Монтана

Младежки „Зелен патрул“ създадоха в Берковица

Младежки „Зелен патрул“ е учреден в Берковица, съобщиха от общинската управа. В него ученици от Лесотехническата професионална гимназия и Профилирана гимназия „Д-р Иван Панов“ ще следят за чистотата в града и ще сигнализират, ако забележат нередности.

Идеята за създаване на патрула е на общинската администрация в Берковица, която е получила подкрепата на местните училища. Новата инициатива е насочена към повишаване на екологичната култура сред младите хора и общността, изграждане на отговорно отношение към природата и включване на учениците в реални граждански дейности и взаимодействие с местната власт.

По време на учредителната среща са обсъдени интересни идеи и бъдещи инициативи, в които ще се включат ученически доброволчески групи. Те ще работят активно за опазване и поддържане на чиста и зелена околна среда, в тясно сътрудничество между училищата и Общината, посочват от местната управа. 

/МК/

Свободни работни места за архитект и учители са обявени в Бюрото по труда в Лом

В Бюрото по труда в Лом са обявени три свободни работни места за висококвалифицирани специалисти, съобщиха за БТА от институцията в града.

Община Лом търси специалист с висше образование – главен инженер със специалност „Архитектура, строителство и геодезия“.

Основно училище „Д-р Петър Берон“ в село Септемврийци има обявена свободна позиция за старши учител по средно общообразователен предмет с висше образование по математика.

Обединено детско заведение „Калинка“ в село Септемврийци търси учител за детска градина с висше образование по педагогика.

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) обяви мярката „Избирам България“, насочена към завръщащите се от чужбина българи, както и към желаещите да се преместят в населено място с до 50 000 жители. „Избирам България“ е финансирана от Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) към МТСП и се реализира в два компонента.

По първия, който цели да привлече български граждани, които желаят да се завърнат в родината, могат да кандидатстват хора, които или са живели в чужбина през 12 от последните 18 месеца, или са новозавършили образованието си зад граница, обясни за БТА в края на юли заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. Целта на втория компонент на мярката „Избирам България“ е да насърчи хора, които в момента живеят в България, да започнат работа в друго населено място с под 50 000 жители.

/ЛРМ/

Рецидивист от Монтана получи от съда 39-ата присъда и влиза в затвора за кражба на пари

Районният съд в Монтана осъди на две години затвор ефективно М.Д.И. (48г.) от областния град, като за него това е 39-та присъда, съобщиха от Съдебната палата в Монтана.

Присъдата е произнесена за кражба пари от автомобил в условията на опасен рецидив.

На 11 ноември 2024 година М.Д.И. проникнал в кола, от където откраднал 1430 лева и други ценности. След като бил заловен и задържан прокуратурата повдигнала срещу него обвинения, а пострадалият от кражбата подал частен иск за възстановяването на откраднатото.

Пред съда обвиняемият се признал за виновен и получил наказание с 1/3 под минимума за това престъпление.

От Съдебната палата съобщиха за БТА, че досега М.Д.И. е бил осъждан 38 пъти за престъпления от общ характер – предимно кражби. Последната присъда е влязла в сила на 24 април 2025 година.

/ЛРМ/

Въпреки спирането на валежите, притокът на вода в питейния язовир „Среченска бара“ е по-голям от разхода

Въпреки спирането на валежите в последните две седмици, притокът на вода в питейния язовир „Среченска бара“ в Стара планина е по-голям от разхода и язовирът се пълни, съобщиха за БТА от Областната управа в Монтана. 

В момента във водохранилището, от което се водоснабдяват градовете Монтана, Враца и още двадесетина по-малки селища от двете области, са събрани 13 милиона кубически метра вода при максимално възможен обем от 15,5 милиона кубически метра вода. Във вчерашния ден средният денонощен приток е 1,377 кубически метра в секунда, а средният денонощен разход – 0,532 кубически метра в секунда. Наличното количество гарантира, че в близките месеци Монтана, Враца и останалите селища, които се захранват от „Среченска бара“, не са заплашени от режим на водата, обявиха от Областната управа. 

След засушаването през лятото и в началото на есента количеството на водата в „Среченска бара“ беше около 10-11 милиона кубически метра, но след дъждовете в началото на октомври и падналия в Стара планина сняг, започна покачване на нивото на язовира, което продължава и в момента. 

/ТТ/

За осма поредна година в Берковица се състоя турнирът „Северозападът играе шах“

За осма поредна година Община Берковица и пенсионерски клуб „Берковски кестен“ организираха турнир „Северозападът играе шах“, в който тази година се включиха 21 любители от различни селища на областите Монтана, Видин и Враца, съобщиха за БТА от местната администрация в Берковица.

Кметът на Берковица Радослав Найденов лично е връчил награди на победителите от името на общината и е пожелал да продължат да обичат шахмата.

Първо място в турнира е спечелил Петър Недков от Берковица, следван от Пламен Флоров от село Митровци и Румен Първанов от Берковица. Специална награда за най-възрастен участник е присъдена на Павел Ценов от Берковица, който въпреки своите 84 години продължава редовно да играе шах и да бъде вдъхновяващ пример за любов към играта и активен дух. 

 

 

/БИ/

През този отоплителен сезон 1696 домакинства в Монтана ще получат нови климатици по проект

През този отоплителен сезон в Монтана ще бъдат монтирани 4119 климатика в 1696 домакинства, по първата фаза на проект „Прилагане на мерки за подобряване качеството на въздуха в община Монтана“, съобщи на пресконференция замeстник-кметът на общината Диман Георгиев.

На срещата присъстваха също заместник-кметът Станислав Станоев, директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Монтана Любомир Иванов и представители на фирмите, ангажирани по проекта.

От фирмата, спечелила поръчката за доставка и монтаж, заявиха, че имат готовност да започнат монтажите веднага след пристигането на уредите. Това най-вероятно ще се случи след средата на ноември. Ще работят 15 екипа и ще се монтират между 1000 и 1600 климатика месечно.

Подмяната се извършва по проекта, финансиран по програмата „Околна среда“ 2021 – 2027 г., съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз и националния бюджет. Проектът е на обща стойност 21 695 394,57 лева. Финансирането от Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз е 18 441 085,39 лв., а 3 254 309,18 лв. са национално съфинансиране от държавния бюджет.

Проектът цели намаляване на количеството емисии на фини прахови частици на територията на община Монтана с източник битовото отопление, като се подменят уредите на твърдо гориво на домакинствата с екологични алтернативи за отопление.

Директорът на РИОСВ Любомир Йорданов припомни параметрите на програма „Околна среда“ на ЕС, която се управлява от Министерството на околната среда и водите. Той посочи, че безвъзмездна помощ по приоритет „Въздух“ за намаляване на замърсяванията от битово отопление получават 21 общини в страната.

„В този проект най-пряко се усеща подкрепата на Европейския съюз и на държавата, защото директно променя жизнената среда на всяко едно домакинство, което участва, и същевременно подобрява качеството на въздуха в община Монтана“, заяви заместник-кметът Станислав Станоев.

Другите екологични отоплителни уреди, от които кандидатите по проекта могат да изберат най-подходящото, съобразно желанието си и спецификата на жилището, са три вида термопомпи, пелетни камини и котли. Близо 60 процента от кандидатствалите са изявили желание да получат безвъзмездно климатици, каза още Диман Георгиев. В рамките на проекта до края на 2029 г. на 30 жилища ще бъдат предоставени и фотоволтаични системи.

/АБ/

При голям интерес премина срещата за еврото в Георги Дамяново, местни хора зададоха много въпроси на служителите на НАП и КЗП

При голям интерес премина днес срещата за въвеждането на еврото в село Георги Дамяново, област Монтана. Жители на цялата община Георги Дамяново се бяха събрали в залата на културния дом и засипаха с въпроси служителите на Комисията за защита на потребителите и Националната агенция за приходите, които подробно обясниха какво е предвидено в Закона за въвеждане на еврото в България и какви са сроковете за неговото изпълнение.

В срещата участваха Ралица Иванова и Весела Цветкова – експерти от Комисията за защита на потребителите (КЗП) в Монтана и Анушка Вълова – началник на офиса на НАП в Монтана. Те разясниха основните положения в Закона за въвеждане на еврото в България – фиксирания курс, по който след 1 януари 2026 година левовете ще се обменят в евро, автоматичното превалутиране на сметките на хора и фирми в банки от левове в евро от 1 януари 2026 година, начините на обмяна на левове в евро и че това ще става без такса в периода от 1 януари до 30 юни 2026 г.

Сред обсъдените теми бяха още за задължителното изискване за двойно обозначение на стоките в лева и евро в периода от 8 октомври 2025 до 8 октомври 2026 година, предвидените глоби за търговците за неправомерно повишаване на цените на стоките след въвеждането на еврото от 1 януари 2026 година, двойното обръщение на левове и евро, което ще има само през месец януари 2026 година, начините за превалутиране от левове в евро и съществуващите приложения за това.

Вълова посочи, че сключените вече трудови договори от работници за заплати не е нужно да се подновяват заради въвеждането на еврото, ако няма промяна на заплатата, като същото важи и за сключените договори от страна на частни лица с мобилни оператори и фирми за различни услуги и т.н..

Присъстващи на срещата хора от различни селища на общината питаха къде ще могат да обменят своите левове в евро след 1 януари 2026 година, като в община Георги Дамяново няма нито един банков клон. Те получиха отговор, че това ще може да стане в пощенските станции във всички селища. Уточнено беше, че няма да има обмяна на пари на улицата и в домовете и ако някой получи подобно предложение не бива да се доверява на непознати, които са го срещнали на улицата или пък са дошли в дома му като се представят за служители на пощите или на банките и искат на място да му обменят левовете в евро.

Възрастен жител на село Дълги дел в община Георги Дамяново попита дали след 1 януари 2026 година разфасовка хляб в селото пак ще струва 2 лева, и получи отговор, че ако струва много повече от 1 евро, то той може да подаде сигнал в КЗП и да бъде направена проверка на въпросния търговец. Иван Пешунов, служител в  Община Георги Дамяново, попита какво да се прави, ако след 1 януари 2026 година има намаление на грамажа на дадена стока, а цената е същата и получи отговор, че отново трябва да се подава сигнал до КЗП и НАП и да бъде направена проверка. Зададен беше и въпрос какво става с глоби и кредити след 1 януари 2026 години и отговора беше, че ако не се платени, те си остават, само ще бъдат превалутирани от лева в евро.

Участниците в срещата се обединиха около мнението, че тя е била много полезна за местните хора, а кметове на различни села от общината заявиха, че ще предадат на жителите им, повечето от които са възрастни хора, какво е говорено на тази среща.

/СЛС/

Бракониери на дърва са установени край Медковец, отсечените трупи са иззети

Двама бракониери на дърва са установени в землището на село Медковец, център на едноименната община, съобщиха от Областната дирекция на МВР в Монтана.

След сигнал до полицейския участък в Медковец към 15:20 часа вчера бил направен обход на местността Чульовото край селото, където униформените установили двама мъже, на 31 и 44 години, които превозвали с мотофрези и прикачени към тях ремаркета дърва за огрев от видовете акация и слива без контролна горска марка и превозен билет. На нарушителите са съставени актове по Закона за горите, а дървесината е иззета и оставена за съхранение в Община Медковец. Води се разследване по член 235 от Наказателния кодекс.

При друга проверка в частен дом в квартал „Изток“ във Вършец вчера са открити незаконно добити дърва, които не са маркирани с контролна горска марка и нямат превозен билет. Води се разследване по същия член.

От полицията посочиха, че с наближаването на студените месеци почти всеки ден в частни домове, гори или по пътищата на региона биват откривани незаконно добити дърва. Макар от бракониери да са иззети камиони и каруци за превоз на дървесината, моторни триони, брадви и други пособия за сечене и големи количества дърва, то набезите в горите не спират.

През март десет случая на незаконно добита дървесина бяха установени в Монтанско за два дни.

/НН/

Регионалния съвет за развитие одобри и петте концепции за интегрирани инвестиции в Северозападна България

Регионалният съвет за развитие на Северозападния район (СЗР) одобри всичките пет подадени Концепции за интегрирани териториални инвестиции (КИТИ) за областите Враца, Монтана, Видин, Ловеч и Плевен, съобщиха от Областния информационен център Враца. Срещата е проведена във Враца и в нея са участвали областни управители, кметове, представители на граждански организации, бизнеса, администрацията и експерти от областните информационни центрове. Според информацията общият бюджет на одобрените концепции възлиза на близо 200 млн. лв. инвестиции, насочени към подобряване на качеството на живот, социалното включване и устойчивото развитие в региона. Инвестициите са концентрирани в секторите образование, социална, здравна и екологична инфраструктура. 

Община Враца и Община Монтана участват в две от одобрените концепции. Едната е „Интегрирани подходи за здраве и образование в Северозапада“, с водещ партньор Община Монтана и общ бюджет 53,32 млн. лв. Проектът предвижда модернизация на училища и детски градини, подобряване на социалната инфраструктура и здравните услуги. В Община Враца ще бъдат обновени Начално училище „Иванчо Младенов“ с 2 млн. лв., Средно училище (СУ) „Козма Тричков“ с 4,5 млн. лв. и СУ „Отец Паисий“ с 8,5 млн. лв.

Другата концепция е „Враца и Монтана – регион на грижа и знание“ с водещ партньор Община Враца и общ бюджет 51,64 млн. лв.. Тази концепция обединява инвестиции в социалната, здравната, жилищната и образователната инфраструктура, както и зелени мерки. Партньори са Община Монтана, Многопрофилната болница за активно лечение „д-р Стамен Илиев” – Монтана, Комплексният онкологичен център Враца и Сдружение с нестопанска цел „Закрилници” Монтана.

Основните дейности във Враца са модернизация на детска градина „Щастливо детство“, закупуване на два училищни автобуса, изграждане на многофамилна общинска жилищна сграда, изграждане на две нови интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа за възрастни хора и нов център за временно настаняване на бездомни лица, целенасочени инвестиции в болничната инфраструктура за ранна диагностика и превенция, укрепване на свлачище по път Криводол – Борован при с. Девене и укрепване на срутищен участък при велоалеята от парк „Хижата“ във Враца.

Общата стойност на проектите в двете КИТИ на Враца и Монтана са за над 100 млн. лв., като врачанските проекти в тях са общо десет, съобщи пред журналисти кметът на Враца Калин Каменов в началото на този месец. Каменов е и председател на Регионалния съвет за развитие на Северозападния район. 

Двете общини си партнират и в изпълнение на инвестиция за доставка на нови електробуси и подобряване на транспортната свързаност.

/ТТ/

Представители на четири български общини представиха на форум стратегиите за развитие на своите региони

Представителите на четири български общини представиха на форум вижданията и стратегиите за развитие на своите региони. Методи Байкушев, кмет на Община Благоевград, Генчо Генчев, кмет на Община Свищов, Десислава Колева, директор на Дирекция „Устойчиво развитие“ Община Габрово и Недялко Томов, общински съветник от Община Вършец, участваха в шестото издание на форума „Бизнесът и регионите: Ускорение“, който списание BGlobal организира в сътрудничество с Българската стопанска камара (БСК). 

Методи Байкушев подчерта, че кадровият потенциал се превръща в решаващ фактор за икономическото развитие.  „През годините бизнесите се конкурираха в няколко основни стълба – продукт, качество, количество, иновации и борба за пазари. Вече има шести стълб, който в момента е най-важният и от когото зависят останалите пет стълба и това е конкуренцията за кадри“, каза Байкушев. По думите му Благоевград има предимство в образователната инфраструктура, благодарение на Югозападния университет и Американския университет, както и на доброто сътрудничество между училища и бизнес. 

Методи Байкушев сподели, че в общината са насочили усилията си и имат инициативи да срещат училищата – средни и висши, с бизнеса, с цел кариерно ориентиране на подрастващите. Така, по думите му, се създава среда, в която децата на ранен етап започват да развиват своето бизнес мислене и мислите за бъдещо развитие. 

Той подчерта, че градът не е индустриален център, затова администрацията насочва усилията си към привличане на индустрии с висока добавена стойност, съобразени с човешкия капитал на региона.

Генчо Генчев представи проекта на изграждащия се Дунавски индустриален технологичен парк и значението му за бъдещото развитие на градския център. 

„За да има работни места, трябва да създадеш условия. А един инвеститор няма да дойде в един град без да има условия. Стана ми ясно още през първия ми мандат, че трябва да развиваме индустриализация и индустриална зона, за да можем да привличаме инвеститори,“ сподели кметът причините за взетото преди около осем години решение за проекта. 

Той определи зоната като глобален проект за Свищов и за Област Велико Търново, в който се инвестират близо 80 млн. лева. 

Дунавската индустриална зона се изгражда по модел на индустриалната зона Бирлик в Истанбул.  

Генчо Генчев посочи още, че по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) „няма нито една схема, по която общината да не е кандидатствала и да не е спечелила със своя проект“. 

„В момента в Община Свищов се инвестират близо 180 млн. лева в различните сфери“, каза той, защото по думите му средата на живот в региона трябва да предлага всичко необходимо за инвеститорите. 

Кметът подчерта и значението на транспортните коридори и бъдещите мостове над Дунав, за които общината подготвя инфраструктурата предварително.

Глобална цел на Община Габрово като зелена, иновативна и устойчива община, според Десислава Колева, е насочена към качеството на живота, което се основава на силна икономика. Тя изтъкна, че Габрово е един от промишлените центрове на България, с дълга традиция.  

Фокусът на общината е върху иновациите, дигитализацията и устойчивостта, а Техническият университет – Габрово е в основата на втория по големина технологичен парк в България. Сътрудничеството по думите на Колева създава възможност за развитие на иновации и е предпоставка за конкурентоспособност. 

Съгласно цитираните от нея данни Габрово в момента се класира сред най-силните по БВП региони в България с над 1 млрд. лева приходи от продажби. 

„Не се срамуваме да кажем, че сме индустриалното сърце на България“, добави още тя, припомняйки, че на тяхна територия има 4 индустриални зони. Десислава Колева изтъкна още и разработената Стратегия за интелигентна специализация и създадения регионален иновационен център, представляващ публично-частна организация и в която членуват над 80 процента от предприятията в габровската индустрия. 

„Една силна икономика стъпва върху висококвалифицирани кадри. Все повече големи компании на наша територия създават свои академии за високо квалифицирани инженерни кадри“, поясни тя, като обърна внимание върху кадровата политика в региона. 

В момента акцент и мисия в работата на местната администрация в Габрово е проучването на веригите на доставка и постигането на въглеродно неутралната икономика.  

Според нея една община е най-доброто средство, което може да свърже в едно  фирмите, гражданите и академичните среди, както и да влезе в ролята на  ментор на иновационната екосистема. 

Изтъквайки подхода на общината в процеса на вземане на решения, стъпвайки въз основа на анализите и проучванията, Десислава Колева посочи, че благодарение на НСИ в общината следят ключови показатели на фирмите в региона и разполагат с информация за техните разходи в научна и развойна дейност – важно за иновационния потенциал на общината, за последните 10 години.  

Приоритетни сектори за региона са мехатрониката, електрониката, чистите технологии, пластмаси и текстил, в които по думите ѝ има сериозно поле за дигитализация и с каквато цел е създаден Европейският цифров иновационен хъб. 

Колева изтъкна още и активното си пряко сътрудничество с ЕК по проекти по  Хоризонт 2020 и Хоризонт Европа.  

Недялко Томов представи гледната точка на малка община в България. Като конкурентни предимства на Община Вършец той посочи минералната вода, чистата природа, микроклимата и културно-историческото наследство. 

По думите на Томов в общината се осъществяват в момента инфраструктурни проекти, които следва да подобрят средата и с които се създава предпоставка  за ускорено развитие на туризма във Вършец. 

Като положително развитие Недялко Томов посочи пробуждането на предпиремаческия дух в града, където се инвестира в къщи за гости,  туристическа инфраструктура, ресторанти и др. Казвайки това обаче, той отбеляза, че от значение и качеството на предлагания продукт и услуга. 

Той посочи, че въпреки демографската криза Вършец е първата община в област Монтана, въвела дуално обучение в специалностите хотелиерство и ресторантьорство, а първите завършили вече работят в града.

/БП/

Scroll to top
Използваме "бисквитки", за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социалните медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за използването на нашия сайт с нашите партньори в социалните медии, рекламата и анализа. View more
Приеми