Реколтата в лозята на шато „Авли“ в землището на сливенското село Глушник е пострадала минимално през тази година – пораженията са едва 4–5 процента, което е позволило продукцията да бъде реализирана. Това съобщи в интервю за БТА главният технолог на избата Пламена Арабаджиева.

Бутиковата винарска изба обработва 330 декара собствени лозя, разделени в два големи масива. „Рупов дол“ е по-старото лозе – около двайсетгодишно, а „Бозалъка“ е на 6–7 години. По-голямата част от насажденията са във „Рупов дол“.

Насажденията са изцяло френски сортове – Мерло, Каберне Совиньон, Каберне Фран, Пино Ноар, както и Каладок, който е визитната картичка на избата. „Френският сорт Каладок е непознат в България и доскоро бяхме единствената изба с такива насаждения. Именно върху него изградихме идеята да привличаме публиката“, посочи Арабаджиева.

В момента изба „Авли“ предлага няколко стила от Каладок – леко червено вино, червено, отлежало във френски дъб, розе и експериментално бяло. Част от продукцията се съхранява и в глинени съдове, които придават различен нюанс на вкуса и аромата.

Освен с този сорт избата привлича внимание и с естествено пенливо вино по френската технология „пет-нат“ (pétillant naturel), произведено за първи път през 2022 г.  „Започнахме експериментално през 2022 година с около 600 бутилки. Технологията е трудоемка, тъй като ферментацията завършва в бутилката, но пазарът хареса продукта и вече увеличихме сериозно количествата“, обясни Арабаджиева.

Арабаджиева отбеляза, че климатичните промени поставят производителите пред трудности – гроздето зрее твърде рано, а високите температури влияят на качеството. Въпреки това през тази година шато „Авли“ успява да прибере добра реколта.

Избата, изградена с европейско финансиране, разполага с капацитет до 100 000 литра годишно и предлага вината си основно на българския пазар във високия ценови сегмент. Продукцията се предлага и онлайн, а опитите за износ продължават с малки количества за Белгия и Германия. Около 60–70 на сто от лозята на Шато „Авли“ са червени сортове. По думите на технолога тенденцията в страната е към по-голяма консумация на бели вина, което създава предизвикателства за реализацията. Затова част от гроздето се продава на други винпроми.

Шато „Авли“ развива и винен туризъм, като организира дегустации и планира изграждане на хотелска част. „Тази година направихме между 5 и 10 дегустации, каза технологът. Хората често искат да останат след тях, затова обмисляме изграждане на хотелска част. Засега ги настаняваме в Сливен, който е на 15 км“, каза Арабаджиева. 

Екипът е малък – двама трактористи, агроном, механик, технологът Пламена Арабаджиева и италианският консултант Федерико Ричи. 

„Ние сме малка изба, но вярваме, че именно чрез иновации и уникални сортове като Каладок можем да привлечем публиката. Това е нещо ново, различно и със сигурност заслужава да бъде опитано“,  категорична е Пламена Арабаджиева.

БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).

С изяви на местни самодейни състави ще започне Фестивалът на Стоте войводи в Сливен, заявиха от общинския пресцентър. Събитието ще се проведе на 19 и 20 септември в Градската градина.

В първата фестивална вечер – 19 септември, на сцената ще се представят танцьорите от Детско-юношеския танцов състав (ДЮТС) „Бисерче“ при Военен клуб – Сливен, Младежкият танцов ансамбъл „Браво“ при Народно читалище „Хаджи Димитър – 1937“, както и фолклорните клубове „Звезден ритъм“, „Сливенски народни ритми“ и „Сливенци“.

На 20 септември, събота, програмата продължава с изяви на млади рок-групи от града – WindZane при Професионална гимназия по икономика „Проф. д-р Димитър Табаков“, „Монолог“ при Профилирана хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“, „Динамика“ и „невилС“.

Както БТА съобщи, двадесет местни производители ще представят продукцията си по време на Фестивала.

Фестивалът е идеен наследник на Сливенския панаир от 1876 година, където своите стоки са представяли търговци от цялата страна и чужбина. Целта на организаторите е да възстанови традициите. Първото му издание бе през 2015 година.

Общинско дружество „Пътнически превози“ – Сливен продължава процеса на обновяване на автопарка си и работи по нов проект за модернизация на градския транспорт. Това съобщи за БТА управителят на дружеството инж. Енчо Петров..

„През 2018 година получихме 27 нови автобуса по програмата за интегриран градски транспорт. След това доставихме шест нови тролейбуса, а към днешна дата разполагаме и с девет електробуса, пет от които бяха получени съвсем наскоро“, посочи той.

По думите му новата техника изисква и нов тип поддръжка, но осигурява надеждна и екологична услуга. „Изградили сме инфраструктура за зарядните станции и така електротранспортът в Сливен вече се обслужва с девет електробуса и шест тролейбуса“, уточни управителят.

В момента дружеството подготвя проект, с който да бъдат доставени още 15 тролейбуса и около 15 електробуса. „Заложили сме и изграждане на три нови трафопоста, както и фотоволтаичен парк с мощност 1 мегават, за да осигурим електрозахранване на подвижния състав“, каза Петров. Той допълни, че проектът включва и аварийни агрегати с мощност до 150 киловата, които ще гарантират непрекъсната работа на системата при извънредни ситуации.

В „Пътнически превози“ – Сливен работят около 300 души, включително водачи, техници и инженери. „Това е важна дейност с изразена социална функция – превозваме ученици, възрастни хора и пенсионери. Сливен е областен град и градският транспорт тук не е просто удобство, а необходимост“, подчерта инж. Енчо Петров.

В село Медвен ще бъде открита днес изложбата под открито небе „100 килима от Котленско“, съобщи за БТА Дора Куршумова, която е сред организаторите на събитието.

В продължение на четири дни ( от 19 до 22 септември) посетителите ще могат да видят 120 килима в експозиция на открито в екоселище „Синия вир“, уникално ревю на килими, в което ще бъдат показани моменти от семейната обредност в Котленския край.

Всички килими са от колекцията на Петя Янева, която включва над 200 ценни екземпляри. На закрито ще бъдат изложени най-ценните старокотленски килими, някои от тях на повече от двеста години.

На четири отвесни стани желаещите ще овладеят тайните на котленската килимарска техника под опитния поглед на майсторка. В багрилницата ще боядисват с 12 различни растения, а в упражнения по дизайн на котленски килими ще създадат собствен модел на килим с орнаменти от уникалната школа. 

Дванадесет лекции в рамките на събитието ще разкажат за всеки модел и неговите създатели.

Национално съвместно тактическо учение на областната дирекция на МВР–Сливен на 2 октомври ще тества готовността и координацията на силите и средствата на дирекцията при извънредна ситуация, съобщиха от пресцентъра на областната полиция.

Учението ще се състои в централната част на град Сливен в района на Драматичен театър „Стефан Киров“ и площад „Хаджи Димитър“, в местността Моллова гора, както и в района около Филиала за спешна медицинска помощ в град Нова Загора.

Във връзка с провеждането му на 2 октомври, четвъртък, от 9:00 до 14:00 часа временно ще бъде ограничено движението на автомобили и пешеходци на определени места. Ограниченията ще важат за площад „Хаджи Димитър“, ул. „Ичеренско шосе“ в Сливен и района пред Филиала за Спешна медицинска помощ (ФСМП) в Нова Загора.

В рамките на учението ще бъдат организирани контролно-пропускателни пунктове, а служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР–Сливен ще осъществяват контрол, ще регулират движението и при необходимост ще го пренасочват, за да гарантират безопасното преминаване на гражданите и участниците в учението.

Призовават се гражданите да се съобразяват с временните ограничения и да планират маршрута си предварително.

БТА припомня, че на 24 юни т.г. се състоя съвместно тактическо учение с участието на структурите за спешно реагиране на път II-53 – от изхода на град Сливен.

Полковник доцент доктор Васил Кьосев, доктор по медицина, застава начело на Многопрофилната болница за активно лечение (МБАЛ) – Сливен, част от структурата на Военномедицинска академия (ВМА), съобщиха от ВМА.

Той бе официално представен пред личния състав от генерал-майор професор доктор Венцислав Мутафчийски, доктор на медицинските науки, Fellow of the American College of Surgeons (FACS).

С признателност бе отбелязан приносът на досегашния ръководител д-р Илиян Комитов, който през годините утвърди болницата като ключово звено в системата на военномедицинското обслужване. Под негово ръководство тя изигра особено значима роля в най-тежките моменти на пандемията от COVID-19, когато пое основната тежест в региона и осигури непрекъсната медицинска помощ, се посочва в съобщението.

„Благодаря ви за достойно извървяния път. Всички си спомняме времето, когато имаше намерения тази болница да бъде закрита. Но въпреки това, въпреки съкратения щат, вие успяхте не само да я съхраните, но и да я развиете“, обърна се началникът на ВМА към д-р Комитов. Той подчерта, че ВМА-Сливен традиционно има и стратегическа роля в региона, като нейното разположение и възможности я правят ключов партньор по линия на съюзниците. По думите му, новият й ръководител е изключително прилежен и целенасочен в своята дейност. И на него е възложена голямата отговорност да продължи започнатото, като дообогати диагностично-лечебната и преподавателската дейности. 

„Доцент Кьосев има много добри качества и като лекар, и като преподавател, и като човек. Но най-важният ми съвет към него е хората, които да работят тук, да бъдат спокойни и удовлетворени от своя труд. В тази връзка ще продължим с ремонтите, които се правят по аналог на столичната военна болница – предстои да завършим реконструкцията в терапевтичното и в хирургичното отделения, вече разполагате с пет операционни зали на топ ниво и нова фасада на сградата. Предстои да реновираме реанимация, клинична лаборатория, микробиология и вирусология. Стъпка по стъпка всичко ще бъде въведено в съвременни условия на работа и най-добра грижа за нашите пациенти“, подчерта генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS.

През 2023г. бе отбелязана стогодишнината на Многопрофилната болница за активно лечение (МБАЛ) – Сливен към ВМА. Заведението е наследник на създадената още през 1892 г. III-та балканска дивизионна болница. По силата на Ньойския договор от 1921 г. е закрита, но само две години по-късно е възродена. Разположението ѝ е ключово – от гледна точка на полигона „Ново село”, авиобазата в Безмер и пристанище Бургас

Денят на независимостта на България ще бъде честван в Сливен на 22 септември с общоградска церемония, съобщиха от пресцентъра на Общината, която е организатор на тържествата заедно с 13-о Бригадно командване.

Тържеството ще започне в 18:00 ч. на централния площад „Хаджи Димитър“ и ще включва ритуал по полагане на венци и цветя пред паметника на Хаджи Димитър и сливенските възрожденци.

Празничната програма ще продължи с концерт на Ансамбъла за народни песни и танци – Сливен, който ще започне в 18:45 часа.

Денят на независимостта в Сливен от години е време за среща на старите сливенски родове. Тази година обаче среща няма да има, съобщиха организаторите от Сдружение „Мати Болгария“ – Сливен. Тя се отлага за следващата 2026 година, на същата дата, когато се навършват 30 години от създаването на „Мати Болгария“ в Сливен от първата му председателка Анна Гюзелева.

Най-добрите истории са лични, без да са лично преживени, каза за БТА писателката Наталия Делева, която представи в Сливен новия си роман „Пътна връв“. Тя живее в Лондон. 

Книгата е публикувана и на английски език под заглавие Arrival. Тя разглежда темите за семейното насилие, междупоколенческата травма и личния избор в контекста на имиграцията и търсенето на нова идентичност.

Според Делева идеята за романа е продължение на теми, които я вълнуват от години и са в центъра на предишната ѝ книга „Невидими“ – хората в периферията на обществото, бездействието на институциите и конфликтът между личния избор и обществените норми. „Пътна връв” е роман за последствията от семейното насилие върху децата през погледа на жена, напуснала родината си, която се опитва да изгради нов живот. С помощта на терапия тя започва да осмисля преживяното. „Мога да го нарека и роман за наследените истории и способността ни да ги съчиним наново“, каза авторката.

Тя допълни, че дълго е търсила правилния ракурс за историята, променяйки началото многократно. „Търсех го така, както героинята търси корените на травмата си. Вместо едно начало, реших да се оставя на процеса на търсене и съмнение. Така че в книгата има няколко различни „начала“, разказва Делева. В контекста на травмата главната героиня осъзнава, че тя е по-стара от раждането ѝ – връща се към бременността на майка ѝ или детството на баща ѝ. „Това е междупоколенческа травма, която носим в себе си без да осъзнаваме. Неща в живота на нашите родители и прародители се закодират в ДНК-то ни, и се пренасят през пъпната връв, метафорично казано, през поколенията“, отбеляза Делева. 

Най-трудното в процеса на писане е изборът на езика. Делева започва романа на български, фокусирайки се върху миналото на героинята в България, но преминава към английски за частите, свързани с живота ѝ в чужбина. „Един ден започнах да си водя бележки на английски. И някак си се получаваше с лекота. Дадох си сметка, че има проксимика между местата, за които разказвам и езика, на който пиша за тях“, каза тя. В крайна сметка, първата версия е написана наполовина на всеки език, след което са пренаписани главите. Особено предизвикателно е било описването на майчинството, тъй като авторката го преживява като дъщеря и майка на различни езици.

На въпроса кога знае, че една книга е готова, Делева отговори лаконично: „Никога не съм сигурна в това“.

За личния характер на историята тя отбелязва, че въпросът за автобиографичността често се задава на жени писателки, за разлика от мъжете. „Забелязала съм, че рядко този въпрос се задава на автор мъж. Не съм чула да го задават на Стивън Кинг, например. Но има някакво очакване, че като жени писатели няма начин да не си пренаписваме дневниците. Ще ви разочаровам – никога не съм имала дневник, който да пренапиша“, каза Наталия Делева. Тя подчерта, че най-добрите истории са лични, без да са лично преживени, и че романът дава възможност за експериментиране. Факт е, че баща ѝ е бил алкохолик, но книгата не е автобиография. „Много хора ще се познаят в този роман, не защото имат връзка с мен, а защото има безброй много пораснали вече деца, които са преживели някаква травма или някаква форма на насилие в семейството си“, добави тя.

Реакциите на читателите варират според културния контекст. Романът е излязъл на английски и български, докато „Невидими“ е преведен на английски, полски, немски и предстои на испански. „Българските читатели четат романа „Невидими” през призмата на социално-политическия контекст на България, подобно на полските. Англоезичната публика обаче намира по-скоро универсалността на темите – идентичност, емпатия, маргинализация, търсенето на принадлежност“, обяснява Делева. За „Пътна връв“ във Великобритания акцентът е върху имиграцията, човешкия дух и майчинството, докато в България – върху домашното насилие, особено в актуалния медиен контекст. Препратките към славянската митология са близки за българските читатели, но интересни за английските.

Животът в Лондон не е променил гледната ѝ точка към България, но е разширил мирогледа ѝ. „Тази дистанция за мен не е отдалечаване от България. Връзката със семейството ми и шепата добри приятели в България, писането, но също и четенето на български автори, ме държат близо до страната, която винаги ще наричам моя“, споделя авторката.

Делева разбира, че една история може да стане книга, когато я е провокирала и е останала с нея дълго време, и не се побира в разказ или стих. Тя започва да пише още преди да се научи да пише – диктувайки на баба си и учителки в детската градина. Първият ѝ публикуван текст е през 2015 г. в българското издание на сп. „Гранта“. „Като погледна назад, никога не съм имала нужда от признанието, че текстът, който съм написала, е стойностен. Но това, че толкова хора, които са прочели книгите и са ми писали да споделят, че се чувстват „видени”, е добра причина да продължа да пиша и за тях“, каза тя.

За нея писането е „търсене на смисъл“. Относно следващата история Делева загадъчно отговаря: „За това ще говорим като му дойде времето“.

Наталия Делева е автор на романите „Невидими“ и „Пътна връв“ (ИК Жанет 45). „Невидими“ печели награда за дебютна проза на наградите „Перото”, съпътстваща награда на конкурса „Южна пролет“ и бе номинирана за роман на годината (Фонд „13 Века България”). Романът е преведен на английски, немски и полски език. Вторият ѝ роман Arrival, написан първоначално на английски език, излиза през 2022 от The Indigo Press, Великобритания, и през 2025 г. – на български език.
Нейни текстове и литературна критика са публикувани в литературни списания и антологии, между които „Истории от 90-те“ (ICU Publishing), Words Without Borders, Fence, Asymptote и Granta.

На 6 септември представители от Младежкия общински съвет към Младежки дом – Сливен ще открият изложба под надслов „Младите творят и обединяват“, съобщиха от общинския пресцентър. 

„Изкуството дава свободата да изразяваме себе си. Затова целим да насърчим всички да творят смело, показвайки колко различни и уникални са по своему. Едновременно с това любовта към него ни обединява в едно цветно и красиво многообразие“, посочват инициаторите.

В изложбата участват младежи на възраст между 14 и 24 години, като темата и материалите за творбите са изцяло по избор на авторите.

Експозицията ще бъде достъпна за посетители до 14 септември в галерия „Май“.

Тази година, от 5 до 11 септември, за втора поредна година в Сливен ще се състои Творческа академия за млади таланти. Идеята за създаването й е на оперната певица Татяна Шиварова.  Инициативата се организира с подкрепата на Община Сливен.

Сливен ще отбележи Седмицата на пожарната безопасност в периода от 8 до 14 септември 2025 г.,съобщиха от Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РДПБЗН) – Сливен.

Програмата предвижда дни на отворените врати, приемни за граждани, запознаване с дейността на доброволните формирования в община Сливен, занимания с деца, както и демонстрации на пожарна и спасителна техника и действия при пътнотранспортни произшествия.

Основен акцент ще бъде демонстративното занятие на 10 септември 2025 г. (сряда) от 10:00 до 12:00 ч. на площад „Хаджи Димитър“ с участието на пожарникари и спасителни екипи.

Образователна инициатива, насочена към превенцията на горски пожари, се състоя през юли месец в Дирекцията на Природен парк (ДПП) „Сините камъни“. Инициативата е част от националната кампания на Изпълнителната агенция по горите – „Безотговорността е най-опасната искра!“, която се реализира за втора поредна година с цел повишаване на информираността относно опазването на горите от пожари.