„Една голяма част от мъчениците, които честваме, са избити в гоненията на император Диоклециан, между 282 и 306 г., в гоненията на Деций Траян, между 249 и 251 г., и в гоненията от 69-та до 110-та година. Не по-малко от 10 000 светци са убити в тези гонения, които са съществена част от ранната римска история, каза в проповедта си пред миряните в православния храм „Св. Пророк Илия“ в шуменския квартал „Дивдядово“ отец Николай.

Той води службата  в деня, в който православната църква отбелязва паметта на св. апостол Кодрат и на свети Димитрий Ростовски. Отец Николай говори за живота и делата на св. апостол Кодрат, на свети Димитрий Ростовски и на св. Козма Зографски.

Може да си представите смъртта на мъчениците като един масов гроб, в който са полагани на ден стотици хора, каза свещеникът. „Самият факт, че някой се самоопределя като християнин, че отказва да поднесе тамян в светилището на Аполон, на Склепий, е било основание за смъртна присъда. Давате си сметка, че няма как да има строг исторически разказ за всички тези хора. Няма как да има биография, която пунктуално да проследява живота на човека от раждането, през възпитанието, образованието, професията и семейството му“, подчерта отец Николай. Той припомни, че тогава никой не е водил такива бележки и че това не е било толкова важно. Човек е умирал като мъченик, без история и едва по-късно, когато започват да стават чудеса с мощите му, постфактум се поражда интереса към човека и към неговия живот, каза още свещеникът.

По думите му много често паметта за чудото и за светеца изпреварва биографичният разказ, който се появява десетки, а понякога и стотици години по-късно. „Не бива да се притесняваме за това, че ние не можем да кажем колко висок е бил св. Кодрат, какъв е бил цвета на очите му, дали косата му е била права или къдрава, дали е бил роден в Антиохия или в Александрия. За тогавашните християни това не е било толкова важно. Разбира се, има свещено предание, което пази спомена за това как е изглеждал човека, благодарение на това предание са и иконите, които и в древността, и сега се рисуват“, отбеляза отец Николай.

„Важното е, че са умирали хора, умирали са заради вярата, заради Христос, ставали са чудеса с техните мощи и това е пораждало благоговение и интерес към живота на тези хора, а това, че ние не можем да го разкажем така както трябва, това, че и св. Димитрий Ростовски и ордена от който той черпи своите жития, също не са можели да го разкажат, не бива да ни притеснява, най-малкото защото нашите баби дори за своите родители нямаха спомен кога са се родили, в кой месец, в коя година. Чувството за история в онези времена е било много по-различно отколкото сега и именно това показва, че преданието е по-автентично от писмения разказ, който се появява години, да не кажа векове по-късно“, каза още православният свещеник.

Той допълни, че що се отнася до св. Козма Зографски, който църквата почита на утрешната дата, той наистина е среща на няколко поколения исихасти. „Най-вероятно учителите на св. Теодосий Търновски са го познавали лично и това обяснява и много от тенденциите в Търновската книжовна школа, които патриарх Евтимий може би четвърт век след смъртта на св. Козма Зографски ще опише, но пак да отбележа, тук важна е не историята, а живата връзка между хората, между поколенията, между вековете и именно, че тази връзка носи топлота, интимност и уют, е преданието, което ни прави живи и истински. Божието благословение да бъде с всички вас“, каза в края на проповедта си отец Николай.

Както БТА съобщи, св. апостол Кодрат е бил ученик на апостолите на Иисус Христос. Поставили са го за епископ в Атина на мястото на мъченически загиналия свети Публий. Проповядвал е словото Божие най-вече в Атина и в малоазийския град Магнезия. След успешни апостолски трудове и страдания, св. Кодрат в 130 г. е умрял за вярата в Христос в Магнезия. Той е известен и като добър апологет на християнското учение. 

Св. Димитрий Ростовски е известен съставител на жития на светците от основаването на Църквата до XVII век. Той самият е причислен към светците заради личния си свят и примерен във всяко отношение живот. Роден е в 1651 г. в град Макаров, близо до Киев, на 18 години е постъпил монах в киевски манастир. Там Димитрий получил отлична богословска и езикова подготовка. После е употребил поверения му талант в служба на Бога и ближните.

Актьорът в Драматично-кукления театър „Васил Друмев“ Кольо Стайков каза при представяне на новия брой на ЛИК, посветен на 100 години от рождението на Георги Парцалев и Георги Калоянчев, че за него те са Еверест на филмовото и театралното изкуство. 

На въпрос на репортер на БТА какво значение имат за изграждането и развитието на българската сатирична култура Парцалев и Калоянчев, Стайков отговори, че е хубаво да има сатирична култура, защото в последните 10-20 години вижда много намръщени и мрачни хора. „Не знам дали е валидно това, че битието определя съзнанието, но хората трябва да си оставят малко повече пространство за смях или ако не могат да си осигурят такова място, да си измислят и да имат по-голямо въображение“, добави той. 

„Огромно е значението на тези двама великани в комедията, макар че те и двамата могат да бъдат и драматични актьори, даже дълбоки драматични актьори. При тях няма като че ли някакво заучено поведение, а те все едно го вземат от хората, от физиономиите, от походките и затова са народни, в пълния смисъл на думата народни, защото вземат от живота. И го могат, те и си го носят“, допълни за Калоянчев и Парцалев Стайков.

На въпрос на репортер на БТА кои са най-важните качества, които правят Парцалев и Калоянчев толкова ценни за българската театрална и филмова сцена, Стайков отговори, че най-важна е естествеността им. „Те са толкова органични, че повече няма накъде. И възрастни и млади, като ги гледат, припознават свои познати или себе си, влизат в техния живот на сцената и това вълнува много“, подчерта актьорът в шуменския театър. Стайков отбеляза още, че има много комедийни актьори, носители на смеха, но за него Калоянчев и Парцалев са Еверест на филмовото и театралното изкуство. 

„Мисля, че много повече трябва да се популяризира техният талант и то непрекъснато във времето, за да може те да стоят като еталони за младите хора, по които да се равняват“, коментира Стайков.

Представянето на септемврийския брой на списание ЛИК се проведе във Фестивалния комплекс във Варна в рамките на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“. Да предизвикваш смях, значи да заразяваш хората със свобода, каза главният редактор на списание ЛИК доц. Георги Лозанов.

Лекция, посветена на живота и творчеството на Елена Карамихайлова, представи в Шумен д-р Пламен Петров, директор на Художествената галерия в Казанлък и куратор на изложбата „… и продължавах да рисувам сама“. Събитието е част от програмата на галерията в Казанлък – „Събота в галерията на път“, и се състоя в галерия „Елена Карамихайлова“, където на 18 септември бе представена експозицията  „… и продължавах да рисувам сама“, посветена на 150 г. от рождението на родената в Шумен художничка Елена Карамихайлова.

На публичната лекция присъстваха директорът на ХГ „Елена Карамихайлова“ Деян Ефтимов, художници, галеристи, музиканти и граждани. Д-р Пламен Петров разказа за обучението на Елена Карамихайлова в Цариград, Виена и Мюнхен, на утвърждаването на Карамихайлова като професионален художник, на участието ѝ в колективни изложби и на това какви са рецензиите на критиката за нейното творчество.

Д-р Петров каза, че е строителен инженер, изкуствовед, филолог и историк. „Това предопределя и погледа ми към изкуството и историята на българското изкуство, да е доста по-различен, или поне не в традиционното русло в което върви разказа и начина по който колегите изкуствоведи, към чиято общност се числя и аз, разказват историята на българското изкуство“, уточни Петров.

„Знаем обидно малко за личности като Елена Карамхайлова, за фигури, които бележат развитието на българското изкуство и без тях историята на българското изкуство не може да бъде написана“, отбеляза в лекцията си д-р Петров. Той анализира темите и жанровете, които експлоатира в творчеството си Елена Карамихайлова, като акцентира портретите на деца, които тя рисува.

„Елена Карамихайлова е изключително тихо присъствие в нашата история на изкуството. И съм убеден, че само когато разглеждаме тихо и се взираме в онова, което тя ни завещава и разбира се въоръжени с познанията на факти, можем да се доближим до наистина гения на тази жена, защото историята на българското изкуство не познава друго такова женско присъствие. Обърнете внимание особено на детските ѝ портрети. Смея да твърдя, че няма друг български художник, който да може да се доближава до психиката на детето. Детето е най-сложният образ в историята на изкуството и Елена Карамихайлова ни е завещала наистина изключителни образци. Елена Карамихайлова не е просто една шуменска художничка, нито една българска художничка, това е едно от европейските лица на българското изкуство“, каза д-р Петров.

Както БТА съобщи, директорът на художествената галерия „Елена Карамихайлова“ – Деян Ефтимов, каза на 18 септември, при откриването на изложбата „… и продължавах да рисувам сама“ в Шумен, че по експозицията са работили екипи от Художествената галерия в Казанлък, художествената галерия „Елена Карамихайлова“ и Националната галерия. Куратори на изложбата са д-р Пламен Петров и д-р Рамона Димова. На пресконференция по-рано на 18 септември д-р Димова коментира, че изложбата „… и продължавах да рисувам сама“ е най-пълната на Елена Карамихайлова, която е създавана до момента. Експозицията ще остане в Шумен до 18 декември.

Среща с Виолета Цветкова, авторка на книгата „Насаме с незабравимите. 45 срещи“, ще се състои на 24 септември в шуменското читалище „Добри Войников – 1856“, съобщиха от читалището.

Цветкова събира 45 разговора с български творци, които вече не са между нас – режисьорите Рангел Вълчанов, Захари Жандов, Иван Андонов и Крикор Азарян, актрисите Катя Паскалева, Таня Масалитинова, Стоянка Мутафова, Мариана Димитрова и Златина Тодева, актьорите Наум Шопов, Стефан Данаилов, Тодор Колев, Георги Калоянчев, Никола Анастасов, Филип Трифонов, Иван Кондов, Чочо Попйорданов, Вели Чаушев и Георги Русев, писателят Георги Данаилов, поетите Валери Петров и Любомир Левчев, учените Жана Николова-Гълъбова, Сълза Петканова, проф. Никола Георгиев, историкът Божидар Димитров, музикантите Дими от група „Сленг“ и Димо от „ПИФ“, художничката Магда Абазова, скулпторът Александър Дяков.

По думите на критика Соня Александрова, цитирани от библиотеката на читалището, „Насаме с незабравимите“ е портрет на страната ни, нарисуван от 45 интелектуалци, „строители на съвременна България“.

Виолета Цветкова е дългогодишен журналист в сферата на културата. Завършила е славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специализация по полски език и литература във Варшавския университет. Сценарист е на документалния филм „Всичко от нула“ за българската култура по време на прехода. Редактор е на луксозното издание „Съкровищница: 140 г. Народна библиотека (НБ) „Св. св. Кирил и Методий“, неин е и предговорът към албума „Слово с четка и длето: Произведения на изкуството, дарени на НБ „Св. св. Кирил и Методий“. Съавтор е на автобиографичната книга на волейболиста Владимир Николов „Високо“. Под нейна редакция са издадени също „Д-р Джаз: д-р Емил Илиев или изкуството да лекуваш с музика“ и др. Виолета Цветкова е носител на награди за журналистика в областта на киното и опазването на културното наследство. В момента е журналист на свободна практика, автор е на сп. „Култура“ и Портал „Култура“, допълниха от от библиотеката към НЧ „Добри Войников – 1856“.

Третото издание на международния хоров фестивал “Земя на славни предци“ ще събере над 350 хористи на 4 и 5 октомври в Нови пазар. Във фоума ще се включат 15 хора от градовете Нови пазар, Шумен, Варна, Ловеч, Стара Загора, Велико Търново, Казанлък, Кърджали, Хасково, Сорока, Молдова и Букурещ, Румъния, съобщиха от Народно читалище „Христо Ботев-1872“.

„В богатата фестивална програма хоровете ще изпълнят четири концерта, като два от тях ще бъдат на някои от най-знаковите обекти за културно-исторически туризъм в област Шумен и ще зарадват публиката със своите изпълнения в две категории – православна и светска музика. И тази година възрастовите групи са до и над 17 години“, добавиха от новопазарското читалище.

Фестивалът се организира и финансира от община Нови пазар и НЧ “Христо Ботев-1872“, по идея на Милка Данаилова, диригент с дългогодишен опит в ръководенето на училищни и читалищни хорове от Нови пазар,  ръководител на дамска хорова формация “Лира“ към читалището. Събитието се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и кмета на община Нови пазар, община Шумен и подкрепата на Българския хоров съюз. Съдействие оказват кметство Плиска, кметство Мадара,  Регионалния исторически музей – Шумен, националните историко-археологически резервати „Плиска“ и “Мадара” към РИМ-Шумен, както и храм „Св. Петка Параскева“ – Нови пазар, посочиха от НЧ “Христо Ботев-1872“

Името на фестивала “Земя на славни предци“ е вдъхновено от факта, че Нови пазар е в близост до множество забележителности – само на 6 км от първата българска столица Плиска и в близост до втората столица – Велики Преслав, Мадарския конник, който е в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство, крепостта „Овеч“ – Провадия и Шуменска крепост.

Историята на хоровото дело в Нови пазар е част от културната история на града близо век и половина. Основна цел на фестивала е да се запази традицията и да се съхрани хоровото изкуство за идните поколения, а Нови пазар да се превърне в своеобразна сцена за български и чуждестранни църковни хорове, любителски хорове и камерни състави, допълниха от новопазарското читалище.

Базар на местни производители ще се организира в рамките на международния хоров фестивал „Земя на славни предци” във фоайето на Народно читалище „Христо Ботев-1872”. 

Както БТА съобщи, над 350 хористи от 13 формации от България и Румъния участваха във второто издание на международния хоров фестивал „Земя на славни предци“ в Нови пазар през 2024 г. Във фестивалната програма те изнесоха концерти на четири различни сцени в област Шумен.

Служители на Община Шумен, представители на Българския червен кръст, фирма „Текслайф“ и граждани се включват в кампанията за предаване на текстилни изделия. Тя е част от националната инициатива за почистване на bTV Media Group „Да изчистим България заедно“, съобщиха от пресцентъра на Община Шумен.

От 8:30 до 12:00 ч. днес граждани могат да предават в чували и торби дрехи, чанти, колани, обувки, както и домашен текстил – кърпи, хавлии, завивки, чаршафи, покривки завеси и др. текстилни изделия в четири пункта: Зала „Арена Шумен“ – на паркинга до контейнерите за текстилни отпадъци; Средно училище „Трайко Симеонов“; Профилирана езикова гимназия „Никола Йонков Вапцаров“; Начално училище „Илия Рашков Блъсков“, добавиха от пресцентъра на местната администрация.

Кампанията „Да изчистим България заедно“ тази година е насочена към управлението на текстилните отпадъци. Това е екологичен проблем в глобален мащаб и с инициативата се цели насърчаване на устойчивото потребление, разделното събиране и отговорното третиране на текстилни материали.

Призивът на администрацията е граждани, фирми, учебни заведения и неправителствени организации да предадат ненужните текстилни изделия на указаните пунктове, както и да се включат в почистването на районите около домове и офиси, обществени и междублокови пространства, зелени зони.

Кампанията се провежда и в 26-те населени места на територията на общината. Ръкавици и чували за почистването се предоставят от 8:30 ч. до 12:00 ч. днес в Туристическия информационен център до входа на Община Шумен, уточниха от пресцентъра на местната администрация.

Чувалите с отпадъци от почистени локации следва да бъдат оставени до контейнерите за битова смет, за да бъдат извозени своевременно. В района на Шуменското плато, освен до съдовете за битови отпадъци, чувалите могат да се оставят и на видимо място край пътя от Информационния център към Шуменската крепост.

Както БТА съобщи, темата на кампанията е свързана с Международния ден на ООН за нулеви отпадъци и подчертава необходимостта от трансформация на практиките в текстилната индустрия и потреблението. Инициативата ще насърчава устойчивото потребление, разделното събиране и отговорното третиране на текстилни материали, посочват от екипа на „Да изчистим България заедно“, цитирани от общинския пресцентър.

Граждани, представители на фирми, учебни заведения и различни организации се включиха в почистването на Шумен в кампанията „Да изчистим България заедно“ през 2024 г. Повече от 13 тона отпадъци бяха събрани в община Шумен в рамките на инициативата през 2024 г.

В област Шумен осигуреността с лекари е 34,2 на 10 000 души от населението, с 12,6 пункта по-ниска от средната за страната към края на 2024 г. Осигуреността с общопрактикуващи лекари е 6,2, а осигуреността с лекари по дентална медицина в област Шумен е 8,2 на 10 000 души от населението, съобщиха от Отдел „Статистически изследвания – Шумен“ към Териториално статистическо бюро – Североизток.

Осигуреността с лекари в края на 2024 г. общо за страната е 46,8 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина – 12,1. Осигуреността на населението с лекари по области варира от 25,1 до 80,3 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници – Плевен (80,3 на 10 000 души от населението), София (столица) (57,7), Пловдив (57,4) и Варна (52). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (25,1 на 10 000 души от населението), Ямбол (29,3), Хасково и Разград (по 29,8).

В област Шумен разпределението на практикуващите лекари по възрастови групи и видове заведения показва, че най-голям е делът на младите лекари на основен договор в болнични заведения (21,8%).

В структурата на лекарите по специалности в област Шумен най-голям е делът на общопрактикуващите лекари – 92, или 18% от всички лекари в областта. На второ място се нареждат практикуващите кардиология – 8,4%, следвани от хирургия – 6,1%, акушерство и гинекология – 5,7%, и нервни болести – 5,3%.

В края на 2024 г. на основен договор в лечебните и здравните заведения в област Шумен практикуват 511 лекари и 123 лекари по дентална медицина. Професионалисти по здравни грижи и други медицински специалисти са 976, като 673 (69%) от тях са медицински сестри. Работещият друг персонал с немедицинско образование е 885 души.

В заведенията за болнична помощ в областта практикуват 252 лекари, 5 фармацевти и 544 професионалисти по здравни грижи и други медицински специалисти. В заведенията за извънболнична помощ на основен договор работят 234 лекари, 123 лекари по дентална медицина и 125 професионалисти по здравни грижи и други медицински специалисти. В други лечебни и здравни заведения в областта на основен договор работят 25 лекари и 307 професионалисти по здравни грижи и други медицински специалисти.

Към 31 декември 2024 г. разпределението на практикуващите лекари в област Шумен по пол е следното – мъжете са 224 (43,8%), а жените – 287 (56,2%).

В структурата на лекарите по възраст най-голям е броят и делът им във възрастовата група 55 – 64 години – 184, или 36%. На второ място е групата на най-възрастните лекари (на 65 и повече години) – 157, или 30,7%. Младите практикуващи лекари на възраст до 35 години, са 62, или 12,1%.

В края на 2024 г. в област Шумен функционират пет заведения за болнична помощ с 880 легла, заведенията за извънболнична помощ са 42 с 35 легла, а другите лечебни и здравни заведения в областта са 4, с 90 легла 

Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. В сравнение с 2023 г. броят на лечебните заведения за болнична помощ в област Шумен не се променя, а броят на леглата се увеличава с 20, или с 2,3%.

Многопрофилните болници в област Шумен към 31 декември 2024 г. са две, с 475 легла. В тези заведения е съсредоточен 54% от легловия фонд на заведенията за болнична помощ в областта. Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2024 г. в област Шумен е 589,5 на 100 000 души от населението (870,9 за страната).

В област Шумен към края на 2023 г. най-много са били лекарите над 55 години. На територията на областта практикуващи лекари са били 220 мъже и 292 жени, съобщиха от Териториално статистическо бюро – Североизток.

Д-р Рамона Димова каза на пресконференция в шуменската галерия „Елена Карамихайлова“ че изложбата „… и продължавах да рисувам сама“ е най-пълната на Елена Карамихайлова, която е създавана до момента. Заедно с директора на Художествена галерия – Казанлък д-р Пламен Петров и директора на шуменската галерия Деян Ефтимов тя коментира експозицията, посветена на 150 години от рождението на Елена Карамихайлова, която ще бъде открита по-късно днес.

„Елена Карамихайлова се оказва автор, чието творчество, макар и за нас, изкуствоведите, популярно, то се оказва не много разпространено в държавните колекции. От една страна се оказа, че в България държавните колекции, които притежават произведения на Карамихайлова, са най-много в Шумен. Това се дължи на голямо дарение от 80-те години на XX век, на базата на което галерията е преименувана и започва да носи името на Елена Карамихайлова“, каза още Димова.

Тя допълни, че картини на художничката се пазят в държавни галерии в Сливен, Русе, Варна, Пазарджик, Плевен, Кърджали, Монтана, в Националната галерия и в Софийска градска галерия. Димова поясни, че в изложбата „… и продължавах да рисувам сама“ са включени картини от частни колекции и такива, предоставени от наследници, каза още тя.

Д-р Пламен Петров коментира, че това е най-голямата ретроспективна изложба, която е правена до момента на Елена Карамихайлова. „Тук са показани в експозиция повече произведения, отколкото в Казанлък, нищо, че всичките бяха събрани в Казанлък. Последната голяма изложба на Елена Карамихайлова е от 1985 г. Подредена е първо в Националната галерия, а после своеобразен редактиран неин вариант е показан тук, в Шумен“, добави Петров.

„Българската история на изкуството продължава да бъде длъжник на Елена Карамихайлова. Не само затова, че за Елена Карамихайлова можем да кажем, че е едно от първите, да не кажа първото ярко женско име в историята на българското изкуство, но и по отношение на изключителната роля, която има Елена Карамихайлова има във въвеждането на конкретни теми в българското изобразителното изкуство“, подчерта Петров.

„Изложбата има три големи дяла и те са озаглавени с цитати от реплики на Елена Карамихайлова от писма, споделяне, интервюта. Всъщност това са цитати от нейни мисли“, каза още Петров. „Опитали сме се да разказваме историята на изкуството, да разказваме за хората, които създават това изкуство“, допълни той.

Петров припомни, че Елена Карамихайлова е родена в Шумен, че е учила в Цариград, Виена и Мюнхен. Мюнхен е изключително важен образователен център за историята на българското изкуство. От Шумен са излязли не един или двама художници, които са получили своето художествено образование в Мюнхен, дори преди Елена Карамихайлова да отиде и вероятно това е провокирало самата Карамихайлова да потегли към Мюнхен. Мюнхен по онова време е по-сериозният художествен център от Париж. Особено в първото десетилетие на XX век Мюнхен е водещият център за големите и нови радикални крачки, които се случват в областта на изкуството. Карамихайлова попада в изключителен кипеж на изкуството там и когато се връща в България, всичко онова, което носи, е чуждо на българската реалност“, каза Петров.

Елена Карамихайлова е работила изключително в жанра на портрета, имаме сведения, че е портретувала много голяма част от столичния елит, който е бил чест гост в дома на Карамихайлови, децата на царя израстват в този дом, каза още Петров.

Директорът на Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ Деян Ефтимов каза, че куратори на изложбата „… и продължавах да рисувам сама“, посветена на 150 години от рождението на Елена Карамихайлова, са д-р Пламен Петров и д-р Рамона Димова. Той добави, че изложбата е по проект към Министерството на културата, който те са спечелили през миналата година. 

Всяка изложба живее нов живот, когато е в нова обстановка, подчерта Ефтимов и припомни, че експозицията беше представена в художествената галерия в Казанлък. Той анонсира, че експозицията ще бъде изложена и в София в Националната галерия през месец февруари 2026 г. Евтимов допълни, че д-р Рамона Димова вече е част от екипа на шуменската галерия.

Ефтимов анонсира, че ще има и две придружаващи събития към изложбата. На 20 септември в шуменската галерия ще бъде представена лекция на д-р Пламен Петров, посветена на живота и творчеството на Елена Карамихайлова. На 25 септември в галерията ще бъде представена книгата „Имена в българското изкуство от Шумен“.

Както БТА информира, „Името на Елена Карамихайлова е било обект на разглеждане в множество научни и критически публикации на фигури като Сирак Скитник, Никола Мавродинов, Асен Василиев, Ирина Михалчева, Кирил Кръстев, Дора Каменова, Бисера Йосифова, Мира Димитрова – Тасева, Ирина Генова, Милена Георгиева и Анелия Николаева. Това обаче се оказва недостатъчно – житейският и творческият ѝ път поставя множество въпроси, които все още нямат отговор. Сред тях е и точната година на раждане на художничката: според утвърдения разказ тя е 1875 г., но поне два документа сочат 1877 г.“, съобщиха от Художествена галерия „Елена Карамихайлова“. Ретроспективна изложба на първата художничка с ярко присъствие в историята на българското изкуство Елена Карамихайлова откриха през март т.г. в Художествена галерия – Казанлък.

Творби от Националната изложба на българския исторически комикс бяха подредени днес в галерия „Университетска“ в Корпус две на Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“. Експозицията бе открита от директора на галерията доц. д-р Светозар Чилингиров, който и е преподавател във висшето учебно заведение, от Григор Петров – колекционер и изследовател на българския комикс, както и от асистент Веселин Чакъров – преподавател в Департамента във Варна към Шуменския университет, чиито творби са включени в изложбата. 

„За мен е чест да ви приветствам в галерията, която отваря врати след лятната пауза, за да ни потопи в света на красотата, идеите и въображението. Новият творчески сезон за всички колеги и свързаните с живота на галерия „Университетска“ е едно нова начало и вдъхновение. За нас това е едно обещание за нови и интересни изложби като днешната, обещание за нови срещи, творчески вдъхновения. Убеден съм, че през настоящата учебна година галерията ще продължи да бъде притегателен център за идеи, да отстоява и утвърждава своето място на средище на университета и града“, каза доц. Чилингиров. 

По думите му изложбата за историята на българския комикс е изключително интересна и потвърждение на думите му за изявите, които тепърва предстоят в галерията. „Аз бих я определил като изложба-ретроспекция на развитието на комикса в България. Всичко най-интересно е представено в експозицията“, каза още Чилингиров. 

Колекционерът Григор Петров отбеляза, че комиксът в България има три периода. „Първият е преди Втората световна война, може да се каже, че това е първият златен век на българския комикс. В края на 40-те години на миналия век в България излизат пет или шест изцяло комиксови издания в огромни тиражи. Всичко това е привнесено от Сърбия. Там подобни издания има по-рано, от 30-те години и нещата се случват под влияние на руснаци емигранти, които са основните художници на сръбските комикси, които по-късно ги има и в българските издания. След като тези издания постепенно се налагат на пазара у нас, започва да се търсят български художници. Първите български сериозни опити за комикси са още от 40-те години, като говорим за комикс, не просто за някакви картинки. Комикси от този период могат да се видят и в изложбата – „Изворът на белоногата“, „Цар Симеон“ и т.н. Това са първите примери за класически комикси у нас. Оказа се, че изключително много сериозни художници, които след това стават и академици, са рисували комикси през този период“, уточни Петров. 

В процеса на подготовка на експозицията, когато стигнахме до периода на управление на Българската комунистическа партия (БКП), за който всички първо се сещаме за „Дъга“ и си мислят, че преди това списание няма толкова много неща, които да са излизали, се оказа, че не е вярно. „Още след 1944 г. се създават към БКП партийни органи като „Септемврийче“, „Славейче“, „Дружинка“ – за отделните възрастови групи. В тези вестници и списания има много комикси, за които са рисували изключително известни наши художници. Постоянно излизаха нови неща, за които не знаехме. В търсенето и подборката на комикси за изложбата освен мен участваха д-р Александър Въчков и Петър Станимиров. Те двамата са общо взето основните куратори и организатори на тази изложба“, каза още Григор Петров. 

Той отбеляза, че последният период на българския комикс е след 1990 г. Тогава повечето автори, за съжаление, са участвали много спорадично. „Комиксът е скъпо изкуство. С тиражите, които се издават в България, няма как да е рентабилно издаването им. На няколко пъти се рестартира „Дъга“, в момента има трета реинкарнация. 90-те години стават известни като годините на единичните броеве. Има около десет издания, които имат един брой, сподели Петров.

Според него обаче историческият комикс има „добра почва“ у нас. „През 2007 г. вестник „Стандарт“, чрез едно издателство, направиха две поредици, които бяха по 10 броя за българските ханове и за българските владетели.  След това стигаме до най-ново време, когато от Историческия парк направиха една голяма поредица за български ханове“, припомни той. 

Експозицията е събрана от колегите от секция „Комикс“ към Съюза на българските художници и сдружение „Проектът Дъга“. Някой от нещата бяха в много окаяно състояние, защото много време е минало от създаването им. Голяма част от авторите са и покойници. Това каза пред репортер на БТА Веселин Чакъров за изложбата, в която са включени негови творби. 

„Преди време участвах в един проект, наречен „Царете на България“. Заедно с вестник „Стандарт“ излизаха едни малки книжки. За тях нарисувах Аспарух, цар Симеон, Чавдар войвода и други. Освен царете бяха представени и българските войводи. След това голяма част от комиксите, които рисувах, бяха за Фондация „Въздигане“. Това бяха едни малки книжки, разпространени във вид на благотворителна кампания. Всеки един третокласник получи такъв комикс няколко години подред. Комиксът, който беше най-разпространен, беше посветен на завета на хан Кубрат, като идеята беше, че заедно можем да бъдем по-силни. Това би трябвало всяко едно дете да го разбере още в ученическата си възраст“, каза още Чакъров. 

„Изложбата е интересна, любопитна. Има във Франция критик, който още през 60-те години на миналия век класифицира комикса като деветото изкуство след киното. Той е глобален, световен феномен. В този смисъл да има такава изложба, да се представя исторически комикса у нас е с особено значение. Тази експозиция е една ретроспекция на комикса в България и развитието му. По години са представени творби на български автори, изключително интересно и вълнуващо е да си видят. Аз съм сигурен, че плеяда български художници са започнали творческия си път именно с комиксите на списание „Дъга“, както и аз. Това ми беше първият учител по рисуване“, каза пред репортер на БТА доц. Светозар Чилингиров. 

В отговор на въпрос, сравнявайки комиксите в САЩ и България, той каза още:  „Факт е, че в САЩ супергероите са новите символи на съвременния свят. И ако се замислим за Батман и Супермен, които се появяват през 1938 -1939 година, това е може би отклик на времето тогава. То малко напомня и на сегашното. Хората имат нужда от супергерои. Светът тогава е пред война. Така, че възникването на такива герои е съвсем естествено. Хората имат нужда от покровители. От друга страна българите винаги са се гордели и се гордеят със своята история. Естествено е тя да бъде представена и чрез комикси. Това е чудесно, това е начин много деца и млади хора да се запознават с историята. Комиксът е изключително заразителен. Така, че това е чудесно и много добър подход. Виждаме такива исторически комикси от 1940 -1945 година. Още тогава хората са усетели това“.  

Много се надявам и на студентите от специалност „Педагогика на обучението по изобразително изкуство“ в Шуменския университет изложбата да повлияе при следването и професионалното израстване. Комиксът не е лесен за рисуване. Това изисква от един художник много умения на рисувач. В това отношение е добре нашите студенти да следят развитието на комикса и процесите, които се случват там, защото съм убеден, че това ще ги обогати и ще ги направи по-добри художници. Аз имам наблюдения върху деца, които обичат комикси и оттам са се учили да рисуват. Те са прекрасни рисувачи, те са готови художници, допълни Чилингиров в отговор на друг въпрос на репортер на БТА. 

Изложение на младежките организации „Заедно под сферата“ и концерт ще се състоят на Младежката сфера в Шумен на 22 септември, съобщи за БТА Моника Стефанова, председател на Общински младежки съвет – Шумен. Инициативата е във връзка със седмата година от изграждането на Младежката сфера в Шумен.

Стефанова информира, че в изложението ще се включат регионалната структура на Българския младежки червен кръст, Скаутският клуб  „Креслив орел“, Скаутският клуб „Мадарски конник“, Фондация „Гален Темелков“, Фондация „Образователни хоризонти“ и Фондация „Подобри“. Изложението ще бъде открито в 16:00 часа.

От 19:30 ч. на 22 септември ще започне концерт „Заедно под сферата“, с участието на Славея Иванова и DND Band, допълни Стефанова. Събитието се организира от Общински младежки съвет – Шумен, с финансовата подкрепа на Община Шумен. Входът е свободен. 

Както БТА съобщи на 23 септември 2024 г., с Младежко изложение започна събитието „Заедно под сферата“, организирано по повод шестата година на Младежката сфера в Шумен. В него участваха неправителствени организации, неформални групи и представители на доброволчески инициативи. Бе организиран и концерт на Младежката сфера с участието на Тино и група Cool Den.