В област Шумен осигуреността с лекари е 34,2 на 10 000 души от населението, с 12,6 пункта по-ниска от средната за страната към края на 2024 г. Осигуреността с общопрактикуващи лекари е 6,2, а осигуреността с лекари по дентална медицина в област Шумен е 8,2 на 10 000 души от населението, съобщиха от Отдел „Статистически изследвания – Шумен“ към Териториално статистическо бюро – Североизток.

Осигуреността с лекари в края на 2024 г. общо за страната е 46,8 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина – 12,1. Осигуреността на населението с лекари по области варира от 25,1 до 80,3 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници – Плевен (80,3 на 10 000 души от населението), София (столица) (57,7), Пловдив (57,4) и Варна (52). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (25,1 на 10 000 души от населението), Ямбол (29,3), Хасково и Разград (по 29,8).

В област Шумен разпределението на практикуващите лекари по възрастови групи и видове заведения показва, че най-голям е делът на младите лекари на основен договор в болнични заведения (21,8%).

В структурата на лекарите по специалности в област Шумен най-голям е делът на общопрактикуващите лекари – 92, или 18% от всички лекари в областта. На второ място се нареждат практикуващите кардиология – 8,4%, следвани от хирургия – 6,1%, акушерство и гинекология – 5,7%, и нервни болести – 5,3%.

В края на 2024 г. на основен договор в лечебните и здравните заведения в област Шумен практикуват 511 лекари и 123 лекари по дентална медицина. Професионалисти по здравни грижи и други медицински специалисти са 976, като 673 (69%) от тях са медицински сестри. Работещият друг персонал с немедицинско образование е 885 души.

В заведенията за болнична помощ в областта практикуват 252 лекари, 5 фармацевти и 544 професионалисти по здравни грижи и други медицински специалисти. В заведенията за извънболнична помощ на основен договор работят 234 лекари, 123 лекари по дентална медицина и 125 професионалисти по здравни грижи и други медицински специалисти. В други лечебни и здравни заведения в областта на основен договор работят 25 лекари и 307 професионалисти по здравни грижи и други медицински специалисти.

Към 31 декември 2024 г. разпределението на практикуващите лекари в област Шумен по пол е следното – мъжете са 224 (43,8%), а жените – 287 (56,2%).

В структурата на лекарите по възраст най-голям е броят и делът им във възрастовата група 55 – 64 години – 184, или 36%. На второ място е групата на най-възрастните лекари (на 65 и повече години) – 157, или 30,7%. Младите практикуващи лекари на възраст до 35 години, са 62, или 12,1%.

В края на 2024 г. в област Шумен функционират пет заведения за болнична помощ с 880 легла, заведенията за извънболнична помощ са 42 с 35 легла, а другите лечебни и здравни заведения в областта са 4, с 90 легла 

Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. В сравнение с 2023 г. броят на лечебните заведения за болнична помощ в област Шумен не се променя, а броят на леглата се увеличава с 20, или с 2,3%.

Многопрофилните болници в област Шумен към 31 декември 2024 г. са две, с 475 легла. В тези заведения е съсредоточен 54% от легловия фонд на заведенията за болнична помощ в областта. Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2024 г. в област Шумен е 589,5 на 100 000 души от населението (870,9 за страната).

В област Шумен към края на 2023 г. най-много са били лекарите над 55 години. На територията на областта практикуващи лекари са били 220 мъже и 292 жени, съобщиха от Териториално статистическо бюро – Североизток.

Д-р Рамона Димова каза на пресконференция в шуменската галерия „Елена Карамихайлова“ че изложбата „… и продължавах да рисувам сама“ е най-пълната на Елена Карамихайлова, която е създавана до момента. Заедно с директора на Художествена галерия – Казанлък д-р Пламен Петров и директора на шуменската галерия Деян Ефтимов тя коментира експозицията, посветена на 150 години от рождението на Елена Карамихайлова, която ще бъде открита по-късно днес.

„Елена Карамихайлова се оказва автор, чието творчество, макар и за нас, изкуствоведите, популярно, то се оказва не много разпространено в държавните колекции. От една страна се оказа, че в България държавните колекции, които притежават произведения на Карамихайлова, са най-много в Шумен. Това се дължи на голямо дарение от 80-те години на XX век, на базата на което галерията е преименувана и започва да носи името на Елена Карамихайлова“, каза още Димова.

Тя допълни, че картини на художничката се пазят в държавни галерии в Сливен, Русе, Варна, Пазарджик, Плевен, Кърджали, Монтана, в Националната галерия и в Софийска градска галерия. Димова поясни, че в изложбата „… и продължавах да рисувам сама“ са включени картини от частни колекции и такива, предоставени от наследници, каза още тя.

Д-р Пламен Петров коментира, че това е най-голямата ретроспективна изложба, която е правена до момента на Елена Карамихайлова. „Тук са показани в експозиция повече произведения, отколкото в Казанлък, нищо, че всичките бяха събрани в Казанлък. Последната голяма изложба на Елена Карамихайлова е от 1985 г. Подредена е първо в Националната галерия, а после своеобразен редактиран неин вариант е показан тук, в Шумен“, добави Петров.

„Българската история на изкуството продължава да бъде длъжник на Елена Карамихайлова. Не само затова, че за Елена Карамихайлова можем да кажем, че е едно от първите, да не кажа първото ярко женско име в историята на българското изкуство, но и по отношение на изключителната роля, която има Елена Карамихайлова има във въвеждането на конкретни теми в българското изобразителното изкуство“, подчерта Петров.

„Изложбата има три големи дяла и те са озаглавени с цитати от реплики на Елена Карамихайлова от писма, споделяне, интервюта. Всъщност това са цитати от нейни мисли“, каза още Петров. „Опитали сме се да разказваме историята на изкуството, да разказваме за хората, които създават това изкуство“, допълни той.

Петров припомни, че Елена Карамихайлова е родена в Шумен, че е учила в Цариград, Виена и Мюнхен. Мюнхен е изключително важен образователен център за историята на българското изкуство. От Шумен са излязли не един или двама художници, които са получили своето художествено образование в Мюнхен, дори преди Елена Карамихайлова да отиде и вероятно това е провокирало самата Карамихайлова да потегли към Мюнхен. Мюнхен по онова време е по-сериозният художествен център от Париж. Особено в първото десетилетие на XX век Мюнхен е водещият център за големите и нови радикални крачки, които се случват в областта на изкуството. Карамихайлова попада в изключителен кипеж на изкуството там и когато се връща в България, всичко онова, което носи, е чуждо на българската реалност“, каза Петров.

Елена Карамихайлова е работила изключително в жанра на портрета, имаме сведения, че е портретувала много голяма част от столичния елит, който е бил чест гост в дома на Карамихайлови, децата на царя израстват в този дом, каза още Петров.

Директорът на Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ Деян Ефтимов каза, че куратори на изложбата „… и продължавах да рисувам сама“, посветена на 150 години от рождението на Елена Карамихайлова, са д-р Пламен Петров и д-р Рамона Димова. Той добави, че изложбата е по проект към Министерството на културата, който те са спечелили през миналата година. 

Всяка изложба живее нов живот, когато е в нова обстановка, подчерта Ефтимов и припомни, че експозицията беше представена в художествената галерия в Казанлък. Той анонсира, че експозицията ще бъде изложена и в София в Националната галерия през месец февруари 2026 г. Евтимов допълни, че д-р Рамона Димова вече е част от екипа на шуменската галерия.

Ефтимов анонсира, че ще има и две придружаващи събития към изложбата. На 20 септември в шуменската галерия ще бъде представена лекция на д-р Пламен Петров, посветена на живота и творчеството на Елена Карамихайлова. На 25 септември в галерията ще бъде представена книгата „Имена в българското изкуство от Шумен“.

Както БТА информира, „Името на Елена Карамихайлова е било обект на разглеждане в множество научни и критически публикации на фигури като Сирак Скитник, Никола Мавродинов, Асен Василиев, Ирина Михалчева, Кирил Кръстев, Дора Каменова, Бисера Йосифова, Мира Димитрова – Тасева, Ирина Генова, Милена Георгиева и Анелия Николаева. Това обаче се оказва недостатъчно – житейският и творческият ѝ път поставя множество въпроси, които все още нямат отговор. Сред тях е и точната година на раждане на художничката: според утвърдения разказ тя е 1875 г., но поне два документа сочат 1877 г.“, съобщиха от Художествена галерия „Елена Карамихайлова“. Ретроспективна изложба на първата художничка с ярко присъствие в историята на българското изкуство Елена Карамихайлова откриха през март т.г. в Художествена галерия – Казанлък.

Творби от Националната изложба на българския исторически комикс бяха подредени днес в галерия „Университетска“ в Корпус две на Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“. Експозицията бе открита от директора на галерията доц. д-р Светозар Чилингиров, който и е преподавател във висшето учебно заведение, от Григор Петров – колекционер и изследовател на българския комикс, както и от асистент Веселин Чакъров – преподавател в Департамента във Варна към Шуменския университет, чиито творби са включени в изложбата. 

„За мен е чест да ви приветствам в галерията, която отваря врати след лятната пауза, за да ни потопи в света на красотата, идеите и въображението. Новият творчески сезон за всички колеги и свързаните с живота на галерия „Университетска“ е едно нова начало и вдъхновение. За нас това е едно обещание за нови и интересни изложби като днешната, обещание за нови срещи, творчески вдъхновения. Убеден съм, че през настоящата учебна година галерията ще продължи да бъде притегателен център за идеи, да отстоява и утвърждава своето място на средище на университета и града“, каза доц. Чилингиров. 

По думите му изложбата за историята на българския комикс е изключително интересна и потвърждение на думите му за изявите, които тепърва предстоят в галерията. „Аз бих я определил като изложба-ретроспекция на развитието на комикса в България. Всичко най-интересно е представено в експозицията“, каза още Чилингиров. 

Колекционерът Григор Петров отбеляза, че комиксът в България има три периода. „Първият е преди Втората световна война, може да се каже, че това е първият златен век на българския комикс. В края на 40-те години на миналия век в България излизат пет или шест изцяло комиксови издания в огромни тиражи. Всичко това е привнесено от Сърбия. Там подобни издания има по-рано, от 30-те години и нещата се случват под влияние на руснаци емигранти, които са основните художници на сръбските комикси, които по-късно ги има и в българските издания. След като тези издания постепенно се налагат на пазара у нас, започва да се търсят български художници. Първите български сериозни опити за комикси са още от 40-те години, като говорим за комикс, не просто за някакви картинки. Комикси от този период могат да се видят и в изложбата – „Изворът на белоногата“, „Цар Симеон“ и т.н. Това са първите примери за класически комикси у нас. Оказа се, че изключително много сериозни художници, които след това стават и академици, са рисували комикси през този период“, уточни Петров. 

В процеса на подготовка на експозицията, когато стигнахме до периода на управление на Българската комунистическа партия (БКП), за който всички първо се сещаме за „Дъга“ и си мислят, че преди това списание няма толкова много неща, които да са излизали, се оказа, че не е вярно. „Още след 1944 г. се създават към БКП партийни органи като „Септемврийче“, „Славейче“, „Дружинка“ – за отделните възрастови групи. В тези вестници и списания има много комикси, за които са рисували изключително известни наши художници. Постоянно излизаха нови неща, за които не знаехме. В търсенето и подборката на комикси за изложбата освен мен участваха д-р Александър Въчков и Петър Станимиров. Те двамата са общо взето основните куратори и организатори на тази изложба“, каза още Григор Петров. 

Той отбеляза, че последният период на българския комикс е след 1990 г. Тогава повечето автори, за съжаление, са участвали много спорадично. „Комиксът е скъпо изкуство. С тиражите, които се издават в България, няма как да е рентабилно издаването им. На няколко пъти се рестартира „Дъга“, в момента има трета реинкарнация. 90-те години стават известни като годините на единичните броеве. Има около десет издания, които имат един брой, сподели Петров.

Според него обаче историческият комикс има „добра почва“ у нас. „През 2007 г. вестник „Стандарт“, чрез едно издателство, направиха две поредици, които бяха по 10 броя за българските ханове и за българските владетели.  След това стигаме до най-ново време, когато от Историческия парк направиха една голяма поредица за български ханове“, припомни той. 

Експозицията е събрана от колегите от секция „Комикс“ към Съюза на българските художници и сдружение „Проектът Дъга“. Някой от нещата бяха в много окаяно състояние, защото много време е минало от създаването им. Голяма част от авторите са и покойници. Това каза пред репортер на БТА Веселин Чакъров за изложбата, в която са включени негови творби. 

„Преди време участвах в един проект, наречен „Царете на България“. Заедно с вестник „Стандарт“ излизаха едни малки книжки. За тях нарисувах Аспарух, цар Симеон, Чавдар войвода и други. Освен царете бяха представени и българските войводи. След това голяма част от комиксите, които рисувах, бяха за Фондация „Въздигане“. Това бяха едни малки книжки, разпространени във вид на благотворителна кампания. Всеки един третокласник получи такъв комикс няколко години подред. Комиксът, който беше най-разпространен, беше посветен на завета на хан Кубрат, като идеята беше, че заедно можем да бъдем по-силни. Това би трябвало всяко едно дете да го разбере още в ученическата си възраст“, каза още Чакъров. 

„Изложбата е интересна, любопитна. Има във Франция критик, който още през 60-те години на миналия век класифицира комикса като деветото изкуство след киното. Той е глобален, световен феномен. В този смисъл да има такава изложба, да се представя исторически комикса у нас е с особено значение. Тази експозиция е една ретроспекция на комикса в България и развитието му. По години са представени творби на български автори, изключително интересно и вълнуващо е да си видят. Аз съм сигурен, че плеяда български художници са започнали творческия си път именно с комиксите на списание „Дъга“, както и аз. Това ми беше първият учител по рисуване“, каза пред репортер на БТА доц. Светозар Чилингиров. 

В отговор на въпрос, сравнявайки комиксите в САЩ и България, той каза още:  „Факт е, че в САЩ супергероите са новите символи на съвременния свят. И ако се замислим за Батман и Супермен, които се появяват през 1938 -1939 година, това е може би отклик на времето тогава. То малко напомня и на сегашното. Хората имат нужда от супергерои. Светът тогава е пред война. Така, че възникването на такива герои е съвсем естествено. Хората имат нужда от покровители. От друга страна българите винаги са се гордели и се гордеят със своята история. Естествено е тя да бъде представена и чрез комикси. Това е чудесно, това е начин много деца и млади хора да се запознават с историята. Комиксът е изключително заразителен. Така, че това е чудесно и много добър подход. Виждаме такива исторически комикси от 1940 -1945 година. Още тогава хората са усетели това“.  

Много се надявам и на студентите от специалност „Педагогика на обучението по изобразително изкуство“ в Шуменския университет изложбата да повлияе при следването и професионалното израстване. Комиксът не е лесен за рисуване. Това изисква от един художник много умения на рисувач. В това отношение е добре нашите студенти да следят развитието на комикса и процесите, които се случват там, защото съм убеден, че това ще ги обогати и ще ги направи по-добри художници. Аз имам наблюдения върху деца, които обичат комикси и оттам са се учили да рисуват. Те са прекрасни рисувачи, те са готови художници, допълни Чилингиров в отговор на друг въпрос на репортер на БТА. 

Изложение на младежките организации „Заедно под сферата“ и концерт ще се състоят на Младежката сфера в Шумен на 22 септември, съобщи за БТА Моника Стефанова, председател на Общински младежки съвет – Шумен. Инициативата е във връзка със седмата година от изграждането на Младежката сфера в Шумен.

Стефанова информира, че в изложението ще се включат регионалната структура на Българския младежки червен кръст, Скаутският клуб  „Креслив орел“, Скаутският клуб „Мадарски конник“, Фондация „Гален Темелков“, Фондация „Образователни хоризонти“ и Фондация „Подобри“. Изложението ще бъде открито в 16:00 часа.

От 19:30 ч. на 22 септември ще започне концерт „Заедно под сферата“, с участието на Славея Иванова и DND Band, допълни Стефанова. Събитието се организира от Общински младежки съвет – Шумен, с финансовата подкрепа на Община Шумен. Входът е свободен. 

Както БТА съобщи на 23 септември 2024 г., с Младежко изложение започна събитието „Заедно под сферата“, организирано по повод шестата година на Младежката сфера в Шумен. В него участваха неправителствени организации, неформални групи и представители на доброволчески инициативи. Бе организиран и концерт на Младежката сфера с участието на Тино и група Cool Den.

Изложбата „… и продължавах да рисувам сама“ бе открита на втория етаж на Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ в Шумен. Тя е посветена на 150 години от рождението на художничката Елена Карамихайлова, която е родена в Шумен, каза на церемонията пред присъстващите директорът на културната институция Деян Ефтимов. Той поясни, че по експозицията са работили екипи от Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ и Националната галерия, а куратори на изложбата са д-р Пламен Петров и д-р Рамона Димова.

Ефтимов добави, че е било невъзможно да се съчетае 70-годишнината на шуменската галерия с отбелязването на 150 години от рождението на Елена Карамихайлова. Изложбата е първата по рода си, в която са включени над 60 творби от Елена Карамихайлова от държавни и частни колекции, подчерта директорът на културната институция.

„Елена Карамихайлова не е била академичен преподавател, тя е живяла в уединение, но когато съзерцаваме нейните платна, можем да усвоим неповторими уроци за живописта, за изграждането на живописната форма, за богатството на цвета, за хармонията и ред други тайни за изкуството, което го правят силно и въздействащо“, допълни Ефтимов.

Директорът на Художествена галерия – Казанлък и куратор на изложбата д-р Пламен Петров каза, че родният град на Елена Карамихайлова пази най-плътно паметта за творчеството и личността ѝ. „Истината е, че за Елена Карамихайлова знаем обидно малко, предвид огромният мащаб и заслуги, които има за българското изкуство“, подчерта той.

Петров добави, че за Шумен е привилегия, че притежава най-големия дял от наследството на тази художничка, която можем да определим като едно от първите женски ярки присъствия в историята на българското изкуство. Той допълни, че Елена Карамихайлова е една от първите пет, завършили Дамския колеж в Цариград. По думите му тя е първата известна българска, получила образование в частна художествена школа във Виена и втората известна ни българка, която е учила в Мюнхен.

Петров подчерта, че в тази експозиция за първи път изкуството на Елена Карамихайлова се събира в такъв мащаб. По думите му най-голямата ретроспективна изложба на Елена Карамихайлова е била направена от екипа на Националната галерия през 1985 г. Изложбата е побирала около 40 произведения. „Днес в тази зала са повече от 60 произведения на Елена Карамихайлова“, каза той.

Рамона Димова се обърна към присъстващите с молба да си припомнят значението на фамилията Карамихайлови, чиито членове по думите ѝ са много ключови тук на място, така и за историята на България. „В това, което подготвяме и се надявам да се случи до края на годината – изданието към изложбата, ще се опитаме допълнително да наблегнем на фактите, които са ни известни за фамилията Карамихайлови“, отбеляза тя. Димова анонсира и че д-р Петров ще изнесе лекция на 20 септември в шуменската галерия, за да бъде представено това, които двамата са научили за Елена Карамихайлова.

На церемонията по откриването присъстваха председателят на Общински съвет – Шумен Ася Аспарухова, заместник-кметове на община Шумен, общински съветници, художници, общественици и граждани.

Както БТА съобщи, на пресконференция по-рано днес д-р Рамона Димова каза, че изложбата „… и продължавах да рисувам сама“ е най-пълната на Елена Карамихайлова, която е създавана до момента. 

Ученици от четвърти „Б“ клас на Средно училище „Панайот Волов“ в Шумен и полицейски служители отбелязаха определеният от ROADPOL днес Ден без жертви на пътя със съвместна инициатива, насочена към безопасното пресичане на пешеходната пътека на пл. „Кристал“, до сградата на областната администрация в града, която бе и партньор на инициативата. По време на превантивната кампания в Шумен бе глобен и първият пешеходец, нарушил новото правило да не пресича по пешеходна пътека, докато говори по мобилния си телефон. 

Директорът на Областната дирекция на МВР в Шумен ст. комисар Георги Гендов проведе беседа с децата, на която им припомни правилата за безопасно пресичане и се увери, че те ги знаят и спазват. След това учениците, подпомагани от Гендов, техния преподавател Деян Герговски и други полицейски служители, в присъствието на областния управител на Шумен Катя Иванова и заместника ѝ Диян Димитров, раздаваха на пешеходци изготвени от ученици от 12-и клас от паралелка „Графичен дизайн“ в Средно училище „Панайот Волов“ листовки, с които ги насърчаваха да спазват правилата за безопасно пресичане. За да се уверят, че са разбрали препоръките, част от децата пресичаха с граждани пешеходната пътека в района. Децата им припомняха също, че при пресичане на платното за движение са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на различни правила, включително преди пресичане да се огледат и да не използват телефон или друго мобилно устройство за комуникация, отклоняващо вниманието им.

По време на превантивната кампания от служител на Областната дирекция на МВР бе глобен и първият пешеходец, нарушил новото правило да не пресича по пешеходна пътека, докато говори по мобилния си телефон, видя репортер на БТА. 

„Досега само предупреждавахме гражданите, че е 100 лева санкцията за нарушение, свързано с говореното по мобилен телефон при пресичане по пешеходна пътека, тъй като повечето от тях все още не го знаят, което си личи и от поведението им“, каза пред репортер на БТА началникът на сектора „Пътна полиция“ в Областната дирекция на МВР в Шумен гл. инспектор Веселин Георгиев. 

Той отбеляза, бе общо 124 са наложените глоби на пешеходци, които са извършвали различни нарушения на правилата за движение по пътищата в Шуменско от началото на годината до края на август. Най-честите нарушения са свързани с преминаването на пешеходци на червен светофар или през оградения.

Той припомни, че седмицата от 15-и до 21 септември е обявена за Седмица на детската пътна безопасност, а 18 септември е определен от ROADPOL за Ден без жертви на пътя и пожела да се мисли за това през цялата година, но по думите му това зависи от всеки един водач и пешеходец. Георгиев отправи призив към тях – да бъдат внимателни и да спазват правилата за движение.

„Децата днес демонстрираха, че знаят правилата за безопасно пресичане. Те понякога са по-примерни пешеходци и от своите родители, което е похвално, но този ефект от техните знания ще се оцени, когато станат и пълноценни водачи на моторни превозни средства“, каза още Георгиев. 

Пред репортер на БТА той потвърди и казаното от него в началото на годината – в Шуменско ще продължи засиленият контрол над водачи, употребили алкохол и наркотични вещества и за управление с превишена скорост, които са основните причини за възникването на пътни произшествия. 

Експозицията „Мисия български дизайн“ ще бъде открита на 24 септември в Изложбена зала на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ в Шумен, съобщиха от културната институция.

Изложбата е посветена на българския дизайн на световно ниво и ще представи над тридесет продукта от различни индустрии – през мебели и интериорни аксесоари до велосипеди и играчки, всички отличени с престижни международни награди като Red Dot Award, IF Design, A’Design Award, Good Design, German Design Awards и др.

Сред експонатите ще могат да се видят сгъваемата бутилка; настолната лампа, създадена от дизайнера Лъчезар Цветанов; иновативният полувелосипед Halfbike на Мартин Ангелов; снегоходките Small Foot на Петър Димитров и Иван Колев; магнитните дървени играчки Esnaf; столът маса ST на успешния български дизайнер Илиан Милинов, добавиха от шуменската библиотека.

Изложбата е организирана от екипа на издателство „Бисмар“, специализирано в областта на мебелното производство, дизайна, интериора и архитектурата, и е част от поредица събития на издателството, свързани с популяризирането на българския дизайн и неговите успехи. 

До момента експозицията, организирана с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, е представена в София, Варна, Пловдив, Русе, Бургас, Трявна, Тетевен, Кърджали, Благоевград, Ямбол, Провадия, Кубрат и др., както и в с. Смилян, Смолянска област. В Шумен изложбата ще бъде отворена за посещение от 23 септември до 26 септември, уточниха от Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“.

Както БТА съобщи, Регионалната библиотека в Шумен започва 2025 г. с четири проекта, защитени в края на миналата година, съобщиха от културната институция. Валерий Желязков и Атанас Атанасов, носители на Наградата на Шумен за 2024 г., представиха на 15 септември т.г. съвместна изложба в шуменската библиотека.

Симфониета-Шумен ще изнесе празничен концерт, посветен на Деня на независимостта на България в Концертна зала „Проф. Венета Вичева“.  На 22 септември под диригентството на маестро Славил Димитров ще прозвучат вдъхновяващи произведения, носещи духа на свободата и националната гордост, съобщиха от музикалната формация.

Празничното събитие ще бъде обогатено от специалното участие на Фолклорен хор „Елица“, който ще внесе уникалното звучене на българската народна песен в хармония със симфоничното изкуство. Хорът е създаден през 1988 г. и е утвърден посланик на българската музикална традиция у нас и в чужбина, добавиха от Симфониета-Шумен.

В репертоара на Фолклорен хор „Елица“ влизат автентични народни песни от различни фолклорни области, както и обработки на именити български композитори като Филип Кутев, Николай Кауфман, Красимир Кюркчийски, Стефан Мутафчиев, Стефан Кънев, Петър Льондев и др. Хорът е носител на редица престижни отличия от международни конкурси и фестивали в Германия, Гърция, Испания, Турция, Нидерландия и много други държави, а от 2022 г. е под диригентството на маестро Славил Димитров, с хормайстор Филип Ставров, добавиха от Симфониета-Шумен.

Както БТА съобщи, през 2024 г. Симфониета-Шумен, хор „Проф. Венета Вичева“ и Градският духов оркестър „Михаил Биков“ изнесоха концерт, посветен на Деня на независимостта. Симфониетата в Шумен откри септемврийската си програма през 2025 г. с концерта Queen at the Symphony, който се състоя на 16 септември в Летния театър на града. 

Шумен ще отбележи Деня на Независимостта на България – 22 септември, с празничен концерт на Симфониетата в града и Фолклорен хор „Елица“, съобщиха от пресцентъра на общинската администрация. 

В 11:30 ч. в концертната зала „Проф. Венета Вичева“ музикантите с диригент Славил Димитров ще представят концерт под надслов „117 години Независимост“ съвместно с Фолклорен хор „Елица“. Репертоарът включва автентичен фолклор от различни области и авторски обработки от изтъкнати български композитори, сред които Филип Кутев, Николай Кауфман, Красимир Кюркчийски, Стефан Мутафчиев, Стефан Кънев, Петър Льондев и други.

В празничния ден от 16:00 ч. в Младежка сфера в Шумен има и изложение на неправителствените организации, които ще представят своята дейност. В 16:30 ч. младежите ще презентират пред посетителите своите каузи и постижения. Вечерта ще приключи с празничен концерт „Заедно под сферата“ от 19:30 ч. На сцената ще излязат DnD Band и Славея Иванова. Целта на програмата е да събере активните младежки организации на Шумен и да запознае младите хора с възможностите за по-активно включване в местни инициативи, допълниха от общинския пресцентър.

Шумен отбеляза през миналата година Деня на независимостта с концерти и пресъздаване на исторически събития от 22 септември 1908 г.

В Пивоварна Шумен на „Карлсберг България“ АД се търсят специалисти, които могат да бъдат разделени в три категории: производство, логистика и продажби, съобщи за БТА Георги Делчев, мениджър на пивоварната.

Висококвалифицираните кадри в пивопроизводство са основно инженерно-технически специалисти в различни области – електротехника, механика, машиностроене, автоматика и автоматизация на производството, както и инженери автоматизация, процесни инженери, технически ръководители, техници „Контролно-измервателни прибори и Автоматика“ (КИПиА), механици, оператори и лаборанти, допълни Делчев.

Отворените позиции в момента са за процесен инженер и за началник смяна в цех „Бутилиране“. Процесният инженер осигурява безаварийна и надеждна работа на всички машини и съоръжения в производството в съответствие с изискванията за безопасна работа. Предоставя и използва пълната гама от методи и инструменти за подобряване на работата на машините и съоръженията, безопасността и качеството с цел справяне със загубите  в производството, като по този начини подкрепя изграждането на организация с висока производителност. Началникът на смяна в цех  „Бутилиране“ планира, организира, координира и контролира производствения процес в рамките на работната смяна и управлява екип от оператори, уточни мениджърът на Пивоварна Шумен.

Той коментира, че „Карлсберг България“ АД разполага с две пивоварни – в Шумен и Благоевград, както и с логистични центрове и търговски офиси в страната.

„Историята ни започва през 1882 година в град Шумен, когато чешкият пивовар Франц Милде, заедно с група местни предприемачи, основава първата пивоварна – „Шуменско пиво“. Само година по-късно вече се произвеждат първите 1000 хектолитра бира. През годините „Шуменско“ се утвърждава като символ на качество и иновации – от първата българска реклама в кината през 1940 г., до емблематичната „Бомбичка“, която лети на борда на БГА „Балкан“ и става официална бира на царския двор. През 2002 г. пивоварната става част от глобалната Карлсберг Груп, а през 2022 г. отбелязва 140 години с лансирането на „Шуменско 100% Малц“ – продукт, който съчетава традиция и модерност. Тази година „Шуменско Специално“, нашата емблематична „Бомбичка“, беше удостоено със златен медал от Monde Selection 2025 в категория „Бира“. „Шуменско Специално“ беше отличено със златен медал, благодарение на перфектния баланс между вкус и послевкус, наситения аромат, приятната горчивина и отличителната опаковка – ключови елементи, високо оценени от експертите на конкурса“, съобщи Делчев.

Днес „Карлсберг България“ АД има близо 600 служители и е част от международната „Карлсберг Груп“ – една от водещите пивоварни компании в света, в която работят близо 30 000 души, а портфолиото ѝ включва 140 марки, подчерта Делчев.

Извън основните дейности по пивопроизводството Пивоварна Шумен развива и социално-образователни програми за млади специалисти. Участието в проекта „Подкрепа за дуалната система на обучение“ е част от дългосрочната стратегия на „Карлсберг България“ АД за устойчиво развитие, инвестиране в човешкия капитал и насърчаване на тясната връзка между образованието и бизнеса. Дуалната система комбинира теоретично обучение в професионалното училище с реален практически опит в пивоварната. Това дава възможност на учениците да придобият ключови професионални умения още по време на средното си образование. Тази година петима ученици от 12 клас от Професионална гимназия по механотехника, електроника, телекомуникации и транспорт (ПГМЕТТ) „Христо Ботев“ гр. Шумен завършиха успешно програмата, която ще им даде конкурентно предимство пред останалите връстници на пазара на труда. Програмата обхваща ученици от 11 и 12 клас, които работят на трудов договор в компания, спрямо утвърдения учебен план, като получават и възнаграждение за положения труд. Свидетелство за професионална квалификация, учениците ще получат след успешно полагане на държавен зрелостен изпит по теория и практика по специалността на обучение. Свидетелството е част от дипломата за средно образование, допълни мениджърът на Пивоварна Шумен.

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) обяви мярката „Избирам България“, насочена към завръщащите се от чужбина българи, както и към желаещите да се преместят в населено място с до 50 000 жители. 

„Избирам България“ е финансирана от Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) към МТСП и се реализира в два компонента. По първия, който цели да привлече български граждани, които желаят да се завърнат в родината, могат да кандидатстват хора, които или са живели в чужбина през 12 от последните 18 месеца, или са новозавършили образованието си зад граница, обясни за БТА в края юли заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. Целта на втория компонент на мярката „Избирам България“ е да насърчи хора, които в момента живеят в България, да започнат работа в друго населено място с под 50 000 жители.