Близо 330 ловчалии празнуват имен ден днес, когато православната църква почита паметта на свети пророк Илия. Това съобщиха за БТА от пресцентъра на общинската администрация. Повечето от имениците са мъже – почти 250.

Най-много са празнуващите с името Илиян – 126 души, живеещи по постоянен адрес в община Ловеч, следвани от Илия – 110. Името Илияна носят 66 ловчалийки. Сред празнуващите са още Илка (14) и Илко (12).

Свети Илия се почита от християните като най-големия библейски пророк и заедно с Моисей – като един от двамата най-велики старозаветни мъже. Илия (името му означава „крепост Господня“) бил из потомството на Аарон, от гр. Тезвия, Галатия, и живял в IX в пр. Хр. по времето на израелския цар Ахав.

Според народните представи свети Илия е господар на летните небесни стихии и градушката. Той ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която „пасе“ житата. Светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята. Огънят, излизащ от ноздрите и изпод копитата на конете му, дава дъжд и роса.

Община Луковит има намерение да поеме дългосрочен дълг за реконструкция на вътрешната водопроводна мрежа в село Торос. Поканата за обществено обсъждане е публикувана на сайта на общинската администрация.

Максималният размер на дълга, осигурен от Фонд ФЛАГ, е 1,47 млн. лв. Срокът за погасяване е до 66 месеца с възможност за предсрочно изплащане без такси. Главницата ще бъде погасявана от собствени бюджетни средства и/или трансфери от централния бюджет. Максималният лихвен процент е шестмесечен EURIBOR плюс максимална надбавка от 4,083 на сто.

Общественото обсъждане на намерението за поемане на дългосрочен общински дълг ще се състои на 26 юли в залата на Общинския съвет.

БТА припомня, че през декември 2024 г., непосредствено преди Нова година, Торос остана без вода, заедно с още няколко села, заради авария на магистралния водопровод „Гложене“.

Над 1000 самодейци от около 40 читалища от цялата страна участват в 17-ото издание на празника на народния обичай и автентичната носия в тетевенското курортно село Рибарица, съобщи за БТА Станислава Стоянова, директор на фестивала и ръководител на самодейни танцови състави в местното Народно читалище „Развитие – 1931 г.“. Културната институция е основен организатор на двудневната проява с партньорството на Община Тетевен.

Празникът беше открит от заместник-кмета на общината Борис Врабевски, който благодари на участниците за това, че съхраняват българската памет, традиции и обичаи, както и за вдъхновението, с което работят. „Пожелавам ви от сърце да сте наистина много здрави и успешни, да предавате вашето изкуство на тези след вас. Нека да помним кои сме и да го съхраним за бъдните поколения“, призова той.

Участниците поздрави и кметът на село Рибарица – Пенка Ганева. Тя каза, че за гостоприемните балканджии е празник да посрещнат самодейците и изпълнителите от цялата страна, идващи да покажат колко сплотен и талантлив народ сме, да представят, популяризират и съхранят фолклорното ни богатство, завещано от нашите деди. „Тук, редом с песента на реката и шепота на Балкана, ще блеснат прелестни носии, съхранени от векове, извадени днес от дълбоките ракли и скринове, за да се покаже сръчността на българката, душевността и колорита на българина, събрани и съчетани в шевиците и цветовете на сукмани и ризи. Ще видим кръшни български хора, песни и обичаи от всички краища на прекрасната ни родина. И ще вярваме, че по-хубаво от България и българското няма“, посочи Ганева. Тя благодари, че представят народната ни култура – древна и велика, отворена към бъдещето.

Сред участниците е и Народно читалище „Искрица – 1901“ – село Скобелево, община Димитровград. Самодейците ще покажат един от обичаите за подготовка на сватба – сплитане на булката. Пеят се много стари автентични песни, свързани с изпращане на момата в друго семейство, обясни пред БТА секретарят на читалището Янка Христозова.

Тя разказа, че през 1975 г. в национален фестивал за провеждане на различни сватби скобелевските самодейци са представили тракийска сватба. Заели са първото място и това им дало право по линия на ЮНЕСКО да покажат в Белгия обичая в рамките на международния фестивал „Любов и брак“. Тези хора са ни оставили много ценен архив, от който ние се възползваме, благодарна е Христозова. Тя изрази надеждата си духовното да обединява, за да може повече хора да се връщат към корените си.

Конкурсната програма се провежда в местността Костина, близо до лобното място на войводата Георги Бенковски. Участниците оценява професионално жури в състав: Маргарита Стойчевска – ръководител и хореограф на танцова формация „Тропанка“ към Нов български университет, народната певица Бинка Добрева – преподавател в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград, Илиян Илиев – преподавател в Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков“ – Плевен, хореограф на танцов състав при Народно читалище „Христо Ботев“ в града, Александър Райчев – гайдар и акордеонист, известен като новатор в областта на народната музика, Десислава Иванова – фолклорна певица, родом от Тетевен, част от „Космическите гласове“ – днес хор „Ваня Монева“. Голямата награда се присъжда на населено място – пазител на автентичния фолклор.

Проявата е съпътствана и от запазени вкусови марки на този празник и на Тетевенския балкан – боб и традиционна рибена чорба – саламура, които са специално приготвени от майстор-готвача Симеон Цеков.

Фестивалът беше открит с изпълнения на съставите към читалището в село Рибарица, които ще изнесат концерт след края на втория конкурсен ден утре, когато ще бъдат обявени и победителите. Довечера поздрав от сцената ще отправят Бинка Добрева и Александър Райчев.

Смятам, че керамиката тепърва ще се развива, тепърва ще се докосваме до нови и нови прояви на керамичното изкуство и то наистина е една необятна вселена. Това каза в интервю за БТА д -р Елена Виденова, художник, керамик и секретар на секция „Керамика“ към Съюза на българските художници (СБХ). Виденова е и основната движеща сила зад „Фестивал на съвременната българска керамика“, който от миналата година вече е пътуващ. 

„Всеки един човек е изключително важен и значим за керамичното изкуство и за създаването на общата сцена, в която сме и ние. Всеки един творец, който е на добро професионално ниво, има своя публика и свои почитатели и по някакъв начин влияе върху общата сцена. За съжаление, българските керамици, поради липсата на меценати, са ограбени откъм възможността да покажат какво могат навън“, посочи тя.

„Пътят на керамиката никак не е лек, труден е, а в България хората, които като цяло имат афинитет и възможност да купуват изкуство, са малко. Освен липсата на достатъчно на брой меценати на керамичното изкуство, няма и специалности като арт мениджмънт, които са насочени към продажба на изкуство. Художниците – керамици са изправени пред ужасно трудния път да работят, а никой да не оценява труда им, което е трагично“, каза д-р Виденова.

Според Виденова публиката в България няма достатъчно интерес и разбиране към керамиката като форма на изкуство. „Много търсим всякакъв вид спонсори, големи фирми, които искат да подкрепят българското изкуство, българската керамика, които искат да запазят родната сцена за това изкуство“, разказа тя. Често казвам, че ако Гауди не е имал спонсор, нямаше да съществува Саграда Фамилия, така че художникът не би могъл да твори без меценатите, добави художничката.

„Държавата не може да абдикира от изкуствата и утре да очаква, че ще има N на брой хора, които се занимават с изкуство. Не, няма как да има и ще внасяме всичко от Китай“, заяви тя. В цял свят, в цяла Европа се поддържат занаятите и изкуствата, за да ги има, трябва държавна подкрепа“, каза тя. 

„От Художествената академия излизат хиляди млади хора, които са толкова смазани от липсата на средства, че те не остават художници и това е жалкото на днешната реалност“, каза Виденова. Много трудно е един млад човек да наеме ателие, да го оборудва, да си купи пещ, която е между пет двадесет хиляди лева и да започне да работи, като шансовете му да изкарва пари са минимални, разказа тя. Необходимо е да бъдат подкрепяни младите, прохождащи творци, да се създадат условия за тяхното развитие. В противен случай, образованието им става безсмислено. Това според нея е и причината да има все по-малко желаещи да учат академично керамика.

България е може би единствената европейска държава, в която няма музей на съвременното приложно изкуство, каза д-р Виденова. Музеят на народните художествени занаяти и приложни изкуства в Троян е друга наболяла тема, която трябва да бъде разрешена от държавата – да бъде предоставена сграда, в която сбирката от приложни изкуства, събрана през годините да бъде показана на хората, смята д-р Виденова. 

„Поддържам всички видове занаяти, в т.ч. и керамичния, защото без занаят няма изкуство“, заяви тя. За мен е немислимо да се отделят занаят от изкуство, няма как един творец да разгърне потенциала си без познаването и разбирането на занаята. Занаятът е нещото, което дава най-широк спектър на твореца да усети материала и възможностите му, и в следствие на това да разгърне собствения си мисловен потенциал към създаване на висше изкуство, каза още тя.

„В България донякъде неправилно изкуствата се разглеждат като приложни и изящни, защото едно приложно изкуство може да бъде също толкова изящно, колкото една картина“, посочи д-р Виденова. Като пример даде изложените в много музеи гръцки вази и италианска майолика, които определи като върхове съответно на графиката и живописта в керамиката. 

„Ние в България имаме друга традиция и трябва да я пазим, да съхраним бусинската и троянската керамика“, подчерта тя. Неслучайно в конкурса изложба „Троянски майстор“ имаше както занаятчийска продукция на майстори, овладели до съвършенство троянската капка, така и заводска експозиция с колекция от 80-те години на миналия век, добави д-р Виденова, която беше председател на журито в конкурса.

Основната моя цел, която много се радвам, че стана и цел на колегите, е общото показване на керамичното изкуство в многообразния му вид. Много желая „Фестивал съвременната българска керамика“ да стане международен в истинския смисъл на думата и да привлича многобройни художници, разказа Виденова.

„Много често съм обвинявана, че приемам различни автори като вкус и като стил във „Фестивал на съвременната българска керамика“, но аз смятам, че един човек се развива цял живот. Ако днес изкуството му може да не е на нужното ниво, то утре той може да изненада всички по невероятен начин. Затова не мога да разделям авторите, тъй като всеки човек е една вселена и от всяко зрънце може да поникне някакво невероятно растение т.е. да се появи един невероятен творец“, каза д-р Виденова. Тя даде пример със световно известния керамик Иван Кънчев, с когото са в едно ателие по време на студентските си години. Към онзи момент никой не предполага, че той ще достигне до висините, в които е в момента, разказа тя.

„Глината има своята технология, своята специфика, пещта е един изразен инструмент, с които се борави, така че всичко, което не е минало през огъня, не може да се счита за завършено произведение“, подчерта Виденова. В областта на инсталацията, пърформънса, хепънинга може да се случва всичко, но когато става въпрос за професионално създадени творби, трябва процесът да бъде овладян от край до край, каза още тя.

В секция „Керамика“ към СБХ нещата трябва да са издържани както естетически, така и технологично, за да могат да бъдат наречени керамика. В противен случай отиваме към нещо друго, което е само в областта на арта, но не може да бъде наречено керамика, посочи секретарят на секцията.

По думите на д-р Виденова тенденциите в международен план са много разнообразни и поради факта, че интернет дава достъп до всякаква информация, могат да се наблюдават най-различни феноменални хрумвания в областта на керамиката.

„Човек не трябва да се отказва, а да преследва мечтата си.  Апелирам към всички, които се занимават с изкуство да продължават, да не се отказват, да продължават да творят и да изразяват себе си чрез глината. Пожелавам на всеки един автор да не спира да търси и открива необятния сват на глината и керамиката. Посланието ми към младите творци, тръгнали по пътя на керамиката, е да не се отчайват, да не се предават, да не се отказват“, каза още д-р Елена Виденова.

Изложба със селектираните и наградени произведения от конкурса „Троянски майстор 2025“ е подредена в зала „Керамика“ на Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата (НИХЗИ) в троянското село Орешак. В експозицията са включени близо 80 творби на 14 автори.

Конкурсът се провежда за 12-и път, като тазгодишното му мото е „Глина без варовик“. То носи двоен смисъл – от една страна е технологична препратка към предизвикателствата в керамиката, тъй като варовикът в глината може да причини напукване при изпичане. От друга страна, е символ на здрава глина и устойчива традиция, която не се пропуква, разказа за БТА управителят на изложението Доротея Гюрджийска-Иванова.

„Основната идея на конкурса е да поддържа жизнеността на керамичното изкуство, да показва добрите традиции в работата на керамиците през годините и да ги надгражда чрез съвременните търсения на артистите, работещи с глина“, обясни още тя.

Гюрджийска-Иванова подчерта, че тази година екипът на изложението си е поставил за цел да повиши не само творческия, но и обществения интерес към керамичното изкуство. Затова конкурсът се провежда в две самостоятелни категории – традиционна керамика (ограничена до сервизи) и съвременна керамика. Авторите се състезават отделно, отличават се с различни награди, но за първи път успяхме да ги представим заедно в една обща изложба, допълни тя.

„На младите керамици и занаятчии бих казала – не се колебайте, съберете смелост и покажете своето творчество и отдаденост. Това е възможност не само за съревнование с колеги от региона, но и от цялата страна“, призова още Гюрджийска-Иванова.

Жури в състав д-р Елена Василева – секретар на секция „Керамика“ към Съюза на българските художници, доайенът на троянските занаятчии Николай Йовков и художникът-приложник Енчо Ганковски определи победителите. В категория „Съвременна керамика“ наградата получава Ивайло Иванов – Бензо, а в категория „Традиционна керамика“ на първо място е класирана Ралица Стоянова. Отличие за млад автор получава Дениса Иванова – възпитаничка на Националното училище за приложни изкуства в Троян.

Два специални акцента в експозицията припомнят традициите, качеството и мащабите на троянската керамика от близкото минало. Това са сервиз, произведен през 80-те години от функциониращата и до днес кооперация „Троянска керамика“, и портрет на грънчар от емблематичния троянски художник Иван Пеевски.

До края на юли посетителите на изложението могат да разгледат и самостоятелната изложба „Завръщане“ на миналогодишната носителка на званието „Троянски майстор“ – Евгения Георгиева, припомня БТА.

Почистване на река Осъм се организира в Троян на 25 юли, съобщи за БТА Марин Марковски, един от участниците в инициативата. 

Организатори са Сдружение „Резиденция Белиш“ и Фондация „Колективът“. Идеята на организаторите е да съживят ключови локации в общината, сред които попадат и зелените пространства около река Осъм. Ще бъде почистен и облагороден терасираният участък от пешеходния мост край Музея на занаятите до моста на бившата полиция.

Миналата година младежите от „Резиденция Белиш“ отново почистваха крайречното пространство, припомня БТА. Тогава те успяха да премахнат значително количество битов отпадък и избуяла растителност от мястото.

Марин Марковски посочи, че по негово мнение подобни инициативи развиват много силно гражданското чувство и усещане за принадлежност, като след това хората са много по-склонни да пазят почистеното пространство. „Елате да направим нещо хубаво за град Троян и реката ни. Ще се радваме да видим всички, които обичат природата и искат да допринесат за по-добрата визия на парка“, призовават организаторите. 

За всички, които имат желание да се включат и да променят градската среда, ще бъдат осигурени необходимите инструменти и пособия.

На почистеното и облагородено място през август ще се проведе фестивалът „Реката на Троян“.

Параклисът „Свети пророк Илия” в Ловеч отбелязва своя храмов празник и 15 години от освещаването си. В навечерието на 20 юли празнична вечерня с акатист към свети пророк Илия ще отслужи Ловчанският митрополит Гавриил, а светата литургия в неделя ще води отец Вениамин, съобщи свещеникът за БТА. Ще бъде раздаден и курбан за здраве.

Параклисът в ловешкия жилищен комплекс „Младост” е построен изцяло с дарения, разказа отец Вениамин, който е главен радетел на идеята. Проектът е изготвен безвъзмездно от архитект Пенка Серафимова (вече покойница), която считаше, че има някакво възраждане на желанието у българина да гради свои храмове, да търся вяра и упование в Бога, каза отец Вениамин. Серафимова е проектирала общо четири храма в Ловешко – в селата Хлевене, Пресяка и Соколово и този в ж.к. „Младост“ в града. Стойността на градежа на параклиса, завършен през 2010 г., е над 70 хил. лв., а доброволен труд са дарили знайни и незнайни ловчалии.

Строителството на малкия храм, който е около 40 кв. м, е започнало в знак на благодарност към свети Илия. Малкият син на свещеника, родил се в деня на пророк Илия през 2007 г. и кръстен на него, претърпял много тежка операция дни след идването си на бял свят. Божият служител вярва, че светецът е спомогнал синът му да остане жив.

Първата копка за параклиса беше направена през януари 2009 г. от Ловчанския митрополит Гавриил, каза още отец Вениамин. Два месеца по-късно е положен основният камък. Тогава започнало и същинското строителство. До храма е изградена пристройка, която изпълнява функциите и на църковен магазин.

В двора на параклиса е съградена каменна чешма в памет на двама души, които са си отишли от този свят, но всеки, който отпие от чучура, ще прочете имената им и ще ги спомене, допълни свещеникът.

„Свети Илия е един от най-великите пророци. Той е бил взет жив на небето с огнена колесница и в последните дни ще дойде, за да изобличи антихриста. Жителите на квартала и града ни са честити, че тук се изгради храм на името на светия пророк. Свети Илия е близо до тези, които просят неговото застъпничество и неговите свети молитви, защото той предстои пред престола на Бога Всевишний и всякога се моли за нас. Радвам се на това, че храмът има посещаемост. В него се извършват и свети тайнства. Има вече множество кръстени тук. Благодаря на всички, които са се потрудили за издигането и облагородяването на храма, който ще остане и за идните поколения“, каза още отец Вениамин.

С възпоменателна церемония пред паметника на Левски в Ловеч бяха отбелязани 188 години от рождението на Апостола.

На 18 юли ние си припомняме, че свободата не е даденост, а когато изречем думата свобода, в нас неизменно изплуват образът на Васил Левски и неговото дело, каза в словото си кметът на общината Страцимир Петков. По думите му, въпреки че започва с духовно образование, Апостола надраства своята епоха. Създава мрежа от революционни комитети, като за столица избира именно Ловеч.

Днес, когато отбелязваме 188 години от неговото рождение, нека да не мислим за Левски само като за герой, призова кметът. Той посочи, че трудно можем да следваме заветите му, но можем да опитаме. Защото сме длъжни да ги предадем на нашите деца, те да ги предадат на своите деца, за да я има нашата България, каза Петков.

Сред официалните гости бяха още народният представител от Ловеч Красимир Красимиров, областният управител Дора Стоянова, полк. Николай Николов – началник на Щаба на командването за логистична поддръжка, комисар Радомир Радев – директор на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – Ловеч, главен инспектор Златин Михайлов – началник на Районното управление на МВР – Ловеч, заместник кметът на общината д-р Алдин Начков.

Представители на институции, общински съветници и граждани поднесоха венци и цветя на паметника на Васил Левски в знак на почит към делото му.

Преди това в храма „Успение Богородично”, където той е служил като дякон Игнатий, беше отслужена панихида.

Отбелязването на годишнината от рождението на Апостола в Ловеч започна преди обед с гражданско поклонение в Къкринското ханче.

Пред журналисти в Ловеч министър Борислав Гуцанов изрази мнение, че общините са готови за реформата в социалните услуги и призова хората да проверяват дали домовете, в които настаняват близките си, са законни.

Според министъра на труда и социалната политика общините са готови за реформата в социалните услуги – или поне се стараят да влязат в крак с това, което предстои. „На последната среща преди две седмици присъстваха 76 кметове на място и 150 онлайн, т.е. на практика нямаше община, с много малки изключения, която да не е участвала“, каза той. По думите му не може едно министерство, особено каквото е социалното, да не работи в пълна близост и в унисон с местната власт.

Гуцанов призова хората да проверяват дали домовете, в които настаняват своите близки, са законни. „Знаете, че предприехме огромна акция преди малко повече от месец за разкриване на нелегални домове. Това е едната част от нея. Втората част е да осигурим места за хората, които имат такава нужда, по един наистина достоен и нормален начин“, каза Гуцанов.

Проверките, извършени от Агенцията за качество на социалните услуги, от началото на годината са над 520. Само от началото на операцията преди малко повече от месец инспекциите са над 120. В Ловеч са извършени 16 проверки от началото на годината, няма открити нелегални или незаконни домове, каза още министърът.

Той допълни, че домовете за възрастни хора в България, които са държавни, делегирани към общините, са 81 и осигуряват около 5600 места. Освен тях има 108 частни дома с около 5400 места. Центровете и домовете за хора със специфични нужди – деменция, психични отклонения и т.н., са 68, за около 4400 души.

Социалният министър се срещна с кмета на Ловеч Страцимир Петков и с областния управител Дора Стоянова. Той посети Дневния център за подкрепа на деца с увреждания и техните семейства и Преходното жилище за деца от 15 до 18 години, изградени със средства по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г. по проект „Подкрепа за деинституционализация на децата и младежите в гр. Ловеч“. В момента финансирането им е от държавния бюджет.

Най-късно до 25 юли трябва да бъдат свикани общинските епизоотични комисии в област Ловеч заради болестта шарка по дребните преживни животни. Решението е взето на заседание на Областната епизоотична комисия, съобщиха от пресцентъра на областната администрация. Целта е да се набележат конкретни мерки за предотвратяване проникването и разпространението на болестта на територията на съответната община.

„Болестта достигна и до нашата област, почти на границата е. За десет дни премина пет региона, като най-сериозно е засегната Пловдивска област, с която ние сме на граница“, заяви директорът на Областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) в Ловеч д-р Ангел Ангелов.

Той информира още, че заедно с директора на Областната дирекция на МВР – Ловеч старши комисар Дончо Манов е направен контролен пункт на пътя Троян – Кърнаре и всички превозни средства, в които може да се превозват животни, се спират за проверка. Д-р Ангелов апелира всички началници на районни управления на МВР да засилят контрола по пътищата и когато установят транспортни средства, превозващи животни, те да се спират на място и да изчакват пристигането на екип на ОДБХ. Директорът допълни, че всяка община трябва да определи място за разтоварване на животни за загробване.

Там, където има констатирани животни, трябва да бъдат транспортирани до най-близкото място, където да им се вземе кръв, която се изследва в рамките на 24 часа, и ако се установи зараза, ще трябва да се унищожат, каза още той.

По думите му инспектори от цялата страна са в Пловдив, за да се овладее ситуацията. „Ако установим някъде огнище, ще се прилагат мерки, както е разписано, с карантиниране на съответното населено място, с пункт за дезинфекция, забрана за влизане и излизане на външни лица“, каза още д-р Ангел Ангелов.

Той каза още, че в някои от стопанствата, където са унищожени животните, се продава фураж, а той също е заразоносител, както и млякото, което е било произведено. Основният проблем е, че ще трябва екстремно да се търсят трапове, в които да се загробват животните. От 7 до 14 дни заразата развива клинична картина, но тя не е заразна за хората, посочи д-р Ангелов.

„През колкото повече животни преминава, толкова по-силен става вирусът – само за една седмица заболяването е преминало през всички общини на Пловдив. Прехвърли ли Стара планина, ще стигне чак до Дунава“, коментира още директорът на ОДБХ – Ловеч.

БТА припомня, че Българската агенция по безопасност на храните установи две огнища на шарка по дребните преживни животни – в село Скутаре, община Марица, област Пловдив.