Над пет тона отпадъци събраха през почивните дни служителите на Държавното горско стопанство (ДГС) в Преслав, съобщиха от пресцентъра на Североизточното държавно предприятие (СИДП).

Акцията им се състоя на територията на Кирковска кория и в местността Студените кладенци, след постъпил сигнал за изхвърлени непотребни вещи. В нея участваха 23-ма служители на стопанството, а непотребните вещи са извозени с техника на ДГС-Преслав. 

Служителите на горското стопанство всеки ден събират битови и строителни отпадъци, но в случая са се натъкнали на огромно количество стара покъщнина – легла, шкафове, матраци, дрехи и керамични изделия, вероятно изхвърлени на двете места след ремонти на къщи в околността. Преди началото на акцията, от териториалното поделение са закупили 60 чувала и са сортирали разделно всички непотребни предмети, а стъклото, пластмасата, метала и хартията са предадени за рециклиране. Останалите битови и строителни отпадъци са извозени до общинското сметище, отбелязва заместник директорът на стопанството инж. Рина Димитрова, цитирана от пресцентъра на СИДП. 

В съобщението е допълнено, че ръководството на териториалното поделение приканва хората да пазят чистота и да не допускат нови сметища на територията на община Преслав, а гражданите, които са свидетели на изхвърляне на отпадъци в държавните горски територии – да подадат сигнал на телефон 112. 

Служители на Община Шумен, представители на Българския Червен кръст и граждани се включиха на 20 септември в кампанията за предаване на текстилни изделия, част от националната инициатива за почистване на „Би Ти Ви медия груп“ „Да изчистим България заедно“. 

Членове на организацията Родолюбив комитет „Кан Крум Страшний“ в Шумен представиха пред сградата на Военния клуб жива картина, посветена на 117 години от обявяването на Независимостта на България. 

Чрез възстановката участниците пресъздадоха духа на историческите събития от 22 септември 1908 г., когато българската държава окончателно отхвърля васалната си зависимост и заема равноправно място сред свободните европейски държави. Бе пресъздаден и моментът, в който в Шумен е получена телеграма, че княз Фердинанд обявява независимостта на България с манифест, прочетен пред събралите се десетки градини от историка Явор Якимов, който е и директор на Профилираната езикова гимназия „Никола Вапцаров“ в Шумен. 

След живата картина гражданите и гостите на града имаха възможност да разгледат и изложба във Военния клуб в Шумен, посветена на друго значимо събитие – връщането на Южна Добруджа към България през 1940 г. 

Шуменци отбелязаха Деня на Независимостта на България – 22 септември, и с концерт под надслов „117 години Независимост“ на Симфониетата в града и Фолклорен хор „Елица“. В празничния ден от 16:00 ч. в Младежка сфера в Шумен ще има и изложение на неправителствените организации, които ще представят своята дейност. В 16:30 ч. младежите ще представят пред посетителите своите каузи и постижения. Вечерта ще приключи с празничен концерт „Заедно под сферата“ от 19:30 ч. 

Шумен традиционно отбеляза Деня на независимостта с концерти, възстановки и с пресъздаване на събития от 22 септември 1908 г.

Рок група Tornado ще изнесе концерт в Шумен на 27 септември в градинката пред Народно читалище „Добри Войников – 1856“, съобщи Роза Енчева от библиотеката към шуменското читалище.

Музикантите гостуват в Шумен по покана на Народно читалище „Добри Войников – 1856“ за участие в съпътстващата програма на Международния фестивал на популярната песен „Есенни шуменски вечери“.

Никола Здравков (вокали), Божидар Петров (китара), Иван Йорданов (китара, вокали), Георги Георгиев (бас китара, вокали) и Алекс Лазаров (ударни, вокали) от група Tornado ще зарадват своите почитатели с любими песни от авторския си албум, както и с компилация от кавъри на известни рок, метъл и прогресив изпълнители. Групите M.A.R.G.O. и OUT OF TUNE ще подгряват шоуто и обещават незабравими емоции за феновете на рока, допълни Енчева.

Над 20 са подадените заявки за участие в 12-ото издание на Международния фестивал на популярната песен „Есенни шуменски вечери“, който ще се състои в Шумен на 27 и 28 септември. Единадесет от тях са от чужбина. Крайният срок за изпращане на заявленията на  желаещи да се включат в конкурсната програма е до 25 септември.

Даниела Иванова от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ беше отличена през 2024 г. за най-добро изпълнение на българска песен в 11-ото издание на Международния фестивал на популярната песен „Есенни шуменски вечери“.  Журито на песенния фестивал бяха Хайгашод Агасян, Ралица Тонева и Диана Колева.

Рок група Tornado ще изнесе концерт в Шумен на 27 септември в градинката пред Народно читалище „Добри Войников – 1856“, съобщи Роза Енчева от библиотеката към шуменското читалище.

Музикантите гостуват в Шумен по покана на Народно читалище „Добри Войников – 1856“ за участие в съпътстващата програма на Международния фестивал на популярната песен „Есенни шуменски вечери“.

Никола Здравков (вокали), Божидар Петров (китара), Иван Йорданов (китара, вокали), Георги Георгиев (бас китара, вокали) и Алекс Лазаров (ударни, вокали) от група Tornado ще зарадват своите почитатели с любими песни от авторския си албум, както и с компилация от кавъри на известни рок, метъл и прогресив изпълнители. Групите M.A.R.G.O. и OUT OF TUNE ще подгряват шоуто и обещават незабравими емоции за феновете на рока, допълни Енчева.

Над 20 са подадените заявки за участие в 12-ото издание на Международния фестивал на популярната песен „Есенни шуменски вечери“, който ще се състои в Шумен на 27 и 28 септември. Единадесет от тях са от чужбина. Крайният срок за изпращане на заявленията на  желаещи да се включат в конкурсната програма е до 25 септември.

Даниела Иванова от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ беше отличена през 2024 г. за най-добро изпълнение на българска песен в 11-ото издание на Международния фестивал на популярната песен „Есенни шуменски вечери“.  Журито на песенния фестивал бяха Хайгашод Агасян, Ралица Тонева и Диана Колева.

„Една голяма част от мъчениците, които честваме, са избити в гоненията на император Диоклециан, между 282 и 306 г., в гоненията на Деций Траян, между 249 и 251 г., и в гоненията от 69-та до 110-та година. Не по-малко от 10 000 светци са убити в тези гонения, които са съществена част от ранната римска история, каза в проповедта си пред миряните в православния храм „Св. Пророк Илия“ в шуменския квартал „Дивдядово“ отец Николай.

Той води службата  в деня, в който православната църква отбелязва паметта на св. апостол Кодрат и на свети Димитрий Ростовски. Отец Николай говори за живота и делата на св. апостол Кодрат, на свети Димитрий Ростовски и на св. Козма Зографски.

Може да си представите смъртта на мъчениците като един масов гроб, в който са полагани на ден стотици хора, каза свещеникът. „Самият факт, че някой се самоопределя като християнин, че отказва да поднесе тамян в светилището на Аполон, на Склепий, е било основание за смъртна присъда. Давате си сметка, че няма как да има строг исторически разказ за всички тези хора. Няма как да има биография, която пунктуално да проследява живота на човека от раждането, през възпитанието, образованието, професията и семейството му“, подчерта отец Николай. Той припомни, че тогава никой не е водил такива бележки и че това не е било толкова важно. Човек е умирал като мъченик, без история и едва по-късно, когато започват да стават чудеса с мощите му, постфактум се поражда интереса към човека и към неговия живот, каза още свещеникът.

По думите му много често паметта за чудото и за светеца изпреварва биографичният разказ, който се появява десетки, а понякога и стотици години по-късно. „Не бива да се притесняваме за това, че ние не можем да кажем колко висок е бил св. Кодрат, какъв е бил цвета на очите му, дали косата му е била права или къдрава, дали е бил роден в Антиохия или в Александрия. За тогавашните християни това не е било толкова важно. Разбира се, има свещено предание, което пази спомена за това как е изглеждал човека, благодарение на това предание са и иконите, които и в древността, и сега се рисуват“, отбеляза отец Николай.

„Важното е, че са умирали хора, умирали са заради вярата, заради Христос, ставали са чудеса с техните мощи и това е пораждало благоговение и интерес към живота на тези хора, а това, че ние не можем да го разкажем така както трябва, това, че и св. Димитрий Ростовски и ордена от който той черпи своите жития, също не са можели да го разкажат, не бива да ни притеснява, най-малкото защото нашите баби дори за своите родители нямаха спомен кога са се родили, в кой месец, в коя година. Чувството за история в онези времена е било много по-различно отколкото сега и именно това показва, че преданието е по-автентично от писмения разказ, който се появява години, да не кажа векове по-късно“, каза още православният свещеник.

Той допълни, че що се отнася до св. Козма Зографски, който църквата почита на утрешната дата, той наистина е среща на няколко поколения исихасти. „Най-вероятно учителите на св. Теодосий Търновски са го познавали лично и това обяснява и много от тенденциите в Търновската книжовна школа, които патриарх Евтимий може би четвърт век след смъртта на св. Козма Зографски ще опише, но пак да отбележа, тук важна е не историята, а живата връзка между хората, между поколенията, между вековете и именно, че тази връзка носи топлота, интимност и уют, е преданието, което ни прави живи и истински. Божието благословение да бъде с всички вас“, каза в края на проповедта си отец Николай.

Както БТА съобщи, св. апостол Кодрат е бил ученик на апостолите на Иисус Христос. Поставили са го за епископ в Атина на мястото на мъченически загиналия свети Публий. Проповядвал е словото Божие най-вече в Атина и в малоазийския град Магнезия. След успешни апостолски трудове и страдания, св. Кодрат в 130 г. е умрял за вярата в Христос в Магнезия. Той е известен и като добър апологет на християнското учение. 

Св. Димитрий Ростовски е известен съставител на жития на светците от основаването на Църквата до XVII век. Той самият е причислен към светците заради личния си свят и примерен във всяко отношение живот. Роден е в 1651 г. в град Макаров, близо до Киев, на 18 години е постъпил монах в киевски манастир. Там Димитрий получил отлична богословска и езикова подготовка. После е употребил поверения му талант в служба на Бога и ближните.

Актьорът в Драматично-кукления театър „Васил Друмев“ Кольо Стайков каза при представяне на новия брой на ЛИК, посветен на 100 години от рождението на Георги Парцалев и Георги Калоянчев, че за него те са Еверест на филмовото и театралното изкуство. 

На въпрос на репортер на БТА какво значение имат за изграждането и развитието на българската сатирична култура Парцалев и Калоянчев, Стайков отговори, че е хубаво да има сатирична култура, защото в последните 10-20 години вижда много намръщени и мрачни хора. „Не знам дали е валидно това, че битието определя съзнанието, но хората трябва да си оставят малко повече пространство за смях или ако не могат да си осигурят такова място, да си измислят и да имат по-голямо въображение“, добави той. 

„Огромно е значението на тези двама великани в комедията, макар че те и двамата могат да бъдат и драматични актьори, даже дълбоки драматични актьори. При тях няма като че ли някакво заучено поведение, а те все едно го вземат от хората, от физиономиите, от походките и затова са народни, в пълния смисъл на думата народни, защото вземат от живота. И го могат, те и си го носят“, допълни за Калоянчев и Парцалев Стайков.

На въпрос на репортер на БТА кои са най-важните качества, които правят Парцалев и Калоянчев толкова ценни за българската театрална и филмова сцена, Стайков отговори, че най-важна е естествеността им. „Те са толкова органични, че повече няма накъде. И възрастни и млади, като ги гледат, припознават свои познати или себе си, влизат в техния живот на сцената и това вълнува много“, подчерта актьорът в шуменския театър. Стайков отбеляза още, че има много комедийни актьори, носители на смеха, но за него Калоянчев и Парцалев са Еверест на филмовото и театралното изкуство. 

„Мисля, че много повече трябва да се популяризира техният талант и то непрекъснато във времето, за да може те да стоят като еталони за младите хора, по които да се равняват“, коментира Стайков.

Представянето на септемврийския брой на списание ЛИК се проведе във Фестивалния комплекс във Варна в рамките на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“. Да предизвикваш смях, значи да заразяваш хората със свобода, каза главният редактор на списание ЛИК доц. Георги Лозанов.

Лекция, посветена на живота и творчеството на Елена Карамихайлова, представи в Шумен д-р Пламен Петров, директор на Художествената галерия в Казанлък и куратор на изложбата „… и продължавах да рисувам сама“. Събитието е част от програмата на галерията в Казанлък – „Събота в галерията на път“, и се състоя в галерия „Елена Карамихайлова“, където на 18 септември бе представена експозицията  „… и продължавах да рисувам сама“, посветена на 150 г. от рождението на родената в Шумен художничка Елена Карамихайлова.

На публичната лекция присъстваха директорът на ХГ „Елена Карамихайлова“ Деян Ефтимов, художници, галеристи, музиканти и граждани. Д-р Пламен Петров разказа за обучението на Елена Карамихайлова в Цариград, Виена и Мюнхен, на утвърждаването на Карамихайлова като професионален художник, на участието ѝ в колективни изложби и на това какви са рецензиите на критиката за нейното творчество.

Д-р Петров каза, че е строителен инженер, изкуствовед, филолог и историк. „Това предопределя и погледа ми към изкуството и историята на българското изкуство, да е доста по-различен, или поне не в традиционното русло в което върви разказа и начина по който колегите изкуствоведи, към чиято общност се числя и аз, разказват историята на българското изкуство“, уточни Петров.

„Знаем обидно малко за личности като Елена Карамхайлова, за фигури, които бележат развитието на българското изкуство и без тях историята на българското изкуство не може да бъде написана“, отбеляза в лекцията си д-р Петров. Той анализира темите и жанровете, които експлоатира в творчеството си Елена Карамихайлова, като акцентира портретите на деца, които тя рисува.

„Елена Карамихайлова е изключително тихо присъствие в нашата история на изкуството. И съм убеден, че само когато разглеждаме тихо и се взираме в онова, което тя ни завещава и разбира се въоръжени с познанията на факти, можем да се доближим до наистина гения на тази жена, защото историята на българското изкуство не познава друго такова женско присъствие. Обърнете внимание особено на детските ѝ портрети. Смея да твърдя, че няма друг български художник, който да може да се доближава до психиката на детето. Детето е най-сложният образ в историята на изкуството и Елена Карамихайлова ни е завещала наистина изключителни образци. Елена Карамихайлова не е просто една шуменска художничка, нито една българска художничка, това е едно от европейските лица на българското изкуство“, каза д-р Петров.

Както БТА съобщи, директорът на художествената галерия „Елена Карамихайлова“ – Деян Ефтимов, каза на 18 септември, при откриването на изложбата „… и продължавах да рисувам сама“ в Шумен, че по експозицията са работили екипи от Художествената галерия в Казанлък, художествената галерия „Елена Карамихайлова“ и Националната галерия. Куратори на изложбата са д-р Пламен Петров и д-р Рамона Димова. На пресконференция по-рано на 18 септември д-р Димова коментира, че изложбата „… и продължавах да рисувам сама“ е най-пълната на Елена Карамихайлова, която е създавана до момента. Експозицията ще остане в Шумен до 18 декември.

Среща с Виолета Цветкова, авторка на книгата „Насаме с незабравимите. 45 срещи“, ще се състои на 24 септември в шуменското читалище „Добри Войников – 1856“, съобщиха от читалището.

Цветкова събира 45 разговора с български творци, които вече не са между нас – режисьорите Рангел Вълчанов, Захари Жандов, Иван Андонов и Крикор Азарян, актрисите Катя Паскалева, Таня Масалитинова, Стоянка Мутафова, Мариана Димитрова и Златина Тодева, актьорите Наум Шопов, Стефан Данаилов, Тодор Колев, Георги Калоянчев, Никола Анастасов, Филип Трифонов, Иван Кондов, Чочо Попйорданов, Вели Чаушев и Георги Русев, писателят Георги Данаилов, поетите Валери Петров и Любомир Левчев, учените Жана Николова-Гълъбова, Сълза Петканова, проф. Никола Георгиев, историкът Божидар Димитров, музикантите Дими от група „Сленг“ и Димо от „ПИФ“, художничката Магда Абазова, скулпторът Александър Дяков.

По думите на критика Соня Александрова, цитирани от библиотеката на читалището, „Насаме с незабравимите“ е портрет на страната ни, нарисуван от 45 интелектуалци, „строители на съвременна България“.

Виолета Цветкова е дългогодишен журналист в сферата на културата. Завършила е славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специализация по полски език и литература във Варшавския университет. Сценарист е на документалния филм „Всичко от нула“ за българската култура по време на прехода. Редактор е на луксозното издание „Съкровищница: 140 г. Народна библиотека (НБ) „Св. св. Кирил и Методий“, неин е и предговорът към албума „Слово с четка и длето: Произведения на изкуството, дарени на НБ „Св. св. Кирил и Методий“. Съавтор е на автобиографичната книга на волейболиста Владимир Николов „Високо“. Под нейна редакция са издадени също „Д-р Джаз: д-р Емил Илиев или изкуството да лекуваш с музика“ и др. Виолета Цветкова е носител на награди за журналистика в областта на киното и опазването на културното наследство. В момента е журналист на свободна практика, автор е на сп. „Култура“ и Портал „Култура“, допълниха от от библиотеката към НЧ „Добри Войников – 1856“.