя се включиха и кметът на Община Луковит Иван Грънчаров, и заместникът му инж. Павлин Йотов.

След тържественото слово на читалищния секретар Надка Атанасова дамите от местния пенсионерски клуб изпълниха песента „Балада за Чернопеев“ по текст и музика на неговия племенник Моно Тодоров.

Организатори и участници в поклонението бяха кметът на Дерманци Галина Спасова, председателят на Народно читалище „Христо Ботев – 1895 г.“ Цветомир Цвятков, учители и възпитаници на Обединено училище „Неофит Рилски“ и детска градина „Славейче“ в селото, членове на пенсионерски клуб „Христо Чернопеев“ и др.

Роденият на 16 юли 1868 г. Черньо Пеев, наречен по-късно Христо Чернопеев, остава в историята с делата и подвизите си като безстрашен войвода, капитан от българската армия и деец на националноосвободителното движение в Македония и Одринско, ръководител на Струмишкия окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Загива по време на Първата световна война (1915) в бой с френските части край село Пепелище (Щипско).

Паметникът в родното му Дерманци е открит през 1985 г., а от 2018 г. и централният площад в селото носи името на войводата.

БТА припомня, че Христо Чернопеев е и сред учредителите на читалището в далечната 1895 г.

Ловчанският митрополит Гавриил положи основния камък на нов храм в тетевенското село Малка Желязна. Той ще е посветен на света преп. Параскева Петка Търновска и ще е първият духовен дом в най-малкото село в община Тетевен. Инициативата е на местните жители, които преди години са закупили камбана, а сега ще се сбъдне повече от десетгодишната им мечта да има място, където да се помолят и да запалят свещ.  

„Хората от селото дойдоха в митрополията и изявиха своето голямо желание да построят тук храм. Бяха избрали името на храма – преподобна Параскева. Помогнахме със съвети, първите средства им дадохме от Ловчанска митрополия. Радваме се, че пожелаха сами, което означава, че ще се грижат за този храм, ще го ценят, ще се молят“, каза БТА владиката.

Основен двигател на идеята е Цветелина Стоева, която е част и от църковното настоятелство. “Това е едно от малкото села в Северна България, което няма нито църква, нито параклис. Реших, че ще поема инициативата за направата на параклис.  Това е с цел да се възроди селото, традициите, навиците и доброто у хората“, заяви за БТА Стоева.

По думите й средствата за построяването на храма се събират от дарители, като първата сума от 15 хиляди лева е осигурена от Ловчанската митрополия. 

„Съпричастни са много хора, но парите ще стигнат за една стотна от проекта. Затова призовавам, който иска да дари и да помогне. Има много хора, които полагат доброволен труд, но са необходими и финансови средства“, призова Цветелина Стоева. 

Ловчанският митрополит извърши водосвет и положи основния камък на храма, както и послание с историята за началото на градежа му. Той сподели, че нарочно е избрал именно на рождения му ден да бъде дадено началото на строежа. Владиката благослови жителите на селото и пожела скоро църквата да се построи и освети. 

„Нека преподобна Параскева бъде ваша покровителка, да моли Бог за вас и вашите близки, за нашата родина Господ да ни опази от бедствия, злини, войни, да укрепим нашата вяра, да помним нейния свят живот и ние да подражаваме на нейната вяра и смирение. Честито, надяваме се скоро този храм да бъде готов и да го осветим“, пожела Ловчанският митрополит.

За църквата ще отговаря енорийски свещеник отец Вельо Йотов.

„Ден на рейнджъра“ организират в Природонаучния музей в село Черни Осъм на 26 юли, съобщават от културната институция.

Инициативата, в която си партнират Природонаучният музей, Националното училище за планински водачи в с. Черни Осъм и Национален парк „Централен Балкан“, ще се проведе за шеста поредна година в двора на музея. В ролята на съвременни „рейнджъри“ влизат парковите охранители, които запознават участниците със знанията и уменията, необходими за тяхната ежедневна работа. 

Малките и големи посетители на музея ще се научат как да разпознават растенията и дивите животни, ще се запознаят с основите на алпинизма  и ще разберат повече за необходимостта от опазване на природата.

В програмата са включени десет образователни станции за изследователски предизвикателства, които са част от академията „Природата учи“, активности върху катерачна стена и въжен тролей, демонстрации и знания за безопасност в природата.

Всяко дете, преминало през всички станции, ще получи сертификат „Младши рейнджър“, който доказва наученото и участието му в мисията за опазване на природата.

Събитието е безплатно и подходящо за цялото семейство – за деца, родители, ученици и всички, които обичат приключенията и искат да научат повече за дивата природа на България, посочват от музея.

В община Ловеч има 28 форми на социална подкрепа, обхващащи над 1600 потребители – лица с увреждания, възрастни и самотни хора, болни, деца и семейства в риск. Това съобщи за БТА Валерия Баръмова, началник отдел „Здравеопазване, социални и младежки дейности и спорт“ в Община Ловеч. По думите ѝ на терен работят над 1300 служители.

„За всички тях думите механизми, планиране, финансиране, контрол, качество, ефективност са само редове от закона и наредбите. Едните искат да получат съчувствие, състрадание, човешко отношение и реална подкрепа, а другите – които навсякъде не достигат, искат да имат уважението към техния труд и пълното съдействие и подкрепа да помагат на нуждаещите се“, посочи Баръмова.

Осем от услугите са възложени за управление на външни доставчици с тясна специализация в съответните направления на социална работа, останалите 20 се предоставят от Община Ловеч.

За 7 август е насрочено обществено обсъждане на Общинския годишен план за социалните услуги през 2026 г. на територията на община Ловеч.

„В момента е в ход преструктурирането на системата на социалните услуги, като фокусът е в трансформирането на съществуващите услуги, които предоставяме. Изготвяме първите годишни планове – много сериозна задача, в които ще планираме услугите по нов начин в съответствие с Националната карта на социалните услуги“, каза началникът на общинския отдел. След общественото обсъждане документът ще бъде внесен за разглеждане в Общинския съвет и изпратен в Агенцията за социално подпомагане.

Валерия Баръмова допълни, че при избора на организация и начин на управление на социалните услуги в плана, Община Ловеч цели да се осигури възможност за лесен достъп до услугите; комплексна подкрепа чрез различни дейности; ефективно и ефикасно управление на услугите; гъвкаво използване, насочване и управление на служителите, осъществяващи различните дейности, и осигуряване на висока ефикасност на средствата за финансиране на дейностите.

„Целите на планирането са ясни. Търсят се отговорите как да ги постигнем, за да са удовлетворени и едната страна – хората в нужда, и другата – работещите на терен, а и ние, третата – доставчиците, които администрираме работата. Предизвикателствата, пред които сме изправени при планирането, са свързани с отсъствието на приети и утвърдени финансови стандарти, стандарти за работно натоварване и тарифата за размерите на таксите за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет. За нас е важно да не допуснем да заложим ограничен обхват от услуги, да не извеждаме и преместваме потребители, ползвали услугата години наред, само затова, че не отговарят на профила на трансформираната нова услуга – това ще е пагубно за хората, а нали те са в центъра на реформата“, коментира Баръмова.

По думите ѝ очакваните резултати са социалните услуги да бъдат навременни, адаптивни и фокусирани върху конкретния човек. И в крайна сметка да се постигне равен достъп до качествени услуги за всички – независимо от местоживеене, социален статус или здравословно състояние.

В община Ловеч се планира увеличаване на асистентската подкрепа за максимален брой потребители – от 163-ма в момента на 200. Акцентираме на услугите в домашна среда, за да не попадат хората в резидентни услуги, обясни Валерия Баръмова.

Тя информира още, че със средства по Плана за възстановяване и устойчивост е в ход реформиране на Дома за стари хора „Върбовка“. Потребителите – 30 души в надтрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване, ще бъдат преместени в нова триетажна сграда.

В Концепцията за интегрирани териториални инвестиции е заложено разкриването на две интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, които ще обхванат по 15 потребители всяка една от тях.

В момента се предоставят и услуги по проект „Иновативни социални услуги в община Ловеч“, финансиран по програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 2027 г., който е продължение на „Грижа в дома“. По него са обхванати 94-ма потребители, а заетите са 28 служители.

По Механизма за лична помощ са назначени 858 асистенти, ползвателите са 759.

Три населени места в Ловешко са на воден режим. При продължаване на засушаването се очаква броят им да се увеличи, казаха за БТА от ВиК – Ловеч. Вече от трети ден ловешките села Къкрина и Брестово имат вода за няколко часа през ден, а от 11 юли и тетевенското село Глогово е на режимно водоподаване. 

Причината е силното намаление на дебитите на местните водоизточници, от които се водоснабдяват тези населени места, вследствие на засушаването и високите температури, допълват от водоснабдителното дружество.

БТА припомня, че и през миналата година режим на водата беше въведен както в Къкрина, Брестово и Глогово, така и в областния център Ловеч и още населени места.

За година предприетите мерки са свързани основно с водоснабдителната мрежа на областния град, посочват от ВиК. Извършва се реконструкция на водопровода и водопроводните отклонения по ул. „Търговска“; отстранена е авария на довеждащ магистрален водопровод „Черни Осъм“; извършено е зониране и понижаване на налягането във водопроводната мрежа на централна градска част Ловеч; подмяна на силно амортизиран участък водопровод с дължина от 200 м в кв. „Вароша“; обследване със специализирана апаратура на проблемни участъци от водопроводната мрежа и отстраняване на текущи аварии.

От водоснабдителното дружество, информират още, че към момента дебитът на водоизточник „Черни Осъм“ е 550 л/с. При понижаване на общия дебит до 350 л/с ще се наложи въвеждане на режимно водоподаване в град Ловеч. 

Проблемът с липсата на вода в Ловешко е от години, но решение все още няма. Кметският наместник на село Брестово Христина Йонкова от дете помни режимите на водата. „Борим се с този проблем. Направихме срещи с хората от селото, за да търсим решение. Срещнахме се се и с ръководството на Общината и ВиК“, посочи за БТА Йонкова.

Тя добави, че един от основните проблеми, освен липсата на вода, е и загубите ѝ, които са две трети от цялото количество. За целта трябва да се подменят тръбите. „Надявам се проблемът да се реши, защото водата е живот и ние без нея не можем“, заяви кметският наместник и припомни, че миналата година се е стигнало до драстичен режим – девет дни нямат водоподаване, а един ден имат.

Ивелина Маринова също от село Брестово каза, че проблемът е много сериозен, тъй като е имало години, в които по високите места и по шест месеца не е достигала вода. „Случва се да имаме вода не повече по два часа на два-три дни. Живеем като преди 50-те години на миналия век. Носим си вода от чешми, които все още работят наоколо. Някои хора носят от града кофи, туби, бидони с вода. Плащам 2-3 кубика въздух всяко лято“, заяви още Маринова.

Иваничка Станчева, кметски наместник на село Къкрина, каза за БТА, че проблемът с водата в тяхното село е най-драстичен от 2022 г. През миналата година водният режим е започнал през август и продължил до октомври. Според нея водата от резервоара от единия клон изтича в селската чешма и тази авария трябва да се отстрани. „Не се ли направи нещо от страна на ВиК, няма как да се реши този проблем“, заяви още кметският наместник. 

В селото живеят 150 души, но събота и неделя се увеличават и тогава най-драстично се усеща недостигът на вода, тъй като консумацията е по-голяма.

„Като няма вода нито се къпем, ни перем, нито поливаме. Не е нормално в 21 век да нямаме вода вкъщи. Всички села в района са в тази ситуация“, оплака се Стефка Михайлова, жител на село Къкрина. 

Кметът на община Ловеч Страцимир Петков каза, че Общината, съвместно с ВиК, е изготвила проекти за подмяна на вътрешна водопроводна мрежа на селата Брестово и Къкрина. 

„Проблемът в Брестово е по-дълбок, тъй като не е достатъчен дебитът на водата, а в Къкрина има по-голяма компроментираност на вътрешната водопроводна мрежа“, коментира кметът.

Той обясни, че проектът за село Къкрина е внесен за финансиране по Инвестиционната програма за общински проекти, а за село Брестово ще се търси друго финансиране, като е подаден към областния управител на Ловеч Дора Стоянова.

„Държавата в свое лице е необходимо на неконсолидираните ВиК асоциации да подава ръка и да дофинансира такива обекти с постановление на Министерски съвет или с решение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството“, каза Петков. 

Проектът за село Къкрина е за 4,2 милиона лева, а този за Брестово е за 5,1 милиона лева. „Нямаме финансиране, но имаме проектна готовност“, каза още Страцимир Петков. 

На 19 юли в Троянско ще бъде почетена 149-ата годишнина от гибелта на Никола Войновски, съобщи за БТА Милен Костовски, секретар на общинската организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР).

В рамките на събитието се организират автопоход до местността „Богоя“ над с. Шипково и пешеходен поход от „Богоя“ до паметника на Никола Войновски в с. Чифлик и хижа „Хайдушка песен“. Там ще се състои събор и ще бъде отслужена панихида в параклиса „Свети Георги“, водена от отец Войден Божков.

Костовски припомни, че военният командир на Ботевата чета е убит над мястото, където днес се издига хижа „Хайдушка песен“ в с. Чифлик и събитието има за цел да отдаде признателност към делото на революционера.

Инициативата е традиционна и в организацията ѝ се включват Общинска организация на СОСЗР, Регионален клон „34-ти пехотен Троянски полк – Троян, Априлци и Севлиево“ на Национално дружество „Традиция“, Военно формирование 24430 – Троян, Гарнизонен военен клуб – Троян, Община Троян и кметството в с. Чифлик, сдружение „Бъдеще за Чифлик“ и туристическо дружество „Балканска звезда“.

В живата връзка с нашия Господ Иисус Христос човек намира в пълнота истинската красота, мир, любов, свобода, хармония, радост – с една дума, така желаното блаженство – щастието. Това каза в интервю за БТА Ловчанският митрополит Гавриил, който днес навършва 75 години.

По думите му тази възраст е дар Божи за един човек, а за вярващите означава, че Господ им е дал още време за покаяние, тоест да се промениш, да ставаш все по-добър. „Така че още ми е дадено време да мога да се изправям, да ставам по-духовен и да мога да свърша още нещо от задълженията като духовник и митрополит, които църквата ми е възложила, с надеждата по-добре да се подготвя за вечността. Все пак и тук да оставя нещо полезно и добро”, каза владиката.

Той посочи, че първият човек, изиграл ключова роля в решението му да тръгне по духовния път, е епископ Партений, викарен епископ на българския патриарх Максим. А за да стане монах, най-голяма заслуга е имала неговата духовна схиигумения Мария. 

Най-големите вдъхновители в живота му освен тях са Питирим, митрополит на Волоколомска епархия, Русия, и професорът по Нов Завет в Московската духовна академия, отец Йоан Крестянкин, автор на много книги с поучения, съвети, писма, както и схиархимандрит Тимотей от Гръцката православна църква. „Господ ми даде такива велики хора, с помощта на чиито мъдри съвети и молитви съм решавал и лични, и епархийски проблеми”, посочи митрополит Гавриил. 

Той е вече почти четвърт век начело на Ловчанската епархия. За това време са ремонтирани над 50 църкви и манастири, от които около 35 по европроекти, което означава, че са извършени основни ремонти. Построени са и около 30 нови църкви. Най-големият е новият катедрален храм „Св. св. Кирил и Методий” в Ловеч, строен в продължение на 12 години.

„Като дойдох, се стараех да въведа ред във всички манастири и църкви – да са такива хора там, че да не отблъскват християните, които идват, да няма никакви такива пороци. И в момента в някои манастири няма духовници, но има такива хора, които поддържат благочестие и християнска нравственост”, обясни архиереят.

Негова осъществена мечта е създаденото първото в страната училище (Основно училище „Св. Седмочисленици” в Ловеч – б.а.), което е под егидата на Българската православна църква – Ловчанска света митрополия. 

По думите на митрополита два храма в епархията се нуждаят от неотложни ремонти – „Успение Богородично” в квартал „Вароша”, в Ловеч, в който е служил Васил Левски като йеродякон Игнатий, и църквата „Архангел Михаил” в ловешкото село Горно Павликени. Изготвени са проекти, за средства за първия се кандидатства пред Министерството на културата, а за втория – пред Междуведомствената комисия по бедствия и аварии. 

Построени са много нови църкви. Последната е в ловешкото село Йоглав, където е купена от Гърция готова църква. В Лакарево (част от троянското село Гумощник – б.а.) в момента се строи малка църква. В тетевенското село Малка Желязна днес се полага основен камък за църквата „Света Петка”, основите вече са изкопани.

„Съвсем схематично, това сме направили за тези 24 години, с Божията помощ и с помощта на хората. Но има още много да се прави”, посочи Ловчанският митрополит Гавриил.

Следва цялото интервю:

Ваше Високопреосвещенство, днес Вие навършвате 75 години. Какво означава да достигнете тази възраст – като духовник и човек?

– Тази възраст е дар Божи за един човек и за нас, вярващите, това означава, че Господ ни е дал още време за покаяние. А покаянието означава да се промениш, да ставаш все по-добър. Така че още ми е дадено време да мога да се изправям, да ставам по-духовен и да мога да свърша още нещо от задълженията като духовник и митрополит, които църквата ми е възложила, с надеждата по-добре да се подготвя за вечността. И все пак и тук да оставя нещо полезно и добро. Така че благодаря на Бога за това нещо, че ми е дал тази възможност да достигна тази възраст. 

Има ли събитие или човек, изиграли ключова роля в решението Ви да тръгнете по духовния път?

– Има, да. Първият човек, който ме обърна сериозно към църквата и към православието, беше блаженопочившият сега епископ Партений. Той беше викарен епископ на патриарх Максим. Беше много духовен човек, много интелигентен, много чист човек и аз тогава, като млад студент на 19 години, отидох при него да запитам, да се посъветвам. Тогава вече започнах да ставам църковен, да живея по църковному. Моят живот се измени изцяло. Намерих в своя живот истинска радост. А за да стана монах, най-голяма заслуга имаше моята духовна старица схиигумения Мария. Когато аз отидох в манастира „Света Петка”, тя беше вече на 77 години. Тя беше една подвижница на благочестието. По време на революцията ѝ се е наложило да напусне Съветския съюз. След това е живяла в Югославия, там е възстановила седем манастира. След това в Албания ѝ се е наложило да живее – там също създала манастир. През 1954 г. тя идва в България, защото в Съветския съюз са ѝ казали, че на тях не им трябват монахини. Тя възстановява манастира „Света Петка” в село Клисура, Банкя. Дядо Партений ме запозна с нея и тя стана моя духовна майка. Тя беше изключително мъдър и духовен човек. Нейна е заслугата да стана монах – видях примера на нейния свят живот, на молитва, на добродетели.

Така че това са хората, заради които всъщност аз съм станал духовник. 

Казахте, че вече сте били студент, когато сте се обърнали към епископ Партений. Какво Ви накара да предприемете тази стъпка?

– Аз търсех в живота смисъл – не го намирах. Това ме водеше до много униние, не можех да се преборя със своите немощи. Не разбирах как трябва да постъпвам. Отидох първо в църквата „Света Петка” в София, която е под земята. По време на комунизма много хора ходеха там, защото беше незабелязано. Питах един свещеник, той ми отговори – тия въпроси, които ми задаваш, за мен са сложни, иди при епископ Партений, той има днес приемен ден. Той – каза – е много вярващ и мъдър човек. Така за пръв път отидох и започнах вече да ходя при дядо Партений, да се изповядвам при него, да се съветвам.

Кои са Вашите най-големи вдъхновители в живота Ви?

– Моята духовна старица – да, тя е най-големият ми вдъхновител в живота. След това имах много духовен наставник и приятел – митрополит Питирим от Руската църква. Той беше много умен – беше преподавател по Нов Завет в Московската духовна академия. Освен това беше митрополит на Волоколомска епархия – много бедна епархия, която той възстановяваше. Хора казваха, че в такива села е ходил да служи, в които дори и по времето на руския император не е ходил архиерей – бедни, изоставени. 

След това отец Йоан Крестиянкин – един голям старец, голям подвижник, много негови книги излязоха – поучения, съвети, писма. 

След като си отидоха дядо Питирим и отец Йоан, аз се свързах със схиархимандрит Тимотей от Гръцката православна църква, манастир Параклито, близо до Атина, мъжки манастир. Превел е 40 тома подвижници на благочестието от руски на гръцки. Той също беше много голям старец и до края на неговия живот – 16 години, съм общувал с него.

Господ ми даде такива велики хора, с помощта на чиито мъдри съвети и молитви съм решавал и лични, и епархийски проблеми. 

Какво е основното послание на православната вяра, което хората най-често забравят в днешно време, и защо е важно християнските ценности да бъдат изучавани и в училище – една тема, която е много актуална в последните месеци?

– Господ е казал: Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде. А царството Божие се състои в плодовете на Светия Дух, които са любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Като учим децата на тези добродетели, ние ще градим в тях красотата на Божия образ и там именно образованието е призвано да образова, да развива в детето Божия образ, по който е създадено от твореца. По този начин и образованието ще постигне своята основна задача – да осъществи духовно-нравственото възпитание на учениците. И това е една най-висша цел – да станат децата добри, честни, да станат истински родители, духовници или там, където ще работят. 

Какво бихте казали на младите хора, които се колебаят дали да потърсят вярата?

– Има едно нещо, към което всички хора, без изключение, и особено младите се стремят и търсят да достигнат – това е щастието. Но за съжаление болшинството от хората бъркат щастието с удоволствието. И цял живот тичат след призрака на щастието, а душата им остава пуста, неудовлетворена и наранена от греха. Между щастието и удоволствието обаче няма знак за равенство. Затова бих казал на всички млади хора – нека човек се вгледа в себе си, да се вслуша в гласа на своята съвест, в най-дълбоките потребности на душата и да се замисли върху евангелските думи „Царството Божие вътре във вас е”. Именно вътре в себе си, в красотата на християнските добродетели, в живата връзка с нашия Господ Иисус Христос човек намира в пълнота истинската красота, мир, любов, свобода, хармония, радост – с една дума, така желаното блаженство – щастието. 

Ако не бяхте станали духовник, щяхте ли да практикувате професията на пътен инженер – Вие сте завършили Висшия институт по архитектура и строителство? Щяхте ли да строите автомагистрала „Хемус” например?

– В рода на моя баща, той е трънчанин, са били строители. И аз с голямо желание записах строителство, защото исках да работя като строителен инженер. Но когато тръгнах по духовния път, разбрах, че не мога да съвместявам едното и другото. Макар че аз цял живот съм строил. Където съм бил – в църкви, манастири, или сме ремонтирали, или сме строили нови. Така че това, което съм научил, ми е полезно. Но ако не бях тръгнал по духовния път или ако не бях стигнал до монашество, със сигурност щях да бъда инженер. Защо да не строя? Ще строя. И ще се старая да не се краде, като се строи магистрала. Един мой познат, голям бизнесмен, ми казва – аз не кандидатствам повече за строителство на пътищата, защото трябва да дам много ниска оферта, за да спечеля, и след това, за да ги изкарам тези пари, аз трябва да крада от магистралата.

Вие много пътувате, гледате ли с критично професионално око по пътищата?

– Гледам, да. Гледам със съжаление… Но има и хубави пътища.

Вече почти четвърт век Вие сте начело на Ловчанската епархия. Какво успяхте да свършите и какво още Ви се иска да направите за миряните тук?

– Ако говорим за строителство и ремонт, по приблизителни данни ние сме ремонтирали над 50 църкви и манастири, от които около 35 по европроекти, което означава големи, основни ремонти. Построили сме много нови – около 30, църкви. Най-големият е новият катедрален храм „Св. св. Кирил и Методий” в Ловеч, който 12 години строихме, но на места с десетки години са строили.

Трябва да кажа, че като дойдох, се стараех да въведа ред във всички манастири и църкви – да са такива хора там, че да не отблъскват християните, които идват, да няма никакви такива пороци. И в момента в някои манастири няма духовници, но има такива хора, които поддържат благочестие и християнска нравственост.

Това, което също успяхме, беше моя мечта – ние създадохме училище (Основно училище „Св. Седмочисленици” в Ловеч – б.а.) преди седем години. Първите четири години беше в старата митрополия, но за да го направим до седми клас, ни трябваше нова сграда. Отстъпиха ни бившия кожарски техникум в Ловеч за десет години, след това ще искаме за още. Мисля, че в момента това е най-хубавото училище, защото е новоремонтирано. Наложи се (на старите училища не го изискват) да направим външна стълба, която струва 60 хил. лв. Тя е за всеки случай – пожар или нещо друго. Преминахме миналата година в новата сграда, където вече може до седми клас децата да учат при нас. Слава богу, децата са радостни, родителите са доволни, учителите са доволни, ние сме доволни.

Това е първото в България училище, което е под егидата на Българската православна църква. Но то изпълнява програмата на Министерството на образованието и науката. При нас се изучава всичко и имаме много добри данни на изпитите, но се стараем да възпитаваме децата по християнски. Едното е свързано с другото – едно добре възпитано дете по-добре и учи. Като има съвест, то има съвест и към науката, и към родители, и към учители. Затова направихме училището, а не, както разправяха, че ще правим децата попове и калугери. Искаме да им дадем добро възпитание, а вече те да си изберат живота – кой по какъв път ще тръгне.

Като говорихме за църквите и манастирите, в момента има ли света обители в епархията, които да се нуждаят от ремонт, намират ли се средства? 

– Сега се заехме с църквата „Успение Богородично”, която е в квартал „Вароша”, в Ловеч. Тя е историческа църква – там е служил Васил Левски като йеродякон Игнатий. Досега по проекти не сме могли, защото Ловеч не е селски район, а проектите са само за селските райони. Но решихме, че трябва тази църква да се възстанови. Сега са изготвени проекти, те се намират в Министерството на културата и там ще кандидатстваме за средства. Преди време ни отпусна правителството едни средства, с тях частично ще ремонтираме и ще търсим още да довършим, за да възвърне своето достойнство тази историческа църква. 

След това е ред на църквата „Св. Архангел Михаил” в село Горно Павликени. Тя е прекрасна църква, правена е с камъни, но е в много лошо състояние – ако не се възстанови, ще падне. Проектите са направени и с тях ще кандидатстваме пред Междуведомствената комисия по бедствия и аварии. 

Строим много нови църкви. Последната е в ловешкото село Йоглав – купихме от Гърция готова църква, за което митрополията и богати хора помогнаха. В Лакарево (част от троянското село Гумощник – б.а.) в момента се строи малка църква, много хубава. В тетевенското село Малка Желязна днес полагаме основен камък за църквата „Света Петка”, основите са изкопани.

Съвсем схематично, това сме направили за тези 24 години, с Божията помощ и с помощта на хората. Но има още много да се прави.

На финал – какво бихте си пожелали?

– Бих искал да мога да направя всичко най-добро и полезно за хората, които Господ ми е поверил в епархията. Да им помогна да станат по-добри християни, повече вярващи, повече да изпълняваме Божиите заповеди. И някога, дай Боже, Господ да ни приеме във вечността, и там да бъдем заедно с моите пасоми. Пожелавам на всички здраве и успех!

Шофьор, на 56 години, е задържан за срок до 24 часа в полицията в Ловеч, след като е установен да управлява лек автомобил в с. Горско Сливово, община Летница, с 2,88 промила алкохол в издишания въздух. Това съобщават от Областната дирекция на МВР в Ловеч.

Мъжът е дал и кръвна проба за химичен анализ, а по случая е започнато бързо производство.

БТА припомня, че миналата седмица бе задържан шофьор на товарен автомобил с 2,38 промила алкохол в Луковитско.

Община Троян забранява използването на питейна вода за напояване, поливане на зелени площи, миене на улици, моторни превозни средства, балкони и др., пълнене на басейни и други подобни дейности, съобщават от общинската администрация.

Забраната се налага със заповед на временно изпълняващия длъжността кмет на община Троян Николай Райковски и важи за всички населени места на територията на общината. При нарушаване на забраната на физическите лица ще бъде налагана глоба в размер от 20 до 500 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци – имуществена санкция в размер от 100 до 2000 лева.

Забраната се налага във връзка с намаления дебит на питейните източници на територията на община Троян и с цел осигуряването на редовно подаване на питейна вода за населението.

„Община Троян към момента не е заплашена от режим на водата, проблем има единствено с водоснабдяването на махала Габърска“, каза за БТА Николай Райковски. 

Различни са пътищата, по които човек може да достигне до Бога, каза в интервю за БТА иконографката Борислава Кацарова. „Пожелавам на повече хора да достигнат до него по красиви и щадящи пътища, така както мен иконата ме доведе до вярата, а красивото църковно пеене – в храма“, допълни тя.

Кацарова започва да рисува икони преди повече от 27 години, докато работи като учител по биология. Спомня си, че първата икона, която изработва, е на Свети Георги. Постепенно усвоява занаята, учи се на техника и бързина на работа. Казва, че не се определя като художник, въпреки че работи с бои и четки, занаятчийството също не ѝ дава пълнотата и удовлетвореността, които са ѝ необходими.

„Иконографите сме особен род хора, по-различни сме и от художниците, и от занаятчиите. При нас задължително условие, за да рисуваш икона, е да си вярващ – това е основното. Без да имаш вяра – истинска и искрена вяра в нашия Господ Иисус Христос, без дълбоко да повярваме, никакви икони не можем да си кажем, че рисуваме“, подчерта тя.

„Изобразявам светите ликове и нашия Господ Иисус Христос т.е. Твореца, а не творението. Всичко, което Той е сътворил – Слънце, Земя, растения и животни, е много красиво и художниците, вдъхновени от тази красота я пресъздават върху платната. А ние, иконографите, сме длъжни да пресъздадем по най-добрия начин, най-качествено по силите си, самия Творец – този който е създал цялата тази красота. Тогава усещането и пълнотата като чувство е незаменимо“, разказа Кацарова.

Трудно ми е да кажа дали съвременният човек разбира иконата така, както това са правили хората навремето, но смисълът на иконата е един – да бъде образ, който да пренесе нашата молитва, каза иконографката „Ние не се молим на дъската, не се молим на боите, а на светеца, който пренася нашата молитва и я пренася до Бога, за да получим отговорите, които търсим“, подчерта тя.

По думите на Кацарова единици иконографи са достигнали до понятието святост в изкуството, като например Андрей Рубльов, изобразил „Старозаветната Троица“. Това са свети неща, наистина богоизписани, сякаш рисувани не от човешка ръка, каза тя.

Днес, въпреки че е много търсена като иконограф, Кацарова все още приема за предизвикателство да изпише образите толкова добре, че хората да останат доволни и щастливи, когато получат иконата си. Надява се иконите ѝ да въздействат върху хората, така че те да се смирят, да бъдат по-отдадени на вярата, а оттам и отправените от тях молитви да бъдат по-действени. Най-голямо удовлетворение, обаче, ѝ носи работата за църкви и манастири, за които изработва както нови, така и преписи на стари и ценни икони, посочи иконографката.

Стилът ѝ е семпъл и разпознаваем, развива се във времето с все по-майсторско и детайлно оформление – особено на телесните части като лица и ръце. 

Специално за БТА Борислава Кацарова отвори ателието и дома си и разказа за технологията, по която се създава една икона. 

Тя е традиционна и включва принципи и правила, описани и съхранени в зографските наръчници (ерминии). Много важна е основата за иконата – необходимо е да се избере качествена, добре изсъхнала дървена основа.

Следва процес на т.нар. туткалосване, при който върху дъската се нанася смес от вода и желатин, така че да образува добра връзка между дървесината и следващите етапи, първият от които е залепване на платно от лен, отново със същия разтвор, разказа Кацарова. 

Работи се с бои на водна основа, но боята не може да се нанася директно върху самото дърво, необходимо е предварително грундиране. За около ден платното изсъхва и може да се премине към грундиране. Интересно е, че при приготвянето му се използват освен винервайс и желатин и жълтъчна емулсия, която му дава допълнителна еластичност. 

Нанасят се и се изглаждат последователно поне 10-15 слоя от грунда. След като грундът стане напълно сух, се шлайфа на ръка с различни видове шкурки, за да се оформи идеално гладка повърхност за рисуване.

С помощта на графит иконописката пренася контурите от оригиналното изображение върху грундираната дъска.

Кацарова използва както традиционни, така и модерни средства в работата си, експериментира, когато е необходимо. „Целта е една – да се получи максимално здраво, сполучливо и  красиво“, заяви тя. Голяма част от необходимите инструменти и пособия все още се изработват от естествени материали – еленска кожа, плат от конски косъм, лапка от козина на белка. Белтък от яйце, задължително домашно, и полимент, се използват за да се прилепят златните листчета при позлатяване на иконата.

„Поне в нашия край, иконографите когато правят позлата по този начин използват троянска сливова ракия, защото в нея има процент захарно съдържание, което допълнително прави така че лепливостта да се засили“, разказа иконописката.

След като поизсъхне, златото се обработва с гладък инструмент с накрайник от ахат, с който се полира златото до огледален блясък.

Перспективата в иконографията е обратна, а поставянето на цветовете при иконата започва от тъмно към светло, като постепенно започва т.нар. „разбелване“ – добавят се по-светли цветове в боята – бял или жълт във все по-малки участъци. Накрая се поставят т.нар. „бликове“ в образите на иконата, те са и израз на святост, задължителни са“, разказа Борислава Кацарова.

Важно в иконографията е човек да обича това, което прави и да подхожда с желание и смелост, заяви Кацарова. Ако подходът при рисуване на дрехите е по-скоро занаятчийски, то изписването на лицата изисква максимално съсредоточаване и внимание към детайла.

„Забелязала съм, че човек трябва да е много спокоен, а мислите му съвършено чисти, за да подходи към лицата. Това е задължително условие, иначе ръката сама прави неща, които после не можеш да поправиш. Затова изчаквам подходящия момент за лица и ръце, а през останалото време, аз го наричам занаят“, посочи иконографката.

Гърбът на иконата се обработва със специален лак, за да се запази дървото от вредни външни въздействия, допълни тя.

Кацарова е създател и на неделно училище в храма „Св. Архангел Михаил“ във Врабево. Преподава на сборна група от деца на различни възрасти, като освен основни понятия, свързани с християнството, опитва се да ги научи и на труд чрез различни дейности.

„Много е хубаво да се говори за православие и православни ценности, но е хубаво да ги прилагаме на практика, иначе няма никакъв смисъл. Да не съдим брата си, а да му прощаваме, да го обичаме. Учим децата как да се държат едно с друго и към възрастните, да си прощават едно на друго. Спокойно и кротко да се обръщат към Господ с молитва, защото какво иска Христос от нас – нашите сърца, да повярваме в него и да го обичаме. Направим ли го, спасението е възможно“, посочи Кацарова.

Младите иконописци съветва много да внимават какво си пожелават и ако решат да се захванат с иконография, да са готови на много лишения, труд и на спазването на един много истински, макар и банално звучащ призив – много, много работа и по малко приказки.

На 25 юли Борислава Кацарова ще подреди и изложба „Икони, картини и пана“ в двора на църквата „Св. Архангел Михаил“ в село Врабево.