В област Плевен през миналата година са регистрирани 550 юридически брака. Това е с девет по-малко, сравнено с предходната 2023 година, показват данните на отдел „Статистически изследвания“ – Плевен към Териториално статистическо бюро – Северозапад.

От всички регистрирани бракове 358 или 65,1 процента са в градовете, докато в селата са сключени 192 брака, показва още изследването.

По общини коефициентът на брачност е най-нисък в община Никопол (1,7 промила), следвана от Кнежа с 2,0 промила и Червен бряг с 2,1 промила. Най-висок коефициент има в общините Долни Дъбник и Гулянци – съответно 4,3 и 4,1 промила. 

През миналата година най-много встъпили в брак при мъжете са във възрастовата група от 30 до 34 години – 20,5 на сто, докато 25,1 процента при жените попадат в 25-29 години. За 79,1 процента от мъжете и 77,8 процента от жените, сключили граждански брак през 2024 г., той е бил първи.

По показателя „предишно семейно положение при сключване на брака”, най-голям е броят на неженените мъже – 435, следван от разведените – 105. При жените също най-голям е броят на неомъжените – 428, следван от броя на разведените – 115.

Според данни, предоставени на БТА, само в община Плевен през миналата година са сключени 384 граждански брака. От двойките, решили да узаконят връзката си, 353 са в градовете, а 31-а – в селата на общината. Изнесените ритуали в зали за тържества, ресторанти и на открито са били 40. 

При разводите в област Плевен също се отчита спад. През миналата година те са били 310, докато през 2023 г. техният брой е 345. От всички прекратени бракове 70,3 на сто се отнасят за населението в градовете. Разводът не е бил първи за 13,9 процента от жените и 12.3 процента от мъжете.

Най-голям процент на разводите – 31,3 при мъжете и 26,1 при жените е във възрастовата група 40-49 години, се посочва още в статистическото изследване.

В област Плевен 14 училища са одобрени за участие по Модул 1 на Националната програма „България – образователни маршрути“. Това показва справка с публикуван списък на официалния сайт на Министерството на образованието и науката с одобрените училища и центрове за специална образователна подкрепа. 

12 от одобрените училища са общински, а две държавни – Професионалната гимназия (ПГ) по облекло и текстил „Христо Бояджиев“ в Плевен и Търговската гимназия „Васил Евстатиев Априлов“ в Червен бряг.

Останалите одобрени за финансиране училища от областта са – Средно училище (СУ) „Христо Смирненски“ в Гулянци, СУ „Евлоги Георгиев“ в град Тръстеник, Основно училище (ОУ) „Васил Левски“ в Кнежа, ПГ по земеделие „Стефан Цанов“ в Кнежа, ОУ „Неофит Рилски“ в село Обнова, СУ „Христо Ботев“ в Никопол, Начално училище (НУ) „Патриарх Евтимий“ в Плевен, ОУ „Д-р Петър Берон“ в Плевен, СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в Пордим, СУ „Христо Смирненски“ в Койнаре, СУ „Д-р Петър Берон“ в Червен бряг и СУ „Димчо Дебелянов“ в Белене. Средствата, които се отпускат на училищата, са от 5200  до 43 800 лв. 

Националната програма „България – образователни маршрути“ е създадена през 2023 г., за да могат повече деца и младежи да се включват в ученическите екскурзии, а те да имат и много по-голяма образователна стойност. За целта е създаден списък с т.нар. образователни маршрути, с включени близо 800 обекта с културно, образователно и историческо значение в цялата страна. От област Плевен са включени 22 обекта, които могат да бъдат посетени от ученически групи. Сред тях са Панорама „Плевенска епопея 1878 г.“, римски град „Улпия Ескус“ до село Гиген, крепостта „Сторгозия“ в парк „Кайлъка“, бившият концлагер „Белене“, антична крепост „Димум“ и други.

В Плевен за 31-ви път дадоха началото на Националния поход „По стъпките на Апостола“. Официалното откриване на инициативата се състоя тази вечер пред паметника на Васил Левски в града.

Тържеството откри за четвърта година гайдарят Стефан Стефанов. По призив на създателя на похода Васил Копчев присъстващите трикратно повториха възгласа: „Левски, дяконе, Апостоле! Ура!“

Ръководителят на похода и председател на Общинския комитет и Сдружение „Васил Левски“ д-р Галина Цветкова каза, че тръгват по стъпките, по които Васил Копчев със свой ученик е поел по пътеката, по която е доказано с документи, че е вървял Васил Левски – от Плевен към Ловеч, Троянския манастир, хижите Амбарица и Добрила. Тя изрази надежда всички да се съберат на 18 юли в Карлово.

Общо 263 са тазгодишните участниците, които ще бъдат разпределени в осем лъча.

Ръководители на лъчове ще бъдат Свилен Стойчев, Димитър Петров, Йонка Хаджиева, Александра Недкова с Дамян Чолпанов, д-р Галина Цветкова, Елена Георгиева, Бисерка Цветанова и Ивайло Евстатиев от Русе. Свилен Стойчев и Димитър Петров ще съпровождат деца, които се включват без родителите си. Д-р Цветкова подари на ръководителите шалчета в памет на дългогодишния участник и ръководител на лъч Емил Недков.

След това тя връчи на Елена Георгиева членска карта на туристическо дружество „Кайлъшка долина“ и тениска за дъщеря й Ана Андреева.

„Сигурен съм, че ще продължите и след мен. Докато съществува България, ще сме длъжници на Левски за това, че не се е страхувал да предприеме неща, които не всеки би се решил да направи. Левски заслужава да го честваме не по един път в годината, а поне по три пъти. Той е забравил себе си, за да може да види България по-обединена, по-силна и хората по-щастливи“, каза създателят на похода Васил Копчев. Той призова младите участници да не се страхуват от трудностите и да знаят, че човек става силен тогава, когато нарича нещата с истинските им имена.

Поздрав към участниците в похода отправи и заместник-кметът на община Плевен Лидия Петкова. Тя им пожела лек път и хубаво време и каза, че планината винаги е била закрилница на нашите герои.

Константина Димитрова идва от Пловдив. Нейният баща Емил Недков през годините е бил един от водачите. За БТА тя каза, че в негова памет тя ще участва с четирите си деца. Най-малкото по време на похода ще стане на три години. Най-голямото е на почти на 17. По думите на майката децата са много ентусиазирани и ще издържат на условията, защото са българи. Обещала им е по пътя да търсят боровинки, гъби, положителни емоции. 

„В похода съм вече четвърта година. Изключително приятно е да видя своите приятели и с тях да се включим в тази нотка на почитане на Апостола и да се отдадем на родолюбието. Да видим българската природа и българската красота. Да се насладим на словата на Левски и да следваме неговите завети.“ Това каза за БТА Иван Димитров, който е студент втори курс в специалност „Педагогика на обучението по география“ във Великотърновския университет „СВ. Св. Кирил и Методий“.

На тържеството присъстваха още председателят на Туристическо дружество „Кайлъшка долина“ доцент д-р Венци Росманов, близки на участниците, граждани.

Накрая пред паметника на Васил Левски бяха поднесени цветя. 

Участниците в поклонническия пешеходен поход „Светият път“ са в Плевен на път за Рилския манастир. Тази сутрин те присъстваха на Божествената света литургия в храм „Света Параскева“. Там те станаха свидетели на това как Плевенският митрополит Игнатий произведе отец Красимир от храм „Света Троица“ в архиерей.

Изминаваме изцяло пътя на пренасянето на мощите на свети Йоан Рилски от Велико Търново до Рилския манастир за седма година. Това събитие е от 1469 г. и тази година се навършват 556 години от него, каза за БТА ръководителят на поклонническия пешеходен поход Паскал Пиперков.

Той каза още, че походът за 2025 г. продължава от първи юли до 6 август. Плевен е част от втория етап на похода: Никопол – Плевен – Луковит. Групата е пристигнала в града вчера. Днес ще посетят трите плевенски църкви – „Света Параскева“, „Свети Николай“ и „Света Троица“. Ще разгледат базиликата в крепостта „Сторгозия“ в парк „Кайлъка“. След това ще минат през мястото, където е бил кайлъшкият манастир „Свети Георги“, на така наречената Попска скала, близо до язовир „Тотлебенов вал“. Оттам ще продължат прехода си през село Брестовец до село Тодорово.

През следващите три дни поклонниците ще преминат през каньона на река Чернелка и селата Петърница, Садовец и Ъглен. Оттам, през град Луковит, ще стигнат до село Карлуково.

Тазгодишният маршрут на поклонническия пешеходен поход „Светият път“, който е дълъг над 650 км, е разделен на пет етапа. Третият ще завърши във Враца. Четвъртият е Враца – Черепиш – София. Походът завършва в Рилския манастир.

Човекът е предназначен да бъде храм на Бога, каза в проповедта си отец Красимир в плевенския храм „Света Параскева“, след като отслужи Божествената света литургия в шестата неделя след Петдесетница, която е неделя на светите отци от шестте Вселенски събора.

Евангелското слово днес ни говори за силата, която бесовете могат да имат. Колко дълбоко могат да проникнат в човешката душа. Същевременно ни говори, че за Бог няма нищо невъзможно. От най-дълбокото на човешката душа той може да измъкне злото, да очисти и да освободи.

„Старозаветният храм е от две части. Има двор и светилище, което се дели на свято и пресвято място. Така е и човекът. Той също е такъв храм. Тялото е дворът, светилището е душата. Най-интимното, най-вътрешното нещо на душата е сърцето. То е светая светих, където Бог обитава, където ние общуваме с него“, каза още отецът. Той продължи, че целта на дявола е да проникне в човешкото сърце и точно сърцето си трябва да пазим повече от всичко.

Бог е предназначил човекът да бъде венец на творението. Дори и съгрешилият Адам има у себе си съвест. Той търси да се прикрие, защото съзнава, че е сторил грях. Но хората, на които дяволът е влязъл в сърцата, не са загрижени да покрият своята голота.

„Човешката душа освен храм е и крепост. Бог я направи, когато облече съгрешилия Адам в кожи. Светите отци тълкуват, че това е огрубяването на нашата плът. Защита, която Бог дава на съгрешилия, насочил своите сили не към Него, а към бесовете. Ето как храмът Божи е превърнат в крепост“, продължи проповедта си отец Красимир.

Той добави, че ние общуваме със света чрез нашите телесни сетива. Те са прозорци, но тези прозорци трябва да бъдат бойници, защото врагът изстрелва своите стрели през нашите сетива. Той иска да разпали в нас пожар и нашите страсти. Ние трябва преди всичко да пазим своите сетива. През тях влизат изкушенията, особено през очите. 

Трябва да положим всички сили да запазим крепостта на нашата душа. Ако сме допуснали стрела в нас, нека с покаяние, с изповед и със свето причастие да се очистим от злото. Да угасим този пожар и Господ да заживее в нашите сърца. Защото, когато той е вътре в крепостта, тя става непревземаема. Човек е предназначен за храм Божи. Нека помним това, нека се стремим да бъдем храм на Бог, завърши свещеникът.

След светата литургия Плевенският митрополит Игнатий произведе отец Красимир в архиерей, което означава пръв между йереите (свещениците). Това обясни за БТА отец Милен. Отец Красимир служи в плевенския храм „Света Троица“ и в храм „Свети Пророк Илия“ в Долни Дъбник. 

От ваше и от свое име пожелавам на отец Красимир дълголетно служение в добро здраве на Българската православна църква в Плевенска епархия, обърна се към него и миряните след церемонията митрополит Игнатий.

Отец Красимир се обърна към миряните с думите, че за него това е една огромна чест, но същевременно и отговорност. Той разказа как, като се е обучавал в храм „Света Параскева“ преди 10 години, отец Тихомир му е казал, че каквото научи тогава, това ще е. Свещеникът след това се успокоява и започва застой. Тези думи са се впили в съзнанието на отец Красимир и той оттогава винаги се стреми да се бори с рутината, да не спира да се усъвършенства и да става по-добър. Надява се с Божията помощ да продължи да се труди на Божията нива, защото не само свещениците, а всички са призовани да бъдат работници на нея.

Припомняме, че преди седмица, заради заслугите му и заради труда, който е положил в църковното настоятелство на храм „Света Троица“, митрополит Игнатий възведе отец Венци Христов в сан ставрофорен иконом на Българската православна църква.