Община Вършец организира ученически конкурс за есе и рисунка, посветен на Деня на народните будители – 1 ноември, съобщават от общинската управа.

В творческото състезание за есе на тема „Будителите – тогава и сега” могат да се включат ученици от 7 до 12 клас. В надпреварата за рисунка на тема „Будители, поклон!“ възможност да участват имат деца от 1 до 6 клас. Обемът на есето трябва да е до два стандартни машинописни листа с шрифт Times New Roman, размер 12. Изискването за рисунка е да бъде с размер 35/50 сантиметра. Техниката на рисуване е свободна – акварел, темперни бои, пастели, графика, молив и др.

Във всяка възрастова група ще бъдат отличени първо, второ и трето място. Победителите ще получат грамоти и тематични награди. Крайният срок за предаване на рисунки и есета е 26 октомври. Всеки участник може да се включи само с една творба. Награждаването ще се състои на 30 октомври 2025 година.

Информация за условията и начините на кандидатстване може да бъде намерена на фейсбук страницата на Община Вършец.

С тази инициатива целим да открием и насърчим младите таланти, да подкрепим личната им изява и да съхраним българската духовност чрез творчество и вдъхновение, посочват от Община Вършец.

В Младежкия център в Монтана се състоя изложение, в което участие взеха представители на 19 университета от страната.

На свой щанд всяко от висшите училища представи обучението, което предлага, изискванията и условията за кандидатстване и възможностите за бъдеща реализация. Младите хора имаха възможност да се запознаят със специалностите, предлагани от висшето образование у нас, да зададат въпроси и да направят информиран избор. Някои от университетите направиха и отделни презентации в мултифункционалната зала на Младежкия център.

В изложението се включиха Софийският университет „Св. Климент Охридски“, Университетът за национално и световно стопанство, Медицинският университет – Плевен, Русенският университет „Ангел Кънчев“, Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“, Варненският свободен университет, Висшето военноморско училище – гр. Варна, Югозападвият университет „Неофит Рилски“, Стопанската академия „Д. А. Ценов“, Националният военен университет, Висшето строително училище „Любен Каравелов“, Университетът по застраховане и финанси, Висшето училище по телекомуникации и пощи, Лесотехническият университет, Минно-геоложкият университет „Св. Иван Рилски“, Техническият университет – Габрово, Университетът по хранителни технологии – Пловдив, Химикотехнологичният и металургичен университет и Аграрният университет – Пловдив. Те ще представят своите учебни програми и ще отговарят на въпросите на присъстващите.

Това е второто изложение на университетите, което Младежкият център н Монтана организира. Първото се проведе в края на април тази година.

Радичкови дни ще се проведат в Берковица от 20 до 24 октомври, съобщават от общинската администрация.

Събитията са посветени на 96-годишнината от рождението на писателя Йордан Радичков и се организират от Община Берковица, Народно читалище „Иван Вазов – 1872“ и Музеен комплекс – Берковица.

На 20 октомври във фоайето на НЧ „Иван Вазов – 1872“ ще бъде открита изложба на художника Венелин Захариев с творби, вдъхновени от Йордан Радичков. На 21 октомври в Културен център „Йордан Радичков“ ще бъдат наградени финалистите в общинския ученически конкурс за рисунка „Светът на Радичковите врабчета“ по книгата „Ние, врабчетата“. В рамките на събитието ще бъде открита и изложба с творби от конкурса. На 22 октомври в големия салон на читалището ще бъде прожектиран българският филм „Горещо пладне“ по повестта на Радичков. На 23 октомври във фоайето на читалището ще бъде представена книгата на Пенчо Ковачев „Тая жена животът“.

Заключителното събитие ще се състои на 24 октомври в ресторант The River, където ще бъде връчена Националната литературна награда „Йордан Радичков“. За шести път отличието ще бъде присъдено за най-добри нови сборници с разкази. Победителят ще получи парична премия, диплом от Община Берковица и статуетка, изработена от скулптора Емил Попов по рисунка на самия Радичков. Освен голямата награда, журито ще присъди и второ, трето място, както и специални отличия.

Журито е в състав: председател – критикът и писател Митко Новков, писателят и носител на наградата от миналата година Деян Енев, писателят Пенчо Ковачев, представителят на Община Берковица – литераторът и филолог Ива Василева, и писателят Горан Атанасов.

Отличието на Деян Енев , в миналогодишното издание на Националната литературна награда „Йордан Радичков“, бе присъдено за сборника му „Шейсет разказа“. Енев е носител на литературната награда и през 2019 година. 

След обилните валежи от дъжд и сняг в края на миналата седмица режимът на водата в девет от селата на област Монтана е отменен, съобщиха от „Български ВиК холдинг“ ЕАД.

По 24 часа в денонощието вече има вода в селата Равна, Горна Лука, Митровци и Железна в община Чипровци и в Копиловци, Каменна Рикса, Чемиш, Видлица и Дива Слатина в община Георги Дамяново, които доскоро бяха на режим и се редуваха по денонощие с вода и денонощие с безводие. Единственото село в област Монтана, в което все още има режим на водата, е Горна Вереница в община Монтана със 163 жители.  

Режимът на водата се отменя, тъй като изброените девет села се захранват от повърхностни местни водоизточници – речни и каптажи. Те зависят от количеството на валежите, а в последните дни те са в изобилие. В село Горна Вереница режимът остава, тъй като дебитът на водоизточниците, които го захранват, все още не е достатъчен, посочиха от ВиК ходинга.

Режимът на водата в изброените села на област Монтана беше въведен в края на месец юни и началото на месец юли. Всичките тези села се захранват от местни водоизточници. В Монтана, Лом и останалите по-големи селища на региона, които се захранват от язовири и подземни води, режим на водата в последните години не е имало. 

След обилните валежи от дъжд в последното денонощие, ситуацията в Монтанско е нормална, съобщи за БТА областният управител на Монтана Калин Хайтов.

Във всички селища на региона има ток и вода, придвижването по пътищата е нормално.

Язовирите в региона имат много свободен обем и поемат дъждовните води, има запас да бъдат поети още големи количества. В язовир “Огоста“ край Монтана, който е вторият по големина у нас язовир след „Искър“, в момента има 162,9 милиона кубически метра вода, при максимално възможен обем от 506 млн. куб.м. При обилните дъждове и снеговалежа в края на миналата седмица язовирът пое всичката вода, идваща от склоновете на Стара планина чрез няколко реки и покачи нивото си само с един сантиметър, каза областният управител.

В питейния язовир „Среченска бара“, който се намира в подножието на Стара планина в община Вършец, в момента са събрани 11,6 млн. куб. м вода при максимално възможен обем от 15,5 млн. куб. м. В последните дни притокът на вода надвишава разхода двойно. Наличното количество гарантира водоподаването в следващите месеци към областните градове Монтана и Враца и към още двадесетина селища от двата региона, които се водоснабдяват от язовира, уточни Хайтов.

От Хидрометеорологичната обсерватория в Монтана съобщиха за БТА, че в последното денонощие в региона са паднали значителни валежи от дъжд, като най-голямо количество е измерено в курортния град Вършец – 34,8 литра на квадратен метър. В Чипровци дъждът е 29 л/кв.м, в село Лехчево, община Бойчиновци – 29л/кв.м, в село Замфирово, община Берковица – 28 л/кв.м, в село Говежда, община Георги Дамяново – 26,8 л/кв.м, в Берковица и Вълчедръм – по 26 л/кв.м, в Монтана – 24,9 л/кв.м и т.н. Прогнозата за днес е да продължи да вали дъжд, а утре сутрин да започне постепенно спиране на валежите и покачване на температурите, като тази тенденция ще продължи до края на седмицата, уточниха метеоролозите.

Фотоизложба „Близо и далеч“ на Виолета Апостолова ще бъде открита на 13 октомври в Регионална библиотека „Гео Милев“ в Монтана, съобщават от културната институция.

В експозицията ще бъдат представени фотографии от Париж, заснети по време на творческа резиденция, спечелена с конкурс, в ателиетата на Съюза на българските художници в Cité internationale des arts през 2023 година.

Виолета Апостолова – Лети е родена в град Монтана. Живее и твори в София. Завършила е бакалавърска степен по „Педагогика в изобразителното изкуство“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и магистратура по „Семиотика на изобразителното изкуство“. Работи в областта на фотографията и печатната графика, както с класически графични техники, така и с компютърно генерирани изображения. От 2016 година е член на Съюза на българските художници, секция „Графика и илюстрация“.

В творчеството си изследва темите за границите, изгубените връзки, себетърсенето и вярата, както и взаимоотношението между текст и образ. Участвала е в редица регионални, национални и международни изложби и проекти в областта на графиката и фотографията, посочват от РБ „Гео Милев“ – Монтана.

Известни са номинираните за наградите в Националната изложба Биенале „Тенец“, съобщават от Община Монтана.

Носителите на наградите на името на Йордан Радичков ще бъдат обявени при откриването на изложбата на 24 октомври в Художествена галерия „Кирил Петров“ – Монтана. Това е рождената дата на писателя Йордан Радичков, на когото е посветено биеналето. Тенецът е образ от творчеството му.

Имената на номинираните са определени сред 84 творби, избрани от жури на първия онлайн етап на биеналето. За участие в него са пристигнали 309 произведения на автори от 39 населени места в България и от град Афион – Турция.

Номинирани за наградата в раздел „Живопис“ са Мартина Караиванова – Велико Търново, Николай Тодоров – Добрич, Страхил Ненов – София. В раздел „Графика” са Екатерина Деянова – София, Зоран Мише – София, Иво Пецов – София. В раздел „Скулптура” номинирани са Миглена Александрова – с. Сливовик, област Монтана, Нели Христова – София и Николай Маринов – София. В раздел „Приложни изкуства“ са Емилия Милчева – Казанлък, Петър Григоров – Монтана и Стойко Сакалиев – Бургас. За наградата за млад автор, до 30 години, от Сдружение „Приятели на Радичков” са номинирани Мая Трайчева – Лом, Светослав Нинов – Видин и Симеон Лазаров – София.

Номинираните са определени от петчленно жури с председател художникът и професор в катедра „Графика“ на Националната художествена академия (НХА) Йохан Йотов. Членове на журито са още художникът и доцент в катедра „Стенопис“ на НХА Любомил Драганов, художникът и дългогодишен уредник в Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен Иван Велчев-Йово, бившият главен уредник на Художествена галерия „Кирил Петров“ – Монтана Николай Пенков и бившият директор на галерията Теодоси Антонов. Всички те са членове на Съюза на българските художници.

Биенале „Тенец“ се организира от Община Монтана, местното представителство на Съюза на българските художници, Художествена галерия „Кирил Петров“ към Регионалния исторически музей и Дружеството на художниците „Тенец“ – Монтана. 

Община Георги Дамяново организира на 11 октомври в село Копиловци преглед на военните духови оркестри и на духови оркестри от Северозападна България по повод 150-ата годишнина от рождението на композитора Камен Луков, съобщиха от местната администрация.

Тържествата ще се състоят пред паметника на маестро Камен Луков на централния площад в Копиловци. Предвижда се духовите оркестри да свирят и да дефилират в чест на годишнината. Участие в празника ще вземе и Веселин Маринов, който ще изнесе концерт.

Камен Луков (1875-1949 година) е български офицер, диригент и композитор, автор на военни маршове, кантати, хора, ръченици, китки, романси, оперетна и оперна музика. Най-известното му произведение е „Весели в боя“, превърнало се в церемониален марш на българската войска. Той е роден в монтанското село Копиловци, учил в музикално училище в Одеса, в България е капелмайстор на базирания в Ловеч 34-ти Троянски пехотен полк от 1905 година, като после служи в гарнизоните в Разград и Харманли и отново се завръща в Ловеч. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, в битката при Дойран е ранен и едната му ръка след това е трудноподвижна, но продължава да пише музика и да дирижира. Умира в Ловеч през 1949 година, припомнят от общинската администрация.