Медицинският университет в Пловдив ще отбележи 80-годишнината от създаването си с изложение на иновациите и юбилейна научна конференция. Събитията са кулминация на поредицата инициативи и ще се проведат днес в Центъра по растителна и системна биология и биотехнология „ПлантаСист“, съобщиха от висшето училище.

Президентът Румен Радев ще приветства ръководството, академичния състав и възпитаниците на висшето училище на тържественото отбелязване на годишнината, съобщиха от прессекретариатът на държавния глава. Преди церемонията президентът ще разгледа изложението на иновациите, представено от всички факултети и звена на Медицинския университет във фоайето на Центъра.

На щанда на Медицинския факултет ще се демонстрират микроскопски препарати, а посетителите ще се запознаят с работата в лабораторни условия и визуализация на клетъчни структури. Анатомични макети и учебни модели ще дадат представа за начина на преподаване и практическите аспекти на медицинското образование. Монографии и научни списания ще представят значими публикации и научни постижения. 
 
Факултетът по дентална медицина ще участва с щанд, на който ще бъдат представени цифровите технологии в обучението. Преподаватели и студенти ще демонстрират снемане на дигитални отпечатъци с интраорален скенер, ще представят 3D принтирани модели на зъбни редици и протезни конструкции, ще презентират сложни имплантологични случаи.
 
Лечебни растения във вид на хербарии, колекция от етерични масла, използвани във фармацевтичната индустрия, ротационен вакуум изпарител с растителен екстракт и микроскопски наблюдения ще има на щанда на Фармацевтичния факултет.
 
Посетителите на щанда на Факултета по обществено здраве ще могат да пробват очила за виртуална реалност в помощ на обучението на медицински специалисти при работа с деца и на симулационна апаратура за студенти по здравни грижи. Ще бъде демонстрирана система за телемедицина и апарат за оценка на телесния състав.
 
На щанда на Медицинския колеж ще е вкусно, тъй като студентите от специалност „Диетично хранене“ ще презентират изработени от тях здравословни изделия. А от специалност „Медицинска козметика“ ще демонстрират терапия с ултразвук.
 
Департаментът по езиково и специализирано обучение ще подреди на щанда си учебници, учебни помагала и експонати от Музея на медицината, а преподавателите ще раздават книгоразделители с крилати фрази на всички езици. След като сканират QR, посетителите ще могат да участват в куиз за проверка на езиковата култура.
 
Интерактивни образователни платформи и изследователски бази данни, използвани в учебния процес и научната дейност, ще покаже Библиотечно-информационният център. Сред тях е иновативната платформа AMBOSS, която предоставя на новото поколение медици лесен достъп до актуални знания и ефективни инструменти за подготовка. Специално внимание ще бъде отделено на EBSCO Discovery Service – платформа, която дава възможност за обединено търсене в абонирани електронни ресурси и бази данни с отворен достъп. Посетителите ще могат да се запознаят и с приложението на RFID технологията в библиотечното обслужване, както и с функционалностите на дигиталния библиотечен асистент.

На изложението ще бъде представена документалната фотокнига „80 години МУ–Пловдив“, която заедно с фотокопия на поздравителни адреси от 9 декември 1945 г., свидетелства за развитието и постиженията на МУ-Пловдив през изминалите осем десетилетия, представяйки неговата богата история, традиции и иновации.

Щанд ще има и едно от най-старите и авторитетни научни издания в България – списание Folia Medica, което датира от 1959 г. като официално научно издание на Медицински университет – Пловдив. Посетителите ще могат да се докоснат до историята му чрез представените архивни броеве.
 
Паралелно с Панаира на иновациите ще се проведе и юбилейна научна конференция, която ще събере водещи учени, преподаватели и изследователи от различни висши училища в страната и чужбина. В рамките на конференцията ще бъдат представени доклади и научни разработки от катедрите на четирите факултета – Медицински, Дентален, Фармацевтичен, Факултет по обществено здраве, Медицински колеж и Департамент за езиково и специализирано обучение.
 
На официалното тържество са поканени представители на държавната и местната власт, ректори на висши училища и партньорски организации.

Миналото за мен е урок за бъдещето. И това винаги е било така. Митологията, митологичните знаци в световната история не са случайни. Те не са дошли на базата на прищявка от страна на първо авторите и след това обогатени във времето от пишещи и преписващи, а са съзнателно търсени, намерени, изчистени съвети, които да бъдат поети от следващите. Това каза пред БТА художникът Иван Милушев на откриването на неговата самостоятелна изложба тази вечер в галерия „Възраждане“ в Пловдив.

Той добави, че негово дълбоко убеждение е, че „това важи във всички времена“. Това е и причината да обича митологията, митологичните и библейските разкази. „В тях има толкова много поука и толкова много мъдрост, каквато никъде на друго място не може да се намери“, каза Милушев.

Художникът посочи, че винаги е казвал и продължава да твърди, че за да не се чувства изгубено едно поколение – което е много тъжна констатация, ако има такава – е хубаво то да обръща внимание на миналото.

„Това е квинтесенцията на древността, отправена към нас и следващите поколения. Така разсъждавам по темата и мислейки по този начин, оставам верен на себе си и продължавам непрекъснато да интерпретирам тези митологични сюжети, които най-много харесвам, които най-много ме вълнуват и докосват“, каза авторът.

Според него в изобразителното изкуство колкото по-обрано и по-изчистено е като сюжет в разказа, толкова по-бързо и лесно се възприема от публиката. Важното е да е оцеляло ядрото, квинтесенцията на цялата история. Той сподели, че обича да мисли и работи като скулптор и това се усеща от публиката. „Търся винаги малко по-изчистената форма, човешката фигура. Търся вариант, в който да са по-малко героите, тоест да са най-важните герои. Да остане най-важното, а не една бъбривост, която не винаги е добър знак“.

Експозицията, която носи името „Сакрално“, беше открита от Красимира и Симеон (Сим) Алексиеви, създатели и собственици на галерия „Възраждане“.

По думите им Иван Милушев е прекрасен график, акварелист и живописец, удостоен с множество награди, и с която и техника да подходи в творбите си, резултатът винаги е впечатляващ. Персонажите му са малобройни – една, две фигури, които са достатъчни, за да поберат в себе си сюжетите, като библейските постулати и митологията почти винаги са му любими. „Той отдавна е намерил собствената си визия за човека и зрителят винаги познава и приветства особената фигуралика в картините. Иван е, в повечето случаи, монохромен, но в акварелите често пеят ярките багри. Загадъчен художник е Милушев и не усещаш как те покорява“, каза Алексиева.

„Гениалното му прозрение, че човешкото тяло не е изначална даденост, а е форма, която зависи от отношенията, го прави свободен да обича. Какво е една целувка, ако в нея не е всичко, огряно от отдаденост. За да излезе напред смисълът, породен от чувството, другото трябва да е просто като окъпан от дъжда лист, приветстващ утринното слънце. Именно тази простота, равна по сила на чистота, не позволява на красивото да обсебва. Затова Иван Милушев не прави от красивото кулминация, защото то има вътрешна природа, а не е студен подарък за очите. Колко хубава е Европа, когато я отвличат, не стои като похитена, а е озарена, защото е измолена. Тя се отдава на силата, тъй като силата не е власт, а мечтание. Тази проста хубост, която според Пенчо Славейков се проявява чрез отражението, ни лишава от фалшивото чувство за голямо и малко. Тя ни вдъхновява чрез обикновеното, което ни позволява да имаме“. Това се казва в изпратено приветствие от проф. Радослав Радев, което бе прочетено пред гостите от галеристката.

Изложбата може да бъде разгледана до 3 ноември и представя 16 творби с различни сюжети като „Блудният син“, „Падналият ангел“, „Тялото Христово – Пиета“, „Осанна“, няколко разработки на „Отвличането на Европа“ (и в масло/платно, и в акварел/хартия), „Орфей и Евридика“ и „Тракийски мистерии“.

Иван Милушев е роден през 1956 г. в Благоевград. Завършва художествена гимназия – София през 1975 г., а след това НХА – София през 1981 г., специалност „Илюстрация“ при проф. Румен Скорчев. Член е на СБХ. Има над 50 самостоятелни изложби и множество общи изложби в страната и чужбина. От 2013 г. е директор на Градската художествена галерия в Благоевград. През 2014 г. е удостоен с диплом от Кеймбридж за цялостно творчество и принос в развитието на художественото изкуство. Професионалната му кариера е съсредоточена в живопис, акварел, графика и илюстрация. Носител е на множество награди, а негови творби са притежание на Националната художествена галерия – София, колекция „Лудвиг“, Виена, Австрия, Вашингтонската конгресна библиотека и много частни колекции в страната и чужбина.

Най-търсените професии през 2025 г. в Пловдивска област са строител и машинен оператор, а най-важните умения – работа в екип и отговорност, сочи анкета сред работодатели, съобщи заместник областният управител Нурджан Караджова. Тя представи анкетно проучване на пазара на труда в Пловдив и региона пред членовете на Постоянната комисия по заетостта към Областния съвет за развитие, съобщиха от Областната управа. Проучването се превежда за осма година от Агенцията по заетостта във всички области и има за цел да се идентифицират актуалните потребности от работна сила, търсените професии и компетентности, както и очакванията за бъдещето на трудовия пазар.

В анкетата в област Пловдив са участвали близо 300 работодатели, като 90 на сто от тях са малки фирми или микропредприятия, което не позволява да се разберат какви са нагласите на големите работодатели, обясни заместник областният управител. През 2025 г. най-много анкетирани фирми са в сектор „Търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство“ – 35,8 процента, което е почти същото ниво като през 2024 г.

Най-сериозен ръст на търсене се откроява в сектор „Култура, спорт и развлечения“ – от 5,8 на сто през 2024 г. нараства до 10,2 процента през 2025 г.

Най-важните умения и компетенции, които се очакват от наетите лица, са: умение за работа в екип – 89,4 на сто, самоконтрол и дисциплина – 88,7 на сто и комуникативни умения  – 81 процента. Инициативността се появява като нов приоритет през 2025 г., с дял от 64,9 на сто, което показва увеличено внимание към способността на служителите да поемат отговорност и да предлагат решения, посочи Караджова.

Министерството на образованието и науката също работи активно в тази посока, като си поставя за приоритет възраждането на професионалното обучение и разширяване на дуалното образование, каза заместник областният управител. По думите ѝ, въпреки че в Пловдив област се отчитат най-добрите резултати в сферата на професионалното образование, нуждата от технически кадри остава, защото Пловдив и регионът продължават да се индустриализират и да модернизират производствената, транспортната и социалната инфраструктура.

Проучването показва също, че основният проблем за работодателите вече не е липсата на кадри, а липсата на квалификация и на мотивация. Едва 11 на сто от тях отчитат липсата на кадри като цяло. Сред най-търсените специалисти с висше образование са такива със специалностите „Медицина“, „Педагогика“ и „Електротехника, електроника и автоматика“. 

В следващите пет-десет години половината от работодателите не очакват изчезване на професии в следващите пет години, като само пет процента от тях очакват възникване на нови длъжности. „Ако погледнем само пет години напред, ще видим, че автоматизацията и технологичният прогрес ще променят профила на търсените кадри. Ще се промени и бизнесът, и той трябва да се адаптира към този процес“, коментира Нурджан Караджова. И подчерта, че позициите със стабилна перспектива ще изискват комбинация от професионални умения и технологична компетентност, а за застрашените позиции е необходим преход към нови специализации и допълнителни квалификации.

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) обяви мярката „Избирам България“, насочена към завръщащите се от чужбина българи, както и към желаещите да се преместят в населено място с до 50 000 жители. 

„Избирам България“ е финансирана от Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) към МТСП и се реализира в два компонента. По първия, който цели да привлече български граждани, които желаят да се завърнат в родината, могат да кандидатстват хора, които или са живели в чужбина през 12 от последните 18 месеца, или са новозавършили образованието си зад граница, обясни за БТА заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. Целта на втория компонент на мярката „Избирам България“ е да насърчи хора, които в момента живеят в България, да започнат работа в друго населено място с под 50 000 жители.

Изложба с творби на художника Борис Димовски (1925 – 2007) ще бъде открита на 20 октомври в Къщата на Верен Стамболян в Стария град на Пловдив, съобщават от екипа на Общински институт „Старинен Пловдив“.

По думите им с експозицията, която е от богатата колекция на института, ще бъдат отбелязани 100 години от рождението на твореца. Те посочват, че на събитието ще бъде и премиерата за Пловдив на документалния филм „Борис Димовски, несъгласният“, а на нея ще присъстват сценаристът на филма Калин Николов и писателят Красимир Димовски – племенник на художника.

„Това не е просто филм за един художник, въпреки несъмнените качества на Борис Димовски. Неговите творби са болезнено-разкривено, тъжно-реалистично отражение на събитията, които е преживял. Филмът е разказ за човека, преминал достойно през времето с помощта на произведенията си. Това е опит да бъде възстановена паметта за твореца и личността – както у хората, които са съпреживявали неговите творби още от първата им поява на страниците на книги или вестници, така и у младото поколение, за което този разказ е повод и възможност да видят и разберат това време“, казват авторите на документалния филм. 

Уточняват, че в продукцията се преплитат два визуални и смислови пласта, обединени от фигурата на Борис Димовски – сложните и бурни исторически събития, през които е преминал животът му и той е отразил в своите карикатури; и развитието на културните процеси у нас от втората половина на 20-и век, като творчеството му го свързва с редица от най-вълнуващите моменти. „Целта е не просто да бъде съхранен споменът за личността на Борис Димовски, но и да бъде създадено пространство за взаимодействие на творчеството му с настоящето“, добавят те.

Борис Димовски е майстор на акварела, графиката, карикатурата и илюстрацията. Има огромен принос към развитието на българската карикатура през втората половина на XX в. Роден е на 20 октомври 1925 г. в село Яврово. Работи като художник във вестниците „Труд“ и „Стършел“, редактор и художник е в Българската национална телевизия. Рисува на живо в предаването „Всяка неделя“.

Димовски илюстрира над 200 книги за деца и възрастни, сред които сборника с епиграми и карикатури „Люти чушки“ на Радой Ралин, който предизвиква скандал през 1968 г. с илюстрираната под „Сит търбух за наука глух“ свинска опашка, в която Тодор Живков вижда собствения си подпис. Работата му е свързана и с театъра. Умира на 26 март 2007 г.