Посветих целия си професионален живот на обучението по медицинска физика. Това е много сложно обучение. Медицинската апаратура за образни изследвания се счита за втора по сложност в света след космическата апаратура, казва пред БТА проф. д-р Славик Д. Табаков. Той е българско-британски специалист по физика на диагностичната радиология – почетен президент на Международния съюз на физическите и инженерните науки в медицината (IUPESM). Ръководи разработването на първите образователни бази данни с изображения в своята професия, първата електронна енциклопедия и първия научен речник по медицинска физика, преведен на 31 езика.
Успоредно с академичната си работа, повече от 25 години световнопризнатият български учен посвещава свободното си време на изучаването на раннохристиянското изкуство, мозайките и християнската символика. Неговата книга за символите в християнските мозайки съдържа информация за живота на ранните християни, за историческото време, когато тези образци на изкуството са създадени, както и за църквите, манастирите и музеите, където тези мозайки и обекти могат да се видят.
През 1997 г. организира първото обществено честване на свети Апостол Ерм в Пловдив, а през 2019 г. стартира поредица от презентации върху символиката на християнските мозайки в Лондон, Пловдив и онлайн. Той и съпругата му д-р Василка Табакова подкрепят популяризирането в чужбина на уникалните раннохристиянски мозайки в Пловдив и участват активно в дейностите на Българския културен институт в Лондон. Те са и едни от първите дарители на Епископската базилика на Филипопол в Пловдив.
Както БТА съобщи, наскоро проф. д-р Славик Табаков получи медал от Европейската федерация по медицинска физика (EFOMP, European Federation of Organisations for Medical Physics).
Проф. Табаков разказа пред БТА за своите международни проекти, за силата и сложността на медицинската физика, за любовта си към раннохристиянското изкуство и за делото на неговия дядо – прочутият пловдивски лекар д-р Теофил Груев. Дава съвети на младите студенти и учени в България как да бъдат успешни специалисти.
Наскоро бяхте удостоен с медал за изключителен принос за развитието на медицинската физика, връчван до сега само осем пъти за близо 50 години. Разкажете ни за Вашите проекти, довели до тази така престижна награда.
– Наистина за мен беше много голяма чест да получа този медал. Фактът, че e европейски е от голямо значение. Аз съм работил по много различни проекти, в които се включиха хора от цял свят, но това бяха европейски проекти. Тук бих споменал по-големите ми проекти, които са много важни за професията – аз изготвих и координирах всички тези проекти. Иначе съм работил в десетки проекти с Международната атомна агенция и със Световната здравна организация, но европейските бяха пилотни проекти, които изградиха и внедриха за първи път важни елементи на образованието. Първият ми голям проект беше да се направят магистърски курсове по медицинска физика в Източна Европа. Първият от тях беше в България, а следващите три бяха в Балтийските страни – Естония, Латвия и Литва.
Проектът, който направихме в България, беше изключително важен, защото по него за първи път в света бяха написани като книги специфични лекции по всички подчасти на нашата професия. Този проект беше в Пловдив и го бях кръстил с акронима ERМ. След като го завършихме, материалите ни бяха ползвани и в много други страни, където съм ходил, за да се развива медицинската физика. След проекта ERМ участвах и в проекти с нашето Министерство на образованието и науката. Тези проекти бяха за адаптиране на нашата университетска самооценка и акредитация с тези в Европейския съюз.
Паралелно с ERМ, направих и своя проект за електронно обучение, върху който бях мислил доста години. Аз бях координатор на проекта, който включваше водещи институции от четири европейски страни. Този проект бях кръстил Emerald.
Всъщност, тогава думата е-learning изобщо не съществуваше. Ние бяхме кръстили нашите учебни материали Electronic Materials for Education, или електронни материали за образование. Тези материали бяха готови към края на 1997 г., но ги публикувахме през февруари 1998 г., когато беше и крайният срок по проекта. По-късно се разбра, че участниците в нашия проект сме били вторите в света, които сме издали компактдиск с ISBN номер като на книга. Ние мислехме, че сме първите и не знаехме, че точно на 30 декември 1997 година, 45 дни преди нас, голямото германско издателство Springer Verlag е издало такъв диск. Ако го бяхме издали през ноември, ние щяхме да сме първите. Но понякога така се получава.
Тогава е-learning беше новост и много университети плануваха да се развиват в тази насока, но ние успяхме да направим и да внедрим успешно елекронното обучение още в средата на 90-те години. През 1999 създадохме и първия образователен уеб сайт по медицинска физика – проекта Emerald II.
Тъй като чета много лекции на студенти от развиващите страни, виждах как те се затрудняват с терминологията, защото цялото обучение беше само на английски език. Тогава реших, че трябва да се направи многоезичен научен речник по медицинска физика. Ако започнеш с речник и не го продължиш в енциклопедия, губиш половината от инерцията. Така че този речник го правихме между 2001 и 2003 година – проектът с акроним EMIT. В него участваха също и българи. Софтуерът на речника беше направен от проф. Магдалена Стоева и инж. Асен Цветков, които също са от Пловдив, по-късно те направиха и софтуера за енциклопедията.
Нашият безплатен интернет речник и електронното образование, което направихме, са първите такива успешни проекти в Европа, които подпомогнаха растежа на една цяла професия. Благодарение на тях, през 2004 г. получихме първата награда за образование на Европейския съюз – „Леонаро да Винчи“.
Веднага след това следваше и най-голямия проект в професията ни – EMITEL, който създаде първата е-енциклопедия в професията. Този проект непрекъснато растеше – започнахме с 50 души, сега сме около 400 души от цял свят.
Първото издание на енцикопедията разработихме между 2005 и 2009 г.. Това наистина бяха огромни проекти. Никой не се беше заемал с такова нещо и даже се шегуваха с мен, че едва ли ще го направим. Обаче се хванахме и го направихме – важно е да умееш да мотивираш хората да работят заедно за една цел. Второто допълнено издание беше през 2022 г.
Целият проект вървеше паралелно с работата ми със студентите в Kings College, и с работата ми в Международната организация по медицинска физика. Така че всеки ден, след 5:00 следобед, започвахме със съпругата ми, която дойде да ми помага, да работим до късно вечер, в прдължение на 7-8 години. Включително събота и неделя. През 2012 г., благодарение на резултатите от тези проекти, бях избран за следващ (елект) президент на Международната организация по медицинска физика (IOMP) и през 2015 г. поех президентството на организацията, чиито членове са дружествата по медицинска физика в над 80 страни.
Тогава създадох и едно специализирано списание, което сега се чете в цял свят – Medical Physics International, и в продължение на 10 години бях негов главен редактор.
През 2015 г., когато се обърнах назад и погледнах статистиката във времето, се оказа, че електронните материали и енциклопедията, които проектите ни са направили, са довели до двоен растеж на професията в целия свят след 1995 г.. Това е изключително важно и в Европейската федерация са отчели този факт при присъждането на медала. Много съм радостен и благодарен, че имах българска номинация за тази награда.
След това се видя, че електронното образование е много важно за професията ни. Развиха се много други проекти по света, особено в Европа, Америка и Азия. По времето на пандемията от ковид 19 нито един от нашите университетски курсове не спря, защото ние си имахме развито електронно образование.
Моята съпруга, която се изгради като специалист по електронното образование, написа една книга през 2019 г. за това как се правят e-learning магистърски курсове. И тази книга излезе точно преди пандемията, оказвайки се изключително полезна.
Днес тези материали и енциклопедията ни се ползват от около 10 000 колеги на месец по целия свят. Те много помагат на студентите, защото без тяхното структурирано знание би било трудно да се навлезе в медицинската физика. Много лектори също ползват в лекциите си нашите снимки и диаграми.
Тези мои дейности всъщност бяха и „гръбнакът“ на този европейски медал.
Вие сте потомък на славна за всеки пловдивчанин фамилия – тази на д-р Теофил Груев. Интересът към науката наследство от Вашия дядо ли е?
– Със сигурност – да. Дядо ми беше изключителен човек и много голям патриот. Той следва два пъти в Женева – дипломирал се е там по две специалности – „Фармация“ и „Медицина“. И двата пъти му предлагат асистентско място в Швейцария, но той два пъти се връща в Пловдив.
Той е участвал и в Балканската, и в Първата световна война. Там въвежда оригинално лечение на заболяването петнист тиф, което тогава е било голям бич за войниците. Бил е главен лекар на полевата болница в Прилеп и получава два медала за храброст. Той имаше медал и от Българския червен кръст.
Когато идва в Пловдив, става директор на Държавната болница, където прави първото кръвопреливане в България. Той много обичаше новостите. И за това през 1926 година купува от Германия първия рентгенофлуороскопичен апарат в България. Самият апарат е закупен и с негови средства и с пари, събрани от целия град със съдействието на Пловдивския градски клуб, чийто член е бил.
Този апарат е бил инсталиран в нашата къща, на първия етаж, където беше неговият кабинет, и където аз ходих много често. Цялото си детство прекарах там – при него и при пациентите. Той ме караше всяка вечер да намирам по едно ново животно в илюстрираната енциклопедия „Ларус“ и ми обясняваше какво е то. Така научих паралелно и кирилица, и латиница.
Много съм радостен, че Медицинският университет вписа д-р Теофил Груев в историята си, защото създаването на Медицинския университет в Пловдив е основно негова идея. Първият академичен съвет на новия медицински факултет той прави в нашата къща, в нашия хол, но с неговата пословична скромност той отказва да стане първият декан, защото счита, че това трябва да е по-млад колега. Дядо ми урежда католическата болница в града, на която той е бил директор, да стане първата университетска клиника, а много от нейните лекари стават едни от първите лектори. Смятам, че неговият пример е повлиял не само на мен, но и на сестра ми и братовчедите ми, които също станаха лекари, и разбира се и на моите майка и вуйчо.
Вие сте пионер в най-различни области на науката. Вярвате ли, че има граница в медицинските иновации и ако има такава, близо ли сме до нея?
– Моето мнение по този по-скоро философски въпрос е, отрицателен. Прогрес винаги ще има и той е в най-различни насоки. Медицината е не само една от най-важните науки, но и една от най-сложните науки. Неслучайно, тя има толкова много подспециалности. Човешкото тяло е изключително сложно, а ние все още само сме драснали по повърхнстта му. Например, преди 1970 г. надали някой лекар си е представял, че е възможно да види отчетливо на една снимка всичките органи на живото тяло. Това сега е рутинна процедура на компютърната томография или на магнитния резонанс. Такива големи промени в света са много важни. Това е моята професия – медицинските физици се грижат и за разработването, и за настройките, и за правилната и безопасна експлоатация на тези апарати.
Нека да не забравяме, че първата Нобелова премия е дадена на Рентген не само за това, че той открива рентгеновите лъчи, а и за това, че ги прилага в медицината, с което се поставя началото на рентгеновите апарати. Медицината е била винаги на първо място за множество учени и ще продължи да бъде така.
В момента едни от важните изследвания са в областта на персонализираната медицина – да се назначава индивидуално лечение за всеки човек. Сега в много институции, както и в Kings College, се правят математически модели на човека. Например, математически модел на сърцето на един определен човек. От този математически модел може да се проследи как този човек би се повлиял от дадено лечение. Вижда се като модел, как той се повлиява от някои медикаменти и съответно се правят дозировки и лечение специално за него Това ще бъде огромен напредък. Може би, още много години ще се работи преди да се внедри, но това е част от прогреса. Така че този прогрес не може да спре.
Към настоящия момент по целия свят най-много средства отиват в изследвания, свързани с биохимия, биология, генетика и биоинформатика. Вярвам, никой не може да си представи, че тези разработки един ден биха спряли, защото всичко е вече постигнато.
Не бихме могли да си представим свят без медицинската апаратура по рентгенология, радиология и радиотерапия – техниката, която Вие наричате „скритата сила на медицината“. Колко е важно качественото обучение за работа с нея?
– Аз посветих целия си професионален живот на обучението по медицинска физика. Това е много сложно обучение.
Медицинската апаратура за образни изследвания се счита за втора по сложност в света след космическата апаратура. Резултатите дори и от огромни проекти, като големия адронен колайдер (ускорител на частици) в европейския център за ядрени изследвания – ЦЕРН, бяха веднага приложени в медицината. Той беше създаден за целите на теоретичната физика, но оттам тръгна голямото развитие на протонната терапия в момента. Радиотерапията е един огромен друг клон на медицинската физика, свързан с лечението на много онкологични заболявания. Новите методи и медицинска апаратура са толкова много и растат с такава бърза скорост, че обучението трябва непрекъснато да се адаптира и да се развива. По тази причина електронното образование беше много важно, защото почти всяка година има някаква новост. И, ако ние чакаме да излезе книга по този въпрос на хартия, за да го учат студентите, то ние просто нямаме никакъв шанс, докато скоростта с която се издават е-книги позволява бърза реакция на новостите.
Магистърският курс, който се създадохме в Пловдив, беше еталон за курсове по медицинска физика – не само за развиващите страни, но и в много други страни, където нашите български учебници (написани на английски) се използваха. Много ми беше приятно, като срещна някъде по света, студенти да казват, че имат „българските учебници“. Част от нашите проекти помагаха също и на медицинските ни колеги по образна диагностика и радиотерапия.
В тази връзка, какво бихте посъветвали студентите и младите учени в България, които мечтаят да извървят Вашия път?
– Аз считам, че е най-важно всеки да си извърви неговия път. Надявам се, че младите учени ще изберат един добър път, без значение дали ще е в социалните, хуманитарните или точните науки.
Всеки човек си има някаква област, в която трябва да се стреми да постигне нещо. През първите ми години в Англия не съм спал по цели нощи, като виждах колко много умни хора има у нас, които постигат трудно резултат, какъвто постигат колеги в западни страни. Разбира се, финансирането на науката има първостепенно значение за това, но смятам, че една важна причина за това е също, че ние често се разпиляваме в много идеи. Така човек губи концентрация. Аз затова се концентрирах в едно нещо – образованието.
Имах много предишни изследвания, имах и патенти, но реших, че ще направя едно нещо и вложих 30 години от моя живот само в него. Оказа се, че това е добър подход, но за него се изисква много здрава вътрешна дисциплина. Моят съвет е хората да се концентрират върху едно нещо и да не го изоставят, докато не го разработят основно. По този начин, те ще си направят името на специалисти в дадена област, независимо каква е тя и ще бъдат търсени.
Друго основното и много важно нещо е това, човек да не мисли толкова за кариера, а да има желание да бъде една малка стъпенка от целия прогрес на човечеството. Това бих посъветвал – да имат постоянство и да вървят в една посока.
Вашата книга „Символи на християнските мозайки“ е най-големият издаван образен справочник на раннохристиянските символи. Фундаментален труд, на който сте посветил много години. От къде идва любовта Ви към християнското изкуство?
– Това е една много дълга тема за разговор. Аз още от малък много обичах да ходя в църкви и в манастири, да разглеждам фреските и иконите вътре. С родителите ми, когато ходихме на екскурзии, на първо място посещавахме такива места.
Определено считам, че християнското изкуство има основно значение за развитието на цялата европейска естетика и оттам на европейския морал. Отново бих дал един пример – ако малкият Сандро беше останал само вътре в работилничката на баща си, който е бил занаятчия, то никога нямаше да стане Сандро Ботичели. Негови първи учители са били великолепните катедрали на Флоренция, където той е получил началните си уроци по хармония на цветовете.
В Аквилея, едно малко градче в Италия, което е с размера на Мелник, но навремето е било сред 10-те най-големи градове на Римската империя, дори за кратко и нейна столица, има катедрала със 720 кв. м мозайки. Когато влязох там, за първи път бях поразен от красотата им. Така е и с нашите мозайки в Пловдив – изумителни мозайки. Когато ги гледам, непрекъсно си представям какво са мислили онези хора през четвърти век, когато са се разхождали по тези мозайки. За тях те са били като една отворена книга във време, когато едва 10% от хората са можели да четат и пишат. За тях всички тези рисунки и картини са били новото учение, което те виждат – то е нещо красиво, нещо, което ги свързва. Представяте ли си да живете в една землянка или в колиба, както повече хора тогава са живели, и да отидеш в тази огромна църква и изведнъж около теб пищни мраморни изображения, и ти няма как да не помислиш, че влизаш в рая.
Ето, точно тази символика ми беше много интересна и заради това събрах стотици книги и статии по този въпрос от целия свят, за да мога да извлека кой какви символи е използвал, защото за тези хора изображенията не са били просто красиви картинки. Те са били картинната азбука на хората – символи.
Тези 2000 кв. м мозайки в Пловдив са най-големите в света раннохристиянски мозайки на място. На други места те са събирани от много места, за да бъдат сложени в един музей, но нашите са на едно място.
Дали пловдивчани осъзнават богатството, с което разполагат?
– Естествено, специалистите го знаят, но смятам, че и другите хора започват да осъзнават изключителната стойност на тази базилика. Вътре, в голямата базилика, се намира и най-големият в света мозаечен кръст от зората на християнството. Ако това се рекламира добре, сигурен съм, че ще идват хора само, за да го видят. Мозаечният панел с птиците е също най-големият в света. Ако е имало преди по-голям, той не е останал.
Представете си как хората от онези времена са влизали вътре и са виждали тези птици, разположени в централната част на църквата. И тъй като птиците са символ на рая, те са се чувствали, че все едно влизат в райската градина. Това ме накара да напиша книгата и трябва да призная, че въпреки че съм написал много учебници, тази книга, за която събирах фотографии много години, я писах с най-голямо удоволствие. Дори се пенсионирах по-рано само, за да я напиша. Сега я издадох и на английски език, като допълнено издание.
Научихте ли нещо любопитно за Пловдив, изследвайки мозайките на епископската базилика?
– Особено интересен е големият кръст, за който вече говорих. Намира се в южната част на Базиликата и е феноменален. Той е направен от четири бели трилистни цвята „каликс“ – символ на Светата троица. Между тези каликси има зелени листа на бръшлян – символ на вечния живот. Тези два символа са в един цветен дъгов ореол – символ на небесното. Няма подобно нещо другаде по света и за него трябва да се говори.
Когато през 1997 г. правихме моя проект ЕRМ – аз нарочно го бях кръстил ЕРМ, защото на аглийски е акроним на Education for Radiation in Medicine (ERM), а на български почиташе свети апостол Ерм, който е първият епископ на Пловдив. По това време още нямаше икона на свети Ерм. Тогава направихме едно голямо събиране с хора от страната и чужбина пред църквата „Света Богородица“. Там имаше и хора от кметството и политици, и това се пое от хората в града. Всички участници в този проект се радваме, че сега деня на свети Ерм, 31 май, се почита като празник в града ни.
Така трябва да направим и за императорите от Тракия. Например свети император Маркиан, който е свързан с Пловдив. След него идва свети император Лъв I Тракиец. Той е първият император, който въвежда короноването на монарха да става от главата на църквата. Всички коронации на християнски монарси по целия свят и до сега следват примера на Лъв I Тракиец. Трябва да се говори за тези исторически личности.
Бихте ли разказал за Вашето семейство. Съпругата Ви също е медицински физик, а дъщеря Ви световнопризнат композитор с множество престижни награди и номинации за „Грами“.
– Съпругата ми – д-р Василка Табакова, е също специалист по медицинска физика и по всички проекти сме работили заедно с нея. Тя ми беше дясната ръка във всички проекти и стана специалист по електронно образование.
С нея написахме заедно и една книга, която се казва The Pioneering of E-Learning in Medical Physics. В нея описахме всички наши проекти, за които ви разказах. Книгата включва и оригиналната ми методика за създаването на речника и енциклопедията, и има над 50 000 сваляния от интернет. Със съпругата ми често идваме в България, тя споделя и моята страст към раннохристиянското изкуство.
Дъщеря ни, Добринка Табакова в момента се намира в България и подкрепя фестивала „Неотъпкана пътека“ в Ковачевица. Тя получи първата си голяма награда, когато беше на 14 години на международен конкурс за композитори във Виена. След това едно от нейните произведения беше избрано да се изпълнява по време на златния юбилей на кралица Елизабет II. Нейният първи авторски диск има две номинации за наградите „Грами“. В момента тя е един от най-изпълняваният съвременни композитори на класическа музика в света.
– – –
Проф. д-р Славик Табаков е роден в Пловдив, където зaвършва средното си образование със златен медал. След това завършва с отличие специалност „Медицинска и ядрена електроника“ в Техническия университет – София. Специализира медицинска физика в САЩ и започва кариерата си в Медицинския университет – Пловдив, където инсталира първия компютърен томограф в града и първата цифрова рентгенова апаратура в България. След хабилитацията си изгражда и първата в страната лаборатория по цифрови медицински изображения. През 1991 г. е поканен за главен медицински физик на университетската болница към Кралския колеж в Лондон, където работи 30 години. През 2001 г. е назначен за директор на образователните програми по медицинска физика и инженерство в Кралския колеж – Лондон. През 2002 г., паралелно на работата си в Обединеното кралство, е назначен за координационен директор на Международния колеж по медицинска физика в Триест, Италия. Там ръководи и участва в обучението на хиляди студенти от развиващите се страни, като около 1/3 от всички такива специалисти в тези страни са негови студенти.
Участва в десетки проекти на Международната атомна агенция и Световната здравна организация. Организира 30 международни конференции и семинари и подпомага създаването на 18 академични курсове по медицинска физика в Европа, Азия, Африка и Латинска Америка, като първия от тях е в България.
От 2001 г. досега проф. Славик Табаков изгражда и координира най-големия международен проект в професията – за създаването на научен речник и първата е-енциклопедия по медицинска физика. Речникът е преведен на 31 езика, а енцикопедията е вече във второ допълнено издание. Проектът включва над 400 специалисти от 36 страни. Резултатите от този огромен проект се ползват в целия свят.
През 2012 г. е избран за най-високия пост в своята професия – президент на Международната организация по медицинска физика (IOMP) и участва активно в глобалното развитие на професията, създава списанието Medical Physics International и инициира дългосрочния проект History of Medical Physics. През 2018 г. става вицепрезидент на Международния съюз на физическите и инженерните науки в медицината (IUPESM), а от 2022 г. е пожизнен почетен президент на IUPESM – организация с около 150 000 члена в над 100 страни. IUPESM е член на International Science Council – най-голямата научна организация в света, в която членуват всички национални академии на науките.
Последни коментари