Копие на Калояновската гробница ще бъде експонирано в Регионалния исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ – Сливен. Това съобщи в интервю за БТА директорът на културния институт доц. д-р Николай Сираков. Възстановката представя структурата и съдържанието на оригиналната гробница, открита през 1963 г. в село Калояново, област Сливен.

„Откриваме копие на Калояновската гробница, като сме се опитали да пресъздадем как е изглеждала при разкриването ѝ – гробната камера, тракийския аристократ, даровете и жертвания кон“, посочи Николай Сираков.

Оригиналната гробница е открита случайно в частен двор в началото на ноември 1963 г. от Иван Чакмаков, жител на село Калояново. Разкопките са извършени от екип на Археологическия институт при БАН под ръководството на научния сътрудник Мария Чичикова. Тя е единствената каменна гробница по средното течение на Тунджа.

Гробницата се състои от две преддверия и гробна камера. Датирана е от втората четвърт на IV век пр. Хр. Сред погребалните дарове са златен нагръдник с 22 златни пластини, фрагмент от бронзов шлем, железен лемеж, сребърни елементи от конска амуниция и червенофигурна керамика с изображения на Дионис и Аполон. В преддверието е открито погребано животно – кон, жертван като част от ритуала. При човешкото погребение е открит златен нагръдник и апликации. Археологическите находки свидетелстват за принадлежност на погребания към висшите социални слоеве на тракийското общество.

След проучванията, с цел съхранение, върху гробницата е изграден бетонен защитен кожух. По-късно възникват затруднения поради това, че гробницата се намира в частен имот. Опитите за отчуждаване не постигат резултат. По тази причина гробницата не е достъпна за посетители на място.

„Дълго време търсихме решение на проблема с имота. Впоследствие кандидатствахме по програма на Национален фонд „Култура“ към Министерството на културата и реализирахме идеята да пресъздадем гробницата в музейна среда,“ обясни доц. Сираков.

Копието е изградено по архивните чертежи и документация, изготвени от археолога Мария Чичикова. Наред с възстановката, в съседна витрина са изложени оригиналните находки, открити в гробницата. Костите на покойника и жертвания кон се съхраняват в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН в София.

Предвижда се и добавяне на мултимедийно съдържание, което ще представя историята на гробницата и хода на археологическите проучвания. Целта е да се осигури по-добра информираност и контекст за посетителите.

С възстановката на Калояновската гробница Регионалният исторически музей – Сливен цели да направи археологическото наследство по-достъпно за широката публика.

Документална изложба „Музикалния живот в Сливен в началото на ХХ век“ ще бъде открита на 10 октомври от 11 часа в сградата на Държавен архив – Сливен, съобщиха от институцията.

Събитието е по повод Деня на архивиста. На 10 октомври 1951 г. с указ на Президиума на Народното събрание се създава Държавният архивен фонд на Народна република България. Тази година архивната система на страната отбелязва своята 72-ра годишнина. 

Архивът в Сливен е създаден през 1959 г. Към него функционират читалня и библиотека. В научно-справочната библиотека са заведени 2873 тома специализирана литература по история, архивистика и други области на науката, речници, енциклопедии, справочници, пътеводители, каталози, документални сборници, периодични издания.

Общата фондова наличност в Държавен архив-Сливен е 1256 линейни метра, тоест над километър и двеста метра достигат документите, подредени изправени един до друг. Документите са организирани в 2244 архивни фонда, от които 2152  са учрежденски и 88 – лични фондове. Те са предимно от сливенския регион с документален принос, както за региона, така и за страната. Личните са основно от дарителство. Постъпленията на документи за учрежденските фондове стават съгласно Закона за националния архивен фонд – ценните документи престояват 20 години в учрежденията и после постъпват в архива за постоянно.

Най-старият документ, съхраняван в Сливенския архив, е ферман на турския султан от 1824 година за построяване на църквата „Свети Николай“ в село Жеравна. Историческа ценност представляват протоколна книга на Екзархийския съвет от 1873 г., писма на Митрополит Серафим до Екзарх Антим I за събитията около Априлското въстание и много други.

Дигитализацията, започнала през 2013 г. с проекта „Архивна фотоколекция“, продължава активно. 

Международна научна конференция „Историческа памет и културно наследство“ ще се състои на 30 и 31 октомври в Сливен. Това каза в интервю за БТА доц. д-р Николай Сираков, директор на Регионалния исторически музей (РИМ) „Д-р Симеон Табаков“. Форумът е по повод 120 години от началото на музейното дело в града, като годишнината ще бъде отбелязана от музея съвместно с Художествената галерия „Димитър Добрович“.

В основата на днешната институционална памет стоят 20 картини на Димитър Добрович – първият български академичен художник, които постъпват в читалище „Зора“ още в началото на XX век. „От тях тръгва всичко – първо картините, после археологическите находки, след това постоянната експозиция. Оттам се оформя първият музей в Сливен“, разказа доц. Сираков. Впоследствие се обособяват две институции – исторически музей и галерия, които и до днес съхраняват културното наследство на града.

Централното събитие в програмата е международната научна конференция, която ще е част от програмата за празника на Сливен – Димитровден, и в навечерието на Деня на народните будители. „Цялата 2025 година е под знака на тази годишнина – започнахме с изложби, включително и открита на главната улица, която разказва за създаването на музея. Сега идва кулминацията“, каза Сираков.

По думите му това ще е най-мащабната научна конференция за годината в сферата на музейното и културното дело в България, с над 67 участници от страната и чужбина – включително гости от Украйна и САЩ. „Ще има две секции, посветени на възникването на първите сбирки и музейното дело в България, дарителството, нематериалното културно наследство, мястото на културните институции в образованието. Ще говорим и за проблемите пред опазването на културното наследство и за възможностите пред бъдещето“, допълни директорът.

Научен ръководител на форума е проф. д-р Петко Петков от Великотърновския университет. Сред участниците ще бъдат проф. Вера Бонева, проф. Светла Димитрова и д-р Аксиния Бутева от Министерството на културата.

Конференцията е посветена и на 95 години от рождението на сливенския историк Васил Дечев – личност, оставила ярка следа в историческите изследвания и музейното дело.

Доц. д-р Сираков ще изнесе доклад на тема „История на траколожките изследвания в община Сливен“, в който проследява археологическата дейност от първите разкопки на тракийски надгробни могили и селища до днес. „Ще спомена всички – и предшественици, и съвременни изследователи. Всички сме част от едно цяло. Не бих искал да откроя отделни имена, защото всички колеги през годините са дали своя принос. Всеки е важен“, подчерта той.

Годишнината ще бъде отбелязана и с тържествен концерт, на който ще бъдат връчени юбилейни плакети на бивши и настоящи служители на музея и галерията. „Идеята е да се съберем, да си спомним хубавите и трудните моменти, и най-вече да благодарим на хората, градили тези институции“, каза Сираков.

Юбилейната година е белязана и от важни археологически открития. „Сред тях  е златна монета, открита при проучванията на късноантичната и средновековна крепост „Туида“. За първи път достигнахме пластове от II и IV век след Христа – нещо, което отваря нови хоризонти за изследвания“, посочи Сираков. Той припомни, че от лятото насам крепостта официално се управлява от музея, което е нова отговорност и възможност за развитие.

Музеят подготвя нови национални и международни научни проекти. „Работим активно – и с партньори от чужбина, и с Министерството на културата. В ход са и експозиционни планове, нови музейни атракции и образователни програми“, разкри директорът.

Особено силно се развива и музейната педагогика – с ежеседмични работилници за деца и летни занимания. „Почти всяка събота имаме деца, които се учат, забавляват и опознават историята. Това е безценно“, добави Сираков. Част от тези дейности също ще бъдат представени в рамките на конференцията.

„Без излишна скромност мога да кажа, че сме един от водещите музеи в България“, каза още доц. Д-р Николай Сираков. „Имаме силна научна група, очакваме нов доцент и докторска степен в екипа ни. Това ни утвърждава не само като културна, но и като научна институция. Ние не просто съхраняваме историята – ние я изследваме и предаваме напред.“

Пет сигнала за паднали дървета вследствие на силния вятър и дъжд са отработили екипите на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РДПБЗН) в Сливен, съобщи за БТА главен инспектор Росен Георгиев.

„През деня скоростта на вятъра достигна 90 километра в час и валеше дъжд. Най-сериозният случай беше пред сградата на община Сливен, където голям клон падна върху три автомобила“, каза Георгиев.

По думите му, макар активният пожароопасен сезон да е приключил, службата продължава да работи без прекъсване. „При нас няма почивен ден – 365 дни в годината сме на линия. От началото на октомври започнахме сезонното техническо обслужване на автомобилите и подготовката на техниката за есенно-зимния сезон. Подготвихме и надуваемата лодка с двигател за евентуални наводнения, ако се наложи да реагираме“, допълни той.

Главният инспектор напомни на гражданите да внимават при използването на отоплителни уреди. „Температурите паднаха рязко, хората вече палят печки. Не ги оставяйте без надзор и почистете комините, особено ако използвате дърва или въглища, за да не се стига до пожари“, призова Георгиев.

Той добави, че заедно с общината е създадена организация за почистване на шахтите и отводнителните съоръжения в града. „Силният вятър събори много листа, които запушиха шахтите. Почистването продължава, но и гражданите трябва да се погрижат за улуците и отводнителните канали на домовете си, за да избегнат наводнения“, уточни Георгиев.

Служителите на РДПБЗН – Сливен работят съвместно с екипи на общината по премахването на падналите дървета.

Динамична метеорологична обстановка се наблюдава днес в Сливен, съобщиха от общинския отдел „Управление при кризи, аварии и превенция“.

Инж. Снежана Кънева от отдела съобщи, че вятърът духа на пориви със скорост между 70 и 90 километра в час, а количеството на падналите валежи за последните 3–4 часа е достигнало 7 литра на квадратен метър.

Получени са сигнали за паднали клони в различни части на града. Екипи на Общината ги отстраняват своевременно. Както БТА съобщи, клон на голямо дърво е паднал върху три паркирани автомобила, като Общината оказва съдействие на собствениците.

Кметовете на селата Тополчане, Блатец и Сотиря работят със собствени сили и средства за премахване на прекършени и сухи дървета. Местната власт е в постоянна координация с екипите на пожарната, които реагират незабавно при сигнали за инциденти.

Няма данни за пострадали хора. От енергопреносното дружество ЕВН съобщават, че електрозахранването навсякъде е нормализирано.

Община Сливен напомня на гражданите да следят прогнозата за времето и да се съобразяват с променливите метеорологични условия.

Административният съд в Сливен не даде ход на делото срещу разрешението за изгаряне на RDF гориво в „Топлофикация – Сливен – инж. Ангел Ангелов“ ЕАД.

Заседанието бе отложено за 25 ноември поради неявяване на изпълнителния директор на дружеството, командирован в Русе, както и на юриста на компанията, който предстои да представи болничен.

Близо 15 жалбоподатели са оспорили решение на Министерството на околната среда и водите, като част от тях присъстваха в съдебната зала. Предмет на делото е оспорване на решение на министъра на околната среда и водите, с което е изменено комплексното разрешително на „Топлофикация – Сливен – инж. Ангел Ангелов“. Изменението позволява увеличаване на общата инсталирана мощност на дружеството от 98 на 138 мегавата и разширява правото за изгаряне на RDF отпадъци – от един на два котела, с повишаване на допустимото количество от около 2,5 до приблизително 4,5 тона на час.

След заседанието адвокат Иван Велов от Софийската адвокатска колегия заяви пред журналисти, че поведението на представителите на дружеството буди недоумение. „Това поведение за нас е много учудващо и веднага се пораждат съмнения дали е обективно и дали няма някаква странична цел,“ каза Велов. Той подчерта, че командировката на управителя не е основателна причина за отлагане.

По думите му жалбоподателите са поискали съдът да се произнесе по въпроса за своята компетентност. „Ние смятаме, че това дело не е подсъдно на този съд, тъй като касае решение по обща процедура на комплексно разрешително, каквото може да издава единствено министърът. Компетентен е тричленен състав на Върховния административен съд, а не Административен съд – Сливен. Ако делото се води тук и бъде постановено решение, то може да бъде обезсилено,“ поясни адвокатът. „Затова искаме съдът още сега, на ранен етап, да се произнесе, че не е компетентен, както повелява законът, и да изпрати делото за повдигане на спор за подсъдност пред ВАС,“ допълни Велов.

Адвокат Регина Стоилова, адвокат по околната среда в Екологично сдружение „За Земята“, определи поведението на „Топлофикация – Сливен – инж. Ангел Ангелов“ като показателно. „Едно толкова голямо дружество днес каза на гражданите на Сливен, че не може да изпрати процесуален представител на заседание, което е насрочено отпреди два месеца,“ заяви тя. Стоилова отбеляза, че съдебната зала е била пълна с граждани, дошли да отстояват правото си на чист въздух. „Имаше силно гражданско присъствие – хората на Сливен показаха, че държат на правото си на чиста околна среда. Това е много хубав сигнал,“ каза тя.

Адвокат Велов подчерта, че изменението на разрешителното крие сериозни рискове за здравето на хората и природата.

„Изгарянето на отпадъци носи изключително високи рискове, свързани с отделяне на токсични вещества – диоксини, фурани, тежки метали. Те се натрупват в природата и могат да доведат до по-голяма заболеваемост. Това не е изследвано в нужния детайл,“ коментира юристът.

Адвокат Стоилова допълни, че твърденията на „Топлофикация – Сливен – инж. Ангел Ангелов“ за „зелен преход“ и устойчиво развитие не съответстват на реалността. „Местните жители вече години наред подават сигнали за запрашаване, миризми и трудности при дишане. Всичко това оборва тезата, че тази дейност е зелена. Идеята на това производство е да защитим правата на гражданите и да покажем, че съдът е последната институционална гаранция за справедливост,“ заяви тя.

Следващото заседание по делото е насрочено за 25 ноември.

Вятърът събори дърво върху автомобили в центъра на Сливен, видя репортер на БТА.

Пожарната е била уведомена на момента за падналото дърво и е реагирала, съобщиха за БТА от общинския пресцентър. Отстранили са го от колите, но има нанесени щети – счупени стъкла, огънати ламарини.

Около 70 км/ч е скоростта на вятъра, 5-6 л/кв. м е падналото количество валежи. 

Няма данни за пострадали хора. Екипите от отдел „Сигурност и управление при кризи“ в общинската администрация извършват обходи и реагират на сигнали, посочиха още от Общината.

Информационна среща за енергийната ефективност организира в Сливен Асоциацията „Активни потребители“, съобщиха организаторите.

Тя ще се състои на 10 октомври в Център за подкрепа на личностното развитие – Детски комплекс, гр. Сливен (бивш Пионерски дом).

Експертите ще запознаят присъстващите с мерки за енергийна ефективност и ще отговарят на въпроси, свързани с избора, монтажа и експлоатацията на климатици. Кампанията за колективна покупка на асоциацията предлага решения за намаляване на сметките за енергия.

Сред обсъжданите теми ще бъдат въвеждането на еврото като официална валута у нас и двойното обозначаване на цените, както и начините за възстановяване на надвзети суми по договори за бързи кредити, разяснени с участието на адвокат Антоан Атанасов.

Събитието е отворено за всички желаещи и е безплатно.

Както БТА съобщи, в област Сливен се провеждат серия от срещи от Националната кампания за въвеждането на еврото в България, организирана от Министерството на финансите и Българската народна банка. До момента, освен в областния град Сливен, информационна среща се състоя в Котел, предстоят събития в Твърдица на 9 октомври и Нова Загора на 22 октомври.

Сатиричният театър „Алеко Константинов“ представя спектакъла „Майка Кураж и нейните деца“ в Сливен, съобщиха от Драматичния театър „Стефан Киров“ в града. Представлението е в рамките на Есенния театрален салон, който започна на 17 септември с премиера на постановката „Боряна“ на режисьора Петър Денчев. 

„Майка Кураж и нейните деца“, чийто режисьор е Стоян Радев, е сред най-награждаваните на българската сцена през изминалия сезон. Тя получава отличия „Икар“ и „Аскеер“ 2025 за водеща женска роля – Албена Павлова, както и за сценография – Никола Тороманов и Свила Величкова.

Главната роля на Майка Кураж е поверена на Албена Павлова, която започва своята кариера именно на сцената на Сливенския драматичен театър. В спектакъла участва и Калин Сърменов.

Пиесата на Бертолд Брехт разглежда темите за войната, моралните избори и отговорността на „малките хора“ в големите исторически събития. Режисьорът Стоян Радев следва Брехтовата концепция за епичен театър, при която забавлението води към размисъл и поука.

„Темите, които ме вълнуват в това представление, са за изборите, които правим и последствията от тях“, посочва актрисата Албена Павлова. Според режисьора Радев, спектакълът търси баланса между развлечението и сериозната мисия на театъра, като остава верен на принципа на Брехт, че „истинското развлечение е това, което засяга дълбоко“.

Представлението ще се играе на 9 октомври в Големия салон на Драматичния театър „Стефан Киров“ – Сливен.

Салонът ще завърши на 16 октомври с втора премиера – моноспектакълът „Гневът на Ахил“ по „Илиада“ от Омир, с участието на актьора Димитър Марков.