Фолклорен фестивал „Илинден“ се провежда в село Долно Озирово, община Вършец, област Монтана. На открита сцена пред Народното читалище „Просвета 1946“ пеят и танцуват самодейни състави от 23 селища на областите Монтана, Враца и Видин. Те показват изворен и обработен фолклор от своите родни места.

Фестивалът започна с възстановка на ритуала „Пеперуда“, който се е правел в миналото в село Долно Озирово в средата на лятото на празника Илинден. Той представлява молебен за дъжд, с който се призова Бог да изпрати валежи на сухата по това време земя, той като се е случвало, подобно на тази година, в продължение на осем седмици да не падне дъжд. Според народните вярвания, ако до два часа след ритуала завали дъжд, то Господ е чул молбите на вярващите. Макар днес по време на ритуала времето в Долно Озирово да беше горещо с температура 36 градуса, час по-късно в селото се изви буря с гръмотевици и проливен дъжд. Това прекъсна за малко фестивала, но по-късно той продължи. В същото време в Монтана и другите части на региона не беше паднала и капка дъжд.

Председателят на читалище „Просвета 1946“ Валя Аврамова съобщи за БТА, че фестивалът „Илинден“ се провежда за седми път, а тази година броят на участниците е рекорден – над 250 певци и танцьори. Той цели да популяризира фолклора на северозападния край и да приобщи повече хора към народните песни, танци и обичаи. Най-малкият участник тази година е на година и три месеца, а най-възрастният – на 85 години.

Лек автомобил и мотоциклет са иззети в последните два дни от двама водачи в Монтанско, употребили дрога и алкохол, съобщиха от Областната дирекция на МВР в Монтана.

Мъж на 37 години от Враца е задържан на пътя Монтана-Берковица при разклона за село Комарево, а управляваният от него мотоциклет „Хонда“ е иззет, след като заради неспазване на дистанция с движещ се пред него камион паднал на шосето и се блъснал в идващ насреща друг товарен автомобил. Проба с дрегер е установила 1,33 промила алкохол в издишания въздух.

При рутинна проверка в Монтана бил задържан мъж на 27 години, който карал собствения си „Фолксфаген голф“ след употреба на кокаин, установена с техническо средство на полицията. Автомобилът е иззет.

От полицейската дирекция в Монтана съобщиха за БТА, че от август 2023 г., когато влязоха в сила законови промени за конфискация на автомобил, ако шофьорът управлява под въздействието на наркотични вещества или на алкохол над 1,20 промила, в региона са иззети около 100 автомобила и мотоциклета. Приблизително двойно повече шофьори, направили същото нарушение, но не с личен автомобил или друго превозно средство, ще трябва да платят стойността му след оценъчна експертиза.

Всички постройки и каравани около язовир „Огоста“ са поставени там незаконно, каза за БТА областният управител на Монтана Калин Хайтов. Той припомни, че преди два месеца комисия от експерти от областната управа, полицията, дирекцията за строителен контрол и други държавни институции и от общините Монтана, Берковица и Георги Дамяново, които имат излаз на язовир „Огоста“, направи оглед по бреговете и констатира около 120 незаконно поставени или построени там каравани, навеси, фургони, бараки, беседки, павилиони, сглобяеми къщи с термопанели и дори масивни сгради с бетонни основи и тухлени стени.

След огледа на всички тези обекти са залепени писма с предупреждение, че подлежат на принудително премахване, тъй като са поставени по бреговете незаконно, като е определен едномесечен срок за тяхното доброволно премахване. В този срок много малка част от обектите са премахнати, а останалите продължават да стоят на същите места. Информирали сме Министерския съвет, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на земеделието и храните, което е стопанин на язовир „Огоста“, и чакаме указания от тях какви мерки да предприемем, обясни областният управител на Монтана. 

Той коментира, че никой няма право да си загражда част от брега на язовир „Огоста“ и да си строи или постави нещо там без да е собственик на земята и без да има разрешително за това от компетентните органи. Хайтов съобщи още, че язовир „Огоста“ се посещава годишно от около 10 000 риболовци и от много туристи от цялата страна, които искат да хвърлят въдици във водата и да се разхождат по бреговете, но на някои места те са заградени и блокирани от самопровъзгласили се „собственици“.

Граждани на Лом и ръководството на Общината се събраха пред паметника на Васил Левски на централния площад „Свобода“ и отбелязаха 188-тата годишнина от рождението на Апостола на свободата, съобщиха от пресцентъра на общинската администрация. Венци и цветя поднесоха кметът на Лом Цветан Петров, председателят на Общинския съвет Пенка Пенкова, общински съветници, представители на политически партии, гости на града и местни жители. 

От Общината казаха за БТА, че това е второ честване на Васил Левски в града за тази година. Първото бе на откриването на паметника на Апостола в Лом, когато бяха отбелязани 152 години от гибелта му. Паметникът е изграден благодарение на родолюбивите ломчани Ивайло Игнатов, Светлозар Алексиев, Калин Първанов и художника скулптор Гълъбин Христов с подкрепата и съдействието на Община Лом.

Общините Лом и Видин в партньорство с Многопрфилна болница за активно лечение (МБАЛ) „Св. Николай Чудотворец“ – Лом, МБАЛ „Св. Петка“ – Видин и Фондация „Подкрепа за реализация“ – Видин кандидатстват съвместно за финансиране от фондовете на ЕС в размер на 48 088 968,72 лева чрез Комбинирана концепция за интегрирани териториални инвестиции, наречена „Запазване и развитие на човешкия капитал в Северозападния регион чрез мерки за интегрирано териториално развитие на териториите на община Лом и община Видин“. Община Лом е водещ партньор по проекта, съобщиха от местната администрация.

Ако концепцията бъде одобрена, то Община Лом ще обнови образователната инфраструктура на Първо основно училище „Никола Първанов“, Четвърто основно училище „Христо Ботев“, Средно училище „Димитър Маринов“, Детска градина №14 „Пчелица“, Детска градина №2 „Червената шапчица“ и Детска ясла №2. В болница „Свети Николай Чудотворец“ в Лом ще бъде закупено съвременно оборудване за диагностика на сърдечно-съдови заболявания. Със средства от проекта ще бъдат въведени мерки за десагрегация и против дискриминацията в училище, ще има ограмотяване на възрастни хора, които не са ходили на училище. Ще се приложат мерки за социално-икономическата интеграция на маргинализираните общности в Лом. Общината ще стимулира прехода към кръгова и ресурсоефективна икономика чрез оказване на подкрепа за въвеждането на зелени технологии.

От Община Лом заявиха, че планираните инвестиции на партньорите по проекта ще доведат до постигане на значим и устойчив ефект в областта на образованието, здравеопазването, социалното обслужване, жилищното настаняване, екологията, бизнеса и ще се стигне до равноправно третиране и включване в обществения живот на всеки живеещ на територията им, включително хората от уязвими групи.

С поднасяне на венци и цветя пред паметника на Васил Левски в Монтана беше отбелязана 118-тата годишнина от рождението му.

В честването се включиха представители на общинската и областната администрация в Монтана, общински съветници, представители на политически партии и граждани.

От местния комитет „Васил Левски“ припомниха делото на Апостола на свободата – създаването на революционни комитети и „събуждането“ на българския народ, и направиха паралел с днешното време, в което според тях трябва да докажем, че сме достойни наследници на Васил Левски.

По предложение на кмета Цветан Петров и с решение на Общинския съвет в Лом към Община Лом е създаден фонд „Култура“, от който ще се финансират проекти на местни творци, актьори, музиканти, танцьори и т.н., съобщиха от общинската администрация.

Фондът ще разполага с ресурс от 250 000 лева, като 200 000 лева се отпускат от Националния план за възстановяване и устойчивост, а 50 000 лева от бюджета на Община Лом. Местната администрация в Лом приканва общински, държавни и неправителствени организации за разработване и създаване на културни продукти или надграждане на вече утвърдени такива, насочени към създаване на ново или допълващо съдържание в областта на театъра, музиката, киното, визуалните и аудиовизуалните изкуства, литературата, художествения превод, танца, дизайна, фолклора, както и за дейности по експониране и адаптация на създадени културни продукти и културно-историческо наследство, създаване на дигитално съдържание и разширяване на достъпа до културни продукти.

Проектите, които бъдат одобрени, ще бъдат финансирани в периода 1 септември 2025 година – 31 март 2026 година, уточниха от Община Лом.

Лятно кино ще се прожектира на 5, 6 и 7 август на площад „Йордан Радичков“ в Берковица, съобщават от общинската управа.

Жителите и гостите на града ще могат да се насладят на прожекции под открито небе: на 5 август ще бъде показан „Minecraft: Филмът“, на 6 август – „Почивката“, а на 7 август – „Не затваряй очи“.

Входът за всички прожекции е свободен. При лошо време филмите ще се излъчват в Народно читалище „Иван Вазов – 1872 г.“, уточняват от Община Берковица.

Общинските съветници във Вършец гласуваха днес решение да се отпусне парична награда на спортен клуб по лека атлетика „Вършец 2024“ за постигнати отлични успехи и спечелени медали на републиканско първенство за младежи, проведено наскоро във Велико Търново.

Клубът се награждава с 1000 лева за спечелени три медала от първенството – златен за Панчо Панчев на бягането на 3000 метра и два бронзови.

На днешната си сесия общинските съветници гласуваха още решение за кандидатстване за средства за закупуване на електрически автомобил и за изграждане на фотоволтаична система в Центъра за настаняване на пълнолетни с физически увреждания във Вършец, като средствата ще се търсят от Механизма за възстановяване и устойчивост. С друго решение се гласува средства, предвидени за едни дейности по капиталовата програма на общината, да се ползват за друго – ремонт на настилката по централната улица в село Драганица.

Фолклорният фестивал „Илинден“ ще се проведе на 20 юли в село Долно Озирово, община Вършец, съобщават от общинската управа. Организатори са Народно читалище „Просвета 1946“ – Долно Озирово и местното кметство.

Събитието ще бъде на централния площад в селото и цели съхраняване и популяризиране на българските фолклорни традиции. В него ще се включат 23 фолклорни състава, пет индивидуални изпълнители и над 240 участници от различни краища на страната. В програмата е включен и концерт на фолклорния изпълнител Сунай Чалъков.

Фестивалът обещава пъстра и вълнуваща програма, изпълнена с традиционни ритми, народни носии и живи български обичаи, посочват организаторите.