Безплатна стажантска програма в Троян вече пет години осигурява подкрепа за млади театрални таланти. За програмата и предизвикателствата в обучението на бъдещи актьори в интервю за БТА разказа режисьорът Теодор Лука, преподавател и основател на театрална школа „Нюанси“ в планинския град.

Стажантската програма на студио „Нюанси“ започва през 2021 г. Това е единствената програма в страната, структурирана по този начин, посочи Теодор Лука. По думите му държавните театри нямат подобен тип програми, макар че няколко други частни организации в страната също предлагат възможност за стаж.

Обучението и настаняването са безплатни за участниците, които през настоящата година са 13 и идват от различни градове. Около 80 процента от необходимите средства за програмата осигурява Община Троян. Голяма част стажантите са студенти или ученици по актьорско майсторство в различни университети или училища по изкуствата.

Концепцията на стажантската програма е свързана с творческа изолация, интензивен процес на работа, много структурирана практическа работа по учебен план. Категориите, в които се обучават младежите на възраст между 16 и 25 години, са три – актьорство, режисура и сценография.

Целта на стажантската програма с името „Посоки“ през настоящата година е да бъдат създадени две функционални младежки театрални трупи, които да имат собствени наименования и творческо ръководство. Лука разказа, че двете групи ще работят по две различни методологии – единият екип ще работи по метода на Рудолф Лабан (метод за театър на движението), а другият ще използва техники и импровизационни похвати, вдъхновени от комедия дел арте.

„Крайната цел е да създадем не само среда за самите нас, а изобщо среда за работа, която да е съвременна и градивна“, заяви Лука.

Предвидени са модули преди и след интензивната стажантска програма през лятото. Тяхната цел е периферно театрално образование – арт мениджмънт, стейдж мениджмънт, концептуализиране и изпълняване на сценична продукция. След завършването на стажа, започва менторска програма с участниците. В рамките на менторската програма ще бъде оказана подкрепа на създадената от стажантите сценична продукция за търсене на финансиране за национално турне.

Всяка година предлагаме подобен, но и различен пакет от работилници, като целта е един човек да може да я посети повече от веднъж. Това е оптимално за нас, защото ни позволява да работим в дългосрочен план с този човек и да му даваме по-комплексни знания. Имаме такива хора, които са страшно успешни, разказа Лука.

Сред имената на реализираните стажанти от програмата са професионалната актриса Диана Лопарска (театър „Скрин“), Христо Шойлеков (моноспектакъл „Иван, който говори с Бога“), Християна Спасова, Боряна Драгневска (студент в Тринити колидж, Дъблин) и др.

„Едно от нещата, което винаги присъства сред изискванията ни, е дисциплина. Стажът е много интензивен, физически и психологически натоварващ и научава участниците на това какво изисква реалният работен процес“, посочи преподавателят. Това е много хубаво за тях, защото, на първо място, тези, които се колебаят дали това е точна професия за тях, могат да си отговорят с да или не. И двата отговора са хубави за нас, защото ако сме помогнали на един човек да не тръгне по грешния за него път, също е успех. От друга страна, за участниците е добре да осмислят каква е цената на това да си професионален артист, колко работа се изисква, допълни той.

„Ценното е, че даваме една реална представа на тези хора как могат да се развият. Също така говорим много за проектно финансиране, говорим много откровено за това как се финансираме, как се издържаме, какво ни коства, какво могат да очакват, правим такива целенасочени информационни сесии“, подчерта режисьорът.

Това, което искам да направя за младите хора, е да им дам инструментите да правят с живота си каквото сметнат за добре. Не си придавам някаква езотерична важност, не мисля, че това което правя, спасява животи, опитвам се да бъда реалист. Аз преподавам някакъв инструмент, подобен на един език. Какво ще направят те с този език е тяхна лична отговорност и задължение, посочи той.

Старая се да бъда коректен, да давам среда в която се чувстват добре да работят и да се развиват и да сложа картите на масата – да бъда откровен с тях, подчерта преподавателят.

Според Лука обикновено факторът за успех не е талант, а мотивация и интелигентност, в смисъл на  любопитство към света. „Ако вярвам в противното, то тогава, когато дойде едно дете и не се справя, аз трябва да му кажа – ти не се справяш, тръгни си. Можеш ли да си представиш какво ще се случи със света, ако учителите правят това с хората, които не се справят? Нали концепцията е да ги научим да се справят“, каза той.

Не сме успели да предадем това, което сме искали като преподаватели на деца, чиито родители не ги подкрепят, посочи режисьорът. „Какво се получава – има едно подбиване на авторитета на учителя в къщи – тези хора не разбират, те ви приказват глупости, музикант къща не храни и т.н. Когато има много интензивно подбиване на нашия авторитет и работа, детето спира да вярва в този процес и в момента, в който спре да вярва, процесът приключва, защото образованието е доброволен процес. Ако няма воля, няма как да стане“, подчерта Теодор Лука.

Относно ролята на театъра за изграждането на млади хора като личности и професионалисти режисьорът разказва, че с течение на времето е забелязал повишаване на грамотността. „Най-вече чисто вербалната грамотност – това един човек да може да пренесе богатият речник, който има на хартия в разговор. Другото нещо, което определено можем да кажем е, че самочувствието на тези хора се повлиява много положително. Изгражда се едно здравословно самочувствие на база реалистични постижения, така работим в театъра“, посочи той.

Ние не можем да си позволим да си кажем „Браво“, когато нещо не ни харесва, защото по този начин не работим добре и обратното – научаваме се да понасяме критика, без това да пада върху личността ни. Това спомага за изграждане на едно много здравословно самочувствие при тези млади хора, което повлиява върху всичко останало в личностен план. За мен най-ценното, и това върху което бих поставил акцент, е това че театърът и подобен тип занимания изграждат общност и тази общност ги предпазва от страшно много неща, защото средата е много градивна, каза още той.

При участие във фестивали или участия, всички наши възпитаници знаят, че ние представляваме нещо повече от себе си – колектив, училище, община и носят отговорност. Толкова са амбициозни и целенасочени, че не си позволяват да нарушат дисциплината и знаят, че двете неща – изкуството и забавлението са две съвсем отделни неща.

„Театърът е чаша и с какво ще я напълниш си е твоя работа. Може да е пълна халтура и да възпитава в много лоши неща, виждали сме всичко и в исторически план, и в момента. Театърът е медия, през него се изразяваме – каквото е театърът, такова е и поезията, и музиката – начин на изказ. Какво ще направиш с него зависи от теб. Не можем да натоварим изкуството с отговорността само по себе си да възпитава, възпитаваме ние хората и нашите морални ценности се отразяват естествено в нашата работа“, отбеляза Теодор Лука.

Теодор Лука е роден в Троян, в детството си за известно време живее в Кипър. Висшето си образование завършва в Южноуелския университет във Великобритания. Основател на театрална школа „Нюанси“ в Троян. От повече от 10 години работи в сферата на образованието по изкуствата и в сферата на независимия театър. През последните пет години отговаря за специалност „Драматично изкуство“ в Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков“ в Плевен. Има близо 40 поставени спектакъла, включително и няколко извън страната.

Старият квартал „Вароша“ в Ловеч отново бе вдъхновение за участниците в националния пленер по живопис за художници с физически увреждания „Синя зона”. За двадесети път градът събра девет утвърдени творци от страната. Темата на пленера тази година е Ловешката средновековна крепост.

В продължение на няколко дни художниците твориха в Янковата къща във „Вароша“, под самата крепост, заобиколени от старинни къщи и калдъръмени улички. За пръв път в пленера участва художникът Симеон Кръстев от София.

„Това е най-хубавото нещо, което може да се случи на художника, защото контактуваме с колеги, с нови приятели, създават се връзки, обменяме опит, вечерите са прекрасни, приказки до безкрай, малко се спи. От това по-голямо удоволствие за художника няма. Когато човек рисува в ателието си, се стяга и си рисува неговите неща, така както си ги знае, а тук може да си прави експерименти“, посочи за БТА Кръстев. 

За своите творби е почерпил вдъхновение от старата баня „Дели Хамам“, както и от възрожденските къщи.

Николай Ханзъров от Добрич за седми път участва в пленера. „Той е атмосфера, в която човек винаги намира нови приятели с общи интереси. Ловеч много ми харесва. Впечатлен съм и от природните му дадености, но това е и град, натрупан с много история и култура. Винаги човек може да седне, да наблюдава и да се любува на това, което е създала природата и историята. Реката е прекрасна с много атмосфера“, каза пред БТА художникът.

Останалите творци са Жоржета Тодорова, Паола Стоева, Петкан Наков, Тихомир Витков, Иван Христов, Цветелина Цонева, Даниел Йорданов-Алберчи.

Пленерът завърши с изложба, подредена пред сградата на Ловчанско читалище „Наука – 1870 г.”. До 15 юли експозицията ще може да се разгледа в камерната зала на културната институция. Част от творбите ще бъдат дарени на Община Ловеч, а останалите ще бъдат предложени за откупка.

Организатори са сдружение „Синя зона“ в партньорство с Ловчанско читалище „Наука – 1870 г.“ и с финансовата подкрепа на Община Ловеч.