Държавен архив – Сливен представя изложбата „Музикалният живот в Сливен в началото на ХХ век“, която включва ценни документи, снимки и материали, разкриващи богатата музикална традиция на града.

Поводът е 10 октомври – Денят на българските архиви. На тази дата през 1951 г., с указ на Президиума на Народното събрание, е създаден Държавният архивен фонд на Народна република България.

„През настоящата година се честват много годишнини на сливенски музикални дейци, а богатият документален материал по темата, съхраняван в архива, ни даде възможност да покажем и разкажем за музикалния живот в Сливен“, каза Ваня Койчева, началник на отдел в Държавния архив – Сливен.

Сред акцентите в изложбата са личните фондове на Васил Димитров, Мишо Тодоров, Димитър Шампион, Михаил Райнов и Илия Цеков – имена, които стоят в основата на хоровото и музикалното развитие на града. Документите проследяват творческия и личен път на тези личности като основатели, композитори, диригенти и ръководители на редица състави: „Детска музикална китка“, Сливенската работническа опера, хор „Добри Чинтулов“, хоровете на учителите и здравните работници, Пионерския дом, както и църковния и битовия хор към Ансамбъла за народни песни и танци. „В експозицията могат да се видят и досега непоказвани документи – партитури, грамоти и лична кореспонденция на сливенските музикални дейци“, допълни Койчева.

Тя припомни, че според книгата „Разговори насаме“ на Мишо Тодоров, първите стъпки в музикалния живот на Сливен са поставени още през 1881–1882 г. от Йосиф Каломати – учител по пеене, който формира ученическа духова музика от 28 души. Те изпълнявали танцови парчета и откъси от опери като „Травиата“ и „Трубадур“. През 1883 г. Каломати издава първия учебник по пеене в града.

Дейността му по-късно продължават неговите ученици – Михаил Райнов, Васил Димитров и други, които предават любовта към музиката на следващите поколения.

„Сливен е град с богато музикално минало. Тези личности са незабравими – тяхната музика и дейност са непреходни. Композициите им все още се изпълняват от театри, хорове и оркестри. Всеки, който се интересува от живота и творчеството им, може да посети архива и да се докосне до техните документи“, подчерта Ваня Койчева.

Българският Червен кръст (БЧК) ще предоставя хранителни и хигиенни продукти на нуждаещите се в област Сливен от 13 октомври, съобщиха от областния секретариат на организацията. Освен материалната подкрепа, операцията включва и съпътстващи мерки – консултиране за здравословен начин на живот, насочване към социални и здравни услуги, информиране за европейското финансиране, предоставяне на материали по хигиена и превенция, както и насочване към възможности за рехабилитация и балнеолечение.

На нуждаещите се ще бъдат предоставяни хранителни и хигиенни продукти по операция „Подкрепа“ към Програма „Храни и основно материално подпомагане“, съфинансирана от Европейския социален фонд плюс. В област Сливен раздаването ще се извършва по предварително определен график. В община Сливен са открити два пункта – на ул. „Гео Милев“ 14 и на бул. „Цар Симеон“, в тролейбусното депо за кв. „Надежда“, в периода от 13 октомври до 25 ноември. В селата на общината и кв. „Дебела кория“ раздаването ще се извършва поетапно от 14 октомври. В община Твърдица помощите ще се получават от 14 октомври до 14 ноември на ул. „Княз Борис I“ №44. В Нова Загора са обособени два пункта – в Младежкия дом и в кв. „Шести“, ул. „Освобождение“ №1, с раздаване от 21 октомври до 21 ноември. В Котел раздаването в града започва на 13 октомври, а в селата – от 15 октомври. Крайният срок за всички населени места е 25 ноември.

Пакетите са предназначени за хора и семейства, подпомагани на различни основания от дирекциите „Социално подпомагане“. Сред тях са хора с право на помощ за отопление, семейства с ниски доходи, хора с увреждания, семейства с деца с трайни увреждания, получатели на еднократни или месечни социални помощи и други. Списъците с правоимащи са предоставени от Агенцията за социално подпомагане, която е управляващ орган на програмата.

Семейства с един или двама членове ще получат един пакет с основни хигиенни продукти и хранителни стоки. По-големите семейства ще получат два пакета с удвоено съдържание. За семейства с момичета на възраст между 15 и 29 години се осигуряват и дамски санитарни материали.

В много от пунктовете ще се извършват измервания на кръвно налягане и тегло, ще се прожектират информационни материали за дейността на Европейския социален фонд плюс. Подпомаганите лица ще получат и информационни брошури и листовки.

Общо 14 874 нуждаещи се граждани присъстваха в списъците в област Сливен през 2024 г.

С официална церемония днес в Сливен бе даден старт на строителните дейности по проект за енергийно обновяване на жилищни сгради по линия на Плана за възстановяване и устойчивост, процедура „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд – Етап I“. С нея започва саниране на блок 2 на бул. „Братя Миладинови“, който се намира на главната улица и в непосредствена близост до кръстовище „Розова градина“.

По думите на кмета Стефан Радев, този етап на санирането в страната е „по-лош като дизайн в сравнение с предишния, защото общините се конкурираха и много време бе загубено в оценка на проектите“. „Голямото предизвикателство е краткият срок за реализация, след като години се загубиха в оценка на проектите. Призоваваме изпълнителите и етажните собствености да работят стегнато, за да бъдат спазени сроковете“, заяви Радев.

Той припомни, че Община Сливен е подала 81 проекта, от които 80 са преминали успешно административна оценка. По думите на кмета Стефан Радев, общината се нарежда на четвърто място в страната по брой одобрени проекти, след София, Варна и Бургас. Финансиране по първия етап получават 16 сгради (тези, които ще бъдат санирани сега), а по втория – пет, който включва и 20 процента съфинансиране от страна на собствениците. Четири блока са одобрени по т.нар. справедлив преход.

Сред дейностите, които ще се извършват, са подмяна на дограма, полагане на топлоизолация, хидроизолация на покриви и сутерени, както и обновяване на общите части. Очакваният бюджет за строителните дейности по всички 16 блока е около 24-25 млн. лв., а за сградата, на чието саниране бе даден старт днес  – около 1 млн. лв.

Проектите обхващат различни райони на града, включително кварталите „Българка“, „Дружба“, „Сини камъни“, „Клуцохор“ и централната част. Изпълнител на обекта, на който бе даден старт, е ДЗЗД „Авена“.

„Инхаус Сливен“ ЕООД (InHouse) е създадена през 2004 г. и в момента обединява три компании. В нея работят 168 души, най-много от които в логистиката, а сферата на дейност е свързана със стоки за дома и бита. 

„В момента търсим мениджър ключови клиенти, тъй като разработваме нов канал – така наречената модерна търговия“, съобщи за БТА търговският директор на компанията Надя Димитрова. По думите ѝ позицията е свързана с работа с големите търговски вериги, договаряне на условия, проценти, маркетинг и годишни търговски преговори, включително и с ценовата политика.

Отворена е и друга позиция – ритейл мениджър, който отговаря за мрежата от седем обекта. „Това са специалисти – изисква се владеене на чужди езици и натрупан опит. Такава работа не може да се върши от студент или от човек без подготовка“, уточни Димитрова.

Предимство е владеенето на английски език, а голямо предимство – на китайски, макар че кадри с такъв профил трудно се намират в България. Цялата бизнес кореспонденция с партньорите от 17 държави се води на английски.

Компанията развива и вътрешни програми за преквалификация и при необходимост инвестира в обучението на настоящите си служители, за да отговарят на изискванията на по-високи длъжности. По думите на Димитрова фирмата първо търси кандидати вътре в системата и дава възможност за израстване. Едва когато няма желание или готовност от страна на служителите, се обявява свободна позиция навън.

В компанията има примери на служители, започнали като продавач-консултанти и достигнали до управители на обекти. „Когато човек познава системата, се чувства свободен и показва лидерските си качества“, добави Димитрова. По думите ѝ идеалният служител е проактивен и намира удовлетворение в работата си, защото тогава оптимизира процесите и постига по-добри резултати.

Фирмата предлага всички социални придобивки – здравни и пенсионни осигуровки, ваучери за храна.

„В момента оперираме само на българския пазар, но в следващите пет години подготвяме излизане и навън“, каза Димитрова.

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) обяви мярката  „Избирам България“, насочена към завръщащите се от чужбина българи, както и към желаещите да се преместят в населено място с до 50 000 жители. „Избирам България“ е финансирана от Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) към МТСП и се реализира в два компонента.

По първия, който цели да привлече български граждани, които желаят да се завърнат в родината, могат да кандидатстват хора, които или са живели в чужбина през 12 от последните 18 месеца, или са новозавършили образованието си зад граница, обясни за БТА в края на юли заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. Целта на втория компонент на мярката „Избирам България“ е да насърчи хора, които в момента живеят в България, да започнат работа в друго населено място с под 50 000 жители.

Криминалисти са задържали трима мъже във връзка със сигнал за запален лек автомобил „Фиат Дукато“, съобщиха от пресцентъра на областната полиция в Сливен.

Автомобилът се е намирал на обособен паркинг във вилната зона на града, като е съществувала пряка опасност огънят да обхване и съседни сгради, уточниха за БТА от полицията .

Произшествието е станало на 8 октомври около 19:00 часа. Пожарът е загасен от собственика. След издирване са задържани трима криминално проявени мъже от град Сливен.

Образувано е досъдебно производство.

Световният ден на психичното здраве, отбелязван на 10 октомври, е не само символ, но и покана за осъзнаване, каза в интервю за БТА психологът Стефка Динева. По думите ѝ този ден напомня на хората да се вгледат в себе си с въпросите „Как се чувствам?“ и „Имам ли с кого да споделя?“. Ако дори един човек реши да потърси помощ или да говори открито за това, което го тревожи, замисълът на деня е изпълнен, допълни тя. 

Тази година темата е „Достъп до услуги – психично здраве по време на катастрофи и извънредни ситуации“.

„В моменти на бедствие или криза е нормално да се чувстваме уплашени и объркани,“ обяснява психологът Стефка Динева. „Първата стъпка е човек да си осигури физическа безопасност. След това е нужно да се върне в тялото, което означава – в реалността.“

Това, по думите ѝ, може да се постигне чрез дълбоко дишане, фокус върху телесното преживяване, движение, усещане за почва под краката. „Когато тялото се успокои, умът започва да се стабилизира. След това е важно преживяването да бъде утвърдено – да признаем страха си и да дадем пространство на болката,“ казва Динева.

Едва когато човек се почувства стабилен, може да потърси по-дългосрочна подкрепа. „Грижата започва от възстановяване на базовото функциониране, а после – постепенно навлизане в по-дълбоките емоционални процеси,“ обобщава тя.

Динева обясни, че психичното здраве не е липса на страдание, а способност да се възстановим, когато животът ни разтърси. „То е умението да преживяваме емоциите си, без да се изгубим в тях, и да поддържаме връзка с реалността, с другите и със себе си. Здрав човек не е този без трудности, а този, който знае как да се върне към вътрешния си център и да присъства в живота си“, уточни специалистът.

Според нея психиката изисква същото внимание, каквото отделяме на физическото здраве. „Нашата психика има нужда от грижа, както тялото от движение и храна. Това означава да обръщаме внимание на емоциите си, да си позволяваме да казваме „не“, когато го чувстваме, и „да“, когато е истинско. Да пуснем контрола, да поискаме помощ, когато е нужно, и да си позволим почивка без вина“, посочи психологът.

Динева отбеляза, че през последните години се наблюдава положителна промяна в отношението към психичните заболявания. „Хората все по-често говорят открито. Зрялост настъпва, когато престанем да възприемаме психичното страдание като слабост и го разпознаем като сигнал, че нещо в живота ни има нужда от внимание“, каза тя.

По думите ѝ грижата за психичното здраве включва самонаблюдение върху мислите, емоциите и поведението, структура и яснота в ежедневието, движение, качествен сън и добра храна. „Здравето е и в отношенията, в които има взаимност и уважение. Психичното здраве започва там, където свършва осъждането“, добави тя.

Според Динева в България има много квалифицирани специалисти, а технологиите улесняват достъпа до тях. „Градовете са привилегировани, но терапевтичната работа вече е възможна и онлайн. Ако човек е готов да поеме отговорност за живота си, начин има“, заяви тя.

„Да потърсиш помощ не е слабост, а смелост“, подчерта Динева. „Страхът е естествен – той идва, за да ни предпази, не за да ни спре. Психотерапията е пространство, в което човек си връща управлението над живота. Тя не е само лечение, а и превенция, и растеж. Успех е, когато вече не се нуждаеш от такава помощ, защото си научил как да се справяш сам. “

Сред ранните признаци за нужда от професионална подкрепа специалистът посочи трудни емоции, които се отразяват на работата, отношенията и мотивацията, както и физически прояви като нарушен сън, концентрация или апетит. „Тялото често е най-честният израз на това, което се случва вътре в нас“, отбеляза тя.

Динева смята, че обществото има нужда от повече разговори и практически насочени обучения. „Необходими са програми за родители и учители, както и въвеждане на модули в образованието, които развиват разбиране и саморегулация. Промяната настъпва, когато създадем пространство, в което човек може да каже „не се чувствам добре“ без страх от осъждане“, допълни тя.

Семейството има основна роля в поддържането на психичното здраве, посочи психологът. „То може да бъде източник и на болка, и на изцеление. Подкрепата не означава да решаваме вместо другия, а да сме до него, без да отричаме болката му. Понякога „Виждам, че ти е трудно. Тук съм.“ са най-лечебните думи“, каза Динева.

Относно ролята на изкуствения интелект в психичното здраве тя изрази предпазливост. „Изкуственият интелект може да подпомага, но няма съпреживяване. Липсват присъствието и личността, които лекуват. Той е инструмент, който ще замества все повече човека, но сам по себе си не създава връзка. А връзката с другия е пространството, в което се случва трансформацията.“

Динева предупреди, че изкуственият интелект не може да поеме отговорност за чувствата и живота на човека. „Ако липсва критично мислене, рискът от заблуда е реален. Не можем да предвидим посоката на такава комуникация и решенията, които може да последват“, каза тя.

Според нея изкуственият интелект може да бъде полезен инструмент за самопомощ – да подпомага анализа на мисли и навици. „Важно е да се използва осъзнато – като помощник, не като заместител на личната отговорност“, посочи тя.

„Възможно е човек да се чувства по-свободен да споделя с изкуствения интелект, защото липсата на човешко присъствие намалява страха от оценка. Но истинската промяна се случва в човешкото взаимодействие – изкуственият интелект борави със съдържанието, терапевтът – със съпреживяването“, заключи Стефка Динева.

Стефка Динева е магистър по позитивна психология от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и магистър по архитектура (DPLG) от École nationale supérieure d’architecture de Lyon (ENSAL), Франция.
От 2014 г. се занимава активно с психология, а от 2018 г. има самостоятелна практика в кабинет и онлайн. Сертифицирана е в различни направления, сред които хипнотерапия, арттерапия, емоционална интелигентност, медитативни и дихателни практики, както и интегративна психотерапия и психосоматика. Член е на Българската асоциация по хипноза и Българска Асоциация по Психосоматика и Интегративна Психотерапия.

Домовете за пълнолетни с умствена изостаналост и с психични разстройства в Твърдица отбелязват своята 65-а годишнина.

По този повод в Народно читалище „Св.св. Кирил и Методий“ в града днес ще се състои празничен концерт, който е част от програмата за отбелязване на Петковден – празникът на Твърдица. В концерта ще участват съставът на дома с фолклорни изпълнения, както и техни колеги от близки населени места и от Казанлък. На тържеството са поканени партньори и съмишленици, с които през годините домът е работил в различни социални инициативи.

По случай празника на Твърдица потребителите на дома са изработили собственоръчно украса и сувенири, които ще бъдат представени на базар. През цялата седмица в институцията има и Дни на отворените врати. 

Домът е създаден през 1960 г. и се намира на около 5 километра от общинския център, разказа пред БТА социалният работник Силвия Светиева. Тогава, с решение на Окръжен народен съвет Сливен изоставена бивша фабрика за взривни устройства е предоставена за разкриване на Дом за мъже с душевни недъзи и Трудово възпитателно училище „Макаренко“. През 2005 г. домът се разделя на два профила – Дом за пълнолетни с умствена изостаналост и Дом за пълнолетни с психични разстройства.

В момента в социалните институции са настанени 120 души с психични разстройства и 100 с умствена изостаналост, а персоналът наброява 114 души. Всички потребители са мъже и живеят в малки къщички, които носят имената на християнски светци.

В базата се провеждат занимания по трудотерапия и арт терапия. Действа работилница, дарена от германската организация „Бетел“, а изработените изделия красят дома. Част от терапевтичните дейности включват озеленяване и поддръжка на дворното пространство. Един от потребителите е нарисувал портрети на Васил Левски и Димитър Талев, които украсяват фасадата на сградата, а друг е изработил надписи с цитати от тях.

Предстои откриването на нов кабинет по рехабилитация и физиотерапия. Храната се приготвя на място в кухнята на дома, който разполага и с медицински център със стационар, личен лекар, психиатър и стоматолог. На разположение на потребителите са зала за занимания с компютри, тенис маса и библиотека.

В миналото домът е имал собствено стопанство с градини и животни – крави, прасета, кокошки и зайци, както и разсадник.

Потребителите на социалната услуга идват от различни краища на страната.

Художникът Велин Динев е тазгодишният носител на награда „Добри Чинтулов“ на Община Сливен, съобщиха от пресцентъра на местната администрация.

Призът се връчва за постигнати високи художествени резултати в областта на литературата и изкуството на творци със значителен принос за духовното развитие на Сливен и българската култура.

Велин Динев бе предложен от Съюза на българските художници и бе избран измежду четирима номинирани, сред които Павел Веснаков – филмов режисьор, сценарист и продуцент, Панко Анчев – литературен критик и историк, публицист и общественик, и Татяна Шиварова – оперна певица и преподавател.

Динев е роден на 2 декември 1938 г. в гр. Нова Загора. Завършва Художествената академия, специалност „Текстил“, при проф. Марин Върбанов. От 1970 г. живее и работи в Сливен. Работил е като уредник в Художествената галерия „Димитър Добрович“ и като преподавател в Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“.

Първата му самостоятелна изложба е реализирана в Сливен, след което следва дълъг творчески път – множество изложби в страната и чужбина – Биенале на приложните изкуства в Ерфурт, Германия, групови изложби в Ерфурт, Берлин, Букурещ, Братислава, Париж, Лондон, Одрин и др.

През 2018 г., когато е неговата 80-а годишнина, Динев става първият носител на възобновената след дълго прекъсване награда „Сирак Скитник“, която е част от Националната изложба за изобразително изкуство, провеждана всяка година в Сливен. Художникът отбелязва юбилея си с две самостоятелни изложби в софийските галерия „Червена точка“ и „България“.

Наградата „Добри Чинтулов“ ще бъде връчена на тържествена церемония на 24 октомври по повод празника на Сливен – 26 октомври, Димитровден. Миналогодишният носител на приза бе актрисата Йорданка Стефанова.

Ден на българския производител ще се състои на 17 и 18 октомври край сливенското село Мечкарево, съобщиха организаторите от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството със съдействието на Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“.

Форумът ще се проведе традиционно в изложбения център на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) в гр. Сливен.

Изложението ще представи богато разнообразие от елитни български животни – говеда от млечни, месодайни и автохтонни породи, биволи, престижни селекции в коневъдството и породисти кучета. Селекционери, фермери, производители и преработватели от цялата страна ще покажат най-доброто от родното производство, иновации, генетика и традиции в сектора.

За поредна година посетителите ще могат да видят разнообразие от продукти, произведени от чисти и натурални суровини по традиционни рецепти. Фермерският базар ще предложи възможност за дегустации на млечни и месни продукти, хляб, зеленчуци, билки и други деликатеси от български производители.

На 18 октомври посетителите ще могат да видят богата фолклорна програма, конно шоу с награждаване и демонстрации по прескачане на препятствия, специализирана клубна изложба на българско овчарско куче с призьори от международни състезания и др.

През миналата 2024 г. в Деня на българския производител говедовъдството бе представено с над 150 животни от млечни, месодайни и автохтонни породи. Девет породи коне, биволи и зайци също участваха в животновъдното изложение.