Районната прокуратура в Пловдив привлече като обвиняема 52-годишна жена, практикувала като лекар хомеопат без да има необходимата правоспособност, съобщиха от държавното обвинение.

Жената е задържана при специализирана акция под надзора на районната прокуратура от служители на отдел „Икономическа полиция“ към Областната дирекция на МВР-Пловдив, които са пресекли незаконната практика за лечение чрез хомеопатия, посочиха от полицията. Разследването е започнало преди месеци след постъпила оперативна информация, че в Пловдив нелегално се упражнява професия в сферата на здравеопазването.

По първоначални данни е изяснено, че става дума за 52-годишна жена, която за периода от 08.07.2020 г. до 08 07.2025 г. в Пловдив е провеждала лечение на пациенти чрез хомеопатични методи, без да има необходимата квалификация. Сред установените несъответствия в дейността ѝ са и липсата на сертификат за неконвенционалната практика, с която се въздейства върху индивидуалното здраве, както и на регистрирана фирма и касов апарат за отчитане на приходите. Жената е била задържана във вторник в работния си кабинет, а от няколко пациенти са снети обяснения. 

При претърсването от помещението са иззети множество опаковки с хомеопатични лекарства, различни суровини за тяхното приготвяне, тефтери с поименни списъци, пари от дневния оборот и други веществени доказателства.

По случая е образувано досъдебно производство под наблюдение на районната прокуратура и са предприети множество оперативно-издирвателни и процесуално-следствени действия. Събраните материали са приобщени към делото, а работата по документирането продължава според указанията на наблюдаващия районен прокурор.

Спрямо обвиняемата е взета мярка за неотклонение гаранция в размер на 5000 лева.

Общо 137 отлични оценки по биология и 44 по химия са постигнали кандидат-студентите на изпитите за магистърските специалности в Медицински университет – Пловдив. От общо 1292 явили се, пълни шестици по биология са получили осем души, а слабите оценки са 265 (20,51%), съобщиха от висшето училище.

По химия пълна шестица имат трима от общо 1283 кандидати. Тук обаче двойките са повече – 354 (27,59%).

Тестът по биология включваше осем типови задачи, съобразени с учебния материал от първото ниво на гимназиалното обучение и избрани теми от профилираната подготовка. Осма задача беше комбинация от въпроси от 8., 9. и 10. клас, както и от профилираната подготовка.

Най-много оценки са в диапазона 3.50–4.49.

Изпитът по химия съдържаше една задача върху обща и неорганична химия с въпроси с отворен отговор, 30 въпроса с един верен отговор от четири възможни и логическа задача от органичната химия.

И тази година успехът по химия е по-нисък в сравнение с биологията. Оценки между 3.50 и 4.49 имат 382-ма кандидати, а 318 са с резултати между 4.50 и 5.49.

Кандидатите за специалност „Медицина“ са 695, при обявен държавен прием от 150 места, като университетът приема равен брой момичета и момчета. За „Дентална медицина“ първо желание са посочили 393 кандидати, а приемът е 97. Желаещите за „Фармация“ са 196, при акредитиран прием от 85.

На изпита по етика 826 кандидат-студенти решаваха тест с 20 затворени въпроса, 5 въпроса с отворен отговор и създаваха текст върху въпроса: „Ако имахте възможност да избавите човечеството от един порок, кой би бил той?“ Освен това участниците трябваше да опишат мотивацията си за избора на специалност. Оценки между 5.50 и 5.99 имат 35 кандидати, включително двама пълни отличници. Скъсани са само 10.

От 72 явили се на изпит по скулптура, 25 са получили двойки, а отличникът е един.

Общият брой кандидати за специалностите в Медицинския колеж е 520.

Регионалният природонаучен музей – Пловдив организира детска работилница за пещерни рисунки под надслов „Ела в света на старокаменната ера“ на 19 юли, съобщиха от екипа на музея.

По думите им участниците ще имат възможност да се потопят в магията на първобитното изкуство и да наблюдават истински фосилни находки на някои от обектите за рисуване в зала „Палеонтология“.

Художникът и педагог Наташа Кюпова, която е ръководител на събитието, призовава посетителите да се поставят на мястото на пещерен човек и да се научат да рисуват могъщи животни – мамути, мастодонти, бикове и бизони, носорози и пещерни мечки с въглен и червена глина.

От музея уточняват, че заниманията са подходящи за деца на възраст от 7 до 14 години и е необходимо предварително записване.

/АДМ

До края на тази година „EVN България“ ще инвестира 45,6 млн. лв. за подобряване качеството на услугите си на територията на Пловдивска област, съобщиха от Областната администрация. Дружеството е представило инвестиционната си програма пред областния управител на Пловдив проф. Христина Янчева по време на среща със заместник-председателя на Съвета на директорите EVN България Калина Трифонова и заместник-председателя на Съвета на директорите на „Електроразпределение Юг“ инж. Здравко Братоев. В срещата участие са взели още заместник областните управители д-р инж. Атанас Ташков и Нурджан Караджова, както и главният секретар Николай Чунчуков.

В програмата на дружеството са заложени средства основно за развитие и реконструкция на мрежата, за нови електропроводи и изграждане на нови трафопостове и две нови модерни електрически подстанции. 

„Предизвикателствата пред електроснабдителните дружества са много големи и не само в България. В момента се осъществява цялостна трансформация на начина, по който се произвежда, пренася, разпределя и потребява енергията. Анализът на мащабните токови удари от април, засегнали Испания, Португалия и част от Франция, показва, че инвестирайки в зелена енергия, сме загърбили обновяването на европейската електрическа мрежа. По предварителни данни за това сега са необходими между 60 до 80 млрд. евро“, коментира Калина Трифонова. Поради тази причина основните инвестиции на EVN България през последните години са насочени именно за реконструкция на съществуващата и изграждане на нова мрежа, за намаляване на загубите и повишаване на сигурността.

Тази година EVN отбелязва 20 години от стартиране на дейността си в България. За този период в Пловдивска област са вложени близо 585 млн. лв. за обновяването на 5000 км електропроводи, изградени са 838 нови трафопоста и възлови станции и две нови подстанции. С предвидените средства за тази година в областта ще бъдат изградени близо 100 км нови електропроводи и 60 трафопоста.

„Електроразпределение Юг“ предстои да изгради две нови модерни електрически подстанции, които ще гарантират сигурността на потреблението в южните и западните части на Пловдив, в които и в момента продължава изграждането на нови жилищни комплекси. Едната ще бъде разположена в кв. „Остромила“, а другата в района на стадион „Марица“.

БТА припомня, че в момента текат дейности по изграждането на нов разпределителен топлопровод в пловдивския район Западен. Новият топлопровод ще замени съществуващия, като подменената мрежа ще бъде с двойно по-голям диаметър, което ще позволи по-добро топлозахранване за живущите в района на проекта. 

Пловдивската народна библиотека и Археологическият музей имат много дълъг период, в който заедно съществуват, и тази изложба е нещо изключително ценно, защото това е едно от най-големите богатства, запазващи нашата същност като нация и като народност. Защото тук, в тази колекция, която съхраняваме, има изключително ценни и редки образци, които никъде другаде в света не съществуват. Така че това за нас е голяма гордост и сме  радостни, че тази изложба, която е много добре оформена, много добре изпълнена, ще бъде на разположение на посетителите. Това каза директорът на Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив – Димитър Минев, на откриването тази вечер на изложбата „100 години специални сбирки“ в Регионалния археологически музей в града.

Заместник-директорът на библиотеката – Антоанета Лесенска, каза пред гостите, че макар изложбата да е правена в рамките на третото издание на националният колоквиум „По следите на българската книга“, който се е провел през 2021 г. и е бил посветен на 100-годишнината от създаването на отдел „Специални сбирки“, специалните сбирки в Пловдивската народна библиотека не са на 100, а на много повече години, защото първите постъпления от колекцията са от 1880 година.

„Самият отдел формално е създаден през 2021 година заради една промяна в Закона за народното просвещение, която установява в Пловдивската библиотека да има специализиран отдел, който да събира ръкописи и старопечатни книги. Разбира се, регистрацията и опазването на колекциите, включени в специалните сбирки по-настоящем е била грижа на всички директори, като едва по-късно – в края на 30-те години, това е било задължение на главния библиотекар“, разказа тя. По думите ѝ е било много трудно да се композира такава представителна изложба, защото самите обекти натвърлят 10 000 и се е стигнало до компромиси по отношение на представянето на отделните сегменти от колекциите.

Според нея това са пет много добре организирани колекции, които предлагат един общ поглед върху притежанията на библиотеката. Уточни, че по-голяма част от тях постъпват в библиотеката и музея до Втората световна война. Голямото разкриване на колекциите се случва през 50-те и 60-те години, когато е създадени добър справочен апарат за работа с тях.  „Направихме нужното полиграфическото изпълнение на самата изложба да бъде на равнището, на което колекцията заслужава. По-голямата част от обектите понастоящем са достъпни в дигиталната ни библиотека. Можете да ги разгледате спокойно там, придружени с добри метаданни, включително и за научно изследване“, допълни Антоанета Лесенска.

„На 32 табла посетителите ще имат възможност да разгледат различни репродукции на едни от най-ценните издания, с които библиотеката разполага. По този начин искаме да обърнем внимание на една важна подробност в археологията, защото може би много хора ще се запитат защо тази изложба се прави в археологическия музей. Отговорът, който търсим, е връзката на археологическите находки с историческите сведения“, каза пред БТА Катерина Илиева, експерт „Изложби и събития“ в музея. 

По думите й това е една неразделна част от археологическата наука – обръщането към писмените сведения, а причината, поради която тази изложба гостува в Регионалния ахеологически музей е и дълбоката връзка с Народната библиотека „Иван Вазов“, тъй като двете институции имат имат общ произход. Те започват заедно своето съществуване през 1879 г., когато в града е открита областната библиотека с музей към нея. Те споделят много дълга история и се разделят чак през 1945 година, разказа тя.

„Тази изложба се осъществи благодарение на дългогодишото партньорство между двете институции, което се е запазило във времето. В момента е експонирана в току-що обновената ни зала. Тя ще бъде един различен акцент от цялата музейна част, но ще намери своите посетители, защото сега е най-високият сезон за посещение в музея откъм посетители, ценящи културата“, каза за БТА Светлана Петкова, завеждащ библиотека „Борис Дякович“.

Изложбата, която може да се разгледа до октомври, представя основните колекции в състава на специалните сбирки – не само като библиотечни съкровища, но и като свидетелства за интелектуалната история и културното многообразие на региона. Има визуални репродукции на ръкописни книги от XII до XVIII в., редки кирилски и венециански издания, възрожденска книжнина, архивни фотографии, както и малко познати документи от историческия архив на библиотеката.

Идеята ми за музикалния проект Greek folk meets jazz се роди преди няколко години, когато купих първия си уд. Много исках да свиря гръцка фолклорна музика с джаз елементи, но тогава все още бях аматьор на този доста сложен инструмент. Аз съм самоука и не бях сигурна на този етап във възможностите си, разказа пред БТА певицата от северна Гърция – София Главопулу, която повече от седем години живее и твори у нас. 

Удът, с който съпровождам песните си, е много стар струнен дървен инструмент, символ на традиционната арабска музика. Той е характерен не само за Близкия изток, но и за Кавказ, Централна и Мала Азия, а в Европа е пренесен от арабите и става предшественик на лютнята.

По думите й този инструмент е много интересен и носи със себе си 4000-годишна история. Формата му в началото е била по-различна от съвременната, с повече струни. „Звукът му е лиричен и сладък, и акомпанира прекрасно на гласа на изпълнителя, като не пречи, нито дразни, а ти помага на изпълнението. През последните години го използват много и в джаз проекти в цял свят. Има и много китаристи, които избират да се занимават с уд и се получава много интересно“, разказва София Главопулу. Уточнява, че удът, на който свири е турски, и се различава леко от арабския инструмент по форма.

„След четири години занимания, особено по време на пандемията, когато повечето от нас имаха много свободно време, се почувствах готова и реших, че е дошъл момента да осъществя мечтания музикален проект“, каза тя. За концерта на 12 юли, на Plovdiv jazz fest: Markovo edition, изпълнителката е избрала 12 гръцки народни песни, които разказват различни истории. Подчертава, че за нея е много важно хората, които ги чуят, да разберат какво се разказва във всяка една песен. Благодари за огромната подкрепа на изпълнителите, с които тази нейна мечта се сбъдва и които ще бъдат с нея на сцената в с. Марково – Мирослав Турийски (пиано), Александър Леков (бас) и Начо Господинов (барабани).

„Всички те са невероятно талантливи музиканти и много ми помагат в собственото ми развитие като такъв. Енергията, която носят със себе си е огромна и са страхотни, най-вече като хора. Бих искала да благодаря и на организатора на събитието Мирослава Кацарова, която ни покани за премиерното изпълнение на този проект на фестивала в Марково“, допълва певицата. 

Разказва, че е била само на 20 години, когато е дошла в Пловдив, за да учи поп и джаз пеене в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ (АМТИИ): „Никога преди не бях пяла този стил, но не знаех какво друго да избера с пеене, защото оперното пеене не е моето изкуство, а не знаех нищо друго. Така, когато бях в подготовителния курс, първата година в академията, учих предимно български език, солфеж, пиано. Никога няма да забравя момента, когато през прозорците на сградата чух за първи път изпълнение на полифонична народна песен на академичния народен хор, с диригент проф. д-р Костадин Бураджиев. Започнах да разпитвам какво е това, защото усетих, че искам да го уча, искам с това да се занимавам – българска фолклорна музика“.

Благодарение на нейната преподавателка Данка Цветкова, която по думите й е страхотен педагог и уникален човек, успява бавно и с много търпение от страна на учителката, малко по малко, да се научи да пее бъларски народни песни. „Тя ме запозна с различните области, орнаментика, всичко, което трябаше да знам и наистина много ми помогна. Родопската и пиринската област ми станаха любими, може би защото са по-близки до моя роден край, а може би просто ме заплени самата музика и историята в песните. Аз наистина много харесвам безмензурните народни песни, които нямат определен метрум, не са оразмерени, а са плавни и лични“, споделя певицата.

Добавя, че всяка една песен от този край носи  история, която хората са имали нужда да разкажат. Това, според нея, е особено важно сега, във времето, в което живеем – да слушаме автентична музика, да слушаме тези стари истории, които са много поучителни и ни връщат към ценностите. Затова песните, които е избрала за лятното издание на Plovdiv jazz fest, не са само за любов, а за трудностите, през които ни се налага да минаваме понякога, за мечтите, които понякога забравяме, за нашите емоции като цяло. Певицата сподели още, че много й се иска, когато дойде правилният момент, да издаде песните в албум, изпълнени точно по този начин и в този състав.

Plovdiv Jazz Fest започва тази вечер в с. Марково с градински концерт на братя Владигерови, които ще представят различни изпълнения на своята музика. Летните джаз вечери завършват на 21 август с изпълнение на откритата сцена в центъра на селото – на виртуозния кларнетист Иво Папазов-Ибряма и оркестър „Тракия“.