Община Разград награди колоездача Георги Радославов с парична премия за постиженията му през годината. Еднократния финансов стимул от 1200 лв. бе връчен на 17-годишния състезател на Спорния клуб по колоездене „Спринт“ в Разград от кмета Добрин Добрев, съобщиха от общинската администрация.

Сред постиженията, заради които Георги Радославов получава паричната награда, е спечеленото осмо място на Европейското първенство за юноши старша възраст в Португалия през юли. Има също завоювано пето място от турнир в Чехия, победител е и в три кръга от Купа България по колоездене. Най-близкото предстоящо състезание за разградския състезател по колоездене е последният кръг на Купа България на 11 и 12 октомври в Пловдив. Седмица след това е Държавния личен шампионат, а на 8 и 9 ноември ще участва в Балканиадата по колоездене, чийто домакин е България, посочват от общината. От там допълват, че Георги Радославов има покана от Българската федерация по колоездене да подаде документи за двуседмичен лагер през декември в Португалия, организиран от Световната федерация по колоездене за юноши и младежи до 23 години. От догодина Георги ще се състезава при мъжете и започва подготовка за Европейското първенство през февруари в Турция, откъдето започва и трупането на точки за олимпийски квоти. 

Състезателят на разградския клуб по колоездене получава за втори път парична премия от Община Разград. Кметът Добрин Добрев пожела на Георги да е национален състезател с много успехи. По време на срещата той съобщи, че проектът за ремонта на Градския колодрум е подаден за включване в държавния бюджет, като на този етап е преминал първото сито.  

Паричните премии на изявени спортисти се връчват съгласно наредбата за условията и реда за финансиране и подпомагане на спортните клубове и туристическите дружества в Община Разград. Сумата, предвидена в общинския бюджет за постижения на състезатели през тази година е в размер на 6000 лв. Награда от този фонд вече получиха състезателката от Спортния клуб по борба “Лютфи Ахмедов“ Фатме Шабан и състезателят от Спортния клуб по стрелба с лък “Антибиотик“ Ангел Николов. 

Ученици ще се запознаят с управлението на Община Разград в Ден на отворените врати. Събитието ще се проведе на 10 октомври, петък, по повод празника на българската община и местното самоуправление – 12 октомври, съобщиха от общинската администрация.

Ученическите групи, желаещи да се включат в инициативата, трябва предварително да заявят това на тел. 084 618 321 или на ел. поща [email protected]. В Деня на отворените врати общински служители ще разкажат на младите хора за работата на местната администрация. Учениците ще се запознаят с факти от историята на българската община и на Община Разград, а също и с функциите и дейностите на общинските звена. Те ще посетят и залата на Общинския съвет, ще видят почетните символи и отличия, които се връчват на заслужили жители на Разград, посочват от общината.

В Деня на българската община ръководството и служителите на Община Разград ще отдадат и почит пред делото и личността на първия разградски кмет след Освобождението. В знак на почит и признание ще бъдат поднесени венци и цветя пред паметният знак, който се намира в Етнографския комплекс – къщата, в която е живял Георги Попов.

С почит към първия кмет Община Разград отбеляза миналата година Деня на българската общината. Ръководството на общината и служители се поклониха пред делото и личността на Георги Попов, поднасяйки венец пред мемориалния знак, поставен пред Етнографския комплекс. 

Пътни участъци в община Разград ще бъдат затворени временно заради ремонти на железопътни (жп) прелези, съобщиха от общинската администрация. 

От държавното предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“ са изпратили уведомително писмо до Община Разград, че на 8 октомври, сряда, от 10:00 до 12:00 ч. ще бъде прекъснато движението на пътни превозни средства в междугарието Просторно – Разград между Киченица и Раковски. На 9 октомври, четвъртък, от 12:00 до 14:00 ч. ще се ремонтира жп прелезът в гара Просторно. Ремонтите и на двата жп прелеза се извършват поради необходимост от укрепване на железния път по девета главна жп линия, се посочва в съобщението. 

В съседните кръстовища ще бъдат положени парапети с бализи и пътен знак, които ще се охраняват от сигналисти. В тези часови периоди пътуващите в районите трябва да използват обходни маршрути, допълват от общинската администрация.

Заради планов ремонт на жп прелез в началото на октомври беше въведена временна организация на движението по пътя от Разград за село Дянково.

Програма „Култура“ на Община Разград подкрепя още два проекта за културни инициативи, съобщиха от общинската администрация. 

Проектните предложения са подадени за втората сесия в рамките на бюджета по новата общинска програма „Култура“. Те са по направление 1 – „Нови културни инициативи“.

Проектът на Народно читалище “Делиорман 2014“ в Разград под наименованието „Искане на булка – театрална възстановка на старите традиции“ ще бъде подкрепен с 2200 лв. Също толкова финансиране ще бъде отпуснато на фирмата, стояща зад Razgrad News, за проектното им предложение „Конкурс за младежки подкаст „Гласът на младите“. Договорите за финансиране ще бъдат подписани през тази седмица, допълват от Общината.

На първата финансова сесия бяха одобрени три проекта – за изработване на нови костюми за Градски мажоретен състав при Центъра за работа с деца, за създаване на нов капански танц за танцова формация ”Лудогорско настроение” и за участие на фолклорна певческа група “Здравец“ към Народно читалище ”Слънчев лъч 1901” в Островче във фестивал.

Сред основните цели на Програма „Култура” е да подкрепя и стимулира развитието на културни инициативи на територията на община Разград, като осигурява широк достъп до културния продукт и реално повишаване на общественото доверие към местните културни оператори и насърчава културното многообразие. 

Проектите дават възможност на читалищата да развиват своята дейност, заявиха от ръководството на Народно читалище “Слънчев лъч 1902“ в разградското село Островче след успешната реализация на проекта им. 

Обгоряло тяло на мъж е открито след пожар в покрайнините на разградското село Осенец, съобщиха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Разград. Сигналът е подаден около 15 часа на 5 октомври на тел.112 от кмета на населеното място. При първоначалния оглед, извършен в присъствието на съдебен лекар, не са открити следи от насилие. Установена е самоличността на мъжа – 73-годишен от село Стражец. Тялото е откарано за аутопсия в болница в Русе. По случая е образувано досъдебно производство. 

За БТА говорителят на Областната дирекция на МВР в Разград Илияна Георгиева уточни, че мъжът е бил клошар, обикалял с каруца и събирал отпадъци по казаните. По първоначални данни причината за пожара най-вероятно е запалване на някакви дюшеци или други боклуци, вследствие на което се е задушил загиналият, посочи Георгиева.

С топовни гърмежи, изложби и концерт в разградското село Топчии честваха 130 години читалищно дело. Читалищни дейци, дългогодишни самодейци, жители на селото, приятели и гости се събраха в залата на Народно читалище „Просвета 1895“, за да отбележат годишнината от основаването на културната институция като духовно и културно огнище. 

Празничната програма започна пред сградата на читалището с топовни гърмежи от членове на Национален съюз „Единение“ от София. Под съпровод на гайда всички гости и участници след това влязоха в залата, където председателят на НЧ „Просвета 1895“ Лидия Дакова проследи дългия път на развитие на читалището. „Благодарение на усилията на настоятелството, самодейците, доброволците и всички съмишленици бяха реализирани редица инициативи, които съхраняват традициите, развиват творческите таланти и обогатяват културния живот на селото“, каза Дакова. Тя изрази своята благодарност към първосъздателите и отбеляза, че достойно продължават делото на техните предци.

„През всичките тези години много будни и напредничави хора дадоха своята лепта да изградят, надградят и съхранят читалището, което да се превърне в център на просветата, бита и културата на капанците“, каза в приветствието си кметът на Община Разград  Добрин Добрев. Той подчерта, че мисията и дългът на държавата и на общините трябва да е по-силна подкрепа към съхраняването на материалните бази на читалищата, които предците ни са съградили. Кметът пожела на читалищните дейци да продължават да имат ентусиазма и таланта, и да не жалят сили и средства в привличането на нови читалищни членове.  

Благодарствени думи към читалищното настоятелство, самодейците и радетелите на читалищната идея и към всички, които са били и винаги остават част от голямото семейство на НЧ „Просвета 1895“ отправи и кметът на селото Мирена Симова. От името на читалищното настоятелство тя връчи почетни плакети на председателя на културната институция Лидия Дакова и на Данчо Йорданов, дългогодишен председател на читалището и инициатор за създаването на музейната експозиция. 

За приноса му в съхраняването на българската култура и по повод 130-годишнината от създаването си читалище „Просвета 1895“ бе удостоено с почетния знак на Съюза на народните читалища. От името на председателя на организацията Николай Дойнов отличието на председателя на културната институция в Топчии връчи областният председател на Съюза Даниела Петрова. От името на Съюза на народните читалища Петрова връчи и грамоти за активна читалищна дейност на Лидия Дакова, Катя Лапатова, Марийка Илиева, Милена Дончева, Пенка Киранова, Гинка Атанасова. От свое име и от името на председателя на Съюза Даниела Петрова пожела здраве и творчески успехи на ръководството, колектива, самодейците и на всички, в чиито сърца гори и завинаги ще гори любовта към читалището.

Празничната програма, посветена на годишнината продължи повече от два часа. За публиката бяха и танцуваха групата за автентичен песенен фолклор, танцовата формация „Топчийски искри“, детската танцова формация „Искрици“ към НЧ „Просвета – 1895“. Специален поздрав поднесоха децата от Детска градина „Гълъбче“ в Топчии, възпитаниците на Музикалната школа „Илия Бърнев“ към Народно читалище „Развитие 1869“ в Разград Мартина Матева, Йолина Петрова и Ренета Петрова. На сцената се качиха също Бояна Дойкова и Габриела Симеонова. Празника на читалището в Топчии споделиха и техните приятели от читалищата в Конево, Дряновец, Осенец и Просторно. Специален поздрав поднесе гост-изпълнителят Петър Кирилов.

По повод юбилейната годишнина бяха изпратени поздравителни адреси и кошници с цветя от политици, обществени, институции.

Жителите и гостите на селото имаха възможността да разгледат изложбата от униформи и старо автентично оръжие на Националния съюз „Единение“. В малкия салон на читалището беше обособена и алея на занаятите, където майстори занаятчии на художествени занаяти представиха произведения на изкуството. Пак там беше експонирана изложба от плъсти, накити и тъкани, изработени в рамките на проекта  „От златните ръце на баба“

Читалището в разградското село Топчии успя да затвърди своята роля като духовен и културен център на местната общност. Вече 130 години Народно читалище „Просвета 1895 г.“ продължава да е огнището, което поддържа жива жаравата на културните традиции, капанския дух и българщината, каза в интервю за БТА зам.-председателят на настоятелството Милена Дончева.

Културната институция в разградското село днес чества 130-годишнината от основаването си, като събитието ще бъде отбелязано с празнична програма. Честването ще започне с демонстрации на Национален съюз „Единение“ от София в залата на читалището. Жителите и гостите ще имат възможност да разгледат и изложба с униформи и хладно оръжие от Българското Възраждане и национално освобождение. Ще има изложение и работилници на майстори на художествени занаяти. Още една изложба по повод празника ще бъде експонирана в читалището. Тя ще е под наслов „От златните ръце на баба“. Празничен концерт ще изнесат читалищните самодейни състави, а специален поздрав ще поднесе гост-изпълнителят Петър Кирилов, посочи Дончева.

Народно читалище „Просвета – 1895 г.“ е културно-просветното средище с дългогодишни традиции 

Народно читалище „Просвета – 1895 г.“ е културно-просветното средище на село Топчии с дългогодишни традиции в съхраняването и разпространението на българският дух, култура и народно творчество. То е основано на 21 януари 1895 г. по инициатива на 18 местни учители и по-будни селяни. За пръв негов председател е избран свещеник Симеон Петров, разказа Дончева. Първоначално основателите нарекли читалището „Борис“ на името на родилия се царски престолонаследник. През 1946 г. то е сменено на Народно читалище „Просвета“. С направените промени в Закона за народните читалища от 2009 г. към името е добавена и годината на създаването на културната институция.

Дончева отбеляза, че подем в читалищната дейност настъпва през 50-те и 60-те години на миналия век. Особено се откроява дейността на смесения четиригласен хор с ръководител Маргарита Девнелийска, наброяващ към 120 човека, чийто репертоар е подбран от местното песенно творчество. През годините към читалището са функционирали школа за народни инструменти, кръжок по фотолюбителство, театрална и танцова група, кръжоци по художествено слово и етнография. Новата сграда е открита тържествено на 6 ноември 1970 година по случай 75-годишния юбилей на читалището. 

Милена Дончева посочи, че в днешно време се разгръща богата художествена самодейност от ученици, младежи и възрастни за съхраняване и популяризиране на капанското певческо и танцово наследство в селото, в региона и в страната. По думите й в последните години Групата за автентичен капански фолклор с ръководител Марийка Илиева е успяла да върне старата слава на културната институция. Десетки са участията на самодейците в национални събори на народното творчество и спечелените призове.

Автентични капански хора на множество фестивали в България представят и танцьорите от танцовата формация „Топчийски искри“ с ръководител Милена Дончева. За оценките на журито и публиката говорят дипломите, грамотите, плакетите и медалите. Към читалището е сформирана и детска танцова формация „Искрици“, която от няколко години също се представя успешно на сцените в региона. С желание децата присъстват на репетициите и навлизат в тайните на българския танцов фолклор, каза Дончева, която е и ръководител на формацията. Тя добави, че читалището има и богат библиотечен фонд с 10 000 тома художествена, енциклопедична и детска литература. 

Гордост за читалището и селото е Етнографският комплекс в Топчии

Гордост за читалището и селото е Етнографският комплекс в Топчии, който е съхранил паметта за капанските традиции и бит, разказа още Милена Дончева. Той е открит на 28 ноември 1981 година под научното ръководство на професора етнограф от Българската академия на науките Иван Коев, който е родом от Топчии. Музеят се поддържа и стопанисва от читалището. Комплексът се състои от две къщи с обособени занаятчийски работилници в приземни избени помещения, навес с инструменти и пособия за земеделски дейности, хамбар, три кладенеца, двор и градина. Експозицията в комплекса е създадена, за да съхрани традициите, бита и културата на капанците, да покаже богатството на материалната и духовна култура на капанския етнос, основния поминък на местното население и развитието на занаятите дърводелство, сарачество и ковачество.

Дончева обясни, че капанската занаятчийска работилница, която е приемник на кръжока по етнография, продължава дейността си с изработване на сувенири, тъкани, пана, капански торбички, бижута от мъниста и литурчени китки за различни празници и благотворителни базари. Ръководената от Катя Лапатова работилница привлича и обучава деца и възрастни хора. Етнографският комплекс е и място за провеждане на занятия и фестивали по проекти към Национален фонд „Култура“, които читалището изпълнява. „Гордеем се с трите проекта, чиято реализация е поредна стъпка на читалищното ръководство, насочена към опазване и поддържане на капанския бит и култура. Това са „Капанското наследство на село Топчии – живо и днес“, „Свят от тъкани и багри – възстановяване на капанската тъкаческа традиция“ и „От златните ръце на баба – школа за местни художествени занаяти от село Топчии““, посочи Дончева. Тя подчерта, че в рамките на последния проект в продължение на една година са обучени над сто деца и възрастни на позабравени занаяти.

Българското читалище е една уникална културна институция, но изправена днес пред редица предизвикателства 

Българското читалище е една уникална културна институция, но днес е изправена пред редица предизвикателства, каза Милена Дончева. Като основен проблем тя открои недостатъчното държавно и общинско финансиране, трудностите в привличането на допълнителни средства чрез проекти, дарители или спонсори. Ограничените бюджети, които често стигат само за поддръжка на сгради, а не за реална културна дейност и амортизираната материална база също възпрепятстват дейността на читалищата, смята Дончева.

„Много културни институции са в стари сгради, нуждаещи се от ремонт. Липсата на модерно оборудване (мултимедия, техника, инструменти, библиотечни системи), намаляващият интерес и посещаемост, липсата на млади и подготвени кадри, недостатъчните стимули за културните дейци са също в списъка, свързан с работата и проблемите на читалищата“, казва читалищният експерт.

По думите й обаче, въпреки всичко това читалището си остава важен център за съхраняване на традициите, местната култура и общностния дух. „Когато има активни хора, готови да въвеждат нови идеи, читалището може да бъде живо, модерно и полезно. Такова е и НЧ „Просвета – 1895 г.“ в Топчии, което успя да затвърди своята роля като духовен и културен център на местната общност“, отбеляза Дончева.

От името на читалищното настоятелство тя изказа благодарност към Община Разград и кметство в Топчии, към дарителите и приятелите на читалището за подкрепата, която оказват през годините. На самодейците и всички, които се занимават с читалищно дело, Милена Дончева пожела здраве, вяра и вдъхновение, за да бъде читалището винаги огнище на просвета, култура и български дух.