В Ловеч днес е измерена най-високата температура от началото на юли. Към 17:35 ч. термометърът достигна 42 градуса, съобщиха за БТА от хидрометеорологичната станция в града. Постоянно падат и нивата на реките, Осъм в Ловеч е на нулата, допълниха от службата.

От областната администрация информираха, че от Националния институт по метеорология и хидрология отправят предупреждение за опасно горещо време днес за региона. За две общини в областта – Ловеч и Летница, е обявен червен код с температури над 41 градуса по Целзий. За останалите шест общини кодът е оранжев. Водните количества ще бъдат под праговете за внимание.

Млади и утвърдени музиканти се изявиха в първото издание на Guitar Green Fest в Тетевен, съобщават от общинската администрация. 

На сцената на централния площад „Сава Младенов” се качиха виртуозният маестро Огнян Вълев, талантливата Ема Тороманян, камерно дуо и китарен квартет при Национално училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“ – Русе, трио „Ориентал“ от Пловдив и домакините – Младежки китарен оркестър – Тетевен, под ръководството на Павлин Павлов.

Фестът беше открит от кмета на Община Тетевен д-р Мадлена Бояджиева, която подчерта значимостта на културното събитие за духовното обогатяване на местната общност.

Всички участници получиха грамоти за отличното си представяне, а специално признание – грамота и плакет за принос в развитието на музикалното изкуство и култура в община Тетевен, беше връчено на Павлин Павлов.

Ръководителят на Младежкия китарен оркестър е основен организатор на проявата, която се проведе със съдействието на Община Тетевен. Намеренията са фестивалът да се превърне в традиционен за града.

БТА припомня, че целта е да се популяризира китарното изкуство в Тетевен и да се възпитават децата в любов към качествената музика.

Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев” в Ловеч издаде библиографски указател, посветен на музикалния живот в града. Това съобщи за БТА Светлана Петрова, която заедно с Камелия Лалова е съставител на изданието.

„Ловеч в ритъма на времето – музикални свидетелства от страниците на регионалния печат 1889 – 1944 г.” е първи сериозен опит за библиографско изследване на процеса на формиране и развитие на музикалната култура в нашия град и ролята на музиката като важна социалнозначима потребност. В указателя са включени общо 1419 библиографски описания. Основният принцип на подреждане на статиите е хронологичният“, каза Петрова. Тя отбеляза, че са прегледани de visu (от латински – със собствените си очи – б.а.) са теченията на ловешките вестници „Народен глас” (1931-1939), „Народно знаме” (1923-1924), „Осъмска искра” (1930-1932), „Правдолюб” (1888-1889), „Стремление” (1901-1944).

„Тъй като в библиографските описания е възприет принципът на пълно съответствие с оригинала, са запазени и езиковите особености на времето, включително случаи на липса на пълен член, използване на членуване в неподходящ контекст, остарял синтаксис и правопис. Използвани са анотации в случаите, в които заглавието, подзаглавието или други сведения от текста на описанието не дават достатъчно ясна представа за съдържанието”, обясни Петрова, която е и завеждащ отдел „Краезнание” в Регионалната библиотека в Ловеч.

По думите ѝ библиографският указател има за цел да осветли музикалната история на Ловеч, да представи личностите, които са оставили трайна следа в културното наследство, и да съживи духа на едно време, изпълнено с ентусиазъм и творчество. Тя допълни, че книгата е предназначена не само за историци и музиковеди, но и за всички, които носят в сърцата си обич към музиката и желаят да опознаят културните традиции на Ловеч.

С настоящото издание се надяваме да вдъхнем живот на спомените, да покажем ролята на музиката в изграждането на градската идентичност и да отдадем дължимото на онези, които със своето вдъхновение и труд обогатяват духовния свят на поколения ловчалии, посочи Светлана Петрова.

„Ловеч в ритъма на времето – музикални свидетелства от страниците на регионалния печат 1889 – 1944 г.” е дело на отдел „Краезнание” на Регионалната библиотека и се издава с финансовата подкрепа на Министерството на културата по проект на културната институция. В процеса на библиографското издирване са проучени информационните ресурси и част от фондовете на Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев” и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. 

По думите на Петрова изследваният период бележи значителни промени в културния пейзаж – Ловеч се превръща в сцена на динамично музикално развитие. „Още в края на XIX век, когато в училищата музиката едва прохожда като учебен предмет, се появяват фигури, които оставят незаличим отпечатък в съзнанието на поколения. Един от тях е руският емигрант Александър Шулговски – първият музикален педагог в Ловеч, който не просто преподава, а възпитава любов към музикалното изкуство. Музикалната история на Ловеч е богата на вдъхновяващи личности, чиято отдаденост полага основите на културния живот в града. Допирът на малкия провинциален град до постиженията на световната класическа музика се свързва с появата на първите военни духови оркестри у нас. В годините след Освобождението в града работят чешките капелмайстори Август Ципел, Вилиам Скарлан, Алоис Мацек и Франц Щрос”, разказа съставителят.

Светлана Петрова допълни, че значим принос за развитието на музикалната култура в града има Панайот Пипков – учител по пеене в петокласното мъжко училище „Йосиф I“. Със солидна музикална подготовка и педагогически умения, той създава ученически църковен хор, училищен хор и камерен оркестър. През 1901 г. в ловешкото училище прозвучава за първи път песента „Върви, народе възродени“. Под влияние на Пипков се изявяват редица талантливи ученици, сред които Евстати Павлов, Виктор Гут и Матьо Терзиев.

„През 1909 г., по време на студентска ваканция, тримата организират нещо невиждано за онова време в Ловеч – сцени от операта „Трубадур” на Верди. Това е първото сценично-музикално представление в града. Идеята за „музика на сцена“ с костюми, декори и роля е новаторска. До този момент ловчалии познават само хорове и инструментални изпълнения. Събитието е истински културен пробив – то слага начало на сценичното музикално изкуство в Ловеч и поставя основите на бъдещите музикални традиции. Две години по-късно, през 1911 г., Виктор Гут и Евстати Павлов подготвят и представят откъси от оперите „Травиата” и „Ернани” от Джузепе Верди и „Кармен” от Жорж Бизе. През март 1912 г. под ръководството на Евстати Павлов в Ловеч е представена първата цяла оперна постановка – „Камен и Цена“ от Кауцки-Иванов”, обясни завеждащият отдел „Краезнание”.

В музикалното развитие на Ловеч роля има и читалището като основен културен център. То не само организира концерти, беседи и музикални вечеринки, но насърчава обучението и израстването на млади таланти. Значителен принос имат гостуващите музиканти и театрални трупи, които внасят разнообразие и вдъхновение в местната културна сцена.

„С желание да дадат тласък на изкуството местните самодейци обединяват сили, като поставят музикалната дейност в Ловеч на ново, по-високо ниво. През 1915 г. се основава музикално дружество „Кавал“. Началото обаче е помрачено от избухването на Първата световна война, която временно прекъсва дейността на дружеството. През 1922 г. „Кавал” възобновява своята работа. Учредителите оформят устав, утвърден от Министерството на народната просвета, и определят 6 май – Гергьовден, за патронен празник. Събитията са отбелязани с нови оперни постановки и засилен интерес от страна на публиката. През втората половина на 20-те години на миналия век музикално дружество „Кавал“ се превръща в културна институция със значителен обществен престиж. Ловеч вече не е просто град с музикални традиции, а сцена на амбициозни и разнообразни оперни и оперетни постановки. В репертоара на самодейците влизат произведения като „Болният учител“ от маестро Георги Атанасов, „Деца и птички“ от Панайот Пипков, „Нощен лагер в Гренада“ от Кройцер, „Кармозинела“ от Холендер и др. Особено силно впечатление оставят оперетите „Наталка Полтавка“ от Артемиев и „Хаджи Мурат” (Иван Декер-Шенк), представяни многократно с голям успех”, посочи Петрова.

През 1928 г. в Ловеч е отбелязана 100-годишнината от смъртта на Лудвиг ван Бетовен. Програмата е организирана от Евстати Павлов и Камен Луков. Изнесени са шест концерта, които привличат широка публика и носят приходи от над 22 хиляди лева. През 1932 г. дружеството организира тържествено честване на 20-годишната музикална дейност на диригента Евстати Павлов. Събитието е ознаменувано с премиерата на оперетата „Хаджи Мурат“.

През 1930 г. е поставено началото на дарителска кампания за изграждане на Музикален дом. Уважавани ловешки фамилии подкрепят инициативата, а събраните средства са знак за силната връзка между музикалното изкуство и местната общност. Макар реализацията на тази идея да остава дългосрочна цел, тя демонстрира устойчивия стремеж на ловчанлии да съхранят и развиват културата като част от своята идентичност.

„Историята на музикално дружество „Кавал“ е не просто разказ за концерти, оперети и дарения, а летопис на ентусиазма, волята и таланта на поколения ловчанлии, превърнали музиката в духовен устой и културен символ на своя град. Създадено от мечтатели и поддържано с всеотдайност, то оставя следа, която вдъхновява и днес. Дружеството организира над 40 оперни постановки, над 30 симфонични концерта и безброй камерни и хорови изяви. Под диригентската палка на Евстати Павлов, Камен Луков, Данаил Василев, Димитър Терзиев, Кольо Чернокожев, Беню Тотев, Кирил Киров, Иван Иванов и Емануил Димитров оживяват сцени от български и чуждестранни класически произведения – „Тахир Беговица”, „Гергана“, „Самодивско изворче“, „Запорожец отвъд Дунава“, „Уляна“, „В циганския лагер“, „Любовта на Шуберт”, „Графиня Марица”, „Чудната хубавица”, „Двете пролетни царици”, „Възкресна нощ” и много други”, коментира Светлана Петрова.

Тя каза още, че сред най-влиятелните музикални институции по онова време е оркестърът на 34-ти пехотен Троянски полк, а съществен принос за развитието и популяризирането на музикалната култура в Ловеч до 1944 г. има и местната преса. „Вестниците не само информират ловчанлии за предстоящи концерти, училищни тържества и гостуващи артисти, но създават културна среда, в която музикалните събития се обсъждат и оценяват. Чрез обширни критически отзиви и портрети на изявени музикални дейци печатните издания изграждат образа на активната музикална общност в града. Образователни материали за класическата музика, народното творчество и модерните музикални течения допринасят за формирането на вкус и интерес у читателите. Днес тези публикации са ценен източник за изследване на културната история на града, запазвайки свидетелства за художествените търсения и обществената роля на музиката в Ловеч. Многобройните реклами за продажба на музикални инструменти и радиоапарати от вестникарските страници са знак за излизането на музиката от концертните зали и площадите”, коментира завеждащият отдел „Краезнание” в ловешката библиотека. 

За шеста поредна година малки и големи любители на природата и предизвикателствата се включиха в Деня на рейнджъра в двора на Природонаучния музей в троянското село Черни Осъм. Инициативата се организира съвместно от музея, Дирекция Национален парк „Централен Балкан“ и Националното училище за планински водачи. В ролята на съвременни рейнджъри влизат парковите охранители, които запознават участниците със знанията и уменията, необходими за тяхната ежедневна работа. 

„Международният ден на рейнджъра или в нашия случай на парковия охранител е ден, в който отбелязваме значимостта на тази професия за опазването на природата“, каза за БТА Сергей Александров, експерт към Дирекция Национален парк „Централен Балкан“. Той разказа, че в рамките на десет станции децата имат възможност да преживеят в някаква степен Деня на парковия охранител.

Станциите са тематични, свързани са с природните стихии,  растенията, животните, биоразнообразието като цяло на националния парк. „Всъщност, изпълнението на тези малки задачки, не само че ги доближава до идеята на защитените територии и защитата на природата, но прави и така, че те да се забавляват много през този ден“, добави Александров.

Той посочи също, че растенията и животните, които са част от изпитанията в различните станции, са представители на биологичното разнообразие на националния парк.

Сред разнообразните игри, подготвени от организаторите имаше такива за ориентиране и оцеляване, за разпознаване на редки растения и животни, състезания по преминаване на препятствия и др. Част от предизвикателствата беше „пътеката на рейнджъра“, с която се симулира преминаване по трудни терени чрез преодоляване на приключенско поле и минаване по въжени конструкции.

Децата научиха как да разпознават еленски рога, как да разпознаят възрастта на едно дърво и да измерят ствола му, как да боравят с пособия като компас и бинокъл. Най-голям интерес сред малките природолюбители предизвикаха спускането с въжен тролей над река Черни Осъм и изкачването по външната катерачна стена на Националното училище за планински водачи, за което помагаха обучаващите се там.

Подаръци и сертификати „Младши рейнджър“ получиха повече от 100 участници, които се справиха с предизвикателствата по пътя на рейнджъра и преминаха през всички станции.

За да не предизвикваме пожари, спазвайте основните правила за пожарна безопасност, проявете отговорност, бъдете бдителни. Това каза за БТА началникът на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РСПБЗН) – Троян главен инспектор Петър Петров.

В тези горещи дни има риск за възникване на пожари в местности с гори и храсти. На хората се препоръчва да бъдат внимателни сред природата, да не палят огън на открито, да не изхвърлят незагасени цигари, а при разгарящ се пожар да действат незабавно, подчерта той.

Необходимо е гражданите да се отнасят с повишена отговорност и бдителност при пребиваването им на места с повишена пожарна опасност като горски масиви, стърнища, пасища и други местности със суха тревна растителност. Характерното за горски и полски пожари е отделянето на висока температура, силно отделяне на дим, разпространение на голяма площ. В зависимост от терена и метеорологичните условия, скоростта на пожара може да достигне до десетки метра за минута. 

Горските пожари стават все повече и все по-големи. Те унищожават дома на стотици диви животни и винаги взимат човешки жертви, унищожават имущество, градено с години. Само ние, хората, можем да предотвратим пожарите, както и да ги потушим навреме. Колкото по-бързо реагираме, толкова по-малко жертви ще има, посочи инспекторът.

Според системата EFFIS (European Forest Fire Information System) пожарният индекс остава висок. В края на месец юли ще има леко захлаждане след което температурите остават все така високи. Създадени са предпоставки за възникване на горски и полски пожари в резултат на високи сухи треви, необработваеми земеделски земи, неподдържани имоти. Като най – чести причини за пожарите са човешкия фактор предизвикан от лекомислено използване на открит огън или тютюнопушене. Особена опасност е почистване на дворове от сухи треви чрез изгаряне, приготвяне на храна с използване на открит огън в близост до пожароопасни места. 

Сам по себе си въздухът е достатъчно горещ и опасен, а при пожар температурата достига много над предела, който може да понесе човешкия организъм. Пожарникарите са и хора, които имат пределни физически граници. Нека да запазим всички нас здрави, да запазим и собственото си имущество, апелират от пожарната служба.

През април и май РСПБЗН – Троян организира обучение на граждани, които имат желание да помагат в борбата с горските пожари, но не са доброволци по смисъла на Закона за защита при бедствия, припомня БТА.

Няколко теми бяха във фокуса на обучението: лични предпазни средства и екипировка, общи изисквания за безопасни условия на труд при гасене на горски и полски пожари, оборудване, влизащо в състава на линиите за гасене на пожар, включително построяване на шлангови линии, действия при горски и полски пожари и  работа с ръчни инструменти при пожарогасене.

Общинските съветници в Угърчин ще гласуват свой Етичен кодекс на заседанието си идната седмица. Предложението е част от дневния ред, публикуван на сайта на Общината.

Докладната записка е от Иво Манов – заместник-председател на Общинския съвет и председател на временната комисия за изготвяне на Етичния кодекс. Той посочва, че досега общинските съветници в Угърчин не са имали подобен документ. „Не е налична уредба на основните етични стандарти за поведение на съветниците при упражняване на правата и изпълнение на задълженията им, установени в законите и подзаконовите нормативни актове. Не са установени и  механизми за ефективен контрол и санкции при нарушаване на основните етични правила в дейността на общинския съветник. В същото време има действащи редица местни, национални и европейски документи в това направление:  Европейски кодекс за добро поведение на администрацията, Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация, Стратегия за иновации и добро управление на местно ниво на Съвета на Европа – със залегналите в нея 12 принципа за добро управление на местно ниво. Съблюдаването на принципите в Стратегията се отнася както за местната изпълнителна власт, така и за избраните общински съветници. Най-съществените съотнесени към темата принципи за добро демократично управление са отзивчивост, ефикасност и ефективност, откритост и прозрачност, върховенство на закона, етично поведение, компетенции и капацитет. Приемането на Етичен кодекс на общинските съветници от Общински съвет Угърчин би било ясен знак за придържане към европейските стандарти за добро демократично управление на местно ниво”, мотивира изготвянето на документа Манов.

В докладната си той пояснява, че временната комисия предлага проект на Етичен кодекс на общинските съветници в Угърчин, съдържащ основни морални и етични норми, които служат като стандарт и модел на поведение на общинския съветник при упражняване и изпълнение на неговите права и задължения.

Община Угърчин да кандидатства с проектно предложение по процедура чрез директно предоставяне на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост за купуване на електрическо превозно средство, включително свързана зарядна станция – това предлага кметът Станимир Петков. Решението трябва да вземе Общинският съвет на заседанието си идната седмица, а докладната е част от дневния ред, публикуван на сайта на Общината.

Предстои отваряне на процедура чрез директно предоставяне на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост на конкретни крайни получатели за изпълнение на инвестиции „Инсталиране на фотоволтаични системи в съществуващи социални услуги, делегирана от държавата дейност и закупуване на електрически превозни средства, включително свързани зарядни станции за предоставяне на социални услуги“. Конкретни крайни получатели са общините, на чиято територия функционира социална услуга, делегирана от държавата дейност, се посочва в документа.

Община Угърчин има намерение да кандидатства за електрически автомобил и зарядна станция за целите на предоставяне на социални услуги, за което е необходимо решение на Общинския съвет, обяснява кметът. 

Крайният срок за кандидатстване е 31 юли, а максималният размер на инвестицията – до 113 600 лв. 

Иконографката Борислава Кацарова откри изложбата „Икони, картини и пана“ в двора на църквата „Св. Архангел Михаил“ в троянското село Врабево.

В експозицията са представени икони с изображения на св. Серафим Саровски, Богородица Рилска, Богородица Троеручица от Троянския манастир, Светото семейство, св. св. Козма и Дамян и други. Част от иконите, рисувани от Кацарова през годините, са частна собственост, а други са предоставени от троянската църква „Св. Параскева – Петка“ и Троянския манастир „Успение Богородично“.

„Най-голямото предизвикателство за мен беше да обмисля защо всъщност правя тази изложба – не за да се доказвам като творец, а за да помогна да се събуди духовността в нашето населено място, особено сред децата, като ги насоча към православието“, сподели пред БТА Борислава Кацарова. Тя се надява чрез изложбата хората, сред които живее, да я опознаят по-добре.

Иконографката разказа, че се чувства най-привързана към преписа на Богородица Троеручица, която е рисувала вече три пъти. Посетителите могат да видят и икона на св. Николай Чудотворец, изпълнена със старинната техника пробастър. При нея върху позлатена основа се полага слой боя, който след това се изстъргва с фин инструмент, така че златото да прозира зад него, обясни Кацарова.

Сред експонатите са и паната „Април 1“ и „Април 2“, свързани с ражданията на децата ѝ. Акценти в изложбата са и поредица картини, отбелязващи различни моменти от житейския път на художничката.

„Искам хората, дошли на изложбата, да усетят Божията благодат и да си тръгнат с усещането за закрила, спокойствие и любов“, добави тя.

Освен близки, приятели и ценители на изкуството на Кацарова, на изложбата присъстваха и новият игумен на Троянския манастир – Драговитийският епископ Василий, както и архимандрит Стефан от светата обител.

„Човек, поел по пътя към Бога и носещ своя кръст, е задължен с дарбата, която му е дарувана, да твори за Бога и чрез Бога – за прослава на Светата Троица, на всички Божии угодници и на Божията майка“, заяви епископът.

Нова численост и структура на общинската администрация, от 1 септември тази година, предлага на общинските съветници кметът на Ловеч Страцимир Петков. Предложението е част от проекта за дневен ред на предстоящото заседание на Общинския съвет на 31 юли, публикуван на сайта на общинската администрация.

„През изминалия период от местните избори през 2023 г. до днес имам ясна визия по отношение управлението на персонала и дейностите на общинската администрация, произтичащи от задачите в Управленската ми програма, Програмата за интегрирано развитие на общината, както и за подобряване дейността на администрацията“, посочва в предложението си Петков.

Съгласно действащата към момента структура числеността на общинската администрация е 215,5 щатни бройки, от които 135 – с държавно финансиране, и 80,5 – дофинансирани с местни приходи.

Кметът предлага общата численост на персонала да стане 203,5 щатни бройки, от които 135 – с държавно финансиране, и 68,5 – дофинансирани с местни приходи. От тях 22 са ръководни длъжности – секретар на Община, главен архитект, пет броя в обща администрация и 15  – в специализирана администрация.

С предложението се намалява броят на дофинансираните щатни бройки, като от 80,5 стават 68,5, т.е. с 12 по-малко. Промяната ще се отрази и върху средствата от местни приходи, използвани за дофинансиране на щатните бройки, аргументира се Петков. 

Той предлага заместник-кметовете да станат четирима в Община Ловеч. Те ще бъдат разпределени в следните ресори: по „Общинска собственост, икономическа политика, финанси и местни приходи“, по „Архитектура, строителство, контрол и сигурност“, по „Техническа инфраструктура, проекти и околна среда“, по „Образование, култура, туризъм, спорт, здравеопазване и социални дейности“.

БТА припомня, че мандата си Страцимир Петков започна с трима заместник-кметове – Цветелин Винчев, д-р Алдин Начков и инж. Петър Маринов. През април миналата година кметът уволни Маринов и остана с два заместници.

В Ловеч днес е измерена най-високата температура от началото на месеца. Към 17:00 часа термометърът достигна 39,1 градуса, съобщиха от хидрометеорологичната станция в града. Оттам очакват градусите до края на деня да се повишат още. Реките все още не са достигнали минимални нива.

От областната администрация информираха, че за област Ловеч днес е обявен оранжев код за горещо време с температури между 38 и 41 градуса, което е предпоставка за възникване на горски и полски пожари.